Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  № 42

 

гр. Пловдив, 05.02.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Пловдивският апелативен съд, първи търговски състав, в   открито заседание на      двадесет и девети януари   две хиляди и    двадесета  година в състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА

                                                 ЧЛЕНОВЕ:  КАТЯ ПЕНЧЕВА

                                                                      АЛЕКСАНДЪР СТОЙЧЕВ

                                                        

С участието на секретаря Златка Стойчева, като разгледа докладваното от съдията  Костадинова в.т. дело № 751/2019 година по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК във връзка с чл. 633 ал. 2 от ТЗ.

С решение № 429 от 25.09.2019 година, постановено по т. дело №  228/2019 година по описа на Окръжен съд – Стара Загора, е  отхвърлена молбата  по чл. 625 от ТЗ на „П.-В. и с.“ СД, ЕИК ..., за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството.

Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от „П.- В.и ***“ СД. Във въззивната жалба се поддържа, че първоинстанционното решение е незаконосъобразно. Неправилен бил извода на съда, че за да се приеме съществуване на задължение  за връщане на получени суми от  събирателното дружество – молител  „П.-В. и с.“  на другата страна по договора – „А.“ ЕООД, е необходимо договорът да е развален или прекратен.  Твърди се, че сумите се дължат по силата на самия договор за изработка на електронна платформа, в който е предвидено, че при неизпълнение на възложената работа в определения срок, изпълнителят дължи връщане на платените от възложителя суми, както и неустойка в размер на 15%.  С въззивната жалба се твърди новонастъпило обстоятелство – писмо-уведомление от дружеството – възложител до жалбоподателя за прекратяване на договора, съдържащо искане за връщане на платените суми. Твърди се, че събирателното дружество не разполага финансови средства, за да върне получените от възложителя суми, поради което са налице предпоставките за обявяването му в несъстоятелност. Искането е за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново по същество, с което да се обяви събирателното дружество в несъстоятелност.

 

 

С определение  № 496 от 26.11.2019 година въззивният съд е оставил без движение като нередовна молбата по чл. 625 от ТЗ, подадена от  СД „П.- В.и ***“  по т. дело  № 228/2019 година на ОС – Стара Загора  поради неспазване на изискването на чл. 628  ал. 1 т. 4 от ТЗ, като е указал на двамата неограничено отговорни съдружници Т.В.В. и К.Г.В., двамата с адрес ***, да представят в едноседмичен срок от получаване на препис от определението  подписан от всеки един от тях самостоятелно опис на притежаваните индивидуално и в режим на СИО имущества - недвижими имоти или идеални части от такива имоти, движими вещи, влогове и дялове или акции в търговски дружества.

С молба вх. № 9839/12.12.2019 година са изпълнени указанията на съда, като са представени от двамата неограничено отговорни съдружници опис-декларации.

След отстраняване на нередовностите на молбата по чл. 625 от ТЗ делото е насрочено  за разглеждане в открито съдебно заседание.

За съдебното заседание, съобразявайки правомощията си по чл. 621а  ал. 1 т. 2 от ТЗ в производството по несъстоятелност, съдът  е  допуснал изслушване на съдебно-икономическа експертиза, която да даде отговор  на въпросите, относими към състоянието на платежоспособност или неплатежоспособност на  събирателното дружество, като прецени освен активите на самото дружество и имуществото  на двамата неограничено отговорни съдружници.  

В дадения  от съда срок жалбоподателят не е внесъл определения депозит за вещото лице, не е сезирал съда с искане за продължаване на срока, не се е явил  в проведеното по делото открито съдебно заседание на 29.01.2020 година, поради което, доколкото е създал пречки, съдът  е отменил  определението  си за допускане на експертизата.

Въззивният  съд, като се запозна със събраните пред първата инстанция доказателства и  новото писмено доказателство, приложено  към въззивната жалба  и доводите на жалбоподателя, приема следното:

Въззивната жалба на  СД „П.В.и с.“ е процесуално допустима. Тя е подадена  в седемдневния срок по чл. 633 ал. 2 от ТЗ. Препис от първоинстанционното  решението е връчен на процесуалния представител на жалбоподателя  на  10.10.2019  година, а жалбата е получена и заведена в Окръжен съд – Стара Загора  на  17.10.2019  година.

Разгледана по същество,  жалбата  е неоснователна.

Окръжен съд – Стара Загора е сезиран по т. дело № 228/2019 година с молба по чл. 625 от ТЗ, подадена от  СД „П.В.и с.“  в качеството му на длъжник за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството поради неплатежоспособност, като се определи начална дата на неплатежоспособността 01.06.2019 година. Твърди се, че към този момент дружеството не може да изпълни свои безспорни парични задължения по търговски сделки, което се установявало от описа на наличните активи и пасиви.  В молбата са изложени обстоятелства, според които след образуването  си и вписването в ТРРЮЛНЦ събирателното дружество не е успяло да започне да работи с печалба, изпаднало е в трайна неплатежоспособност поради икономическата ситуация в страната и външни фактори. Твърди се, че СД е сключило  само един договор  на 14.12.2018 година за изработка на електронна платформа с фирма „А.“ ЕООД, по който получило аванс от 2500 лева и окончателно плащане в размер на 5800 лева. Задължението по договора следвало да бъде изпълнено до 20.02.2019 година, след което срокът бил удължен от възложителя до 20.05.2019 година, но изпълнителят не успял да се справи, като понастоящем за него било невъзможно да изпълни договора, както и да върне получените пари.

Изложените в молбата по чл. 625 от ТЗ обстоятелства се установяват от приложените към нея писмени доказателства, свързани със сключването на договора и с получаването на посочените суми от възложителя. От новото  доказателство, представено  с въззивната жалба, се установява, че на 01.10.2019 година  СД „П.В.и с.“ е получило писмено изявление от „А.“ ЕООД, подписано от управителя на дружеството,  за разваляне на договора поради неизпълнение, считано от 01.10.2019 година, както и  покана за връщане на платената сума от 8300 лева.

Пред първата инстанция е допусната и изслушана съдебно-икономическа експертиза. Тя установява финансовото състояние на  събирателното дружество, без да са взети предвид имуществените права на неограничено отговорните съдружници в него. От експертизата е видно, че дружеството има само едно задължение по описания по-горе договор за изработка в размер на 8300 лева, а активите му са на обща стойност 34,50 лева и включват 0,05 лева разчети за данък върху печалбата и налични парични средства в касата в размер на 34,50 лева. При тези данни, получени от обявения в търговския регистър годишен финансов отчет на дружеството и наличните счетоводни документи,  вещото лице е изчислило коефициентите на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, които са 0,004 към 30.06.2019 година. В заключението е отразено, че  коефициентите за финансова автономност и задлъжнялост на дружеството към същата дата – 30.06.2019 година са отрицателни величини, което показва пълна декапитализация на дружеството и абсолютна зависимост на длъжника от външни източници на средства.

Въпреки тази експертиза съдът намира, че молбата по чл. 625 от ТЗ не може да бъде уважена, тъй като по делото със събраните доказателства не са установени необходимите материалноправни предпоставки за това.

Производство по несъстоятелност на събирателно дружество може да бъде открито, когато то е неплатежоспособно. Свръхзадължеността не е сред основанията за  откриване на производство по несъстоятелност на събирателно дружество по аргумент от чл. 607 а ал. 2 от ТЗ.

 Изложените в молбата по чл. 625 от  ТЗ обстоятелства са за неплатежоспособност по  смисъла на чл. 608 т. 1 от ТЗ – липса на активи, с които да се изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка.

От обсъдената по-горе експертиза е видно, че събирателното дружество няма активи, с които да покрие задължението от 8300 лева, за което се твърди и е установено, че  е единственото такова за дружеството.

Към момента на подаване на молбата по чл. 625 от  ТЗ, както и на изготвяне на първоинстанционното решение за молителя все още не е възникнало задължението за върне получената сума от 8300 лева по договора за изработка от 14.12.2018 година с възложителя  „А.“ ЕООД. Видно от клаузите на договора, в него има уговорен срок за изпълнение на работата – раздел шести. Не е уговорено обаче неспазването на този срок да води  до автоматичното прекратяване на договора  - раздел седми.   Клаузата на  раздел пети, т. 3, уреждаща  задължение за връщане на платените суми и неустойка от 15% при неизпълнение на договора от страна на изпълнителя в срок не посочва начален момент на възникването му.   Задължението  на събирателното дружество  да върне получената сума по договора е възникнало на дата 01.10.2018 година, когато до него е достигнало изявлението за разваляне на договора поради неизпълнение с искане за връщане на даденото по него.

Въпреки новонастъпилото обстоятелство  след постановяване на първоинстанционното решение обаче, което въззивната инстанция е длъжна да съобрази, и към настоящия момент не са установени законовите предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност на събирателното дружество.

Пред въззивната инстанция, след оставяне на молбата без движение,  двамата неограничено отговорни съдружници  в изпълнение на изискването на чл. 628 ал. 1 т. 4 от ТЗ са представили описи за притежаваното от тях лично имущество и имущество в режим на съпружеска имуществена общност. От представените описи е видно, че  Т.В. притежава недвижим имот – апартамент. Освен това и двамата съдружници са еднолични собственици на капитала на еднолични дружества с ограничена отговорност  – Т.В. на  „В.“ ЕООД, ЕИК ***, а К.В. – на „А.“ ЕООД, ЕИК ***. Освен това Т.В. е регистриран  като едноличен търговец и  притежава  50% от капитала на  „К.“ ООД. Двамата  неограничено отговорни съдружници са декларирали, че притежават и   движими вещи, включително в режим на  СИО.

Съдружниците в събирателното дружество отговарят за задълженията му и с личното си имущество, по отношение на тях се открива производство  по несъстоятелност  наред с това за събирателното дружество съгласно чл. 610 от  ТЗ. Имуществото на неограничено отговорните съдружници е част от масата на несъстоятелността съгласно чл. 614 от ТЗ.  Поради това данните за личното имущество на неограничено отговорните съдружници са релевантни при преценката за наличие на състояние на неплатежоспособност на събирателното дружество. В този смисъл е и непротиворечивата съдебна практика  / решение  № 531 от 04.07.2006 година на ВКС по т. дело № 207/2006 година първо т.о./.

По настоящото дело  събирателното дружество – молител не е внесло определения от съда депозит за изслушване на допусната съдебно-икономическа експертиза, която да оцени личното имущество на неограничено отговорните съдружници наред с активите на дружеството, който въпрос е релевантен за преценка на състоянието на неплатежоспособност по изложените по-горе съображения. Поради  процесуалното поведение на жалбоподателя по делото не са събрани относими към спора доказателства, без които  не могат да се правят изводи за състоянието му на неплатежоспособност.

В допълнение следва да се посочи, че дори без изслушване на съдебно - икономическа експертиза по поставената с определение № 537 от 12.12.2019 година задача, при съпоставяне на  притежаваните  от неограничено отговорните съдружници имуществени права, посочени в представените от тях описи  с  размера на задълженията  на събирателното дружество от 8300 лева, би могло да се приеме, че то не е в състояние на неплатежоспособност.

По изложените съображения съдът намира, че следва да потвърди първоинстанционното решение, което е правилно като краен резултат, макар и с различни мотиви, изложени по-горе.

Ето защо  Пловдивският апелативен съд

 

                      Р                 Е              Ш                  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 429 от 25.09.2019 година, постановено по т. дело №  228/2019 година по описа на Окръжен съд – Стара Загора,  с което е  отхвърлена молбата  по чл. 625 от ТЗ на „П.-В. и с.“ СД, ЕИК ..., за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в седемдневен срок от  съобщаването му на жалбоподателя.

                                         

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

             

                                                        ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                   2.