РЕШЕНИЕ
№ 3501
гр. Варна, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Николова
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20233110116394 по описа за 2023 година
Ищцовата страна ЕС адм.адрес гр.Варна, район „Младост“, бул.“Р.“ №**
сочи, че през м.февруари 2022г. ответниците „М.Т.“ ООД и „Г.“ ЕООД са
построили две бариери върху общи части в имота на ЕС - поземления имот
УПИ I - 177 с идентификатор 10135.3512.***, в който е построена жилищна
сграда с идентификатор 10135.3512.***.1, с административен адрес: гр.Варна,
ж.к."Младост", бул."Р."№**. Бариерите са монтирани върху отлети стоманено-
бетонни фундаменти на двата вход-изхода на североизточната тераса, явяваща
се обща част на Етажната собственост, съгласно инвестиционния проект и
чл.38 от ЗС. Така построените бариери препятстват и правят невъзможно
ползването на общите части по предназначение /терасата и откритите
паркинги в тази част на сградата/, от останалите етажни собственици. Същите
изменят организацията на движение в паркингите, като променят северния
вход-изход, само като вход, а източния вход-изход, само като изход. Бариерата
на северния вход-изход стеснява противопожарния изход от подземните
гаражи, като вместо с широчина 6,5м. сега е намален на 5,2м., с което правят
невъзможно използването на изходната рампа като евакуационен път.
Нарушени са грубо противопожарните правила. Ответниците контролират
ползването на цялата тераса-североизточните паркинги, като ги предоставят
под наем и ползване на външни лица - клиенти на магазин „М.М." и
закусвалня „Г.“, като по този начин ограничават ползването на паркингите,
които са обща част на всички етажни собственици и следва да бъдат достъпни
за всички тях.
Твърди се, че ответниците са построили бариерите, защото същите са
монтирани върху излят стоманобетонен фундамент с височина от 0.3м. с
ширина повече от 0.5м. и дължина повече от 3м. Така построените бариери
отговарят на изискванията за строежи съгласно пар.5, т.38 от ДР на ЗУТ. В
1
подобен смисъл е и даденият отговор от Кмета на Общ.Варна-р-н Младост.
Едната бариера е построена на входа на рампата, водеща до подземните
паркинги, като стеснява евакуационния път от същите и създава опасност за
ползвателите. Ответната страна претендира, че е собственик на външните
паркоместа върху паркинга, но не притежава доказателства за собственост
върху паркингите, рампите към подземните гаражи, входните пътища и
маневрените площи. Те са обща етажна собственост. Построяването на
бариерите върху общите части на паркингите е извършено без съгласието на
етажните собственици, без необходимите разрешителни за построяване
/евентуално поставени като преместваеми обекти/ от общинските структури и
без решение на ОС на ЕС - нарушени са чл.183, ал.1 от ЗУТ и чл.6, ал.1, т.1, т.З
от ЗУЕС. Съгласно реализирания проект паркирането се осъществява в
границите на имота, съгласно разпоредбите на чл.43, ал.1 и чл.37, ал.4, т.З от
ЗУТ, като са осигурени необходимият брой паркоместа удовлетворяващи
изискването на Наредба №РД-02-20-2 от 2017г., за планиране и проектиране на
комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии."
Твърди се, че паркингите разположени върху терасата се явяват обща част на
сградата по своето естество. По своя статут на принадлежност чл.37, ал.4, т.З
от ЗУТ паркоместата върху откритите паркинги имат предназначението да
осигурят нормалното използване на съответния основен обект, както мазата и
тавана и не следва да се отчуждават отделно от него. Ищеца счита, че
ответниците не са собственици нито на паркоместата, нито на откритите
паркинги с маневрените площи и входно-изходни пътища в УПИ. Твърди, че
съгласно приложеното площообразуване, нито паркингите нито паркоместата
върху тях, фигурират в него, следователно са идеални части от паркинги общи
части към ЕС. Правото на етажните собственици като суперфициарни
собственици включва правото по чл.64 ЗС да се ползват от терена, до колкото
това е необходимо да използват обектите си, включва и правото да се ползват
елементите и съоръженията, които са принадлежност към сградата - етажна
собственост, а такива са алеите, зелените площи, паркингите, маневрените
площи, рампите, оградите, пътищата, площадките, дворното осветление, които
не отговарят на изискванията за самостоятелен обект на правото на
собственост. Включва и правото да ползват елементите и съоръженията, които
са принадлежност по смисъла на чл.97 от ЗС към сградите ЕС, в които се
намира обектът, а принадлежността следва главната вещ./ чл.98 ЗС/.
Паркоместата не са самостоятелни обекти въпреки че са споменати като
паркоместа в три нотариални акта, не са обособени с тяхната площ, като
реалните части не са индивидуализирани чрез посочване на границите им
вътре в имота (който е индивидуализиран с идентификатор 10135.3512.***) не
посочват границите на реалната част, чрез очертаването им върху актуална
скица на недвижимия имот (която отразява актуалния му
териториалноустройствен статут по действащия план), не е посочено, че
съседните на тези реални части, маневрените площи, са ид.ч. от паркинги
общи части към ЕС.
Моли се, да се осъдят ответниците "М.Т.“ ООД и "Г." ЕООД, да
преустановят противоправното си въздействие върху общите части на
етажната собственост на сграда с идентификатор 10135.3512.***.1 по КККР
на гр.Варна
2
-като премахнат неправомерно построените (алтернативно - поставени)
от тях два броя бариери, на двата вход-изхода на североизточната тераса,
явяваща се обща част по естеството си на етажната собственост,
-като възстановят първоначалната организация на движение в
поземления имот, /терасата и откритите паркинги в тази част на сградата/
съгласно реализирания инвестиционния проект, - да възстановят широчината
на евакуационния път от подземните паркинги, в първоначалния вид преди
поставяне на бариерите, като премахнат бетонния фундамент(основа) върху
който са монтирани,
и
-възстановят достъпа, останалите етажни собственици да използват
паркинга по предназначение, на основание на чл.109 от ЗС във връзка с
чл.183, ал.1 от ЗУТ и чл.6 ал.1, т.1, т.З от ЗУЕС и да бъдат присъдени
сторените по делото разноски.
Ответната страна „Г.“ ЕООД в срока по чл.131 от ГПК е подала отговор
в който сочи, че счита исковете за недопустими, алтернативно ИМ за
нередовна, като твърди, че не става ясно дали исковите претенции са
предявени срещу всеки ответник поотделно, в условията на солидарност, или
при други обстоятелства. На второ място не е посочено кой ответник какво
противоправно действие извършва, дали то се извършва и към настоящия
момент, или ако е приключило - дали има основания да се смята, че това не е
трайно. На трето място, счита, че председателят на управителния съвет на ЕС
няма представителна власт за образуване на производството, доколкото липсва
надлежно упълномощаване за предявяване на подобен иск съгл. чл.23, ал.4,
пр. второ ЗУЕС. Опитът за последващо упълномощаване е неуспешен,
доколкото с Определение №5918/23.05.2024г., постановено от ВРС - 10 с-в по
гр.д. №3279/24г., решенията по т. 6/6.1 и 6.2, които представляват именно
необходимото упълномощаване, са спрени. Сочи, че когато в дворното място е
построена сграда в режим на етажна собственост, но не всички собственици
на самостоятелни обекти притежават ид.ч. от дворното място, а наред с това
право на собственост върху ид.ч. от дворното място притежава и трето лице,
което не притежава самостоятелен обект в сградата (етажната собственост),
дворното място няма статут на обща част по смисъла на чл.38 от ЗС. Неговото
ползване следва да бъде разпределено по реда на чл.32, ал.2 от ЗС, тъй като е
налице обикновена съсобственост. Това е от значение с оглед факта, че има
собственици на ид.ч. от поземления имот, обособени като паркоместа, които
не са собственици на самостоятелни обекти в сградата - видно от приложените
нотариални актове. Тоест въпросният поземлен имот не представлява обща
част и ищецът е ненадлежна страна, исковата молба е нередовна и/или
неоснователна. С оглед горното, това е второ, допълнително основание, въз
основа на което настоящият иск е предявен от ненадлежна страна.
Счита, че първата част от претецията се явява недопустима и/или
нередовна. Сочи, че не е посочено каква е организацията на движение
съгласно реализирания инвестиционен проект и как въпросната „промяна" на
“организацията на движение" пречи на ищеца да упражнява правото си на
собственост. По-нататък, не е изяснена собствеността на така посочените
бариери, респ. не може да се прецени допустимостта на иска спрямо
ответниците. Не се обосновава противоправното поведение на
3
ответника/ответниците. Не става ясно каква е собствеността на ищеца върху
поземления имот и тя реално ли е обособена, респ. не може да се прецени дали
и какви действия биха могли да пречат на етажната собственост да бъде
ползвана от етажните собственици /сред които са и ответниците/.
Моли да се отхвърлят исковете.
Вторият ответник „М.Т.“ ООД също в срока по чл.131 от ГПК е подал
отговор, в който излага, че счита исковата молба за напълно неоснователна.
На първо място оспорва, че собствеността на откритите паркинги принадлежи
на етажната собственост. Оспорва и изложеното в исковата молба, че имот с
идентификатор №10135.3512.***.1, представлява обща част на сградата.
Оспорва, поставените от дружеството бариери по какъвто и да е начин да
пречат на другите съсобственици на имота да го ползват по предназначение.
Сочи се, че дружеството е придобило от продавача „Я." АД, собственост върху
932,70кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор №10135.3512.***, по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Варна, одобрени със
Заповед РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо
поземления имот е от 06.02.2020г., с адрес съгласно скица на СГКК - Варна:
гр.Варна, район Младост, ж.к.Младост, целият с площ от 5 252кв.м., заедно с
правото да се ползват външни надземни паркоместа, както следва: надземно
паркомясто №114, надземно паркомясто №115, надземно паркомясто №116,
надземно паркомясто №117, надземно паркомясто №118, надземно паркомясто
№119, надземно паркомясто №120, надземно паркомясто №121, надземно
паркомясто №122, надземно паркомясто №123, надземно паркомясто №124,
надземно паркомясто №134, надземно паркомясто №135, надземно
паркомясто №136, надземно паркомясто №137. С Нотариален акт за покупко-
продажба на строеж №4, т.1, рег.№102, дело №3 от 08.01.2020г. на СВп - гр.
Варна, дружеството е придобило от продавача „Я." АД, правото на строеж на
Магазин №4, разположен на ет.1, който магазин, съгласно инвестиционен
проект е с площ от 231,74кв.м., както и припадащите се ид.ч. от общите части
на сградата, която сграда е предстояло да бъде изградена в съответствие с
действащ ПУЛ и съгласуван и одобрен инвестиционен проект, в УПИ 1-177
„за жилищни нужди", кв.14, по плана на ж.к.„Младост" II м.р., гр.Варна,
представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 10135.3512.***, по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Варна, целият с площ от 5
252кв.м. Твърди, че към настоящия момент собствениците на сградата по
никакъв начин не са ограничени да ползват такава част от поземления имот,
върху който е построена сградата, която да им осигурява нормален достъп до
сградата, включително до входа й и за поддържането й в нормално и годно за
ползване състояние. Сочи, че според трайната практика на ВКС откритите
паркоместа не притежават качеството обособеност по смисъла на §5 т.39 ЗУТ.
Счита, че статута на откритите паркоместа е регламентиран в чл.43 ал.З ЗУТ,
съгласно която ако урегулираният поземлен имот е обща част към сграда -
етажна собственост, необходимите места за паркиране могат да бъда
осигурени и в свободната дворна площ, чрез разпределяне на ползването на
част от дворното място от общото събрание на етажните собственици при
спазване на нормативите за минималната задължително озеленена дворна
площ. Когато земята, върху която е изградена жилищната сграда, не е със
4
статут на обща част по чл.38, ал.1 от ЗС, паркирането се осигурява чрез
разпределяне на ползването върху тази част от свободната дворна площ, която
не е необходима за ползването на сградата по предназначение. Посочената
разпоредба изрично предвижда, че единственият способ за разпределяне на
откритите паркоместа е разпределяне на ползването на имота, а не
разпоредителни сделки с реални части от имота. Посоченият текст предвижда
две хипотези - първата, когато земята е обща част към сграда в режим на
етажна собственост и втората, когато земята не е обща част. В първия случай
разпределението на ползването става от общото събрание на етажната
собственост, а във втория по реда на чл.32 ал.1 ЗС. Прехвърлянето на
притежаваните идеални части от вещта от един съсобственик на трети лица,
при липса на други промени в обстоятелствата, при които е извършено
първоначалното разпределение, само по себе си не съставлява основание да се
иска преразпределение на ползването по реда на чл.32, ал.2 ЗС, тъй като
разпределението не се извършва с оглед на личността на съсобственика.
Твърди, че по отношение на поземлен имот с идентификатор №10135.3512.***
е приложимо само разпределение по реда на чл.32, ал.2 от ЗС, доколкото
право на собственост върху ид.ч. от дворното място притежават и лица, които
нямат вещни права върху самостоятелен обект в сградата. Сочи, че съгласно
ЗС, когато земята, върху която е изградена жилищната сграда, не е със статут
на обща част по чл.38, ал.1 от ЗС, паркирането се осигурява, чрез
разпределяне на ползването върху тази част от свободната дворна площ, която
не е необходима за ползването на сградата по предназначение. В тази връзка
още при прехвърляне на идеални части от собствеността върху поземления
имот е налице разпределение ползването на конкретните паркоместа,
обособени в дворното място. Отделно от това с протокол от 06.01.2022г. по
смисъла на чл.32 от ЗС, в качеството си на съсобственици на 70,43% от ид.ч.
на поземления имот с идентификатор №10135.3512.*** е взето решение, за
монтиране на системи за контрол на достъпа на конкретни входни точки на
част от паркингите изградени в имота. В исковата молба ищеца излага
твърдения, че освен собственици на жилища в сграда с идентификатор №
10135.3512.***.1, придобивайки самостоятелни жилища в сградата, са били и
собственици и на откритите паркинги в ПИ с идентификатор
№10135.3512.***, които според ищеца се явяват общи части по
предназначение. Освен твърденията изложение в исковата молба, ищеца не
представя никакви доказателства относно твърдените притежавани ид.ч. от
поземления имот. Оспорва твърденията на ищеца, че притежава ид.части и от
поземления имот. Счита, че в настоящият случай, „М.Т." ООД е собственик на
самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост, изградена в
поземлен имот от който, съгласно нот.акт за покупко-продажба на ид.части от
недвижим имот №145, т.III, рег.№5383, дело №511 от 11.08.2021г. дружеството
е придобило от продавача „Я." АД, само 932,70кв.м. ид.ч., целият с площ от 5
252,00кв.м. Доколкото видно от представените документи собствеността
върху сградата и земята принадлежат на различни правни субекти, то
отношенията им по повод ползването на земята се уреждат от разпоредбата на
чл.64 от ЗС, предвиждаща, че собственика на постройката може да се ползва
от земята само доколкото това е необходимо за използването на постройката,
според нейното предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено
правото е постановено друго. Видно от нот.акт за покупко-продажба на
5
ид.части от недвижим имот №145, т.III, рег.№5383, дело №511 от 11.08.2021г.
продавача чиито правоприемник е дружеството си е запазил правото на
собственост и ползване на земята и предвидените в имота, съгласно
инвестиционният проект паркоместа. Действително може да се приеме, че
поставените бариери възпрепятстват паркирането, но само на случайни
превозни средства върху наземните паркоместа, за които дружеството има
учредено право на ползване, но видно от представеният от ищеца
инвестиционен проект, около сградата има достатъчно свободна площ за
нормалния достъп до нея, за извършване на ремонт на същата или за товаро -
разтоварни дейности, поради което счита за неоснователни аргументите на
ищеца, че ползването на самостоятелните обекти в сградата по
предназначението им е ограничено. Оспорва твърденията на ищеца, изложени
в исковата молба, че с поставянето на бариерите е ограничил достъпа на
службите за пожаро - аварийна безопасност. Тъй като поземления имот не
представлява обща част, но по отношение на дружеството е налице учредено
право на ползване на надземните паркоместа, чиито поставени от дружеството
бариери са предмет на настоящото производство, в този случай продажбеният
договор е произвел вещно - прехвърлително действие в частта, с която на
дружеството са прехвърлени ид.части от поземления имот, които са отредени
и следват за всяко едно от надземните паркоместа. Дружеството е придобило
правото на собственост върху ид.части от поземления имот (макар в мястото
да е изградена сграда в режим на етажна собственост), не е лишено от
основание, поради което и предявеният иск, следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. Когато земята, върху която е изградена жилищната сграда, не е
със статут на обща част по чл. 38, ал. 1 от ЗС, паркирането се осигурява чрез
разпределяне на ползването върху тази част от свободната дворна площ, която
не е необходима за ползването на сградата по предназначение.
Моли да се приеме, че отношенията с ищеца се уреждат от разпоредбата
на чл.64 от ЗС, както и от клаузата в договора за покупко-продажба от
08.01.2020г., с който продавача, чиито правоприемник е дружеството си е
запазил правото на собственост и ползване на земята и предвидените в имота
наземни паркоместа, в условие на евентуалност, твърди че при придобиване
на други самостоятелни обекти в сградата, ищеца а и останалите собственици
на самостоятелни обекти в сградата, са се съгласили при тези условия,
съгласили са се със съществуването на паркоместа в частта от поземления
имот около сградата, по отношение на които не придобиват никакви права, и
затова считаме претенцията им за неоснователна. Твърди, че за ищеца и за
останалите собственици на самостоятелни обекти в сградата, не съществуват
каквито и да е пречки да ползват притежаваните от тях самостоятелни обекти
по предназначение. По отношение твърденията за ограничаване на
евакуационен път, счита същите за напълно несъстоятелни. Поставянето на
бариери категорично не възпрепятства, пречи или ограничава евакуационния
път водещ към подземните паркоместа в сградата. Бариерите не са монтирани
върху тераси или подобен вид съоръжения, а върху поземления имот. По
отношение твърденията за принадлежността към съсобствеността и по-
конкретно за принадлежността на паркоместата и евентуално изградените
бариери към съсобствеността на етажната собственост, досежно цитираната
правна норма на чл.97 ЗС, отново счита, че са изложени несъстоятелни
доводи. Инкорпориране по смисъла на чл. 97 ЗС е налице ако съоръжението е
6
по такъв начин функционално свързан с новопостроена самостоятелна сграда,
че отделянето на това съоръжение, не би могло да се извърши без съществено
повреждане на новосъздадения обект и след като се прецени доколко е
възможно отделяне на съществувалата към момента на част без това да
създаде непреодолими пречки за последващото функциониране на сградата.
Тази хипотеза възниква, когато при неспазване на учреденото право на строеж
е увеличена застроената площ на съществуваща сграда, както и на разрешена
нова пристройка или надстройка. Това тълкуване се основава на правилото, че
собствеността не може да възникне върху несамостоятелен обект. За такъв
обект важат правилата на чл. 97 или чл. 98 ЗС - той или следва режима на
главната вещ, или се присъединява, но не към земята, а чрез неделимото му
свързване с друга главна вещ. Доколкото нито паркоместата нито изградените
бариери представляват постройка или нещо подобно функционално свързано
със сградата, то нормата на чл.97 ЗС е неприложима.
Моли се да се отхвърлят предявените искове и да се присъдят сторените
в производството съдебно деловодни разноски и адвокатски хонорар.
Съдът приема, че предявените искове намират правното си основание в
чл.109 от ЗС.
По отношение направеното от ответника „Г.“ оспорване на
представителната власт на управителя на ищеца поради наличие на висящ
спор относно редовността на решение 2.1 взето от ОС на ищеца на
13.07.2022г.-гр.д.№13293/2024г. на ВРС, съдът след извършена служебна
справка с хода на посоченото дело намира, че исканото спиране на
изпълнението на решението не е уважено поради което следва да се приеме, че
лицето действащо като управител на ЕС Христо Илчев Колев има
представителна власт и съответно това оспорване се явява неоснователно.
По отношение на другият поставен от ответниците като възражение
въпрос, че те не са изградили бариерите съдът приема изявлението на вещото
лице дадено пред съда в о.с.з. проведено на 12.09.2025г. гласящо, че от начина
на разполагане на бариерите и от надписи на поставени табели на място е
стигнало до извода, че те са там за да подпомагат обслужването на клиенти на
„Г.та“ и „М.М.“, което логично води на извода, че са поставени от тези
субекти.
От изготвените от вещото лице скици за местоположението на спорните
две бариери се установява, че те са поставени така, че ограничават
безпрепятствения достъп до паркоместа №122-114, 133-137 и 125-131 от двата
подстъпа към тях, а бариерата към вътрешнокварталната улица без име
явяваща се пресечката на ул.“Х. С.“ ограничава достъпа до паркоместа 176-
178, 138-140, 132 и 141 по съгласувания проект представен от ищеца и
намиращ се на л.10 от делото. Вещото лице изрично е посочило, че
инвестиционният проект е променен в хода на изпълнението. Съгласно
заключението по СТЕ над част от подземния паркинг находящ се на адреса
попадащ под сградата на ЕС и в част от дворното място е разположен паркинг
за 23бр. автомобили като точно това е процесната площ за която се твърди, че
е отцепена от двете бариери, като вещото лице също потвърждава, че
достъпът до тези паркоместа се контролира от бариерите. Вещото лице също
така е посочило на скица в експертизата си, че под сградата с идентификатор
10135.3512.***.1 и в част от свободната част от имота, в който е построена е
7
разположен подземен паркинг/скица 2 на л.365/, като при сравняване на
очертанията на процесния надземен паркинг с намиращия се под него
подземен паркинг се установява по безспорен начин, че местата достъпа до
които е ограничен са разположени върху площ която представлява покрив на
подземен паркинг, като това е потвърдено и от изложението на вещото лице.
Местоположението на паркоместата до които е ограничен достъпа се
изяснява и от представените скици-вертикален разрез /л.513 и л.615 от
делото/, от която ясно се вижда, че те са разположени върху покривната плоча
на подземен гараж представляващ част от подземното изпълнение на
жилищната сграда.
По делото са представени и касови бонове, в който са обективирани
действия на ответниците по събиране на такса за престой на паркоместата, а
вещото лице е посочило, че изградените бариери представляват пречка за
достъпа и в екстремни ситуации налагащи примерно преминаване на
автомобили на противопожарната служба.
При горните констатации съдът намира, че процесните бариери
ограничават достъпа до покривната плоча на подземен паркинг, като същата
се явява конструктивен елемент разделящ подземния паркинг от надземната
част на сградата, в случая от двора и тя по своето естество (конструктивен
елемент) и предназначение (обслужваща функция за цялата сграда) попада в
хипотезата на обща част по смисъла на чл.38, ал.1 от ЗС.
Следващият въпрос от значение за решаването на спора е има ли
учредено в полза на ответниците или на един от тях надлежно право по
отношение на посочената част от покривната плоча на подземния гараж.
По делото е представено копие от протокол от 6.02.2022г. от заседание
на съсобствениците на ПИ с идентификатор 10135.3512.*** гр.Варна, с които
те заявявайки, че действат по реда на чл.32 от ЗС и в качеството си на
съсобственици на повече от половината от веща са взели решение да се
монтират „системи за контрол на входните и изходните точки на паркингите“
и са поели ангажимент да бъде предоставян достъп при необходимост до
общите части на сградата при необходимост те да бъдат обслужвани, а също
така да предоставят достъп на ползващи подземен паркинг и преминаващи
през маневрените площи на контролирания паркинг.
Страни участвали във вземането на решението са „М.Т.“ ООД, „Г.та“
ООД и „Б.“ ЕООД.
Видно от съдържанието на посочения протокол трите търговски
дружества участвали във вземането на решението са посочили, че действат в
качеството си на съсобственици на 70.43% от ПИ с идентификатор
10135.3512.***, а не в качеството си на съсобственици в сградата строяща се в
имота, същата с идентификатор 10135.3512.***.1, като това противоречи с
реалната обстановка и извода на съда, че коментираните макар и без
достатъчна индивидуализация паркоместа се намират в обща част на сградата.
Предвид извода, че паркоместата се намират в очертанията на обща част на
сграда съставът приема, че същите следва да бъдат управлявани по реда на
ЗУЕС, а не по реда на чл.32 от ЗС.
Само за пълното следва да се посочи, че изявлението на страните по
протокола, че ще осигуряват достъп за обслужване на общи части на сградата
8
съдържа в себе си изявление, че договорката им възпрепятства достъпа до
общите части на сграда и според тях самите обхваща и обслужващото
сградата пространство, а това е площ която не може да бъде разпределяна за
ползване.
Воден от горните съображения съставът намира, че ответниците
неправомерно са поставили процесните 2бр. бариери ограничавайки
възможността на членовете на ищеца да ползват общите части на сградата си
разпределени като паркоместа и поради това следва да се осъдят ответниците
да премахнат бариерите заедно с изградените във връзка с тях бетонни
постаменти, като по този начин възстановят ситуацията на местата, където са
бариерите във вида, в който тя е била преди те да бъдат поставени.
Съставът не приема възражението, че исковата молба е нередовна
поради липсата на посочване в нея дали искът се предявява солидарно срещу
двамата ответници или разделно. Съгласно разпоредбата на чл.121 от ЗЗД
освен в предвидените от закона случаи солидарност между двама и повече
възниква само когато е уговорена. Настоящият спор не е облигационен, а
целта му е защита на права изграждащи правото на собственост, като
законодателят в текста на чл.109 от ЗС не е въвел разлика относно това дали
преустановяване на определено неоснователно действие се дължи от едно или
от множество лица. Не може да се търси аналогия и с отговорността за
непозволено увреждане, тъй като предмета на чл.109 от ЗС се отнася за
прекратяване на неоснователно действие независимо дали от него са
произтекли или не конкретни вреди за собственика.
Предвид извода за основателност на претенциите следва да се уважи и
искането за присъждане на разноски, като ответниците се осъдят да заплатят
на ищеца сумата от 3 311.60лв. разпределена поравно между тях, т.е. всеки
дължи заплащане на по 1 655.80лв.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иска на ЕС с административен адрес гр.Варна, район
Младост, бул.“Р.“ №** ответниците „М.Т.“ ООД, ЕИК*** със седалище и
адрес на управление гр.Варна, *** и „Г.“ ЕООД, ЕИК*** със седалище и адрес
на управление гр.Варна, р-н Младост, *** да преустановят противоправното
си въздействие върху общите части на етажната собственост на сграда с
идентификатор 10135.3512.***.1 по КККР на гр.Варна, като премахнат
неправомерно поставените от тях два броя бариери заедно с изградените за
тях бетонни фундаменти, на двата вход-изхода на североизточната тераса,
явяваща се обща част по естеството си на етажната собственост и възстановят
първоначалната организация на движение в поземления имот, /терасата и
откритите паркинги в тази част на сградата/ съгласно реализирания
инвестиционен проект, - да възстановят широчината на евакуационния път от
подземните паркинги, в първоначалния вид преди поставяне на бариерите, на
осн. чл.109 от ЗС.
ОСЪЖДА „М.Т.“ ООД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление
гр.Варна, *** да заплати на ЕС с административен адрес гр.Варна, район
9
Младост, бул.“Р.“ №** сумата от 1 655.80лв. разноски сторени по делото, на
осн.чл.78 от ГПК.
ОСЪЖДА „Г.“ ЕООД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление
гр.Варна, р-н Младост, *** да заплати на ЕС с административен адрес
гр.Варна, район Младост, бул.“Р.“ №** сумата от 1 655.80лв. разноски сторени
по делото, на осн.чл.78 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от
уведомяването.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10