Номер 126030.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 07.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
Лазар К. Василев
Секретар:Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20203100502218 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по
въззивна жалба, депозирана от „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул.
„Владислав Варненчик“ № 258, действащ чрез адв. Лечева, срещу Решение №
3047 от 13.07.2020 г., постановено по гр.д. № 18622/2019 г. по описа на ВРС,
50-ти състав, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за
установено, че С. А. А. , ЕГН **********, не дължи на „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр.
Варна 9009, „Варна тауърс – Г”, бул. „Владислав Варненчик" № 258, сумата
от: 1 924,79 лева, представляваща корекция по силата на договор за продажба
на електроенергия за потребена в обект, находящ се в гр. Варна, ул. „****“ №
*, ап. *, клиентски № **********, абонатен № ********** през периода
05.02.2018г. до 04.02.2019г., но неотчетена и неплатена електроенергия, която
е остойностена във фактура № **********/05.11.2019г.
Във въззивната жалба се навеждат доводи, за това че атакуваният
съдебен акт е постановен в нарушение на материалния и процесуален закон.
Излага се, че са налице основание за начисляване на допълнително
количество енергия, доколкото при извършена по установен ред техническа
проверка е констатирано неправомерно неотчитане по визуализираните
регистри на реално доставено и потребено количество енергия. Твърди, че са
налице основанията по чл.50 ПИКЕЕ и във връзка и с чл.200 ЗЗД се дължи
заплащането на стойността на доставената и потребена еленергия. Моли за
отмяна на решението и отхвърляне на предявения установителен иск.
Претендират се и разноски.
1
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата
страна С. А. А. , с който жалбата се оспорва. Претендират се разноски.
По предмета на така предявения иск с правно основание чл.124
ГПК се излагат следните твърдения от страните:
Ищецът излага в исковата молба, че е потребител на ел. енергия за
обект, находящ се в гр. Варна, ул. „****“ № *, ап. *, клиентски №
**********, абонатен № **********. След извършена справка установил, че
има задължение към ответното дружество в размер на 1 924,79 лв. Оспорва се,
че е налице основание за извършване на корекционната процедура. Моли да
бъде установено, че не дължи сумата 1 924,79 лв., представляваща стойността
на начислената по становището сума за доставена и потребена еленергия за
периода от 05.02.2018 г. до 04.02.2019 г.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответната
страна „Енерго-Про Продажби” АД, с който се оспорва предявения иск. Не се
оспорва обстоятелството, че ищецът е клиент на ответното дружество, както и
наличието на договор между страните за продажба на електроенергия. Сочи
се, че на 04.02.2019г. е била извършена проверка на средството за измерване
на обекта, находящ се в гр. Варна, ул. „****“ № *, ап. *, клиентски №
**********, абонатен № **********, при която било констатирано, че
регистър 1.8.3 има неотчетена ел. енергия. За проверката бил съставен
констативен протокол. Електромерът бил демонтиран и изследван в БИМ,
при което била установена нерагламентирана външна софтуерна намеса в
тарифната схема в електромера. Излага се, че при проверката са спазени
задълженията на ответника, посочени в общите му условия. На база на
констатациите в експертизата е изготвена корекция на сметката по чл. 50 от
ПИКЕЕ и е начислена процесната сума, която не е санкция, а реално
доставено количество електроенергия, което не е било отчетено от видимите
регистри на СТИ. Процесната сума е натрупаното количество в регистър 1.8.3
който не е видим на дисплея и е действително потребено в обекта, но не е
отчетено при редовните месечни отчети. Моли се искът да бъде отхвърлен.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно в отношенията между страните, че страните са обвързани
от валидно облигационно правоотношение по силата на сключения между
2
ищеца и ответника договор за продажба на електрическа енергия при общи
условия, по силата на който ищецът е потребител на ел. енергия за битови
нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и клиент на дружеството ответник
за описания в исковата молба обект на потребление, находящ се в гр. Варна,
ул. „****“ № *, ап. *, клиентски № **********, абонатен № **********.
Видно от приложения по делото констативен протокол
1105420/04.02.2019г. за проверка е отразено извършването на техническа
проверка и подмяна на средство за търговско измерване на абонат с
клиентски № **********, абонатен № **********. от служителите на
„Електроразпределение Север” АД. В протокола е вписано, че СТИ е
демонтиран и изпратен за експертиза, като са вписани показанията по тарифи
от 1.8.1 до 1.8.0. По тарифа 1.8.3 са отчетени 009972 kWh.
Съгласно КП №2589/01.11.2019г., издаден от БИМ, при софтуерно
четене на процесното СТИ по него не са налице механични повреди и
отговаря на изискванията за точност при измерване, но е налице софтуерна
манипулация в тарифната му схема за отчитане. Констатирано е, че въпреки
че процесният електромер трябва да се състои от две тарифи, действително
потребената енергия се разпределя и върху невизуализираната тарифа 1.8.3.
Въз основа на съставения констативен протокол за извършената проверка на
абоната било изготвено становище от 04.11.2019г. за начисление на неточно
измерена ел. енергия за период от 05.02.2018г. – 04.02.2019г., която е
остойностена във фактура № **********/05.11.2019г. в размер на 1 924,79
лева.
Представен е и Протокол №11189206 от 16.12.2016г. за монтаж на
електромер, съгласно който към датата на монтажа същият е бил с нулеви
показания по дневна тарифа и нощна тарифа.
Съгласно заключението на вещото лице по приетата съдебно-
техническа експертиза, са налице данни за неправомерно вмешателство във
софтуера на СТИ, което е преминало метрологичните проверки и е
технически изправно.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Между страните не се спори, че е налице сключен договор за покупко-
продажба и доставка на ел. енергия. Спорно е дали е налице основание за
начисляване на процесната сума.
Видно е, че процесното вземане е възникнало чрез начисляването му
3
като корекция в цената, дължима от жалбоподателя за реално доставена и
консумирана за минал период ел. енергия. Корекцията е извършена от енерго-
снабдителното предприятие при действието на последните изменения на ЗЕ,
влезли в сила на 17.VІІ.2012 г., както и действащите от м.ноември 2013г.
ПИКЕЕ, частично отменени от 14.02.2017г. На посочената дата е
обнародвано в ДВ, бр.15, Решение № 1500 от 6 февруари 2017 г. по
административно дело № 2385 от 2016 г. на ВАС, с което е обезсилено
Решение № 12897 от 1.12.2015 г., постановено по адм. д. № 9462 по описа за
2014 г. на Върховния административен съд, в частта, с която се отменят чл.
48, 49, 50 и 51 от Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на
Държавната комисия за енергийно и вод но регулиране, обнародвани в
„Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., и делото е прекратено в тази
част, обезсилено е Решение № 12897 от 1.12.2015 г., постановено по адм. д. №
9462 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд, в частта, с която
се отхвърля оспорването на Т. Т. Ч., „Май Маркет“ – АД, с ЕИК ********* и
„Мартилекс 2“ – ЕООД, с ЕИК ********* на чл. 47 и на „Май Маркет“ – АД,
и „Мартилекс 2“ – ЕООД, на чл. 1, ал. 1, т. 6 в частта й „и начините за
извършване на преизчисление (корекция) на количеството електрическа
енергия“ от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия,
приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в „Държавен
вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., и делото е прекратено в тази част, отменено
е Решение № 12897 от 1.12.2015 г., постановено по адм. д. № 9462 по описа за
2014 г. на Върховния административен съд, в останалата част и вместо това е
постановено, че се отменя по жалбата на „ЕВН България
Електроразпределение“ – ЕАД, с ЕИК *********, Правила за измерване на
количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение №
147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране,
обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., с изключение на
чл. 48, 49, 50 и 51 от този акт.
На практика, след отмяната на посочените ПИКЕЕ, действие запазват
само нормите на чл.48, 49, 50 и 51, които посочват предпоставките за
извършване на корекция и методологията за начисляване на допълнителни
суми. Начинът, по който следва да бъде установено наличието на
предпоставките, обуславящи възможността за извършване на корекция, както
и процедурата- компетентен орган да извърши метрологичната проверка,
форма, обективираща установяване на предпоставките, и т.н. не са
регламентирани в действащите към момента на проверката ПИКЕЕ.
Респективно отпаднало е и действието на заключителните и допълнителните
разпоредби, регламентиращи използваните понятия, както и приложенията,
определящи общата точност и допустимите граници на грешката. Изложеното
мотивира настоящият състав да направи извода, че действащата част от
ПИКЕЕ към настоящия момент, не отговаря на изискванията на чл.83 ЗЕ
4
поради следното:
Чл. 83 ал. 1 т. 6 от цитирания Закон за енергетиката предвижда, че
устройството и експлоатацията на електроенергийната система се
осъществява съгласно норми, предвидени в правила за измерване на
количествата електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и
създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от
средствата за търговско измерване. Безспорно, съгласно правомощията на
ДКЕВР, предвидени в чл. 21, ал. 1, т. 3 ЗЕ вр. чл. 2, ал. 1 ЗНА, е приемането
на посочените в чл.83 ЗЕ правила. Такива са приети от ДКЕВР по т. 3 от
Протокол № 147/14.10.2013 г. и обнародвани в ДВ бр. 98/12.11.2013 г.
Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, в сила
от 16.11.2013 г., и по същество представляват подзаконов нормативен акт,
задължителен за страните. От анализа на чл. 83 ал. 1 т. 6 и на ал. 2 ЗЕ следва,
че корекционните процедури следва да са предвидено именно в ПИКЕЕ, а не
в ОУ на договорите за ДПЕЕЕМ и ДПЕЕ. Аргумент за извода, че
корекционните процедури /принципите, условията и редът и методиката за
извършване на корекции на сметките на абонатите при констатирано
неизмерване или неточно измерва на доставената от доставчика и потребена
от абоната ел. енергия за минал период/ следва да са установени именно в
ПИКЕЕ /в нормативен акт, каквито ОУ не са/ са и нормите на чл. 98а, ал. 2, т.
6 ЗЕ и на чл. 104а от ЗЕ, също редакция ДВ, бр. 54/2012 год. в сила от
17.07.2012 год., според които общите условия съдържат задължително ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно
правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6. И двете разпоредби – чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „а”
от ЗЕ и чл. 104а, ал. 2, т. 5, б. „а” от ЗЕ препращат към чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ,
който предвижда, че корекционните процедури /принципите, условията,
редът и методиката за извършване на корекции на сметките на абонатите при
констатирано неизмерване или неточно измерване на доставената от
доставчика и потребена от абоната ел. енергия за минал период/ следва да са
регламентирани именно в ПИКЕЕ. Предвид това и безспорно се налага
изводът, че единствено и само ПИКЕЕ могат да съдържат норми,
задължителни по своя характер за потребителите, които да уреждат не само
методиката, но и условията, редът и принципите за извършване на корекциите
на сметки. Към настоящия момент обаче действащите норми на ПИКЕЕ не
изпълняват функциите, които нормата на чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ им възлага.
Същите не уреждат нито реда, нито условията за извършване на
корекционните процедури. Липсват правила кога, къде, през какъв период, в
присъствието на кои лица следва да бъдат извършени проверките,
констатиращи неточно измерване, липсват и правила кой е компетентният
орган да извърши проверката, в какъв акт следва да я обективира. При липса
на такива правила доказване наличието на предпоставки за извършване на
5
корекция не би могло да бъде осъществено. Недопустимо е приложение на
общите правила за доказване на определени факти, тъй като отношенията
между доставчиците и потребителите на еленергия се регулират от специален
закон- ЗЕ. Поради това и недопустимо е посредством предвидените в ГПК
доказателствени средства- свидетелски показания напр., да бъде установяван
факта на констатираното неточно измерване. Същото е и невъзможно,
доколкото в общите закони не се съдържа регламентация на специалните
понятия и термини, съдържащи се в ЗЕ. Няма приложения напр., съдържащи
показатели за понятието обща точност, нито пък за допустими граници на
грешката. Няма как и общите закони да намерят приложение в отношения,
които се регулират по специален ред и в регулирането на които Държавата
чрез неин орган – КЕВР, има задължително участие, каквото участие не е
предвидено при приемането на общия закон. Освен това, правно неоправдано
би било регламентацията на специфични отношения, регулирането на които е
възложено на специален закон и орган, да се осъществява смесено- както в
специалния закон, така и в общите граждански закони.
По всички изложени съображения съставът приема, че липсата на
регламентиран в ПИКЕЕ изричен ред, условия и процедура за установяване
на предпоставките за извършване на корекцията, води до невъзможност за
прилагане и на действащите норми, уреждащи методологията при
начисляването на допълнителните количества енергия. Съответно и може да
бъде направен извод, че след отмяната на правилата в частта, регламентираща
условията и редът за извършване на корекции на сметките на абонатите при
констатирано неизмерване или неточно измерва на доставената от доставчика
и потребена от абоната ел. енергия за минал период, то липсва и нормативно
уредена възможност за доставчиците да начисляват ел. енергия на това
основание. При липса на предвидена в действащото законодателство
възможност за едностранна промяна от доставчика на доставено количество
електрическа енергия и сметките за минал период, същият не може да
обосновава това право с действаща норма на чл.50 ПИКЕЕ, на която се
позовава ответника. Затова и сумата от 1 924,79 лева, начислена на соченото
основание, е недължима от абоната, с оглед на което и предявеният
установителен иск е основателен и следва да бъде уважен, като бъде прието за
установено, че ищецът Асланова не дължи начислената на посоченото
основание сума. По изложените съображения и предвид съвпадащите крайни
изводи на двете инстанции първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
На осн. чл.78 ал.1 ГПК и предвид направеното искане въззивникът
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна направените пред
настоящата инстанция разноски в размер на 380 лв. съобразно представения
списък.
Водим от горното, съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3047 от 13.07.2020 г., постановено по
гр.д. № 18622/2019 г. по описа на ВРС, 50-ти състав.
ОСЪЖДА “Енерго-Про Продажби” АД ЕИК *********, със седалище
гр. Варна, да заплати на С. А. А. , ЕГН **********, сума в размер на 380
/триста и осемдесет лева/, представляваща направените пред настоящата
инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7