РЕШЕНИЕ
№ 123
гр. Исперих, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Димитринка Ем. Купринджийска
при участието на секретаря Детелина В. Янкова
като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска Гражданско
дело № 20233310100292 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е за съдебна делба по чл.341 и сл. от ГПК във фазата по
извършването й.
С влязло в сила на 01.12.2023 г. Решение № 260/13.11.2023 гпо
настоящото производство е допусната съдебна делба между Б. М. Х. с ЕГН
********** и Х. Н. Х. с ЕГН **********, двамата от село Самуил, Б. В. Х. с
ЕГН **********, А. Б. Д. с ЕГН ********** от село Долно Съдиево, община
Маджарово, област Хасково, А. Б. Х. с ЕГН ********** от град Разград, и С.
Б. М. с ЕГН ********** от село Липник, област Разград, върху следния
недвижим имот:
Поземлен имот с идентификатор 65276.501.480, адрес на поземления
имот: с.Самуил, ул.“Пирин“ № 5, площ 659 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирА., начин на трайно ползване: ниско застрояване (до
10м), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 480, квартал
81, парцел – I, при съседи: 65276.501.851, 65276.501.936, със сгради които
попадат върху имота: 1. Сграда 65276.501.480.1, със застроена площ: 84 кв. м.,
брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда еднофамилна; 2. Сграда
65276.501.480.2, със застроена площ: 11 кв. м., брой етажи: 1, предназначение:
гараж, при права: 1/5 ид.части за С. Б. М., 1/5 ид.части за Б. Б. Х., 1/5 ид.части
за А. Б. Х., 1/5 ид.части за А. Б. Д. и 1/5 ид.част за Б. М. Х. и Х. Н. Х. общо при
режим на СИО.
В съдебно заседание на 29.02.2024 г. (първото след допускане на делбата)
и с допълваща молба вх. № 914/11.03.2024 г. съделителите Б. М. Х. и Х. Н. Х.,
действащ чрез адв.Е. К. от АК – Силистра, предявяват срещу съделителите Б.
В. Х., А. Б. Д., А. Б. Х., и С. Б. М., претенция за възлагане на процесния
делбен недвижим имот по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК и претенции за сметки по
1
чл. 346 ГПК във вр. с чл. 30, ал. 3 Закон за собствеността (ЗС), във връзка с
извършени в делбения имот подобрения (полезни разноски), със знанието на
другите съделители, за които да бъдат осъдени ищците да им заплатят всеки
един както следва: за Б. В. Х. – общо сума от 2958.00 лв., за А. Б. Д. – общо
сума от 2958.00 лв., за А. Б. Х. – общо сума от 2958.00 лв. и за С. Б. М. – общо
сума от 2958.00 лв., представляваща припадащата се част за всеки от
съделителите от стойността на извършените от претендиращите съделители
подобрения в Поземлен имот с идентификатор 65276.501.480, както следва:
1.В Сграда 65276.501.480.1, със застроена площ: 84 кв. м., брой етажи: 2,
предназначение: жилищна сграда еднофамилна:
Първи етаж – извършени подобрения през 2000 – 2004 г.
- прозорец на кухня – 200.00 лв.,
- мивка – 500.00 лв.
- тръби за вода – 200.00 лв.
- плоскости за стена – 200.00 лв.
- чакъл за спалня, хол и кухня, и цимент – 500.00 лв.
- прозорци за спалня – 600.00 лв.
- изолация вътрешна – 700.00 лв.
- плочки за баня и тоалетна чиния – 600.00 лв.
- плочки за горната част на банята - 600.00 лв.
- външна изолация на банята – 100.00 лв.
- изолация на външна стена – 800.00 лв., общо средства в размер на
5000.00 лв.
Втори етаж – остъкляване – извършени подобрения през 1999 г.
- винкел – 700.00 лв.
- стъкла – 200.00 лв.
- врата – 200.00 лв.
- черна хартия – 320.00 лв.
- лепило – 70.00 лв.
- тоалетна чиния – 200.00 лв.
- тръби – 100.00 лв.
- електромер и за нощна енергия – 230.00 лв., общо средства в размер на
2020.00 лв.
Други подобрения в имота и по старата къща – 2012 – 2013 г.
- пътеки - 1500.00 лв.
- ограда – 1000.00 лв.
- врати за гараж – 200.00 лв.
- мрежа зад къщата – 100.00 лв.
- мрежа за предната част – 200.00 лв.
- дръвчета 50 бр. х 10.00 лв. – 500.00 лв.
- цигли 500 бр. х 1.00 лв. – 500.00 лв.
- ламарина нова – 1000.00 лв.
- дъски за покрива – 700.00 лв.
- мрежа за предната част – 50.00 лв.
- хидратен цимент – 200.00 лв.
- рибица – 100.00 лв.
- теракол и гипс – 500.00 лв.
- тръби за вода и мръсен кА.л – 100.00 лв.
- чакъл и цимент – 150.00 лв.
- тухли за комин – 150.00 лв.
- мивка – 300.00 лв., общо средства в размер на 7300.00 лв.
2
Навес
- дъски – 100.00 лв.,
- ламарина от ръка – 300.00 лв.,
- ремонт на комин – 70.00 лв., общо средства в размер на 470.00 лв.
Общият размер на подобренията възлизА. на 14 790.00 лв., като ищците
претендират припадащата се част на остА.лите съделители.
В съдебно заседание и в предоставения срок за писмен отговор на така
предявените претенции четиримата ответници, действащи чрез адв.В. Д. от
АК - София, оспорват предявените претенции по сметки по основание и
размер. Правят възражения за изтекла погасителна давност за ремонта,
извършен през 2000 – 2004 г., за ремонта, извършен през 1999 г., както и за
ремонта, извършен през 2012 – 2013 г. Освен това оспорват извършените
подобрения в имота за описаните стойности, като считат, че ищците са
посочили суми, които не съответстват на времевия период и са изключително
завишени. Не било направено и разграничение кои строително – ремонтни
дейности представлявА. необходими разноски и кои от тях – подобрения.
Алтернативно правят възражение, че дори и да са били извършени ремонти,
същите били „необходими разноски“, а не подобрения, с оглед на
обстоятелството, че ищците не са им заплащА. наем.
Ответниците от своя стрА. още с писмения отговор, а в последствие и в
първото съдебно заседание след допускане на делбата, чрез адв.Д. предявяват
срещу Б. М. Х. и Х. Н. Х. претенция за възлагане на процесния делбен
недвижим имот по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК и претенции за сметки по чл.
346 ГПК във вр. с чл. 31, ал. 2 Закон за собствеността (ЗС) – за заплащане на
обезщетение в размер на 90.00 лв. месечно за всеки един от ответниците
поотделно, представляващо 1/5 ид.ч. от общо 360.00 лв., за ползване на имота
от ищците, като претенцията е заявена солидарно към двамата ищци, считано
от датата на депозиране на писмения отговор за всеки един ответник, която
следва да се приеме и като дата на покА. по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС, както
следва:
За А. Б. с начална дата 15.06.2023 г., датата на депозиране на писмения
отговор, която следва да се приеме и като дата на покА. по смисъла на
чл.31, ал.2 от ЗС – крайна дата постановяване на съдебно решение от
настоящата съдебна инстанция;
За Б. Х. с начална дата 23.06.2023г., датата на депозиране на писмено
становище, която следва да се приеме и като дата на покА. по смисъла
на чл.31, ал.2 ЗС – крайна дата постановяване на съдебно решение от
настоящата съдебна инстанция;
За С. М. с начална дата 16.06.2023г., датата на депозиране на писмения
отговор, която следва да се приеме и като дата на покА. по смисъла на
чл.31, ал.2 ЗС – крайна дата постановяване на съдебно решение от
настоящата съдебна инстанция;
За А. Б. с начална дата 23.06.2023г., датата на депозиране на писмения
отговор, която следва да се приеме и като дата на покА. по смисъла на
чл.31, ал.2 ЗС – крайна дата постановяване на съдебно решение от
настоящата съдебна инстанция
Съдът, след преценка на събраните по делото даказателства, приема за
установено от фактическа стрА. следното: Още във фазата по допускане на
съдебната делба и с оглед на събраните доказателства, съдът е приел за
доказано, че процесният имот във вида, в който е допуснат до делба, ведно с
описаните сгради, построени в него, е бил собственост на наследодателите Б.
3
Х. К., ЕГН: **********, починал на 09.04.1999 г. и К. А. К., ЕГН: **********,
починала на 04.05.1999 г. Впоследствие, след смъртта на посочените
наследодатели, е възникнала съсобствеността върху имота между четиримата
ответници и С. Б. А. – тяхна сестра и майка на ищеца Б. М. Х., въз основа на
наследствено правоприемство.
От показанията на разпитаните по делото свидетели Н. АХ. и Н. И. се
установява, че двамата ищци са се нанесли да живеят в делбения имот след
сватбата им, когато наследниците на вече починА.те общи наследодатели, са
им дА. ключовете за къщата. Св. Н. АХ. посочва: „Къщата, в която отиде
дъщеря ми, бабата и дядото бяха починА.. И на сватбата, на С. дъщеря й
даде ключовете от къщата на Б.… Още когато починаха дядото и бабата,
дъщеря ми и зетя започнаха да правят някои ремонти“. Св. Н. И. на свой ред
допълва: „Х. ми каза, че на сватбата са им подарили къщата“.
По отношение на четиримата ответници от показанията на свидетелите
Н.АХ. и Х. Осман се установи, че Б. В. Х., А. Б. Д. и С. Б. М. през 1989 г. са се
изселили в Турция, а А. Б. Х. живее в гр. Разград. Св. Н. АХ. посочва: „Знам,
че Б. и С. и другите по време на голямата екскурзия се изселиха в Турция. Това
беше през 1989г. А. живееше в Разград. Знам, че когато Б. се ожени още на
същия ден дядото го изгони и не го пусна в къщата с булката. И на
погребението на дядото Б. и другите ответници не дойдоха. Погребението
го извършиха на Б. майка му, баща му и Б.“. Св. Х/. О. посочва: “Знам, че
някои от ответниците живеят в Турция. Много рядко си идват в България“,
а св. Б. Т. допълва „Сестра ми и А. живеят в Разград. Б. (Б.) мисля, че живее в
Турция“.
От представения по делото нотариален акт № 55, том IV, РЕГ. № 5909,
дело № 594/2020г. на Нотариус Пламен Ангелов, с рег. № 688 и служебно
направена справка за семейно положение на ответника Б. Х. се установява, че
съпругата му КА.на З. Х.а е призната за собственик по давностно владение на
недвижим имот – дворно място в с. Желязковец, обл. Разград, ведно с
построените в него жилищна сграда и навес.
По отношение на остА.лите ответници не са представени доказателства
за имотното им състояние, въпреки, че им е дадена такава възможност с
протоколно определение от 11.07.2024 г.
От показанията на свидетелите Н. АХ., Н. И. и М.М. се установява, че
веднага след като са се нанесли да живеят в процесния имот двамата ищци са
започнА. да правят ремонти, които са продължили във времето – основно е
ремонтиран първия етаж като е излят бетон на пода, укрепени са и са
измазани стените, поставена е изолация, сменена е дограмата, направена е
баня, подменена е ВиК и ел.инсталация, на втория етаж също е направена баня
и е сменена дограмата на остъклението, сменяни са цигли по покрива, около
къщата са направени бетонни пътеки, ремонтирА. е и оградата, частично е
ремонтиран навеса в двора и е преустроен в гараж, поставени са нови порти.
Назначената в настоящата фаза на процеса съдебно-техническа и
оценъчна експертиза, изготвена въз основа на оглед на място в процесния
делбен имот, описва същия и построените в него сгради, представляващи
самостоятелни обекти – жилищни и второстепенни, както следва (т.ІІІ.2 от
основното заключение):
Поземленият имот е разположен в югоизточната част на с. Самуил,
община Самуил, на около 700 м от идеалния център на населеното място.
Разположен е на около 500 м от ж.п. гара Самуил. Районът, в който е
разположен имота, е обособен като жилищен, с напълно изградена
4
инфраструктура. В близост са ситуирани едноетажни и двуетажни
еднофамилни жилищни сгради, детска градина и земеделски имоти.
В имота са построени (Приложение № 1):
Жилищна сграда с идентификатор 65276.501.480.1 - представлява
Двуетажна полумасивна постройка без сутерен. Разположена е на около 5,00
м източно от уличната регулационна линия. Всеки етаж е с отделен вход. На
първи етаж са разположени входно антре, дневна с кухненска ниша, стая и
обща баня с тоалетна, а втория етаж се състои от входно антре, три стаи и баня
с тоалетна, които са в ремонт и не се ползват по предназначение. Външно
постройката е измазА.. Дограмата е дървена, с изключение на прозорците на
първи етаж в дневната и банята, и вратата на банята, които са от PVC.
Покривът е от дървена конструкция, покрита с керемиди.
Сграда с идентификатор 65276.501.480.2 - представлява едноетажна
полумасивна постройка, без сутерен. Разположена е южно от жилищната
сграда, на уличната регулация. Състои се от едно помещение, с гаражна врата
и врата към двора, които са метални. Прозорците са дървени, покривът е от
дървена конструкция, покрита с керемиди. Външно постройката е измазА.
частично.
Според експертното заключение, допуснатия до делба имот не е реално
поделяем съобразно правата на страните и техническите правила и норми на
ЗУТ и не може да се състави проект за разделителен протокол. В този смисъл
е и становището на главния архитект на Община Самуил, дадено по реда на
чл. 201 ЗУТ.
Експертизата определя пазарна оценка на допуснатия до делба недвижим
имот в размер на 74 700 лв., като дяловете на страните в пари са по 1/5 ид.
части от 74 700 лв. или по 18 675 лв. за всеки от тях.
По отношение на претендираните от ищците строително-ремонтни
работи експертът посочва, че същите са извършени в имота така както са
посочени в молбата, но част от тях касаят друг имот. В съдебно заседание
вещото лице уточнява, че част от претендираните подобрения са в стара
сграда, която е в друг поземления имот, извън поземления имот по
кадастрална карта. Това е сграда, попадаща в друг терен, който е отреден за
улица, за обществено мероприятие, като само част от нея, около 3-4 кв.м.
попада в процесния поземлен имот.
Точният период на извършването им не може да се установи визуално, не
са представени документи за закупени материА. и вложен труд, по които да се
определи, поради което за целите на експертизата са приети посочените в
молбата на ищците периоди. Всички строително-ремонтни дейности
съставляват подобрения в имота и съществуват в него към момента във вида, в
който са заявени. В Приложение 3 към експертизата е изчислен размера на
действителните разходи за извършване на констатираните подобрения,
съобразно вложените средства за материА. и труд по средни пазарни цени към
момента на извършването им в общ размер на 6 053,19 лв., включваща разходи
за труд в размер на 2 274,70 лв. и разходи за материА. в размер на 4 255,94 лв.
По отношение на трайните насаждение експертизата е установила, че в
имота са нА.чни общо 33 бр. овощни дървета, като ги е индивидуА.зирала по
видове, както следва - Вишни - 3 бр., Череши 4 бр., Сини сливи - 8 бр.,
Ябълки средностеблени - 4 бр., Праскови - 2 бр., Дюли - 2 бр., Круши
средностеблени - 1 бр., Орехи - 2 бр., Бадеми - 5 бр., Дрян - 1 бр., Черница 1
бр.
В заключение вещото лице посочва, че в резултат на извършените в имота
5
подобрения от ответника пазарната му стойност се е увеличила с 8 887,69 лв.
Заключението е прието и се кредитира от съда, въпреки направените
възражения от стрА. на процесуалния представител на ответниците за
непълнота на експертизата и неточно оценяване както на имота, така и на
извършените в него подобрения. В с.з. вещото лице аргументирано и
обосновано е отговорила на всички поставени от страните въпроси,
позовавайки се на използваните нормативно определени методи за оценка на
сгради, на земя и трайни насаждения, както и на направените от нея
проучвания на пазара за продажби на недвижими имоти в района на Община
Самуил. По отношение на проучване при нотариусите за извършени сделки в
региона заявява, че в случая такова не е правено, тъй като в практиката си във
връзка с изготвяне на заключения по други дела е установила, че обичайно
сделките се изповядвА. на цена приблизително равна на данъчната оценка, а
представените в експертизата А.лози са от имотни сайтове.
При оценката на извършените в имота подобрения вещото лице се е
позовала изцяло на средни пазарни цени на материА. и труд за периода, които
се съдържат в справочници за цените в строителството на издателство
„Стройексперт“, тъй като по делото не са представени разходнооправдателни
документи за закупени материА. и заплатен труд. Няма друг източник на
информация и всички оценители ползвА. тези справочници. От 1991 г. цените
в България не се регулират от държавата, не са постоянни, във всеки
хипермаркет са различни, тъй като всяка фирма сама си определя цените на
материА.те и цените на труда. Поради тази причина за целите на експертизата
са ползвани цитираните справочници.
Изразеното от процесуалния представител несъгласие с направената от
вещото лице оценка на имота и на извършените подобрения не почива на
конкретни факти и обстоятелства, които да водят до съмнения за
необоснованост или неправилност на заключението. Направени проверки от
адвоката по магазините за цените на строителните материА., при това повече
от 20 години след извършване на процесните подобрения, не могат да бъдат
база за сравнение поради посоченото от вещото лице относно цените след
1991 г. Колкото до направените възражения относно преценките на експерта за
овехтяването на сградата, оценката на земята и на трайните насаждения, съдът
счита, че допълнителните аргументи на вещото лице, изложени в с.з.,
допринасят за изясняване както на методите за оценка, които са използвани в
експертизата, така и за състоянието на имота към момента на огледа.
В производството ищците са направили разноски както следва – 1500 лв.
адвокатски хонорар за първата фаза на делбата, 1500 лв. адвокатски хонорар
за втората фаза на делбата, 600 лв. депозит за експертиза или общо 3600 лв.
Ответниците са направили разноски в размер на 6000 лв. за адвокатско
възнаграждение за двете фази на делбата (по 1500 лв. за всеки един от
ответниците) и 600 лв. за депозит за експертизи или общо 6600 лв.
Въз основа на гореизложеното от фактическа стрА., съдът направи
следните правни изводи: Законодателят регламентира различни способи за
прекряване на съсобствеността в делбеното производство, като основният
критерий за избора на способ е дА. броят на реалните дялове съответства на
броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на
стойността на дяловете на съделителите.
В процесния случай делбената маса включва единствен жилищен имот,
който сам по себе си е неподялем съобразно правата на съделителите и без
възможност от този имот да бъдат образувани реални дялове за всеки един от
6
тях. Неподеляемостта на жилищния Поземлен имот с идентификатор
65276.501.480, ведно с построените в него жилищна и стопанска сгради, е
категорично установена с оглед становището на Главния архитект на Община
- Самуил и заключението на съдебно-техническата и оценъчната експертиза,
съобразно обективните дадености на имота и изискванията на закона – чл.201,
ал.2 във вр. с чл.19 от ЗУТ за минимално установените размери за лице и
повърхност на урегулираните поземлени имоти и с оглед разположението на
съществуващите в имота сгради, както и чл. 203 от ЗУТ за самото жилище и
другите самостоятелни обекти в имота, поради което съдът изцяло възприема
становището на експертизата за неподеляемост на същите като компетентно и
обосновано.
Възлагателна претенция, с оглед неподеляемостта на този имот, имаща
своето правно основание в разпоредбата на чл.349, ал.2 от ГПК, предявяват
както ищците, така и ответниците, като взаимно оспорват претенцията на
другата стрА.. В хода на устните състезания процесуалният представител
заявява, че поддържа претенцията за възлагане само на съделителите А. Д. и
С. М..
Като своевременно заявени, от надлежна стрА. по производството,
претенциите са допустими. Разгледани по същество са неоснователни.
Правото да иска възлагане в дял може да се реА.зира в делбения процес,
ако за претендиращия съделител-наследник са нА.це всички
материалноправни предпоставки, визирани в разпоредбата на чл.349, ал.2 от
ГПК. Условията, при които законът дава възможност да бъде извършено
възлагане от съда в полза на някой от съделителите, са свързани, от една
стрА., с обекта на съсобствеността, от друга стрА. - с изисквания, на които
следва да отговаря самият съделител.
Делбеният недвижим имот следва да има характера на жилищен (т.е. да
е служил за жилище на наследодателя и по своето предназначение да служи за
задоволяване на жилищни нужди (вж. § 5, т.30 от ДР на ЗУТ - съвкупност от
помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и
пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди). Тук е
мястото да се отбележи, че под "жилище", съгласно чл. 349, ал.2 от ГПК,
следва да се разбира не само сградата за живеене, но и дворното място към
нея, предвид обслужващото му значение.
Второто изискване към имота е да е неподеляем, т.е от него да не могат
да се обособят самостоятелни обекти на правото на собственост за всеки един
от съделителите. Качества, които безспорно са нА.це по отношения на
процесния имот.
По отношение на съделителя с възлагателна претенция законът също
поставя две изисквания: 1. Да е живял в сънаследствения имот (в жилището
на наследодателя) при откриване на наследството (в случая това е моментът
на смъртта на наследодателите Б. Х. К. и К. А. К., починА. съответно на
09.04.1999 г. и на 04.05.1999 г. – чл. 1 от ЗН) и 2. Отрицателното условие
съделителят да не притежава друго жилище към момента на извършване на
делбата (вж. Тълкувателно решение № 1/19.05.2004г. по тълк.дело № 1/2004г.
на ОСГК на ВКС, т.7).
В настоящият случай делбеният имот е жилищен и е неподеляем –
обстоятелства, които са категорично установени по делото и за тях не е нА.чен
спор. Спорният момент е до колко всеки един от съделителите отговаря на
изискванията на закона за възлагане на имота. По отношение на двамата ищци
съдът счита, че изначално за тях не са нА.це изискуемите предпоставки за
7
възлагане на имота, тъй като граматическото и логическото тълкуване на
правната норма на чл. 349, ал. 2 ГПК, формулираща първото условие (т.1),
налага извода, че изискването “при откриване на наследството” изключва от
обхвата на този способ за извършване на делбата всяка друга съсобственост,
освен тази, възникнала в резултат на наследяване, т.е. основно изискване на
закона е претендиращият възлагане съделител да има качеството на наследник
по отношение на наследодателя и наследството, от което черпи правата си (в
този смисъл вж. и т.8 от цитираното горе Тълкувателно решение). В хода на
съдебното дирене се установи, че ищците Б. Х. и Х. Х. не са от кръга на
наследниците на двамата наследодатели към момента на настъпване на
смъртта им, поради което двамата не могат и да ги наследяват. Собствеността
върху 1/5 ид. ч. върху имота те са придобили не по наследство, а по давностно
владение, констатирано с НА № 1, том V, рег. № 3959, н.дело № 443/2009 г. на
Нотариус Радомир Александров, рег. № 254 на НК, който НА не е отменен в
тази част с влязло в сила решение по гр. д. № 504/2019 г. по описа на РС –
Исперих. Съдебната практика е категорична, че при нА.чие на смесена
(комбинирА.) съсобственост имотът не може да бъде възложен, а се изнася на
публична продан (Решение № 44 от 13.07.2017 г. на ВКС по гр. д. №
2894/2016 г., II г. о., Решение № 64 от 13.07.2022 г. на ВКС по гр. д. №
4086/2021 г., II г. о. и др.).
В настоящия случай съсобствеността върху делбения имот е възникнала в
резултат на повече от един юридически факт – наследство и давностно
владение, поради което възлагането е недопустимо според цитираното ТР №
1/2004 г. и имотът следва да бъде изнесен на публична продан.
За пълнота на изложението съдът счита за необходимо да отбележи, че за
нито един от съделителите не е нА.це и другата важна предпоставка за
уважаване на претенцията за възлагане, а именно – да са живели в имота. От
събраните в хода на съдебното дирене гласни доказателства се установи
категорично, че двамата ищци са се нанесли в имота след смъртта на
наследодателите – ключовете за къщата им били дадени от наследниците на
сватбата им, след смъртта на общите наследодатели. За ответниците също са
нА.це данни, че не са живели в къщата когато е открито наследството – Б. Х.,
А. Д. и С. М. са се били изселили в Турция още през 1989 г., а А. Х. е живеел
със семейството си в гр. Разград. Те са започнА. да посещават бащината си
къща едва след като ищците се нА.сят да живеят там.
По претенцията за сметки по чл.346 на съделителите Б. Х. и Х. Х.,
предявена срещу остА.лите съделители Б. Х., А. Д., С. М. и А. Х., във връзка
с извършени в делбения имот подобрения (полезни разноски), в периода 1999
- 2013 г., със знанието и без противопоставянето на остА.лите съсобственици
и в общ техен интерес, съдът приема следното:
Към този период претендиращите съделители са обитавА. делбения имот
в качеството им на владелци на своята идеална част от имота и като
държатели на частта на ответниците. Установи се непротиворечиво от
гласните доказателства, че ремонтните дейности през този период са
извършени изцяло с вложени труд, средства и материА., осигурявани от тях.
Същите са довели до увеличаване стойността на имота и в този смисъл
безспорно съставляват подобрения върху него (арг. Постановление № 6 от
27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., Пленум на ВС, т.ІІ 6.). Тези подобрения
увеличават дяловете на всички съсобственици, независимо кой е живял и
живее в имота, като сумата за тях съставлява задължение за цялата делбена
маса и тя трябва да бъде понесена от всички съделители, съобразно дяловете
8
им. По този начин подобрителят може да иска от другите съсобственици само
сумата, която се припада на техните дялове. Стойностният израз на
обсъжданите подобрения, като вложените средства за материА. и труд по
средни пазарни цени, действА. към момента на извършването им, е доказан в
общия размер от 6053,19 лева – вж. колонка 8 на Приложение № 3 към
заключението по СТОЕ, и са увеличили стойността на имота към
настоящия момент с 8887,69 лева – вж. колонка 18 на същото Приложение №
3.
Съдът приема, че обсъдените горе подобрения са били извършени със
знанието и без противопоставяне от стрА. на остА.лите съсобственици. От
показанията на свидетелите Н. АХ., Н. И., М. М. и Б. Т. се установява, че към
момента на извършване на ремонтните дейности ответниците са знаели за тях
и по никакъв начин не са се противопоставяли. За ответниците Б. Х. и С. М.
свидетелите посочват, че преди да започнат делата между страните (2019 г.),
те често са гостувА. със семействата си в дома на ищците и са били посрещани
добре. За другите двама ответници – А. Д. и А. Х. също посочват, че са идвА.,
макар и по-рядко. Дори за Б. Х. се уточнява, че той е участвал при
изграждането на оградата.
От друга стрА. ответниците не доказват и никакви конкретни действия на
изразено несъгласие и противопоставяне от тяхна стрА. на извършените
подобрения. Ето защо съдът приема, че отношенията между съсобствениците
във връзка с извършените подобрения следва да се уредят по правилата на чл.
30, ал. 3 от Закона за собствеността, съобразно действително извършените
разходи за тези подобрения.
Ответниците са направили възражение за изтекла погасителна давност за
предявяване на подобренията, което е своевременно – заявено е с писмения
отговор от 16,04,2024 г., след като ищците са заявили претенцията си в
първото по делото заседание след допускане на делбата. Тъй като
първоначалната молба, с която са заявени тези претенции е била нередовна,
съдът е дал възможност за отстраняване на нередовностите, след което е
предоставил на ответниците възможност за писмен отговор, в който е
направено възражението за изтекла давност.
За заявените в делбата претенции за извършени от съделители
подобрения в качеството им на владелци на своята идеална част от имота и
като държатели на частта на ответниците, се прилага режимът на давността по
ЗЗД. Началният момент на погасителната давност при вземания по чл. 30, ал. 3
от ЗС започва да тече от момента на извършването им, когато вземането
възниква и се погасява с общата 5 – годишна давност. В случая искът е
предявен на 29.02.2024 г. – датата на подаване на молбата на съделителите –
ищци във втората фаза на делбата. С оглед конкретизираните в молбата на
ищците момент на извършване на всяко от твърдените подобрения, погасени
по давност са всички претендирани вземания, извършени преди 28.02.2019
г. В случая не намира приложение приетото в т. 13 от ППВС № 6/ 27. XII. 1974
г., че вземането става изискуемо от момента на прекъсване на владението, от
превръщането му в държане или от момента на предявяване на иск за имота,
тъй като тази постановка се отнася за извършени подобрения от съсобственик
в качеството му на владелец на идеалните части на остА.лите съсобственици,
какъвто не е настоящият случай. Съгласно установеното по гр.д. № 504/2019 г.
на РС – Исперих, приобщено по настоящото дело, ищците не са владелци на
идеалните части на всеки един от ответниците, а държатели.
Тъй като всички подобрения са извършени преди 28,02,2019 г., а именно в
9
периода 1999 г. – 2013 г., което е изрично посочено и в молбата на ищците,
възражението на ответниците за изтекла погасителна давност се явява
основателно, поради което претенцията по чл. 346 ГПК, във вр. с чл. 30, ал. 3
ЗС следва да бъде отхвърлена.
По претенцията за сметки по чл.346, във вр. с чл. 31, ал. 2 ЗС , предявена
от ответниците Б. Х., А. Д., С. М. и А. Х. срещу ищците Б. Х. и Х. Х..
За да бъде уважена тази претенция е необходимо претендиращите
съделители да докажат, при доказА. вече съсобственост върху имота в
настоящата фаза на процеса:
- че са отправили писмена покА. до ползващия имота съсобственик, с
която са изявили воля да им се заплаща обезщетение за лишаването му от
ползване на съсобствения имот;
- че този съсобственик ползва еднолично имота, в конкретния случай – от
двамата съпрузи за нужди на семейството, вкл. чрез възпрепятстване
ползването му от претендиращия, както и
- размера на обезщетението, представляващо пропусната полза.
Според константната съдебна практика заявената от ответниците с
писмените отговори претенции за заплащане на обезщетение за ползата, от
която са били лишени, следва да се прием за писмено поискване по смисъла на
чл. 31, ал. 2 ЗС. В настоящия случай депозираните от ответниците писмени
отговори в първата фаза на делбата съдържат и заявената от тях претенция за
заплащане на обезщетени за пропуснатите ползи, като именно датите на
депозиране на тези писмени отговори се посочват като начална дата на
периода, за който се претендират.
По делото безспорно се доказа, че ищците живеят в делбения имот и го
ползват целия за нуждите на семейството им. Съделителите Б. Х. и Х. Х.
оспорват твърденията на ответниците, че не са ги допускА. да ползват
съсобствеността си, но събраните гласни доказателства, включително и
показанията на свидетелите на ищците, установяват, че от 2019 г. нито един от
ответниците не е посещавал бащината си къща, като причина за това са
обтегнатите отношения между съсобствениците по повод воден между тях
съдебен спор. Според Св. Н АХ. „След като започнаха делата ответниците
спряха да идват в къщата“. Св.Н. И. допълва „Знам че когато Б. и другите
започнаха да я крадат Х., тя се ядоса и каза, че повече не ги иска и тогава
започнаха да я съдят“, а Св. М.М. уточнява „Откакто е започнало делото за
делба никой от ответниците не е отсядал в къщата. Уточнявам, откакто
започна предното дело след 2019г. една от ответниците е идвала вкъщи с
дъщеря си, но не мога да кажа коя, дА. е С. или А. понеже ги бъркам двете“.
Св.Б.Т. също посочва: „Знам че от известно време ответниците не са били
допускани до имота. Това ми го споделиха сестра ми и А.. Не мога с точност
да кажа от колко време не ги допускат до имота. Има едно две три години“.
А.лизът на гласните доказателства налага извода, че със сигурност от
завеждане на настоящото дело ответниците не са посещавА. процесния имот и
не са го ползвА., като са били възпрепятствани от ищците. Действително не се
събраха данни за конкретни действия на ищците по възпрепятстване на
остА.лите съсобственици да ползват имота, но предвид обтегнатите им
отношения очевидно те вече не са ги посрещА. по начина, по който са го
правили преди. Нещо повече, само един месец след влизането в сила на
решението по гр.д. № 504/2019 г. ищците завеждат настоящото дело за делба,
което ясно показва нежеланието им възникналата съсобственост, респективно
съвместното ползване на вещта, да продължи. И въпреки, че ответниците са
10
им отправили писмена покА. за заплащане на обезщетение за невъзможността
да ползват имота, ищците не са им заплатили такова, или поне по делото не се
събраха доказателства в този смисъл, което всъщност представлява и
възпрепятстване да се ползва имота по смисъла на закона.
По отношение на размера на претендираното обезщетение по делото е
назначена съдебно-оценъчна експертиза със задача да определи средния
месечен наем за процесния имот, считано от месец юни 2023 г. до датата на
изготвяне на заключението. От представеното заключение е видно, че
средномесечната наемна за периода от 01,06,2023 г. до 31,10,2024 г. (датата на
изготвяне на заключението) е в размер на 206.62 лв., а общо за периода наема
възлиза на 3 512,51 лв. Заключението е прието по делото, без да е оспорено от
страните и се кредитира изцяло от съда.
Въз основа на заключението на вещото лице и предвид обстоятелството,
че претенцията на ответниците обхваща периода от средата на месец юни 2023
г. до датата на постановяване на решението, съдът, след направени
допълнителни изчисления, прецени че дължимото обезщетение за всеки един
от ответниците е както следва:
А. Х. – за периода от 15.06.2023 г. до 31,05,2025 г. – 971,02 лв. (23
месеца х 41,32 лв. (1/5 от 206,62лв.) = 950,36 лв., към които следва да се
добавят 20,66 лв. (1/5 от половината от наема за м. юни 2023 г.).
С. М. – за периода от 16.06.2023 г. до 31,05,2025 г. – 971,02 лв. (23
месеца х 41,32 лв. (1/5 от 206,62лв.) = 950,36 лв., към които следва да се
добавят 20,66 лв. (1/5 от половината от наема за м. юни 2023 г.).
Б. Х. - за периода от 23.06.2023 г. до 31,05,2025 г. – 961,38 лв. (23 месеца
х 41,32 лв. (1/5 от 206,62лв.) = 950,36 лв., към които следва да се добавят
11,02 лв. (1/5 от дължимия наема за периода 23.06. – 30.06.2023 г. в размер на 55,10
лв.).
А. Д. - за периода от 23.06.2023 г. до 31,05,2025 г. – 961,38 лв. (23
месеца х 41,32 лв. (1/5 от 206,62лв.) = 950,36 лв., към които следва да се
добавят 11,02 лв. (1/5 от дължимия наема за периода 23.06. – 30.06.2023 г. в
размер на 55,10 лв.).
До тези размери следва да бъдат уважени претенциите на ответниците за
обезщетение за лишаването им от възможността да ползват съсобствения
имот.
На основание чл. 355 от ГПК, във вр. с чл. 8 от действащата ТА.а за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, всяка от страните
следва да заплати в полза на държавата по сметка на РС-Исперих държавна
такса в размер на 4 % върху стойността на дела си, съобразно доказА.та
пазарна цена на делбения имот (74 700,00 лв.), ведно с постройките в него,
която държавна такса, изчислена за всеки от съделителите, съобразно правата
им върху имота възлиза, както следва:
- за А. Х., с права от по 1/5 ид.част върху имота и при стойност на
дела му от 18 675,00 лева – дължима ДТ в размер на 747.00 лева;
- за С. М., с права от по 1/5 ид.част върху имота и при стойност на
дела му от 18 675,00 лева – дължима ДТ в размер на 747.00 лева
- за Б. Х. с права от по 1/5 ид.част върху имота и при стойност на
дела му от 18 675,00 лева – дължима ДТ в размер на 747.00 лева;
- за А. Д. с права от по 1/5 ид.част върху имота и при стойност на
дела му от 18 675,00 лева – дължима ДТ в размер на 747.00 лева;
- Б. Х. и Х. Х. с права от по 1/5 ид.част върху имота в режим на СИО
и при стойност на дела им от 18 675,00 лева – дължима ДТ в размер на 747.00
11
лева.
Върху уважения размер на претенциите за сметки, също се дължи ДТ в
размер на 4 % върху стойността им, на основание чл. 1 от ТА.ата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (предвид, че не се
събира такава при предявяването им) и е дължима от осъдените за
заплащането им съделители, както следва:
- за Б. Х. и Х. Х. по предявените срещу тях претенции от
съделителите А. Х., С. М., Б. Х. и А. Д., уважени в общ размер на 3864,80 лв.,
следва да заплатят дължима държавна такса в размер на 154,59 лева върху
уважения размер на претенцията по чл. 346 от ГПК, във вр. с чл. 31, ал. 2 от
Закона за собствеността за обезщетение за лишаването им от възможността
да ползват съсобствения имот
При този изход на делото и на основание чл. 355, изр. 2-ро, във вр. с чл.
78, ал. 3 ГПК, ищците дължат на ответниците сторените разноски по иска с
правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС. Тъй като в представените от ответниците
договори за правна защита и съдействие не е направено разграничение каква
част от адвокатските хонорари се дължат за първата и за втората фаза на
делбата, съдът приема, че същите следва да бъдат разделени по равно за всяка
фаза или по 750.00 лв. При това положение и тъй като във втората фаза на
делбата ответниците са предявили две претенции – за възлагане и за
обезщетение, от които е уважена само едната, то дължимите от ищците
разноски за адвокатско възнаграждение за всеки един от ответниците възлиза
на 375,00 лв., съразмерно на уважената част от претенциите. Направените от
ищците разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 200,00 лв. по
назначената съдебно-оценъчна експертиза се дължат изцяло, тъй като
експертизата ползва само и единствено уважената претенция за обезщетение.
Общо дължимите от ищците разноски възлизат на сумата от 1700,00 лв. (4 х
375,00 лв. + 200,00 лв.) или по 425.00 лв. за всеки един от ответниците.
Воден от изложените съображения съдът
РЕШИ:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН като НЕПОДЕЛЯЕМ делбеният
недвижим имот, представляващ:
Поземлен имот с идентификатор 65276.501.480, адрес на поземления
имот: с.Самуил, ул.“Пирин“ № 5, площ 659 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирА., начин на трайно ползване: ниско застрояване (до
10м), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 480, квартал
81, парцел – I, при съседи: 65276.501.851, 65276.501.936, със сгради които
попадат върху имота: 1. Сграда 65276.501.480.1, със застроена площ: 84 кв. м.,
брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда еднофамилна; 2. Сграда
65276.501.480.2, със застроена площ: 11 кв. м., брой етажи: 1, предназначение:
гараж (представена Скица на поземлен имот № 15-397792-11.04.2023 г. на
СГКК – Разград), при следните права:
1/5 ид.части за С. Б. М., с ЕГН- ********** от с. Липник, обл. Разград,
1/5 ид.части за Б. Б. Х., с ЕГН- **********, от с. Самуил,
1/5 ид.части за А. Б. Х., с ЕГН- ********** от гр. Разград,
1/5 ид.части за А. Б. Д. с ЕГН- ********** от ********** и
1/5 ид.част за Б. М. Х., с ЕГН********** и Х. Н. Х., с ЕГН- ********** и
двамата с постоянен и настоящ адрес село Самуил ,общо при режим на
12
СИО.
с обща пазарна стойност на имота 74 700.00 (седемдесет и четири
хиляди и седемстотин) лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.346 от ГПК, във вр. с чл. 31, ал. 2 от Закона
за собствеността, Б. М. Х., с ЕГН********** и Х. Н. Х., с ЕГН- **********,
солидарно ДА ЗАПЛАТЯТ на остА.лите съделители обезщетение за
лишаването им от възможността да ползват съсобствения имот, както следва:
На А. Х. – за периода от 15.06.2023 г. до 31,05,2025 г. – сума в размер на
971,02 лв. (деветстотин седемдесет и един лв. и 02 ст.);
На С. М. – за периода от 16.06.2023 г. до 31,05,2025 г. – сума в размер на
971,02 лв. (деветстотин седемдесет и един лв. и 02 ст.);
На Б. Х. - за периода от 23.06.2023 г. до 31,05,2025 г. – сума в размер на
961,38 лв. (деветстотин шестдесет и един лв. и 38 ст.) ;
На А. Д. - за периода от 23.06.2023 г. до 31,05,2025 г. – сума в размер на
961,38 лв. (деветстотин шестдесет и един лв. и 38 ст.)
ОСЪЖДА съделителите ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на РС - Исперих
следващата се ДТ по производството, съобразно стойността на дяловете им от
делбения имот, както следва:
- за А. Х. - сума в размер на 747.00 лева;
- за С. М. - сума в размер на 747.00 лева
- за Б. Х. - сума в размер на 747.00 лева;
- за А. Д. - сума в размер на 747.00 лева;
- Б. Х. и Х. Х. - сума в размер на 747.00 лева, общо за двамата.
ОСЪЖДА, на основание чл.355 от ГПК във вр. с чл.1 от ТА.ата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, Б. М. Х., с
ЕГН********** и Х. Н. Х., с ЕГН- **********, ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на
РС - Исперих сумата от 154,59 лева (сто петдесет и четири лв. и 59 ст)
лева - дължима държавна такса върху уважения размер на претенцията по чл.
346 от ГПК във вр. с чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността.
ОСЪЖДА, на основание чл. 355, изр. 2-ро, във р. с чл. 78, ал. 3 ГПК , Б.
М. Х., с ЕГН********** и Х. Н. Х., с ЕГН- **********, ДА ЗАПЛАТЯТ на С.
Б. М., с ЕГН- **********, Б. Б. Х., с ЕГН- **********, А. Б. Х., с ЕГН-
********** и А. Б. Д. с ЕГН- **********, за сторени от тях разноски в
производството сумата от 1700.00 (хиляда и седемстотин) лева, или по
425.00 лв. за всеки един от ответниците.
Решението подлежи на обжалване пред Разградски окръжен съд в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________
13