№ 256
гр. Благоевград, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:РОСИЦА ВЕЛКОВА
Крум Динев
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско
дело № 20251200500228 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от М. С. И., ЕГН **********, адрес гр.
П., ул. *** чрез пълномощник.
С обжалваното решение № 398/19.12.2024 г., постановено по гр. д. №
852/2024 г. по описа на РС – Петрич, съдът е признал за установено на
основание чл. 422 от ГПК, че М. С. И., ЕГН **********, адрес гр. П., ул. ***
дължи на А. А. Ф., ЕГН **********, адрес гр. П., ул. ***, следното вземане,
попадащо в предметния обхват на издадена заповед за незабавно изпълнение
по чл. 417 ГПК № 342/29.03.2024 г. по ч. гр. д. № 492/24 г. на Районен съд – гр.
Петрич, а именно: сума в размер на 9 500,00 лв., представляваща главница по
запис на заповед, издаден от М. С. И. в полза на А. А. Ф. на 17.12.2021 г. в гр.
П., с падеж – 17.12.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за незабавно
изпълнение – 28.03.2024 г., до погасяването.
1
Със същото решение съдът се е произнесъл и относно разноските.
В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК М. С. И., чрез пълномощник адвокат С.
П., е обжалвал решението, като твърди, че същото е неправилно и
незаконосъобразно. Сочи, че жалбоподателят не дължи пари на въззиваемия,
тъй като не поддържа контакт с него. Според жалбоподателя, в конкретния
случай е следвало съдът да задължи въззиваемия да установи причината за
поемане на задължение от страна на М. И., тъй като е възможно без последния
да знае да е разписал Записа на заповед измежду документите, подписвани с
бащата на въззиваемия във връзка с работата им.
С оглед изложеното, жалбоподателят моли съда да отмени изцяло като
неправилно и незаконосъобразно постановеното от районния съд решение и
да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от А. А. Ф., ЕГН
**********, чрез адв. В. Ф.. Сочи, че наведените от жалбоподателя доводи за
неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното съдебно
решение, поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, са
напълно несъстоятелни. Твърди, че в хода на производството по безспорен
начин е установено, че въззивникът е издал в полза на въззиваемия процесния
запис на заповед и че падежът за плащане на поетото задължение е бил на
17.12.2022 г. Сочи, че оригиналният запис на заповед се намира у А. Ф., като
върху него не е налице отбелязване от поемателя, че на определена дата
дължимата сума изцяло или частично е погасена. Въззиваемият твърди, че по
делото не е представено доказателство, от което да бъде видно, че ответната
страна е реализирала плащане по ценната книга, а в приетото и неоспорено от
страните по делото експертно заключение, вещото лице е направило
категоричен извод, че подписът за „Издател'' в процесния запис на заповед е
положен от ответника, а също и ръкописният текст „М. И.“ в същия е изписан
от него.
Моли да бъде да отхвърлена подадената от М. Сафегов И., чрез
пълномощник, въззивна жалба, като неоснователна и да бъде потвърдено
първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно.
Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови
доказателства.
Окръжен съд - Благоевград, след като прецени при условията на чл. 12 и
2
чл. 235, ал. 2 от ГПК събраните по делото доказателства, взе предвид доводите
на страните и в обхвата на правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира
следното:
Според чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.
Обжалваното решение е постановено от първонистанционен съд в законен
състав, в изискуемата писмена форма и е подписано, поради което е валидно.
Постановено е при наличие на процесуалните предпоставки за съществуване и
упражняване на правото на иск и по предявените претенции, поради което е
допустимо. Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността му,
въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи
служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на
императивна материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС) или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях,
които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността
произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства (ТР
1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС).
Въз основа на събраните доказателства, настоящият въззивен състав
намира за установено следното:
Районен съд - гр. П. е бил сезиран с чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4
ГПК във вр. с чл. 535 във вр. с чл. 538, ал. 1 във вр. с чл. 463, ал. 1, прел. 2 ТЗ,
предявен от А. А. Ф., ЕГН **********, М. С. И., ЕГН **********. Претендира
се сума по издаден от М. С. И. запис на заповед за сумата от 9500,00 лв.
Исковото производство е предхождано от образувано заповедно
производство по реда на чл. 417 от ГПК - ч. гр. д. № 492/2024 г. на Районен
съд - гр. Петрич, по което е била издадена Заповед за незабавно изпълнение по
чл. 417 ГПК с № 342/29.03.2024 г. Поради депозирано в срока по чл. 414 от
ГПК възражение от длъжника в заповедното производство е бил предявен
установителн иск в указания срок.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба,
от ответника, чрез процесуалния му представител, с който предявените искови
претенции са оспорени по основание и размер. Оспорва се наличие на
отношения между страните,както и положения подпис вързу записа на
заповед.
3
В производството пред районния съд е допуснато и изготвено
заключение по съдебно – графическа експертиза за установяване дали
положения подпис изхожда от ответника в настоящото производство. Вещото
лице категорично е установило, че подписът за „издател“ в запис на заповед от
17.12.2021 г. е положен от М. С. И., както и че ръкописният текст „М. И.“ е
изписан от М. С. И..
Въз основа на събраните в хода на производството доказателства,
районният съд е приел, че съобразно записа на заповед, въз основа на който е
предявена претенцията на ищеца, той е бил издаден в негова полза от
ответника, на горепосочените дата и място, за исковата сума и относно
поддържания падеж, който към датата на предявяване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е бил изтекъл. В него е отразено и място на
плащане - гр. П.. Автентичността на обсъжданата ценна книга се е потвърдила
по категоричен начин от изслушаната съдебно-графическа експертиза.
Ответникът не е доказал, че издаването на менителничния ефект е във връзка с
конкретно каузално отношение, което да бъде подложено на изследване в
настоящото исково производство. И с оглед изложеното е заключил, че
предпоставките за уважаване на ищцовата претенция са изпълнени. Записът
на заповед, от който тя произтича, е автентичен, отговаря на нормативните
изисквания за валидност, въведени с чл. 536, ал. 1 във вр. с чл. 535 ТЗ, и
падежът му е настъпил. Поради което е уважил предявения иск.
Въззивната инстанция изцяло споделя изводите на първоинстанционния
съд. Първоинстанционният съд е събрал писмени и гласни доказателства, от
които безпротиворечиво се изясняват относимите към правния спор факти.
Направените от него фактически и правни изводи са основани на пълно и
всестранно обсъждане на приобщените доказателства. Мотивите на
решението обективират извършената от съда дейност по преценка на
съвкупния доказателствен материал и субсимирането на констатираните въз
основа на него обстоятелства под съответните материално правни норми.
Изводите на районния съд са основани на формалната логика и представляват
формално - валидни умозаключения за предпоставките и следствията от тях.
Предвид изложеното, неоснователни са оплакванията на въззивния
жалбоподател за необоснованост на обжалваното решение.
Въззивникът поддържа, че районният съд е следвало да изследва
4
наличие на каузално правоотношение.
Записът на заповед е едностранна правна сделка, при която
волеизявлението за плащане има абстрактен характер. Основанието за
издаването му не е елемент от съдържанието на волеизявлението, а ако в
документа поетото обещание за плащане е обвързано със съществуването на
кауза, то менителничният ефект е недействителен съгласно чл. 535, т. 2 от ТЗ.
Видно от текста на самия запис на заповед, в него не е посочено основание за
плащане. В записа на заповед не е налице и условност на поетото задължение.
Реквизитите на записа на заповед са посочени изчерпателно в разпоредбата на
чл. 535 от ТЗ, като липсата на някой от тях (при съобразяване на
презумпциите на чл. 536 от ТЗ) води до нищожност на ценната книга. Записът
на заповед, послужил като основание за издаването на изпълнителен лист по
ч. гр. д. № 492/2024 г. на Районен съд - гр. Петрич, е редовен от външна страна
документ, съдържащ посочените в чл. 535 от ТЗ реквизити, поради което и
съдържа изискуемо вземане на кредитора за сумата от 9500,00 лв. с падеж,
посочен в самия запис на заповед.
Във връзка с направеното възражение от страна на въззивника за
задължителност на наличие на каузално правоотношение, настоящият съд
следва да отбележи, че действително менителничната сделка може да се
сключи във връзка с друга каузална сделка. При поето задължение за плащане
по менителничния ефект каузата съществува, но стои извън съдържанието на
документа, като кредиторът е освободен от необходимостта да доказва
основанието на вземането си. Възражението на длъжника, че е поел
задължение по каузална сделка, представлява лично възражение, целящо да
обори съществуването на вземането по менителничният ефект поради
погасяване на задължението по каузалното правоотношение или поради
недействителност на основното правоотношение, за обезпечаване на
изпълнението по което е издадена ценната книга. Видно от позициите на
страните по делото, обаче, никоя от страните не твърди или доказва
съществуване на каузално правоотношение между тях, поради което такова не
следва да се разглежда в настоящото праоизводство.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира за правилен
извода на първоинстанционния съд, че ответникът дължи претендираната
сума в размер на 9500,00 лв. по представения запис на заповед.
Доколкото крайните изводи на настоящата съдебна инстанция изцяло
5
съвпадат с изводите на първоинстанционния съд, то обжалваното съдебно
решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно,
включително и в частта за разноските, правилно разпределени между страните
при спазване на правилата по чл. 78 от ГПК.
По отговорността за разноски:
С оглед резултата от обжалването и оставянето без уважение на
въззивната жалба на осн чл. 273 от ГПК във връз. с чл. 78, ал. 3 от ГПК на
въззиваемата страна се дължат направените в хода на въззивното
производства разноски, но в случая въпреки, че е представен списък по чл. 80
от ГПК, няма доказателство за сторени разноски, а именно адвокатско
възнаграждение в размер на 1300,00 лв., тъй като не е представен договор за
правна защита и съдействие. Следователно не следва да се присъждат
разноски на страната.
Предвид изхода на делото, въззивният жалбоподател няма право на
разноски.
По изложените мотиви, Окръжен съд – Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 398/19.12.2024 г., постановено по гр. д.
№ 852/2024 г. по описа на РС – Петрич, в обжалваната му част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6