№ 13
гр. Смолян , 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети април, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя С. Шопова
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Зоя С. Шопова Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20215400600029 по описа за 2021 година
Производството е въззивно - по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда № 11/23.10.2020г. по НЧХД № 413/2020 г. на
Смолянския районен съд подсъдимият Г. Н. М. е признат за виновен в това,
че на 31.01.2020 г. в гр.Смолян, посредством депозирана от него жалба до
Административен съд-гр.Смолян с вх.номер 249/31.01.2020 г., е приписал
престъпление по чл. 282, ал.1 от НК на С.К.С. с изразите „На 16.12.2019 г.
кмета на с.М. отхвърли мое пълномощно, а след това още едно за гора на моя
чичо, от неговите наследници. Гората е превзета от едно престъпно лице И.У.,
който до момента е отсякъл 300 кв. метра дървен материал. Кметицата
отхвърля моето Пълномощно, за да уреди печалба на това лице. Явно е че тук
съществува някакво съдружие между двамата“, като клеветата е
разпространена по друг начин-чрез депозиране на жалбата до АС-Смолян и
деянието представлява престъпление по чл. 148, ал.2 във връзка с ал.1, т. 2
във връзка с чл. 147, ал.1 от НК. На основание чл. 78а, ал.1 от НК СмРС
освобождава Г.М. от наказателна отговорност за извършеното от него деяние
по чл. 148, ал.2 във връзка с ал.1 т. 2 във връзка с чл. 147, ал.1 от НК, като му
1
налага административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева.
Също така, Г.М. е осъден да заплати на С. С., на основание
чл. 45, ал.1 от ЗЗД, сумата от 1 000 лева обезщетение за причинените от
деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
31.01.2020 г. до окончателното плащане, като е отхвърлен същият граждански
иск на С. за разликата над 1 000 лв. до пълния поискан размер от 4 000 лева.
Г.М. е осъден и да заплати на С. С. направените разноски по
делото в размер на 612 лева, от които 600 лв. адвокатско възнаграждение и 12
лв. държавна такса. Подсъдимият е осъден и да плати в полза на СмРС и 50
лв. държавна такса върху уважения размер на гр.иск.
Срещу тази присъда е подадена допустима въззивна жалба
от Г. Н. М., който счита себе си за невиновен, тъй като смята извършената сеч
за незаконна. Иска да отпадне неговото наказание, като твърди, че ще обяви
иск за незаконно отсечената гора.
В съдебно заседание подсъдимият Г.М., редовно призован,
не се явява и не изпраща представител.
От частния тъжител С.К.С. не е подадено възражение
против жалбата. За нея в съдебно заседание повереникът и адв.В. П. оспорва
жалбата и моли присъдата в обжалваната част да се потвърди, както и да се
присъдят на С. направените разноски.
Като направи преценка на оплакванията в жалбата и
становищата на страните, и като извърши цялостна проверка на правилността
на обжалваната присъда по реда на чл.314 от НПК, Смолянският окръжен съд
намира жалбата за неоснователна.
По делото се установява от представените документи и
свидетелски показания следната фактическа обстановка:
Частната тъжителка С. С. е кмет на с.М.. Г.М. е жител на
с.М., роден през 19** г., не е осъждан. Той е първи братовчед на лицата М. Ц.
и Г. К. М.. Последните двама притежават в землището на същото село
2
възстановен имот – гора с храсти в земеделска земя, с площ 17,91 дка в
м.“И.“, с идентификатор 49014.5.87, в който е имало голям брой изкъртени и
изпочупени от природни стихии дървета, както и короядно петно.
На 11.09.2019 г. Г. К. М. упълномощава инж.И. М.У. да
извърши, освен друго, и организация и добив/сеч и извоз на дървесина и
реализацията и в негови имоти. И.У. е собственик и управител на „И. Лес 68“
ЕООД, чиято дейност е дърводобив и преработка на дървен материал.
На 09.10.2019 г. Г. К. М., чрез пълномощника си, подава
до кмета на с.М. заявление да му се разреши отсичането на дървета в
посочения по-горе имот в м.“И.“ На 10.10.2019 г. е издадено на Г. К. М.
Разрешително № 44 от техн.сътрудник в кметство с.М. Е.П. да отсече 251 бр.
дървета в същия имот, на осн.чл.32, ал.2 и 3 ЗОСИ.
Сестра му М. Ц. с пълномощно с рег.№ с нотариална
заверка на подписа и от 16.10.2019 г., валидно до 31.12.2019 г., упълномощава
подсъдимия да извършва от нейно име и за нейна сметка упълномощаване на
трети лица да извършват сеч в имота, да се снабдява с необходимите
документи за това, скица и т.н. На 24.10.2019 г. обаче тя с декларация с
нотариална заверка на подписа и от посочената дата, оттегля така даденото на
подсъдимия пълномощно На същата дата 24.10.2019 г. М. Ц. упълномощава
инж.И. М.У. да извърши, освен друго, и организация и добив/сеч и извоз на
дървесина и реализацията и в нейни имоти. Това пълномощно е оттеглено, но
чак на 08.01.2020 г.
Преди това, на 23.12.2019 г. М. Ц. отново упълномощава
подсъдимия да извършва от нейно име и за нейна сметка упълномощаване на
трети лица да извършват сеч в имота, да се снабдява с необходимите
документи за това, скица и т.н. Т.е., в периода 23.12.2019 г. – 08.01.2020 г.
както И.У., така и подсъдимият разполагат с пълномощни от М. Ц. за сеч и
извоз на дървесина в имота.
На 16.12.2019 г. е подадена жалба от М. Ц. до Районна
прокуратура-Смолян, че без нейно знание се извършва сеч в неин имот, като
кметът на М. в съдружие с И.У. отхвърля нейния пълномощник.В жалбата на
Ц. от 16.12.2019 г. е посочено, че пълномощното е брутално отхвърлено от
3
кметицата, като е поискано спиране на сечта. По повод тази жалба е
образувана преписка № 2075/2019 г. на Районна прокуратура-Смолян и по нея
е постановен на 20.03.2020 г. отказ да се образува досъдебно производство за
престъпление по чл.235 НК и материалите са изпратени на Окръжна
прокуратура-Смолян за проверка за извършване на престъпление по чл.282
НК. Към датата на подаване на жалбата обаче подсъдимият не е пълномощник
на М. Ц., такъв той става отново чак на 23.12.2019 г., както се каза по-горе, а
И.У. е неин пълномощник в периода от 24.10.2019 г. до 08.01.2020 г.
В Окръжна прокуратура-Смолян е образувана преписка
№ 541/2020 г., по която с постановление от 27.03.2020 г. на заместник-
окръжния прокурор Недко Симов е отказано да се образува наказателно
производство. Отказът е мотивиран от констатацията на прокурора, че няма
данни за извършено престъпление по чл. 282, ал.1 от НК от длъжностно лице
по повод извършената сеч в имота на братовчедите на подсъдимия, като са
спазени изискванията, регламентиращи сечта - тя е проведена съобразно
изискванията на ЗОСИ. Посочено е и че липсват данни за друго престъпление
от общ характер.
През м.декември 2019 г., преди празниците,
подсъдимият при среща с частната тъжителка С. С. иска от нея да спре сечта
в имота на братовчедите му. Тя отказва, тъй като към онзи момент не е на
работа, а впоследствие, при проверка на документите, не открива основания
за спиране и не удовлетворява искането му. На 18.12.2019 г. подсъдимият и
изпраща ел.съобщение, че кметът на с.М. е в съдружие с един престъпник.
Св.Е.А., репортер-журналист към вестник „Родопи Нюз“,
сочи, че подсъдимият към края на м.ноември и се обажда за незаконна сеч в
М.. Тя извършва проверка на документите в кметството на селото, които
частната тъжителка, като кмет, и предоставя, но не намира нищо нередно.
Свидетелката предупреждава частната тъжителка, че срещу последната има
сигнал от Г.М.. С. пък я уведомява на свой ред, че от подсъдимия е подадена
в СмАС жалба, за която ще стане дума по-долу. Свидетелката установява как
С. е притеснена, как това е засегнало достойнството и, особено при
положение, че се случва в малко населено място като М..
Св.В.Ж., която работи в кметството в с.М., сочи, че в
4
средата на декември 2019 г., преди празниците, подсъдимият се среща в
кметството с частната тъжителка, при което чува разговор между тях на висок
тон. След това С. и обяснява за какво е дошъл и че не е приела пълномощното
от братовчедка му, защото е било оттеглено. Също така, С. и споделя след
време колко е възмутена от жалбата на М. до съда, в която той я обвинява за
престъпление; колко унизена се е почувствала, тъй като се опитва да работи с
всички коректно, а вместо това и приписват престъпление.
На 31.01.2020 г. подсъдимият Г. Н. М. внася жалба с вх.
№ 249 жалба до Административен съд-Смолян срещу С. С., в която пише: “На
16.12.2019 г кмета на с.М. отхвърли мое пълномощно, а след това още едно за
гора на моя чичо, от неговите наследници. Гората е превзета от едно
престъпно лице И.У., който до момента е отсякъл 300 кв. метра дървен
материал. Кметицата отхвърля моето Пълномощно, за да уреди печалба на
това лице. Явно е че тук съществува някакво съдружие между двамата. А още
при първото Пълномощно, тя беше длъжна да спре сечта. Да, но продължи
това, като преди няколко дни видях да извозва трупи с кола на същото лице.
Моля да ни извикате на съд за това престъпление….“.
По тази жалба е образувано адм.дело 40/2020 г. по описа
на СмАС, като с определение № 101/24.02.2020 г. тя е оставена без
разглеждане по причина, че изложените в нея обстоятелства и искания не
попадат в приложното поле на чл.128, ал.1 и ал.2 АПК и производството по
делото е прекратено. То не е обжалвано от подсъдимия и от С. и е влязло в
сила.
Така от събраните доказателства не е установено изобщо
да съществува твърдяното от подсъдимия в жалбата престъпно съдружие
между Уюров и С., което да е довело до престъпна облага. Т.е., на С. е
приписано от подсъдимия престъпление, което не е извършила. Изложеното
сочи, че Г.М. не е невинен; напротив от него е осъществен съставът на
престъпление по чл.142, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 във вр. с чл.147, ал.1 НК.
При това положение е видно също така, че налице са
били всички предпоставки на чл.78а от НК за освобождаване на подсъдимия
от наказателна отговорност, като наложеното му административно наказание
глоба в размер на 1 000 лева е в предвидения минимален размер и не се явява
5
несправедлИ. за него. Също така, при съблюдаване критерия за справедлИ.ст
по чл.52 от ЗЗД, е определен и размерът на обезщетението за неимуществени
вреди на С., вследствие на претърпените от нея страдания от нанесените й от
подсъдимия увреждания с престъплението, за което е осъден.
Въззивният съд не открива основания за отмяна или
изменение на присъдата, като същата следва да се потвърди като правилна и
законосъобразно постановена. Поради това и на основание чл.338 от НПК,
Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 11/23.10.2020 г. по
НЧХД № 413/2020 г. на Смолянския районен съд.
ОСЪЖДА подсъдимия Г. Н. М., ЕГН **********, от
с.М., да заплати на частната тъжителка С. К.-С., ЕГН **********,от с.М.,
направените от нея разноски по делото във въззивното производство в размер
на 400 лв./четиристотин лева/.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6