Р Е
Ш Е Н
И Е № 55
гр.Пловдив,03.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито заседание на трети декември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
при участието на секретаря ВАНЯ КАЗАКОВА,като разгледа
докладваното от съдията търг. дело №273/2019 г. по описа на същия съд,ХVІІІ-ти
състав,за да се произнесе, взе предвид следното:
Осъдителен
иск с правна квалификация по чл.403,ал.1 във вр. с чл.51,ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „Тера инвест 2008“ЕООД с ЕИК
********* твърди,че въз основа на въззивно решение №839 от 23.12.2014 г. по
в.т.д.№1222/2014 г. на АС-Пловдив ответникът „Електролукс Табаков и синове“ООД
с ЕИК ********* се е снабдил с изпълнителен лист и е инициирал откриване на изп.д.№20158240400304
по описа на ЧСИ Константин Павлов,рег.№824 на КЧСИ против
дружеството-ищец.Твърди,че е подал касационна жалба против това решение и по
негова молба с определение от 11.02.2015 г на ВКС било спряно изпълнението на
същото решение.Междувременно в рамките на посоченото изпълнително дело бил
наложен запор на вземания на дружеството-ищец от трето лице-“ЕВН
Електроснабдяване България“ЕАД,
вследствие на което на датата 16.02.2015 г. по сметката на ЧСИ е била
събрана и постъпила сумата от 86 136,91 лева.
Впоследствие,според
твърденията на ищеца,горното въззивно решение било отменено от ВКС,като заедно
с това делото било върнато на АС-Пловдив за разглеждане от друг състав.При
новото разглеждане апелативният съд потвърдил първоинстанционното решение,с
което предявени от „Електролукс Табаков и синове“ООД с ЕИК ********* против
„Тера инвест 2008“ЕООД с ЕИК ********* осъдителни искове са били отхвърлени,а
впоследствие повторното въззивно решение с №203 от 06.07.2017 г.,постановено по
в.т.д.№464/2016 г. по описа на АС-Пловдив,не било допуснато от ВКС до
касационно обжалване.Ищецът твърди,че с оглед окончателното отхвърляне на
предявените искове,същият е поискал с нарочна молба връщането на сумата от 86
136,91 лв.,постъпила на датата 16.02.2015 г. по сметка на ЧСИ вследствие на
наложения запор на вземания на дружеството-ищец от третото лице “ЕВН
Електроснабдяване България“ЕАД.Така посочената сума постъпила по сметка на
ищцовото дружество на датата 22.08.2018 г.
При така изложените
по-горе обстоятелства,ищецът счита,че за него е налице правен интерес от
предявяване на иск с правно основание чл.403,ал.1,предл. първо от ГПК във вр. с
чл.51,ал.1 от ЗЗД,с оглед на следните доводи:
Ищецът поддържа,че според
константната съдебна практика,отговорността за вредите съгласно чл.403 ГПК,причинени от допуснато обезпечение,е основана на общата гражданска
отговорност за непозволено увреждане /чл.45 ЗЗД/.Поради това и доколкото в
посочената норма липсва изрична регламентация относно вредите,съответно
приложими по отношение на тях следва да се считат разпоредбите на ЗЗД.А
съгласно чл.51,ал.1 от ЗЗД,обезщетение се дължи за всички вреди,които са пряка
и непосредствена последица от увреждането.
Според ищеца,съгласно
чл.51,ал.1,пр. първо от ЗЗД,ищецът по отхвърления иск следва да отговаря за
всички преки и непосредствени вреди,които обезпечението на иска е причинило на
ответника,в който случай отговорността му е деликтна и безвиновна.В конкретния
случай,ищецът твърди,че в пряка причинна връзка и като пряка последица от
действията на настоящия ответник по воденето на горното изпълнително дело въз
основа на впоследствие отмененото като неправилно въззивно решение №№839 от
23.12.2014 г. по в.т.д.№1222/2014 г. на АС-Пловдив и за удовлетворяване на
неоснователно предявените негови искове,отхвърлени като такива с влязлото в
сила на 04.07.2018 г. на последващо въззивно решение №203/06.07.2017 г. по т.д.№464/2016
г. по описа на ПАС,дружеството-ищец е претърпяло имуществена вреда в размера на
законната лихва върху събраната и постъпила на датата 16.02.2015 г. по описа на
ЧСИ сума в размер на 86 136,91 лв.,вследствие на наложения запор на вземания на
дружеството от посоченото по-горе трето лице,която е задържана от ЧСИ до
произнасянето на окончателния съдебен акт,с който е отхвърлена неоснователната
претенция на ответното дружество.
Ищецът сочи още,че
съгласно чл.86,ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение,длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.В тази връзка
чл.84,ал.3 ЗЗЗ предписва,че при задължение от непозволено увреждане длъжникът
се смята в забава и без покана.Задължението за компенсаторни лихви възниква от
увреждането,както сочи ищецът.При така изложеното,ищецът заявява,че деликвентът
„Електролукс Табаков и синове“ООД е изпаднал в забава на датата на постъпване
на посочената сума от наложен запор по сметка на ЧСИ Константин
Павлов-16.02.2015 г.,която забава продължила до датата на постъпване на
върнатата сума на гаранцията по банковата сметка на дружеството-ищец-22.08.2018
г.Поради това ищецът твърди,че ответникът му дължи компенсаторни лихви в размер
на законната лихва върху сумата от 81 136,91 лв. за периода от 16.02.2015 г. до
22.08.2018 г.,възлизаща на сумата от 30 740,74 лв.
Въз основа на горните
твърдения,ищецът моли да бъде постановено съдебно решение,с което
дружеството-ответник да бъде осъдено да му заплати сумата от 30 740,74
лв.,представляваща компенсаторни лихви за периода на забавата от 16.02.2015 г.
до 22.08.2018 г. в размер на законната лихва върху сумата от 81 136,91
лв.,ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното изплащане.Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът „Електролукс
Табаков и синове“ООД с ЕИК ********* оспорва иска като неоснователен по аргументи,изложени
в отговора му на исковата молба.Заявява,че не оспорва съществуването на
описаните в исковата молба съдебни решения,както и обстоятелството,че
предявеният от него иск е бил отхвърлен с влязло в сила решение.Твърди обаче,че
нито в производството пред ПОС,нито в това пред ПАС е правил искане за
допускане на обезпечение на предявения иск и не е било постановявано
определение по чл.389 от ГПК,нито е била издавана обезпечителна заповед.С оглед
на това ответникът счита,че няма как да дължи обезщетение за „...всички преки и
непосредствени вреди,които обезпечаването на иска е причинило на ответника“ и
затова предявеният иск по чл.403,ал.1 от ГПК
е неоснователен.
На следващо място
ответникът поддържа довода,че дори и да дължеше обезщетение на горното основание,то
в никакъв случай не е в претендирания от ищеца размер.Това според ответника е
така поради следните причини:
Ответникът твърди,че
никога не е дължал връщане на сумата от 86 136,91 лв.,защото никога не я е
получавал.В тази връзка поддържа,че в правната теория и съдебна практика
съществува единодушно становище,според което макар и постъпили по сметка на
съдебния изпълнител,сумите,събрани от длъжника продължават да са негова
собственост и взискателите ги получават едва след извършване на плащане въз основа
на влязло в сила разпределение,а в случая няма доказателства,липсват и
твърдения на ищеца,за извършвано разпределение и плащане по изпълнителното
дело.Затова ответникът счита,че няма как да изпадне в забава за връщане на
парична сума,която въобще не е получавал,а оттам няма как да бъде присъдено
обезщетение в размер на законната лихва по чл.86 от ЗЗД.
На следващо място
ответникът поддържа довода,че съобразно чл.403 от ГПК обезщетение се дължи в
следните случаи:ако искът,по който е допуснато обезпечение,бъде отхвърлен;ако
не бъде предявен в дадения на ищеца срок или ако делото бъде прекратено.Извън
тези хипотези,според ответника увреденият от обезпечението може да търси
обезщетение само,ако насрещната страна в процеса е действала при злоупотреба с
права и в тази насока се позовава на съдебна практика-решение №257 от
14.07.2011 г. по гр.д.№1149/2009 г.,ГК,IV г.о.,ВКС.А в
случая изобщо не било допускано обезпечение в полза на ответника,както той
твърди.
И още ответникът излага
аргумента,че за разлика от изрично уредените в чл.403 от ГПК хипотези на
отговорност на страната,в чиято полза е било наложено обезпечение и която
отговорност се квалифицира като такава на плоскостта на непозволено увреждане,в
хипотезата на отмяна на изпълнено въззивно осъдително решение,задължението на
ищеца за връщане на полученото по отмененото решение се квалифицира като
неоснователно обогатяване-чл.55,ал.1 от ЗЗД.Претендира разноски.
С оглед на горните
аргументите ответникът е поискал процесния иск да бъде отхвърлен като неоснователен
и недоказан.
В допълнителната искова
молба ищецът заявява,че намира за неоснователна изложената в отговора на
ответника позиция,а изложените в нейна подкрепа аргументи-за погрешни и в тази
връзка излага контрааргументи.Счита,че наложеният в рамките на изпълнителното
дело запор на вземанията на ищеца от третото лице „ЕВН Електроснабдяване
България“ЕАД и то по искане на взискателя,има всички характеристики на
обезпечение,наложено и рамките на висящото производство по принудително
изпълнение,за да осигури удовлетворяване на взискателя по изпълнителното
дело.Поради този запор,както твърди ищецът,същият е бил лишен от получаването
на дължима нему престация-плащане от посоченото трето лице на парична сума в
размер на 86 136,91 лв.,която вместо да бъде получена от ищеца и дружеството да
я инвестира,да ползва гражданските плодове,да я разходва с оглед търговската си
дейност и др.,е постъпила и е била задържана по сметка на ЧСИ Константин Павлов
за периода 16.02.2015 г. до 22.08.2018 г.
Ищецът смята за неуместно
твърдението на ответното дружество,че то не е правило искане за допускане на
обезпечение на предявения иск,че не е било постановявано определение по чл.389
от ГПК и не е била издавана обезпечителна заповед.В тази връзка ищецът
заявява,че в отговора на ИМ ответникът
ясно признава,че за удовлетворяване на спорното му вземане по изп.д.№20158240400304
по описа на ЧСИ Константин Павлов,рег.№824 на КЧСИ е наложен запор на
вземанията на дружеството-ищец от третото лице „ЕВН Електроснабдяване
България“ЕАД и по сметката на ЧСИ е
събрана паричната сума в размер на 86 136,91 лв.В контекста на
изложеното,ищецът сочи,че в съдебната практика безспорно е прието,че когато
запорът върху вземанията на длъжника е наложен в изпълнителното
производство,неговата цел също е да се обезпечи изпълнението на паричните
притезания,което следва да се извърши чрез превеждане на сумите от третото
задължено лице /банката/ по сметката на съдебния изпълнител.И отново
поддържа,че в пряка причинна връзка и като пряка последица от действията на
ответника по откриването и воденето на горното изпълнително дело въз основа на
впоследствие отмененото като неправилно въззивно решение и за удовлетворяване
на неоснователно предявените негови искове,отхвърлени като такива с влязлото в
сила последващо въззивно решение от 06.07.2017 г.,ищецът е претърпял описаната
в исковата молба имуществена вреда в размера на претендираната законна лихва
върху събраната и постъпила по сметка на ЧСИ на датата 16.02.2015 г. сума в
размер на 86 136,91 лв.Пояснява,че предмет на предявения иск е претенция за
присъждане на обезщетение за вреди от наложен запор при образувано изпълнително
дело въз основа на подлежащо на предварително изпълнение въззивно решение,което
впоследствие е отменено от касационната инстанция.
Пловдивският окръжен
съд,като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност,както и доводите на страните,приема за установено следното:
От фактическа страна е
безспорно и се установява по делото,че с решение №398/07.08.2014 г.,постановено по т.д.№787/2012
г. по описа на ОС-Пловдив са били отхвърлени предявени от „Електролукс Табаков
и синове“ООД-гр.Пловдив против „Тера инвест 2008“ЕООД /настоящи ответник и
ищец/ осъдителни искове за заплащане на определени суми на определено основание
/размера на сумите и основанието,на което са претендирани в производството по
посоченото дело нямат значение за предмета на процесния иск,разглеждан в
настоящото производство/.Впоследствие,по подадена от „Електролукс Табаков и
синове“ООД въззивна жалба против горното първоинстанционно решение,е образувано
в.т.д.№1222/2014 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив и с решение №839/23.12.2014
г.,постановено по същото дело,първоинстанционното решение е отменено
изцяло,като са уважени в пълен размер предявените обективно съединени
осъдителни искове.
По подадена от ответника в
първоинстанционното производство касационна жалба срещу горното решение на
Апелативен съд-Пловдив,е образувано т.д.№1170/2015 г. по описа на ВКС и с
решение №68 от 11.07.2016 г.,постановено по същото дело,въззивното решение на
апелативния съд е отменено и е върнато делото на същия съд за ново разглеждане
със съответно дадени задължителни указания.При новото разглеждане е постановено
решение №203 от 06.07.2017 г. по в.т.д.№464/2016 г. по описа на Апелативен
съд-Пловдив,с което е потвърдено изцяло първоинстанционното решение №398/07.08.2014
г.,постановено по т.д.№787/2012 г. по описа на Пловдивския окръжен съд и
отхвърлящо предявените по делото осъдителни искове.След това,с окончателно определение
№440/04.07.2018 г.,постановено по т.д.№2853/2017 г. по описа на ВКС,2-ро
т.о.,повторното въззивно решение от 06.07.2017 г. не е допуснато до касационно
обжалване и с оглед на това потвърденото първоинстанционно отхвърлително
решение е влязло в сила на датата 04.07.2018 г.
Между страните не е спорно
и изложеното в исковата молба обстоятелство,че
след постановяване на първото въззивно решение и преди отмяната му от
ВКС,ищецът по предявените искове „Електролукс Табаков и синове“ООД се е снабдил
с изпълнителен лист срещу ответника по тези искове и настоящ ищец „Тера Инвест
2008“ЕООД за сумите,които са му присъдени с това първо въззивно решение /без
съдебните разноски/.Заверено копие от същия изпълнителен лист,издаден по т.д.№1222/2014
г. по описа на АС-Пловдив на датата 08.01.2015 г.,е приложен към настоящото
дело.Също така е безспорно,а и се установява от приложената покана за
доброволно изпълнение,адресирана до дружеството-ищец,че въз основа на горния
изпълнителен лист е образувано изп.д.№20158240400304 по описа на ЧСИ Константин
Павлов,с рег.№824 и с район на действие Окръжен съд-Пловдив.В рамките на
принудителното изпълнение по това изп. дело,въз основа на молба на взискателя
по същото дело от 04.02.2015 г. /приложена към настоящото дело в заверено копие/,е
наложен запор от частния съдебен изпълнител върху парично вземане на длъжника
„ТЕРА ИНВЕСТ 2008“ООД към трето лице-“ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ЕАД в
размер на 86 136,91 лв.Тези обстоятелства също не са спорни,а и са видни от
приложеното заверено копие на запорно съобщение от 04.02.2015 г.И на следващо
място няма спор между страните,че вследствие на така наложения по
изпълнителното дело запор,с преводно нареждане от 16.02.2015 г.,също налично по
настоящото дело в заверено копие,третото задължено лице „ЕВН България
Електроснабдяване“ЕАД е извършило по сметка на ЧСИ Константин Павлов превод на
сумата от 86 136,91 лв.,представляваща вземане на длъжника „Тера Инвест 2008
„ООД към същото дружество.Тази сума впоследствие е постъпила по сметка на дружеството-ищец
на датата 22.08.2018 г.
Исковата претенция се
основава на твърдението за претърпени от ищеца имуществени вреди в размер на
законната лихва за забава върху горната сума за времето от постъпването й по
сметката на ЧСИ вследствие на наложения запор-16.02.2015 г. до предаването й на
ищеца на 22.08.2018 г.,като се твърди,че същите вреди са в пряка
причинна-връзка и се явяват пряка последица от действията на ответника по
откриването и воденето на горното изпълнително дело въз основа на отмененото впоследствие
като неправилно въззивно решение №839 от 23.12.2014 г. и за удовлетворяване на
неоснователно предявените негови искове,отхвърлени като такива с влязлото в
сила последващо въззивно решение от 06.07.2017 г.,вследствие на които действия
е бил наложен и запора на вземанията на дружеството-ищец към трето лице-“ЕВН България
Електроснабдяване“ЕАД и се стигнало до задържане на сумата до произнасянето на
окончателния съдебен акт,с който е отхвърлена неоснователната претенция на
„Електролукс Табаков и синове“ООД.В продължение на изложеното,в допълнителната
искова молба ищецът,по повод на исковата си претенция излага и аргумента,че
наложеният запор от страна на ЧСИ по искане на взискателя има всички
харатеристики на обезпечение,наложено в рамките на висящото производство по
принудително изпълнение,за да осигури удовлетворяване на взискателя по делото и
с този запор ищецът е бил лишен от получаването на дължима нему
престация-плащане от трето лице-“ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД на парична
сума в размер на 86 136,91 лв.,която вместо да бъде получена от „Тера Инвест
2008“ЕООД и дружеството да я инвестира,да ползва гражданските плодове,да я
разходва с оглед търговската си дейност и др.,е постъпила и задържана по сметка
на ЧСИ Константин Павлов за периода от 16.02.2015 г. до 22.08.2018 г.В крайна
сметка,въз основа на поддържаните твърдения както в исковата молба,така и в
допълнителната искова молба,ищецът заявява,че претенцията му за имуществена
вреда е основана на хипотезата на чл.403,ал.1,пр.1 от ГПК и вредата е
съизмерима със законната лихва върху сумата,която поради наложения като
обезпечение запор,е била задържана при ЧСИ за горния период.
Съдът намира процесният
иск за неоснователен предвид следните съображения:
На първо място съдът
счита,че обезщетение по чл.403,ал.1 от ГПК може да се търси,ако е налице някоя
от следните хипотези-ако искът,по който е допуснато обезпечението,бъде
отхвърлен,ако бъдещият иск не бъде предявен в дадения на ищеца срок или ако
делото бъде прекратено.Тези хипотези са предвидени в посочената правна норма и
във всяка една от тях се има предвид допуснато от съда обезпечение в хода на
даден исков процес или преди образуването на такъв процес /в хипотезата на
допуснато обезпечение на бъдещ иск/.Настоящият случай не попада в приложното
поле на чл.403,ал.1 от ГПК,тъй като не е постановявано определение от съда по
реда на чл.389 и сл. от ГПК за обезпечението на исковете,предявени от настоящия
ответник срещу настоящия ищец по горното дело,приключило като краен резултат с
отхвърлянето на тези искове.Наличието на такова обезпечение не се и твърди от
ищеца,но същият счита,че обезщетение по чл.403,ал.1 от ГПК може да се търси от
ответника и в случаите,когато се касае за наложена обезпечителна мярка в
рамките на изпълнителното производство,образувано за привеждане в изпълнение на
съответното съдебно решение.Съдът в настоящия си състав не споделя това виждане
на ищеца.В тази връзка,както правилно поддържа ответникът,систематичното място
на горната разпоредба-част четвърта „Обезпечително производство“ от ГПК и
самото съдържание на разпоредбата изключват даденото от ищеца разширително
търкуване,че репарация на вреди от обезпечение може да се търси и когато
обезпечението е допуснато в самото производство по принудително изпълнение на
съдебното решение.На обезщетяване по смисъла на чл.403,ал.1 от ГПК не подлежат
дори и вредите,претърпени в изпълнителното производство по налагането на
допусната от съда обезпечителна мярка,а още по-малко тези,претърпени вследствие
предприети действия по привеждане в изпълнение на едно съдебно решение по
съществото на съответния правен спор,независимо дали се касае за влязло в сила
решение или такова,което е отменено от касационната инстанция след издаване на
изп. лист на база въззивното решение /какъвто е настоящият случай/.
На следващо място,от
представената по настоящото дело документация по изп.д.№20158240400304 по описа
на ЧСИ Константин Павлов се установява,че с определение №75 от 11.02.2015 г.
,постановено по ч.т.д.№407/2015 г. по описа на ВКС, е спряно на основание
чл.282,ал.2 от ГПК изпълнението на решение №839 от 23.12.2014 г.,постановено по
в.т.д.№1222/2014 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив /т.е. на решението,въз
основа на което е издаден изпълнителния лист,послужил като основание за
образуване на изпълнителното дело/.Вследствие на това,настоящият ищец-длъжник
по изпълнението,е подал до ЧСИ Константин Павлов молба от 12.02.2015 г.,с която
е поискал да бъде спряно изпълнителното производство на основание
чл.432,ал.1,т.4 от ГПК и едновременно с това изпълнението да бъде насочено към
преведената от „Тера Инвест 2008“ЕООД по сметка на ВКС гаранция в размер на 61
133,99 лв.,като бъде наложен запор върху вземането на длъжника за посочената
сума,а всички други запори върху вземания и вещи на длъжника,наложени по изпълнително
дело №20158240400304 да бъдат внигнати.Заверено копие от същата молба е
приложено на л.131 по настоящото дело.С постановление на ЧСИ К. Павлов от
13.02.2015 г. изпълнителното производство по посоченото изп. дело е спряно,а от
запорно съобщение от същата дата,адресирано до Върховния касационен съд,е
видно,че е наложен запор върху вземането на длъжника „Тера Инвест 2008“ООД към
същия съд като трето задължено лице,произтичащо от гаранция,внесена от
дружеството в полза на ВКС относно обезпечение по чл.282,ал.2 ГПК във вр. с
в.т.д.№1222/2014 г. по описа на ПАС,като е отразено в същото съобщение,че към
момента на изготвянето му наложеният запор е в размера на дълга от 86 274,77
лв.Наред с това,от приложеното към настоящото дело съобщение за вдигане на запор
с изх.№12630 от 09.03.2015 г.,адресирано до „ЕВН България
Електроснабдяване“ЕАД,е видно,че частният съдебен изпълнител вдига наложения от
него запор върху вземанията на длъжника „Тера Инвест 2008“ООД към
дружеството-адресат,за което и уведомява последното дружество със самото
съобщение.За вдигането на същия запор има и отделна молба от
дружеството-длъжник с дата от 09.03.2015 г.,която също е приета като
доказателство по настоящото дело и е приложена на л.153.
Предвид горните установени
по делото обстоятелства става ясно,че самото дружество-ищец е поискало
изпълнението по горното изп. дело да бъде насочено към друго негово имущество,а
именно-върху гаранцията,внесена от него по сметка на ВКС,като за сметка на това
е поискало наложените преди това запори върху негови вземания,включая и запора
върху вземането му към „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД,да бъдат
вдигнати.Тези искания на ищеца са уважени от частния съдебен изпълнител и
по-специално запора върху вземанията на ищеца към последното дружество е вдигнат
на датата 09.03.2015 г.,както по-горе се посочи.Следователно,от тази дата
внесената от третото лице по сметка на ЧСИ сума от 86 136,91 лв. в изпълнение
на преди това наложения запор вече не може да се счита за задържана и ищецът е
могъл от същия момент да поиска от ЧСИ сумата да му бъде предадена,щом като
съставлява негово вземане от третото лице,което я е внесло.Молба за предаване
на сумата обаче е подадена от ищеца пред съдебния изпълнител по горното
изпълнително дело едва на датата 08.08.2018 г.,след като окончателно е
приключило производството по обжалване на постановеното първоинстанционно
решение и същото е влязло в сила.Не е ясно защо за периода от вдигането на
запора на датата 09.03.2015 г. до подаването на молбата от 08.08.2018 г. ищецът
не е поискал съдебният изпълнител да му предаде сумата от 86 136,91 лв.,внесена
по изпълнителното дело от третото лице,но при всички положения след датата
09.03.2015 г. ищецът няма основание да се позовава на наложения по
изпълнителното дело запор,защото такъв вече няма върху горното вземане от
същата дата.В тази връзка няма и основание от същата дата да се претендират
компенсаторни лихви на основание чл.403,ал.1 от ГПК върху внесената по сметка
на ЧСИ сума в горния размер,дори и да бе прието,че обезщетение по същата
разпоредба може да се търси и при наложено в рамките на изпълнителното
производство обезпечение.
Предвид горните
съображения съдът намира,че процесният осъдителен иск е неоснователен и като
такъв ще следва да се отхвърли изцяло.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК,предвид отхвърлянето на иска,ответникът има право на съдебни разноски,но
такива няма да му бъдат присъдени с настоящото решение предвид липсата на
доказателства за извършването им от ответника.В частност липсват доказателства
за платено от него адвокатско възнаграждение,като и двамата представляващи го
адвокати са представили само пълномощно,но не и доказателства за уговорено с
ответника и изплатено им адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
изцяло като неоснователен
предявеният от „ТЕРА ИНВЕСТ 2008“ЕООД с
ЕИК ********* против „ЕЛЕКТРОЛУКС ТАБАКОВ И СИНОВЕ“ООД с ЕИК *********
осъдителен иск за заплащане на основание чл.403,ал.1 от ГПК във вр. с
чл.51,ал.1 от ЗЗД на сумата от 30 740,74 лв.,представляваща компенсаторни лихви
за периода на забавата от 16.02.2015 г. до 22.08.2018 г. в размер на законната
лихва върху сумата от 86 136,91 лв.,внесена по изп.д.№20158240400304 по описа
на ЧСИ Константин Павлов вследствие на наложен по същото дело запор и
представляваща вземане на дружеството-ищец към третото лице „ЕВН България
Електроснабдяване“ЕАД.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :