Р Е Ш Е Н И Е
№ 260058
гр. Пловдив, 21.04.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, ІІ- ри състав в открито заседание на двадесет
и първи март две хиляди двадесет и втора година в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
при участието на съдебния секретар Елена
Ангелова разгледа докладваното от съдията гр. дело № 509 по описа на съда за 2021
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 пр.1 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД, съединени в условията на евентуалност с иск по чл.79, ал.1,
пр.2 вр. с чл.82 ЗЗД.
Ищецът Община ***, с адрес ***, ***,
представлявана от *** З.Д., моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника Община ***, с адрес ***, ***,
представлявана от *** П.М., да заплати следните суми:
59 574.15 лв., представляващи главница
за незаплатени месечни отчисления по чл. 60 от ЗУО за периода от *** г. до ***
г.; 349 701.52 лв., представляващи главница за незаплатени месечни отчисления
по чл. 64 от ЗУО за периода от *** г. до *** г.; 5 772.01 лв., представляващи
главница за неразплатени към ***г. г. фактури за третиране на неопасни
отпадъци, мониторинг и инвеститорски контрол; 11 914.83 лв., представляващи
дължима закъснителна лихва за невнесени отчисления по чл. 60 от ЗУО, начислена
върху главницата от 59 574.15 лв., за
периода от ***г. до *** г.; 69 940.30 лв., представляващи дължима закъснителна лихва
за невнесени отчисления по чл. 64 от ЗУО начислена върху главницата от 349
701.52 лв. за периода от ***г. до *** г., ведно със законната лихва върху
главницата от 5 772.01 лв., считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на вземането.
В условията на евентуалност, моли съдът
да постанови решение, по силата на което ответникът да заплати на ищеца сума в
размер на 496 902,81 лева, от които главница в размер на 415 047.68 лева и
лихва в размер на 81 855.13 лева, който иск представлява обезщетение за
вредите, които са пряка и непосредствена последица от пълното неизпълнение на
договор № ***/*** г. за приемане и депониране на битови отпадъци на Регионално
депо за неопасни отпадъци /РДНО/ в землището на ***, настъпили за Община *** с
факта на издаването на АУПДВ № ***/*** г. на Директора на РИОСВ.
Исковата претенция се основава на
твърденията, че ищецът е собственик на Регионалното депо за неопасни отпадъци, находящо
се в землището на ***, като с оглед на това
на *** г. между Община *** и община *** е сключен
договор № *** за приемане и депониране на битови отпадъци на Регионално депо за
неопасни отпадъци /РДНО/ в землището на ***. Според предмета на сключения
договор Община *** в качеството си на Възложител предава за депониране неопасни
битови отпадъци на РДНО, ***, а община *** в качеството си на Изпълнител
извършва приемането и депонирането им, съгласно условията на договора.
Сключеният договор е със срок на действие от *** г. до *** г. По силата на
сключения договор Община *** се е задължила да заплаща отчисления по чл.64 ЗУО
в размер на 28 лева на тон, до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който
се отнася плащането и отчисления по чл.60 ЗУО в размер на 4.77 лева на тон, до
15-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнася плащането. По силата
на сключения договор Община *** се е задължила също така и да заплаща цена за
третиране на отпадъците, както следва: за експлоатация, за инвеститорски контрол,
за мониторинг и изпълнение условията на КР № ***/*** на МОСВ, поддържане на
пътя и охрана на обекта. Твърди, че по силата на сключения договор ответникът е
предал 12489,34 тона неопасни битови отпадъци на регионалното депо в ***.
Твърди, че ответната община не е заплатила по бюджетната сметка на ищеца
месечните вноски – обезпечения, под формата на отчисления по чл.60, ал.1 и
чл.64, ал.1 от ЗУО, дължими за постъпилите количества депонирани отпадъци за
периода ***г. – ***г., както и дължимите суми за третиране на отпадъците по
чл.5 от договора. Предвид на
обстоятелството, че с разпоредбите на чл.10, ал.2 и чл.23, ал.2 от Наредба № 7
от 19.12.2013 г. е определена дължимата лихва в размер на законната лихва, но
не повече от 20 на сто от дължимата сума, както и предвид на факта, че
начислената законна лихва за претендиралия период достига предвидената в
Наредбата горна граница от 20%, с настоящата искова молба е претендирана лихва,
изчислена в размер на 20% от дължимата сума, по периоди, подробно описани в
исковата молба. Ищецът твърди, че с уведомление изх. №
***-***-***/*** г., издадено на основание чл. 26 АПК, ***на община *** е уведомен
за започване на производство по издаване на Акт за установяване на публично държавно
вземане, както и че на *** г. е издаден акт за установяване на публично
държавно вземане (АУПДВ) № ***/*** г. на Директора на РИОСВ. В условията на евентуалност
твърди, че с ответника е налице валидно сключен договор за приемане и
депониране на битови отпадъци на РДНО в землището на *** и неизпълнението на
задължението по този договор от страна на ответника да заплаща дължимите суми
по процесния договор за приемане и депониране на битови отпадъци води до възникване на имуществени вреди за ищеца,
които се изразяват в задължение за заплащане от община *** на сумите,
обективирани в АУПДВ № ***/*** г. на Директора на РИОСВ, тъй като това са суми,
които община *** трябва да заплати поради неизпълнението на Община *** по
договор ***/*** г. Твърди, че стойността на претендираннте вреди се образува от
сбора на сумите, които община *** е следвало да заплати на община ***, но не е заплатила
и поради този факт, същите тези суми следва да бъдат заплатени от община *** по
силата на АУПДВ № ***/*** г. Твърди, че претендираните от Община *** вреди по
възникват с факта на издаването на акта за установяване на публично държавно
вземане (АУПДВ) № ***/*** г. на Директора на РИОСВ.
В срока
по чл.131 ГПК ответникът с отговора на
исковата молба заявява, че оспорва исковете изцяло по основание и размер, като
счита същите за неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Прави възражение за
изтекла погасителна давност по съображения, подробно изложени в отговора на
исковата молба. По евентуалния иск ответникът оспорва да е изпълнен фактическият състав на
чл.45 ЗЗД, а именно: да е налице противоправно деяние, в резултат на това деяние
да са причинени вреди, вредите да са причинени виновно и да е налице причинна
връзка между деянието и настъпилите вреди. Оспорва за ищеца да са настъпили
вреди, тъй като не е извършено плащане по издадения акт за публични задължения.
Прави възражение за погасяване на вземането по евентуалния иск по давност.
По
същество ищецът, чрез пълномощника си юрисконсулт Д., моли исковете да бъдат
уважени, по съображения изложени в представена писмена защита. Претендира
разноски.
По
същество ответникът чрез пълномощника си адв. Т. моли исковете да бъдат
отхвърлени, по изложени в представена писмена защита доводи. Претендира
разноски.
Пловдивският окръжен съд, като взе
предвид събраните по делото доказателства, както и доводите на страните намери
за установено следното:
По
допустимостта на исковете.
Предявените искове са допустими и следва да бъдат
разгледани по същество.
По
основателността на исковете.
Страните не спорят, че Община *** е собственик на
регионално депо за неопасни отпадъци, находящо се в землището на ***. По делото
не е спорно също така между страните, че на ***г. са подписали договор за
приемане и депониране на битови отпадъци на Регионално депо за неопасни
отпадъци в землището на ***, като това обстоятелство се установява и от
представения договор № ***/ ***г. /л.11-л.12/. Установява се, че по силата на
цитирания договор община ***, действащ в качеството на възложител, предава за
депониране неопасни битови отпадъци на Регионално депо за неопасни отпадъци в
землището на ***, а община ***, действащ в качеството на изпълнител, се
задължава да извършва приемането и депонирането на тези отпадъци, за периода ***г.
– ***г. Съгласно чл.5 от договора дължимата от възложителя цена за третиране на
отпадъците включва следните компоненти: 7,51 лв. /т без ДДС за експлоатация;
0,21 лв./т с ДДС за инвеститорски контрол; 2,99 лв./т с ДДС за мониторинг и
изпълнение условията на КР № ***/ ***г. на МОСВ, поддържане на пътя и охрана на
обекта; 28,00 лв./т отчисления по чл.64 от ЗУО и 4,77 лв./т отчисления по чл.60
от ЗУО. Договорено е плащането да се извършва по посочената в договора банкова
сметка ***, месечно, както следва: отчисленията по чл.64 от ЗУО в размер на
28,00 лв./ тон до 10-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнася
плащането; отчисленията по чл.60 от ЗУО в размер на 4,77 лв./ тон до 15-то
число на месеца, следващ месеца, за който се отнася плащането; останалите
компоненти от цената на тон депониран отпадък, определена в чл.5 от договора,
до 15-то число на месеца, следващ месеца ,
за който се отнася плащането. Договорена е лихва при забавено плащане в размер
на законната лихва, за всеки ден просрочие, но не повече от 20 % то дължимата
сума /чл.13, ал.1 от договора/.
По делото не е спорно обстоятелството, че за ***г.
възложителят е депонирал на РДНО в землището на *** 12 489,34 тона
отпадъци, което се установява и от приетото по делото заключение по ССЕ,
изготвено от вещото лице Д.С.. Съгласно заключението дължимите суми за
отчисления по чл.60 от ЗУО са в общ размер на 59 574,15 лв., при цена 4,77
лв./ т, а дължимите суми за отчисления по чл.64 от ЗУО са в общ размер на
349 701,52 лв., при цена 28,00 лв./ т, като в заключението изчислените
суми за отчисленията по чл.60 и чл.64 от ЗУО са описани по месеци в табличен
вид. Съгласно заключението дължимите суми от Община *** за мониторинг,
поддържане на пътя, охрана на обект и инвеститорски контрол са в общ размер на
5772,01 лв., формирано от дължима сума по фактура № ***/ ***г. в размер на
3396,86 лв. и остатък за плащане по № ***/ ***г. в размер на 2 375,15 лв.
Посочено е от вещото лице, че за периода от ***г. до ***г. община *** е издала
на община *** фактури за третиране на отпадъците, за инвеститорски контрол и
мониторинг, поддържане на пътя и охрана на обекта на обща стойност
39 965,91 лв., като от тях са платени суми по издадени фактури на обща
стойност 34 193,90 лв., като след приспадане на платените суми остава
непогасено задължение в общ размер на 5 772,01 лв. Съгласно заключението
лихвата за забава в плащанията на сумите на отчисленията по чл.60 от ЗУО е в
общ размер на 11 914,83 лв., а на отчисленията по чл.64 от ЗУО е в общ
размер на 69 940,30 лв.
Установява се от представените по делото покана за
доброволно плащане, с изх. № ***/ ***г. от РИОВС *** до Община ***, писмо от ***г.
от РИОСВ *** до Община *** и Акт за установяване на публично държавно вземане №
1/ ***г. /л.17 – л.31/, ЧЕ от страна на РИОСВ *** са предприети действия за установяване
на финансови задължения на Община *** към РИОСВ *** за незаплатени отчисления
по чл.60 и чл.64 от ЗУО за 2015 г., в тази връзка е изпратена покана за
доброволно изпълнение, а поради липса на такова е издаден Акт за установяване
на публично държавно вземане. Установява се от АУПДВ, че община ***, в
качеството на собственик на Регионално депо за неопасни отпадъци, разположено в
землището на ***, има публични задължения в размер на 744 337,25 лв., от
които 90 288,08 лв., главница за непреведени месечни отчисления по чл.60
от ЗУО, 529 992,96 лв., главница за непреведени месечни отчисления по
чл.64 от ЗУО, 18 057,62 лв., лихва за невнесени отчисления по чл.60 от ЗУО
и 105 998,59 лв., лихва за невнесени отчисления по чл.64 от ЗУО, като от
тях задълженията, произтичащи от депонираните от Община *** отпадъци за 2015г.
са както следва: 59 574,15 лв. главница на дължимите отчисления по чл.60
от ЗУО, 11914,83 лв. лихва върху главницата по чл.60 от ЗУО, 349701,52 лв.,
главница на дължимите отчисления по чл.64 от ЗУО, 69 940,30 лв. лихва
върху главницата по чл.64 от ЗУО.
Не са ангажирани доказателства от страна на Община ***,
че процесните суми за отчисления по чл.60 и чл.64 от ЗУО, ведно с начислените
върху тях лихви за забава, както и непогасения остатък от дължимите суми за
мониторинг, поддържане на пътя, охрана на обекта и инвеститорски контрол са
заплатени на община ***, като няма и такива твърдения от страна на ответника.
Процесните задължения произтичат от сключения между страните договор за
приемане и депониране на отпадъци на РДНО в землището на ***, те формират
уговорената цена за третиране на отпадъците, която възложителят по договора,
т.е. ползвателят на депото, се задължава да заплаща месечно на изпълнителя по
договора, т.е на оператора /собственика/ на депото, като крайният размер на
месечното задължение се определя от количеството за съответния месец депониран
отпадък. С оглед на това процесните суми са дължими, на основание
съществуващите между страните договорни отношения. Няма спор и по отношение на
размера на главниците и лихвите, като от събраните по делото писмени
доказателства и заключението по ССЕ се установява както количеството депониран
отпадък - 12 489,34 тона, така и размера на непогасените задължения: 59
574.15 лв. за отчисления по чл.60 от ЗУО, 349 701.52 лв. за отчисления по чл.
64 от ЗУО, 5 772.01 лв., непогасени задължения за третиране на неопасни
отпадъци, мониторинг и инвеститорски контрол; 11 914.83 лв., представляващи
дължима закъснителна лихва за невнесени отчисления по чл. 60 от ЗУО, начислена
върху главницата от 59 574.15 лв., за
периода от ***г. до *** г.; 69 940.30 лв., представляващи дължима закъснителна лихва
за невнесени отчисления по чл. 64 от ЗУО начислена върху главницата от 349
701.52 лв. за периода от ***г. до *** г.
Спорният по делото въпрос се свежда до това дали
задълженията на ответника са погасени по давност или не. Настоящият съдебен
състав счита, че на този въпрос следва да се отговори положително и в тази
връзка направеното от ответната община възражение за погасяване на процесните
задължения по давност се явява основателно, по следните съображение:
Претендираните вземания представляват частноправни
вземания, с оглед на което по отношение на тях е приложима давността по ЗЗД. Процесните
задължения нямат характер на публично вземане по смисъла на чл.162, ал.2 от ДОПК в отношенията между страните.
Към процесния период приложими са разпоредбите на
чл.60 и чл.64 от ЗУО, в редакцията им от ДВ, бр.53/ 13.07.2012г. Съгласно
цитираните разпоредби задълженото лице за плащане на отчисленията по чл.60 от
ЗУО и по чл.64 от ЗУО е собственикът на депото. Едва с изменението на ЗУО, обн.
ДВ, бр.19/ 05.03.2021г., в сила от 05.03.2021г., се предвижда като задължено
лице и ползвателят на депото. Следователно към релевантния период отношенията
между ищеца, който има качеството на собственик на депо за отпадъци, и държавата
/чрез РИОСВ/ във връзка с отчисленията по чл.60
и чл.64 от ЗУО, имат публичноправен характер и вземанията, които
възникват в полза на държавата, са публични държавни вземания по смисъла на
чл.162, ал.2, т.2 от ДОПК, като такъв характер имат и отношенията между
ползвателя на депо за отпадъци и държавата
/чрез РИОСВ/ във връзка с отчисленията по чл.60 и чл.64 от ЗУО, след влизане в
сила на измененията на нормите на чл.60 и чл.64 от ЗУО от 05.03.2021г. Предмет
на настоящия спор обаче са вземания по отношенията, възникнали по повод
предадени от ответника отпадъци на процесното депо, което е собственост на
ищеца, и които отношения са облигационни и пораждат вземане по частно
правоотношение. Нормите на чл.60, ал.1- ал.10 и на чл.64, ал.1 – ал.10 от ЗУО
уреждат отношенията между собственика на депото и РИОСВ, а след изменението на
закона, в сила от 05.03.2021г., и отношенията между ползвателя на депото и
РИОСВ, но не и отношенията между собственика на депото и лицата, които
депонират отпадъци в депото.
Задълженията на ответната община за заплащане на
цената за третиране на отпадъците се дължи за всеки месец и се плаща ежемесечно,
т.е. задължението за нейното плащане е с периодично изпълнение. Това означава,
че за него следва да се прилага кратката погасителна давност по чл.110 б.в“ от ЗЗД. Съгласно чл.3, ал.1 – ал.4 от процесния договор за депониране на отпадъци
отчисленията по чл.64 от ЗУО се заплащат по банковата сметка на ищеца в срок до
10-то число, следващ месеца, за който се отнася плащането, а отчисленията по
чл.60 от ЗУО и останалите компоненти от цената на тон депониран отпадък,
определена в чл.5 от договора, се заплащат по банковата сметка на ищеца до 15-
то число на месеца, следващ месеца за който се отнася плащането. Исковата молба
е предявена на ***г. Последното вземане за декември ***г., което е с падеж ***г.
за отчисленията по чл.64 от ЗУО и с падеж ***г. за отчисленията по чл.60 от ЗУО
и за останалите компоненти от цената за третиране на отпадъците се е погасило по
давност на ***г., съответно на ***г. Дори и да се приеме, че е приложима
петгодишната погасителна давност, то вземанията пак са погасени по давност към
датата на подаване на исковата молба.
Не се установяват от събраните по делото доказателства,
че давността е била прекъсвана. В тази връзка от ищеца се твърди, че е налице
признание на дълга, направено от надлежен представител на ответната община ***,
като ищецът се позовава на следните писмени доказателства: протоколи от ОС на
РУСО – *** от ***г., ***г. и ***г., както и на протокол от проведена на ***г.
среща във връзка със задълженията на община *** към община ***. Първо следва да
се отбележи, че от така цитираните писмени доказателства по делото са
представени и приети като писмени доказателства само Протокол от заседание на
ОС на РУСО „***“ от дата ***г. /л.32-л.36/ и Протокол от заседание на ОС на
РУСО „***“ от дата ***г. /л.37-л.45/, както и Протокол от среща във връзка със задълженията
на община *** към община *** за обезпеченията по чл.60 и отчисленията по чл.64
от ЗУО /л.84/. По делото не е представен и съответно приет като писмено
доказателство Протокол от заседание на ОС на РУСО „***“ от дата ***г.
Съдът намира, че нито едно от посочените писмени
доказателства не обективира конкретно волеизявление на представител на
ответната община, което да съдържа признание на дълга от страна на ответника и
да води до прекъсване на давността. Това е така защото, за е налице признание,
законът изисква изрично волеизявление на длъжника, което да съдържа признание
за съществуване на задължението към този момент /момента на признанието/, както
и това признание да е извършено преди изтичане на срока на погасителната давност
и да е отправено до кредитора или негов представител. В този смисъл е и трайно
установената съдебна практика, съгласно която се приема, че признанието по чл. 116, б.
"а" ЗЗД не е признание за възникване на задължението,
произхода или размера му, а за съществуване на задължението към момента на
самото признание, при условие, че е извършено до изтичане на срока на
погасителната давност и е отправено до кредитора или негов представител /Решение
№ 98/ 26.07.2013г., т.д. № 851/ 2012г., І т.о на ВКС/. В допълнение, за да е
налице признание на дълга от страна на ответната страна следва да е налице
изявление на неин надлежен представител, какъвто се явява само ***на общината
или изрично упълномощено от него за това лице. По отношение на протокола от
проведена на ***г. среща следва да се посочи, че освен, че от неговото
съдържание не може да се направи категоричен извод, че от страна на *** на
община *** е направено изявление за признаване на процесното вземане или
изявление, което може да се приеме като отказ от изтекла давност по отношение
на процесното вземане, то също така този протокол не е подписан от *** на
община ***.
На следващо място следва да се посочи, че независимо
от твърденията на ищеца, че е инициирал производство по чл.410 ГПК, с което
счита, че е прекъснал давността, то доказателства за това по делото не са събрани.
По делото няма събрани каквито и да е било писмени доказателства, от които да
се установи, че е било инициирано такова производство по чл.410 от ГПК.
С оглед на изложеното предявените искове за заплащане
на главници за неизплатени месечни отчисления по чл.60 и чл.64 от ЗУО и за
неизплатени задължения по фактури за третиране на неопасни отпадъци, мониторинг
и инвеститорски контрол, следва да бъдат отхвърлени като погасени по давност.
На основание чл.119 от ЗЗД като погасени по давност следва да се отхвърлят
исковете за заплащане на лихви за невнесени отчисления по чл.60 и чл.64 от ЗУО.
След като се отхвърлят главните искове, то се
сбъдва процесуалното условие за разглеждане на евентуално предявеният иск за
вреди.
Съдът намира този иск за неоснователен по
следните съображения:
С доклада по делото съдът е указал на ищеца,
че в негова доказателствена тежест е да установи, че търпи имуществени вреди от
неизпълнение на договорни задължения от ответника по процесния договор. Ищецът
твърди, че претендираните от него вреди възникват с факта на издаване на акта
за установяване на публично държавно вземане, което обаче не е така, защото за
да са налице имуществени вреди – претърпяна загуба, тези вреди следва да са
реално настъпили, т.е. да е налице реално намаляване на имуществото на ищеца, а
не предполагаемо такова. Ищецът не установява, а и не твърди, да е налице
плащане от негова страна на вземанията по АУПДВ
№ ***/ ***г. Следователно към този момент в неговия патримониум няма настъпили вреди, неговата имуществена
сфера не е реално засегната, за да претендира възстановяване на понесени от
него вреди от неизпълнение на задължения на ответника, произтичащи от процесния
договор.
С оглед на горното предявеният иск е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
В частта по разноските.
С оглед изхода по делото – неоснователност на исковата
претенция, своевременно заявената претенция за присъждане на направените по
делото разноски и представените доказателства за тяхната направа, ищецът следва
да бъде осъден да заплати разноски на ответника в размер на 29141,52 лв.,
представляващо заплатено адвокатско възнаграждение.
От ищеца е направено възражение за прекормерност на
адвокатското възнаграждение, което е неоснователно по следните съображения:
По делото са представени договор за правна защита и
съдействие /л.64/, платежно нарежда за извършено плащане по банков път /л.68/ и
доказателство, че адвокатското дружество „Т. и партньори“ е регистрирано по
ЗДДС /л.65-л.66/, от които се установява, че ответната община е договорила и
заплатила адвокатско възнаграждение в общ размер на 29 141,52 лв. с вкл. ДДС,
от което 11797,14 лв. с вкл. ДДС по обективно съединените искове, 3582,78 лв. с
вкл. ДДС по исковете за лихва и 13761,60 лв. с вкл. ДДС по евентуалния иск.
Договорените възнаграждения са в минималните размери съгласно чл. 7, ал.2, т.4
и т. 5 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съобразени с цената на исковете и начислено ДДС.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
исковете, предявени от Община ***, с
адрес ***, ***, представлявана от *** З.Д., против Община ***, с адрес ***, ***, представлявана от *** П.М., за заплащане
на следните суми: 59 574.15 лв., представляващи главница за незаплатени месечни
отчисления по чл. 60 от ЗУО за периода от *** г. до *** г.; 349 701.52 лв.,
представляващи главница за незаплатени месечни отчисления по чл. 64 от ЗУО за
периода от *** г. до *** г.; 5 772.01 лв., представляващи главница за неразплатени
към ***г. г. фактури за третиране на неопасни отпадъци, мониторинг и
инвеститорски контрол; 11 914.83 лв., представляващи дължима закъснителна лихва
за невнесени отчисления по чл. 60 от ЗУО, начислена върху главницата от 59
574.15 лв., за периода от ***г. до ***
г.; 69 940.30 лв., представляващи дължима закъснителна лихва за невнесени
отчисления по чл. 64 от ЗУО начислена върху главницата от 349 701.52 лв. за
периода от ***г. до *** г., ведно със законната лихва върху главницата от 5
772.01 лв., считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно
изплащане на вземането, като погасени по давност.
ОТХВЪРЛЯ
иска, предявени от Община ***, с
адрес ***, ***, представлявана от *** З.Д., против Община ***, с адрес ***, ***, представлявана от *** П.М., за заплащане
сумата от 496 902,81 лева, обезщетение за вредите, които са пряка и
непосредствена последица от пълното неизпълнение на договор № ***/*** г. за
приемане и депониране на битови отпадъци на Регионално депо за неопасни
отпадъци /РДНО/ в землището на ***, настъпили за Община *** с факта на
издаването на АУПДВ № **/*** г. на Директора на РИОСВ, като неоснователен.
ОСЪЖДА Община ***, с адрес ***, ***, представлявана от ***
З.Д., да заплати на Община ***, с
адрес ***, ***, представлявана от ***
П.М., сумата от 29 141,52 лв. /двадесет и девет хиляди сто
четиридесет и един лева и петдесет и две
стотинки/, представляваща разноски за производството по гр. дело № 509/ 2021г.
по описа на Окръжен съд – Пловдив.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: