РЕШЕНИЕ
№ 1373
гр. Пловдив, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20225300501877 по описа за 2022 година
Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите във вр.
с чл.124, ал.1 от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от
„**************, против решение №260009/18.04.2022 г., постановено по
гражданско дело №109/2020 г. по описа на РС - Първомай, ІІ граждански
състав, с което е отхвърлен искът, предявен от „************” ЕООД срещу
„**********” ЕАД, за признаване на установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 2489.64 лева - стойност
(с ДДС) на допълнително начислена електрическа енергия за обект на
потребление с адрес: с. **************, за периода от 01.12.2018 г. до
30.01.2019 г., отчетена по партида с клиентски номер ********, и е осъден
жалбоподателят да заплати на „**********” ЕАД сумата от 100 лева –
съдебно деловодни разноски за квалифицирана процесуална защита от
юрисконсулт.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност
и допуснати съществени процесуални нарушения, довели до необоснованост
на решението. Твърди се, че ответникът не е доказал правно релевантните
факти. Електромерът е бил технически неизправен и не е отчитал потребената
електрическа енергия, като размерът на същата подлежи на доказване, а това
по делото не е направено. Иска се отмяна на решението и уважаване на иска,
като на страната се присъдят разноски.
1
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор, като
се излагат подробни съображения, че въззивната жалба е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение, а решението на първоинстанционния
съд да се потвърди. Претендират се разноски. Прави се възражение за
прекомерност на разноските на насрещната страна.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение,
V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства,
намира следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ
на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се
констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на
правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и
допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по
предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца
твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена материално – правната
квалификация на иска. Налице са всички положителни и липсват отрицателни
процесуални предпоставки за постановяване на решението.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението
само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият
състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни
материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично
направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания,
дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните,
съгласно правилата на чл.235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, и предвид релевираните
в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК.
Ищецът „************” ЕООД моли съда да признае за
установено по отношение на ответника „*************” ЕАД, че не дължи
сумата от 2489.64 лева – стойност (с ДДС) на допълнително начислена
електрическа енергия за обект на потребление с адрес: ************, за
периода от 01.12.2018 г. до 30.01.2019 г., отчетена по партида с клиентски
номер *******.
Исковата претенция се обосновава с твърдения, че при извършена
на 30.01.2020 г. проверка на измерването на доставяната в горецитирания
обект електроенергия, отчитана от ответника по партида на ищеца с
клиентски номер **********, било констатирано, че електромерът
регистрира консумация с грешка -68,37%, поради което с фактура
№**********/06.03.2020 г. доставчикът начислил допълнително
2
електропотребление на стойност 2489.64 лева за периода от 01.12.2018 г. до
30.01.2019 г. по уредената в чл. 48 от ПИКЕЕ корекционна процедура, която
според ищцовото дружество е неприложима, тъй като в противоречие на чл.
82 от ЗЗД въвежда обективна отговорност на клиента.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор, като се
изразява становище за неоснователност на иска. С фактура №
**********/06.03.2020 г. е документирана доставка на допълнително
количество използвана в имота на ищеца електроенергия от 13136 кВтч,
определено за периода от 01.12.2018 г. до 30.01.2019 г. при стриктно спазване
на чл. 48, ал. 1 и чл. 51, ал. 2 от ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 98 от 2013 г.) и
остойностено по цени, утвърдени от Комисията за енергийно и водно
регулиране (КЕВР). В резултат на проверка, осъществена на 30.01.2019 г. от
двама служители на оператора на разпределителната електрическа мрежа за
територията на ************” ЕАД, при съблюдаване на регламентирания в
ПИКЕЕ ред и отразена в констативен протокол за техническа проверка и
подмяна на средства за търговско измерване №480064/30.01.2019 г., съставен
от тях в присъствието на представител на клиента в съответствие с
изискването на чл. 63, ал. 1 от Общите условия на договорите за пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на
„***************” ЕАД, одобрени с решение № ОУ-014/10.05.2008 г. на
ДКЕВР, било установено, че електромер № **********, отчитащ
потребяваната във въпросния обект електроенергия, измерва с отклонение от
68,37% вследствие на извършена на 30.11.2018 г. манипулация във
вътрешността му. За така предприетото преизчисление ищцовото дружество
било уведомено по електронен път с писмо изх. № 8119355/06.03.2020 г.
Според ответника правото му на едностранна корекция на сметка не е
предпоставено от доказване на виновно поведение на потребителя за
интервенцията в измервателното средство, нито от изричното предвиждане в
Общите условия на ред за информирането му за стореното изменение.
Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на
районния съд е прието следното:
През процесния период от 01.12.2018 г. до 30.01.2019 г. ответното
дружество доставяло електроенергия до имот на ищеца в с. ************,
отчитана по партида на последния с клиентски номер *********.
На 30.01.2019 г. двама служители на оператора на
разпределителната електрическа мрежа за територията на Югоизточна
България – „*********” ЕАД - осъществили техническа проверка на
измервателната система на посочения адрес в присъствието на представител
на ищцовото дружество - управителя Я. Д., документирана в констативен
протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско
измерване №480064/30.01.2019 г., подписан от тях и присъстващото лице,
при която констатирали, че в обекта е монтиран статичен трифазен
двутарифен електромер марка „Логарекс” с фабр. №*********. След снемане
3
на показанията му за измерено електропотребление по нощна и дневна
тарифа - съответно 014306 кВтч и 031434 кВтч, същият бил демонтиран и
поставен в безшевна торба, пломбирана с пломба №559234, за предаване за
метрологична експертиза.
Според констативен протокол № 199/11.02.2020 г., изготвен от
експерти при Българския институт по метрология (БИМ), Главна дирекция
„Мерки и измервателни уреди”, Регионален отдел – София, Сектор ЕВРО,
уредът, опакован по горепосочения начин, постъпил за изследване в
института по заявление АУ-000029 № 8820/07.02.2019 г. на „*********” ЕАД
и при извършената на 11.02.2020 г. метрологична експертиза било
установено, че техническите му параметри и показанията му съвпадат с
гореописаните, горният му капак и датчикът за регистриране на отварянето
му са пробити, до вътрешността му е бил осъществен достъп, при който към
електронната му платка са присъединени три електронни компонента и
посредством тях е изменена електрическата схема така, че преминаващата
през него електрическа енергия се измерва с отклонение от -68,37% - извън
границите на допустимото от ±2%, като е заключено, че устройството не
съответства на техническите изисквания.
Приложената по делото извадка от паметта съдържа данни за
регистрирана на 30.11.2018 г. аларма за отваряне на главния и клемния капак
на СТИ.
Със справка за коригиране на сметката за електроенергия от
18.02.2020 г. мрежовият оператор начислил по партидата на ищеца
допълнителна консумация за 60 календарни дни от 01.12.2018 г. до 30.01.2019
г. от 13136 кВтч, от които 8 893 кВтч дневна и 4 243 кВтч нощна тарифа,
остойностени при цена за един кВтч с ДДС от 0.189528 лева, в общ размер на
2489.64 лева. За така предприетата корекция ответникът издал на клиента
фактура № **********/06.03.2020 г., платима в срок до 16.03.2020 г., и го
уведомил на 15.03.2020 г. по електронен път с писмо изх.
№8119355/06.03.2020 г.
Съдът е изложил подробни и обосновани съображения, че
ответното дружество се явява „енергийно предприятие” и „краен снабдител”
по смисъла на т.24 и т.28а, б. „а” от §1 на ДР на ЗЕ в редакцията от ДВ,
бр.103/13.12.2018 г. Изложени са и съображения, че договарящите имат
качеството търговец, касае се за търговска сделка – покупко – продажба на
електрическа енергия, като, с оглед спецификата на предмета на сделката,
намират приложение разпоредбите на ЗЕ.
Изложени са и подробни съображения, че ответното дружество
разполага с възможността за преизчисляване на количеството доставена
електрическа енергия от операторите на съответните мрежи според
4
конкретните причини за неизмерването или неправилното измерване: липса
на средство за търговско измерване, грешка извън допустимата, промяна на
схемата за свързване, повреда или неточна работа на тарифния
превключвател и несъответствие между данните за параметрите на
измервателната група и тези, въведени за нея в информационната база.
Прието е, че към процесния период не са действали нормите на чл.48-чл.51 от
ПИКЕЕ, правните последици, възникнали от съдебно отменените ПИКЕЕ, не
са били уредени от ДКЕВР в кръга на компетентността по чл.83, ал.2, изр.2 от
ЗЕ, като липсва специалната материално правна регулация на отношенията
между страните, като, за да стигне до този извод, първоинстанционният съд
се е позовал на трайната практика на ВКС. За ответника не е съществувала
правна възможност за едностранно увеличение на сметката на ищеца за
минало време по реда и на основание отменените ПИКЕЕ и в частност - при
фактическия състав на чл. 48 от ПИКЕЕ (отм.). Според твърденията на
ответника обаче процесната сума представлява цена на доставена и реално
консумирана електрическа енергия, като същият има право да търси
доплащане за нея на основание чл. 200 във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, защото
липсата на регламентация на процедурата на ПИКЕЕ за преизчисляване на
количеството при грешки в измерването, включително и в резултат на
неправомерно въздействие върху електромера, не изключва задължението по
чл. 183 от ЗЗД на купувача по договор за продажба да заплати стойността на
цялата фактически изразходвана, но неотчетена енергия, без да е от значение
дали неточното отчитане е следствие от виновно поведение на
абоната. Изводите са правилни, законосъобразни, съобразени са и с
утвърдената съдебна практика, като се споделят от настоящия състав.
Съдът е приел, че, за да се установи съществуването на
оспореното вземане, следва да се проведе пълно доказване на:
неправомерното въздействие върху средството за търговско измерване,
довело до неправилно отчитане на консумацията през посочения период,
както и действително доставеното количество електроенергия. Прието е и, че
са налице посочените предпоставки, като ответникът, на когото е възложена
доказателствената тежест, е провел пълно доказване на правнорелевантните
факти. Този извод обаче не се споделя от настоящата инстанция.
Действително, налице е неправомерно въздействие върху
средството за търговско измерване, това е довело до неправилно отчитане на
5
консумацията през процесния период, като се възприемат съображенията,
изложени от състава на районния съд в тази насока.
Във въззивната жалба се твърди, че електромерът е бил
технически неизправен, с изгаснал дисплей поради техническа повреда,
довело до невъзможност да отчита точно потребената електрическа енергия.
Такова отбелязване – за изгаснал дисплей – липсва в констативния протокол
на служителите на „*******“ ЕАД, съставен в присъствието на управителя на
дружеството – жалбоподател. Нещо повече – отбелязани са и показанията на
електромера.
Безспорно по делото се установява, че електромерът е
манипулиран – при изследването му в БИМ е установено, че горния капак е
пробит, знакът от метрологична проверка (пломба) е унищожен, със следи от
повторно пломбиране, фирмения знак (пломба) – 2 броя – са унищожени, със
следи от повторно пломбиране. Според приетото разрешение в решение
№50183/02.11.22 г. по гр.д. №4729/21 г. на ВКС, IV г.о., в тежест на ответника
е да докаже оспореното вземане. Доказването се извършва с помощта на
всички допустими от ГПК доказателствени средства. Успешното му
провеждане налага съдът да установи техническата и метрологична годност
на СТИ. Българският институт по метрология е орган, на когото е възложена
държавната политика в областта на измерванията (чл. 8, ал. 1 ЗИ). За
резултата от осъществения контрол на СТИ БИМ издава по утвърден ред
документи (протоколи). Те се ползват с материална доказателствена сила
по чл. 179, ал. 1 ГПК. Ето защо е правилен извода на съда, че повреда на
измервателното средство има, но тя е в резултат от манипулация. Без
значение е от кого е извършено действието, довело до този резултат.
Основателни са обаче доводите във въззивната жалба, че размерът
на неотчетената доставена електрическа енергия подлежи на доказване, което
не е направено по делото. От ответника не са ангажирани доказателства какво
е било действително доставеното количество електроенергия в имота на
ищцовото дружество за периода от 01.12.2018 г. – 30.01.2019 г. Приложена е
единствено справка, според която е извършена корекция. Въз основа на какви
показания обаче е направена тази корекция не се доказа по делото, както и
какъв е размерът на действително доставената електрическа енергия до
обекта. В този смисъл въззиваемата страна не е доказала размера на
потребеното количество електрическа енергия, респективно – стойността му,
както и, че ищецът (явяващ се жалбоподател в настоящето производство) –
дължи сумата по издадената фактура. Като е стигнал до противоположния
извод, съставът на районния съд е постановил неправилно и
незаконосъобразно решение – при правилно разпределена доказателствена
6
тежест не е отчел липсата на доказателства за една от предпоставките за
дължимост на сумата – доказано потребление на електроенергия в конкретен
размер. Искът е основателен и доказан, а решението на първоинстанционния
съд е неправилно и незаконосъобразно. Същото следва да се отмени, като се
постанови ново, с което искът да се уважи.
Разноски са поискани от двете страни, като, с оглед изхода на
производството, следва да се присъдят единствено на жалбоподателя в размер
на 50 лв. държавна такса за въззивното обжалване и 100 лв. държавна такса за
първоинстанционното производство. Пред първата инстанция е заплатено в
брой адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., а минималното в
съответствие с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, доколкото се касае за оценяем иск,
е в размер на 404 лв. Ето защо възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, направено от пълномощника на въззиваемата страна, е
основателно, като следва да се присъди посочената сума.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V
граждански състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение №260009/18.04.2022 г., постановено
по гражданско дело №109/2020 г. по описа на РС - Първомай, II граждански
състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено по предявения отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, че
„************” ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление ************, не дължи на „************, със седалище и адрес
на управление град ************, сумата от 2489.64 лева - стойност на
допълнително начислена електрическа енергия за обект на потребление с
адрес: с. ************, за периода от 01.12.2018 г. до 30.01.2019 г., отчетена
по партида с клиентски номер **********, за която е издадена фактура
№**********/06.03.2020 г.
ОСЪЖДА „**********” ЕАД, ЕИК **************, да заплати
на „************” ЕООД, ЕИК **************, направените по делото
разноски в размер на 50 (петдесет) лева за въззивното производство и в
размер на 504 (петстотин и четири) лева, направени пред първата инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8