№ 1772
гр. Плевен, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Ралица Анг. Маринска Ангелова
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско
дело № 20224430102196 по описа за 2022 година
Депозирана искова молба от „***” *** гр. София, чрез юрк. П. ***,
против И. М. Ц., от гр. Плевен, с която се твърди, че между страните е
сключен Договор за банков кредит №***г, въз основа на който, на ответника-
като кредитополучател, е предоставен кредит в размер на 3850лв, с краен срок
за погасяване 24.02.2024г. Твърди се, че кредита е изцяло усвоен, еднократно,
от кредитополучателя. Твърди се, че има извършвани частични плащания по
кредита, до 26.02.2018г., като кредита е в просрочие, считано от 24.06.2017г.
Твърди се, че са налице 47 просрочени вноски по кредита- с посочени в ИМ
падежи и суми, като общия размер на непогасената главница е в размер на
1756,31лв. и договорна лихва, в размер на 1245,86лв.- общо 3 002,17лв.
Твърди се, че кредитът е обявен за изцяло и предсрочно изискуем, считано от
18.05.2021г. по реда на Раздел X „Предсрочна изискуемост”, т. 10.1.2, б. „а”
от Общите условия, с покана, връчена от ***, на кредитополучателя И. М. Ц.,
на 16.03.2021г. Твърди се , че въз основа на заявление по чл. 417 от ГПК, по
извлечение от сметка е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.
№3276/2021г. на ПлРС. В заключение моли съда да постанови решение, с
което на основание чл.422, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, вр. чл.430,
ал.1 от ТЗ, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, да признае за установено спрямо ответника,
че същия дължи сумата от 3746,21лв. – главница, сумата от 1263,38лв.-
1
възнаградителна лихва, за периода от 24.03.2018г. - 17.05.2021г., сумата от
329,15лв.- обезщетение за забава за просрочени плащания, за периода от
26.02.2020г.- 12.03.2020г.; сумата от 26,83лв.- договорна лихва, за периода
13.03.2020г. - 13.05.2020г., сумата от 352,44лв. -обезщетение за забава за
просрочени плащания, за периода от 14.05.2019г. до 17.05.2021г., сумата от
8,31 лв.- законна лихва за периода от 18.05.2021г. - 22.05.2021г. и сумата от
60лв.- разноски за връчване на покани, ведно със законната лихва върху
главницата за периода от датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от
ГПК- 26.05.2021г., до изплащане на вземането, дължими въз основа на
Договор за банков кредит №***г., за които суми има издадена заповед за
незабавно изпълнение и ИЛ по ч.гр.д.№3276/2021г. на ПлРС. Претендират се
разноски.
В срока за отговор, ответника, чрез адв. В. К., по предоставена от съда
правна помощ, изразява становище за частична основателност на
предявените искове. Оспорва се иска по размер, като се посочва, че следва да
се съобразят направените от ответника плащания по кредита. Оспорва се
размера на възнаградителната лихва, като се твърди, че е размерът на
уговорената лихва надвишава размера, определен за страната. Твърди се, че с
оглед претенцията за възнаградителна лихва, неоснователни са претенциите
за: лихва за забава за просрочени плащания, в размер на 329,15 лв., за
периода от 26.02.2020г.- 12.03.2020г., за сумата от 26,83 лв. - договорна
лихва, за периода 13.03.2020г.- 13.05.2020г. и за сумата от 352,44 лв. -
обезщетение за забава за просрочени плащания, за периода от 14.05.2019г.-
17.05.2021г., тъй като това ще доведе до неоснователно обогатяване на ищеца
и фактически, за една и съща претенция, ще получи две обезщетения.
Оспорва се дължимостта на сумата от 60лв.- разноски за връчване на покани.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните
по делото доказателства и закона, намира за установено следното:
Безспорно се установява, че въз основа на заявление по чл. 417 от ГПК,
е образувано ч. гр.д.№3276/2021г. по описа на ПлРС, по което е издадена
заповед за незабавно изпълнение № ***г., и ИЛ. По делото се установява
също, че въз основа на ИЛ, е образувано изп. дело №***/2021г. по описа на
*** П. ***.
Не се спори между страните по делото факта на сключване на Договор
2
за банков кредит №***г., въз основа на който, ответникът- като
кредитополучател, е усвоил сумата от 3850лв.; изрично в договора е
посочено, че сумата е за рефинансиране на задължение по друго договор за
кредит- с №*** В договора е посочено, че крайният срок на същия е
24.02.2024г., с годишна лихва от 14%, за периода от отпускането на кредита
до 24.02.2020г, като за периода след това- на база годишна лихва, в размер на
действащия към датата на начисляване лихвен процент, базиран на
спестяванията /СПЛ на Банката/ за лева, увеличен с надбавка от 13,07 %;
посочено е, че към датата на сключване на договора, СПЛ на Банката-
кредитор е 0,93% годишно. Уговорено е, че дължимата сума по кредита се
дължи периодично- по погасителен план, съобразно Приложение №1,
неразделна част от договора. Уговорено е също- чл. 4,5 от Договора, че при
просрочие над 30 дни, Банката едностранно ще увеличи ГЛП с 2 пункта.
Посочено е също- чл. 5 от Договора, че към датата на сключването му, ГПР е
15,41 %, а общо дължимата от кредитополучателя сума е в размер на
6092,29лв. установява се също, видно от приложеният Погасителен план, че
кредитът е платим на 84 равни месечни вноски, всяка от 72,23лв., включваща
главница и договорна лихва. Погасителния план, Методиката и ОУ на
Банката са надлежно подписани от ответника- кредитополучател.
По делото се установява също факта на изпращането покана до
ответника, връчена лично на 16.03.2021г, чрез *** П. ***, с която отв. Ц. е
поканен да заплати дължимите суми /посочени като главница и лихви/, в
седмодневен срок от получаването на поканата, като в противен случай,
Банката ще счита кредита за изцяло предсрочно изискуем. По делото е
представена сметка и фактура от 01.04.2021г, издадена от *** ***, за сумата
от 60лв.- разноски за връчване на поканата.
По делото е изслушана и приета ССЕ, от заключението по която се
установява следното: въз основа на процесния договор за кредит, отпусната
сума в размер на 3850лв., е усвоена от кредитополучателя И. Ц., на
07.03.2017г, по посочена банкова сметка. Общо сумата, която длъжникът
следва да върне по договора е в размер на 6067,29лв, от която 3850лв.-
главница, 2217,29лв.- договорна лихва- при фиксиран ГПЛ от 14% до
24.02.2020г. и след тази дата- СПЛ на Банката + 13,07 пункта; ГПР в размер
на 15,41%. ВЛ е установило, че по кредита има плащания в размер на
636,07лв., с която сума, съобразно счетоводните записване на Банката, са
3
погасени: главница от 103,79лв.- по вноски с падежи до 24.05.2017г и
частично вноска с падеж 24.06.2017г., договорна лихва от 510,13лв. и
наказателна лихва от 22,15лв. ВЛ е дало плащанията и съответните
погасявания в табличен вид- л. 2 от заключението. ВЛ е установило, че
кредита е просрочен с 1432 дни, към датата на депозиране на заявлението по
чл. 417 от ГПК- 26.05.2021г., считано от дата 24.06.2017г. ВЛ е дало също в
табличен вид падежиралите и непогасени вноски, към датата на заявлението
по чл. 417 от ГПК: за периода 24.06.2017-24.04.2021г- главница от 1756,31лв.
и 1245,86лв.- договорна лихва. ВЛ е установило, че по счетоводни
записвания, кредита е обявен за предсрочно изискуем на 18.05.2021г. ВЛ, в
заключение е установило следните размери на дължимите по договора за
кредит суми: 3746,21лв.- за главница, договорна лихва за периода
24.03.2018г. -17.05.2021г., в размер на 1263,38лв., наказателна лихва за
периода 26.02.2018г.-17.05.2021г. в размер на 708,42лв.-общо за периода /ВЛ
изрично е посочило, че е начислена само върху частта от непогасената
главница, както и че е приспадната сумата за периода на извънредното
положение 13.03.2020-13.05.2020г./; разноски за връчване на покана- 60лв. и
законна лихва от 18.05.2021- до датата на заявлението- 8,31лв. ВЛ е
установило също, че след датата на заявлението по чл. 417 от ГПК, няма
плащания по кредита. В заключението ВЛ е посочило, че сумите съответстват
на счетоводните записвания на Банката. В о.с.з., при изслушване на ВЛ,
същото посочва, че при плащанията по кредита, т.к. същите не са на
установените падежи, е погасявано първо натрупаната лихва. ВЛ посочва
също, че при извършената проверка не е установило анатоцизъм- или
начисляване на лихва върху лихва, като дължимите лихви са начислявани
само върху главницата.
При така установено от фактическа страна, съдът намира за установено
от правна страна следното:
По делото безспорно се установява съществуването на договорни
отношения между страните, въз основа на валиден договор за банков кредит,
по смисъла на чл. 430 от ТЗ, въз основа на който, на ответника- като
кредитополучател, е предоставена сумата от 3850лв.- за рефинансиране на
друг банков кредит, като сумата по кредита е усвоена от страна на ответника-
кредитополучател. По делото безспорно се установи, че от страна на
ответника, има частично плащане по кредита- на сумата от общо 636,07лв., с
4
която сума, съобразно счетоводните записване на Банката, са погасени:
главница от 103,79лв.- по вноски с падежи до 24.05.2017г. и частично вноска
с падеж 24.06.2017г., договорна лихва от 510,13лв. и наказателна лихва от
22,15лв. По делото безспорно се установи също, че към датата на депозиране
за заявлението по чл. 417 от ГПК, е обявена предсрочната изискуемост на
кредита, чрез връчването – лично на ответника- на покана, чрез *** П. ***.
Съобразно заключението по приетата ССЕ, което съдът кредитира изцяло,
приема, че уговореният ГЛП по договора- фиксиран от 14% до 24.02.2020г. и
след тази дата- СПЛ на Банката /в размер на 0,93% годишно/ + 13,07 пункта и
при ГПР по договора в размер на 15,41%, не противоречи на нормата на
чл.19, ал.4 от ЗПК, съобразно която, годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Съобразно нормата на чл. 19,
ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите / ГПР/ по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит,
като по реда на ал.2, същият се изчислява по формула съгласно приложение
№ 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и
допълнителни допускания. Съдът намира за установено също, че от страна на
кредитора няма начисление на лихва за забава върху възнаградителната
/договорна/ лихва, или т. нар. „анатоцизъм“, по смисъла на чл. 10, ал.3 от
ЗЗД, каквито твърдения има от ответника в отговора на ИМ. Както бе
посочено по- горе, ВЛ по ССЕ изрично подчертава, че лихвата за забава е
начислена само върху главницата по кредита и не е допуснат анатоцизъм.
Следва да се посочи, че възнаградителната /договорна/ лихва се дължи по
силата на самият договор за кредит, съобразно уговореното с Банката- чл.
430, ал.2 от ТЗ. От събраните по делото писмени доказателства, обсъдени по-
горе, съдът приема за установена дължимостта и на сумата от 60лв.- разноски
по връчване на покана за доброволно изпълнение, респ.- за обявяване на
предсрочна изискуемост, за което са представени надлежни писмени
доказателства.
По делото, в първо съдебно заседание, от страна на процесуалният
5
представител на ответника- адв. В. К., по предоставена от съда правна помощ,
е направено възражение за унищожаемост на клаузата, установяваща
договорната лихва по кредита, като сключена при крайно неизгодни условия.
Съдът намира, че това възражение не следва да бъде обсъждано в настоящето
съдебно решение, доколкото същото не е своевременно направено- в срока за
отговор на ИМ. С изтичане на срока за отговор, е преклудирана възможността
на ответника да прави възражения, в т.ч. и за унищожаемост- арг. чл. 133 от
ГПК, за което ответникът е предупреден с разпореждане №4941/18.05.2022г.;
същите указания се съдържат и в определение № 3623/01.09.2022г, връчено
на адв. К..
На основание гореизложеното, съдът намира, че исковете с правно
основание чл.422, вр.чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 430 ,ал.1 от ТЗ, вр.чл.79,
ал.1, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, са изцяло основателни и следва да бъдат уважени
като такива, и бъде признато за установено спрямо ответника И. М. Ц., че
дължи на кредитора- ищец „***“ Е*** сумата от 3746,21лв.– главница, сумата
от 1263,38лв.- възнаградителна лихва, за периода от 24.03.2018г. -
17.05.2021г., сумата от 329,15лв.- обезщетение за забава за просрочени
плащания, за периода от 26.02.2020г.- 12.03.2020г.; сумата от 26,83лв.-
договорна лихва, за периода 13.03.2020г. - 13.05.2020г., сумата от 352,44лв. -
обезщетение за забава за просрочени плащания, за периода от 14.05.2019г. до
17.05.2021г., сумата от 8,31 лв.- законна лихва за периода от 18.05.2021г. -
22.05.2021г. и сумата от 60лв.-разноски за връчване на покани, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл. 417 от ГПК- 26.05.2021г., до изплащане на вземането,
дължими въз основа на Договор за банков кредит №***г., за които суми има
издадена заповед за незабавно изпълнение и ИЛ по ч.гр.д.№3276/2021г. на
ПлРС.
Следва в полза на ищеца да бъдат присъдени разноски в размер на
494,83лв.- вкл. държавна такса, деловодни разноски и 100лв.- юрк.
възнаграждение, определено от съда в минимален размер. В полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски, по заповедното производство, в размер
на 165,73лв.., от които сумата от 115,73лв- държавна такса и 50лв.-юрк.
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, вр. чл.415,
ал.1 от ГПК, вр. чл. 430, ал.1 ТЗ, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, ЧЕ И. М. Ц., ЕГН
**********, от гр. Плевен, ул. ***, № ***, ДЪЛЖИ НА „***” *** ЕИК***, с
адрес на управление-гр.София, бул.”*** ***” № ***, представлявано от Н.
*** и Св. *** – изп. директори,сумата от 3746,21лв. – главница, сумата от
1263,38лв.- възнаградителна лихва, за периода от 24.03.2018г. -
17.05.2021г., сумата от 329,15лв.- обезщетение за забава за просрочени
плащания, за периода 26.02.2020г.- 12.03.2020г.; сумата от 26,83лв.-
договорна лихва, за периода 13.03.2020г. - 13.05.2020г., сумата от 352,44лв.
-обезщетение за забава за просрочени плащания, за периода от 14.05.2019г.
до 17.05.2021г., сумата от 8,31 лв.- законна лихва за периода от 18.05.2021г.
- 22.05.2021г. и сумата от 60лв.-разноски за връчване на покани, дължими
въз основа на Договор за банков кредит №***г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК-
26.05.2021г., до изплащане на вземането, за които суми има издадена заповед
за незабавно изпълнение №***г. и ИЛ по ч.гр.д.№3276/2021г. на ПлРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, вр ал.8 от ГПК, И. М. Ц., ЕГН
**********, от гр. Плевен, ул. ***, № ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „***” ***
ЕИК***, с адрес на управление-гр.София, бул.”*** ***” № ***,
представлявано от Н. *** и Св. *** – изп. директори, сумата от 494,83лв.-
разноски в настоящето производство и сумата от 165,73лв- разноски по
ч.гр.д.№3276/2021г. на ПлРС.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
съобщението до страните, пред ПлОС. Препис от решението да се връчи и на
адв. В. К..
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7