М О Т И В И
към присъда № 260114/25.05.2021 г. по
НОХД № 3011 по описа за 2019 година на
Районен съд Варна, Пети наказателен
състав
Районна
прокуратура Варна е внесла с вх.№ 47650/28.06.2019 г. в Районен съд Варна по
тяхна преписка № 6499/2017 г. обвинителен акт заедно с материалите по досъдебно
производство № 201/2017 г. по описа на Пето РУ при Областна дирекция на МВР
Варна срещу Л.М.С. за извършено от него престъпление по чл.343 ал.3 пр.1 алт.1
и пр.3 б.а пр.1 алт.2 вр.ал.1 б.б пр.2 вр.чл.342 ал.1 от
Наказателния кодекс/НК/ за това, че на 28.05.2017 г. по главен път І-9 в посока град Варна-к.к.Златни пясъци,
при управление на моторно превозно средство – лек автомобил Мерцедес с рег.№ ТХ
22 23 АН, нарушил правилата за движение по Закона за движение по пътищата/ЗДвП/
както следва: чл.5 ал.3 т.1 пр.1 – „На водача на пътно превозно средство е
забранено да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози“ и чл.20 ал.2 изр.2 – „Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението“ и по непредпазливост причинил на Ц.С.Д. средна телесна повреда,
изразяваща се в изкълчване на лявата тазобедрена става, обусловило трайно
затруднение на движенията на долния лев крайник за период от 9-12 месеца, като
деянието е извършено в пияно състояние и деецът е избягал от
местопроизшествието.
На разпоредителното заседание по делото подсъдимият С. и неговият защитник адвокат П.В. заявиха, че по отношение на
употребата на алкохол не възразяват и нямат претенции и изявиха желание делото
да се разгледа по общия ред. В хода на съдебното производство подс.С. оттегли пълномощията си от адв.В.
и упълномощи адв.М.Я. *** да го защитава по делото.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата
поддържа обвинението срещу подсъдимия.
Поддържа изцяло фактите изложени в обстоятелствената част в обвинителния акт.
Счита, че по безспорен и категоричен начин е установено по делото, че на
28.05.2017 г. подсъдимият Л.М.С. при управление на лек автомобил Мерцедес с
регистрационен № ТХ 2223 АН, в гр. Варна, е нарушил по безспорен начин
правилата по Закона за движение по пътищата, като е управлявал посочения лек
автомобил след употреба на алкохол и се е движел с несъобразена скорост и по
непредпазливост е причинил на Ц.С.Д. средна телесна повреда, като деянието е
извършено в пияно състояние и деецът е избягал от местопрестъплението. Счита,
че следва да се кредитира изготвената в хода на досъдебното производство тройна
съдебна автотехническа експертиза, а не тройната
експертиза, изготвена в хода на съдебното следствие, тъй като последната се
базирала основно на свидетелските показания на пострадалия. Предлага на съда да
наложи наказание лишаване от свобода в размер на една година, чието изтърпяване
да бъде отложено с три години изпитателен срок и лишаване от правоуправление на
лицето за срок от една година и шест месеца, като се приспадне наказанието по
административен ред.
Пострадалото лице Ц.С.Д. чрез своя повереник адв.С.З., редовно упълномощен, предяви за съвместно
разглеждане в наказателното производство граждански иск срещу подсъдимия:
- в размер на 30 000 лева за причинени
неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва от датата
на деянието до окончателното изплащане на сумата;
- в размер на 2393.30 лева за причинени имуществени
вреди в резултат на деянието, изразяващи се в загуба на собствения му лек
автомобил Рено Меган, ведно със законната лихва от
датата на деянието до окончателното изплащане на сумата;
- в размер на 1907.07 лева за причинени имуществени
вреди в резултат на деянието, изразяващи се в разходи за лечение, ведно със
законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата.
Гражданските искове бяха приети за съвместно
разглеждане и Ц.С.Д. бе конституиран като граждански ищец по делото.
Повереникът на гражданския ищец се придържа
към становището на прокуратурата относно приетата за установена фактическа
обстановка, респективно извода за виновност на подсъдимия и квалификацията на
деянието, дадени по обвинителен акт. Моли
съда да уважи гражданския иск в пълен размер така, както е предявен за причинените
неимуществени и имуществени вреди.
Защитникът
на подсъдимия адв.М.Я. моли съда да оправдае подзащитния по възведеното му
обвинение. Излага аргументи в подкрепа на изготвеното в хода на съдебното
производство заключение на тройната автотехническа
експертиза, акцентирайки, че заключенията на вещите лица са на база всички
събрани по делото доказателства. Моли
съда да възприеме това заключението на вещите лица като обективно и научно
обосновано и кореспондиращо с новите факти, които са събрани в хода на
съдебното следствие. Счита, че употребата на алкохол от страна на подсъдимия не
е доказана, доколкото не е установено какво количество алкохол той е употребил
преди произшествието и моли съда да го оправдае и за квалификацията пияно
състояние. Посочва, че дори да е имало употреба на алкохол, то тя не е била в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилия резултат. Моли съда да
постановите присъда, с която да оправдае подсъдимия респективно да отхвърли и
гражданските искове.
При разпитите на предварителното
производство и в съдебно заседание подсъдимият С. не дава обяснения. Единствено
обяснява, че докато бил на работа не е употребил алкохол. От
шест часа до осем – осем и тридесет часа изпил сто грама водка, две малки
водки, вече след ПТП като се прибрал в дома си от уплаха и паника изпил около
250 грама алкохол. В последната си дума съжалява за станалото.
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Обвиняемият Л.М.С. бил правоспособен водач на моторно превозно средство.
Той притежавал свидетелство за управление на МПС № ********* за категории В и
М, издадено от Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Добрич на 29.07.2014 г. с
валидност до 29.07.2024 г. От приложената в досъдебното
производство справка за нарушител е видно, че подс.С.
до момента на произшествието има издадени 8 наказателни постановления за
налагане на наказания за допуснати нарушения на Закона за движението по
пътищата/ЗДвП/.
Към месец май 2017 г. подс.С. живеел в гр.Варна,
к.к.Свети Свети Константин и Елена, комплекс Роза,
бил студент II курс специалност Агро бизнес в
Икономически университет Варна и работел като сервитьор във фирма Блек сий шиша в различни
заведения на фирмата. Работел от 00:00 часа до 04:00
часа по предлагане и поддръжка на наргилета в заведенията. Управлявал лек
автомобил лек автомобил Мерцедес Е 200 с рег.№ ТХ 2223 АН, собственост на брат
му св.Н.М.С.. Живеел на семейни начала със св.Д.И.Д., която работела като
сервитьор в дискотека Плаза.
На 28.05.2017 г. от 00:00 часа подс.С. бил на работа в дискотека Плаза найт
до Техническия университет в гр.Варна. Наложило се да остане на работа до около
07 часа, тъй като дискотеката се закривала и трябвало да прибере наргилетата.
Докато бил на работа употребил около 100 мл водка. След приключване на работа
около 07 часа персоналът на дискотеката се събрал и се черпили. Там били св.С.М.С.,
св.Д.Д. и други колеги на подсъдимия. Подс.С. пил водка. Около 09 часа подс.С.
и св.Д. тръгнали към квартирата на подсъдимия с лек автомобил Мерцедес Е 200 с
рег.№ ТХ 2223 АН, управляван от подс.С., св.Д.
седнала на предната дясна седалка. В района на ж.к.Чайка подс.С.
се включил в главен път I-9 гр.Варна – к.к.Златни
пясъци и поел посока к.к.Св.Св.Константин
и Елена.
Пътят в посока к.к.Златни пясъци, преди входа към
резиденция Евксиноград бил еднопосочен с три пътни ленти за движение - дясна,
средна и лява пътни ленти, като след входа на резиденцията пътят преминавал в
две ленти - лява и дясна ленти за движение. Обв.С. се
движел в лявата пътна лента със скорост от 79,13 км/ч. По същото време пред
управлявания от обв.С. автомобил, в дясната пътна
лента, се движел и св.Ц.С.Д.. Св.Д. управлявал лек автомобил Рено Меган Сценик с рег.№ В 07 86 РМ,
бил сам в превозното средство. Пред него, в дясната пътна лента се движел св.П.А.П.,
който управлявал лек автомобил Опел Зафира с рег.№ В
0272 НХ. На десният тротоар, на 70 метра от входа на резиденция Евксиноград, се
намирал трайно поставен електрически стълб.
Непосредствено след входа за резиденция Евксиноград, където пътното платно
по посока к.к.Златни пясъци вече било от две пътни
ленти, св.Д. решил да изпревари движещия се пред него автомобил на св.П.. Св.Д.
рязко преминал с автомобила си в лявата пътна лента и предприел изпреварването,
като по този начин се появил неочаквано пред автомобила на подс.С.,
който се движел в тази пътна лента.
Подс.С. се опитал да предотврати удара в автомобила на св.Д., но не чрез
аварийна употреба на спирачки, а като предприел маневра рязко завиване надясно,
но не успял и с лявата предна част автомобилът на подс.С.
ударил задната дясна част на автомобила на св.Д., който в резултат на удара
променил траекторията си на движение, отклонил се вляво на пътното платно,
излязъл от пътната лента, ударил се в дърво, което се намирало между двете
пътни платна, завъртял се и се върнал на лявата пътна лента по посока к.к.Златни пясъци, където спрял.
По дължина и ширина на пътното платно ударът настъпил в лявата пътна лента
на разстояние 9,70 метра преди гореописания ел.стълб и на около 6,45 до 5,60
метра вляво от десния тротоар на главния път I-9 в посока к.к.Златни
пясъци град Варна.
Въпреки че се отворила въздушната възглавница от удара на управлявания от
него автомобил, подс.С. не спрял, а се прибрал в
квартирата си в к.к.Св.св.Константин
и Елена, като оставил автомобила на паркинг в двора на кооперацията.
Шофирайки автомобила си, св.П. чул силен трясък, спрял автомобила и отишъл
при автомобила на св.Д.. Видял, че автомобилът на св.Д. се намирал на пътя в
покой със следи от пътен удар и че Д. лежи до автомобила с болки и веднага се
обадил на тел.112 и съобщил за инцидента. Шум от ударът чул и св.И.Г.Х., който
работел в намиращата се в близост до пътния инцидент бензиностанция Еко. Х.
също веднага отишъл до автомобила на св.Д.. Свидетелите П. и Х. видели св.Д. на
земята до шофьорската врата и му помогнали, придърпвайки го на безопасно място
в близост до банкета.
Малко по-късно на мястото на пътния инцидент пристигнал екип на Сектор
Пътна полиция при ОД на МВР Варна и медицински екип, който отвел св.Д. *** АД,
тъй като той бил с телесно нараняване в областта на лявата тазобедрена става.
На място св. П.К.Б. – мл.автоконтрольор от Пето РУ
разговарял и със св.П., от който узнал, че обв.С. бил
напуснал местопроизшествието. Сигнал за установяването на напусналия
местопроизшествието С. получили полицейските служители свидетелите Н.А.Г. и Г.Р.Г.
от Пето РУ на МВР, които предприели обход на к.к.Св.Св.Константин и Елена с цел неговото издирване.
Междувременно подс.С., след като напуснал
местопроизшествието, се прибрал в дома си, находящ се в комплекс Роза в к.к.Св.Св.Константин и Елена. От
домът си той се обадил на неговия брат Н.М.С. и на колегата си Д.М.Ч. и им
казал, че бил катастрофирал. Малко след това на адреса му дошли полицаите Г. и Г.,
които в процеса на обход установили местопребиваването на подс.С..
Полицаите възприели, че С. лъхал на алкохол, провели беседа с него, като в
процеса на разговор с тях подсъдимият им казал, че преди пътния инцидент
употребил алкохол, че по пътя катастрофирал.
След установяването на подс.С. в 12:25 часа бил
изпробван за употреба на алкохол от младши автоконтрольор
П.К.Б. *** с техническо средство Дрегер Алкотест 7410+ с № ARM: 0801, който отчел концентрация на
алкохол 1,37 промила в издишания въздух. Б. съставил на подс.С.
акт за установяване на административно нарушение серия Г бл.№ 997764/28.05.2017
г./т.1 л.112 от ДП/ по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП за управление на МПС след употреба
на алкохол, издал му талон за медицинско изследване № 0416497/т.1 л.111 от ДП/ и го отвел до
Спешен център в МБАЛ Света Анна-Варна АД. Там д-р Калоян Бакалов изготвил
Протокол за медицинска експертиза и употреба на алкохол или друго силно
упойващо средство/т.1 л.108 от ДП/. При освидетелстването подс.С.
е потвърдил, че е употребил алкохол – водка, според неговите данни 2 чаши по
0,50 мл на 28.05.2017 г., подс.С. се подписал на този
протокол. В 12:45 часа д-р Бакалов взел кръв от подс.С.
за химическо изследване.
В хода на разследването е извършен оглед на местопроизшествие /протокол и
албум към него т.1 л.5-20 от ДП/ на мястото на възникване на пътния инцидент,
по време на който е бил фиксиран лекия автомобил на св.Д. и са иззети като
веществени доказателства два броя пластмасови сиви детайла с размери 55/10 см.
и 44/10 см.
Извършен е оглед и на управлявания от подс.С.
автомобил, който е бил паркиран на паркинг пред домът му/протокол и фотоалбум
към него т.1 л.22-32 от ДП/.
От
заключението по протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията
на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 628/29.05.2017 г./т.1 л.106
от ДП/, дадено от вещото лице д-р С.М. е видно, че в кръвта на Л.М.С. е установен етилов алкохол
в количество 1,35 на хиляда и към момента на вземане на пробата кръв
освидетелстваният е бил в лека степен на алкохолно повлияване. В съдебно заседание вещото лице С.К.М.-И. поддържа даденото заключение.
Посочва, че така установеното количество алкохол в кръвта на подсъдимия С.
определя алкохолно повлияване в лека степен, при което са налице нарушения в
концентрацията на вниманието, координацията на движенията, известна еуфоричност. Според протокола кръвната проба е взета на
28.05.2017 г. в 12:45 часа, химическото ѝ изследване е извършено на
29.05.2017 г., не може да посочи точен час, в рамките на работния ден на
лабораторията - до 14 часа.
От
заключението по протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията
на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 628/29.05.2017 г./повторно
изследване/ - т.1 л.117 от ДП, дадено от вещото лице д-р В.С., е видно, че
при повторно изследване в кръвта на Л.М.С.
е установен етилов алкохол в количество 1,32 на хиляда и към момента на вземане
на пробата кръв освидетелстваният е бил в лека степен на алкохолно повлияване.
В съдебно заседание д-р С. поддържа даденото заключение. Посочва, че това е
повторно изследване на една и съща взета кръвна проба.
От
заключението на съдебно-медицинска експертиза № 477/2017/т.2 л.5 от ДП/,
изготвено от вещото лице д-р В.Н.С. е видно, че на 28.05.2017 г. Ц.С.Д. при ПТП
като водач на автомобил получил изкълчване на лявата тазобедрена става, което
обуславя трайно затруднение на движенията на долния ляв крайник за период от
9-12 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес. Посочено е, че така описаното травматично увреждане е
резултат на удар, изразен със значителна сила, с или върху твърд тъп предмет, с
посока на удара по дългата ос на бедрото и би могло да се получи по време и
начин съобщени по делото от удар в част или детайл в купето на катастрофиралия
автомобил. В съдебно заседание вещото лице поддържа даденото
заключение. Не може да се ангажира да отговори на въпроса
с категоричност дали пострадалият е бил
с поставен обезопасителен колан.
От
заключението на съдебно-оценителната автотехническа
експертиза, изготвена в хода на досъдебното производство от вещото лице инж.Т.П.Т. е
видно, че:
1.
За отстраняване на
повредите по Мерцедес 200 Е компресор с peг.№ ТХ 2223
АН при ПТП настъпило на 28.05.2017 г. е необходимо да се извърши
ремонтно-възстановителна дейност на стойност 5 423,75 лв., към
датата на ПТП (28.05.2017 г.) л.а. Мерцедес
200 Е компресор с peг.№ ТХ 2223 АН е имал
справедлива пазарна стойност около 3306 лева с ДДС. Експертизата счита, че в
конкретният случай е налице „поправимо физическо изхабяване", но
възстановяването на л.а. Мерцедес 200 Е компресор
с peг.№ ТХ 2223 АН е нецелесъобразно, тъй
като необходимите разходи за ремонтно-възстановителни работи са на стойност
5423,75 лв. и надвишават с около 164 % справедливата пазарна стойност да
автомобила към датата на ПТП.
2.
За отстраняване на повредите по л.а.Рено Меган-Сценик с peг.№ В 0786 РМ при ПТП настъпило на
28.05.2017 г. е необходимо да се извърши ремонтно-възстановителна дейност на
стойност 8153,60 лв. Експертизата счита, че
към датата на ПТП (28.05.2017 г.) л.а. Рено Меган-Сценик с peг.№ В 0786 РМ е
имал справедлива пазарна стойност около 2393,00 лв. с ДДС и че в конкретният
случай е налице „непоправимо физическо изхабяване" и възстановяването на л.а.Рено Меган-Сценик с peг.№ В 0786 РМ е
нецелесъобразно, тъй като необходимите разходите за ремонтно-възстановителни
работи са на стойност 8153,60 лв. и надвишават с около 215 % справедливата
пазарна стойност на автомобила към датата на ПТП.
В съдебно заседание вещото лице Т. поддържа даденото заключение.
Уточнява, че не е правил оглед на автомобилите, а е използвал информацията от съдържащите се в делото фотоалбуми и протоколи за оглед.
На 28.05.2017 г. св.П.Б. съставил констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 1203/л.149 от НОХД/. В схемата към протокола св.Б. е отразил, че подс.С. се е движел в лявата пътна лента, а св.Д. в дясната
пътна лента, като непосредствено след входа за резиденция Евксиноград св.Д.
рязко е навлязъл с управляваното от него МПС в лявата лента и се стигнало до
удар между предната дясна част на автомобила на подс.С.
и задната дясна част на автомобила на св.Д..
На 28.05.2017 г. св.П.Б. съставил против подс.С.
и втори АУАН серия Г № 997763/28.05.2017 г./л.147 от НОХД/ за това, че на
28.05.2017 г. около 09:40 часа по главен път I-9 на 98-и километър посока к.к.Златни пясъци като участник в ПТП не е уведомил
компетентните органи на МВР и не е останал на мястото на ПТП до пристигане на
компетентните органи на МВР. Актосъставителят приел,
че С. е извършил нарушения на чл.123 ал.1 т.2 б.а и б.б от ЗДвП. По този АУАН
началникът на Пето РУ Златни пясъци при ОД на МВР Варна като
административно-наказващ орган е издал наказателно постановление №
17-0460-000239/02.06.2017 г./л.148 от НОХД/ срещу подс.С.,
като е възприел изцяло обстоятелствата от АУАН, приел е, че С. е нарушил чл.123
ал.1 т.2 б.а и чл.123 ал.1 т.2 б.б от ЗДвП и му наложил административни
наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца за първото нарушение и глоба в размер на 200 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за второто нарушение.
С това наказателно постановление е наложено
административно наказание за напускането на местопроизшествието от водача С..
Обвинението срещу С. по внесения обвинителен акт съдържа в себе си и това
обстоятелство, което в случая се явява квалифициращ признак на престъплението
по смисъла на чл.343 ал.3 от НК. Това наложи наказателното производство по
настоящето дело да бъде спряно, тъй като евентуалното продължаване на
наказателното производство, без да се предприемат действия по отмяна на
посоченото наказателно постановление, би довело до нарушаване на принципа ne bis in
idem, закрепен в разпоредбата на чл.4 от Протокол № 7
към КЗПЧОС, приложим пряко в националното ни законодателство по силата на чл.5
ал.4 от Конституцията на Република България. От Районна прокуратура Варна бе
инициирана процедура по възобновяването на административно-наказателното
производство, по което е издадено № 17-0460-000239/02.06.2017 г. на началника
на Пето РУ при ОД на МВР Варна по чл.70 б.д от ЗАНН.
С решение № 644/04.06.2020 г. на Административен съд
Варна, IX касационен състав, по к.н.а.х.д № 713/2020 г./л.159 от НОХД/ е
възобновено административно-наказателното производство и е отменено наказателно постановление № 17-0460-000239/02.06.2017 г. на началника на
Пето РУ при ОД на МВР Варна, след което наказателното производство по
настоящето дело бе възобновено.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена в хода на съдебното
производство от вещото лице д-р В.В.Д./л.194 от НОХД/
е видно, че:
1. Ако алкохолът е бил употребен от Л.С.
преди произшествието, то с оглед установената концентрация по ГХМ - 1,35 %о от
взета проба в 12:45 часа на 28.05.2017 г. то към 09:00 часа на 28.05.2017 г. Л.С.
е бил в средна степен на алкохолно опиване - 1,94 %о /промила/ алкохол в
кръвта. Тази концентрация на алкохол отговаря на средна степен на алкохолно
опиване. При такава концентрация на алкохол са нарушени в сериозна степен
координацията на движенията, бързината на реакциите, съобразителността и др.
2. Ако се изчисли каква концентрация
на алкохол в кръвта би имал С. съгласно съобщеното от него по време на
медицински преглед употребеното количество алкохол - 100 гр. водка преди
произшествието в интервала 06-08 часа на 25.05.2017 г. то се получава, че към
09:00 часа на същата дата концентрацията на алкохол в кръвта му би трябвало да
бъде не повече от 0,41 %о, което отговаря на субклинична
степен на алкохолно опиване.
В съдебно заседание д-р Д.
поддържа даденото заключение. Уточнява, че по
класификациите, които имат и това, което е прието от практиката на КАТ за
човек, повлиян от алкохол, се приема когато концентрацията му е от 0,5 промила
нагоре, под тази концентрация не се приема, че съществено се повлияват реакции,
поведение и прочие и че тогава се приема, че е субклинична степен на алкохолно опиване.
В
хода на досъдебното производство е назначена и изготвена тройна съдебна автотехническа
експертиза от вещите лица инж.Т.Т., Ц.Ц. и Е.А./т.2 л.51 от ДП/, която на базата на събраните към
него момент доказателства дава следните отговори:
- най-вероятното място на удара между автомобила на обв.С.
и този на св.Д. по дължина и ширина на пътното платно се е намирало на 9,70
метра преди описания в обстоятелствената част на обвинителния акт ел.стълб,
който е приет за ориентир при изготвения протокол за оглед на
местопроизшествие, и на около 6,45 до 5,60 метра вляво от десен бордюр върху
лявата пътна лента, като са били с взаимно застъпване от около 0,85 метра;
- скоростта на движение на л.а.Рено Меган-Сценик с peг.№ В 0786 РМ
непосредствено преди удара е била 60,67 км/ч.; а скоростта на движение на лек автомобил Мерцедес
200 Е компресор с peг.№ ТХ 2223 АН непосредствено преди удара е била 79,13 км/ч.;
- опасната зона за спиране на л.а.Рено Меган-Сценик с peг.№ В 0786 РМ при
движение със скорост 60,67 км/час е била 53,65 метра; а опасната
зона за спиране на лек автомобил Мерцедес
200 Е компресор с peг.№ ТХ 2223 АН при
движение със скорост 79,13 км/час е
била 63 метра, при движение със скорост 60 км/час е била 41,59 метра;
- обв.С. при движение с предприетата от него скорост от 79,13
км/час е имал техническа възможност да възприеме своевременно движещия се пред
него св.Д. с управлявания от него лек автомобил и е могъл да спре в продължение
на 63 метра в зоната на лявата лента или чрез едновременно отклоняване в дясно
и спиране;
- механизъм на настъпване на ПТП: водачът на лек автомобил Мерцедес 200 Е
компресор с peг.№ ТХ 2223 АН не е успял да осигури
достатъчно голяма надлъжна дистанция между неговия автомобил и движещият се
пред него л.а. Рено Меган Сценик с peг.№ В
0786 РМ, въпреки зоната на пряка видимост от 120 метра, в
следствие на което е настъпил челен попътен удар между двата автомобила. Ударът
е настъпил на 9,70 м. след ОР1 и от около 6,45 м. до 5,60 м. в ляво от десен
бордюр върху лява пътна лента, като двата автомобила са били с взаимно
застъпване около 0,85 метра. След получения удар в задната част, л.а. Рено Меган Сценик с peг.№ В
0786 РМ се отклонява на свое ляво, излиза извън пътното платно и
се удря в крайпътно дърво. Произшествието е станало в светлата част на
денонощието в условия на нормална видимост;
- причини за възникване на ПТП: водачът на лек автомобил Мерцедес 200 Е компресор с peг.№ ТХ 2223 АН от техническа гледна
точка е имал достатъчно разстояние на видимост и време за реакция, което
обуславя неадекватно поведение при създалата се ситуация на движение и което е
техническа причина за настъпилото ПТП; водачът на л.а. Рено Меган-Сценик с peг.№ В 0786 РМ от
техническа гледна точка е имал достатъчно разстояние на видимост през
огледалата за обратно виждане към приближаващият след него л.а Мерцедес, който
не е давал никакви визуални и звукови сигнали, което е предизвикало обективна
невъзможност на водача на л.а. Рено да го възприеме, като опасност и да реагира
с ускоряване или отклоняване в дясно по посока на движение, т.е. понедението на водача на л.а. Рено от техническа гледна
точка не е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
В съдебно заседание
вещите лица поддържат даденото заключение. Не могат да дадат категорично
заключение, но след анализ на получените наранявания и механизма на ПТП приемат
за по-вероятно, че пострадалият С. не е бил с поставен обезопасителен
колан.
След
като по реда на НПК бяха събрани всички възможни фактически данни, свързани с
обстоятелствата по делото, в съдебно заседание по искане на страните бе назначена допълнителна тройна автотехническа
експертиза на същите вещи лица с поставени въпроси от страните
и съда. Според писменото заключение на вещите лица Ц.Ц., Е.А. и Т.Т./л.219-249 от
НОХД/:
1.
Обобщеният анализ определя най-вероятното място на удара между двата процесни автомобила на 9,70 м. преди ОР1 и от около 6,45 м.
до 5,60 м. в ляво от десен бордюр върху лява пътна лента, като са били с
взаимно застъпване около 0,85 м.
2.
Скоростта на л.а.Рено непосредствено преди удара с л.а.Мерцедес е била
51,79 км/час.
3.
Скоростта на л.а.Мерцедес непосредствено преди удара с л.а.Рено е била 79,13
км/час.
4.
Дължината на опасната зона на спиране на л.а.Рено при движение със
скорост 51,79 км/час е била 28,86 метра.
5.
Дължината на опасната зона на спиране на л.а.Мерцедес при движение със
скорост 79,13 км/час и отчетено алкохолно повлияване е била 76,63 метра.
6.
Дължината на опасната зона на спиране на л.а.Мерцедес при движение със
скорост 79,13 км/час без
наличие на алкохолно повлияване е била 64,55 метра.
7.
Дължината на опасна зона на спиране на л.а.Мерцедес при движение със
скорост 60,00 км/час и отчетено алкохолно повлияване е била 51,92 метра.
8.
Дължината на опасна зона на спиране на л.а.Мерцедес при движение със
скорост 60,00 км/час без наличие на алкохолно повлияване е била 42,75 метра.
9.
При движение със скорост 79,13
км/час по лява
пътна лента, водачът
на л.а.Мерцедес е имал техническа възможност да възприеме движещият се
пред него в дясна пътна лента л.а.Рено, който е бил разположен на около 8,30
метра, мерено по пряка линия, но не е имал техническа възможност да предотврати
ПТП, чрез спиране и чрез аварийно намаляване на скоростта, с която се е движил
непосредствено преди удара - 79,13 км/час, тъй като дължината на
опасната зона с тази скорост и разстоянието 62,17 метра, необходимо за
намаляване на гореописаната скорост до скоростта на движение на л.а.Рено 51,79
км/час, включително и без алкохолно повлияване /50,08 метра/, са били
значително по-големи от отстоянието 23,54 метра, на
което се е намирал л.а.Мерцедес преди мястото на удара, когато е настъпила
опасността.
10.
При движение с разрешената скорост 60 км/час по лява пътна лента, водачът
на л.а.Мерцедес е имал техническа възможност да възприеме, движещият се пред
него в дясна пътна лента л.а.Рено, който е бил разположен на около 8,30 метра,
мерено по пряка линия, но не е имал техническа възможност да предотврати ПТП
чрез спиране и чрез аварийно намаляване на разрешената скорост непосредствено
преди удара 60 км/час, тъй като дължината на опасната зона с тази скорост и
разстоянието необходимо за намаляване на гореописаната разрешена скорост до
скоростта на движение на л.а.Рено 51,79 км/час, включително и без алкохолно
повлияване/28,28 метра/, са били значително по-големи
от отстоянието 23,54 метра, на което се е намирал
л.а.Мерцедес преди мястото на удара, когато е настъпила опасността.
11.
При движение със скорост 51,79 км/час водачът на
л.а.Рено, движейки се по дясна пътна лента, е имал техническа възможност
своевременно да възприеме, движещият се зад него в лява пътна лента
л.а.Мерцедес от разстояние около 120 метра, чрез огледалата за обратно виждане и
съответно да не предприема маневра "отклоняване в лява пътна лента",
преди да бъде изпреварен от него.
12.
При движение в дясна пътна лента водачът на
л.а.Рено от техническа гледна точка е имал достатъчно разстояние на видимост
през огледалата за обратно виждане към приближаващия след него по лява пътна
лента л.а.Мерцедес, като не е подал своевременно ляв пътепоказател и не се е
съобразил с приоритетното положение на л.а.Мерцедес при движението му в
съседната лява пътна лента, т.е. липсата на адекватно поведение от страна на
водача на л.а.Рено от техническа гледна точка е в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилото ПТП.
13.
Водачът на л.а.Мерцедес от техническа гледна
точка е имал видимост към л.а.Рено преди настъпване на опасността, съизмерима с
тази на водача на л.а.Рено, но липсата на видими признаци за предстоящата рязка
маневра "отклоняване в ляво" от страна на водача на л.а.Рено е
поставила водача на л.а.Мерцедес в обективна, техническа невъзможност да
предотврати ПТП, чрез аварийно спиране или аварийно намаляване на скоростта,
т.е. поведението на водача на л.а.Мерцедес от техническа гледна точка не е в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
14.
Описание на механизма на настъпване на ПТП:
На 28.05.2017 г. на главен
път I-9 в района на резиденция Евксиноград в посока от гр.Варна към к.к.Св.св.Константин и Елена по
лява пътна лента се е движил л.а.Мерцедес 200Е компресор с peг.№
ТХ 2223 АН, управляван от Л.М.С. със скорост 79,13 км/час. Едновременно с него,
пред него и попътно в дясна пътна лента се е движил л.а.Рено Меган Сценик с peг.№ В 0786 РМ, управляван от Ц. Ст.Д., със скорост 51,79
км/час. В момента, в който надлъжната дистанция между предната част на
л.а.Мерцедес 200Е компресор и задната част на л.а.Рено Меган
Сценик е била около 23,54 метра, мерено успоредно на
посоката на огледа, водачът на л.а.Рено Меган Сценик едновременно с подадения ляв пътепоказател и въпреки
осигурения зрителен обзор чрез лявото странично огледало, предприема рязка
маневра отклоняване в ляво, като навлиза в коридора на движение на л.а.Мерцедес
200Е компресор. Водачът на л.а.Мерцедес 200Е компресор е бил изненадан от
рязката маневра на гореописания автомобил, съответно не успява своевременно да
предприеме аварийна употреба на спирачки и едновременно отклоняване на
автомобила си в дясно, тъй като горе описаната надлъжна дистанция (отстояние) е била значително по-малка от необходимото
надлъжно разстояние (62,17 метра, 50,08 метра, 28,28
м.) за аварийно намаляване на скоростта си до скоростта, с която се е движил
л.а.Рено в този момент, съответно настъпва удар между двата автомобила. Ударът
е настъпил на 9,70 метра преди ориентир 1 и от около 6,45 метра до 5,60 метра в
ляво от десен бордюр върху лява пътна лента, като двата автомобила са били с
взаимно застъпване около 0,85 метра след получения удар в задната част,
л.а.Рено Меган Сценик с peг.№ В 0786 РМ се отклонява на свое ляво под ъгъл около
21°, излиза извън пътното платно и се удря в крайпътно дърво, в следствие на
което се завърта около вертикалната си ос, отскача и се преплъзва
странично на дясно, след което отново излиза на пътното платно и се установява
в покой върху лява пътна лента. Водачът на л.а.Рено получава травма (счупване)
на лява тазобедрена кост. След удара водачът на л.а. Мерцедес 200Е компресор
продължава да спира и да отклонява в дясно автомобила, спира, след което отново
тръгва. Произшествието става в светлата част на денонощието в условия на
нормална видимост, суха и равна пътна настилка.
15.
На около 60 метра преди вход/изход на резиденция Евксиноград в посока от
гр.Варна към к.к.Св.Св.Константин
и Елена по лява пътна лента се е движил л.а.Мерцедес 200Е компресор, управляван
от Л. М. С. със скорост 79,13 км/час.
Едновременно с него, пред него и попътно в дясна пътна лента се е движил
л.а.Рено Меган Сценик,
управляван от Ц. Ст. Д. със скорост
51,79 км/час. В момента, в който надлъжната дистанция между предната
част на л.а.Мерцедес и задната част на л.а.Рено е била около 4,14 метра, мерено
успоредно на посоката на огледа, водачът на л.а.Рено едновременно с подадения
ляв пътепоказател и въпреки осигурения зрителен обзор чрез лявото странично
огледало, предприема рязка маневра отклоняване в ляво, като навлиза в коридора
на движение на л.а.Мерцедес. Преди и
след настъпване на ПТП автомобилът на свидетеля П.П.
се е движил в дясна пътна лента на булеварда.
16.
Водачът на л.а.Мерцедес е имал
"ефективна" зона на пряка видимост 8,30 метра към л.а.Рено в момента,
в който водачът му е предприел маневра отклоняване в ляво към лява пътна лента,
тъй като непосредствено преди маневрата е бил включен и левият пътепоказател на
л.а.Рено, т.е. от момента на пресичане на осовата
линия от л.а.Рено.
17.
В момента в който е настъпила опасността,
л.а.Рено е започнал да пресича осовата линия от дясно
на ляво под ъгъл около 21°, захождайки от дясна пътна лента, като се е намирал
на около 15,40 метра преди мястото на удара. Към момента на настъпване на
опасността, л.а.Мерцедес се е намирал на около 23,54 метра преди мястото на удара, като
се е движил около средата на лява пътна лента. Преди и след настъпване на ПТП
автомобилът на свидетеля П.П. се е движил в дясна
пътна лента на булеварда.
18.
15,40 метра е надлъжното разстояние, което е
изминал л.а.Рено, успоредно на посоката на огледа през времето, за което МЦ на
л.а.Рено се е изместил напречно на ляво от осовата
линия (разделяща дясна и лява пътна лента) до мястото на удара, мерено
перпендикулярно на посоката на огледа. 1,07 секунди е времето, за което
л.а.Рено е изминал надлъжното разстояние от 15,40 метра. 23,54 метра е било отстоянието на л.а.Мерцедес преди мястото на удара, когато
настъпва опасността (разстояние което е изминал автомобилът на подсъдимото лице
за време = 1,07
сек.).
19.
Автомобилът на пострадалия (л.а.Рено) се е установил
напълно в средата на лява пътна лента,
когато се е намирал със задната си част в мястото на удара. Когато автомобилът
на пострадалия (л.а.Рено) се е установил напълно в средата на лява пътна лента
и се е намирал със задната си част в мястото на удара, автомобилът на
подсъдимото лице (л.а.Мерцедес) се е намирал с предната си част в мястото на
удара.
20.
Обобщеният анализ определя следните траектории на
движение на процесните автомобили:
-
21° - ъгъл на скоростта на л.а.Рено спрямо оста на пътя преди удара,
мерено в посока обратна на часовниковата стрелка;
-
0° - ъгъл на скоростта на л.а.Мерцедес спрямо
оста на пътя преди удара, мерено в посока обратна на часовниковата стрелка;
-
21° - ъгъл на скоростта на л.а.Рено спрямо оста
на пътя след удара с л.а. Мерцедес, мерено в посока обратна на часовниковата
стрелка;
-
29 градуса - ъгъл на
скоростта на л.а.Мерцедес спрямо оста на пътя след удара, мерено в посока
обратна на часовниковата стрелка.
21.
51,79 км/час е била скоростта на л.а.Рено
непосредствено преди удара с л.а.Мерцедес. 79,13 км/час е била скоростта на
л.а.Мерцедес непосредствено преди удара с л.а.Рено.
22.
15,40 метра е било надлъжното разстояние от
мястото на удара, на което се е намирал л.а.Рено в момента, в който същият е
пресякъл осевата линия между дясна и лява пътна лента за движение по
булеварда(това е разстоянието, което е изминал л.а.Рено, успоредно на посоката
на огледа през времето за което МЦ на л.а.Рено се е изместил напречно на ляво
от осовата линия (разделяща дясна и лява пътна лента)
до мястото на удара, мерено перпендикулярно на посоката на огледа).
23.
23,54 метра е било отстоянието
на л.а.Мерцедес преди мястото на удара, когато настъпва опасността/момента, в
който л.а.Рено е пресякъл осевата линия м/у дясна и лява пътна лента за
движение/.
24.
28,86 метра е била дължината на опасната зона на
спиране на л.а.Рено при движение със скорост 51,79 км/час. 76,63 метра е
била дължината на опасната зона на спиране на л.а.Мерцедес при движение със
скорост 79,13 км/час и отчетено алкохолно повлияване. 64,55 метра е била
дължината на опасната зона на спиране на л.а.Мерцедес при движение със скорост
79,13 км/час без наличие на алкохолно повлияване. 51,92 метра е била дължината
на опасна зона на спиране на л.а.Мерцедес при движение със скорост 60,00 км/час
и отчетено алкохолно повлияване. 42,75 метра е била дължината на опасната зона
на спиране на л.а.Мерцедес при движение със скорост 60,00 км/час без наличие на
алкохолно повлияване.
В съдебно заседание вещите лица поддържат
даденото заключение и дадоха мотивирани отговори на въпросите на страните в
подкрепа на заключението.
Тъй като вещите лица при отговорите на някои от
въпросите са цитирали и анализирали показания на
подсъдимия С., дадени в качеството на свидетел в хода на досъдебното
производство и на свидетелските показания на Д., дадени на досъдебното
производство, а в съдебно заседание тя се възползва от правото си да откаже да
дава показания, тъй като се намира във фактическо съжителство с подсъдимото
лице, съдът назначи допълнителна тройна автотехническа
експертиза със задача при елиминиране на тази показания би ли
довело това до промяна на отговорите на експертизата и с поставени допълнителни
задачи.
От заключението на допълнителната тройна автотехническа експертиза/ л.266-274 от НОХД/ е видно, че:
1. Определят се следните
най-вероятни скорости на движение на л.а.Опел Зафира
към момента на настъпване на удара между процесните леки автомобили Рено и
Мерцедес:
-
53,44 км/час – скорост на движение на лек автомобил Опел Зафира при изминато разстояние 21,82 метра, като предната
част на на л.а.Рено е била на около 4 метра след
задната част на л.а.Опел Зафира;
-
58,33 км/час - скорост на движение на лек автомобил Опел Зафира при изминато разстояние 23,82 метра, като предната
част на на л.а.Рено е била на едно ниво със задната
част на л.а.Опел Зафира;
-
63,82 км/час - скорост на движение на лек автомобил Опел Зафира при изминато разстояние 26,06 метра, като предната
част на на л.а.Рено е била на едно ниво със средната
част на л.а.Опел Зафира;
Тези определени най-вероятни скорости на движение на л.а.Опел Зафира не променят установените заключения в тройната автотехническа експертиза.
2. Показанията на подсъдимия С., дадени в качеството на свидетел и на
свидетелката Д. И.Д., дадени на досъдебното производство, са ползвани
единствено като допълваща информация за определяне мястото на удара, т.е.
липсата на данни от показанията им не биха променили определеното място на
удара, тъй като то е извършено основно въз основа на данните от протокола за
оглед, фотоалбума и потвърдено от водача на л.а.Рено, както и заключенията по
всички други отговори на тройната автотехническа
експертиза.
В съдебно заседание вещите лица поддържат даденото заключение и същото бе
прието без никакви въпроси от страните.
При
формиране на своето решение съдът взе предвид и следните писмени
доказателствени средства, съдържащи се в досъдебното производство:
1. Протокол за доброволно предаване – т.1 л.101.
2. Експертна справка № И-29 – т.1 л.124.
3. Застрахователна полица за л.а.Мерцедес – т.1 л.127.
4. Знак за технически преглед за л.а.Мерцедес – т.1 л.128.
5. Медицински документи за Ц.Д. *** л.9.
На
основание чл.284 от НПК съдът предяви веществените доказателства по делото, а
именно: 1 брой пластмасов детайл, сив на цвят с размери 55/10 см и 1 брой
пластмасов детайл, сив на цвят с размери 44/10 см.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа анализа на следните
гласни, писмени и веществени доказателствени средства и доказателства по
делото:
-
гласни - обясненията на
подсъдимия Л.М.С.; показанията на свидетелите Д.И.Д., С.М.С., Ц.Д.С., П.А.П., И.Г.Х., П.К.Б.,
Н.А.Г., Н.М.С., Д.М.Ч. и Г.Р.Г.; становища и отговори на въпроси на вещите лица
в съдебно заседание;
-
писмени - протокол за оглед на
местопроизшествие, протокол за оглед на лек автомобил, протокол за доброволно
предаване, протоколи за химическа експертиза за определяне концентрацията на
алкохол или друго упойващо вещество в кръвта, талон за медицинско изследване,
АУАН, справка за нарушител, експертна справка, констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, застрахователна полица, знак за технически преглед Мерцедес,
заключения на съдебно-оценителна, съдебномедицински, автотехнически
експертизи, медицински документи за Ц.Д. *** АД; справка за съдимост на подсъдимия;
-
веществени - 1 брой пластмасов
детайл, сив на цвят с размери 55/10 см и 1 брой пластмасов детайл, сив на цвят
с размери 44/10 см.
По гласните доказателствени
средства:
По свидетелските показани:
Според
свидетелските показания на П.А.П. те пътували със съпругата си към к.к.Дружба, движел се в дясната пътна лента, непосредствено
след портала на Евксиноград, където били две ленти за движение посока к.к.Златни пясъци. С периферното си зрение забелязъл друг автомобил, който е движел в лявата пътна
ленти и го изпреварвал и почти се били изравнили, когато чул шум от сблъсък и
разбрал, че този автомобил е ударен. Подминал малко и спрял. Върнал се и подал
сигнал на телефон 112 да отиде бърза помощ. Като слязъл видял ударения
автомобил червено Рено. Водачът му лежал отстрани и се оплаквал, че не може да
стане. Автомобилът, който го блъснал подминал и заминал напред, бил сребрист
металик, номер не можал да видя, за марката предполага, но не е много сигурен
дали била Мерцедес или БМВ. Преди да чуе удара не забелязал пострадалия
автомобил, видял го с периферията на зрението си когато станал удара вече.
Пристигнала бърза помощ, след това и полицаите. Съдът кредитира показанията на
св.П., тъй като се подкрепят от останалите гласни и писмени доказателствени
средства с уточнението, че той не е възприел преди произшествието движението на
автомобилите зад него, тяхното разположение и предприетите действия от техните
водачи.
С.М.С.
свидетелства, че е работел в дискотеката Плаза във Варна. Подсъдимият С. в
началото на вечерта бил на работа в друго заведение - Мода бар и в последствие
се присъединил към тях да довършат смяната. До шест и нещо работили с клиенти,
след това си останали само персонала в заведението, тъй като било закриване на
сезона. Направили си нещо като тържество, тогава употребили алкохол. Пили водка
с подсъдимия С., не може да каже колко водка е изпил подсъдимия, защото той
около 08 часа си тръгнал, а подсъдимият останал. Тогава Л.С. бил на работа с
автомобила си. Съдът кредитира показанията на св.С., тъй като се подкрепят от
останалите доказателства по делото.
Свидетелят
Н.А.Г. към датата на произшествието работел като полицай в автопатрул в Пето РУ
при ОД на МВР Варна. Бил автопатрул заедно с колегата си Г.Г..
Спомня си, че им била възложена задача да открият лек автомобил Мерцедес.
Обикаляли хотелите в к.к.Свети Константин и Елена.
Един пазач им казал, че в техния хотел има мерцедес, намерили го отзад паркиран
с ударена предница, разбрали къде живее лицето, което го управлява и се качили
при него. В жилището установили подс.С. и св.Д.Д.. При разговор с подсъдимия усетил дъх на алкохол. Казал,
че е бил във Варна, работил наргилета, разнасял наргилета и ги давал под наем
на заведенията и там употребил две чаши водка. Дошъл екип на СПООР и останали
при автомобила. Съдът кредитира показанията на св.Г. като обективни и
подкрепени от останалите доказателства по делото.
В
свидетелските си показания колегата на св.Г. – Г.Р.Г. – полицай в автопатрул
при Пето РУ на МВР посочва, че има само бегъл спомен. Имало ПТП на Евксиноград
с напуснал водач, когото издирвали и го намерили в к.к.Дружба.
Съдът кредитира показанията на св.Г. досежно изявлението
му, че потвърждава отразените обстоятелства в изготвените в хода на проверката
документи, без да има ясен спомен за тях, тъй като те се подкрепят от писмените
и гласните доказателствени средства по делото.
Според
показанията на П.К.Б. като служител на Сектор Пътна полиция към ОД на МВР Варна
бил изпратен на местопроизшествието да обслужи пътно-транспортното
произшествие. Спомня си, че се отнася до ПТП пред Евксиноград, сутринта, между
08:30 – 09 часа. На място установили лек автомобил, който бил ударен от друг
автомобил, излязъл в ляво от пътното платно и в следствие от удара от
автомобила се е блъснал в дървото. На място водачът на този автомобил го
нямало, бърза помощ била го откарала. Запазили местопроизшествието. Били им дадени
доколкото си спомня марката и регистрационен номер на другия лек автомобил,
участвал в ПТП, след което започнали издирвателни
действия и техни колеги намерили автомобила и водача. Извикали го на място в к.к.Свети Константин и Елена. Изпробвал водача за употреба на
алкохол и след положителен резултат му съставил акт и го съпроводили до
болницата. В разговор с подсъдимия той му казал, че е употребил алкохол и че е
управлявал автомобила. Потвърждава, че той е съставил АУАН Серия Г № 997764/28.05.2017 г. и талон за медицинско изследване №
0416497 от 28.05.2017 г. след като му бяха предявени и че показанията на дрегера са били 1,34 промила. Съдът кредитира свидетелските
показания на Б. като обективни, безпристрастни и подкрепените от останалите
писмени и гласни доказателствени средства.
Пострадалият
Ц.С.Д. свидетелства, че е управлявал автомобила с разрешената скорост от около
60 км/час. Движел се в посока Златни пясъци и отивал към лозето му, което се
намирало в местността Манастирски рид. Движел се в дясната лента, искал да
изпревари движещ се пред него автомобил. Преди да предприеме маневра за
изпреварване погледнал в лявата пътна лента. Дава противоречиви показания
относно факта дали е забелязал автомобила на подс.С.
и кога. При първия си разпит в съдебно заседание твърди, че преди да предприеме
маневрата изпреварване е установил, че лявата пътна лента е свободна. При
втория си разпит в съдебно заседание твърди, че след подаване на ляв мигач в
огледалото установил, че автомобилът на подс.С. се
приближавал с висока скорост, но не бил близко и св.Д. бил сигурен, че ще успее
да завърши изпреварването. Веднага след това заяви, че не е забелязал превозно
средство зад себе си. Подал ляв мигач, изнесъл се в лявата лента и започнал
изпреварване, но тогава непосредствено до входа на Евксиноград усетил удар.
Имал поставен предпазен колан.
Съдът
не кредитира свидетелските показания на Д. единствено в частта им относно:
-
за обстоятелството, че преди предприемане на изпреварването е установил, че
лявата пътна лента е свободна. Както сам посочва св.Д. той е имал и панорамно
огледало за задно виждане, и странично огледало за задно виждане и при нормална
дневна светлина, сравнително прав участък от пътя, при ненатоварено движение не
е имало причина да не забележи движещият се подс.С. с
автомобила си, но е преценил, че ще успее да извърши маневрата изпреварване,
затова увеличил скоростта и рязко се е изнесъл в съседната лява пътна лента,
като по този начин е навлязъл в траекторията на движение на автомобила,
управляван от подс.С.;
-
за обстоятелството, че е бил с поставен обезопасител
колан, тъй като за това няма други доказателства и противоречи на заключението
на медицинската и автотехническата експертиза.
Н.М.С.
като брат на подсъдимия отказа да даде свидетелски показания.
Д.И.Д.
като лице, живеещо на семейни начала с подсъдимия отказа да дава свидетелски
показания в съдебно заседание.
Свидетелят И.Г.Х. живее и работи извън страната и с оглед извънредната
обстановка по повод COVID-19 не може да се яви в съдебно заседание. Тъй като
страните не държат на неговия непосредствен разпит в съдебно заседание, съдът
като взе предвид, че Х. е работел на бензиностанция Еко в близост до
местопроизшествието и е възприел факти единствено след настъпване на ПТП счете,
че неговият непосредствен разпит не е необходим за разкриване на обективната
истина, поради което бе заличен от списъка на свидетелите.
Свидетелят Д.М.Ч. живее и работи извън страната, редовно е призоваван по
телефона за съдебни заседания, но с оглед извънредната обстановка по повод
COVID-19 не може да се яви в съдебно заседание. Прокуратурата
държи на неговия разпит или на прочитане на неговите свидетелски показания,
дадени на досъдебното производство, но за такова действие не бе дадено съгласие
от страна на защитника и на подсъдимия. Съдът прие, че в случая е налице
хипотезата на чл.281 ал.1 т.4 от НПК и остави без уважение искането на
прокуратурата за прочитане на показанията. С оглед на факта, че този свидетел е
колега на подсъдимия, не е свидетел очевидец на конкретни факти от настъпването
на пътното-транспортното произшествие, а е свидетел за времето преди неговото
настъпване сутринта на същия ден, най-вече касателно
употребата на алкохол от страна на подсъдимия, тъй като този факт за употребата
на алкохол е категорично установен с химическо изследване на кръвта на
подсъдимия и заключения на съдебно-медицински експертизи, съдът счете, че не е
необходим непосредствения разпит на Д.Ч. в съдебно заседание и същият бе
заличен от списъка на свидетелите.
По
обясненията на подсъдимия:
Подсъдимият
С. дава единствено обяснение, че докато бил на работа не е употребил алкохол.
От шест часа до осем – осем и тридесет часа
изпил сто грама водка - две малки водки. Вече след ПТП-то като се
прибрал в къщи от уплаха и паника изпил около 250 грама алкохол. Съдът не
кредитира обясненията на подсъдимия, тъй като те се опровергават от другите
гласни и писмени доказателствени средства по делото и приема обясненията му
като защитна позиция.
По
заключенията на вещите лица:
Съдът
кредитира изцяло становищата на вещите лица, изразени в съдебно заседание при
защитата на писмените заключения по експертизите
По
писмените доказателствени средства:
Съдът кредитира протоколите за оглед на
местопроизшествие и за оглед на лек автомобил, тъй като са изготвени при условията и реда на НПК и съдържат всички изискуеми
реквизити за формалната им редовност и се доверява на извършените
процесуално-следствени действия, които те удостоверяват, както и изземването
като веществени доказателства на пластмасови детайли от автомобил.
Съдът
кредитира заключенията на съдебно-оценителната, съдебномедицинските и автотехническите експертизи. Дава приоритет на изготвените
в хода на съдебното производство трайна автотехническа
експертиза и допълнителна тройна автотехническа
експертиза. Тези заключения са изготвени след задълбочен и пълен анализ на
всички събрани по делото доказателства и дават изчерпателен и обоснован отговор
на всички поставени задачи. Разликата между тези заключения и заключението на
тройната автотехническа експертиза, изготвена в хода
на досъдебното производство, не се дължи на различно тълкуване и оценка на едни
и същи факти, а на това, че е бил анализиран различен по обем и съдържание
доказателствен материал с оглед епата на разследване
по делото.
Съдът
кредитира и другите писмени доказателствени средства, цитирани по-горе, събрани
в хода на досъдебното производство и приобщените на основание чл.283 от НПК.
По
веществените доказателства:
1
брой пластмасов детайл, сив на цвят с размери 55/10 см и 1 брой пластмасов
детайл, сив на цвят с размери 44/10 см, приобщени като веществени
доказателства, също се кредитират от съда - в съответствие е с всички останали
доказателства - гласни и писмени и в тази връзка са от значение за формиране на
фактическите изводи на съда.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
При
така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
С
гореописаното деяние според Районна прокуратура Варна обв.Л.М.С. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.343 ал.3 пр.1 алт.1 и пр.3 б.а
пр.1 алт.2 вр.ал.1 б.б пр.2 чл.342 ал.1 от НК
за това, че на 28.05.20017 г. по главен път І-9 в
посока к.к. Златни пясъци град Варна, при управление
на моторно превозно средство – лек автомобил Мерцедес с рег.№ ТХ 22 23 АН,
нарушил правилата за движение по Закона за движение по пътищата както следва:
чл.5 ал.3 т.1 пр.1 – „На водача на пътно превозно средство е забранено да
управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози“ и чл.20 ал.2 изр.2 – „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ и по
непредпазливост причинил на Ц.С.Д. средна телесна повреда, изразяваща се в
изкълчване на лявата тазобедрена става, обусловило трайно затруднение на
движенията на долния лев крайник за период от 9-12 месеца, като деянието е
извършено в пияно състояние и деецът е избягал от местопроизшествието.
От обективна страна нормата на престъплението по чл.343 ал.1 б.б от НК е характерно това, че по своята същност нормата е бланкетна. Съгласно теорията бланкетната
диспозиция е тази, при която за непълноти в признаците на състава на дадено престъпление
се препраща към нормативен акт извън Наказателния
кодекс, където са
уредени определени понятия или институти. В конкретния случай нормите, уреждащи
транспортните престъпления препращат към законови и подзаконови нормативни
актове, в които се съдържат специалните правила, очертаващи дължимото поведение
при управление на транспортно средство. Изпълнителното деяние на престъплението
по чл.343 ал.1 б.б от НК се изразява в нарушаване на правилата за движение при
управление на моторно превозно средство, очертани най-вече в Закона за
движението по пътищата и Правилника за прилагане на ЗДвП. Изпълнителното деяние
на престъплението по чл.343
ал.1 от НК, според съдебната практика, може да се осъществи чрез
действие или бездействие, с което се нарушават правилата за движение по
пътищата и с това виновно се причиняват предвидените в закона противоправни последици /престъпния резултат/.
По отношение на нарушението на чл.5 ал.3 т.1 пр.1 от ЗДвП:
Съгласно тази разпоредба
на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след
употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Съгласно Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на
алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 628/29.05.2017 г. в кръвта на Л.М.С.
е установен етилов алкохол с концентрация 1,35 на хиляда, а според Протокол за
химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо
вещество в кръвта № 628/29.05.2017 г. при повторното изследване на кръвната
проба, в кръвта на Л.М.С. установен етилов алкохол с концентрация 1,32 на
хиляда. Според заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена в
хода на съдебното производство от вещото лице д-р В.В.Д.
с оглед установената
концентрация по ГХМ - 1,35 на хиляда от взета проба в 12:45 часа на 28.05.2017
г., то към 09:00 часа на 28.05.2017 г. Л.С. е бил с коцентрация
на алкохол в кръвта 1,94 на хиляда. Съдът приема, че именно такава е била
концентрацията на алкохол в кръвта на подс.С. при
настъпване на пътно-транспортното произшествие. С оглед събраните факти от
гласните и писмените доказателствени средства съдът счита, че е доказано
категорично извършването на нарушение от страна на подс.С.
на чл.5 ал.3 т.1 пр.1 от ЗДвП,
тъй като той е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда.
Материално-правните норми на престъпленията по транспорта са бланкетни по своя характер и във всички случаи следва да
бъдат запълнени с конкретните, допуснати от дееца нарушения на правилата за
движение, довели до настъпването на транспортното произшествие и до съставомерния резултат. Имат се предвид правилата за движение,
свързани с характера на тази правно- регламентирана дейност, източник на
повишена опасност - контролиране на моторното превозно средство, движение с
разрешена или съобразена скорост, правилата за заобикаляне, изпреварване,
преминаване покрай автомобили на градския транспорт, покрай деца, през
пешеходни пътеки, предимство при конфликтно точки и т.н. Що се отнася до
разпоредбата на чл.5 ал.3
т.1 от ЗДвП, с нея не се регламентира правило за движение, а се въвежда забрана за
управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация над 0.5 промила и/или
на наркотични вещества. Тази норма от ЗДвП не може да запълни бланкетните диспозиции на
нормите по чл.343-343а от НК. Нарушаването на тази забрана, ако не е нарушено конкретно правило за
движение и не е настъпило пътно-транспортно произшествие, ангажира само
административната отговорност на дееца, съотв.
наказателната отговорност по чл.343б от НК, ако концентрацията на алкохол е над 1.2 промила. За да е съставомерно
едно деяние по чл.343-343а от НК следва деецът да е допуснал нарушение на конкретно правило за движение,
което да е в причинна връзка с настъпилото транспортно произшествие и
вредоносния резултат, а ако той е и с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5
промила престъплението е по-тежко наказуемо. Пияното състояние е елемент от
обективната страна на квалифицирания наказателен състав, но нормата на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП не запълва бланкетната му диспозиция, защото не
регламентира конкретни правила при осъществяване на дейността по управление на
превозните средства./Решение № 198 от 06.01.2021 г. по н. д. № 894/2020 г. на
Върховен касационен съд, 2-ро нак. отделение/.
В случая нарушаването на
забраната на чл.5 ал.3
т.1 от ЗДвП не се намира в пряка причинна връзка с настъпването на
пътнотранспортното произшествие и настъпилите
съставомерни последици.
По отношение на нарушението на чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП: – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението“.
От повдигнатото обвинение с обвинителния акт се установява, че
прокуратурата е приела, че подс.С. е нарушил
разпоредбата на изречение второ на чл.20 ал.2 от ЗДвП, а именно, че не е
намалил скоростта или в случай на необходимост да спре, когато възникне
опасност за движението. В подкрепа на това обвинението прокуратурата сочи два
аргумента:
1. Подсъдимият на се е движил със скорост, която е много над разрешената по
закон скорост в този участък, а именно градски условия по главен път І- 9, посока Златни пясъци.
Пътният участък, в който е възникнало пътно-транспортното произшествие не
се намира в границите на гр.Варна или на друго населено място, за който важи
общата забрана, въведена в чл.21 ал.1 от ЗДвП, че пътно превозно средство от
категория В, каквито са пътните превозни средства, участвали в ПТП не може да
се движи извън населено място със скорост над 90 км/час. Специално за този пътен участък е въведена забрана да
се превишава скорост от 60 км/час, като това се сигнализирано с пътен знак,
каквито са изискванията на чл.21 ал.2 от ЗДвП.
Безспорно е установено, че скоростта на л.а. Мерцедес непосредствено преди удара с л.а.Рено е
била 79,13 км/час, поради което съдът приема аргумента на прокуратурата в
първата му част, че подс.С. се е движил със скорост
над разрешената в този пътен участък.
2. Подсъдимият е имал възможност да предотврати въпросното ПТП, ако се бе
движил със скорост, която е допустима, а не с 79,13 км/ч, тъй като пострадалият
въобще не е попадал в опасната зона на движение на подсъдимия. До този извод
прокуратурата достига като кредитира заключението на тройната автотехническа експертиза, изготвена в хода на досъдебното
производство. По изложени по-горе аргументи съдът кредитира изцяло заключенията
на тройната автотехническа и допълнителната тройна автотехническа експертизи, изготвени в хода на съдебното
производство, тъй като те са изготвени въз основа на задълбочен анализ на
всички събрани по делото доказателствата, а не само на тези, които са били
събрани на досъдебното производство.
Съдът счита, че задължението на
водачите по чл.20 ал.2 изр.второ от ЗДвП да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението се отнася
единствено за непредвидимите опасности за движението. Съгласно Решение № 55 от 24.01.2020 г. по н. д. № 152 / 2019 г. на Върховен
касационен съд, 2-ро нак. отделение, конкуренцията
между предвидима и непредвидима опасност отдавна е изяснена и тя маркира
разликата в двете хипотези по чл.20 ал.2 от ЗДвП. Първото изречение изисква водачът предварително да отчете негативното
влияние на конкретни фактори от пътната обстановка и съответно съобрази
скоростта си на движение с тях (като, ако не стори това сам се поставя в
невъзможност да преодолее опасността за движението), а второто – възлага
предприемането на мерки за намаляване на скоростта или спиране при възникнала
внезапна опасност, която е била възприета. В този случай задължението за
вземане на описаните мерки възниква от момента на възприемане на опасността,
която е внезапна и неочаквана. За да се изпълни
посоченото задължение, препятствието за движението на автомобила трябва да
стане видимо за водача на същия и след това той да се съобрази с него. В
конкретния случай подс.С. към момента, в който е
възприел опасността – предприемането на маневрата от страна на св.Д., не е имал техническа възможност да
предотврати ПТП чрез спиране и чрез аварийно намаляване на скоростта, поради
което съдът счита, че той не е осъществил нарушение на чл.20 ал.2 изр.второ от ЗДвП, а такова на чл.20 ал.1 от ЗДвП, движейки се със скорост 79,13 км/час при
максимално разрешена за пътния участък скорост от 60 км/час – движел се е с
превишена скорост. Установено е, че св.Д. е предприел внезапна маневра
изпреварване с рязко навлизане в пътната лента, по която се е движел подс.С. с автомобила си в момент, като липсата на видими признаци за предстоящата
рязка маневра "отклоняване в ляво" от страна на св.Д. е поставила подс.С. в обективна, техническа невъзможност да предотврати
ПТП чрез аварийно спиране или аварийно намаляване на скоростта. Съдът
приема, че при конкретната пътна ситуация от подс.С.
не може да се изисква да намали скоростта или да спре, тъй като за него не е
съществувала опасност, каквато несъмнено би представлявала появата в неговата
пътна лента на друго превозно средство и не е съществувала обективната
възможност да го възприеме като опасност. Съдът, анализирайки всички
обстоятелства и кредитирайки експертното заключение на вещите лица на
изготвената в хода на съдебното производство тройна автотехническа
експертиза, приема, че св.Д. е допуснал в качеството си на водач на МПС
нарушения на правилата за движение по чл.25 ал.1 и ал.2 от ЗДвП, който е приложим и за движение извън населени места.
Според цитираната норма – по силата на ал.1
водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например… в частност за да премине в
друга пътна лента…преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди
него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение. Съгласно ал.2 при извършване на
маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна
лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат
по нея. Св.Д. не е подал своевременно ляв пътепоказател и
не се е съобразил с приоритетното положение на л.а. Мерцедес при движението му
в съседната лява пътна лента, т.е. липсата на адекватно поведение от страна на
водача на л.а.Рено от техническа гледна точка е в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилото ПТП.
Съгласно трайно установената съдебна практика на
ВКС превишената скорост винаги представлява/съдържа в
себе си/ и несъобразена скорост. Определената в закона максимално разрешена
скорост за категорията МПС, управлявано от подсъдимия, не е случайна. Счита се,
че тя е и съобразената скорост за тази категория МПС. При определяне на
максимално допустимата скорост законодателят е взел предвид препоръките на
различни научни дисциплини, опитните правила, законите на механиката и физиката
и редица други закономерности. Затова първото условие за движение със съобразена
скорост е спазването на максимално допустимата и разрешена скорост.
Надвишаването на максимално допустимата скорост всъщност е движение и с
несъобразена скорост. В съдебната практика на ВС и ВКС е прието, че нормите на чл.20 ал.2 и чл.21 от ЗДвП не се поглъщат, а се намират в
конкуренция помежду си и съответното нарушение може да бъде квалифицирано по
един от тези два текста. Разпоредбата на чл.21 от ЗДвП се явява специална спрямо
нормата на чл.20 ал.2
от ЗДвП . Във всички случаи обаче се
касае до еднородно нарушение, доколкото превишената скорост е винаги и
несъобразена с оглед житейски и научно обоснованата максимално допустима
/разрешена/ скорост за вида и техническите качества на дадено пътно превозно
средство поради неговите технически особености, товар, структура, определящи и
режима на скоростта за отделните видове МПС. Тя е отразена в таблицата към чл.21 на ЗДвП. Тъй като всяка неразрешена
скорост се определя и като несъобразена, поради това няма процесуална пречка да
се обоснове отговорността и с нарушаване разпоредбата на чл.20 ал.2 пр.1 от ЗДвП
, без да се накърняват процесуалните права на подсъдимия. Така че управлявайки
автомобила с приетата скорост, може да се приеме, че подсъдимият е избрал
несъобразена такава с техническите параметри и специфика на управлявания от
него автомобил. Въпреки че подсъдимият не е бил привлечен да отговаря по обвинение
във връзка с чл.21 ал.1 от ЗДвП - за превишена скорост, това не е пречка той да
носи отговорност за извършеното престъпление по транспорта по чл.343 ал.1 б.б предл.2-ро вр.чл.342 ал.1 от НК,
във връзка с управление с неразрешена скорост по чл.21 ал.1 от ЗДвП. Но с оглед
посочените по-горе аргументи за липсата на причинно-следствена връзка между
нарушение на чл.20 ал.2 изр.второ от ЗДвП/респективно чл.21 ал.1 от ЗДвП/ съдът
счете, че в случая не е необходимо изменение на обвинение, каквато е трайната
съдебна практика/в този смисъл решение № 1 от 09.03.2015 година на Върховният
касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, по
наказателно дело № 1934 /2014 г.; решение № 307 от 27.07.09 г. на ВКС по ВНОХД
№ 57/09 г.; Решение № 414 от 15.02.2016 г. по к. н. д. № 1389/2015 г.
на Върховен касационен съд/.
В конкретния случай съдът намира, че на 28.05.2017 г., по главен път І-9 в посока к.к.Златни
пясъци в района на резиденция Евксиноград, подсъдимият Л.М.С. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343б ал.1 от НК,
като управлявал моторно превозно средство – лек автомобил Мерцедес с рег.№ ТХ
22 23 АН, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно
1,94 на хиляда, установено по надлежния ред – с Протокол за химическа
експертиза за определяне на концентрация на алкохол или друго упойващо вещество
в кръвта № 628/29.05.2017 г. и с писмено заключение на вещо лице д-р В.Д. на
съдебно-медицинска експертиза по НОХД № 3011/2019 г. по описа на Районен съд
Варна.
След
като съдът прие, че не е налице причинно-следствена връзка между извършените
нарушения на чл.5 ал.3 т.1 пр 1 и чл.20 ал.2 от ЗДвП и настъпилия вредоносен резултат оправда подсъдимия С. по обвинението по чл.343 ал.3 пр.І алтернатива І
пр.ІІІ б.„а“ пр.І алтернатива ІІ вр. ал.1 б.„б“ пр.ІІ
вр. чл.342 ал.1 от НК. Независимо, че деянието не
съставлява престъпление по повдигнато с обвинителния акт обвинение, без да излиза
извън рамките на обстоятелствената част на обвинението, така както е повдигнато
по внесения в съда обвинителен акт, съдът не само може, но е длъжен да осъди
подсъдимия при възможност за същото деяние да се приложи закон за еднакво, също
или по-леко наказуемо престъпление. Този извод следва от логическото и
систематично тълкуване на чл.301 ал.1 т.2, чл.304 и чл.287 ал.1 от НПК. От
установените факти по делото съдът намери, че правилната квалификация на
извършеното от подсъдимия деяние е по чл.343б
ал.1 от НК, тъй като признаците от състава на посоченото престъпление са налице.
Фактите, обуславящи съставомерността по чл.343б ал.1 от НК се съдържат в обвинителния акт - пияното състояние /концентрацията на
алкохол в кръвта - 1,35 промила/ е описано в обстоятелствената част на
обвинителния акт и е включено като фактическо обвинение, както и като правна
квалификация /управлението на МПС в пияно състояние е отчетено като
квалифициращо обстоятелство по чл.343 ал.3 от НК и поглъща престъплението по чл.343б
ал.1 от НК/, тоест липсва съществено изменение на обстоятелствената част на
обвинението, а и престъплението по чл.343б
ал.1 от НК е по-леко наказуемо от това по чл.343 ал.3 пр.І алтернатива І пр.ІІІ б.„а“
пр.І алтернатива ІІ вр. ал.1 б.„б“ пр.ІІ вр. чл.342 ал.1 от НК. Ето защо, при наличното първоначално
обвинение, за съда няма пречка да преквалифицира деянието по чл.343б ал.1 от НК. Съображенията за това са следните: Подс.С. е управлявал
лек автомобил в особено състояние, а именно - с концентрация на алкохол в
кръвта си, надвишаваща 1,2 промила. В конкретния случай, в кръвта на подсъдимия
е имало концентрация на алкохол 1,94 на хиляда. Концентрацията на алкохолно
съдържание в кръвта на подсъдимия е установена по надлежния ред – с протокол за химическа експертиза за определяне на
концентрация на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 628/29.05.2017
г. и с писмено заключение на вещо лице д-р В.Д. на съдебно – медицинска
експертиза по НОХД № 3011/2019 г. по описа на Районен съд Варна.
Деянието
е извършено умишлено – подсъдимият С. е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, управлявайки моторно превозно средство в пияно състояние,
като с оглед притежаваното минимално необходимо ниво на култура и манталитет е
знаел, че това е в разрез със законовата забрана за това.
ПО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За
извършеното престъпление по чл.343б
ал.1 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода от една до три години и
глоба от 200 до 1000 лева.
Субект
на престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано
физическо лице. Подс.С. има наложено административно
наказание „обществено порицание“ на основание чл.78а от НК през 2013 г. за
извършено деяние по чл.343в ал.2 вр.ал.1 вр.чл.63 ал.1 т.4 от НК/справка съдимост л.107/. Подс.С. има висше образование, работи, неженен. От
приложената в досъдебното производство справка за нарушител е видно, че подс.С. до момента на произшествието има издадени 8
наказателни постановления за налагане на наказания за допуснати нарушения на
Закона за движението по пътищата/ЗДвП/.
При
определяне на наказанието на подсъдимия съдът отчете като смекчаващи
отговорността изразеното съжаление за извършеното, изминалия дълъг период от
време от извършване на деянието до постановяване на съдебния акт. В хода на
съдебното производство на 10.10.2019 г. на подс.С. и св.Д.И.Д. се родила дъщеря Мартина, видно от
представеното удостоверение за раждане/л.100/.
Съдът
отчете като отегчаващи обстоятелства високата стойност на концентрация на
алкохол, наличието на наложено административно наказание по чл.78а от НК и
предишни наказания за извършени нарушения на ЗДвП.
При
сравнителен паритет между смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства съдът намери, че адекватно наказание на деянието и личността на
подсъдимия ще бъде лишаване от свобода за срок от 1 година. Тъй като С. не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от
общ характер и съдът намери, че
за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не
е наложително да изтърпи наказанието, отложи на основание чл.66 ал.1 от НК
изпълнението на наказанието за срок от 3 години. Съдът наложи на подс.С. кумулативно предвиденото в чл.343г от НК наказание - лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и
шест месеца, като на основание чл.59 ал.4 от НК приспадна времето, през което е бил лишен от това право по административен
ред.
ПО
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Приобщените по делото с протокола за оглед на местопрестъпление веществени
доказателства - 1 брой пластмасов детайл, сив на цвят с размери 55/10 см и 1
брой пластмасов детайл, сив на цвят с размери 44/10 см, като вещи без стойност
съдът разпореди да бъдат унищожени.
ПО
ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Предявеният
от св. Ц.Д.С. срещу подсъдимия и приет от съда за съвместно разглеждане граждански иск в
размер на
30 000 лева за причинени неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно
със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата;
в размер на 2393.30 лева за причинени имуществени вреди в резултат на деянието,
изразяващи се в загуба на собствения му лек автомобил Рено Меган,
ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на
сумата и в размер на 1907.07 лева за причинени имуществени вреди в резултат на
деянието, изразяващи се в разходи за лечение, ведно със законната лихва от
датата на деянието до окончателното изплащане на сумата има своето правно основание в разпоредбата на чл.45 от Закона за задължението и договорите ЗЗД/.
Посочената
разпоредба по един общ начин вменява в задължение на всички правни субекти да
не нанасят вреда другиму - както морална, така и материална. Тя има за цел да
обезпечи признатата от Конституцията и законите на страната закрила на личността, като единство от телесен и
духовен интегритет, на основните права и свободи, както и обществения ред като
среда за развитие на индивида. Несъобразяването с това общо правило за
поведение влече след себе си неблагоприятни последици за нарушителя - санкция,
изразяваща се във вторичното по своя характер задължение за репариране на
причинените вреди - било чрез възстановяване на съществуващото до момента на
нарушението фактическо или правно положение, било чрез престиране
на парична сума, явяваща се, макар и относителен, еквивалент на причинената
вреда, в случай, че възстановяването ѝ в натура е невъзможно поради
естеството на накърненото благо. Това е съдържанието на гражданската
отговорност на подс.С., ангажирана в настоящото
производство. Задължението за поправяне на вредите от непозволено увреждане по
своята правна природа има обезщетителен характер,
като едновременно с това представлява и едно предупреждение към причинителя на
вредата и другите членове на обществото да не накърняват правата на останалите
правни субекти и сочи последиците от неспазване на това задължение.
В
синтезиран вид, елементите на сложния фактически състав на непозволеното
увреждане са следните: да бъде извършено деяние; същото да бъде противоправно и
виновно; от деянието да са настъпили вреди; да е налице пряка
причинно-следствена връзка между деянието и настъпилите вреди. В конкретния
случай се установи, че не е налице един от тези елементи – наличието на пряка
причинно-следствена връзка между деянието на подс.С.
и настъпилите вреди за св.Д..
С оглед на изложеното, съдебният състав прецени, че
приетия за съвместно разглеждане в рамките на наказателното производство
граждански иск е незаконосъобразен и неоснователен и бе отхвърлен изцяло от
съда.
ПО
РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл.189 ал.3 от НПК
съдът осъди подсъдимия С. да заплати за разноски на досъдебното производство
сумата от 1844.59 лева по сметка на ОД на МВР гр. Варна и за разноски по
съдебното производство сумата от 3703.31 лева по сметка на Районен съд Варна.
Така
мотивиран съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: