Протокол по дело №738/2023 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 83
Дата: 15 февруари 2024 г. (в сила от 15 февруари 2024 г.)
Съдия: Красимира Димитрова Ванчева
Дело: 20235001000738
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 19 декември 2023 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 83
гр. Пловдив, 15.02.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова

Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
Сложи за разглеждане докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно
търговско дело № 20235001000738 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:03 часа се явиха:
Жалбоподателят Е. ООД, редовно призован, се представлява от
адв. В. Д., упълномощен по делото.
За жалбоподателя Л. ООД, редовно призован, се явяват адв. Г. К.
и адв. И.Н., представят пълномощни.
Адв. Д. – Да се даде ход на делото.
Адв. К. – Да се даде ход на делото.
Адв. Н. – Моля да не се дава ход на делото, за да мога да защитя
страната. Упълномощен съм по настоящото дело едва от днес. Имам и
заседание в Окръжен съд Пловдив и моля ход да не се дава, за да мога да
защитя страната.
Адв. Д. – Доколкото днес присъства и другият процесуален
представител на дружеството ответник, за който не са оттеглени
пълномощията, считам, че е неоснователно искането за недаване ход на
делото, както и че не са налице основанията за отлагане на делото.
Съдът счита, че следва да се остави без уважение молбата на адв.
Н. за недаване ход на делото днес. Дружеството, чийто представител се явява
същият адвокат, вече има пълномощник по делото и това, че сега явяващият
се представител адв. Н. е упълномощен едва на днешна дата не е пречка да
бъде даден ход на делото и не са налице основанията, предвиден в чл. 142
ГПК.
Ето защо и считайки, че няма процесуална пречка да бъде даден
ход на делото, съдът
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва същото.
Образувано по въззивна жалба на Е. ООД и насрещна въззивна
жалба на Л. ООД срещу решение № 317/13.07.2023 г., постановено по т.д. №
433/2022 г. на Окръжен съд Пловдив. Предмет на разглеждане на настоящото
дело е и частна жалба, подадена от Е. ООД, срещу определение №
1042/14.09.2023 г., постановено по същото първоинстанционно дело, с което е
оставена без уважение подадена от посоченото дружество молба по чл. 248
ГПК.
С въззивната жалба, подадена от Е. ООД, първоинстанционното
решение се обжалва в частта, с която са отхвърлени предявените от същото
дружество обективно съединени осъдителни искове. Заявено е в тази жалба,
че решението е неправилно и незаконосъобразно в обжалваната му част, че
първоинстанционният съд е изложил изцяло противоречиви мотиви в същата
част, като е достигнал до погрешни фактически и прави изводи и грешно е
приложил закона. Конкретни аргументи в тази насока се съдържат в жалбата.
Поддържа се доводът, че не са коментирани и приети по делото
доказателства, които биха довели до друг извод на първоинстанционния съд.
Поддържа се и аргументът, че първоинстанционният съд е изпаднал в пълно
противоречие с изложените от него мотиви, като е достигнал до неправилни и
незаконосъобразни изводи. В жалбата е изложена и установената по делото,
според жалбоподателя, фактическа обстановка. Поискано е да се отмени
първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените
от Е. ООД обективно съединени искове и да се постанови друго, с което да
бъдат уважени тези искове в общия им размер от 55 845.19 лв., поискано е
присъждане на ЗЛ върху главницата, начиная от датата на ИМ до пълното
изплащане, като и присъждане на съдебни разноски за двете инстанция.
В законния срок е подаден писмен отговор от насрещната по тази
жалба страна Л. ООД, в който се съдържа и насрещна жалба на дружеството.
Чрез отговора е оспорена въззивната жалба и е заявено, че в обжалваната от
Е. ООД част първоинстанционно решение е правилно. Изложени са
аргументи срещу оплакванията на този жалбоподател, съдържащи се в
неговата жалба.
От своя страна дружеството Л. ООД обжалва с подадена насрещна
жалба първоинстанционно решение в частта, с която е отхвърлен предявеният
от това дружество насрещен иск. Поддържа се аргументът, че в тази част
решението на първоинстанционния е неправилно и е постановено при
допуснато вътрешно противоречие с изложените от него мотиви, като при
наличие на това противоречие съдът е възприел, че е налице изпълнение на
договора от страна на Е. ООД, при което е и възникнало потестативното
право за разваляне на договора. Според този жалбоподател е налице пълно
неизпълнение на договора от страна Е. ООД, поради което е и възникнало
правото на разваляне от другата страна, съответно е и основателна
2
предявената с насрещния иск претенция за връщане на платеното от ищеца.
На база поддържаните в тази жалба аргументи е поискано да се
отмени първоинстанционното решение в обжалваната с насрещната жалба
част и да се уважи предявеният насрещен иск. Поискано е присъждане на ЗЛ
за забава върху главницата, както и осъждане на насрещното дружество за
заплащане на съдебни разноски и за двете инстанции.
От Е. ООД, като насрещна страна по подадената от Л. ООД
насрещна жалба, е постъпил писмен отговор чрез пълномощника на
дружеството адв. Д., в който е изразено становище, че насрещната жалба е
изцяло неоснователна, както и че изложените в нея доводи са неоснователни
и не кореспондират със събраните по делото доказателства. Конкретни
аргументи в тази насока са развити в отговора.
Както по-горе се посочи, по делото е налице и частна жалба срещу
Определение № 1042/14.09.2023 г., постановено по т.д. № 433/2022 г. на
Окръжен съд Пловдив, с което определение е оставена без уважение молба
вх. № 24025 /28.07.2023 г. за изменение на постановеното по делото Решение
№ 317/13.07.2023 г. в частта за разноските. Поддържа се в частната жалба, че
обжалваното определение е неправилно, незаконосъобразно, като се излагат
конкретни доводи за това. Поискано е това определение да се отменени,
съответно да се уважи отхвърлената молба по чл. 248 ГПК.
В законния срок не е подаден отговор на частната жалба от
другата страна.
Доказателствени искания не са заявени от страните.
Адв. Д. – Поддържам въззивната, отговора на въззивната жалба и
частната жалба. Оспорвам насрещната въззивна жалба, както и изложеното в
отговора против нашата въззивната жалба. Нямам доказателствени искания.
Представям доказателства, че ми е платено адвокатското възнаграждение по
банков път.
Адв. К. – Поддържам отговора на жалбата, насрещната въззивна
жалба. Нямам искания за доказателствата. Представям списък на разноски,
заедно с договор за правна защита и съдействие от 29.01.2024 г. и платежно
нареждане, удостоверяващо заплащането на уговорения хонорар.
Адв. Н. – Поддържам казаното от другия процесуален
представител.
Адв. Д. – Правя възражение за прекомерност на разноските на
процесуалния представител на Л. ООД.
Адв. К. – Неуместни са възраженията за прекомерност, защото
хонорарът ми, както и на колегата, е под минимума. А и делото, така или
иначе, придоби известна сложност.
Съдът, с оглед липсата на доказателствени искания и считайки
делото за изяснено от фактическа страна,
О П Р Е Д Е Л И:
3
ПРИЛАГА по делото списъци с разноски на страните, ведно с
доказателства за извършването им.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Адв. Д. – Уважаеми апелативни съдии, моля да ми дадете
възможност в писмен вид да изложа подробни съображения.
Окръжният съд, а това е и основният ни довод в жалбата, за да
отхвърли нашата искова претенция и да отхвърли насрещната искова
претенция, използва едни и същи мотиви. Но и двете искови претенции се
основават на едно и също облигационно отношение. Да не говорим за едни и
същи права и задължения. Няма как с едни и същи мотиви да отхвърлиш и
двете претенции. Т.е., за да отхвърли претенцията по насрещния иск,
окръжният съд е приел, че ние сме си изпълнили задълженията. Тогава защо
се отхвърля нашият иск? Това е нон сенс.
Събран е огромен обем от доказателства, но моля съдът да има
предвид най-важното според мен. Това са двете съдебно-счетоводни
експертизи, основна и допълнителна такава, които ясно и недвусмислено
казват как е станало осчетоводяването на въпросните вземания, които
представляваното от мен дружество има към въззиваемата страна. Ясно е
посочено, че това задължение, претендирано от нас с ИМ, се води в тяхното
счетоводство, че се дължи. Практиката на ВКС е обилна. По начина на
осчетоводяване става ясно дали страните са приели извършването на
съответната работа. Цитирал съм множество решения във въззивната жалба в
тази връзка.
Основното възражение на колегата още от първата инстанция е, че
това второ плащане, което ние претендираме, било и се основавало на това да
се изпълни някакво задължение. Не е вярно. Вижте в самия договор какво
пише, че се плаща в 12-месечен срок, считано от подписване на договора. Т.е.
срокът е настъпил и задължението е ликвидно и изискуемо.
Възнаграждението ми не е под минимума, но е съобразено с
наредбата. На колегата е завишен размерът.
Претендирам за разноски.
По отношение на частната жалба - бяхме поискали от съда да се
измени решението, защото в тази част самото атакувано решение няма
мотиви. Не можем да разберем откъде окръжният съд определя това огромно
възнаграждение на колегата, при все че сме направили възражение за
прекомерност пред първа инстанция. Същото го видяхме и в последващия
акт, затова сме го оспорили пред вас. Считам, че тази жалба е основателна.
Предвид горното, моля да отмените решението на Окръжен съд
Пловдив в обжалваната от нас част и да постановите друго, с което да
уважите предявената ни искова претенция, която считаме, че е изцяло
основателна и доказана.
Моля за срок за писмена защита.
Адв. К. – Уважаеми апелативни съдии, моля да отмените
4
решението в частта по насрещния иск и да приемете, че договорът не е бил
изпълняван, било е невъзможно да се изпълни и съответно, ако не в тесния
смисъл на понятието дадено без основание, то тогава в хипотезата на развален
договор да осъдите ответника да възстанови неоснователно платените му
суми.
Интересен е въпросът, на който наблегна колегата, дали
вписването в счетоводството може да създаде право на вземане, или то
възниква от обстоятелствата, които са осъществили, въз основа на
договореното между страните. Считам, че водещо е какво е направено, а не
какво е осчетоводено. Погрешното осчетоводяване е познат феномен, случва
се, затова е и уреден в Закона за счетоводството и в Закона за ДДС. Така че
нищо необратимо няма в това, че фактурите, въз основа на които са платени
сумите по насрещния иск, са били осчетоводени. Фактурата, която
претендира ищецът, не е осчетоводена и съвсем разбираемо.
Искам да акцентирам върху забележителния момент, че в ИМ се
твърдят две неща относно изпълнението, поради което ищецът претендира да
му бъде заплатено и че не трябва да връща платените суми. Първо, той бил
изпълнил съвестно задълженията си. Украшението съвестно няма защо да се
коментира. Втората форма е, че в резултат на осъщественото от него
посредничество, дружеството Л. било закупил три от имотите, посочени в
договора. Закупуването на недвижими имоти се установява със справка в ТР
и снабдяване с нотариален акт. Такива по делото няма, защото Л. не е
закупувал никакви недвижими имоти, в резултат на посредничество на ищеца
или на другиго. Формите, чрез които то реализира инвестиционните си
намерения, сме ги признали. Те са различни смесени форми – чрез
учредяване права на строеж за два от имотите и придобиване на 10% ИЧ.
Адв. Н. напуска залата.
Въпреки че стана ясно, че дружеството ищец не е съдействало, а
дружеството ответник не е закупило три от имотите, въз основа на които, това
е базово, правопораждащо твърдение, се твърди, че трябвало да се плаща
възнаграждение, отново се повтаря, че това била формата на изпълнение.
Подробно съм се постарал да изложа аргументите си в отговора на
въззивната жалба и в насрещната въззивна жалба, към които препращам,
както и към писмената защита, представена пред първата инстанция.
Моля да присъдите разноските, сторени от доверителя ми.
Само ще допълня, че минималното възнаграждение надхвърля
8 650 лв., а цената на иска е над 100 000 лв., така че колегата и в това не е
прав.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА на процесуалния представител на Е. ООД едноседмичен
срок за представяне на писмена защита по делото.
Обявява устните състезания за приключени и че ще се произнесе с
5
решение в законния срок.
Протоколът се изготви в с.з.
Заседанието се закри в 10.27 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6