Решение по дело №3242/2018 на Софийски градски съд

  Р  Е  Ш  Е   Н  И  Е

   В        И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

                                 №……………..гр. София,10.02.2020 г.

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV-В въззивен състав  в публичното заседание, проведено на седми февруари две хиляди и деветнадесета година  в състав:

                                              

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Елена Иванова

                            ЧЛЕНОВЕ:  Златка Чолева    

   мл.съдия  Андрей Георгиев                                

                                                                           

при участието на секретаря  Маргарита Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Зл. Чолева гр. дело N 3242 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:  

                        

           Производството е по реда на чл. 258- чл.273 от  ГПК

          Обжалва се  решение от 29.05.2017г., постановено по гр.дело № 32771/2016г. на СРС, 67 състав в частта, с която са отхвърлени предявените по реда на чл.422 от ГПК искове от „Т.С.“ ЕАД срещу „С.“ ЕООД, с правно основание чл.59 от ЗЗД – за разликата над сумата от 403,07лв.- до пълния предявен размер от 728,99лв, претендирана като цена на топлинна енергия, доставена за имота на ответника за периода м.03.2013г.- м.04.2015г., с която той неоснователно се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца и с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД – за сумата от 179,85лв.- претендирана като мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, натрупана за периода 30.04.2013г.- 18.04.2016г. и за сумата от 7,20лв., претендирана като мораторна лихва върху главницата за услугата за дялово разпределение, натрупана за периода 30.04.2013г.- 18.04.2016г. Решението се обжалва и в частта за разноските.

 

Въззивникът- ищец „Т.С.“ ЕАД  поддържа доводи за неправилност на съдебния акт в обжалваната от него част, като постановен в нарушение на Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди и Наредба № 14-334/2007г. за топлоснабдяването. Заявява искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната от него част и постановяването на друго, с което исковете да бъдат уважени в пълните им предявени размери. Претендира присъждане на направените по делото разноски. При условията на евентуалност заявява искане по чл.78,ал.5 от ГПК – за намаляване на адвокатското възнаграждение, заплатено от въззивника-ответник.

        

   Въззиваемата страна “С.“ ЕООД – не заявява становище по жалбата.  

 

               Третото лице- помагач на ищеца „П.И.“ ООД – не заявява становище по жалбата.

              

             Софийски градски съд като взе предвид становищата и доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.3 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

          Жалбата е подадена от надлежна  страна, в законния срок по чл. 259 ГПК и е процесуално допустима.

          При извършената от съда проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба,от които е ограничен, съгласно нормата на чл.269, предл.2 от ГПК.

       Настоящият съдебен състав напълно споделя правните изводи на първоинстанционния съд, с които е мотивирана частичната основателност и съответно- частичната неоснователност на предявените искове, изведени при правилно установена по делото фактическа обстановка,  ето защо и на основание чл.272 от ГПК, препраща към тях. В допълнение на мотивите на първата инстанция и във връзка с доводите, заявени с въззивната  жалба на страните, настоящият съдебен състав приема следното:

Законосъобразно от първата инстанция- при спазване на правилото на чл.154,ал.1 от ГПК, е указано на ищеца, че той носи доказателствената тежест да установи обогатяването на ответника за сметка на неговото /на ищеца/ обедняване, както и размерът на обогатяването, като конкретните фактически обстоятелства по делото изискват с оглед доказването на факта на обедняването и обогатяването,  ищецът да докаже фактът, че именно ответникът е ползвал доставената от ищеца за процесния имот  ТЕ през исковия период от време , нейното количество и стойност. Ищецът носи и доказателствената тежест да установи, че е предоставил , а ответникът е ползвал услугата за дялово разпределение.  В конкретния случай, исковата претенция за главницата е уважена от първата инстанция, с оглед доказаното реално ползвана  ТЕ от ответника за процесния имот, със стойността на която ответникът се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца. Нормите на Наредба № 16-344/2007г. и клаузите на ОУ, на които ищецът се позовава, за да обоснове пълния дължим размер на вземането за главницата – стойност на ТЕ са неприложими, доколкото те  намират приложение само при наличие и в рамките на съществуващо договорно правоотношение между страните, но не и в хипотезата на извъндоговроното основание на неоснователното обогатяване по чл.59 от ЗЗД, която се установява в конкретния случай. Що се отнася до претендираните вземания за мораторни лихви, законосъобразно с обжалваното решение е прието , че за вземането по чл.59 от ЗЗД, доколкото липсва нормативно установен срок за плащане,  ответникът  - длъжник изпада в забава от датата на връчването на поканата за плащане, на основание чл.84,ал.2 от ЗЗД. В конкретният случай наличие на  отправената от ищеца покана за плащане на главниците, която да е получена от ответника, не се установява. Ето защо, законосъобразно с обжалваното решение исковите претенции за акцесорните вземания за мораторни лихви са отхвърлени.

                     Поради пълно съвпадение на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба- оставена без уважение, като неоснователна.

                         При горния изход на делото и на основание чл.78,ал.3 от ГПК въззивникът-ищец дължи на въззиваемия- ответник разноските по делото за настоящото производство, но доколкото от последния не е направено искане за присъждане на такива, не следва да му бъдат присъждани.

                    Воден от горните мотиви, Софийски градски съд

                                       

                                                       Р  Е   Ш   И  :

                   

                    ПОТВЪРЖДАВА  решение от 29.05.2017г., постановено по гр.дело № 32771/2016г. на СРС, 67 състав в обжалваната част, с която са отхвърлени предявените по реда на чл.422 от ГПК искове от „Т.С.“ ЕАД срещу „С.“ ЕООД, с правно основание чл.59 от ЗЗД – за разликата над сумата от 403,07лв.- до пълния предявен размер от 728,99лв, претендирана като цена на топлинна енергия, доставена за имота на ответника за периода м.03.2013г.- м.04.2015г., с която той неоснователно се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца и с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД – за сумата от 179,85лв.- претендирана като мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, натрупана за периода 30.04.2013г.- 18.04.2016г. и за сумата от 7,20лв., претендирана като мораторна лихва върху главницата за услугата за дялово разпределение, натрупана за периода 30.04.2013г.- 18.04.2016г., както и в частта за разноските.

         

   Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ:  1.                   2.