Р       Е       Ш     Е      Н      И      Е

 

град София, 08.06.2023г.

             В    И  М  Е  Т  О    Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                               мл.с.: ТЕОДОРА ИВАНОВА

 

при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ПЕЦЕВА и с участието на прокурор …..……… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №9098 по описа за 2020г. и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца - "Т.С." ЕАД, с ЕИК ********, с която се обжалва решение №76517 от 24.04.2020г., постановено по гр.д.№20455/2019г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 59-ти състав, в частта, в която са отхвърлени предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответницата - С.Б.С., с ЕГН **********, дължи на ищеца - "Т.С." ЕАД, с ЕИК ********, следните суми: сумата от 368.19 лв., главница за доставена топлинна енергия през периода м.05.2014г. до м.03.2015г., ведно със законната лихва за периода от 17.05.2018г. до изплащане на вземането, като погасен по давност; сумата от 722.57 лв., главница за доставена топлинна енергия през периода м.05.2014г. до м.04.2017г., ведно със законната лихва за периода от 17.05.2018г. до изплащане на вземането; сумата от 121.83 лв., лихва за забава за периода от 16.09.2015г. до 26.04.2018г.; сумата от 27.46 лв., главница за дялово разпределение, ведно със законната лихва за периода от 17.05.2018г. до изплащане на вземането, както и сумата от 5.71 лв., лихва за забава за периода от 16.09.2015г. до 26.04.2018г., като неоснователни и недоказани; както и в частта на неприсъдените в цялост разноски, направени в заповедното и исковото производство. Инвокирани са доводи за незаконосъобразност на съдебното решение в обжалваните части, като постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че от анализа на събраните по делото доказателства се установяват ликвидни и изискуеми вземания на ищеца за главница за доставена топлинна енергия за исковия период, за лихви за забава, за дължими суми за услугата дялово разпределение и лихва за забава върху тази сума, които има срещу ответницата в претендираните размери, предвид на което предявените установителни искове са доказани по основание и размер. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени решението на СРС в обжалваните части и да постанови друго решение, с което да уважи изцяло предявените искове срещу ответницата за главница и обезщетение за забава в размерите, посочени в исковата молба по отношение на процесния топлоснабден имот. Претендира присъждане на сторените разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

            Въззиваемата страна - С.Б.С., с ЕГН **********, не депозира писмен отговор и не взема становище относно подадената въззивна жалба от ищеца.

Трето лице - помагач - „Т.С.” ЕООД не изразява становище по подадената въззивна жалба на ищеца.

           Предявени са от "Т.С." ЕАД срещу С.Б.С. при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

            С оглед предмета на подадената въззивна жалба от ищеца, съдът  приема, че на въззивен контрол подлежи постановеното първоинстанционно решение в частта, в която са отхвърлени предявените при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. 

            Постановеното решение в частта, в която са уважени предявените установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като необжалвано е влязло в сила.

                Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства. 

В конкретния случай не е спорно между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните искови суми видно от приложеното ч.гр.дело №31250/2018г. на СРС, ІІ Г.О., 59-ти състав, въззивникът - ищец - „Т.С.” ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 17.05.2018г. и е постановена на 03.07.2018г. заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу С.Б.С. за заплащане на сумите, посочени в заявлението. Издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника - С.Б.С. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което дължимите от нея суми, посочени в заповедта на изпълнение, са предмет на предявените в настоящото производство установителни искове.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба, с които съдът е сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса, срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1 - ТР№1/09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г. ОСГТК на ВКС).

Атакуваното решение е валидно и допустимо – в обжалваните части, както и по същество е правилно като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. За да постанови обжалваното съдебно решение в частта, в която са отхвърлени предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД срещу ответницата - С.Б.С., първоинстанционният съд е приел, че претендираните вземания за главница за доставена топлинна енергия за част от исковия период от м.05.2014г. до м.03.2015г. са погасени по давност, а относно за 1/2 част от претендираните вземания за главница за доставена топлинна енергия за целия исков период – м.05.2014г. – м.04.2017г., за лихви за забава, за дължими суми за услугата дялово разпределение и лихва за забава върху тази сума, е прието, че са неоснователни и недоказани, който извод е обоснован поради факта, че по делото е установено, че е учредено вещно право на ползване върху 1/2 част от процесния топлоснабден имот в полза на трето неучастващо по делото лице – З. А.П., в която хипотеза отговорността на ответницата е само до размер на 1/2 част от претендираните от ищеца вземания. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Настоящият състав намира, че при постановяване на решението не са нарушени императивни материалноправни норми, то е правилно и следва да бъде потвърдено в атакуваните части, като въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд съгласно процесуалната възможност за това, изрично установена с разпоредбата на чл.272 ГПК, а предвид разпоредбите на чл.269, изр.2 и чл.272 ГПК намира жалбата за неоснователна и по следните съображения:

В конкретната хипотеза няма спор между страните, а и от доказателства по делото се установява, че ответницата се легитимира като собственик на процесния топлоснабден имот, върху който имот от приложените доказателства е видно, че е учредено в полза на трето неучастващо по делото лице – З. А.П. право на ползване върху 1/2 част от имота. По делото не са представени от страна на ищеца доказателства, които да удостоверяват, че запазеното право на ползване се е погасило по какъвто и да било начин - чрез изричен отказ от него, поради смърт на лицето и др., поради което съдът счита, че ответницата - С.Б.С. е материалноправно легитимирана да отговаря само до размер на 1/2 част от предявените искове и само до този размер следва да се ангажира нейната договорна отговорност като потребител на топлинна енергия върху процесния топлоснабден имот за исковия период от време. В тази връзка правилно и законосъобразно първостепенният съд е отхвърлил предявените установителни искове за 1/2 част от претендираните вземания за главница за доставена топлинна енергия за целия исков период – м.05.2014г. – м.04.2017г., за лихви за забава за периода от 16.09.2015г. до 26.04.2018г., за дължими суми за услугата дялово разпределение и лихва за забава върху тази сума за периода от 16.09.2015г. до 26.04.2018г., като неоснователни и недоказани.

По отношение на 1/2 част от претендираните от ищеца вземания за главница за доставена топлинна енергия, първостепенният съд след като  е приел за доказан обем и качествените показатели на доставената до топлоснабдения имот топлинна енергия като е кредитирал изцяло приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза, която не е оспорена от ответницата и е изготвена обективно и компетентно, базира се на приложените по делото доказателства и след направени справки в топлофикационното дружество, правилно е разгледал своевременно заявеното от ответницата възражение за давност като е приел, че е частично основателно. СРС правилно е приложил института на изтеклата тригодишна погасителна давност досежно част от процесните вземания, предвид на което е отхвърлен предявеният иск за главница - стойност на незаплатена топлинна енергия, за периода от м.05.2014г. – м.03.2015г. вкл.. Относно размера, до който е уважен, респективно отхвърлен предявения иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, правилно е изчислен от СРС съобразно нормата на чл.162 от ГПК и при съобразяване с приетото по делото като неоспорено заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което правилно е кредитирано като обективно и компетентно изготвено.

В подадената въззивна жалба няма наведени други конкретни оплаквания досежно незаконосъобразността на обжалваното решение. Доколкото въззивният съд е обвързан само от доводите във въззивната жалба, предвид на което препраща към мотивите на СРС в частта, в която са отхвърлени предявените установителни искове за главница и лихва за забава, които са правилни и съответстват на събраните по делото писмени доказателства.  

Не е налице допуснато нарушение от СРС и при присъждането на разноски на ищеца, като дължимостта на последните следва от нормата на чл.78, ал.1 ГПК. Първостепенният съд при постановяване на съдебното решение в частта на разноските се е съобразил с т.12 на ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК, съгласно което съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство.

С оглед на изложените съображения и поради съвпадение на изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд атакуваното решение, вкл. и в частта на разноските, определени съобразно изхода на спора, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК. 

По разноските в настоящото производство:

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция право на разноски има въззиваемата страна, но поради липса на заявената в този смисъл претенция, както и данни за реално направени такива, съдът не следва да се произнася в тази насока.

            Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №76517 от 24.04.2020г., постановено по гр.д.№20455/2019г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 59-ти състав, в обжалваните части.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :            

 

 

                                                ЧЛЕНОВЕ : 1./        

 

 

                                                                        2./