Р Е Ш Е Н И Е №
Гр.София, 02.02.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-14
състав, в о т к р и т о съдебно заседание на първи февруари през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕТЯ Г.
при
секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия Г. търг.дело №1358 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр.
чл.415, ал.1 от ГПК във вр. чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, във вр. чл.432 от ТЗ от
„А.Б.Б.“ АД срещу Г.Д.М. с искане съда да постанови решение, с което да признаете за
установено, че Банката има валидно и изискуемо вземане в размер на:
- сумата в размер на 59782.50 евро, представляваща дължима
главница по Договор за кредит „Жилище“, ведно със законна лихва за периода от
30.06.2017г. до изплащане на вземането
- договорна лихва в
размер на 8476.22 евро за периода от 19.12.2015г. до 22.06.2017г.
- обезщетение за
забава върху просрочената главница мораторна лихва в размер на 1549.76 евро за
периода от 19.10.2016г. до 22.06.2017г.
- неустойка в размер
на 3015.39 евро за периода 19.01.2016г. до 22.06.2017г
годишна такса за управление в размер на 337.35 евро за
периода от 19.12.2015г. до 22.06.2017г.
- лихви и неустойки по преструктурирани кредити в размер на 41830.89 евро
за периода от 19.09.2015г. до 22.06.2017г., както и разноски.
Претендира разноски в заповедното производство, както и в
настоящето производство.
С
определение на съда от 01.02.2022 г. производството по делото спрямо „Г.“ ЕООД
е прекратено.
С
писмения си отговор ответникът М. оспорва предявените искове, като се позовава
на нищожност на посочените клаузи от договора за кредит – чл.3.1., чл.3.3,
чл.3.4, чл.3.5.2 и чл.3.6.1, чл.3.6.3 и чл.3.7, чл.3.9., чл.4.2. и чл.10.1.,
също така на тяхната неравноправност по смисъла на ЗЗПотр и европейското
законодателство, които се извличат от съдържането на договор и анексите, както
и на нищожност на допълнителното споразумение и клаузата за неустойка, като
противоречащи на добрите нрави.
СЪДЪТ, като взе предвид събраните по
делото доказателства и доводите на страните, при спазване на разпоредбата на
чл.235 ГК, прие за установено следното:
От представения по делото Договор за
кредит за жилище № ПД -3401 изменен с анекс № 1 от 19.08.20211г., Анекс №2 от
20.02.20212 г., Анекс №3 от 19.03.2013
г. и Анекс № 4 от 17.09.2015 г. се установява, че с ответникът- физическо лице
е сключен договор за кредит, съгласно който кредиторът предоставя на
кредитополучателя кредит за покупка на следния недвижим имот, а именно: СКЛАД
№3 и ГАРАЖ №6, в новострояща се монолитна жилищна сграда в гр.София, кв.“Овча
купел“ ул.“Масетро Кънев“ 79, УПИ VII-908, кв.28, а
кредитополучателя се задължава да върне кредита ведно с дължимите лихви (съгласно
раздел III), в срок до 19.04.2025 г. За обезпечение на всички
вземания на Банката които произтичат от сключения договор е учредена законна ипотека
върху имотите (чл.6). Съгласно клаузата на чл.6.2. кредитополучателят се е
задължил и да издаде в полза на Банката запис на заповед, авалиран от „Рама инженеринг
Ко“ ООД (сегашно наименование „Г.“ ЕООД).
Безспорно е, че
кредитът е усвоен по открита банкова сметка. *** експертиза, допусната по
делото, се установи че съгласно чл.1.1 на процесния договор за кредит, размерът
на отпуснатия кредит от „А.Б.Б.“ АД на кредитополучателя Г.Д.М. е 63 000 евро,
като на основание чл.3.5.1 на процесния договор за кредит, при усвояване на
кредита кредитополучателят дължи еднокатна такса в размер на 1,75% от размера
на отпуснатия кредит. Същата е в размер на 1 102,50 евро, като при усвояване на
кредита, ищецът е прихванал таксата от размера на отпуснатия кредит 63 000
евро, в резултат на което по сметката на кредитополучателя е постъпил остатъка
в размер на 61 897,50 евро, след удържане на таксата 1 102,50 евро. По данни от
предоставено банково извлечение от разплащателна сметка в евро с IBAN:
***
- кредитополучателя Г.Д.М. е констатирал, че на датата 21.05.2010 г. по
сметката е постъпила сума в размер на 61 897,50 евро, с основание:750RL ТА101410001 Усвояване на кредит“. От доказателствата по делото и
заключението на вещото лице се установи, че кредитополучателят е забавил
плащането на дължимите месечни вноски за договорни лихви и главница, поради
което с покани, връчени на 04.05.2017 г. банката го е поканила да плати в 7
дневен срок. От заключението на вещото лице е видно (таблица 1), че към датата 23.06.2017 г., неплатеният остатък
за главница по процесния договор за кредит и анексите към него съгласно
предоставената информация от ищеца е на 59 782,50 евро, който включва:
23.06.2017
Неплатена просрочена главница - 2 194,26 евро
за периода 19.11.2016 г. – 23.06.2017 г., съгласно колона 8 на таблица 1 и
-
Неплатен остатък за редовна главница към
23.06.2017 г. - 57 588,24 евро, съгласно колона 3 на таблица 1.
Поради това, на основание чл.7.1.1. от
договора банката е обявила кредита за предсрочно изискуем с уведомления изх.№
068 и 069 от 19.05.2017 г., връчени на
длъжниците на 09.06.2017 г., че като едновременно с това бил даден седемдневен
срок за доброволно плащане на дълга. Това се установява от приложените към
ч.гр.дело на СРС писмени доказателства - обратни разписки. Поканите са получени
лично от длъжника, както и от него в качеството му на управител на търговското
дружество - поръчител.
Съгласно мотивите към т. 2 от Тълкувателно
решение № 3 от 27.03.2019 г. по тълк. д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС
предсрочната изискуемост на вземането по договор за заем за потребление или за
кредит, уредена в нормите на чл. 71 ЗЗД и чл.
432 ТЗ, представлява преобразуващо право на кредитора за изменение на
договора и, за разлика от общия принцип по чл.
20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните.
Волеизявлението следва да достигне до насрещната страна, но не се нуждае от
приемане и същото поражда действие, ако са били налице обективните предпоставки
за предсрочната изискуемост, уговорени в договора или предвидени в закона.
Следва да се има предвид, че последователно в практиката на ВКС: Решение №
148/02.12.2016г. по т.д. № 2072/2015г. на ВКС, I т.о., Решение №
25/03.05.2017г. по гр.д. № 60208/2016г. на ВКС, II г.о. и др. се застъпва
становище, че банката, ако не е уговорено друго, може да избере начин за
връчване на горепосоченото изявление на длъжника, вкл. и чрез нотариална покана
и липсват каквито и да било нормативни изисквания относно съдържанието й.
След обявяване на кредита за предсрочно изискуем са постъпили
частични, нерегулярни плащания от страна на длъжника. От заключението на вещото
лице се установява, че неплатеният
остатък за възнаградителна лихва по процесния кредит е в размер на 8 476,22
евро, отнасяща се за периода от 19.12.2015 г. до 18.05.2017 г. Неплатената
възн. лихва включва неплатена лихва за гратисен период 4 680,11 евро (по колона
10 на табл.2) и неплатена редовна лихва 3 796,11 евро (по колона 11 на табл.2).
По предоставени счетоводни данни от ищеца по кредита е извършено
преструктуриране на неплатена възн. лихва в размер на 19 250,22 евро посочена в
колона 8 на таблица 2, която лихва е отделена за погасяване съгласно анекс 2 и
анекс 3 към договора за кредит в отделен погасителен план, на отделни месечни
вноски различни. Изчисленото неплатено обезщетение за забава върху просрочена
главница е в размер на 1 678,61 евро, за периода от 19.10.2016 г. до 22.06.2017
г. вкл. По счетоводни данни на ищеца, начислената и неплатена лихва върху
просрочена главница е в размер на 1 672,83 евро за същия период. Неплатената
неустойка за забава върху просрочена възн. лихва (редовна лихва и лихва през
гратисен период) по счетоводни данни на ищеца е в размер на 3 072,34 евро, за
периода от 19.01.2016 г. до 22.06.2017 г. вкл. Неплатеното задължение за такса
управление по счетоводни данни на ищеца е в размер на 337,35 евро, за периода
от 19.01.2016 г. до 22.06.2017 г. вкл. (табл. 5) По счетоводни данни от ищеца
се констатира, че неплатените преструктурирани вноски за възн. лихва и
неустойки са в общ размер на 41 830,89 евро. (табл. 6) За периода от датата на
сключване на договора до датата на анекс 1 - 19.08.2011 г. начислената
възнаградителна лихва е в размер на 7 950,98 евро (колона 2 на таблица 7). За
периода от датата на сключване на договора до датата на анекс 2 - 20.02.2012 г.
начислената възнаградителна лихва е в размер на 10 372,77 евро (колона 4 на
таблица 7). За периода от датата на сключване на договора до датата на анекс 3
- 19.03.2013 г. начислената възнаградителна лихва е в размер на 16 706,92 евро
(колона 6 на таблица 7). За периода от датата на сключване на договора до
датата на анекс 4 - 17.09.2015 г. начислената възнаградителна лихва е в размер
на 29 650,33 евро (колона 8 на таблица 7). За периода от датата на сключване на
договора до датата на предсрочна изискуемост - 18.05.2017 г. начислената
възнаградителна лихва е в размер на 39 293,80 евро (колона 10 на таблица 7). За
периода от датата на сключване на договора до датата на заявлението по чл.417
от ГПК - 30.06.2017 г. е начислената възнаградителна лихва в размер на 39
293,80 евро (колона 19 на таблица 7). За периода от датата на сключване на
договора до датата на споразумението между ищеца и Г.Д.М. -11.09.2017 г.(л.49
от делото) и към датата на споразумение 1 - 29.04.2015 г. начислената
възнаградителна лихва е в размер на 39 293,80 евро (колона 10 на таблица 7),
т.е. след датата на обявената предсрочна изискуемост по кредита 18.05.2017 г.
не е начислявана възн. лихва. След проверка и изчисления от експертизата се
констатира, че начислената възнаградителна лихва по процесния кредит за целия
процесен период е при ГЛП от 9,70%, т.е. банката е формирала начислената възн.
лихва по уговорения с договора лихвен процент от 9,70% като не е променяла
същия. Дължимата възнаградителна лихва при условията на процесния договор за
кредит е равна на начислената от ищеца възнаградителна лихва посочена в
отговора по задача 9- та, таблица 7. Лихвеният процент не е бил променян
Констатираните от експертизата просрочил по процесния кредит към посочените в
условието на задачата дати, съобразно изчисленията по таблица 7 са, както
следва:
За периода от
датата на сключване на договора до датата на анекс 1 - 19.08.2011 г.
начислената възнаградителна лихва е в размер на 7 950,98 евро (колона 2 на
таблица 7), а заплатената възн. лихва е общо 7 950,98 евро (колона 3 на
табл.7). Т.е. не е налице просрочие.
За периода от
датата на сключване на договора до датата на анекс 2 - 20.02.2012 г.
начислената възнаградителна лихва е в размер на 10 372,77 евро (колона 4 на
таблица 7), а заплатената възн. лихва е общо 7 950,98 евро (колона 5 на
табл.7). Т.е. налице е просрочие на възн. лихва в общ размер на 2 421,89 евро.
За периода от датата на сключване
на договора до датата на анекс 3 - 19.03.2013 г. начислената възнаградителна
лихва е в размер на 16 706,92 евро (колона 6 на таблица 7), а заплатената възн.
лихва е общо 8 893,06 евро (колона 7 на табл.7).
|
|
Т.е. налице е просрочие
на възн. лихва в общ размер на 7 813,86 евро.
За
периода от датата на сключване на договора до датата на анекс 4 - 17.09.2015 г.
начислената възнаградителна лихва е в размер на 29 650,33 евро (колона 8 на
таблица 7), а заплатената възн. лихва е общо 10 400,11 евро (колона 9 на
табл.7).
Т.е. налице е
просрочие на възн. лихва в общ размер на 19 250,22 евро.
За
периода от датата на сключване на договора до датата на предсрочна изискуемост
- 18.05.2017 г. начислената възнаградителна лихва е в размер на 39 293,80 евро
(колона 10 на таблица 7), а заплатената възн. лихва е общо 11 567,36 евро
(колона 11 на табл.7).
Т.е. налице е
просрочие на възн. лихва в общ размер на 27 726,44 евро.
За
периода от датата на сключване на договора до датата на заявлението по чл.417
от ГПК - 30.06.2017 г. е начислената възнаградителна лихва в размер на 39
293,80 евро (колона 19 на таблица 7), а заплатената възн. лихва е общо 11
567,36 евро (колона 11 на табл.7).Т.е. налице е просрочие на възн. лихва в общ
размер на 27 726,44 евро.
За
периода от датата на сключване на договора до датата на споразумението между
ищеца и Г.Д.М. -11.09.2017 г.(л.49 от делото) и към датата на споразумение 1 -
29.04.2015 г. начислената възнаградителна лихва е в размер на 39 293,80 евро (колона
10 на таблица 7), т.е. след датата на обявената предсрочна изискуемост по
кредита 18.05.2017 г. не е начислявана възн. лихва.
Заплатената
възн. лихва е общо 11 567,36 евро (колона 11 на табл.7).
Т.е. налице е
просрочие на възн. лихва в общ размер на 27 726,44 евро.
От
извършената проверка и анализ се констатира, че формираните просрочил по
кредита към датите на отделните анекси и доп. споразумение се дължи на недостиг
на парични средства, а не на увеличение на ГЛП по договора за кредит.
Т.е. кредитополучателя е заплатил по
малък размер суми, отколкото са били дължимите суми при ГЛП от 9,70% към
посочените дати. От извършената проверка при ищеца се установи, че към датата
на сключване на процесния договор за кредит „А.Б.Б.“ АД е имала Методика за
определяне на Базови лихвени проценти по кредити в лева, евро и щатски долари,
подробно начина на формиране на лихвата е посочен от вещото лице в отговора на
задача 13 . Методиката на ищеца е утвърдена на заседание на УС на банката от
12.11.2008 г. Относно компоненти включени в Методиката на ищеца, от извършеното
проучване от вещото лице се констатира:Данъчната ставка за процесния период е
10% годишно /корпоративен данък/ съгл. ЗКПО.Разходи за ЗМР в БНБ = 10% от обема
на привлечената депозитна база определена по Наредба 21 на БНБ и 5% от обема на
привлечения финансов ресурс от чуждестранни кредитори, съгласно същата
Наредба.Разходи за ФГВБ = годишна премия в размер на 0,5% от депозитната база
определена със Закона за ФГВБ.Действащия БЛП към датата на договора = 7,90%.За
същите не е предоставена информация относно движението на тяхната стойност за
периода от сключване на договора до датата на исковата молба. Същите се следят
от банката. От прилаганите компоненти следва, че за определяне на БЛП за кредити
в евро вкл. и по процесния кредит, банката използва финансови показатели, а
именно: нетна цена на капитала към съответните дати; заложен минимален размер
на изискуема печалба; заложен изискуем привлечен капитал; среден разход за
привлечените средства; влияние на разходите за ЗМР/Задължителните минимални
резерви към БНБ/; влияние на разходите за ФГВБ на база отчет; оперативните
разходи на банката без разходите за ЗМР и ФГВБ; кредитен риск; пазарна
корекция, както и разходите свързани с привличането на финансов ресурс.Същите
данни се определят на база определяната от банката-майка Алианц Мюнхен всяка
година изискуема нетна цена на собствения капитал, финансовите отчети на
банката, условията, при който банката привлича финансов ресурс, кредитен риск,
оперативните разходи на банката и заложените от банката параметри за изискуема печалба.
Изводът е, че на база прилаганите от ищеца компоненти, са изчислени дължимите
вноски за по кредита, респ. е прилаган съответния ГЛП за възн. лихва от 9,70%
за целия процесен период.Промените на БЛП и ГЛП се извършват от УС на
банката-ищец, съгласно Методиката, но няма данни за промяна на БЛП, респ. и ГЛП
за процесния период. Общият размер на платените суми по кредита за посочения
период е 41 571,69 евро. От общо платените суми по кредита, част в размер на 14
094,21 евро са постъпили и платени от разплащателната сметка на
кредитополучателя. (приложение 1 към заключението). От заключението на вещото
лице несъмнено се установява, че Неплатен остатък за главница - 49 082.50 евро,
формиран от: Неплатен остатък за главница към 30.06.2017 г. - 59 782,50 евро
Минус Частично платена главница за периода 30.06.2017 Г.-20.07.2020 г. - 10
700,00 евро - Неплатен остатък за възнагра лителна
лихва в размер на 8 476.22 евро, отнасяща се за периода от 19.12.2015 г. до
18.05.2017 г., съгласно сбора по изчислението в колони 7 и 8 на таблица 2. Неплатената
възн. лихва включва неплатена лихва за гратисен период 4 680,11 евро (по колона
10 на табл.2) и неплатена редовна лихва 3 796,11 евро (по колона 11 на табл.2).
Изчисленото неплатено обезщетение за забава върху просрочена главница е в
размер на 1 678.61 евро, за периода от 19.10.2016 г. до 22.06.2017 г. вкл.
(табл.31) Неплатената неустойка за забава върху
просрочена възн. лихва (редовна лихва и лихва през гратисен период) по
счетоводни данни на ишепа е в размер на 3 072,34 евро, за периода от 19.01.2016
г. до 22.06.2017 г. вкл. (табл.4). Неплатеното задължение за такса
управление по счетоводни данни на ищеца е в размер на 337,35 евро, за периода
от 19.01.2016 г. до 22.06.2017 г. вкл. (табл. 5).
|
!о,ц |
Неплатен
остатък за преструктурирани лихви с анексите в размер на 41 830,89 евро.
В допълнителното заключение на вещото лице се
изяснява, че че преструктурираните лихви в размер на 41 830, 89 евро ссе дължат за периодите и просрочия,
включени в тях така като са отразени в таблица 2.
Със заявление с
вх.№ 3050234 от 30.06.2017 г. Банката е
поискала издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за
дължимите суми за лихви, главница, неустойка на основание чл.3.4. от договора и
такси по договора на Банката, възоснова на извлечението от сметки на
кредитополучателя и съдът е уважил същото. Освен задълженията, произтичащи от
договора, длъжниците са задължени да заплатят и законната лихва за забава от
момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите, както
и направените съдебни разноски.
Съгласно
нормата на чл.58, ал.1, т.2 от ЗКИ задължава банката да включи в съдържанието
на договора лихвения процент, изразен
като годишен лихвен процент, метода за изчисляване на лихвата, както и
условията, при които може да се променя лихвата до пълното погасяване на
кредита, които се съдържат в сключения договор.
Съгласно
постиганите между страните уговорки, съдът счита, че е налице валидно
постигнато съгласие относно срока на договора, размера на кредита и сроковете и
начина на погасяването на кредитната линия, както и относно договорната лихва. По
делото е допусната и изслушана съдебно –счетоводна експертиза, от заключението
на която, при съобразяване на договора и анексите и извършените погасителни плащания
се установиха останалите неплатени суми. Извършени в хода на принудително изпълнителното
производство плащания не могат да бъдат взети предвид при постановяване на
съдебното решение с оглед указанията в ТР № 4/2014 г. на ОСГТК , т.9.
От експертното заключение се установяват
усвоените суми по кредита, погасените суми на редовна главница, погасените суми
на просрочена главница, както и оставащата непогасена главница по кредита, по
дати и суми в табличен вид, лихви и неустойка. От същото е видно, че размера на
паричните вземания на Банката спрямо ответника към датата на извлечението от
сметка (към датата на заявлението) са в размер на исковите суми, от което
следва че исковете са основателни в пълен размер.
От представеното в цялост ч.гр.дело по описа на Софийски районен съд, 118 състав,
се установява, че кредитополучателят е подал
заявление
за издаване на Заповед за незабавно изпълнение
против ответниците солидарно,
което е уважено и е издадена заповед
за изпълнение от и изпълнителен лист. С разпореждане на съда са дадени указания
на заявителя по чл.415 ГПК да предяви
иск за установяване съществуването на вземанията против възразилия длъжник и в
срок е подадена искова молба. Този размер на лихвените проценти е формиран,
както е посочено в договора и анексите и съобразно Методиката на банката.
От
извършената проверка експертизата не е установила Банката да е извършвала капитализация
на начислените лихви.
При така установеното от фактическа
страна съдът от правна страна приема следното:
За да бъде
уважен положителен установителен иск за съществуване на вземането, с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК следва да бъде установено безспорно, че искът е
допустим и че претендираното от ищеца вземане съществува в размера, който е
посочен в исковата молба. Предявеният за разглеждане иск е допустим, тъй като е подаден с оглед възражението на
длъжника срещу вземането, подаден е в едномесечния срок по чл.414, ал.2 от ГПК
от легитимиран ищец – заявителят в заповедното производство и срещу легитимиран
да отговаря по него ответник– длъжник по заповедта за незабавно изпълнение,
който е възразил срещу вземането. Разгледан по същество искът е основателен. Искът по чл.422, ал.1 от ГПК е иск за установяване на вземането и с него се цели да се установи
съществуването му към момента на подаване на заявлението пред съда, тъй като
длъжникът е подал възражение и така го е оспорил, както и да запази действието
на издадената заповед за изпълнение, защото при неподаването му тя подлежи на
обезсилване (срв. чл.415, ал.2 от ГПК). Тази спорност на вземането
блокира развитието на заповедното производство до разрешаването на въпроса за
съществуването на вземането със сила на пресъдено нещо, тоест до разрешаване на
правния спор и само ако се снабди с положително решение по същия, заявителят ще
може да се ползва от изпълнителната сила на заповедта за изпълнение. В случая
се оспорват вземанията по ЗНИ и искът
има за предмет установяване на същото вземане, или вземания в претендирания
размер. Правоотношенията между страните се уреждат от сключен договор за банков
кредит, чиято регламентация се съдържа в разпоредбите на чл.430 -432 от ТЗ.
Същият е формален, тъй като законът
предвижда писмена форма за действителност, срочен, двустранен, възмезден
и консенсуален (договора се счита за сключен от момента на постигане на
съгласието). Съгласно Договора, за банката - кредитор възниква задължение да
предостави уговорената парична сума, като срещу това задължение
кредитополучателят има насрещни задължения, а именно: да върне главницата,
заедно с уговорената лихва по кредита; да използва кредита по предназначение;
да даде на банката необходимите сведения във връзка със сключването и
изпълнението на договора и да даде обезпечение. Съгласно изискванията за
сключването му, с подписването на договора на кредитополучателя са предложени и
известни условия за обслужване и
отпускане на кредит, които са задължителни за страните, уговорен е лихвения
процент, изразен като годишен лихвен процент, метода за изчисляване на лихвата,
както и задължения, свързани с разплащанията и че кредитополучателя заплаща
всички разходи свързани с кредита и обезпечаването му.
Спрямо същия са приложими разпоредбите на ЗЗП, тъй като ответникът има качеството на физическо лице потребител по см. на §13, т.1 от ЗР на ЗЗП и Директива 93/13 на Съвета. Ищецът е физическо лице, на което по силата на договора за кредит е предоставен кредит, който не е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност, поради което той има качеството на потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, тъй като предоставената и ползвана услуга не е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност. От страна на ответника по делото са изложени фактически и правни основания за наличието на неравноправни клаузи на договора, с твърдения че са даващи право на Банката едностранно да определя цената на по договора. съдът следва да извърши и служебно тази преценка и тя е от значение за извода дали оспорените като неравноправни клаузи са източник на права и задължения и за основателността на иска – вж.Решение № 23/07.07.2016г. по т.д. № 3686/2014г. на ВКС, I т.о., така и практиката на СЕС относно тълкуване на чл.6, §1 от Директива 93/13 ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори - Решение по дело С-243/08 на СЕС.
С чл.3.9. от Договора е уговорено Банката да може едностранно да променя с решение на УС лихвения процент по договора, при посочените условия. Съобразно смисъла, приет в Директива 93/13 ЕИО от 1993 г. и съдебната практика на СЕС, от значение е дали се касае за "основателно съображение за едностранна промяна на възнаградителната лихва", още повече че е предвидена правната възможност този процент да бъде както увеличаван, така и намаляван. Методологията за определяне на базисен лихвен процент и стойности на БЛП обаче е оповестена по подходящ начин в изпълнение на задължението на банката по чл.3, ал.5, поради което е известна на ищеца.В случая се установи, че такава промяна не е извършвана за периода на действие на договора.
Клаузите в случая се явяват индивидуално уговорени
по смисъла на чл.
146, ал. 2 ЗЗП, и кредитополучателят е имал възможност да влияе върху
съдържанието им. Включването на спорните клаузи в договора е в резултат на изричното
им предварително обсъждане и съгласие на потребителя по отношение на тяхното
съдържание и договорът за кредит е анексиран неколкократно със съгласието на
страните.
Ето защо, всички
възражения на ответника основани на недействителност на клаузите от договора,
като неравноправни по см. на ЗЗПотр са неоснователни.
Със сключените действителни Анекси към
договора за кредит са изменени условия на Договора за кредит и дългът е
преструктуриран, но в тези случаи не е налице обективна новация по смисъла на чл.107 ЗЗД, т.е. подписването им не освобождава длъжника от задължението да изпълни,
съгласно останалите клаузи на първоначално уговореното, но в новите срокове или
размери. (в този см. е формираната съдебна практика (Решение № 130 по т.д.№
650/ 2008 год.на ІІ т.о. , Решение № 138 по т.д.№ 27 / 2012 год. на ІІ т.о. ,
Решение № 210 по т.д.№ 4090/ 2013 год. на І т.о., Решение № 118 по т.д.№ 729 /
2015 год. на І т.о. на ВКС и др.) Със сключването на последващи анекси
лихвеният процент не е променен едностранно. Конкретно така формирания размер
на общия дълг е посочван във всяко едно допълнително споразумение, което
съдържа изричното изявление и на двете страни относно дължимия към този момент
размер.
Следва
да се посочи, че възникването на вземанията за главница по процесния договор за
кредит и настъпването на падежа им не са обусловени единствено от изтичането на
предварително уговорен между страните период от време, а от осъществяването и
на други релевантни факти, свързани с поведението на длъжника – дали е усвоена
сума от разрешения кредитен лимит и каква част е усвоена. Следователно, съдът
намира, че вземането на банката за невъзстановения размер на предоставения
кредитен лимит, става изискуемо и подлежи на връщане с изтичане крайния срок на
договора, съответно от момента на обявяване на предсрочната му изискуемост.
Когато длъжникът
не плати в срок цената, той дължи мораторна лихва за забавеното изпълнение,
като такава се дължи и върху възнаградителната лихва, но за периода на забавата
при действие на договора и при добросъвестно ползване на паричната сума от
длъжника. След настъпване на предсрочната изискуемост върху сумата по кредита
не се дължи възнаградителна лихва, а законна лихва за забава върху главницата
от датата на настъпването й до датата на плащането. Договорната
(възнаградителна) лихва по чл. 430, ал. 2 ТЗ
представлява цена за ползването на предоставените парични средства, и се дължи
от кредитополучателя само по време на действието на договора за кредит.
Предвидената в
договора неустойка има за цел да обезпечи точното изпълнение, както на
задължението за погасяване в срок на
главницата, така и на това за заплащане на възнаградителна лихва, т. е., обезпечава вредите от забавата
при изпълнението от кредитополучателя на конкретно предвидените в тези клаузи
задължения, които са тези за заплащане на главницата на месечни вноски и за
заплащане на възнаградителна лихва. Уговорената
неустойка за забава не е нищожна, тъй като не е уговорена извън присъщите й
функции. Претендираната такава е само за периода до обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, т.е. до прекратяването на действието на договора.
Като последица и
на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва
ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото
разноски в размер на 4498, 10 лв. за дължима и внесена държавна такса и възнаграждение на вещо лице в
размер на 450 лв.
и 4500 лв. адвокатско възнаграждение. Съобразно указанията в т.11г на ТР №4 на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски в заповедното производство в размер на 4498,10 лв. за ДТ и 3780 лв. адвокатски хонорар.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с
правно основание чл. 422 ГПК, предявени
от „А.Б.Б.“ АД с ЕИК ******срещу
Г.Д.М.
с ЕГН **********, че в полза на „А.б.“
АД съществува валидно и изискуемо вземане в размер на:
- сумата в размер на 59782.50 евро, представляваща дължима
главница по Договор за кредит „Жилище“, ведно със законна лихва за периода от
30.06.2017г. до изплащане на вземането
- договорна лихва в
размер на 8476.22 евро за периода от 19.12.2015г. до 22.06.2017г.
- обезщетение за забава
върху просрочената главница мораторна лихва в размер на 1549.76 евро за периода
от 19.10.2016г. до 22.06.2017г.
- неустойка в размер
на 3015.39 евро за периода 19.01.2016г. до 22.06.2017г.
- годишна такса за управление в размер на 337.35 евро за
периода от 19.12.2015г. до 22.06.2017г.
- лихви и неустойки
по преструктурирани кредити в размер на 41830.89 евро за периода от
19.09.2015г. до 22.06.2017г., за които е издадена
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№43676/2017 г. по описа на
СРС, 118 състав.
ОСЪЖДА Г.Д.М. с ЕГН **********
да заплати на „А.Б.Б.“ АД с ЕИК ******, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, разноски в исковото производство в размер на 4498, 10 лв. за държавна
такса, възнаграждение на вещо лице в размер на 450 лв. и 4500 лв.
адвокатско възнаграждение и разноски в заповедното производство в размер на
4498,10 лв. за държавна такса и 3780 лв.
адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: