№ 14369
гр. София, 24.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20231110140883 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на В. М. В. срещу П. Г. А..
Ищецът твърди, че с ответника са съсобственици на имот, представляващ
жилище, находящо се в *******, при равни квоти от по ½ идеална част, като
собствеността на ищеца произтичала от договори за дарение и покупко-
продажба, а на ответника от договор за прехвърляне на имот срещу
задължение за издръжка и гледане. Посочва, че идеалните части от общите
части на сградата, които принадлежат към имота, възлизат на 24,80%. През
пролетта на 2021г. били констатирани течове по покрива на жилищната
сграда, което наложило извършването на ремонт на същия, което било сторено
през лятото на 2021г. Извършените ремонтни дейности се изразявали в
демонтаж на стари керемиди и дъсчена обшивка, подмяна на 11бр. ребра,
монтаж на нова дъсчена обшивка, полагане на паро-дифузионно фолио,
доставка и монтаж на летвена обшивка, обшивка с ламарина, полагане на
керемиди – стар и подмяна на счупените 102 кв. м. Стойността на целия
ремонт била в размер от 7225,40лв. Ищецът заплатил изцяло стойността за
ремонта за имота им, като предвид наличието на съсобственост, ответникът
следвало да отговаря за половината, която възлизала на 1053,50лв.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1053,50лв., ведно
със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното
плащане.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения
срок, с който оспорва иска. Отрича ищецът да е собственик на целия или на
идеална част от имота. Поддържа, че преди сключването на договорите за
1
дарение и продажба от 25.08.2020г., с които се легитимира, на 31.07.2020г. С.
В. прехвърлила срещу задължение за гледане и издръжка ½ идеална част от
имота на В. В., а впоследствие с договор за дарение от 14.08.2020г. В. В.
прехвърлила на С. В. притежаваната ½ идеална част. От решение от
02.04.2020г., постановено по гр. д. № 2583/2019г. по описа на РС - Видин,
влязло в сила на 09.02.2021г., се установявало, че към датата на всички
посочени сделки собствеността не била реституирана на основание чл. 87, ал.
3 ЗЗД и към този момент собственици на имота били ответникът и съпругата
му Р. К. в режим на съпружеска имуществена общност, придобит с нот. акт от
29.07.2008г., обективиращ договор за прехвърляне на имот срещи задължение
за гледане и издръжка. С оглед на това счита, че ищецът не могъл и не
придобил собственост върху имота и не притежава такава. Признава, че
самият той е собственик на ½ идеална част от процесния имот в режим на
СИО със съпругата си. Оспорва да е извършван ремонт на покрива на
сградата, същият да е бил неотложен и да възлиза на сочения размер. В
условията на евентуалност, прави възражение за прихващане с насрещно
вземане от 2000лв. Счита, че има право на вземане, тъй като от 2020г. до
настоящия момент имотът се ползва единствено от ищеца, като с нот. покана,
връчена на 14.06.2022г., отправил искане да му заплаща обезщетение за
ползването, от което бил лишен. Поддържа, че от този момент – 14.06.2022г.
ищецът му дължи обезщетение, равняващо се на гражданските плодове, от
които е лишен, и възлиза на 400лв. месечно за периода от десет месеца до
14.04.2023г. за целия имот или за ½ част – на 2000лв.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск.
По направеното от ответника възражение за прихващане с насрещно
вземане, ищецът излага становище за неоснователност на вземането, като
твърди, че го поканил да получи ключове от жилището и входната врата на
сградата на 06.07.2022г., но същият не се явил да ги получи, поради което сам
се лишил от ползването.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира
следното:
Предявен за разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 30, ал.
3 вр. чл. 41 ЗС, както и възражение за прихващане с насрещно вземане с
правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС.
Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС, всеки съсобственик участва в ползите и
тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.
В хода на процеса не е налице спор между страните (виж и становищата
им в писмените бележки), че през процесния период са били съсобственици на
процесния имот при равни дялове от по ½ идеална част. Според представените
по делото нотариални актове, процесният имот представлява апартамент № 3,
находящ се в ***** съставляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № *****, със застроена площ от 70 кв. м., като към него
принадлежат мазе в западната част на жилищната сграда и ъгловото таванско
помещение в същата сграда, както и „съответните“ идеални части от общите
2
части на сградата и правото на строеж.
Ищецът твърди, че е направен ремонт на покрива на сградата, който бил
необходим с оглед наличие на течове, като общата стойност на ремонта
възлизала на 7225,40лв., от която за процесния апартамент се падали 2107лв.,
заплатени изцяло от ищеца. Ответникът оспорва тези обстоятелства.
По делото е представен договор за строителство от дата 30.07.2021г.,
сключен между „*******“ ООД, в качеството на изпълнител, и В. М. В. като
представител на етажната собственост на сградата с административен адрес
***** в качеството на възложител. Съгласно чл. 1 от договора, възложителят
възлага, а изпълнителят приема да извърши на свой риск и срещу
възнаграждение ремонт на покрива на сградата, като конкретните СМР се
описват подробно в приложение, неразделна част от договора. Предвидено е
СМР да се осъществят със средства, материали и работна ръка на
изпълнителя. Според чл. 2, цената, която се дължи за СМР, възлиза на
7225,40лв. и е платима 50% при подписване на договора и остатъка след
приключване на ремонтните работи. Предвидено е плащанията да се
извършват в брой, като изпълнителят има задължение да издава разписка.
Срокът за изпълнение на СМР е 14 календарни дни.
Представена е оферта от дружеството, съгласно която цената от
7225,40лв. включва демонтаж на стари керемиди, демонтаж на дъсчена
обшивка, летви и ламарина, подмяна на ребра, монтаж на нова дъсчена
обшивка, полагане на паро-дифузионно фолио, доставка и монтаж на летвена
обшивка, обшивка с ламарина на покрив, полагане на керемиди – стари.
Предвидено е за нови керемиди да се заплаща цената на избраните от
възложителя керемиди и аксесоари.
Представена е квитанция към приходен касов ордер № 1, издадена от
„*******“ ООД, в която е посочено, че от В. М. В. е получена сумата от
2100лв. по ф-ра 63 от 18.08.2021г. за ремонт на покрив. Същата е от дата
18.08.2021г., положен е подпис на мястото „гл. счетоводител“ и е поставен
кръгъл печат с надпис „*****“ ООД Видин.
Представен е документ, в който е посочено, че са получени суми от
съсобствениците за ремонт на покрив в ***** както следва: ет. партер магазин
А. П. – 1204лв.; ет. партер двор К. Ц. К. – 602,40лв.; ет. 1 Р. Хр. Д. – 1205лв.;
ет. 2 за К. Ч., заплатени от Ю. Ч.а на две вноски – 2107лв.; ет. 3 В. М. В.
заплатила на два път изцяло за ет. 3 – 2107лв., поради отказ на другия
съсобственик. Няма посочена дата на изготвяне на документа. Срещу всеки
ред са положени различни подписи.
Горните документи представляват частни документи, които не се ползват
с обвързваща съда материална доказателствена сила. Съгласно чл. 180 ГПК,
частните документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват
доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези
лица. Доказателствената стойност на тези документи относно съдържащите се
в тях изявление се преценява от съда по вътрешно убеждение съобразно с
всички данни и доказателства по делото / Решение № 50 от 21.07.2017 г. на
ВКС по гр. д. № 4880/2014 г., IV г. о., ГК Решение № 243 от 14.01.2019 г. на
3
ВКС по гр. д. № 269/2018 г., IV г. о. и др./.
Съдът намира, че при съвкупната преценка на посочените частни
документи с останалия доказателствен материал, следва да се даде вяра за
отразените в тях обстоятелства. Установява се от приетото експертно
заключение, че при извършения личен оглед на имота от вещото лице са
констатирани следи от течове от покрива в апартамента. Експертът е посочил,
че видимо е извършен ремонт на покрива с подмяна на част от дървената
конструкция и дървената обшивка, като към момента на огледа не са налице
нови течове. Тези констатации на вещото лице съответстват на
удостоверените в горните документи обстоятелства за възлагане
извършването ремонт на покрива на сградата и реалното извършване на такъв.
След като е имало течове в сградата, очевидно е била налице необходимост от
извършване на ремонтни дейности по отстраняването им. В тази насока, съдът
приема, че показанията на свидетелят В. А.а, че от мола в гр. Видин се
виждало, че по покрива нямало сменяни керемиди и абсолютно всички били
еднакви, не са в състояние да опровергаят останалите доказателствени
източници за извършването на ремонта. Показанията в тази част са лаконични
и в тях не се съдържа конкретика кога са възприети тези факти, от какво
разстояние и точно на коя част от жилищната сграда. Също така, според
офертата и сключения договор, ремонтните дейности включват пренареждане
на същите (старите) керемиди, а не закупуване на нови. Тоест, дори да се
приемат показанията за достоверни, само видимото състояние на керемидите,
и то от разстояние поне десетки метри, не е достатъчно за обективна и
достоверна преценка дали е направен ремонт. Писмените доказателства, в
съвкупност с констатациите на вещото лице, което е строителен инженер, са
достатъчни, за да обосноват извод за извършването на сочения ремонт, който е
бил наложителен предвид наличието на течове в имота, следите от които са
установени при извършения оглед.
По изложените съображения, съдът приема, че е извършен ремонт на
покрива на сградата, който е бил на стойност 7225,40лв. Съгласно чл. 38 ЗС,
покривът представлява обща част на всички собственици. Според чл. 30, ал. 3
ЗС, всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ
съразмерно с частта си. Чл. 41 ЗС предвижда, че всеки собственик,
съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските,
необходими за поддържането или за възстановяването им, и в полезните
разноски, за извършване на които е взето решение от общото събрание.
Аналогична по съдържание е нормата на чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС, според която
собствениците са длъжни заплащат разходите за ремонт, реконструкция,
преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите части на
сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските,
определени за фонд "Ремонт и обновяване", съразмерно с притежаваните
идеални части. Ето защо, стойността на извършения ремонт се разпределя
между етажните собственици според притежаваните от тях идеални части от
общите части на сградата, а в случай че някой от самостоятелните обекти е
съсобствен, съсобствениците отговарят помежду си според дяловете си в
съсобствеността.
4
Съдебната практика и правната теория са единодушни, че към всеки
самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост принадлежат
идеални части от общите части на сградата. Според чл. 40, ал. 1 ЗС, дяловете
на отделните собственици в общите части са съразмерни на съотношението
между стойностите на отделните помещения, които те притежават, изчислени
при учредяването на етажната собственост.
В настоящия случай, несъмнено към притежания от страните
самостоятелен обект принадлежат идеални части от общите части в сградата,
които са от значение за определяне на конкретния дял, припадащ се на техния
имот, от сторените разходи за ремонт на покрива. В представените по делото
нотариални актове обаче липсва посочване на конкретен процент (дял), а
същите са обозначени само като „съответните идеални части“. Вещото лице
разясни, че от наличните материали е в невъзможност да изготви заключение
относно конкретните идеални части, които принадлежат към всеки
самостоятелен обект в сградата, тъй като са недостатъчни за тази цел.
Доколкото нормативно изискване и задължение е определени идеални части
да принадлежат към всеки обект, приложение следва да намери чл. 162 ГПК и
техният приблизителен размер да бъде определен от съда.
Установява се от експертното заключение, че сградата, в която се намира
процесният имот, е със застроена площ от 94 кв. м. и се състои от 4 нива с
общо 9 самостоятелни обекта според данни от кадастралната карта и регистър.
На първия етаж са налице два търговски обекта с площ от 15 кв. м. и 19 кв. м.,
апартамент с площ от 31 кв. м. и самостоятелен обект без посочена площ. На
втория етаж са налице два апартамента (с номера 1 и 2) без посочена площ и
друг самостоятелен обект също без посочена площ. На третия етаж е
апартамент с № 3 (процесният) с площ от 70 кв. м. с мазе и таван, без
посочени площи. На четвъртия етаж е апартамент (с № 4), който според
експертизата е без посочена площ, но при извършена от съда служебна
проверка в електронния портал на АГКК се установи, че е записана площ от
70 кв. м. Също при извършена служебна проверка в електронния портал на
АГКК с оглед непротиворечивите твърдения на страните, че имало грешка в
кадастъра, което забавило разпореждането с имота в полза на трето лице
(което се случи в хода на процеса и не е спорно), процесният апартамент е
записан с площ от 80 кв. м., ведно с 3/8 идеални части от тавана и мазето и
3/12 идеални части от общите части на сградата. При запознаване и с
представените от община Видин документи, които съответстват на записите в
кадастъра, както и при преценка етажността на сградата и приблизителното
разположение на обектите в нея, съдът намира, че може да се изгради извод,
че последните два етажа са с площ от около 80 кв. м. Долните етажи следва да
бъдат с приблизително също такава площ, като разминаванията не се
установява да са съществени. При съобразяване и извършения запис в АГКК,
който следва да е по инициатива и на двамата съсобственици, съдът намира,
че може да се приеме на основание чл. 162 ГПК, че около 3/12 или ¼ идеални
части от сградата принадлежат към процесния имот. Тъй като ищецът в
молбата на л. 7 твърди и признава процент от 24,80%, който е почти същия, но
малко по-нисък и благоприятен за ответника, съдът счита, че следва да
5
възприеме именно този дял за нуждите на настоящото производство.
С оглед изложеното и на основание чл. 162 ГПК съдът приема, че 24,80%
от общите части принадлежат към съсобствения на страните имот в сградата.
От това следва, че от общата дължима сума за ремонт на покрива в размер от
7225,40лв., делът на ап. № 3 възлиза на 1791,90лв., а тази сума е дължима
поравно от двамата съсобственици, притежаващи еднакви дялове в
съсобствеността – всеки дължи по 895,95лв. В случая е без значение в
отношенията с ответника, че ищецът е заплатил по-висок размер - 2100лв.
съгласно разписката за извършено плащане, а не 2107лв., както се твърди в
исковата молба. Ответникът отговаря в отношенията с ищеца до размера на
дължимия разход според притежавания дял в общите части на сградата и
квотата му в съсобствеността на имота, което възлиза на сумата от 895,95лв.
До този размер ищецът доказва вземане спрямо ответника, но не и за
разликата до пълния предявен от 1053,50лв.
Ответникът своевременно е навел възражение за прихващане със свое
насрещно вземане на стойност 2000лв., представляващо ползата, от която е
лишен, от невъзможността да ползва имота в периода 14.06.2022г.-14.04.2023г.
Това възражение има своето основание в чл. 31, ал. 2 ЗС.
Според чл. 31 ЗС, всеки съсобственик може да си служи с общата вещ
съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите
съсобственици да си служат с нея според правата им. Когато общата вещ се
използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на
останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.
В ТР № 7/02.11.2012г. по тълк. дело № 7/2012г., ОСГК на ВКС, е
разяснено, че хипотезата на чл. 31 ал. 2 ЗС е частен случай на общата забрана
по чл. 59 ЗЗД за облагодетелстване на едно лице за сметка на друго.
Препятстването от страна на ползващия съсобственик – макар и по силата на
правомерно поведение – на възможността друг съсобственик да упражни
субективното си материално право да ползва своята част от общата вещ -
нарушава забраната по ал. 1 да не се пречи и поражда установеното в ал. 2 на
чл. 31 ЗС – право на обезщетение. Последното е регламентирано като
средство за защита на лишените от възможност пряко да си служат с общата
вещ съобразно притежавания дял съсобственици и е компенсация срещу
неправомерното ползване на един от съсобствениците. Поради това, че не
може да получи реално ползване, съответстващо на правата му в
съсобствеността – съсобственикът има право на парично обезщетение.
Задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия
съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения от
възможността да ползва общата вещ съсобственик. Писменото поискване по
чл. 31 ал. 2 ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение, на
което законодателят е регламентирал единствено формата, но не и
съдържанието. Равнозначно е на поканата по чл. 81 ал. 2 ЗЗД и след
получаването му, съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи
обезщетение и от този момент започва да тече срокът на общата пет годишна
погасителна давност. Веднъж отправено, писменото поискване се разпростира
6
неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати
ползването от съсобственика. Правото на обезщетение се дължи само за
времето, през което съсобственикът е лишен от възможността да си служи с
общата вещ съобразно своя дял. То не възниква, когато съсобственик отказва
да приеме предоставената от ползващия съсобственик част от общата вещ,
съответстваща на дела му или му е дадена възможност да ползва общата вещ
заедно с него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежеление
да се ползва. Размерът на обезщетението се определя в съответствие с
наемното възнаграждение, при съобразяване обема, за който ползващият
имота съсобственик - длъжник надхвърля своята квота или дял в
съсобствеността. Разяснено, е че претенцията за обезщетение по чл. 31 ал. 2
ЗС ще е основателна, когато неползващ съсобственик е отправил писмено
искане и то е получено от ползващия съсобственик и въпреки това: 1/ той или
член на неговото семейство продължава пряко и неспосредствено да си служи
с цялата обща вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на свои
/лични или на семейството си/ потребности, без да зачита конкурентните
права на друг съсобственик, 2/ той или член на неговото семейство не си
служи пряко и неспосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея,
не допуска друг съсобственик да си служи с нея /например като държи ключа/;
3/ ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание /с договор
за заем за послужване/ трето за собствеността лице, което само или заедно с
него ползва общата вещ.
При съобразяване на горните разяснения, съдът намира следното:
По делото е представена нотариална покана, връчена лично на ищцата на
14.06.2022г., с която ответникът заявява, че тъй като само те ползват целия
процесен имот, ги кани да му плащат обезщетение в размер на 200лв. месечно
за ползата, от която е лишен, считано от датата на връчване на поканата.
Представено е и писмо, изпратено от ответника до ищеца от дата
07.04.2022г. /л. 44-45/, в което същият посочва, че тъй като не му били върнати
ключовете от жилището, което било ползвано дългосрочно без наем, нямало
как да се увери в неотложността на ремонта и е поискано предоставяне на
документи, свързани с него. В последното изречение е посочено, че не са му
върнати ключовете от имота и няма достъп до него, което налага да отсяда в
хотел в гр. Видин при посещения там.
На 22.05.2022г. ответникът е изпратил на ищцата ново писмо /л. 40-41/, в
което посочва, че настоява ключовете от имота да му бъдат предадени с
приемо-предавателен протокол на удобна и за двете страни дата, като при
непредаване на ключовете и несвързване с него за предоговаряне на ден и час,
ще предприеме нужните действия по завеждане на иск.
Представено е писмо от ищцата до ответника /л. 42-43/, връчено на
09.06.2022г., с което посочва, че са изпратени всички документи във връзка с
ремонта на покрива и го кани в 10-дневен срок да плати сумата. Отправено е
предложение да предаде всички ключове в 10ч. на 06.07.2022г. в гр. Видин.
За изясняване на обстоятелствата около ползването на имота по делото са
събрани и гласни доказателства чрез разпит на Р. К. – А.а, съпруга на
7
ответника, и В. А.а, майка на ответника.
Свидетелят К. посочва, че и преди м. юни 2022г., и след този момент
апартаментът в гр. Видин се ползва изцяло от В., нейните дъщери, една от
които с дете, и майката на В. – М. В.. Посочва, че нямат достъп до имота, като
многократно П. е искал ключовете, ходили са до Видин и са спали по хотели,
но достъп не им е бил предоставен и ключове не са им дадени. Разказва, че
имало среща на Централна гара в София между П. и В., която се провела
преди около година и половина, и той поискал от нея ключовете, но тя
поискала от него нотариални документи, които той отказал да й даде. Тогава
В. заявила, че нямало да му даде ключове, защото трябвало да имат такива, но
свидетелят посочва, че те не разполагат с такива, а само В. имала. Веднъж
миналото или по-миналото лято при посещение във Види отишли на адреса на
имота, като входната врата била заключена. На балкона на имота имало лице,
може би майката на В. – М., като поискали да им отворят, но от апартамента
затворили прозореца и никой не ги допуснал до имота. Посочва, че от 2020г.
до имота нямат достъп, като и до този момент и след това не притежават
ключове за него.
Свидетелят А.а посочва, че от смъртта на майка й през м. септември
2021г., в жилището живяли сестра й, В., нейната дъщеря (на В.) и внучката на
В.. Посочва, че от този момент нито П., нито друг от тяхното семейство е
ползвал имота, като нямат ключове от него. П. искал ключове, но те не му
давали. Разказва, че веднъж преди около година, година и половина посетили
имота, звъннали на входната врата на първия етаж и видели на терасата В. и
дъщеря й, но последните се скрили и не им отворили. От него знае, че някъде
началото на 2023г. П. се срещнал с В. на Централна гара, тъй като В. била
кондуктор, където разговаряли и П. пак поискал ключове, но тя не му дала.
От горните доказателства, преценени в своята съвкупност, съдът намира,
че може да се изгради извод, че ответникът е бил лишен от възможността да
ползва имота. От съдържанието на писмото, изходящо от ищцата до ответника
/л. 42/, следва, че ответникът не е притежавал ключове от имота, което
съответства на изнесеното от свидетелите, след като В. В. му предлага да му
предаде всички ключове в 10:00ч. на 06.07.2022г. в гр. Видин. Следва да се
има предвид, че само това изявление не е достатъчно да освободи ищеца от
отговорност, тъй като освен изявлението, следва да са налице и действия по
реално, фактическо осигуряване на възможност на другия съсобственик да
ползва имота. Посочването на ден и час, без ясно посочване на
местонахождение – само населеното място – гр. Видин, не е достатъчно, без
съобразяване възможностите и ангажиментите на другата страна да се яви на
неуточненото конкретно място, които могат да са множество в самия гр.
Видин, не може да се приеме за добросъвестно и точно оказване на
съдействие на съсобственика да получи възможността за ползване на своята
част от имота. Макар свидетелите да са съпруга и майка на ответника, което ги
прави заинтересовани по смисъла на чл. 172 ГПК, показанията им досежно
тези факти са последователни, логични и не се изключват или разколебават от
други доказателствени източници. Напротив, по делото не е установено на
ответника да са предоставени ключове от имота и същият да разполага с
8
такива, но се установява, че при проведена среща на Централна гара в по-
късен момент (2023г.) В. е отказала да му даде такива. Предвид че към 2023г.
ищцата му е отказала предоставянето на такива, за съда няма основание да
приеме, че на по-ранен етап е имала действителната готовност и явното
намерение да го направи. Установява се от свидетелските показания, че
ищцата, заедно със своята майка, дъщеря и внучка, са живели в имота някъде
от м.09.2021г. Тези показания кореспондират на писмените доказателства,
според които именно В. В. като представител на етажната собственост е
сключила договора за извършване на ремонт на покрива, а на 18.08.2021г. е
заплатила и сумата от 2100лв. на изпълнителя. Обичайно и в съответствие с
формалната логика именно лице, което пребивава в сградата и е най-засегнато
от теч от покрива (както твърди самата ищца) има интерес да се занимава с
дейността по ремонта. Ето защо, при съобразяване на всички тези
обстоятелства, съдът приема, че са налице хипотезите, посочени в цитираното
ТР, чрез които съсобственикът - ответник е бил лишен от възможността да
ползва имота съобразно дела си, тъй като същият е бил ползван
непосредствено от ищцата и нейното семейство (родственици по права
линия), а дори в определен момент това да не е било така, имайки достъп до
имота, не е допускал другия съсобственик да си служи с него като държи
ключовете и не му ги предоставя.
По изложените съображения, съдът намира, че в полза на ответника се е
породило правото да получи обезщетение за ползата, от която е бил лишен от
невъзможността да ползва имота. Според цитираното ТР, обезщетението се
дължи от момента на поискването, което в случая е станало на 14.06.2022г., а
неговият размер се определя в съответствие с наемното възнаграждение.
Според приетото експертно заключение, средната пазарна цена за целия
апартамент за периода 14.06.2022г.-14.04.2023г. възлиза 3038лв., от което
следва, че за ½ част възлиза на 1519лв. До този размер ответникът има
насрещно вземане спрямо ищцата.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в ТР № 2/18.03.2022г. по
тълк. дело № 2/2020г., ОСГТК на ВКС, по възражението за прихващане съдът
се произнася в диспозитива на решението само когато възражението е
основателно. С отхвърлянето на иска като погасен чрез прихващане в
решението се индивидуализират пасивното, но и активното вземане по
основание и размер. Съдът не се произнася по неоснователното възражение за
прихващане в диспозитива на решението, зачитайки неговата характеристика
на защитно средство срещу предявения иск.
С оглед изложеното, предявеният иск следва да бъде отхвърлен, като в
частта за сумата над 895,95лв. до 1053,50лв., възлизаща на 157,55лв., поради
недължимост на вземането, а в останалата част за сумата от 895,95лв. поради
погасяване на вземането чрез прихващане с насрещно вземане на ответника.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на разноски има
ответникът, който е доказал такива в размер на 375лв. депозит за експертиза и
800лв. за адвокатско възнаграждение или общо 1175лв. Насрещната страна е
9
направила възражение за прекомерност, което съдът намира за неоснователно.
По делото са проведени 9 открити съдебни заседания, на които е присъствал
представител на ответника, като съгласно чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1/2004г., за
всяко следващо заседание след второто се заплаща допълнително по 250лв.
Събрани са писмени и гласни доказателства, както и е изслушано и прието
експертно заключение. Въведено е възражение за прихващане, което изисква
индивидуализация на вземането и неговото предявяване по начин, сходен с
насрещния иск. Ето защо, при съвкупната преценка на всички тези
обстоятелства, съдът намира, че платеното възнаграждение от 800лв. не е
прекомерно.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. М. В., ЕГН: **********, с адрес: *****
срещу П. Г. А., ЕГН: **********, с адрес: *****“ № *****, иск с правно
основание чл. 30, ал. 3 ЗС вр. чл. 41 ЗС за заплащане на сумата от 1053,50лв.,
представляваща платени разходи съобразно дела от общите части за ремонт
през 2021г. на покрива на сградата, в която се намира процесният апартамент
№ 3, а именно ***** като за сумата от 157,55лв. искът се отхвърля поради
недължимост на вземането, а за сумата от 895,95лв. поради погасяване на
вземането чрез извършено прихващане с насрещно вземане на ответника
спрямо ищеца с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, представляващо
обезщетение за лишаване от ползването за ½ част от апартамента за периода
14.06.2022г.-14.04.2023г., което насрещно вземане е в общ размер от 1519лв.
ОСЪЖДА В. М. В., ЕГН: **********, с адрес: ***** да заплати на П. Г.
А., ЕГН: **********, с адрес: *****“ № *****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 1175лв. разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10