Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр.Момчилград, 18.11.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Момчилградският районен съд в публично заседание, проведено
на 11.11.2019
година в състав;
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СУНАЙ
ОСМАН,
при участието на секретаря АНИТА
ДОЧЕВА., като разгледа докладваното от съдията НАХД № 258/ 2019г.
по описа на съда, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.63 от ЗАНН, и е образувано по жалба на М.В.П. с ЕГН- **********, с
адрес-***, против ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ за налагане на глоба серия К № 2928925, издаден
от ОДМВР- Кърджали, с което на осн.чл.189 ал.4 вр.182 ал.2 т.3 от ЗДвП, на жалбоподателят е било наложено
административно наказание- “глоба” в размер на 100 лева, за допуснато нарушение
на чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП.
В
жалбата, подадена от жалбоподателят, чрез пълномощник, се изразява недоволство
от процесният електронен фиш, с който е била наложена
горната глоба, като се посочва, че същият е незаконосъобразно издаден, при допуснати
съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила за издаването
му. Не били спазени правилата за издаването на ел.фиш, т.к., не са били налице
условията по процесуалният закон и по чл.189 ал.4 от ЗДвП, и това било така
защото при заснемането на управляваният от него л.а. не е била използвана
стационарна камера, а мобилна такава. Заявява, че ел.фиш не съдържал
необходимите реквизити- не бил посочен редът и срока за обжалването на същият,
както и правото на възражение по смисъла на чл.189 ал.6 от ЗДвП. Поради
изложеното иска отменяване на наложената със ел.фиш глоба, като развива
подробни съображения в жалбата.
В
съдебно заседание– жалбоподателят, редовно призован, не се явява, и не се
представлява.
Ответната страна- административно- наказващият орган,
ОДМВР- Кърджали, РУ-Момчилград, е постъпило писмено становище, в което се
развиват доводи за неоснователност на жалбата, и респ. за правилност и
законосъобразност на издаденият ел.фиш. Иска се потвърждаването на атакуваното
постановление.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
С електронен фиш серия К № 2928925, издаден
от ОДМВР- Кърджали, с което на осн.чл.189 ал.4 вр.182 ал.2 т.3 от ЗДвП, на жалбоподателят е било наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 100 лева, за това, че на 06.07.2019г. в 17,51ч. в път 1-5, км
349+850 разклон с.Балабаново, общ.Момчилград, в посока на движение гр.Кърджали към ГКПП „Маказа“, при въведено ограничение
на скоростта 60 км/ч. с пътен знак В 26 и отчетен толеранс от минус 3 км/ч; с МПС- л.а. „****“ с рег.№ ****, е извършено нарушение
за скорост, което е било установено и заснето с
автоматизирано техническо средство № TFR1- M615.
В ел.фиш е посочено, че разрешената скорост е 60 км/ч, установената скорост е била 82 км/ч, а превишението е било с 22 км/ч, което представлявало нарушение на чл.21 ал.2 вр.1 от ЗДвП.
Като доказателство по делото АНО е
приложил клип № 8663 от радар № 615, който съдържа 4 броя снимки от дата 06.07.2019г. в 17,510
часа, и в които се вижда МПС с рег.№ ****, като измерената скорост е 85 км/ч., при ограничение от 60км/ч., и превишение на скоростта с 25
км в час, и е прието като ст-ст
на наказуемата скорост 82 км в час, като наказуемо превишение на скоростта е от 22 км/ч. Сиреч, е приложен и законовият
толеранс от минус 3 км/ч.
В този снимков материал е посочено и мястото на нарушението, но само с
координати /приложена е карта с географските координати на мястото, където е
разположена АТСС/. Посочен е също така и регистрационният номер на автомобила,
който съвпада с посоченият номер във ел.фиш, в който точно и ясно е посочено
мястото на нарушението.
С копие на протокол с рег. № 303-р- 8093/ 08.07.2019г. на РУ-Момчилград към ОДМВР- Кърджали, се
установява, че автоматизираното техническо средство /упоменато по-горе с №615/,
на 06.07.2019г. за времето от 16,20ч. до 18,30 часа е било разположено в
разклона за с.Балабаново, общ.Момчилград /на път 1-5 км 349+850, в посока от
Кърджали към ГКПП- Маказа, където е имало пътен знак за ограничение на
скоростта от 60 км/ч.- като разстоянието от автоматизираното техн.средство до пътният знак е възлизало на 130 метра. От
този протокол е видно, че за това време са били направени 13 клипа /с
нарушения/ с посочени номера, т.е. в това число и процесният,
упоменат по-горе /със съответният номер/. Приложена е и схема/скица на
разположението на самата мобилна система за видеоконтрол.
От Протокол № 2-19-18 от 20.11.2018г., както и Протокол от проверка №
144- ФМИ/ 06.06.2013г. на Българският институт по
метрология, приложени по делото, се установява, че използваната по време на
установяване на процесното нарушение мобилна система
е от одобреният тип средство за измерване, което е преминало и последваща проверка.
От писмо №
1037/09.12.2015г. на
ОПУ- Кърджали са видни участъците по път- 5 /Е-85/ „Кърджали- п.к. Момчилград- Кирково- Маказа“, в които са въведени ограничения
на скоростта с пътен знак В-26, в т.ч. и за местоизвършване
на нарушението по настоящото производство
/в пункт 2 от писмото.
От
справка, извършена в системата на КАТ, е видно, че описаното по-горе МПС в процесният ел.фиш е собственост на юридическо лице /“В.-
ГЮНЕЛИЕВ АРХИТЕКТИ“ООД/, като от копие на регистрационен талон на автомобила,
упоменат по-горе, се установява, че именно жалбоподателят по настоящото
производство е посочен като законен представител на дружеството и съответно
неговото име е записано в талона на колата.
При така приетата
фактическа обстановка от права страна
съдът съобрази следното:
Жалбата е процесуално допустима, и е подадена лице, което има правен интерес от обжалването- т.е. от
легитимирана страна, и въпреки, липсата на яснота за датата на
връчване на електронният фиш на жалбоподателя, съдът приема, че е същата е подадена в срок. За
последното обстоятелство не са ангажирани доказателства от АНО, поради и което не следва да
се ограничи правото на жалбоподателят да обжалва атакуваният акт, поради и което съда приема, че подадената жалба е в срок.
Жалбата, разгледана по същество, се явява неоснователна.
Съдът, като се запозна със
съдържанието на обжалваният Ел. фиш, намери, че
същият съдържа всички задължителни реквизити, посочени в разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, както следва; 1/ посочена е териториалната структура на МВР, където нарушението е установено /и
това е ОДМВР- Кърджали/. Следва да се подчертае, че няма законово изискване да се посочва конкретно
кой е неговия издател, а така също и по какъв
ред следва да се обжалва, както и същият да съдържа подпис и печат на издателя
му, посочване на мястото и датата
на издаването му. Съдът счита, че не може по аналогия да
се прилагат правилата на ЗАНН, относно съдържанието на АУАН и НП, тъй като такова препращане
не е предвидено. Нещо повече, в случаят е използван утвърден
образец на ЕФ от Министъра на вътрешните
работи.
Обжалваният ЕФ съдържа и мястото, на което
е установено нарушението, което е задължителен реквизит
на издаденият електронен фиш,
като същото е посочено коректно
с текстово описание и координатите индивидуализиращи точно определено място на извършване
на нарушението.
От приложените
веществени доказателствени средства също се
установява точното място, на което
е извършено нарушението, както и посоката на движение, а така също датата
и точният час, както и регистрационният номер на
автомобила, а и всички останали реквизити на акта.
При така посоченото място– на територията на Община Момчилград, безспорна е компетентността на ОД на МВР-Кърджали
да издаде ЕФ, както и компетентността на настоящият съд да
се произнесе по спора. От събраните
по делото доказателства се стига до
извода, че извършването
на процесното административно нарушение по чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП /където е посочена различието от
разрешената скорост на движение в извън населено място за съответният вид МПС/ е установено и заснето
с автоматизирано техническо
средство № TFR1-М със съответният номер, което представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение от одобрен тип, преминала последваща проверка.
Както се установява от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 година по т.д. № 1/2013 година на ВАС, издаването на електронния фиш
е строго ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно
позиционирани технически средства със съответните предварителни обозначения за
съществуването им /чл.165 ал.2 т.6 и т.7 от ЗДвП/, същите да работят на
автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В
останалите случаи при използване на мобилни технически средства, обслужвани и
използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и
за констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим
общият ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.
Следва да се посочи, че с изменението на ЗДвП /с ДВ от 13.03.2015г/.,
електронни фишове могат да се издават и от автоматизирани технически средства
или системи, съответно стационарни или монтирани на автомобил, какъвто е
настоящия случай при спазване на изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Съгласно §
65. /Нова– ДВ, бр.19/ 2015 г./ от ДР на ЗДвП, "Автоматизирани технически
средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или
взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на
контролен орган и могат да бъдат два вида, както следва; 1/стационарни–
прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; и 2/ мобилни– прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работният
процес.
Трябва да се упомене, че с последното
изменение на чл.189 ал.4 от ЗДвП /ДВ бр.54/2017г., в сила от 09.07.2017г./, и която редакция е в
сила към момента на извършване на процесното нарушение, се предвижда издаването на ЕФ да става в отсъствие на контролен
орган и на нарушител, при наличието на предпоставки за това, а именно- Нарушението
да е установено и заснето с АТС или система, както и за него да не се предвижда
наказание „лишаване от право да се управлява МПС“ или „отнемане на контролни
точки“. Или казано иначе, отсъствието
на контролният орган и нарушителят е меродавно към момента на издаването на ЕФ,
а не на установяването на административното нарушение.
Следва да бъде съобразена и законовата промяна от 09.07.2017г. на
чл.165 ал.2 т.8 от ЗДвП, с която е отпадна изискването контролните органи да
обозначават, чрез поставяне на пътни знаци и да оповестяват в средствата за
масово осведомяване или на интернет страницата на МВР участъкът от пътя, на
който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез АТСС.
Предвид изложеното по-горе следва извода, че ограничението с ТР №
1/26.02.2014г. на ВАС в случая е неприложимо, предвид последвалите
законодателни изменения в ЗДвП. В цитираното по-горе Тълкувателно решение, както и в чл.7 ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.,
която понастоящем е отменена, е посочено, че при контролиране на движението с горепосочената
система следва да е поставен предупредителният знак. Такова нормативно изискване
към настоящият момент липсва, поради обстоятелството, че чл.7 от Наредбата е
отменен, а и дори при неговото действие в практиката на съдилищата се приемаше,
че непоставянето на знака не е съществено нарушение.
Предвид гореизложеното съдът приема, че обжалваният електронен фиш е издаден в съответствие с разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП. Съобразно и това се налага извода, че е установено и заснето нарушение на ЗДвП с АТСС, а именно с мобилна система
за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение, за което свидетелства приложеният клип № 8663 на радар № 615 от 06.07.2019г., който
съгласно разпоредбата на чл.189
ал.15 от ЗДвП е веществено доказателствено средство в административнонаказателният процес.
Съгласно съдържанието на специалната разпоредба на чл.188 ал.1 от ЗДвП, собственикът
или този, на когото е предоставено МПС, отговаря за извършеното с него
нарушение, а в случай, че собственикът не посочи на кого е предоставил МПС, се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение. В
настоящия казус се установява от електронният фиш, че МПС е регистрирано на
името на жалбоподателят- и по точно е
регистрирано на името на цитираното по-горе юридическо лице с законен
представител жалбодателят по делото.
Същият не се е възползвал от правото си по чл.188 ал.2 предл.2 от ЗДвП да посочи името на лицето, което е
управлявало моторното превозно средство, поради което съдът намира, че правилно
жалбоподателят е привлечен
към административнонаказателна отговорност, доколкото
е доказано авторството на деянието. Както и по-горе се упомена, в нормата на
чл.188 ал.1 от ЗДвП е установено положението, че собственикът или този, на
когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. И
тъй като всяко юридическо лице се представлява от свои законни представители
/какъвто безспорно е жалбоподателят- видно от регистрационен талон/, то и отговорността е на съответният законен
представител. Предвид и това съдът приема, че нормативният текст установява
юридическата отговорност за извършено нарушение с конкретно превозно средство,
в тежест на неговият собственик или в тежест на всяко трето лице,
на което това превозно средство е предоставено за ползване, като приложното
поле на тази норма обхваща не само случаите при които собственикът предоставя превозното
средство на трето лице, но и тези, при които лицето на което е предоставено
превозното средство, от своя страна го е предоставило на друго лице.
Съобразно и това регламентираният способ в нормата на чл.189 ал.4 от ЗДвП,
посредством който нарушението, трябва да бъде „установено и заснето“, изключва
възможността в този, същият момент да бъде персонифицирано, конкретното лице,
което е осъществило изпълнителното деяние. Поради и тази причина, в изречение
второ от цитираният нормативен текст е установена оборимата
презумпция, при липсата на данни относно лицето на което е предоставено
превозното средство и което в момента на нарушението е управлявало същото, да
се приеме, че извършител на деянието е собственикът на превозното средство /с
забележката, че юридическите лица се представляват от своите законни
представители- а същите се записват и в рег.талони на МПС/ и съответно на него да бъде наложено следващото се
наказание. Това е така, защото към момента на извършване на нарушението,
известните данни са тези, които се съдържат в информационната система на МВР за
регистрация на МПС в Р.България /вкл.и тези от регистрационните талони/. Тази оборима презумпция трябва да бъде тълкувана преди всичко в
рамките на самия чл.188 ал.1 от ЗДвП в който се съдържа. В този смисъл, след
като в първото изречение на текста е установена отговорност за собственика на
превозното средство, с което е извършено нарушението, или за всяко трето
лице, на което това превозно средство е било предоставено за ползване, то
възможността за собственика да се освободи от отговорност е да посочи, лицето
на което е предоставил превозното си средство, а съответно, възможността за
лицето на което е предоставено ползването на превозното средство да се освободи
от отговорността за извършеното с него нарушение е да посочи лицето на което
той от своя страна е предоставил същото.
Съдът приема за правилна и правната квалификация на
нарушението, тъй като безспорно е обстоятелството, че жалбоподателят
/в качеството си на законен представител
на држеството- собственик на МПС/ е извършил административно нарушение на чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП, като е управлявал МПС със скорост 82км/ч /с отчетен толеранс от минус 3 км в час/ при разрешена скорост в извън населеното място от 60 км/ч /което е било регламентирано в пътен
знак В 26 и което се установява с
писмо от ОПУ- Кърджали/, като превишението
е от 22 км/ч. В ЗДвП е предвидено, че превишението на разрешената скорост с 22 км/ч е наказуемо, поради и което
съдът намира, че правилно
е определено и следващото се административно наказание, което съгласно чл.182 ал.2 т.3от ЗДвП е „Глоба“ в размер на
100 лева.
Въз основа на гореизложените съображения съдът намира, че обжалваният
електронен фиш е законосъобразен, като не са налице основанията за отмяната на
същият, поради и което той следва да бъде потвърден.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН
ФИШ за налагане на глоба серия К № 2928925, издаден от ОДМВР- Кърджали, с който
на М.В.П. с ЕГН- **********, с адрес-***, на осн.чл.189 ал.4 вр.182
ал.2 т.3 от ЗДвП, е било наложено административно наказание- “глоба” в
размер на 100 лева, за допуснато
нарушение на чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване от
страните пред Административен съд гр.Кърджали в четиринадесет дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: