ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 909
гр. Бургас , 11.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на единадесети август, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно частно
гражданско дело № 20212100501301 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. И. П. с ЕГН-********** от *** против
Определение № 262913/07.05.2021г. постановено по гр.д. № 1014/2021г. по описа на
РС-Бургас, с което е оставена без уважение молбата му по чл.248 ГПК за изменение на
постановеното по делото определение № 262279/25.03.2021г. за прекратяване на
производството, с което са присъдени разноски за заплатено адв.възнаграждение от
600лв., като се иска присъждането на целия размер от 1800лв..
Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно, поради което
моли да бъде отменено. Твърди, че извършената от съда редукция на заплатения от
ищеца адвокатски хонорар за необоснована и несправедлива. Счита, че е неправилно
ощетен от съда, чрез обжалваното определение, за избора и решението си да избере
адвокат от друго населено место и се съгласи и заплати по-висок адвокатски хонорар в
размер 2,5-кратен на минималното възнаграждение. Навежда, че макар делото да е
било прекратено поради сторения от него отказ от иск, то последният е бил мотивиран
от действия на насрещната страна-работодателя, който е отменил обжалваната заповед
за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. При това
положение твърди, че е неправилно санкциониран от съда с редуциране на заплатеното
адв.възнаграждение по делото. Допълва, че в обжалваното определение липсват
мотиви за дължимост на ДДС върху адв.възнаграждение, т.к. процесуални ят му
представител е регистриран по ДДС.
1
Съобразно изложеното, моли за отмяна на обжалваното определение и
присъждане в тежест на ответника на пълния размер на изплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение от 1800лв. с ДДС, вместо определеното такова в редуциран
размер от 600лв..
В законовия срок ответникът по частната жалба „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД,
чрез пълномощника си е депозирал писмен отговор, с който обжалваното определение
се намира за правилно и законосъобразно и се моли за потвърждаването му. Счита
изложените от частния жалбоподател аргументи за несъстоятелни. Посочва, че
производството е прекратено поради отказ от иск от страна на ищеца преди
провеждане на съдебно заседание по делото, поради което и действията на
упълномощения от ищеца въззивник адвокат са сведени до изготвяне на исковата
молба; не са били належащи и необходими твърдяните действия по “анализирането на
значителен обем от информация“ , тъй като се касае за трудово дело по-което се иска
отмяна на заповед за дисциплинарно наказание. На свой ред счита, че адв.хонорар
следва да е съразмерен на извършената правна защита, без на накърнява или
облагодетелства интересите на която и да било от страните по делото. Твърди, че
претендираният такъв е напълно необоснован и в разрез със закона, като обуславя това
си твърдение с естеството на повдигнатия с исковата молба спор, извършените
процесуални действия, обема и сложността на извършената правна дейност и
величината на защитавания правен интерес. Счита, че претендиранато и определено от
ищеца прекомерно възнаграждение по дело, което не е разглеждано по същество би
довело до неоснователно обогатяване на една от страните и увреждане на другата,
която добросъвестно и своевременно е предприела действия по отстраняване и
уреждане на правния спор, с което се нарушава принципа на справедливост и
пропорционалност на предоставената на ищеца правна услуга.
Производството по гр. дело № 1014/2021 г. по описа на БРС е образувано по
предявена на 11.02.2021г. от В. И. П. искова молба против „Лукойл Нефтохим Бургас“
АД, с която се иска от съда отмяна на оспорена от ищеца заповед № 2/15.01.2021г., с
която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждуние за уволнение“
и осъждане на ответника да изплати на ищеца месечна премия за м.януари 2021г. в
размер на 1366лв., от която неправомерно бил лишен, като се претендират и разноски.
С разпореждане от 12.02.2021г. по реда на чл.131 ГПК БРС е разпоредил
връчване на исковата молба ведно с приложенията н ответника за отговор в
едномесечен срок.
С молба вх.№ 269499 от 09.03.2021г. ищецът е уведомил съда, че ответника е
издал Заповед № 3/01.03.2021г./приложена към молбата/ с която е отменил оспорената
с исковата молба заповед № 2/15.01.2021г. за налагане на дисциплинарно наказание,
2
поради което е заявил отказ от иска и е отправил молба за прекратяване на
производството по делото, като е поискал присъждане на сторените разноски в размер
на 1800лв. с ДДС за заплатен адв.хонорар. Към молбата са представени писмени
доказателства за твърденията.
На 16.03.2021г. по делото е постъпил писмен отговор с вх.№ 270148 от
ответника с който се иска прекратяване на производството поради липса на правен
интерес за ищеца от воденето му, тъй като оспорената заповед е отменена и на ищеца е
заплатена премията за м.януари 2021г., като е поискано присъждане на разноските да
бъде съобразено с действителната фактическа и правна сложност на производството и
факта, че същото не се е развило.
На 24.03.2021г. е постъпила молба-становище с вх.№ 270901 от ответника,
депозирана във връзка с връчен препис от молба вх.№ 269499 от 09.03.2021г. на ищеца.
В тази молба е изразено обосновано становище за прекомерност на търсените от ищеца
разноски, като се счита, че присъждането на същите следва да бъде към минимума с
оглед развитието на делото, фазата в която е прекратено, сложността на същото и
обема на предоставената правна услуга.
С определение № 262279/25.03.2021г. по гр.д. № 1014/2021г. БРС е прекратил
производството по делото по реда на чл.233 ГПК. Досежно претендираните от ищеца
разноски съдебният състав е съобразил и намерил за основателно стореното от
ответника възражение за прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК, е извършил
редуциране на претендираните разноски от ищеца за заплатен адв.възнаграждение от
претендираните 1800лв. на 600лв..
Постъпила е от ищеца молба по реда на чл.248 ГПК за изменение на горното
определение в частта за разноските с искане за присъждане на претендираните
разноски от 1800лв. за заплатено адв.възнаграждение.
В постъпил по реда на чл.248, ал.2 ГПК писмен отговор ответникът е възразил
по искането на ищеца, считайки същото за неоснователно.
С определение № 262913/07.05.2021г. по делото съдът е оставил без уважение
молбата на ищеца по чл.248 ГПК за изменение на определение № 262279/25.03.2021г.
по гр.д. № 1014/2021г. по описа на БРС в частта за разноските. Видно от мотивите
съдът е посочил, производството е прекратено порази отказ от иск, а нормата на чл.78,
ал.4 ГПК не предвижда дължимост на разноски в полза на ищеца в случай на
прекратяване на производството, като такива се дължат единствено на ответника.
Въпреки това съдът е преценил причините за прекратяване на делото и е присъдил
разноски при наличието на възражение от насрещната страна по чл.78, ал.5 ГПК.
3
Посочено е че при преценката за присъдения размер съдът е взел предвид извършените
процесуални действия от страните по делото и правната и фактическа сложност на
спора, както и заложените в НМРАВ размери.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира жалбата
неоснователна, по следните съображения:
Безспорно е съобразно гореизложената хронология, че производството не се е
развило по същество, напротив по-малко от месец след входиране на исковата молба в
съда, ищецът е депозирал отказ от същата, като производството е прекратено на това
основание. Други процесуални действия освен изготвяне на искова молба по
образуваното трудово дело не са извършвани. При тези данни правилно е посочено от
съда в обжалваното определение, че разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК не предвижда
право на разноски за ищеца.
Случаите, при които правото на иск е съществувало към момента на
предявяването на исковата молба, но някоя от предпоставките за съществуването му е
отпаднала впоследствие по причина извън поведението на ищеца, разкриват сходство
със случаите, за които е важимо разрешението, дадено с Определение № 215 от
10.12.2019 г. по ч. гр. д. № 2636/2019 г. на ВКС, ІІ г. о. Ето защо следва да се приеме, че
и в такива хипотези е допустимо ищецът да не понесе санкцията за направените от
ответника разноски по водене на делото. Това е максималният предел, до който
корективно може да се тълкува разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК. Същата не дава
никакво основание да се приеме, че при прекратяване на производството, дори и при
наличие на начална допустимост на претенцията и отпадане на същата в хода на
процеса по независещи от ищеца причини, ищецът има право да получи от ответника
заплащане на разноските, които е направил по водене на делото/вж.Определение №
595/20.07.2021г. по ч.к.д. № 38/2021г. II г.о. ВКС/.
Независимо от горното такива са били присъдени в размер на 600лв.,
съобразно фактическата и правна сложност на делото, обема на предоставената правна
защита, етапа на развитие на делото, момента на прекратяване на производството,
стореното възражение по чл.78, ал.5 от ГПК от насрещната страна. Съобразно
разпоредбата на чл.9 от НМРАВ за изготвяне на искова молба и писмен отговор по
искова молба, на въззивна жалба и отговор по въззивна жалба, без процесуално
представителство, възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или
8, но не по-малко от 300 лв..
При тези данни правилно е оставена без уважение молбата на ищеца по
чл.248 ГПК за изменение на определение № 262279/25.03.2021г. по гр.д. № 1014/2021г.
по описа на БРС в частта за разноските, като му бъдат присъдени сторените разноски в
4
пълен размер от 1800лв. за заплатено адв.възнаграждение.
Действително налични са доказателства, че процесуалният представител на
ищеца е регистриран по ДДС, а в обжалваното определение се е посочено, вероятно по
грешка или пропуск дали сумата от 600лв.е присъдена с включено ДДС. Този пропуск
не може да бъде коригиран по реда на въззивното производство и следва да бъде
отстранен от БРС.
С оглед изложеното, съдът намира, че частната жалба се явява неоснователна.
С оглед изхода по делото в тежест на въззивника следва да бъде присъдена
дължимата държавна такса за въззивното производство в размер на 15лв..
Определението не подлежи на обжалване на осн.чл.280, ал.3 ГПК
Водим от горното, и на осн. чл. 248, ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 262913/07.05.2021г. постановено по гр.д.
№ 1014/2021г. по описа на РС-Бургас по реда на чл.248 ГПК.
ОСЪЖДА В. И. П. с ЕГН-********** от *** да заплати по с/ка на ОС-Бургас
дължимата за въззивното производство държавна такса в размер на 15лв..
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5