РЕШЕНИЕ №
19.03.2021 г., гр.
Пазарджик
Пазарджишкият районен съд, ХVІ
граждански състав, в публично заседание на деветнадесети февруари две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
СЪДИЯ: МИРА
МИРЧЕВА
СЕКРЕТАР:
И. Панчева
разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 855 по описа на съда за 2021 година.
Производството е образувано по иск,
предявен от „Юробанк България“ АД – гр. София срещу Ц.И.Г. *** за признаване за
установено по реда на чл. 422 от ГПК, че ответницата дължи на ищеца следните
суми: 7346,44 лв., 1493,89 лв. договорна лихва за периода 24.08.2018 г. -
07.01.2020 г., 602,66 лв. мораторна лихва за периода 24.09.2018 г. - 07.01.2020
г. и 260,67 лв. такси за периода 24.08.2018 г. - 07.01.2020 г., както и
законната лихва върху главницата, считано от 22.01.2020 г. Претендират се и
разноските по заповедното и по исковото производство.
В исковата молба се твърди, че на
19.12.2003 г. картовото предприятие „Бългериън ритейл сървисис“ АД и ответницата
са сключили договор, по силата на който дружеството е предоставило на
ответницата (картодържател) револвиращ кредит под формата на кредитен лимит от
7350 лв. по кредитна карта „Euroline“. За предоставянето и управлението на
кредита картодържателят дължал на картоиздателя възнаграждение, включително, но
не само лихва, посочено в чл. 11 от общите условия към договора и приложението
към тях. Освен това се дължали такси за одобряване на кредита, за обслужването
му, за ползване на кредит в брой, за ползване на кредит над кредитния лимит, за
просрочено плащане и за преиздаване на картата. Претендираната главница е равна
на сумата от всички отделни усвоявания (тегления) от издаването на кредитната
карта до момента с приспадане на направените от длъжника погасявания. Сочи се,
че първото усвояване е било за покупка от “Германос Телеком България” ЕАД, и се
представя като доказателство копие от фактура. На 24.03.2005 г. банката ищец
придобила предприятието на „Бългериън ритейл сървисис“ АД, в това число
вземането към ответницата Ц.Г.. Продавачът на предприятието уведомил
картодържателя за извършеното прехвърляне с месечното извлечение от 10.03.2005
г., доставено до адреса на картодържателя по пощата съобразно уреденото от
общите условия. Длъжникът не е изпълнил задълженията си за заплащане на
месечните вноски и дължимите на банката възнаграждения, затова съобразно общите
условия банката е обявила вземането си за изцяло предсрочно изискуемо заради
неплащането на две последователни месечни вноски – тези с падежи през септември
и октомври 2018 г. с изявление до длъжницата, изпратено с нотариална покана и
връчено.
Ответницата е подала отговор, с който
оспорва иска. Позовава се на изтекла погасителна давност, като сочи, че липсват
годни доказателства за срок на кредита, освен вписания в заявлението брой
вноски – 24, но дори хипотетично да се приеме, че срокът е максималният такъв
от 10 години, какъвто не е, 5-годишната давност би изтекла на 19.12.2018 г.
Счита още, че договорът е нищожен на осн. чл. 26, ал. 2 от ЗЗД – липсва
съгласие и предписаната от закона форма, налице е неяснота относно основанието.
Документът, на който се позовава ищецът – заявление за издаване на кредитна
карта, представлява предложение за сключване на договор, при това адресатът на
предложението не е ясно обозначен, а може само да се презумира въз основа на
логото на бланката и използваното на едно място в текста буквено означение
“BRS”. Изявлението “за банката” на неустановено лице в долния край на бланката
е неясно като автор, цел и правни последици. В случай, че кредитната карта
действително е била издадена, не са представени от ищеца доказателства както за
сключен договор и условията му, така и за извършените операции с картата и за
погасяванията по нея до твърдяното спиране на плащанията. Ответницата заявява
още, че оспорва представените общи условия за издаване и използване на картата
– под тях липсват валидно положени подписи, както и изявление, че са част от
заявление или договор, липсват лични данни за кредитоискател и банка. Ответницата
заявява, че на основание чл. 193 от ГПК оспорва авторството и истинността на
заявлението. На следващо място, сочи се, че по представената от ищеца като
доказателство за усвоени суми данъчна фактура получател е дружеството “Нова”
ООД, с управител ответницата, а не самата тя като физическо лице, от което
следва извод, че задължено е дружеството; освен това сумата във фактурата е
1019 лв., а не 1276,77 лв. Заявява, че оспорва истинността и на фактурата на
осн. чл. 193 от ГПК. За предявената главница от 7346,44 лв. няма доказателства
как е формирана. Ответницата е внесла суми, многократно надвишаващи посочените
1276,77 лв. и не са представени доказателства как са отразени погасяванията. Не
е ясно как е формирана претендираната лихва, а при липсата на валидно сключен
договор с изрична уговорка за размера на лихвата тя е и недължима. В исковата
молба се сочи лихвен процент 18,5%, а в извлечение от 10.03.2005 г. - 19,90%.
Тези лихвени проценти надвишават значително пазарните за периода, непосилни са
и превръщат дълга в практически непогасяем, затова размерът на лихвите
противоречи на закона и морала и угворката за тях е нищожна. При липса на
договор и позоваване на неотносими общи условия недължими са и мораторната
лихва и таксите. Не съответства на фактите и обявяването на предсрочна
изискуемост от 16.08.2019 г. – през октомври и декември 2018 г. има направени
вноски, но не е ясно какво е погасявано с тях, а и банката се позовава на общи
условия за кредитни карти “MasterCard Cash”, които са друг вид карти.
Ответницата оспорва да са и изпращани месечни извлечения, включително това от
10.03.2005 г.
Предявеният иск е с правно основание чл.
чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит.
От представените по делото писмени
доказателства се установява следното:
На 19.12.2003 г. ответницата е попълнила и
подписала бланков документ, озаглавен „заявление за издаване на кредитна
карта“. В заглавната му част са посочени инициалите „BRS“ и под тях –
наименованието (с латиница): „Bulgarian Retail Services“, както и адрес и
телефонен номер на дружеството. В заявлението липсва посочване на срок на
договора за кредитна карта и кредитен лимит, там се съдържа единствено искане,
ако заявлението бъде прието, да бъде заверена сметката на „ГТБ“ АД със сумата
1276,77 лв.
На 20.12.2003 г. от „Германос
телеком – България“ АД е издадена фактура за покупка на телефонен апарат на
стойност 1019 лв. с получател „Нова“ ООД, чийто управител е ответницата.
В следващите години „БРС“ ЕАД и
„Юробанк България“ АД като негов универсален правоприемник (след покупка на
търговско предприятие) са издавали месечни справки за задължението на ответницата
по карта с номер, посочен като 541196хххххххххх. Три от тези справки са
представени по делото.
По делото е приложена справка
(компютърна разпечатка), издадена от банката – с печат и подпис на неин
служител – за всички транзакции по карта „Мастъркард“ с номер ***, с титуляр Ц.Г.,
включително тегления в брой, преводи към сметки на търговци и вноски за
погасяване на кредита. Остатъкът за плащане, изчислен от вещото лице, изслушано
по делото, е равен на 7350 лв. главница, 1451,77 лв. договорна лихва, 754,60
лв. лихви за просрочие за периода 10.09.2018 г. - 10.07.2019 г., 369,39 лв.
лихви за просрочие за периода 11.07.2019 г. - 07.01.2020 г. и 141,10 лв. такси
за периода 04.09.2018 г. - 10.12.2018 г. За изчисленията вещото лице е ползвало
само предоставената от банката разпечатка, намираща се по делото.
При тези факти
съдът намира следното от правна страна:
Не може да се приеме, че
представеното заявление за издаване на кредитна карта представлява писмен
договор или само по себе си доказва сключването на такъв договор. В него не
само липсва точно посочване по обичайния начин на дружеството издател (с
наименование с кирилица на български език и форма на търговското дружество) –
то все пак може да се изведе от буквеното съкращение и наименованието с
латиница, но основното е, че липсват съществени елементи от договора, като
например размер (лимит) на сумата, която се отпуска. Липсват също срок на
договора и размер на минималните месечни вноски. Ако е бил налице писмен
договор, съдържащ всички тези условия, той не е представен по делото. Вярно е,
че ответницата в отговора на исковата молба заявява, че е „внасяла суми“ за
погасяване на задължение, т.е. непряко признава наличието на някакво задължение
за погасяване, макар в същото време да твърди, че договор за кредит и издаване
на кредитна карта няма. От нейното изявление обаче не може да се направи извод
за размера на поетото задължение и за това, дали то към момента вече не е
погасено. От представените доказателства данни за размера на задължението
съдържат само разпечатката на транзакциите и трите месечни извлечения (които се
отнасят към по-ранен момент). Тези документи обаче изхождат от ищеца и с тях
той цели да докаже обстоятелства в своя полза. В конкретния случай, с оглед
другите обстоятелства по делото и позициите на страните, съдът не счита, че
следва да се приложи чл. 182 от ГПК и разпечатката на транзакциите да бъде
кредитирана като доказателство в полза на ищеца. Нейната убедителност се разколебава
от непредставянето на договор за кредит (издаване и ползване на кредитна карта)
и непредоставянето от страна на банката на вещото лице на достъп до данни и
документи извън тези по делото. Други доказателства за наличието на все още
непогасено задължение на ответницата липсват, а след като липсват, и искът е
неоснователен и следва да се отхвърли с присъждане на разноски за ответницата.
Поради този изход на делото не е
нужно да се разглеждат останалите възражения на ответницата, направени с отговора.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Отхвърля иска за признаване за
установено, че ответницата Ц.И.Г., ЕГН **********,***, дължи на ищеца „Юробанк
България“ АД – гр София, ЕИК *********, сумите 7346,44 лв., 1493,89 лв.
договорна лихва за периода 24.08.2018 г. - 07.01.2020 г., 602,66 лв. мораторна
лихва за периода 24.09.2018 г. - 07.01.2020 г. и 260,67 лв. такси за периода
24.08.2018 г. - 07.01.2020 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от 22.01.2020 г. до плащането на сумата – задължение по заповед за
изпълнение № 70 от 24.01.2020 г., издадена по гр. дело 189/2020 г. на
Пазарджишкия районен съд.
Осъжда „Юробанк България“ АД – гр
София да заплати на Ц.И.Г. сумата 990
лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: