Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Варна, 8.12.2014г
в името на
народа
ВАРНЕНСКИЯ
ОКРЪЖЕН
СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в публично съдебно заседание на двадесет и осми октомври 2014г
в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА
Г.
ЧЛЕНОВЕ:
ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВА АНАСТАСИАДИС мл.с.
при участието на секретаря С.Т.,
като разгледа докладваното от съдия Г.
в.гр.д.№ 1468
по описа на ВОС за 2014г,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по жалбата на П.К.С. срещу решение на ВРС-ХVІІс-в № 2308/29.04.2011 по гр.д.№ 5444/2013, с която е отхвърлени предявените от него против
:
К.Г.М. обективно съединени искове за заплащане на
сумата от 3100лв, представляваща
неизплатено задължение по договор за заем от 11.11.2009г, на осн.чл.240 ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
– 16.04.2013г, до окончателното й изплащане, както и за заплащане на сумата от 798,91лв, представляваща мораторна лихва
върху главницата за периода от 30.10.2010г до 15.04.2013г;
Г.К.М. обективно
съединени искове за заплащане на сумата от 3000лв,
представляваща неизплатено задължение по договор за заем от 11.11.2009г, на
осн.чл.240 ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба – 16.04.2013г. до окончателното й изплащане, както и за
заплащане на сумата от
773,14лв, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 30.10.2010г
до 15.04.2013г;
ПРИЗНАЛ е
оспорването истинността на подписите и ръкописните текстове положени в Записите
на заповеди от 11.11.2009г., издадени от К.Г.М. и Г.К.М., за недоказано, на
осн.чл.194 ал.2 ГПК.
ОСЪДЕНИ Е
ищецът П.К.С. да заплати на Г.К.М. сумата от 320лв – разноски по делото , на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Счита решението за незаконосъобразно и
затова моли за неговата отмяна и постановяване на друга за уважаването на
исковете отхвърлянето на иска.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор само от въззиваемия Г.К.М.
за неоснователност на жалбата, което становище поддържа и в с.з. чрез процесуалния си представител.
Въззиваемият К.Г.М. в с.з.,
чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата.
В исковата си молба П.К.С. излага, че с ответниците е
сключил поотделно два договора за заем от 11.11.2009г, по силата на които е
предоставил на К.М. в заем сумата от 3100лв и на Г.М. сумата от 3000лв. За
посочените суми ответниците му подписали записи на заповед със задължение за
връщане на сумите на 30.09.2010г. След падежа ответниците не върнали сумите и
затова ищецът им изпратил писмени покани за изпълнение, получени от ответника К.М..
Моли за постановяването на решение, с което да бъде осъден първият
ответник К. Г.М. да заплати на ищеца сумата от 3100лв, представляваща
неизплатено задължение по договор за заем от 11.11.2009г, на осн.чл.240 ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
до окончателното й изплащане, както и сумата от 798,91лв, представляваща мораторна
лихва върху главницата за периода от 30.10.2010г до 15.04.2013г, на осн.чл.86 ЗЗД;
да бъде осъден вторият ответник Г. Кр.М.
да му заплати сумата от 3000лв, представляваща неизплатено задължение по
договор за заем от 11.11.2009г, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на ИМ до окончателното й изплащане, както и
сумата от 773,14лв,
представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 30.10.-15.04.2013г, на осн.чл.86 ЗЗД. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, ответниците са депозирали писмени отговори на
исковата молба, с които се оспорват основателността на исковете. Твърдят, че не
са сключвали договори за заем с ищеца, че парични суми не са им предавани,
както и че не са издавали записи на заповед във връзка с тях. Оспорват
истинността на записите на заповеди. Излагат съображения, че са нищожни поради
липса на съгласие и предвид това, че са съставени чрез пренасяне на текстове от
друг документ. Евентуално, сочат че записите на заповед са подписани при
измама, предвид което са унищожаеми. Релевират
доводи, че ищецът е пожелал ответниците да подпишат записи на заповед с оглед
гарантиране разходите му по бъдеща съвместна издателска дейност.
Молят съда за отхвърляне на исковете като неоснователни като им бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Така предявените в условията на субективно пасивно и обективно кумулативно
съединяване искове са с правно основание чл.240 ал.1 и чл.86 ЗЗД.
СЪДЪТ, като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани с въззивната
жалба и възраженията на страните, всички събрани по делото доказателства,
приема за установено от фактическа
страна :
От представените по делото записи на заповед /л.8,9-І/, се установява, че
на 11.11.2009г. ответникът К.Г.М.
подписал в полза на ищеца запис на заповед за сумата от 3100лв., а ответникът Г.К.М.
за сумата от 3000лв. В същите е бил уговорен падеж - 30.10.2010г.
От представените по делото покани от 1.03.2013г /л.11-14-І/ е видно, че
ответниците са били поканени да възстановят сумите на ищеца, в 3-дневен срок, считан
от получаване на поканата. Същите са получени от адресатите на 4.03.2013г и на 7.03.2013г
съответно /л.15,16-І/.
Авторството на положените под записите на заповед подписи, както и
ръкописните текстове, е било оспорено и затова на осн.чл.193 ГПК е открито
производство по реда на чл.193 ГПК. Според заключението на вещите лица по комплексната
съдебно-почеркова и техническа експертиза, неоспорена
от страните и приета от съда като обективно и компетентно дадено се установи,
че подписите и ръкописните текстове в Записите на Заповеди от 11.11.2009г, са
изпълнени реално от посочените за техни автори лица - К.М. и Г.М. и липсват признаци за подправянето им; липсва пренасяне
на текст от други документи, включително по електронен път; няма признаци за
технически, механически способи за пренасяне поставяне на текст, заличаване,
подмяна на букви и цифри, копиране под каквато и да било форма, вдлъбнатини,
щрихи, сканиране, пренасяне и повтаряне на контурите с химикална
паста.
Поради това съдът приема проведеното оспорване за недоказано и следва да
бъде отхвърлено по реда на чл.194 ал.2 ГПК, а посочените документи не следва да
бъдат изключвани от доказателствения материал.
От приложено по делото банково бордеро, издадено от „Корпоративна търговска
банка”АД-София /л.91, 92-І/ е видно, че на посочената
в него дата 11.11.2009 ищецът П.С. е
изтеглил сумата от 5050лв и на същата
дата е превел 1050лв на ответника Г.М. по сметка в „Ситибанк
Н.А”. Основанието за превод е посочено като „вноска по кредитна карта”.
По делото са приложени копия от корицата на книга „Глътки първак” с автор П.С.,
издадена от изд-во „Стършел” през 2011, на която
рецензент е бил К.М. / л.97,97-І/.
Книгата е надписана с посвещение от автора П.С. за К.М. с дата
28.03.2011г.
По делото са ангажирани и гласни доказателства от двете страни по делото –
свидетелите: М.а П. З., сочена от
ищеца, и М. И.И. и И.М.Я., сочени от ответната страна.
Свид. М.З. /л.97-І/,
която живее във фактическо съжителство с ищеца, излага, че го е придружавала
през 2009г до КТБ, откъдето изтеглил около 6000лв и ги дал от ответниците. Една
част от парите предал на ръка, а друга – 1050лв. превел по сметка на Г.М., На срещата
били четиримата, като сумата била дадена в заем, за което ответниците подписали
на ищеца Записи на Заповеди. Ответниците поели задължението да върнат парите до
няколко месеца. Излага, че познава К., тъй като са се срещали по различни
поводи и литературни четения. К. и Г. ги е свързала любовта към литературата.
Не знае двамата като съавтори да са издавали книга. Твърде, че К. е писал
рецензия за книга на П..
Свид. М. И.И. /л.98-І/ излага, че при една
от срещите си с Г., се обадил баща му К.. Помолил го да отиде на среща с негов
приятел, за да подпише някакъв документ. От обясненията на Г. разбрал, че баща
му заедно с П.С. ще издават съвместно някаква книга, която ще напише К., а
издаването й ще се финансира от П.С.. Видял Г. да подписва някакъв документ, но
не знае неговото съдържание. Никога не е чувал, че К. и Г. са искали заем.
Категоричен е, че ако е ставало въпрос за заем, Г. щял да му каже.
Свид. Я., заяви в показанията си, че
при едно ходене на гости на Г. е дошъл П.. Започнали да водят разговор с баща
му – К., от който тя разбрала, че ще издават някаква книга. Финансирането щяло
да бъда на равни начала, но понеже е криза, щели да го отложат. Тогава Г.
попитал за някакъв документ, а баща му отговорил, че е унищожен. Не е чувала Г.
да е искал заем от някого. Веднъж през 2011г, пред хали „Шипка” /същите се
намираха на ул.”Шипка” и не съществуват приблизително от 20 години, но в
сградата се помещава Клон на ”КТБ”АД, бел. от
с.-докл./, видяла Г. да подписва някакъв документ на П.,
но не знае какъв. От разговор разбрала, че касае финансиране на книга.
Свид.Кешишян /л.150-І/ обясни, че не знаел между страните
да има неуредени финансови отношения. Известно му е, че К. веднъж е искал заем
по повод раждане на внучката му от 1500лв, който му върнал. По думите на
свидетеля ставало дума за някаква издателска дейност, заради която П. /ищецът/
имал претенции, че дал пари на К. Тъй като свидетелят бил фотограф на всички
книги на К.М., ако е имало такава издателска дейност, най-вероятно щял да
бъде ангажиран. Свидетелят знаел само за
една книга. Известно му било, че страните са имали намерение за съвместна
издателска дейност, но няма спомен за това, тъй като било изминало време. Така
както му било обяснено, П.С. искал някакви пари от Кр.
М.. Изказва предположение, че ако двамата са имали намерение за съвместна
дейност, щял да бъде ангажиран. При срещите му с ответниците не бил чувал да се
говори за заеми.
Горната фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл.240 ал.1 ЗЗД с договора за заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, като заемателят се задължава
да върне заетата сума или
вещи от същия
вид, количество и качество. Като реален договор
, същият произвежда действие /т.е. се счита за сключен/
от момента на предаването на дадената в заем сума. Установяването на този факт е в тежест на ищцовата страна
с оглед разпределението на доказателствената тежест.
Тъй като оспорването относно
авторството на представените записи на заповед не бе успешно проведено от
ответниците, то тези документи не следва да бъдат изключени от доказателствения
материал. Същите следва да бъдат ценени като частни диспозитивни документи -
разписки, изходящи от ответниците, относно реалното получаване на посочените в
тях парични суми, и поемането на задължението същите да бъдат върнати в
посочения срок -30.10.2010. Тъй като по естеството си записите на заповед обективират абстрактни сделки, то основанието за
предаването на посочените парични суми подлежи на установяване чрез главно и
пълно доказване от страна на ищеца. Твърдението
му, че вземането му произтича от договор за заем, което се потвърждава и от
гласните доказателства на разпитаната свид.Захариева,
по отношение на които съдът съобразява и факта, че същата живее на съпружески
начала с ищеца. Единствено тази свидетелка излага впечатления за факти, на
които е станала очевидец, а не преразказва узнато от други лица или да изказва
предположения. Изложеното от нея, съпоставено в представените писмени
доказателства /изтеглената сума от банката в размер на 5050л, част от която в
размер на 1050лв била преведена по сметката на отв.Г.М.,
и издаването на записите на заповед, като всичко това е станало в един и същи
ден – 11.11.2009г/. Ето защо, макар ответната страна да сочи трима души
свидетели, съдът намира, че същите не разколебават убеждението му относно
обстоятелствата, при които са възникнали облигационните отношения между
страните. Тъкмо обратното, показания на сочените от ответниците свидетели
косвено потвърждават тезата на ищеца за даването на парите в заем, дори и това
да е било свързано със съвместна издателска дейност, както се сочи от ответната
страна. Така например свид.И. има впечатления за това, че Г.
подписал някакъв документ, но не знае с какво съдържание. Свид.
Я. излага, че през 2011г пред хали „Шипка” видяла Г. да подписва някакъв
документ на П., но не знае какъв; от разговор разбрала, че касае финансиране на
книга. Съдът намира, че свидетелката е много категорична по отношение на
годината, без да става ясно как точно си спомня, че се е случило тогава, като в
същото време не е прецизна по отношение на посочване на мястото където това се
е случило – същата сочи, че това е станало пред сградата на Хали „Шипка”. Ноторно известно е, че същите се намираха в гр.Варна на ул.”Шипка” и че като такива не съществуват повече
от 20 години, а на това място в част от ремонтираната сграда се помещава Клон
на „КТБ”АД. В показанията на свид.К. също се говори за финансиране
издателска дейност / без да става ясно коя от двете страни по спора ще я
извършва/, като се съдържат предположения, без да има лични впечатления за
това.
Не се установява по делото, а и не
се твърди от ответниците между страните да е имало други облигационни
отношения, свързани с подписването на документи.
Отделно от това, по никакъв начин
не се установи по делото възражението на ответниците, че подписването на
записите на заповед е станало поради измамливите действия на ищеца.
Предвид изложеното по-горе съдът намира предявените в условията на
кумулативно активно и пасивно съединяване искове са с правно основание и затова
следват да бъдат уважени.
Като
последица основателността на главните искове, основателни се явяват и акцесорните
претенции за обезщетение за забава предвид, като същите не са били оспорени по
размер.
Достигането до правни изводи,
различни от тези на РС, налага отмяната решението на ВРС и вместо него
постановяване на друго за уважаването на претенциите.
По разноските.
В полза на ищцовата страна следва да
бъдат присъдени само разноските, направени за настоящото производство за двете
инстанции, посочени в р-л А и Е от Списъка за
разноски, представен от адв. М.К., без
претендираните, сторени в други производства и описани в раздел Б, В, Г, Д ; същите
биха могли да бъдат предмет на отделно производство. За първата инстанция
размерът на разноските възлиза на 344лв-заплатена д.такса
и 1070лв – заплатен адв.хонорар, от които за защита
спрямо отв.Г.М.- 540лв и за защита спрямо отв.К.М.-530лв. За въззивната
инстанция възлиза на 59лв –заплатена д.такса и 1480лв
адв.хонорар, от които за защита спрямо отв.Кр.М. – 740лв и за защита срещу отв.Г.М.-720лв.
По отношение размерите на адв. възнаграждение е
направено възражение за прекомерност.
Предвид общият размер на иска спрямо отв.К.М. –
3100лв главница и 799лв – мораторна лихва или общо 3899лв, а спрямо отв.Г.М.
– 3000лв и 774,13лв – мораторна лихва или общо 3774,13лв, и съобразно чл.7 ал.2 т.2 от
Наредба № 1/2004 за минималния размер на адв.
възнаграждения в редакцията преди изменението с ДВ бр.28/28.03.2014, следва
да бъде определен минималният размер за първата инстанция, както следва 374лв и
респ.365лв. За въззивната инстанция следва да се съобрази влялото в сила от
1.04.2014 изменение на Наредбата, при което положение минималните размери
следва да бъдат 503лв и 492лв респ. Или, по отношение
на отв.К.М. – дължимите разноски за общо в размер
на 877лв за двете инстанции
/374лв+503лв/, а по отношение на отв.Г. Кр.М. – общо в размер на 857лв
за двете инстанции /492лв + 356лв/.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението на ВРС-ХVІІс-в
№ 2308/29.04.2011 по гр.д.№ 5444/2013, с която са
отхвърлени предявените от него против К.Г.М.
обективно съединени искове за заплащане на сумата от 3100лв, представляваща неизплатено задължение по договор за заем от
11.11.2009г, на осн.чл.240 ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба – 16.04.2013г, до окончателното й
изплащане, както и за заплащане на сумата от 798,91лв,
представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 30.10.2010г до 15.04.2013г; и против Г.К.М. обективно
съединени искове за заплащане на сумата от 3000лв,
представляваща неизплатено задължение по договор за заем от 11.11.2009г, на
осн.чл.240 ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба – 16.04.2013г до окончателното й изплащане, както и за
заплащане на сумата от
773,14лв, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 30.10.2010г
до 15.04.2013г; ПРИЗНАЛ е оспорването истинността на подписите и
ръкописните текстове положени в Записите на заповеди от 11.11.2009г, издадени
от К.Г.М. и Г.К.М., за недоказано, на осн.чл.194 ал.2 ГПК, както и е осъден ищецът
П.К.С. да заплати на Г.К.М. сумата от 320лв – разноски по делото , на осн. чл.78 ал.3 ГПК, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА К.Г.М. ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на П.К.С. ЕГН ********** ***
сумата от 3100лв /три хиляди и сто лева/,
представляваща неизплатено задължение по договор за заем от 11.11.2009г, на осн.чл.240
ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба – 16.04.2013г до окончателното й изплащане, както и за заплащане на
сумата от 798,91лв /седемстотин деветдесет и осем
лева и 91ст/, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 30.10.2010г
до 15.04.2013г, както и разноски за
двете инстанции в размер общо на 877лв /374лв+503лв/, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Г.К.М. ***, р-н „Одесос” ул.”Васил Друмев” № 36 вх.Б
ет.5 ап.37, ДА ЗАПЛАТИ на П.К.С. ЕГН
********** *** сумата от 3000лв /три
хиляди лева/, представляваща неизплатено задължение по договор за заем от
11.11.2009г, на осн.чл.240 ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба – 16.04.2013г до окончателното й
изплащане, както и за заплащане на сумата от 773,14лв
/седемстотин седемдесет и три лева и 14ст/,
представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 30.10.2010г до 15.04.2013г, както и разноски за двете инстанции общо в
размер на 857лв /492лв
+ 356лв/, на осн.чрл.78 ал.1 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, арг.чл.280 ал.2 ГПК.