Р Е Ш
Е Н И Е
град Добрич, 10.08.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ,
гражданска колегия, двадесети състав, в
публично заседание, проведено на двадесет и трети юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. Николов
при секретаря Ирена Иванова.
…………………………………………
разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело № 00004 по описа
за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от “Водоснабдяване и
канализация Сливен” ООД със
седалище и адрес на управление: град Сливен, ул.
„Шести септември” № 27, ЕИК *********, представлявано от управителя С.Р., срещу С.Х.С., ЕГН
********** *** и настоящ с.Д., общ.Добричка, ул.”Седма” № 12, като длъжник – потребител и
водоползвател на вода и ползващ услугите отвеждане и пречистване на отпадни
води, за установено по отношение на ищеца, че ответникът дължи на ищеца по
заповед № 613 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК от 13.06.2018г.,
издадена по ч.гр.дело № 795/2018г. по описа на РС-Нова Загора, а именно: 218,70 лева за предоставени на
длъжника услуги – водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води за имот, находящ се в с.П.П.,
общ.Нова Загора, за периода 01.11.2015г. - 31.05.2017г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 08.06.2018г., до
окончателното изплащане; 24,23
лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата към 02.05.2016г. Претендират
се съдебните разноски в
настоящото и заповедното производство.
След оставяне исковата молба без движение е направено
уточнение, че мораторната лихва се претендира за периода 01.11.2015г. –
02.05.2018г.
В исковата молба се навеждат твърдения, че ответникът е ползвал ВиК
услуги по индивидуална партида в с.П.П., общ.Нова Загора, като не е платил за
процесния период. По подаденото
заявление по реда на чл.410 ГПК е издадена заповед, която е била връчена по
реда на чл.47, ал.5 ГПК, което обуславя правния интерес от производството.
В законоустановения срок е подаден отговор на исковата молба чрез особен представител. Счита се че искът е неоснователен, липсват доказателства в подкрепа на твърдението, че ответникът е ползал като абонат претендираното количество вода.
От събраните по делото
доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Със
заповед № 613 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 13.06.2018г. по ч.гр.дело № 795/2018г.
по описа на РС-Нова Загора длъжникът С.Х.С., ЕГН ********** ***, е осъден да заплати на кредитора „Водоснабдяване и канализация - Сливен”ООД със седалище и адрес
на управление: град Сливен, ул. „Шести септември” № 27, ЕИК *********,
представлявано от управителя
С.Р., следните суми: 1 273,32
лева, за предоставени на длъжника услуги – водоснабдяване, отвеждане
и пречистване на отпадни води за имот, находящ се в с.П.П., общ.Нова Загора, аб.№ 63283, за периода
01.03.2012г. - 31.05.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от
08.06.2018г. до окончателното плащане; 518,13
лева, представляваща мораторна лихва върху стойността на издадени фактури за
периода 01.03.2012г. до 31.05.2017г. към 02.05.2018г.; 36,83 лева,
представляваща внесена държавна такса.
Заповедта е била връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК. С искова молба с вх.№ 24990 от 29.11.2018г., по което е
образувано гр.дело № 6713/2018г. по описа на РС-Сливен, кредиторът е предявил
иск за съществуване на вземането си.
По
делото са представени издадани за процесния период фактури: № ********** от
31.05.2017г., № ********** от 28.02.2017г., № ********** от 31.03.2017г., № ********** от 30.04.2017г., № ********** от
31.01.2017г., № ********** от 31.03.2016г., № ********** от 29.02.2016г., № **********
от 31.01.2016г., № ********** от 31.12.2015г., ********** от 30.11.2015г., №
********** от 30.04.2015г., № ********** от 31.03.2015г., № ********** от
28.02.2015г., № ********** от 31.01.2015г.; Справка за С.Х.С. в Служба по
вписванията – Нова Загора; Карнет – 2 бр. за клиент № 63283.
По
делото е допусната ССчЕ, заключението по която е изслушано по делегация пред
РС-Нова Загора, не е оспорено, а съдът кредитира като професионално изготвено и
обективно. Според вещото лице, изразходеното количество вода от ответника през
процесния период е в размер на 135 куб.м и е равно на фактурираните количества
по представените фактури. Съобразно действащия ценоразпис за периода,
стойността на доставеното количество вода и дължимите ВиК услуги са в размер на
182,25 лева или 218,70 лева с включен ДДС. Законната лихва върху дължимото е в
размер на 24,66 лева.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи (издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, обн ДВ, бр.88 от 08.10.2004г. със следващи изм. и доп.)
потребители на услугите В и К са лицата с вещни права (собственост, строеж,
ползване) върху водоснабдения имот и правоотношението им с В и К – оператора се
урежда от приети от тях общи условия – член 8, ал.1 от Наредбата. С оглед твърденията на страните,
представените писмени доказателства и приложеното ч.гр.дело № 795/2018г. по
описа на РС-Нова Загора, съдът намира за безспорно, че ответникът е собственик
на ПИ с пл.№ 137, парцел VІІІ с площ по документи от 898 кв.м /с неуредени
сметки по регулация до 970 кв.м по скица/, представляващ дворно място, ведно с
паянтова стопанска сграда от 68 кв.м, находящ се в с.П.П., общ.Нова Загора,
поради което се явява ползвател на ВиК услуги по смисъла на закона. Безспорно е
установено извършване на доставки на ВиК услуги от страна на ищцовото
дружество. Между страните е възникнало облигационно правоотношение, чийто източник е
сключен помежду им договор, имащ характеристиките на договора за продажба съгласно чл.183 и сл. ЗЗД, тъй като има за предмет
предоставяне на потребителя на определени услуги срещу заплащане на цена. По
силата на договора в правната сфера на всяка от страните са възникнали редица
права и задължения, в това число задължения на продавача да предоставя на
купувача посочените
в ОУ ВиК - услуги, а за ответника - да
заплаща стойността на получените и ползвани услуги. Спорен е
размерът и дължимостта на потребеното количество вода въз основа на валидно
възникнало облигационно правоотношение, по силата на което ищецът в качеството
му на „В и К” оператор е предоставял на ответника в качеството му на потребител
на услуги – водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води за обекта в
с.П.П., общ.Нова Загора, за процесния период.
С оглед изложеното, за ответника е формирано задължение към В и К оператора
за заплащане на предоставени услуги в периода 01.11.2015г. - 31.05.2017г. Съдът намира, че отчетеното количество вода
в размер на 135 куб.м на стойност 182,25 лева, а с включен ДДС в размер на
218,70 лева, обективирано в представените фактури, е извършено
законосъобразно, поради което искът като основателен, следва да бъде уважен.
Предвид уважаване на
главния иск, подлежи на уважаване и акцесорният за законната лихва върху главницата
от 218,70 лева, дължим от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК –08.06.2018г., до окончателното
изплащане. Съгласно заключението на вещото лице,
дължима е и мораторната лихва върху главницата за периода от падежа на всяка
една от издадените фактури за периода до 02.05.2018г. в размер на 24,66
лева. Тъй като исковата претенция е в размер на 24,23 лева, то същата следва да
се уважи именно до този размер.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца по делото следва да се присъдят направените
в настоящото производство разноски в размер на общо 735 лева – 75 лева държавна
такса, 150 лева депозит за вещо лице, 150 лева депозит за особен представител и
360 лева адвокатско възнаграждение. Съгласно т.12 от ТР № 4 от 18.06.2014г.
т.д. № 4/2014г., ОСГТК на ВКС, съдът определя разноски в заповедното
производство в размер на 5,00 лева.
Водим
от горното, съдът :
Р Е
Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото на основание чл.422
във връзка с чл.415 ГПК,
че С.Х.С., ЕГН ********** с настоящ адрес ***, дължи на “Водоснабдяване и
канализация Сливен” ООД със седалище и адрес на управление: град Сливен, ул. „Шести
септември” № 27, ЕИК *********, представлявано от управителя С.Р., по заповед № 613 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 13.06.2018г., издадена по ч.гр.дело № 795/2018г. по
описа на РС-Нова Загора, следните суми:
218,70 лева /двеста и осемнадесет лева и седемдесет стотинки/, представляваща неплатена цена за предоставени от
„Водоснабдяване и канализация Сливен” ООД услуги за обект – ПИ с пл.№ 137, парцел VІІІ
с площ по документи от 898 кв.м /с неуредени сметки по регулация до 970 кв.м по
скица/, представляващ дворно място, ведно с паянтова стопанска сграда от 68
кв.м, находящ се в с.П.П., общ.Нова Загора, аб.№ 63283, за периода 01.11.2015г.
- 31.05.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК – 08.06.2018г., до окончателното изплащане;
24,23 лева /двадесет и четири лева и двадесет и три стотинки/,
представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от падежа на
всяка една от издадените фактури за периода до 02.05.2018г.
ОСЪЖДА С.Х.С., ЕГН ********** да заплати на “Водоснабдяване и
канализация Сливен” ООД със седалище и адрес на управление: град Сливен, ул. „Шести
септември” № 27, ЕИК *********, сумата 735 лева /седемстотин
тридесет и пет/, представляваща разноските в производството по гр.дело № 00004/2019г.
по описа на ДРС.
ОСЪЖДА С.Х.С., ЕГН ********** да заплати на “Водоснабдяване и
канализация Сливен” ООД със седалище и адрес на управление: град Сливен, ул. „Шести
септември” № 27, ЕИК *********, сумата 5 лева /пет/, представляваща
разноските в производството по ч.гр.дело № 795/2018г. по описа на РС-Нова Загора.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Добрич в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия :