РЕШЕНИЕ
№ 307
гр. Горна Оряховица , 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Красимира Ив. Николова-
Петрова
като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-Петрова Гражданско
дело № 20214120100698 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Иск с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД.
Ищецът В. ЕМ. П. с ЕГН **********, с адрес: град Г.О. ул..., чрез пълномощник –
адвокат Н.К. от ВТАК, със служебен адрес и адрес за призоваване : град Г.О. ул..., твърди в
исковата си молба, че ищецът е потребител на електрическа енергия за битови нужди, като
захранването с електрическа енергия до недвижимия имот на ищеца е прекъснато поради
забавеното плащане на месечната сметка за ток. Твърди, че ответникът е издал фактура №
ТП **********/02.02.2018г. и фактура № ТП **********/12.04.2018г., всяка на стойност 19
лв., като с тези две фактури ответното дружество е начислило наказателна такса за
възстановяване на захранването до обекта на потребителя. Твърди, че ищцата е заплатила
двете такси в общ размер на 38,00 лв. Счита, че ищцата - потребител не дължи на „Енерго -
Про Продажби" АД сумата от 38,00 лв., начислена й като такси за възстановяване на
захранването с електрическа енергия, както и че същата е заплатена без основание.
Счита, че формалните основания за начисляване на такси за възстановяване преноса на
електрическа енергия от страна на „Енерго - Про Продажби” АД следва да бъдат търсени в
актуалните общи условия на дружеството, и след като с Решение № 798/20.01.2017г.,
постановено по АД № 3069/2016г. на ВАС, са отменени ОУПЕЕ, одобрени с Решение №
ОУ-06/21.07.2014г. на ДКЕВР, към настоящия момент приложение намират ОУДПЕЕЕ на
1
„Енерго - Про Продажби” АД, одобрени с Решение ОУ-061/07.11.2007г. на ДКЕВР. Твърди,
че в посочените Общи условия изначално липсва текст, който да дава право на „Енерго -
Про Продажби” АД да начислява и да изисква плащане на такси, като предпоставка за
възстановяване на доставката на електричество. Счита, че условията и редът за
възстановяване на прекъснато електрическо захранване са посочени в чл.21 от ОУ, като
съгласно ал.1, „когато прекъсването е по вина на потребителя, снабдяването се възстановява
след като последния заплати на ,,Енерго-Про Продажби” АД и „ЕРП Север” АД всички
направени разходи за прекъсване и за възобновяване на снабдяването, т.е. не е предвидена
възможност за начисляване на такса за възстановяване на прекъснатото електрическо
захранване, каквото изискване е имало в чл.37,ал.1 от отменените ОУПЕЕ, одобрени с
Решение № ОУ-06/21.07.2014 г. на ДКЕВР. Твърди, че липсват причини едностранно
начислената такса в размер на 19,00 лв. за възстановяване на електрическото захранване да
бъде схващана като разход по смисъла на чл.21,ал.1 от действащите ОУ, тъй като тази такса
е предварително и презумптивно определена, без да бъдат съобразени действителните
разходи, осъществени по повод прекъсването или възобновяването на електрическото
захранване. Посочва, че така ответното дружество е въвело една наказателна такса, чието
заплащане противозаконно се вменява като задължение за потребителите, за да могат
последните да упражняват правото си да получават доставка на електрическа енергия.
Счита, че клаузата на чл.21 от Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Енерго - Про Продажби” АД, одобрени с Решение ОУ-
061/07.11.2007г. на ДКЕВР, противоречи на чл.122-124 от ЗЕ, в които са уредени хипотезите
на преустановяване снабдяването с електрическа енергия от енергийните предприятия.
Твърди, че посочената клауза е неравноправна по смисъла на чл.143,т.2 от ЗЗП, тъй като
ограничава правата на потребителите, произтичащи от закон. Счита, че липсва законова
регламентация относно дължимост от страна на потребителя на допълнителни такси или
възстановяване на разходи, които предприятието евентуално е направило или би направило
по повод изпълнение на това му законово и договорно задължение за възстановяване на
електрическото захранването. Заявява, че единственото условие, поставено от закона
относно възстановяването на захранването, е да са отпаднали причините наложили неговото
прекъсване. Посочва, че в случая потребителят е отстранил причините, довели до
преустановеното доставяне на електрическо захранване, поради което не е следвало да му се
начислява и изисква допълнителна такса на възстановяване на доставката на електричество.
Счита, че дори действително да се извършени някакви разходи от доставчика във връзка с
възстановяване на снабдяването с електрическа енергия, неплащането на същите не може да
бъде условие за отказ да се възстанови снабдяването на клиента с електрическа енергия.
Заявява, че при наличието на договорни отношения между потребителя и доставчика, при
уреждане на спорните отношения по повод конкретната хипотеза, трябва да има както
доказано неизпълнение на договорно задължение и виновно поведение на конкретния
потребител, така и доказани по вид и размер разходи за енергийното предприятие, които да
бъдат заплатени. Посочва, че ако начисляваната от „Енерго - Про Продажби” АД такса за
2
възстановяване на електрическо захранване е в предварително определен размер на
разходите за „прекъсване и за възобновяване на снабдяването", то това би означавало, да
бъде дадена свободата на икономически по-силната страна да изисква авансово
(предварително) заплащане на разходи - и то, не на реално реализирани, а на едностранно и
произволно определени по размер. Заявява, че така клаузата на чл.21 от ОУ ДПЕЕЕ поставя
електроснабдителното дружество в господстващо положение спрямо потребителя, поради
което същата е неравноправна по смисъла на чл.143,т.18 от ЗЗП, доколкото предоставя
възможност на доставчика едностранно да определя обезщетение за вреди, поради
включване и изключване на снабдяването, без същите да бъдат доказвани по какъвто и да
било начин.
Твърди, че „Енерго - Про Продажби” АД няма каквито и да било правомощия да извършва
действия по електропреносната мрежа, вкл. да прекъсва и възобновява снабдяването, поради
което такса за възстановяване на електрозахранването не му се следва. Цитира разпоредбите
на чл.20,ал.1, чл.14,т.2 от ОУ ДПЕЕЕ, като формира твърдение, че „Енерго-Про Продажби”
АД изначално по никакъв начин не е ангажирано с фактическото прекъсване и
възобновяване на снабдяването с електричество, които действия обичайно се извършват от
друго дружество - „Електроразпределение Север" АД, и съответно - таксата за
възстановяване преноса на електрическа енергия в размер на 19,00 лв. е посочена в
Ценоразпис на услуги предлагани от „ЕРП Север” АД, с който ищецът не е бил запознат,
нито се е съгласявал. Поради това твърди, че „Енерго-Про Продажби” АД изначално не е
извършило никакви разходи във връзка с прекъсване и възобновяване на снабдяването с
електрическа енергия до процесния недвижим имот, доколкото тези дейности са
осъществени от друго юридическо лице - „ЕРП Север" АД, при което процесните суми в
общ размер от 38.00 лв. са начислени и събрани от „Енерго-Про Продажби” АД
неоснователно.
Счита, че в случая с осъществен фактическият състав на чл.55,ал.1 от ЗЗД, тъй като още
при самото получаване на сумите по процесните две фактури, всяка в размер от 19,00 лв,. е
липсвало основание за преминаване на блага от имуществото на потребителя в това на
„Енерго-Про Продажби” АД, поради което последното дължи възстановяване на недължимо
заплатената му сума. Цитира съдебна практика : Решение № 125/07.08.2015г. по т. д. №
990/2015г. на ВКС, Решение № 3232/15.07.2019г. по гр. д. № 4992/2019г. на РС Варна,
Решение № 3278/16.07.2019 г. по гр. д. № 6437/2019г. на РС Варна, и др.).
Моли съда да постанови решение, с което да осъди „Енерго - Про Продажби” АД, с
ЕИК *********, да заплати на Виолета Емилова Карягина с ЕГН ********** сумата от 38,00
лв., представляваща сбор от начислени и събрани без основание суми фактура № ТП
**********/02.02.2018г. и фактура № ТП **********/12.04.2018г., всяка на стойност 19 лв.,
по банкова сметка в „Първа инвестиционна банка” АД с IBAN : BG97FINV91501117460787,
BIC: FINVBGSF. Моли съда да присъди в полза на ищеца направените съдебни разноски
съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
3
В съдебно заседание, ищцата, чрез процесуалния си представител – адв. Н.К. от ВТАК,
поддържа исковата молба. Признава фактите, че след образуване на настоящото съдебно
производство ответникът е възстановил на ищцата процесната сума. Заявява, че с
поведението си ответникът е станал причина за образуване на делото и дължи в полза на
ищцата сторените разноски за платена държавна такса и за адвокатско възнаграждение в
пълния му размер. Излага подробни съображения в писмени бележки. Моли съда да
присъди в полза на ищцата всички сторени по делото разноски.
Ответникът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление град Варна, район „Владислав Варненчик”, Варна Тауърс – Г, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, представлявано от всеки двама от П.С.С., Я.М.Д. и Д.К.Д.,
депозира писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, чрез процесуалния му представител –
адв. АН. М. от ВТАК, със съдебен адрес: гр. Велико Търново, ул. „Рафаил Попов” № 14.
Ответникът заема становище, че искът е допустим. Оспорва иска като неоснователен
изцяло. Твърди, че не дължи заплащане на всяка една от процесните суми в размер на 19.00
лв., тъй като те са върнати своевременно на ищеца.
Заявява, че В.Е.К. е потребител на ел.енергия за обект в гр. Г.О. ул... Твърди, че на
20.12.2017г. от ответното дружество е издадена фактура на стойност 162,07 лв. за ползвана,
измерена с годно средство за измерване, и отчетена електрическа енергия, за обекта в гр.
Горна Оряховица, като срокът за плащане на фактурата е 10.01.2018г. Посочва, че на
20.02.2018г. от ответното дружество е издадена фактура на стойност 185,72 лв. за ползвана,
измерена с годно средство за измерване, и отчетена електрическа енергия, за обекта в гр.
Горна Оряховица, като срокът за плащане на фактурата е 12.03.2018г. Заявява, че стойността
на фактурите не е платена в срок, поради което ответното дружество е предприело действия
за прекъсване на захранването на обекта. Не оспорва факта, че снабдяването с електрическа
енергия действително е било прекъснато два пъти за процесния обект. Твърди, че сумата по
просрочената фактура е заплатена от абоната след падежа, когато са заплатени и 19 лв. -
такса за възстановяване на подаването на електрическа енергия, като абонатът е включен в
списък за възстановяване на електрозахранването, което е и извършено.
Посочва, че претенцията на ищеца за заплащане на сумите в общ размер на 19 лв. се
основава на разпоредбата на чл.55,ал.1,предложение 1 от ЗЗД, като се твърди, че тази сума е
получена от ответника при начална липса на основание, поради което и подлежи на
връщане. Заявява, че вземането, основано на тази разпоредба, възниква от момента на
престирането /на даването на нещо/ без основание, от който момент започва да тече и
давността /чл.114,ал.1 от ЗЗД/. Сочи, че задължението за връщане на даденото при начална
липса на основание в хипотеза на чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД обаче е безсрочно -
правоотношението е с извъндоговорен характер, то не възниква в резултат на съгласуване на
волите на правните субекти и не е мислимо страните да са определили предварително срок
за изпълнение, като такъв няма определен и в закона. Твърди, че за да е налице
неизпълнение на безсрочно парично задължение, законът изисква покана на кредитора -
4
чл.84,ал.2 от ЗЗД, като изключение от това правило изрично е предвидено в чл.84,ал.3 ЗЗД -
само при задължения от непозволено увреждане, когато длъжникът се смята в забава и без
покана. Счита, че задължението за връщане на дадено при начална липса на основание, след
като е безсрочно, може да се иска от кредитора веднага /чл.69,ал.1 от ЗЗД/, тъй като то
възниква от момента на даване на недължимото, но автоматично не определя падежа на
задължението и не води до забава на длъжника. Заявява, че за да настъпи падежа на
безсрочното задължение е необходимо длъжникът да бъде поканен от кредитора да изпълни
съгласно чл.84,ал.2 от ЗЗД, като именно от този момент може да се счита, че длъжникът е в
неизпълнение, забава. Посочва, че възникването и изискуемостта на вземането ясно са
разграничени от законодателя в разпоредбата на чл.114,ал.2 от ЗЗД, където изрично е
прието, че когато вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня,
в който задължението е възникнало, т.е. възникването на задължението е отделен правен
институт, чийто момент не съвпада с падежа, дължимостта на същото.
Счита, че при връщане на дадено при начална липса на основание, от момента на
разместване на имущественото благо вземането съществува, но длъжникът ще дължи
изпълнение и ще изпадне в забава от момента, в който е получил поканата на кредитора, а
когато кредиторът е дал в поканата допълнителен срок за изпълнение, забавата ще настъпи с
изтичането на този срок, т.е. с поканата кредиторът на практика определя падежа на
вземането си - моментът, в който длъжникът му дължи изпълнение.
Твърди, че в случая към датата на предявяване на исковата молба на 12.04.2021г.
вземането на ищеца за връщане на получена без основание сума в размер на 38 лв. е
съществувало, но доколкото то е безсрочно, не е бил настъпил падежът за изпълнението му.
Заявява, че до тази дата от страна на кредитора /ищец/ не е отправяна покана до длъжника
/ответника/ за изпълнение на безсрочното му задължение. Приема, макар и условно, че
предявената искова молба представлява именно такава покана, каквато изисква
разпоредбата на чл.84,ал.2 от ЗЗД. На това основание, в срока за отговор на същата,
ответникът е извършил плащане на ищеца за процесната сума, претендирана като
недължимо платена. Счита, че тъй като е налице изпълнение в срок на задължението на
ответника да върне получената без основание сума в размер на 38 лв., предявеният иск е
изцяло неоснователен и като такъв следва да се отхвърли, като на ответното дружество
бъдат присъдени всички сторени в производството разноски.
В съдебно заседание, ответникът, чрез процесуалния си представител – адв. АН. М. от
ВТАК, поддържа писмения отговор. Излага съображения. Моли съда да отхвърли иска като
неоснователен и недоказан. Прави възражение за прекомерност на заплатения от ищеца
адвокатски хонорар. Претендира присъждане на разноски за платено адвокатско
възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от
5
ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
Безспорни в настоящото производство са фактите, че ищцата е клиент и абонат на
„Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна по партида, заведена с кл. № ********** и аб. №
**********, за обект на потребление с адрес : град Г.О. ул..., съгласно договор за продажба
и доставка на ел. енергия.
Съдът е приел за безспорни и фактите, че на абоната е прекъснато захранването с ел.
енергия за горепосочения обект на потребление поради неплащане в срок от страна на
ищеца на сума за начислена цена на ел.енергия по фактура от 20.12.2017г. на стойност
162,07 и по фактура от 20.02.2018г., на стойност 185,72 лв., издадена от ответното
дружество за същия обект на потребление.
Безспорни са и фактите, че ищцата е заплатила на 11.09.2018г. на „Енерго-Про Продажби”
АД сумата от 19.00 лв. по издадената от него фактура № ТП **********/12.04.2018г., както
и сумата от 19.00 лв. по издадената от него фактура № ТП **********/02.02.2018г., с
основание : „такса възстановяване на захранване (електромер)”.
Посочените по-горе факти се установяват и от приетите писмени доказателства -
заверени преписи от фискален бон от 11.09.2018г. към фактура № ТП
**********/12.04.2018г. и фискален бон от 11.09.2018г. към фактура № ТП ТП
**********/02.02.2018г., фактура № ТП **********/12.04.2018г., фактура № ТП
**********/02.02.2018г., справка за потреблението през последните 12/24/36м, извлечение
фактури и плащания към 20.04.2021г., извлечение от сметка към дата 20.04.2021г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи :
Предявеният иск с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД е допустим, но разгледан
по същество, същият се явява неоснователен.
Съдът приема за доказани твърденията на двете страни, че между тях е налице
облигационна връзка, възникнала по силата на договор за доставка и продажба на ел.
енергия, като ищецът е потребител на ел. енергия за битови нужди, по смисъла на
§1,т.41б,б.”а” от ДР на Закона за енергетиката, по партида, заведена с кл. № ********** и
аб. № **********, за обект на потребление с адрес : град Г.О., ул...Въз основа на приетите
по делото писмени доказателства (заверени преписи от фискален бон от 11.09.2018г. към
фактура № ТП **********/12.04.2018г. и фискален бон от 11.09.2018г. към фактура № ТП
ТП **********/02.02.2018г., фактура № ТП **********/12.04.2018г., фактура № ТП
**********/02.02.2018г., справка за потреблението през последните 12/24/36м, извлечение
фактури и плащания към 20.04.2021г., извлечение от сметка към дата 20.04.2021г.), в случая
се обосновава извод, че по силата на сключения между тях договор ответникът е
предоставял на ищеца, който е ползвал ел. енергия в горепосочения обект на потребление,
при редовно извършен отчет, съответно - за ищцата П. е възникнало задължение, по силата
6
на сключения с ищцовото дружество договор за продажба на ел.енергия, да плати цената на
реално доставената й от ответното дружество и ползвана от нея ел. енергия в обект на
потребление в град Г.О., ул..., при условията и по начина, визирани в договора. Безспорни
между страните са фактите, че поради неплащане в срок от страна на ищеца на сума за
начислена цена на ел.енергия по фактура от 20.12.2017г. на стойност 162,07 и по фактура от
20.02.2018г., на стойност 185,72 лв., двете издадени от ответното дружество за същия обект
на потребление, е прекъснато захранването с ел. енергия на горепосочения обект на
потребление.
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства се установява и подлежащият
на установяване факт, относно липсата на основание за начисляване от ответното дружество
и за заплащане от ищцата на сумата от 19.00 лв. по издадената от него фактура № ТП
**********/12.04.2018г., както и сумата от 19.00 лв. по издадената фактура № ТП
**********/02.02.2018г., на соченото от „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна - „такса за
възстановяване на захранването с ел.енергия (електромер)”.
Хипотезите, в които операторите на електропреносните и електроразпределителните
мрежи имат право да прекъсват подаването на ел. енергия, са изрично регламентирани в
нормите на чл.122 – чл.124 от ЗЕ. Съгласно чл.123,ал.1 от ЗЕ, доставчиците от последна
инстанция, общественият доставчик, крайните снабдители, производителите и търговците
на електрическа енергия имат право да преустановят временно снабдяването с електрическа
енергия на крайните клиенти при неизпълнение на задължения по договора за продажба на
електрическа енергия, включително при неизпълнение на задължението за своевременно
заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия.
Правото за временно преустановяване на снабдяването с електрическа енергия не може да се
реализира в почивен или празничен ден, както и в деня, който го предшества. Според
чл.123,ал.4 от ЗЕ, сроковете на предизвестията и другите условия за временно
преустановяване на снабдяването се уреждат в договорите за продажба на електрическа
енергия, съответно в общите условия, а разпоредбата на чл.124 от ЗЕ повелява, че
енергийното предприятие възстановява снабдяването и/или присъединяването на клиентите
след отстраняване на причините, довели до преустановяването им.
По настоящото дело страните не спорят, че Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби” АД и Общи условия на договорите за
пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „ЕРП Север” АД,
съществуват. В тази връзка, обаче, основателни се явяват доводите на ищцовата страна, че
облигационните отношения между страните не могат да се регулират от Общите условия,
влезли в сила на 07.09.2014г., тъй като с влязло в сила съдебно решение 798/20.01.2017г. по
адм. дело № 3068/2016г. по описа на ВАС, IV колегия, е отменено Решение № ОУ-
06/21.07.2014г. на ДКЕВР, с което са одобрени цитираните Общи условия, в чл.37,ал.1 от
които ОУ е предвидено, че „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна изисква от „Енерго-Про
Мрежи“ АД /”Електроразпределение Север” АД/ възстановяване на преноса на ел. енергия
7
след отпадане на основанията за прекъсването, като продажбата се възстановява, след като
клиентът заплати на дружеството цена съгласно ценоразпис, в която са включени всички
направени разходи за прекъсване и възстановяване на продажбата на ел. енергия. При това
положение, в случая би следвало да намерят приложение Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия мрежи на „Енерго-Про Продажби” АД/, одобрени с
Решение № ОУ-061/07.11.2007г. на ДКЕВР, в чл.20,ал.1 от които е предвидено, че „Енерго-
Про Продажби” АД има право да поиска от „Електроразпределение Север” АД да прекъсне
или ограничи снабдяването с електрическа енергия, в случай, че битов потребител в срок от
10 дни и стопански потребител в срок от 3 дни не изпълни което и да е свое задължение,
произтичащо от тези ОУ или от подписаните допълнителни споразумения между страните,
включително при забава в плащането на дължимите суми, но само след като ответното
дружество изпрати до потребителя писмено предизвестие, съдържащо предупреждение, че
ако в определения срок не последва изпълнение или допуснатото нарушение не бъде
отстранено, ще последва прекъсване или ограничаване снабдяването с ел. енергия. Според
чл.21,ал.1 от цитираните ОУ, „Енерго-Про Продажби” АД изисква от „ЕРП Север” АД
възстановяване на снабдяването с ел. енергия след отпадане на основанията за прекъсването,
като когато прекъсването е по вина на потребителя, снабдяването се възстановява след като
последният заплати на „Енерго-Про Продажби” АД и „ЕРП Север” АД всички направени
разходи за прекъсване и за възобновяване на снабдяването. В ценоразпис на услуги,
предлагани от „ЕРП Север” АД, в сила от 16.12.2019г., е предвидено, че за услугата
възстановяване на преноса и достъпа до електроразпределителната мрежа от електромер,
прекъснат поради неплащане, дължимата цена е в размер на 19 лв., а за услугата за
експресно възстановяване снабдяването на клиент, прекъснат за неплатена ел. енергия, от
електромер, дължимата цена е в размер на 38 лв., като плащането на тези такси е условие за
извършване на услугите.
Настоящият съдебен състав споделя доводите на ищцовата страна, че в случая липсва
законова регламентация относно дължимост от страна на потребителя на допълнителни
такси и възстановяване на разходи, които предприятието е направило или би направило по
повод изпълнение на задължението му за възстановяване на ел. захранването, произтичащо
както от закона /чл.123-124 от ЗЕ/, така и от договора му с потребителя на ел.енергия.
Единственото условие, поставено от закона - чл.124 от ЗЕ, за възстановяване на
снабдяването и/или присъединяването на клиентите от енергийното предприятие, след
отстраняване на причините, довели до преустановяването им, е да са отпаднали причините,
наложили това прекъсване. В този смисъл, дори и принципно предприятието да реализира
разходи по тази дейност, то предварителното им заплащане от страна на потребителя не
може да служи като основание за отказ от изпълнение на вмененото му от закона
задължение да възстанови снабдяването на клиента с ел.енергия. Наличието на договорни
отношения между потребителя и доставчика на ел. енергия налага при уреждане на такъв
вид спорни отношения, по повод реализиране договорната отговорност на потребителя за
вреди, да има както доказано виновно неизпълнение на договорно задължение на
8
конкретния потребител, така и доказани по вид и размер разходи за енергийното
предприятие, които да бъдат заплатени. В случая тези разходи са едностранно определени от
предприятието и то презумптивно само по размер. Наред с изложеното, ответникът не
оспорва фактите, че фактически дейността по възстановяване се осъществява от „ЕРП
Север“ АД, а това обуславя извод за изначална неопределеност по вид на разходите, които
„Енерго-Про Продажби” АД реализира за тази дейност. Съгласно практиката на ВКС,
клауза, която позволява на предприятието да изисква предварително заплащане на суми за
възстановяване на снабдяването, а и да определя едностранно техния размер, е
неравноправна на основание чл.143,т.18 от ЗЗП, защото предоставя възможност на
доставчика едностранно да определя обезщетение за претърпени вреди, поради включване и
изключване на снабдяването /в този смисъл е Решение № 125/07.08.2015г. по т.д. №
990/2015г. на ВКС, I т.о./. Клаузите в ОУ, цитирани по-горе, за заплащане на такса за
възстановяване на ел. захранването, противоречат на разпоредбите на чл.122-124 от ЗЕ, като
с тях се ограничават правата на потребителя, произтичащи от закона. В противоречие със
закона е въведеното от ответното дружество изискване за предварително заплащане на такси
за възстановяване на ел. снабдяване като условие същото да бъде извършено и
възможността на ответното дружество едностранно и без да изчисли конкретни разходи за
всеки отделен случай на възстановяване, да задължава потребителя да заплати такси за
възстановяване в максималния допустим размер, като икономически обосновани разходи за
услугите на електроразпределителните дружества.
Предвид изложеното дотук, съдът приема, че клаузата на чл.37,ал.1 ОУ на ДПЕЕЕМ на
„Енерго-Про Мрежи” АД, влезли в сила на 07.09.2014г., - отменени, както и клаузата на
чл.21,ал.1 от цитираните ОУ на ДПЕЕ на „Енерго-Про Продажби” АД, са неравноправни по
смисъла на чл.143,ал.2,т.2 и т.18 от ЗЗП, защото ограничават правата на потребителя,
произтичащи от закон, и предоставят възможност на доставчика едностранно да определя
дължимост на обезщетение за претърпени вреди, поради включване и изключване на
снабдяването. Същевременно, доколкото тези клаузи не са уговорени индивидуално, те се
явяват нищожни и на основание чл.146 от ЗЗП /Решение № 125/07.08.2015г. по т.д. №
990/2015г. на ВКС, I т.о./.
С оглед нищожността на цитираните клаузи от ОУ, платената от ищцата сума от 19.00 лв.
по издадената от ответника фактура № ТП **********/12.04.2018г., както и платената от
ищцата сума от 19.00 лв. по фактура № ТП **********/02.02.2018г., на соченото от „Енерго-
Про Продажби” АД гр. Варна основание : „такса за възстановяване на захранването с
ел.енергия (електромер)”, се явяват дадени от ищцата и получени от ответното дружество
без основание, поради което подлежат на връщане съобразно чл.55,ал.1,пр.1 от ЗЗД.
Безспорно се установява в процесния случай обаче, въз основа на приетото писмено
доказателство – преводно нареждане от 13.05.2021г., че „Енерго-Про Продажби“ АД гр.
Варна е върнало /заплатило/ на 13.05.2021г. на ищцата В.Е.К., понастоящем с фамилно име
П., сумата от 38 лв., като този факт се признава и от ищцовата страна като факт, настъпил
9
след предявяването на иска по смисъла на чл.235,ал.3 от ГПК. Поради това, в случая се
налага извод, че в хода на настоящото съдебно производство ответникът е изпълнил
задължението си за заплащане на ищцата на дължимата в нейна полза парична сума от 38
лв., получена от „Енерго-Про Продажби“ АД гр. Варна без основание. Предвид изложеното,
съдът счита, че в случая претенцията за осъждане на ответника да заплати на В.Е П. сумата
от 38,00 лв., представляваща недължимо изискани и заплатени 2 броя такси на 11.09.2018г.
за възстановяване преноса на ел. енергия на потребител с кл. № ********** и аб. №
**********, за обект на потребление с адрес : град Г.О. ул..., за което са издадени фактура №
ТП **********/12.04.2018г. и фактура № ТП **********/02.02.2018г., се явява
неоснователна, тъй като до приключване на съдебното дирене в настоящото съдебно
производство тези парични задължения са погасени чрез извършено плащане от „Енерго-
Про Продажби“ АД гр. Варна. Предвид изложеното, съдът счита, че искът се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.
Предвид изхода по настоящия спор и на основание чл.78,ал.1 от ГПК, основателна се
явява претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото съдебни разноски,
които следва да бъдат възложени в тежест на ответника, тъй като с поведението си
/неизпълнение на падежа на парично задължение/, същият е станал причина за завеждане на
настоящия иск, интересът от който е отпаднал поради последващо погасяване на
задължението, обусловило нуждата от съдебна защита на ищеца. В тази връзка, съдът
намира за неоснователни възраженията на ответната страна за недължимост на сторените от
ищеца разноски поради погасяване на дължимото вземане от ответника в хода на процеса,
незабавно след поканата му да стори това с предявяване на исковата молба. При отхвърляне
на иска поради плащане в хода на процеса ответникът е този, който ще понесе
отговорността за разноски. В този случай не са налице предпоставките на чл.78,ал.2 ГПК.
Съгласно цитираната норма, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. За да може ответникът да се
екскулпира от отговорността за разноски, следва двете посочени предпоставки да са налице
в своята кумулативна даденост. В случая, макар и ответникът да признава
правопораждащите факти, с поведението си е дал повод за завеждане на делото.
Извършеното плащане в хода на делото не се отразяват на правото на ищеца на разноски
досежно отхвърлената част от исковете поради погасяване на вземанията. В този смисъл е
практиката на ВКС – Определение № 200/20.05.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 1960 по
описа за 2016 г., ВКС, III г.о., Определение № 688 от 02.10.2014г. по ч.т.д. № 2337/2014г. на
I т. о. на ВКС, Определение № 674/23.11.2011г. по ч. гр. д. № 597/2011г. на IV г.о. на ВКС/.
По общо правило разноските се дължат от страната, която с поведението си е причинила
възникването на правния спор, като задължението за заплащане на направените по делото
разноски е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди, и именно в
духа на закона се присъждат разноски в полза на ищеца и в случаите при отхвърляне на
иска, когато след предявяването му, ответникът доброволно е изпълнил задължението си
изцяло или отчасти. Затова ищецът има право на разноски на основание чл.78,ал.1 ГПК,
10
съразмерно с отхвърлената поради плащане в хода на процеса част от иска.
Не на последно място, неоснователно се явява и възражението на ответната страна, че
не дължи заплащане на разноски, тъй като към датата на предявяване на исковата молба на
12.04.2021г. вземането на ищцата е съществувало, но доколкото то е безсрочно, не е бил
настъпил падежът за изпълнението, а същият е настъпил с получаване на исковата молба от
ответното дружество, считана от същото като покана по смисъла на чл.84,ал.2 от ЗЗД. В тази
връзка, съдът съобрази, че съгласно задължителното тълкуване на закона, дадено с
Тълкувателно решение № 5/2017 от 21.11.2019г. по тълк.дело № 5/2017г. по описа на
ОСГТК на ВКС, задължението за връщане на даденото при начална липса на основание, в
хипотеза на чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД, какъвто е и процесният случай, е безсрочно -
правоотношението е с извъндоговорен характер, то не възниква в резултат на съгласуване на
волите на правните субекти и не е мислимо страните да са определили предварително срок
за изпълнение; такъв няма определен и в закона. В мотивите си ВКС пояснява, че при
неизпълнение на парични задължения законът свързва забавата на длъжника с правилото, че
е необходима покана на кредитора, когато няма уговорен срок за изпълнение, като
изключението е изрично предвидено в чл.84,ал.3 от ЗЗД - само при задължения от
непозволено увреждане, когато длъжникът се смята в забава и без покана. Същевременно,
задължението за връщане на дадено при начална липса на основание, след като е безсрочно,
може да се иска от кредитора веднага. То възниква от момента на получаване на
недължимото и от този момент става изискуемо, както е изяснено и в т.7 от ППВС № 1/1979
г., като началото на изискуемостта е начало и на погасителната давност, на основание
чл.114,ал.1 от ЗЗД, но автоматично не води до забава на длъжника, за която е необходимо
длъжникът да бъде поканен от кредитора да изпълни съгласно чл.84,ал.2 от ЗЗД, както и
вина за неизпълнението, съответно за късното изпълнение. В този смисъл, основателни се
явяват твърденията на ищцовата страна, че в случая при връщане на дадено при начална
липса на основание, от момента на разместване на имущественото благо вземането е
изискуемо, но длъжникът ще изпадне в забава и ще дължи обезщетение /законната лихва за
забава/ от момента, в който е получил поканата на кредитора. Поради това, в конкретния
случай, падежът се определя като момента, в който задължението трябва да бъде изпълнено
от длъжника, още и като момента, в който настъпва изискуемостта, т.е. от момента на
получаване на недължимото от „Енерго-Про Продажби“ АД – 11.09.2018г., от който момент
кредиторът В.П. разполага с възможността да иска реално изпълнение - било като отправи
извънсъдебна покана до длъжника, било като предяви иск за реално изпълнение в защита на
своето право, от което същата се е ползвала при предявяване на настоящия иск.
Предвид изложеното, съдът счита, че основателността на главния иск е отпаднала в
хода на делото поради късно извършеното плащане от ответника, поради което ищцата има
право на разноски, а ответникът няма право на такива в настоящото производство.
В разпоредбата на чл.78,ал.1 от ГПК законодателят е уредил правото на разноски на
ищеца по иска, съразмерно на уважената част от същия, като своеобразна санкция в тежест
11
на ответника, станал причина за завеждане на делото и за извършване от ищеца на разноски
за организиране и провеждане на правната си защита по спора. Предвид изхода по
настоящото дело, основателна се явява и следва да бъде уважена претенцията на ищцата
ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 50 лв., представляваща направените по
делото разноски за платена държавна такса.
Наред с изложеното, съдът намира за основателна претенцията на адвокат Н.И. К. от
ВТАК, като процесуален представител на ищцата, за присъждане в негова полза на
дължимото адвокатско възнаграждение съобразно чл.38 от Закона за адвокатурата и
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Налице са
предпоставките, визирани в чл.78,ал.1 от ГПК, в процесния случай, а наред с това ищцата е
упълномощила редовно адвокат Н.И. К. от ВТАК да го представлява по настоящото дело и
последният е реализирал надлежно и в пълен обем процесуалното представителство в
съдебното производство. Видно от приложеното по делото адвокатско пълномощно и
договор за правна защита и съдействие от 18.02.2021г., в същите е удостоверено, че
упълномощаването е по реда на чл.38,ал.1,т.2 от ЗА /безплатна адвокатска помощ на
материално затруднени лица/. Съгласно чл.38,ал.2 от ЗА, в случаите по ал.1, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, и съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл.36,ал.2 и осъжда
другата страна да го заплати. Поради това, съдът следва да осъди ответника по делото да
заплати на адвокат Н.И. К. от ВТАК адвокатско възнаграждение, определено на основание
чл.38,ал.2 във вр. ал.1,т.2 във вр. чл.36,ал.2 от ЗА и чл.7,ал.2,т.1 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – в размер на 300 лв.
Действително, в разпоредбата на чл.78,ал.5 от ГПК е предвидена възможност, по искане
на насрещната страна, съдът да присъди по-нисък размер на разноските, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност по делото, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Същевременно, съобразно чл.36,ал.1 от ЗА,
адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на възнаграждение за своя труд,
като размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от
Европейския съюз и клиента; този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може
да бъде по-нисък от предвидения в Наредба на Висшия адвокатски съвет размер за
съответния вид работа /ал.2/. В този смисъл е и задължителното тълкуване на закона, дадено
в т.3 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013г. по тълкувателно дело № 6/2012г. по
описа на ОСГТК на ВКС, съгласно което при намаляване на подлежащо на присъждане
адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78,ал.5 от ГПК, съдът не е
обвързан от предвиденото в §2 от Наредба № 1/09.07.2004г. (, обявен за нищожен с Решение
№ 14820 на ВАС на РБ, бр. 10 от 2016 г., в сила от 5.02.2016 г.) ограничение и е свободен да
намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Такава е и
трайната съдебна практика, обективирана в Определение № 374/20.11.2017 г. по гр.д. №
12
687/2017 г. на IV Г.О. на ВКС, и др.). Предвид изложеното, съдът счита, че в случая не са
налице предпоставките, визирани в чл.78,ал.5 от ГПК, за намаляване на размера на
дължимото в полза на упълномощения от ищеца адвокат адвокатско възнаграждение в
настоящото исково съдебно производство, тъй като същото е определено от съда в
минималния размер, в съответствие с изискванията на чл.36,ал.2 от ЗА във вр. чл.7,ал.2,т.1
от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и
тълкуването, дадено в т.3 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013г. по
тълкувателно дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Наред с това, при предявяване на иска
никой не е в състояние да предвиди как ще се развие съдебния спор, за да бъде съобразен
точен размер на хонорара, като затова Наредбата е регламентирала някакви справедливи
размери и граници (в този смисъл е и Определение № 72/07.02.2018г. по в.ч.гр.дело №
40/2018г. по описа на ВТОС).
В тази връзка, съдът намира за неоснователни и доводите на ответната страна, че делото
се характеризира с по-ниска фактическа и правна сложност по смисъла на чл.78,ал.5 от ГПК,
и предвид погасяване в хода на процеса на претендираното парично вземане. Ниският
размер на цената на иска сам по себе си не обуславя извод за ниска правна и фактическа
сложност на делото, образувано по иск на потребител на ел.енергия за установяване
дължимостта от ответното дружество – доставчик на ел.енергия на сума, начислена и
събрана без основание, под формата на такса за възстановяване на захранването с
ел.енергия, и разгледано по правилата на исковото съдебно производство, при събиране и
преценка на множество писмени доказателства, обсъждане на множество доводи и
възражения в подкрепа и против твърденията на всяка една от страните относно
основателността на исковата претенция.
Не на последно място, данните по делото сочат, че именно ответникът с поведението си
е дал повод на ищцата да потърси защита и съдействие, чрез предявяване на иск по
чл.55,ал.1,пр.1 от ЗЗД, съобразно изложеното по-горе. Поради това, съдът намира, че
ответното дружество следва да понесе санкцията по чл.78,ал.1 от ГПК, като заплати на
ищцата сторените съдебни разноски в пълния им размер.
Съдът намира за неоснователни и твърденията на ответната страна, че в случая е налице
основание съдът да се позове на Решение С-427/2016г. и С-428/2016г. на Съда на
Европейския съюз в Люксембург, като приеме, че целите на договореното от ищеца
адвокатско възнаграждение биха били легитимни, ако неговият размер се намали под
минималния такъв. Настоящият съдебен намира, че цитираното Решение на Съда на
европейския съюз в Люксембург не само, че не е задължително и не обвързва българския
съд, но е и напълно неотносимо към настоящия правен спор, доколкото в същото са
разисквани въпроси, касаещи ограничаването на конкуренцията в рамките на вътрешния
пазар от гледище на приложението на общностното право и в частност на разпоредбата на
чл.101,§1 от ДФЕС, а освен това не е разглеждана хипотеза, която да дава право на
българския съд да намалява реално заплатено възнаграждение под минималния размер по
13
Наредба № 1/09.07.2004г., нито е констатирано противоречие на националното
законодателство - чл.78,ал.5 от ГПК и чл.36 от ЗА, на общностното право - нормативен акт
на европейското право. Неоснователността на искането за намаляването на дължимото в
полза на ищцовата страна адвокатско възнаграждение произтича и от поведението и
процесуалната активност на ответника «Енерго-Про Продажби» АД гр. Варна, който освен,
че е станал причина за образуване и водене на съдебното производство, твърди и излага
подробни доводи, че целите на определеното адвокатско възнаграждение за осъществяване
на процесуалното представителство от ищеца в минималния размер от 300 лв. са
нелигитимни в конкретния случай, то сам е заплатил на упълномощения от него адвокат
АН. М. от ВТАК адвокатски хонорар в по-висок размер от 360 лв. /договор за правна защита
и съдействие № 21445 от 21.04.2021г., фактура № ********** от 21.04.2021г., платежно
нареждане за кредитен превод от 12.05.2021г./ за осъществяване на процесуалното му
представителство и защита по настоящото дело, противно на собствените му твърдения за
нелигитимност, несправедливост и незаконосъобразност на адвокатски хонорар в подобен
размер с оглед фактическата и правна сложност на делото, и при наличие на възможност да
ползва правна защита и съдействие чрез работещите при ответното дружество множество
правни отдели и юрисконсулти. Основен аргумент е, че молителят не би могъл да
основателно да твърди, че съобразяването с минималните размери в Наредба № 1/2004г. в
случая не преследва легитимните цели на тази нормативна уредба, ако той сам се е
съобразил именно със същите размери. Ако страните по делото са заплатили еднакъв
хонорар (в случая хонорарът, платен от ответника е по-висок, с оглед начисления ДДС),
съдът няма основание да приеме, че приложението на Наредба № 1/2004г. в случая
ограничава конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф
1 ДФЕС. Това е именно критерия за проверката за съответствие с легитимните цели на
нормативната уредба, която дължи съда съобразно приетото по приложението на чл.78, ал.5
ГПК в Решение по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16 по преюдициални запитвания на
Софийски районен съд, на което искането се основава.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД, предявен от В. ЕМ. П.
с ЕГН **********, с адрес: град Г.О., ул..., чрез пълномощник – адвокат Н.К. от ВТАК, със
служебен адрес и адрес за призоваване : град Г.О., ул..., телефон : .., против „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Варна, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс Г, представлявано от законните си
представители П.С.С., Я.Д. и Д.Д. за заплащане на сума в общ размер от 38,00 лв. /тридесет
и осем лева/, представляваща недължимо изискани и заплатени на 11.09.2018г. такси за
възстановяване преноса на ел. енергия на обект с аб. № ********** и кл. № **********, за
обект на потребление с адрес : град Г.О. ул..., за което са издадени фактура № ТП
14
**********/12.04.2018г. и фактура № ТП **********/02.02.2018г., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК ********* , със седалище и
адрес на управление : град Варна 9009, район „Владислав Варненчик”, ВАРНА ТАУРС – Г,
бул. „Владислав Варненчик” № 258, представлявано от П.С.С., Я.М.Д. и Д.К.Д., ДА
ЗАПЛАТИ на, В. ЕМ. П. с ЕГН **********, с адрес: град Г.О. ул..., СУМА в размер на 50
лв. /петдесет лева/, представляваща направените в исковото производство съдебни
разноски за платена държавна такса.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление : гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс Г,
представлявано от П.С.С., Я.м.Д. и Д.К.Д., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Н.И. К. от
Адвокатска колегия град Велико Търново, със служебен адрес и адрес за призоваване :
град Г.О., ул..., СУМА в размер на 300 лв. /триста лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение, определено на основание чл.38,ал.2 във вр. ал.1,т.2 във вр. чл.36,ал.2 от
Закона за адвокатурата и чл.7,ал.2,т.1 от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
ОТХВЪРЛЯ претенцията по чл.78,ал.3 от ГПК, предявена от ответника „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД град Варна, чрез процесуален представител : адв. АН. М. от ВТАК, за
заплащане от ищеца В. ЕМ. П. с ЕГН **********, с адрес: град Г.О. ул.. на сумата от 360
лв., представляваща направените съдебни разноски за платено адвокатско възнаграждение,
като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от
връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
15