№ 868
гр. Варна, 23.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Диана К. Стоянова
Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20243100500806 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба от Ш. С. И., ЕГН
**********, с адрес: ******, срещу Решение №551/21.02.2024г., постановено
по гр.д.№6634/2022г. на Районен съд Варна, в частта, с която предявеният от
въззивника срещу „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. „Витоша“
№ 89, иск с правно основание чл. 432, вр.чл. 390 КЗ е отхвърлен за разликата
над 2007.02 лв. до претендираните 3388,74 лв., както и в частта за законната
лихва от датата на исковата молба до датата на представяне на удостоверение
от ищеца за прекратена регистрация на МПС.
В жалбата се излагат съображения за неправилност на решението в
обжалваната част по съображения, че възражението на ответника за тотална
щета е преклудирано, тъй като е направено за първи път в пето по ред
заседание. Твърди се допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в
отхвърляне на искането за повторна САТЕ, въпреки проведеното оспорване.
Поддържа се, че съдът неправилно е кредитирал заключението на тройната
САТЕ, в която вещите лица са посочили средна пазарна цена на автомобила,
без да имат поставен такъв въпрос и без да изследват обстойно пазара на
употребявани автомобили, при това оценката е определена към момента на
изготвяне на заключението, а не към датата на ПТП. Твърди се неяснота на
източниците и броя на пазарните аналози, използвани от вещите лица.
Поддържа се, че съдът е постановил решението си при неизяснен от
1
фактическа страна спор, като не е допуснал по искането и на двете страни
изготвянето на САТЕ за пазарната оценка на автомобила към момента на ПТП,
което въззивната инстанция следва да поправи. Излагат се подробни
съображения за дължимост на претендираната лихва за забава, по
съображения, че неизпълнението на задължението на ответника да издаде
удостоверение за пререгистрация го е поставило в забава като кредитор.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемия е депозиран отговор на
въззивната жалба, с който поддържа становище за нейната неоснователност.
Излага, че в отговора на исковата молба своевременно е релевирал
възражение относно размера на претендираното обезщетение. Съгласно
тричленната САТЕ е налице тотална щета, поради което ремонтът на
процесния автомобил се явява икономически необоснован. Ако бъде
присъдена възстановителната стойност вместо действителната, би се стигнало
до неоснователно обогатяване.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Производството е образувано по предявен от Ш. С. И. срещу „ДЗИ-
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД иск с правно основание чл.432 от КЗ за
заплащане на сумата от 3388,74 лв., представляваща дължимо
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди на
собствения на ищеца лек автомобил марка „Пежо 307", с per. № *******,
причинени в резултат на реализирано на 16.10.2021 г. в гр. Варна, ПТП по
вина на водача на л.а. марка „Опел Мерива", с per. № ******, застрахован по
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 26.05.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението.
В исковата молба ищецът твърди, че на 16.10.2021 г. около 10,30 ч. в гр.
Варна, бул. „Трети Март“ до бл. 18 притежаваният от него автомобил „Пежо
307", с per. № ******* е бил блъснат отзад от л.а. „Дачия Логан“, с рег. №
******, който е преместен напред от сблъсък с л.а. марка „Опел Мерива", с
per. № ******, управляван от виновния водач Х.Х. с несъобразена скорост и
при неспазване на дистанция. Сочи, че за ПТП е уведомил контролните
органи, които след посещение на място са съставили протокол. Твърди, че
лекият автомобил на виновния водач е застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника, която е била действаща към датата
на събитието. Поддържа, че на 18.10.2021 г. е уведомил застрахователя за
събитието, извършен е оглед на автомобила, изготвен е снимков материал и е
съставен опис на щетите. Излага, че изплатеният от застрахователя размер на
обезщетението от 865.98 лева не репарира в пълен размер претърпените
вреди, които възлизат на 4 275,80 лева.
Ответникът „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД подава отговор на
исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на предявения
иск. Не оспорва наличието на валидно застрахователно отношение към датата
на събитието, както и настъпилото ПТП. Намира претендирания от ищеца
размер на обезщетението за завишен, като излага подробни съображения в
тази насока.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
2
фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
За успешното провеждане на предявения иск срещу застрахователя по
чл. 432, ал. 1 от КЗ в тежест на ищеца – въззиваем в настоящото производство,
е да установи при условията на главно и пълно доказване наличието на
валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между
увредилото го лице и ответника по делото, настъпило увреждане, причинено
от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна
връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на
претърпените вреди.
По отношение на фактическото основание на иска спорът не е пренесен
пред настоящата инстанция. Наличието на валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, механизмът на ПТП, вида на претърпените вреди
и изплатеното извънсъдебно от застрахователя обезщетение в размер на
865,98 лева, са установени от първоинстанционния съд след правилен анализ
на събраните по делото доказателства, поради което в тази част съдът
препраща към мотивите на обжалваното решение.
Спорът пред настоящата инстанция е изцяло правен и се свежда до
приложимия алгоритъм за определяне размера на дължимото застрахователно
обезщетение.
Съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ обезщетението трябва да бъде равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или
възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото
имущество, като за действителна се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се закупи друго със същото качество, а за
възстановителна - цената за възстановяване на имуществото от същия вид, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и
други, без прилагане на обезценка.
Дали приложима е възстановителната или действителната стойност е
правен въпрос, който касае размера на претенцията, поради което съдът дължи
служебна преценка на основание чл.162 от ГПК. По изложените съображения,
противно на твърденията на въззивника, възражението за тотална щета не се
преклудира в срока по чл.131 от ГПК, доколкото това е въпрос относим не към
основанието, а към размера на иска, за който съдът следи служебно.
За определяне на възстановителната стойност в първата инстанция са
допуснати първоначална и повторна тричленна САТЕ. Според първоначалната
експертиза стойността на щетите по средни пазарни цени на оригинални части
3
и оторизирани сервизи е 3309,37 лв., а при цени на
алтернативни/употребявани части и неоторизирани сервизи – 1885,14 лв.
Заключението на повторната САТЕ дава различни варианти за изчисляване на
възстановителната стойност в диапазона от 3592,71 лв. до 5304,71 лв. и
посочва като изходни данни пазарна стойност на процесния автомобил към
датата на ПТП в размер 2 873 лв. Според съдебната практика при съдебно
предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение
възстановителната стойност се определя по цени за нови резервни части –
осреднено между оригинални и от алтернативни доставчици, без прилагане на
коефициент за овехтяване и при средна цена на труда между сервизи със и без
сертификат за качество. В този смисъл следва да бъде кредитиран онзи
вариант на експертизата, при който всички тези критерии са съобразени. В
случая това е вариантът от повторната САТЕ, неоспорена от страните в тази
част, според който възстановителната стойност възлиза на сумата от 3983.49
лева.
Посочената като изходни данни за заключението действителна стойност
е оспорена от ищеца, поради което пред настоящата инстанция е допуснато
провеждането на повторна САТЕ, според която пазарната стойност на
процесният автомобил към момента на ПТП възлиза на 2880 лева.
Експертизата следва да бъде кредитирана, тъй като е основана на обстойно
пазарно проучване, при съобразяване на 12 пазарни аналога от два различни
източника с характеристики идентични с тези на процесния автомобил.
Оспорването на експертизата от страна на въззивника се явява неоснователно.
Представените от него извадки от сайтове за продажба на автомобили не
опровергават направените под страх от наказателна отговорност констатации
на вещото лице, че описаните от него оферти са били публикувани към
момента на изготвяне на заключението.
В обобщение съдът приема, че в разглеждания случай
възстановителната стойност на автомобила към момента на ПТП (3983.49
лева) надхвърля действителната му стойност (2880 лева), което обуславя извод
за наличие на тотална щета по смисъла на чл.390, ал. 2 от КЗ. Това е така, тъй
като стойността на разходите за необходимия ремонт надвишават 70% от
действителната стойност на автомобила към датата на събитието.
Следователно при определяне размера на дължимото застрахователно
обезщетение следва да бъде съобразено наложилото се в съдебната практика
разрешение, че в хипотезите на тотална щета меродавна е действителната
стойност на вещта към момента на застрахователното събитие, но не повече от
застрахователна сума, от която се приспада стойността на запазените части.
Когато разходите за ремонт доближават или надвишават себестойността на
самото имущество, извършването им е икономически неизгодно. В случая
възстановителната стойност надхвърля значително действителната стойност
на застрахованата вещ, което налага ограничаване на отговорността на
застрахователя до пазарната оценка на повреденото имущество, след
приспадане на остатъчната стойност на запазените части. Последните са т.нар.
“ползи от вредите”, които трябва да се приспаднат от обезщетението, за да не
се допусне неоснователно обогатяване на увредения /чл.51, ал.1 от ЗЗД/.
По изложените съображения застрахователното обезщетение следва да
бъде определено като от пазарната оценка на автомобила в размер на 2880
лева се приспадне стойността на запазените части в размер на 659 лева,
определена от вещото лице съобразно стойността, за която биха се продали
4
останките от застрахования автомобил в комплект в неремонтирано състояние
на депо за разглобяване (автоморга). Цената за скрап, остойностена от вещото
лице на 363 лева, не се възприема като меродавна от настоящия състав, тъй
като евентуалният избор на увреденото лице да предпочете икономически по-
неизгодния за него начин за осребряване на запазените части, не следва да
води до ощетяване на насрещната страна в правоотношението.
С оглед горните разсъждения съдът намира, че дължимото обезщетение
следва да се определи в размер на 2221 лева. След приспадане на вече
платеното от застрахователя обезщетение в размер на 865,98 лева, се получава
остатък от 1355.02 лева, до който размер искът следва да бъде уважен. За
горницата над 1355.02 лева до претендираните 3388,74 лева искът се явява
неоснователен.
Поради забраната за влошаване положението на обжалващия и липсата
на подадена жалба от насрещната страна, първоинстанционното решение, с
което същият е уважен за сумата от 2007.02 лева следва да бъде потвърдено.
По отношение на претенцията за законна лихва спорът е пренесен пред
настоящата инстанция само за периода от предявяване на иска – 26.05.2022г.,
до датата на представяне на удостоверение от ищеца за прекратена
регистрация на МПС.
Съгласно чл.390, ал.1 от КЗ преди изплащане на обезщетение,
определено като тотална щета, застрахованият следва да представи
доказателства на застрахователя за прекратяване на регистрацията на МПС.
Представянето на такова доказателство няма отношение към дължимостта на
застрахователното обезщетение, но е релевантно към изпадане на
застрахователя в забава в зависимост от момента, в който това задължение е
изпълнено от потребителя на застрахователна услуга.
Не е спорно по делото, че задължението по чл.390, ал.1 от КЗ не е
изпълнено от ищеца, а и липсват наведени от него твърдения за инициирано
прекратяване на регистрацията. Не се твърди и установява ищецът да е
сезирал застрахователя с искане за издаване на удостоверение за
дерегистрация, което да е останало неудовлетворено. Поради липсата на
доказателства за предприемане от ищеца на предвидените в закона действия
по поставяне на застрахователя в забава искът за присъждане на мораторна
лихва е неоснователен за периода преди изпълнението на това условие.
Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентичен краен
извод, не са налице основания за ревизиране на решението в тази част.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на
въззиваемия се следват разноски за въззивната инстанция в размер на 100
лева, изразяващи в юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №551/21.02.2024г., постановено по гр.д.
№6634/2022г. на Районен съд Варна, в частта, с която предявеният от Ш. С. И.,
ЕГН **********, с адрес: ******, срещу „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
5
Триадица, бул. „Витоша“ № 89, иск с правно основание чл. 432, вр.чл. 390 КЗ е
отхвърлен за разликата над 2007.02 лв. до претендираните 3388,74 лв., както и
в частта за законната лихва за периода от предявяване на иска – 26.05.2022г.,
до датата на представяне на удостоверение от ищеца за прекратена
регистрация на МПС.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА Ш. С. И., ЕГН **********, с адрес: ******, да заплати на
„ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. „Витоша“ № 89, сумата от 100
лева, представляваща сторени във въззивното производство съдебно-
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване, по аргумент на чл.
280, ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6