Р Е Ш Е Н И Е
№1170/5.3.2020г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на седми февруари, през две хиляди и двадесета година, проведено в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №10655 по описа на Варненски районен съд за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Постъпила е искова молба от К.Д.М., ЕГН ********** *** срещу И.Ф.ЕООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, сграда МОЛ Варна, тяло Б,
ет.4, за приемане за установено в отношенията между
страните, че ищеца не дължи на ответника сумата от 1077,72 лева претендирано като задължение по договор с „ТБ“ ЕАД, което
задължение е прехвърлено с договор за цесия от 19.12.2017г.,на осн. чл.124,
ал.1 ГПК.
В исковата молба се излагат
твърдения, че ищецът бил уведомен от ответника, че дължи сумата от 1077,72
лева, което му задължение било придобито от предходния кредитор „ТБ“ ЕАД по силата на договор за цесия от 19.12.2017г.
Оспорва наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между него
и „ТБ“ ЕАД,
в евентуалност оспорва доставчика да е осъществил реално изпълнение по
предоставяне на услуга, в евентуалност сочи, че вземането е погасено по
давност, като се позовава на изтеклата тригодишна давност на задължението.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран
писмен отговор от ответника, с който се навеждат възражения за недопустимост на
иска, а в условията на евентуалност се релевират признания по същество във
връзка с евентуално посоченото от ищеца основание за погасяване на претенцията
му по давност. Излага, че ответника не претендира сумата от 1077,72 лева , като
оспорва уведомлението по чл. 99, ал.3 ЗЗД при твърдения, че то не изхожда от
ответното дружество. В евентуалност посочва, че дори и да се приеме, че
уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД е изпратено на ищеца, то тя не следва да бъде
разглеждане като покана за плащане. По същество не оспорва, че вземането било
погасено по давност, поради което желае присъждане на разноски в негова полза.
Не се оспорва, че вземането е предмет на договор за цесия от 19.12.2017г.
сключен между ответника и „ТБ“ ЕАД.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представено по делото е известие от
„И.ф.“ ООД, с което ищецът бива уведомен, че ответникът е придобил
собствеността върху вземане на кредитора „ТБ“ ЕАД към ищеца в размер на 1077,72
лева.
Представени по делото са договор от 25.01.2011г. за мобилни услуги, от
който се установява, че между ищеца в качеството му на потребител и мобилния
оператор „ТБ“ ЕАД с предходно наименование
„КБМ“ ЕООД е възникнало облигационно правоотношение с предмет
предоставяне на мобилни услуги за срок
от 24 месеца, като на потребителя е предадено и устройство – мобилен апарат „Нокия“, модел „2330“.
Представени по делото са договор от 20.10.2011г. за мобилни услуги, от
който се установява, че между ищеца в качеството му на потребител и мобилния
оператор „ТБ“ ЕАД с предходно наименование
„КБМ“ ЕОД е възникнало облигационно правоотношение с предмет
предоставяне на мобилни услуги за срок
от 24 месеца, като на потребителя е предадено и устройство – мобилен апарат „ZTE“, модел „MF190UPA“.
Представени по делото са договор от 23.01.2012г. за лизинг, от който се
установява, че между ищеца в качеството му на потребител и мобилния оператор „ТБ“
ЕАД с предходно наименование „КБМ“ ЕОД е
възникнало облигационно правоотношение с предмет продажба на изплащане на
мобилен апарат „Нокия“, модел „500“, за период от 23
месеца.
Прието по делото е заключение на вещото лице Ц.Ц.
по назначената от съда Съдебно – техническа експертиза, от която се установява,
че подписът положен в известие от „И.ф.“
ООД до ищеца не е положен от представляващия и управляващ търговското дружество
– С.Х.Б..
При така приетата фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:
Процесуална предпоставка за
наличието на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е
наличието на правен спор относно едно и същото или конкуриращи се права. Във
всички случаи решението за отричане на претендираното от ответника право следва
да има правопредпазващо действие относно субективното
право на ищеца.
В настоящия случай не е спорно
между страните, поради което е прието за безспорно установено и ненуждаещо се
от доказване, че ответникът е придобил по силата на договор за цесия от
19.12.2017г. вземане в размер на 1077,72 лева, произтичащо от задължение на
ищеца към „ТБ“ ЕАД.Доколкото ответното дружество не оспорва да е носител на
това вземане, което е придобило от стария кредитор, то за ищеца се поражда и
правен интерес да потърси съдебна защита, като бъде съдебно установено в
отношенията между страните, че не дължи процесната сума. Самият факт, че
ответникът материално се легитимира за кредитор на ищеца е достатъчен последния
да упражни правото си на иск, като му бъде призната възможността да отрече това
право, на което ответното дружество е носител. Съдът намира, че изпращането на
съобщението по чл.99, ал.3 ЗЗД е неотносимо към правния интерес на длъжника да
защити правата си. Последното е способ за уведомяване на длъжника кой е
надлежния кредитор по процесното вземане. Задължение за уведомяване има стария
кредитор, който следва да доведе до знание на длъжника, че се е разпоредил с
вземането си, което е имал към длъжника. Не е пречка и цесионера да осъществи
това уведомяване, но единствено и само, ако е изрично упълномощен от цедента. Уведомлението
по чл.99, ал.3 ЗЗД за осъществената цесия осъществено от цедента или цесионера
не е относимо към валидността на договора за цесия, нито е елемент от неговата
действителност. Цесионера придобива права по
отношение на вземането, което е предмет на договора със сключване на същия. От
този момент той е носител на това вземане. При тези съображения и доколкото не
се спори, че ответното дружество е придобило процесното вземане преди
депозиране на исковата молба в съда, то предявеният иск е надлежно насочен към
пасивно процесуално легитимирано лице. При положителен резултат посредством
предявяване на отрицателен установителен иск за длъжника (ищец в настоящото
производство), за последния ще настъпи правопредпазващо
действие относно субективното му право, като веднъж на винаги се отрече
процесното вземане.
В заключение следва да бъде
посочено, че не уведомлението по чл. 99, ал.3 ЗЗД предпоставя наличието на
правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск от длъжника, а
това дали ответникът има материална легитимация, като носител на процесното
вземане, което е придобил преди сезиране на съда с искова молба.
В исковата си молба ищецът
навежда твърдения, като посочва, че вземането му в размер на 1077,72 лева не се
дължи на ответника доколкото същото е погасено по давност, като се позовава на
кратката 3-годишна погасителна давност, предвид периодичния характер на задължението. Това, че вземането е погасено
по давност не се отрича от ответника. Изложеното в отговора на исковата молба
следва да бъде разглеждано, като съдебно признание на неизгоден за страната
факт, като именно върху неизгодността за признаващия
се крепи и доказателствената сила на признанието. Самото признание следва да се
прецени с оглед всички събрани по делото доказателства, като в настоящия случай
вземането на ответника произтича от вземане на мобилен оператор произтичащо от
договори за мобилни услуги от 2011г., които са с уговорена продължителност от
24 месеца и договор за лизинг от 2012г., който е са с уговорена между страните
продължителност от 23 месеца. Действието на договора е прекратено с изтичане на
уговорения в него срок, а т.е. по
договорите за мобилни услуги падежа на задължението е настъпил на 25.01.2013г.,
съответно 20.10.2013г., а по договора за лизинг на 23.12.2013г. Претенциите се
явяват погасени по давност три години след настъпване на падежа за съответното
вземане, поради което към момента на депозиране на исковата молба в съда – 05.07.2019г.,
вземането в размер от 1077,72 лева е погасено по давност.
По тези съображения предявеният
иск се явява основателен и като такъв следва
да бъде уважен.
По отношение на
разноските:
При признание на иска в частта досежно съдебно –
деловодните разноски се дава възможност да се предпази ответната страна от
заплащане на разноски, но при условие, че не е оспорвала твърдяното от ищеца
право преди завеждане на исковата молба в съда. В този смисъл е и съдебната
практика и в случая Определение №709/28.12.2012г., постановено по ч.гр. дело №
592/2012г. на ВКС, І-во г.о., в което се приема разбирането,
че предпоставките за недължимост на разноските по
делото от ответника, когато искът е уважен, са посочени в чл.78 ал.2 ГПК и те са две: ответникът да
не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал. Тези предпоставки са
кумулативни и следва да се преценяват във връзка с предмета на конкретното
дело. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с
разноски когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска,
нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца.
За
да не е налице оспорване правата на ищеца в хода на съдебното производство,
ответникът следва да признание възможността на първия да предяви иск, като
съответно изрично признае и оспореното с него право. Не така стоят фактите в
настоящото производство. С първото си процесуално действие, което се явява
депозиране на отговор на исковата молба, ответникът оспори процесуалната
възможност на ищеца да предяви иск в своя защита. Така релевираното от страната
противопоставяне на възможността длъжника да упражни правото си на иск не може
да бъде тълкувано като поведение в хода на производство, което да се приравни в
неоспорване права на ищцовата страна. Напротив изрично се противопостави
ответника на възможността на ищеца съдено да потърси установяване недължимост
на вземането, по отношение на което той е носител.
При тези съображения и доколкото
предпоставките са кумулативно дадени, то съдът намира, че ответникът следва да
понесе заплащането на съдебно – деловодните разноски, които се сторени в
производството.
С оглед изложеното ответникът следва да
бъде осъден да заплати сумата от 360 лева, от които 50 лева заплатена държавна
такса и 310 лева възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл.
78, ал.1 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че К.Д.М., ЕГН ********** *** не
дължи на „И.Ф>“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление ***, сграда МОЛ Варна, тяло Б, ет.4 сумата от 1077,72
лева претендирано като задължение по договори
сключени между ищеца и „ТБ“ ЕАД, което задължение е придобито от ответника по
силата на договор за цесия от 19.12.2017г.,на осн. чл.124, ал.1 ГПК.
Осъжда „И.Ф>“ ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление ***, сграда МОЛ Варна, тяло Б, ет.4 да заплати на К.Д.М., ЕГН **********
*** сумата от 360
(триста и шейсет) лева, от които 50 лева заплатена държавна
такса и 310 лева възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл.
78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: