Р Е Ш Е Н И Е

                                            №

                           Гр. Плевен,…8…ноември….2018г.

 

                 В     ИМЕТО      НА     НАРОДА

 

Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр. възз. състав  в публично заседание  на…ДЕВЕТИ….ОКТОМВРИ……

през  ДВЕ  ХИЛЯДИ  и   ОСЕМНАДЕСЕТА  година, в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ЦВЕТЕЛИНА  ЯНКУЛОВА

                                         ЧЛЕ***:    РЕНИ  Г.

                                                              ЕМИЛИЯ  КУНЧЕВА

 

при секретаря.......КОНА…..ДОЧЕВА,…като…разгледа…………

докладвано от….съдия…ЯНКУЛОВА…ВЪЗЗ…ГР.Д.№…507..…

по…описа…за…2018г,…за да се произнесе, съобрази следното:

 

Въззивно  гражданско производство  по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано на основание  въззивна жалба,подадена от адв.Е.Й. ***  в качеството на пълномощник на въззивната жалбоподателка Н.Г.Г. с постоянен адрес ***- ищца в първоинстанционното производство по гр.д.№8340/2017г. по описа  на Плевенски  районен съд, Гражданско отделение, срещу поста***ното по делото  от  VІІІ-ми гр.с-в съдебно Решение №816/30.05.2018г.,  с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от нея срещу ответника „***“ ЕООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „***“ №***, ет.***, представлявано от Е.Л.И. установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК, вр. чл.357, ал.1 КТ- за признаване за уста***но в отношенията между страните, че между тях има сключен трудов договор № 999 год., по силата на който ищцата е назначена на длъжността „***“, с място на работа „***“, на осемчасов работен ден, с трудово възнаграждение в размер на 2200 лв., че реално е полагала труд по този договор до 01.07.2017 год., че е получавал трудово възнаграждение и, че сключеният договор е безсрочен и действа и към дата на исковата молба и, че към момента на настъпване на осигурителния риск/ общо заболяване и майчинство/ има качеството на осигурено лице, като неоснователен и недоказан.Решението е поста***но при участието на трето лице – помагач - ТД на НОИ гр. С. на страната на ищеца.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като изводите на съда са незаконосъобразни. Посочва,  че съгласно чл.66,ал.3 от КТ за работно място се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовия договор.В случая жалбоподателката като *** обработва заявките по електронен път и уведомява управителя, който лично предава стоките от склада на купувачите. Представеното допълнително споразумение  е прието като доказателство по делото без да бъде оспорено. Излагат се съображения, че представеният трудов договор е годно доказателство за наличието на трудово правоотношение. Посочва се, че съвкупната преценка на доказателствата и признанието от страна на ответника обуславят основателност и доказаност на иска.

Ответникът по въззивната жалба –„***“-ЕООД със седалище и адрес на управление в гр.С., ул.“***“№***, ет.***, чрез ппълномощника адв. П. ***, е подал писмен отговор, в който е изразил становище за основателност на същата. Признал е съществуването на трудово правоотношение с ищцата, която е полагала труд в предишния *** на дружеството, намиращ  се в гр.С., ул. „***“№***.

Ответникът по въззивната жалба – НОИ-С., ТП-П.-  трето лице помагач на страната на ответника в първоинстанционното производство, чрез пълномощника юрк.Е.Р., е подал  писмен отговор, в който е изразил становище за неоснователност на същата и е предложил да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно.

В съдебно заседание на въззивната инстанция, страните чрез процесуалните си представители поддържат горните становища.

Пред въззивната инстанция не са представени нови доказателства.

 Плевенският окръжен съд, като провери обжалваното решение с оглед изложените оплаквания във въззивната жалба, приема  следното:

Въззивната жалба на Н.Г.Г. с постоянен адрес *** - ищца в първоинстанционното производство по гр.д.№8340/2017г. по описа на Плевенски  районен съд, Гражданско отделение, подадена чрез пълномощника адв. Е.Й. ***, против РЕШЕНИЕ №816/30.05.2018г, поста***но  от VІІІ-ми гр.с-в по същото дело,  е ДОПУСТИМА като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, при наличие на правен интерес.

Разгледана по същество  е  ОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционното производство по гр.д.№8340/2017г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, е образувано  като трудов спор, въз основа на установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК във вр.357,ал1 от КТ – за установяване съществуването на трудово правоотношение, предявен от ищцата Н.Г.Г. ( понастоящем  въззивна жалбоподателка) чрез пълномощника адв. Е.Й. ***, против ответника „***“-ЕООД със седалище и адрес на управление в гр.С., ул.“***“№***, ет.***, ЕИК-***( понастоящем ответник по въззивната жалба)

В исковата молба се твърди следното:  На 10.01.2014 год. ищцата е сключила с ответното търговско дружество безсрочен трудов договор №*** год., по силата на който е назначена на длъжността „***”, с място на работа ***, на осемчасов работен ден с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 2 200 лв. По силата на раздел II т.2 от сключения договор работодателят е следвало да я осигурява здравно и социално за всички осигурителни рискове, съгласно условия и ред, уста***ни в КСО и ЗЗО.  Работодателят й търгувал със стоки, които са внос от ЕС и, които се съхраняват в нает склад в гр.С., като основната му дейност била търговия на едро с хранителни и нехранителни стоки, внос от Европейския съюз, главно запалки, хартия за свиване на цигари, батерии - алкални, енергийни напитки и сладкарски изделия на „***“, „***“, дъвки „***” и „***“ ,бонбони за смучене и др. Съгласно връчената й длъжностната характеристика е следвало да обработва и обобщава заявките, които клиентите подавали по електронен път на имейла на дружеството или по служебния телефон, който носела винаги със себе си. Тя уведомявала управителя, който лично предавал стоките от склада на купувачите или ги изпращал с куриер по подадения от нея адрес. Контактувала  е лично с клиентите и уточнявала поръчките, сроковете, начина на плащане, следяла дали са постъпили сумите преди предаване на поръчката. Независимо, че мястото й на работа бил ***ът на дружеството тя на практика е могла да работи отвсякъде и правела това със съгласието на управителя. Последният бил уведомен, че по времето, когато е назначена на работа е учела  като студентка в ***, специалност ***, и й се е налагало да ходи на лекции, упражнения и изпити. Считано от 01.07.2016 год. излязла в платен годишен отпуск, а от 29.07.2016 г. до 31.12.2016 год. в неплатен отпуск за полагане на държавен юридически стаж за срок от 6 месеца. На 999 год. родила дете –А. Г. Г., ЕГН **********. Във връзка с предстоящия отпуск по майчинство установила, че работодателят й не е изпълнил задължението си по КТ да регистрира сключения между тях трудов договор и да подаде уведомление за това в предвидения срок , като по тази причина не е внасял и дължимите осигуровки.  След като установила, че трудовият й договор не е регистриран, съответно  че не са й внасяни осигуровки подала сигнал до Инспекцията по труда С., вх.№ *** год., която след направена проверка издала Протокол за извършена проверка по спазване на трудовото законодателство изх.№ *** год., при която установили, че дружеството - работодател е сключило трудов договор №*** год. с нея за длъжността *** и, че не е подадено уведомление по чл.62 ал.5 от КТ.  В Протокола е прието, че не са налице предпоставките по чл.404 ал.1 т.10 от КТ за издаване на задължително предписание по чл.62 ал.4 от КТ за изпращане на уведомление до ТД на НАП за сключения трудов договор. В писмо изх.№ *** год. от Директора на Дирекция „Инспекция на труда”С. й отговорил, че следва да заведе дело по чл.357 от КТ за установяване наличие на трудово правоотношение.  Без да бъде издадено предписание от страна на Инспекцията по труда работодателят й не може да отстрани допуснатия пропуск да го регистрира и внесе дължими осигуровки, тъй като това е единственият предвиден законов ред за отстраняване на този пропуск. Ответникът е обжалвал отказа да му бъде наложена принудителна административна мярка по КТ, като с Определение №2293/07.04.2017 год. по ад. Д. № 10256/2016 год. по описа на АдС С. - град жалбата му е оставена без разглеждане, поради това, че отказът за издаване на задължително предписание за налагане на една от предвидените в чл.404 ал.1 от КТ принудителни административни мерки не може да бъде квалифициран като отказ за издаване на административен акт. С Определение №7685/19.06.2017 год. по адм. дело №5803/2017 год. ВАС е оставил в сила  Определение №2293/07.04.2017 г. Във връзка с раждането на детето й подала в НОИ издадените й болнични листове с искане да ми бъдат заплатени дължимите обезщетения за бременност и раждане, но че с Разпореждане №*** год. и с Разпореждане № *** год. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ С.-град й е отказано изплащане на обезщетение за бременност и раждане по болничен лист № *** и болничен лист № ***, поради липса на данни за задължително осигуряване по реда на чл.4 от КСО за риска общо заболяване и майчинство, тъй като няма регистриран трудов договор. С решение №*** год. на Директора на ТП на НОИ С.-град подадените от нея жалби били оставени без уважение, а посочените разпореждания потвърдени като законосъобразни и правилни. Срещу същите е подала жалби пред АсСГ,по която е образувано адм. дело № 9577/2017 год.  С Разпореждане №*** г. и с Разпореждане № *** г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО й е било отказано изплащане на обезщетение за бременност и раждане по болничен лист № и болничен лист № *** , поради липса на данни за задължително осигуряване по реда на чл.4 от КСО за риска общо заболяване и майчинство, тъй като нямам регистриран трудов договор, като с решение №*** год. на Директора на ТП на НОИ С.-град подадените от нея жалби били оставени без уважение, а посочените разпореждания потвърдени като законосъобразни и правилни. Срещу тях е подала жалби до АсСГ,по които е образувано адм. дело № 9576/2017 год. Не е съгласна с мотивите, че няма качеството на осигурено лице , тъй като счита, че съгласно легалната дефиниция на §1,т.З от ДР на КСО за осигурено лице се счита всяко физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Счита, че притежава качеството на осигурено лице, тъй като има сключен писмен трудов договор и е упражнявала труд за периода от назначаването й до излизане в отпуск по майчинство, а осигурителните вноски са дължими от работодателя. Излага, че не носи отговорност за неизпълнението на задълженията на работодателя. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът „***“-ЕООД чрез управителя Е. Л.И., е подал писмен отговор на исковата молба, в който е изразил становище, че предявеният срещу него иск е допустим и  основателен. Признава, че между него и ищцата е сключен трудов договор, по силата на който тя е изпълнявала описаните от нея трудови функции. Не отрича, че е пропуснал да подаде уведомление за сключения трудов договор, както и, че не е плащал дължимите осигуровки.  Твърди, че след  направена проверка от Инспекция по труда гр. С. са отказали да му дадат нужното предписание по чл.62, ал.4от КТ, който отказ е обжалван и потвърден от съда.Предлага искът да бъде уважен.

С Определение №4760/22.12.2017г., съдът е конституирал като   трето лице – помагач на страната на ищеца  - ТД на НОИ гр.- С.. (.л.48) Подпомагащата страна е изразила становище за неоснователност на иска. Посочила е, че съгласно трудовото законодателство в РБ възникването на трудовото правоотношение е строго формален акт, който включва освен двустранно споразумение между работника и работодателя, но  и подаване на уведомление в надлежен регистър- съответната ТД на НАП. Навежда доводи, че заобикалянето на реда от страна на ответника не съставлява само административно нарушение, но се отразява и върху легитимността на възникването на цялото трудово правоотношение. Също така бездействието от страна на работника или съзнателното му започване на работа, без да е получил надлежните документи подпомага заобикалянето на закона. Твърди, че не е налице реално възникване на трудово правоотношение във вида, в който се твърди от ищцата и се признава от ответника. Оспорва истинността на представения по делото трудов договор по отношение на датата, на която се твърди, че е сключен. Счита, че датата на сключване е по – късна дата. Навежда пространни доводи защо счита, че ищцата не е работила в ответното дружество.

В проведените по делото открити съдебни заседания и в представените писмени бележки, страните поддържат  изразените становища, като развиват допълнителни доводи.

По делото са събрани писмени доказателства.

Плевенският районен съд, VІІІ-ми гр.с-в се е произнесъл с обжалваното  съдебно Решение №816/30.05.2018г.,с което е отхвърлил иска като неоснователен.

  Въззивният съд приема, че поста***ното  РЕШЕНИЕ е ВАЛИДНО и ДОПУСТИМО, но НЕПРАВИЛНО.

 Във въззивната жалба не се излагат оплаквания във връзка с валидността и допустимостта на обжалваното решение, а съгласно правомощията по чл.269 от ГПК, въззивният съд не установи наличието на пороци, които да обуславят  нищожност или недопустимост на съдебния акт.

 За да се произнесе относно правилността на обжалваното  решение, съдът съобрази следното:

 От съвкупната преценка на доказателствата, с които е попълнено делото, се установява следното от фактическа страна:

 Съгласно представеното по делото копие на трудов договор, на ***. в гр.С., между ответника( и ответник по въззивната жалба) „***“-ЕООД със седалище и адрес на управление в гр.С., ул.“***“№***, ет.***, представляван от управителя Е.Л.И. като работодател и ищцата( понастоящем въззивна жалбоподателка) Н.Г.Г. като работник, е сключен трудов договор, по силата на който последната е назначена на длъжността „***“ в *** на ответното дружество, с трудово възнаграждение в размер на 2 200 лева.

От приложения по делото формуляр за подаване на устен сигнал за нарушение на разпоредбите на трудовото законодателство и ЗДСЛ от 07.07.2016 г. се установява, че ищцата е подал сигнал до инспекцията по труда, че не е регистриран, сключения й с него ТД.

Дирекция „Инспекция по труда“ гр. С. е извършена проверка, удостоверена с Протокол №***., при която е констатирано следното: В ТД, сключен с ищцата не е определено мястото на работа; На адреса на управление на дружеството не се извършва дейност и няма законен представител или лице, което да го представлява; При посещението на адреса на управление не е уста***но ищцата да полага труд, както и наличие на работно място; Не са представени доказателства за внесени социални и здравни осигуровки.

Въз основа на направените констатации, Дирекция „Инспекция по труда“ гр. С. в същия Протокол е приела, че не са налице предпоставките по реда на чл.404, ал.1, т.1 от КТ, поради което и не дава задължителни преписания по чл.62, ал.4 от КТ за изпращане на уведомление до ТД на НАП за сключения ТД.

С решение на основание чл.97, ал.1 от АПК,  изпълнителният директор на  ИА „Главна инспекция по труда“ е отхвърлил като неоснователна жалбата на ответното дружество и е потвърдил направения отказ за издаване на предписание по реда на чл.64, ал.4 от КТ с Протокол за извършена проверка № *** г., като е приел, че следва да се установи по безспорен и категоричен начин не само наличието на писмен ТД, но реално полагане на труд от страна на работника или служителя, каквото не е уста***но, както и липса на съществуващо работно място.

Съгласно приложените по делото определение на ВАС по дело №10256/2016 г.,  жалбата на ищцата срещу решението на ИА „Главна инспекция по труда“  е оставена без разглеждане.

С определение, поста***но по адм.д. №5803/2017 г. на ВАС,  е потвърдено определението по адм.д. №10256/2016 г., с което е оставена без разглеждане жалбата на ищцата срещу решението на ИА „Главна инспекция по труда“ .

От представеното по делото писмо от ИА „Главна инспекция по труда“, отправено до ищцата по делото се установява, че същата е уведомена за констатациите, направени в Протокол за извършена проверка № *** г. на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. С., както и, че й указано, че може да предяви иск по чл.357, ал.1 от КТ.

С Разпореждане № *** г. на  НОИ, ТД С. град,  на ищцата е отказано отпускане на парично обезщетение за бременност и раждане, с мотивите, че същата няма качеството на осигурено лице по смисъла на §1, т.3 от ДР на КСО, тъй като няма регистриран ТД.

С Разпореждане № *** г. на  НОИ, ТД С. град,  на ищцата е отказано отпускане на парично обезщетение за бременност и раждане, с мотивите, че същата няма качеството на осигурено лице по смисъла на §1, т.3 от ДР на КСО, тъй като няма регистриран ТД.

 С Решение на Директора на ТД – С. град №*** г. са оставени без уважение депозираните от ищцата жалби срещу разпореждане № *** г. и срещу разпореждане № *** г.

 С Разпореждане № *** г. на  НОИ, ТД С. град,  на ищцата е отказано отпускане на парично обезщетение за бременност и раждане, с мотивите, че същата няма качеството на осигурено лице по смисъла на §1, т.3 от ДР на КСО, тъй като няма регистриран ТД.

 С Решение на Директора на ТД – С. град №*** г.  са оставени без уважение депозираните от ищцата жалби срещу делото Разпореждане № *** г. и срещу разпореждане № *** г.

С Решение от 09.02.2018 г. на АдмС -С. град по д. №9577/2017 г. по описа на съда, е отхвърлена жалбата на ищцата срещу решение на Директора на ТД – С. град №*** г.

 С решение от 22.11.2017 г. на АдмС -С. град по дело №9576/2017 г. по описа на съда, е отхвърлена жалбата на ищцата срещу решение на Директора на ТД – С. град №*** г.

Видно от Удостоверение за раждане на А. Г. Г.,  същият е роден на ***г. в гр.П.и негови родители са въззивната жалбоподателка Н.Г.Г. и Г. А. Г..(л.29 от първоинстанционното дело)

Съгласно приложен по делото Протокол – решение от ОС на ответното дружество,  е взето решение да се промени седалището и адреса на управление на дружеството, вкл. и адреса за кореспонденция с НАП.

От представената по делото извадка от ТР се установява, че на 19.01.2018 г. адресът на управление  и адреса за кореспонденция с НАП на ответното дружество е бил гр. С., ул. „***“ №***, ет.***.

Видно от справка-извлечение  от Регистър на ТД към НОИ, единственият регистриран ТД на ищцата е с фирма „***“.

Съгласно приложената по делото справка за лицата, за които персоналният регистър на НОИ е подадена информация от осигурител,  ответното дружество е подало такава за ищцата за периода от 12.2016 г. до 02.2017 г., като липсват такива за 2014 г. и 2015 г.

По делото  е представено трудово досие на ищцата, съдържащо следните документи с характер на писмени доказателства:Заповеди на  ответното дружество, с които е разрешено на ищцата да ползва платен годишен отпуск.(л.110,111)Молба от Н.Г. с посочена дата 01.06.2016г. за ползване на полагаем се годишен отпуск(л.112);Допълнително споразумение №*** г. към ТД № *** г., с което на ищцата е определено място на работа в гр. С. и допълнително такова в ***а на фирмата в гр. П., ул. „***“ №***, етаж ***.(л.113) Служебна бележка №***. за проведен начален инструктаж(л.114);Длъжностна характеристика на длъжността „***“ е и какви са основните задължения на ищцата в ответното дружество.(л.116,117); Уведомление по чл.62, ал.5 от КТ с дата 10.01.2014 г.(л.118);Диплома на името на Н.Г. за придобито средно образование.(л.120); Удостоверение за професионална квалификация(л.121) Молба от Н.Г. до управителя на ответното дружество ма назначаване на длъжността“***“ с поставена дата 06.01.2014г(л.123).Трудова книжка на името на ищцата, в която последната й месторабота е отбелязана в ответното дружество като *** с трудово възнаграждение 2200лв.(л.200,201)

Представени и платежни ведомости от ответното дружество за изплащано трудово възнаграждение на ищцата.(л.158-л.188)

Съгласно Акт за встъпване и Акт за напускане, издадени от ОС-П., въззивната жалбоподателка е била *** в същия съд през периода от 01.07.2016г. до 03.01.2017г..

Разпитани са посочените от ищцата( въззивница) свидетели – В. А. Г. и Ц. Д. Д.

Свидетелката Г., бивш служител в ответното дружество „***“-ЕООД с права и задължения съгласно пълномощни, дадено от управителя с нотариална заверка на подписа(л.192 и сл. и л.195 и сл. ) и сестра на лицето, с което ищцата съжителства и има дете, установява следното: свидетелката е работила в ответниковото дружество като пълномощник на управителя, с права да прави и приема поръчки . Адресът на дружеството първоначално е бил в гр.С., ул.“***“№***, а след това се е преместил на ул.“***“,. Ищцата е  започнала работа във фирмата в началото на 2104г, по препоръка на свидетелката. Същата е работила в ***а на ул.“***“.Заплатите са изплащани в брой. Свидетелката не е имала проблеми с осигуровките, за което прави извод от посещенията си при личния лекар. Ищцата е работела като търговски сътрудник като е приемала заявки по Интернет и по телефона.След преместването на ***а на ул.“***“ ищцата почти не е работила там.Учела е в *** и във връзка със задълженията й е освобождавана от работа. Освен свидетелката и ищцата други лица не са работила във  предприятието на ответника.

Свидетелят Ц. Д. установява, че е познава ищцата Н.Г. от 2014г. в качеството си на изпълняващ дейности по доставка на  захарни изделия.През 2014г. е контактувал с ищцата три пъти. Възприемал я е като *** или *** в ответната фирма. Тя е изготвяла приемо-предавателни протоколи, след което в склада собственикът му  е плащал след приемане на стоката. През  2016г., когато управителят е бил в чужбина, същата е отговаряла на служебния телефон на фирмата.

      Въз основа на горната фактическа обстановка и  закона, въззивният съд формира следните правни изводи:

Съдът е сезиран с  установителен иск по чл.357,ал.1от КТ във вр. чл.124,ал.1 от ГПК—за установяване съществуването на трудово правоотношение. Правният интерес на ищцата от предявяване на този иск е обусловен от отказа на НОИ за изплащане на обезщетение за бременност и раждане, поради  липса на данни за   задължително осигуряване по чл.4 от КСО за риска общо заболяване и майчинство, тъй като няма регистриран трудов договор.

 

 

 

 

 

В тежест на ищцата е да докаже, че между нея и ответното  търговско дружества има валидно сключен трудов договор, по силата на който е назначена на длъжността ***, с място на работа „***“, на осемчасов работен ден, с трудово възнаграждение в размер на 2200 лв., че реално е полагал труд по този договор до 01.07.2017 год., че е получавала трудово възнаграждение, че сключеният договор е безсрочен и действа и към дата на исковата молба, че към момента на настъпване на осигурителния риск (общо заболяване и майчинство) има качеството на осигурено лице.

В тежест на ответника при доказване на горните обстоятелства е да установи (ако са налице)  правоизключващи и правопогасяващи възражения, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Какви са данните по делото?

От съвкупната преценка на писмените и гласни доказателства, представени от ищцата и подробно описани по-горе от съда,  се установяват релевантните факти за успешно провеждане на исковата претенция по чл.357,ал.1 от КТ: Писмен трудов договор, съгласно изискването на чл.62,ал.1 от КТ, сключен на 10.01.2014г. в гр.С., между ответника( и ответник по въззивната жалба) „***“-ЕООД със седалище и адрес на управление в гр.С., ул.“***“№***, ет.***, представляван от управителя Е.Л.И. като работодател и ищцата( понастоящем въззивна жалбоподателка) Н.Г.Г. като работник,  по силата на който последната е назначена на длъжността „***“ в *** на ответното дружество, с трудово възнаграждение в размер на 2 200 лева, като договорът е безсрочен.

При сравняване   текста на договора с разпоредбата на чл.66,ал.1 от КТ, се установява, че същият отговаря на минимално необходимото договорно съдържание на трудовия договор,включващо следните елементи: място на работа /т. 1/; наименование на длъжността и характера на работата /т. 2/; дата на сключването на трудовия договор и начало на неговото изпълнение /т. 3/; времетраене /срок/ на трудовото правоотношение /т. 4/; размер на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски /т. 5/; еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор /т. 6/; основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане /т. 7/; продължителност на работния ден или седмица /т. 8/.

Неоснователно е възражението на третото-лице помагач, че в договора не е уговорено място на работа, тъй като е посочено само “***“ на работодателя. – Съгласно чл.66,ал.3 от КТ, за място на работата се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата. Следователно, мястото на работа е определено, тъй като е известно седалището на работодателя. Освен това, в настоящия етап на обществено развитие,  характеризиращ се с бързо разпространение на технологиите и комуникациите,  мястото на работа е твърде условно понятие, свързано с мобилност  и променливост. В конкретния случай е уста***но, че като ***  ищцата е обработвала заявки, които се подават по електронен път, за което е уведомявала управителя. Следователно, дейността й е свързана изключително с работа в Интернет и телефон, което позволява да се извърша от различно местонахождение. Констатацията на органите на ДОТ, че в ***а на ул.“***“ не се извършва дейност, не е достатъчно основание да се приеме, че дружеството-работодател, изобщо не извършва такава, тъй като последното е призовано на алектронния адрес и негови упълномощени представители, между които и свидетелката Г. са се явили на среща. Пред вид на тези обстоятелства е без  особено значение обстоятелството, че по делото е представено допълнително споразумение към ТД, в който детайлно е определено мястото на работа на ищцата.

Горните обстоятелства, преценени и с оглед представеното трудово досие на ищцата, ведомостите за изплатено трудово възнаграждение,показанията на свидетелите Г. и Д., и пълните признания на ответника,  налагат извод за съществуващо трудово правоотношение между с ищцата и ответника,  възникнало от трудов договор, сключен на 10.01.2014г., което е съществува и сега, тъй като няма данни да е прекратено, като същата е заемала длъжността „***“ при месечно трудово възнаграждение от 2200лв.

Настоящият съдебен състав не  споделя становището на осигурителният институт, участващ като трето лице – помагач  за по-късно съставяне на писмени доказателства, неудостоверяващи реални факти. Счита, че подобно тълкуване на данните по делото е в противоречие с поведението на ищцата и на ответника. – Последната е  сигнализирала Дирекция“Инспекция на труда“ за допуснатите нарушения от работодателя, който не е изпълнил задължението си по чл.62,ал.2 от КТ за изпращане на уведомление до НАП, като е изчерпала цялата процедура за защита по административен ред; Работодателят признава обстоятелствата по исковата молба и изразява готовност чрез процесуалния си представител да внесе дължимите осигуровки, ведно с дължимите лихви( л.17 от въззивното дело)

От изложеното е видно, че въззивният съд достига до правни изводи, които са различни от тези на първоинстанционния, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него, поста***но друго, с да се уважи изцяло предявеният от ищцата против ответника иск с правно основание чл.357,ал.1 от КТ – за установяване съществуване на трудово правоотношение между тях ,възникнало от безсрочен  Трудов договор №***., по силата на който Н.Г.Г. е  назначен на длъжността ***, с място на работа „***“, на осемчасов работен ден, с трудово възнаграждение в размер на 2200 лв., който не е регистриран по реда на чл.62,ал.2 от КТ.

Настоящият съдебен състав приема, че  искът по чл.357,ал.1 от КТ не включва произнасяне  по всички въпроси, посочени в петитума на исковата молба, а е достатъчно да се признае за уста***но съществуване на трудово правоотношение и основанието за неговото възникване. Останалите  обстоятелства следват от наличието на трудовото правоотношение, възникнало от посочения трудов договор. Конкретно, в производството по чл.357,ал.1 от КТ, съдът не дължи произнасяне дали ищцата има качеството на  осигурено лице, тъй като трудовото  правоотношение е различно от осигурителното такова. Наличието на трудово правоотношение обаче е предпоставка за  възникване и на осигурително правоотношение.

Съдът не присъжда разноски, тъй като такива не се претендират.

                             По изложените съображения, Плевенският окръжен съд, ІV-ти въззивен граждански състав, на основание чл.271  от ГПК       

         

 

            Р    Е   Ш     И   :

 

 

ОТМЕНЯ като неправилно РЕШЕНИЕ №816/30.05.2018г. на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, VІІІ-ми гр.с-в, поста***но по гр.д.№8340/2017г., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА за уста***но   на основание чл.124,ал.1 от ГПК във вр. чл.357,ал.1 от КТ, съществуване на ТРУДОВО ПРАВООТНОШЕНИЕ между  Н.Г.Г.,ЕГН-********** *** и „***“-ЕООД,ЕИК:*** със седалище и адрес на управление в гр.С., ул.“***“№***,ет.***, възникнало от безсрочен Трудов договор №***., сключен на 10.01.2014г,,по силата на който Н.Г.Г. е  назначен на длъжността ***, с място на работа „***“, на осемчасов работен ден, с трудово възнаграждение в размер на 2200 лв., който договор  не е регистриран по реда на чл.62,ал.2 от КТ.

РЕШЕНИЕТО е поста***но при участието на ТРЕТО ЛИЦЕ-помагач – ТД на НОИ-С. на страната на ищеца.

РЕШЕНИЕТО    подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от връчването на страните.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕ***: