№ 166
гр. Варна, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Вилиян Г. Петров Въззивно търговско дело №
20213001000534 по описа за 2021 година
Постъпила е въззивна жалба от „Бизона-1“ ЕООД гр.Добрич срещу
решение № 260079/21.06.2021 г. на Окръжен съд – Добрич по т.д. № 229/2019
г., с което дружеството е осъдено да заплати на „Диогени Телеком“ ООД -
гр.Бургас сумата от 45 079.03 лева, представляващи дължими незаплатени от
ответника по делото СМР - предмет на сключени между страните договор
№161006/ 06.10.2016 г. за изграждане на слаботокови инсталации и
инсталиране на оборудване на обект: Хотел „Гергана“, в КК „Албена“, и
договор №161122/22.11.2016 г. за изграждане на слаботокови инсталации и
инсталиране на оборудване на обект: Хотелски комплекс „Доростор“ в КК
„Албена“, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 08.11.2019 г.
до окончателното й издължаване, и сумата от 4507,90 лева, представляваща
дължима неустойка по чл.9.2. от двата договора за забавено плащане на
главното парично задължение, както и сумата от 7001,23 лева - разноски в
обезпечителното и исковото производство, с молба за отмяна на решението
изцяло като неправилно и за постановяване на друго решение за отхвърляне
изцяло на предявения иск.
Ответникът по жалбата - „Диоегени Телеком“ ООД - гр.Бургас с писмен
1
отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение, ведно с присъждане на съдебните разноски за
въззивната инстанция.
Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след
преценка на събраните по делото доказателства приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Оплакването в жалбата относно размера на вземанията на ищеца е
неоснователно. От заключението на ССЕ се установява, че вземането на
ищеца по двата договора след приспадане на аванси и направени
прихващания между страните е в общ размер на 45079 лева, съответно
3687.73 лева - по договора от 06.10.2016 г. и 41391.32 лева - по договора от
22.11.2016 г. И по двата договора гаранциите за качество подлежат на
връщане предвид приемане на изпълнението по ответника без възражения
относно качеството му. Ответникът не е оспорил заключението на ССЕ и не е
искал допускане на тройна или повторна ССЕ, като не иска такава и с жалбата
си. Въззивният съд намира заключението на изслушаната от първата
инстаниция ССЕ за обективно и компетентно дадено и го кредитира изцяло,
като приема, че с него е доказан размерът на оставащото неплатено
задължение на ответника по процесните фактури в общ размер на 45079 лева,
респективно на дължимата неустойка за забавено плащане на възложителя –
10 % по чл.9.2 от двата договора в размер на 4507.90 лева.
Оплакването в жалбата относно приетото от ДОС за изцяло
неоснователно възражение за прихващане на ответника е неоснователно. По
отношение на първия договор от 06.10.2016 г. за слаботоково окабеляване в
хотел „Гергана“ не може да се приеме, че забавата от 9 дни спрямо падежа на
задължението – 01.05.2017 г. се дължи на виновно поведение на ищеца.
Забавата е следствие на промяна в последния момент на предназначението на
седмия етаж на хотела – от заведение за обществено хранене в хотелски етаж,
която е довела до неизбежна забава и в следващите СМР, установено от
заключението на СТЕ. По втория договор за слаботоково окабеляване на
хотелски комплекс „Парадайз Блу“ /бивш хотел „Доростол“/ с падеж –
01.06.2017 г. забавата е около един месец, като се дължи на забава на други
2
предходни участници в строителството. Едва към 28.03.2017 г. е приета
строителната конструкция на плочата на кота +13,18 и 15.63 за кофраж и
армировка, така че ищецът не се е забавил при полагане на всички кабели
към 27.05.2017 г., установено от последния акт-обр.12 за скрити работи. В
оставащия 5-дневен срок е следвало да приключат мазилки, шпакловки,
обшивки, облицовки, полагане на окачени тавани, доставка и монтаж на
мебели и една тогава да се монтират ключове, контакти и розетки по стените
или мебелите. Така че ищецът в много кратък срок е успял да приключи
възложените му СМР, като дори е наваксал част от закъсненението на другите
предходни подизпълнители, установено от заключението на СТЕ, което
въззивният съд възприема като компетентно и обективно дадено. Той не
дължи на ответника неустойки за забава, нито обезщетение за претърпени от
него вреди от наложена му санкция от „Албена“ АД, тъй като няма причинно-
следствена връзка между вредите на ответника и изпълнението на ищеца.
Освен това по принцип не може да се иска за едно и също твърдяно неточно
изпълнение едновременно неустойка, обезщетение за вреди и да се задържа
гаранция за срочно изпълнение.
При това положение искът следва да се уважи изцяло, ведно с лихви и
разноски. Обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди изцяло.
Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение
на основание чл.272 – ГПК.
При този изход на спора в полза на ответника по жалбата се присъждат
направените съдебни разноски за въззивната инстанция, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение, в размер на 2000 лева.
Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на
Варненския апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260079/21.06.2021 г. на Окръжен съд –
Добрич по т.д. № 229/2019 г.
ОСЪЖДА „Бизона-1“ ЕООД - гр.Добрич, ЕИК *********, да заплати на
„Диогени Телеком“ ООД гр.Бургас, ЕИК *********, сумата 2000 лева –
3
съдебни разноски за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му
на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4