РЕШЕНИЕ
№ 95
гр. В. 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В. II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:С.Ж.С.
Членове:Г.П.Й.
Н.Д.Н.
при участието на секретаря А.А.Т.
като разгледа докладваното от С.Ж.С. Въззивно гражданско дело №
20221300500114 по описа за 2022 година
Делото е образувано по жалба на „Е.“ЕООД /в н./ чрез адв.
Ст.Л. против Решение №27 от 20.01.2022г. по гр.д.№883/21г. на ВРС.
Жалбоподателят твърди,че постановеното от
първоинстанционния съд решение е необосновано и неправилно.Изтъква,че
дружеството е в несъстоятелност и не развива търговска дейност, поради
което не е възможно ищцата да бъде възстановена на заеманата пред
уволнението длъжност.Счита,че ВРС не е следвало да се произнася по
исковете по чл.344,ал.1,т.1,2 и 3 КТ,а само по исковете за парични вземания
по чл.224 КТ,но не и за обезщетенията по чл.225 КТ.Твърди,че не е налице
незаконно уволнение,а прекратяване на тр. Договор по реда на чл.325,ал.1,т.1
КТ.Позовава се на разпоредбата на чл.632,ал.6 ТЗ относно задължението на
работодателя да прекрати тр. Договори. Иска от Окръжният съд да отмени
решението на ВРС и постанови ново,с което да отхвърли исковете по
чл.344,т.1,2 и 3 от КТ и чл.225 КТ. Оспорва и присъдените от ВРС разноски
като не претендира за разноски за настоящата инстанция.
Ответната по жалбата страна- С. Е.С. не е подала отговор в
1
законния срок.С писмено становище оспорва жалбата и моли съда да я остави
без уважение,като потвърди решението на ВРС като законосъобразно като им
присъди разноски по делото.Твърди,че ВРС е допуснал ОФГ като не е
изписал „Е.“ЕООД /в несъстоятелност/ и иска от ВОС да съобрази това
искане.
От данните по делото във връзка с направените в жалбата
оплаквания Окръжният съд констатира следното:
С. Е.С. е заемала длъжността „сервитьор“ при „Е.“ЕООД от
16.03.2017г. видно от приложения тр. договор,който е бил срочен до
16.09.2017г.След изтичане на срока ищцата е продължила да работи при
ответника и договорът се е превърнал в безсрочен като есключено доп.
Споразумение от 01.01.2018г.. Със Заповед №13/20.03.2021г. тр. договор е
прекратен по взаимно съгласие ,но няма данни за връчване на заповедта на
работника нито подпис ,удостоверяващ съгласието й за прекратяване на
договора по чл.325,ал.1,т.1 КТ. С обжалваното решение ВРС е уважил
обективно съединените искове .
При тези данни съдът намира жалбата за основателна
отчасти по следните съображения:
От доказателствата по делото е установено,че тр. договор
между страните е прекратен без да са изпълнени условията на чл.325,ал.1,т.1
КТ,т.е. без да е налице съгласие и от двете страни за прекратяването
му.Безспорно е,че съгласието следва да бъде дадено писмено и след като няма
подпис на работника то не може да се приеме,че същият е съгласен с
прекратяването на договора по този законов текст.
Направените от ВРС изводи в тази насока са правилни и
законосъобразни и ВОС съобразявайки разпоредбата на чл. 272 ГПк не счита
за необходимо да ги преповтаря.
ВРС обаче не е съобразил обстоятелството,че в хода на
делото по отношение на работодателя е открито производство по
несъстоятелност и не е изложил мотиви в тази връзка.Това променя
установената фактическа обстановка,а оттам и направените от
първоинстанционният съд изводи.
Пред ВРС е представена молба от „Е.“ЕООД до ОС-Видин
2
по чл.625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност с дата
28.04.21г.,а ИМ от С. Е.С. е входена пред ВРС на 27.04.21г.Приложена е
справка от ТР,от която е видно,че с Решение №23 от 21.06.21г. по т.д.
№20/21г. на ВОС е открито производство по несъстоятелност по отношение
на „Е.“ЕООД при условията на чл.632,ал.1 ТЗ и производството по делото е
спряно.За начална дата на неплатежоспособността е прието 12.04.2018г.
При тези данни са приложими други законови разпоредби и
не сме изправени само пред трудов спор по КТ ,а следва да се съобрази
процедурата при производство по несъстоятелност по ТЗ.
Съгласно чл.637,ал.1 ТЗ с откриване на производство по
несъстоятелност се спират съдебните производства срещу длъжника с
изключение на трудови спорове по парични вземания.Това е така с цел да се
даде възможност на работника да предяви вземанията си в производството по
несъстоятелност при съставяне на списъците на кредиторите.
Съгласно чл.632,ал.6 ТЗ при вписване на решението по
чл.632,ал.1 ТЗ в ТР длъжникът /работодателят/ следва да извърши
прекратяване на тр. правоотношения с работниците и да изпрати
уведомление до НАП.
В случая длъжникът „Е.“ЕООД не е изпълнил това
изискване,а е прекратил тр. договор с ищцата на основание чл.325,ал.1,т.1 КТ
преди постановяване на решението и преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ
до съда и е изпратил уведомление до НАП,но не по процедурата по
чл.632,ал.6 ТЗ ,а според разпоредбите на КТ.В този смисъл трудовият спор е
по правилата на КТ,но с откриване на производството по несъстоятелност се
прилагат разпоредбите на ТЗ.
В конкретния казус-уволнението е незаконосъобразно
предвид основанието, на което е прекратено тр. отношение-чл.325,ал.1,т.1 КТ-
поради липса на съгласие от страна на работника.При открито производство
по несъстоятелност за работодателя обаче няма възможност работника да се
върне на предишната работа,тъй като работодателят не развива търговска
дейност,а освен това изрично е задължен от ТЗ да прекрати трудовите
договори с работниците.В този смисъл решението на ВРС в тази част следва
да бъде отменено като незаконосъобразно.
Относно паричните вземания на работника:
3
С решението си ВРС е присъдил обезщетение по
чл.225,ал.1 КТ за оставане без работа за периода 22.03.21г. до 20.09.21г. в
размер на 3 835лв. и обезщетение за по чл.224,ал.1 КТ за неползван платен
годишен отпеск за 40дни в размер на 1 063,64лв.Тези суми се дължат,тъй
като прекратяването на тр. договор е признато за незаконно и заповедта за
прекратяване е издадена преди иницииране на производството по
несъстоятелност.Тр. договор не е прекратен според изискванията на
чл.632,ал.6 ТЗ ,а по чл.325,ал.1,т.1 КТ преди още да са налице условията на
чл. 632,ал.6 ТЗ.
При това положение Решението на ВРС следва да бъде
потвърдено в останалата част. Разноските по делото следва да останат за
страните така както са направени.Жалбоподателят не е направил искане за
присъждане на разноски ,а и работникът е освободен от внасяне на такси и
разноски по трудови спорове-чл.359 КТ.Жалбоподателят също не дължи
разноски на ответника по жалба ,тъй като е в производство по
несъстоятелност.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №27 от 20.01.2022г. по гр.д.
№883/21г. на ВРС в частта,в която С. Е.С. е възстановена на заеманата преди
уволнението длъжност „сервитьор“ в „Е.“ЕООД,вместо което постанови:
Не възстановява С. Е.С. на заеманата преди уволнението
длъжност „сервитьор“ в „Е.“ЕООД поради открито производство по
несъстоятелност по отношение на работодателя „Е.“ЕООД/в н./
В останалата част потвърждава Решение №27 от
20.01.2022г. по гр.д.№883/21г. на ВРС.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в 30-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5