Р Е Ш Е Н И Е
№ ІІ-39 14.06.2019г.
гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд
гражданска колегия, втори въззивен състав
На двадесет и трети април 2019
година
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
Секретар: Стойка Вълкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова
гражданско дело номер 266 по описа
за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 2386 от 21.11.2018г., постановено по гр. дело № 817/2018г. по описа на Районен
съд – Бургас е отхвърлен предявения от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”
против Община Бургас осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 3 от КЗ за сумата от 257, 20 лева, представляваща изплатено обезщетение на Х. П. К.за
имуществени вреди по автомобил по щета № ***061, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба на 01.02.2018г. до окончателното изплащане
на сумата. Изрично в цитираното решение е посочено, че то е постановено при
участието на трето лице помагач „ПСТ Груп” ЕАД на страната на ответника Община
Бургас.
Против
постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп” със седалище гр. София, с която се претендира
първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено
друго решение по съществото на спора, с което да бъде уважена ищцовата
претенция в пълен размер. В жалбата се посочва, че направените изводи на
първоинстанционния съд не кореспондират със събраните по делото доказателства. Посочва
се, че необоснован остава решаващият извод на съда, че липсата на капак на
уличната шахта се дължи на случайно събитие, тъй като по делото няма събрани
доказателства в тази насока. В жалбата се посочва, че при установената правна
уредба се налага изводът, че ответната Община Бургас като собственик на пътя
чрез бездействието на служителите си в изпълнение на задълженията си по чл. 3
от ЗДвП за сигнализиране на препятствието и организиране движението по начин,
осигуряващ безопасността му, са допринесли изцяло за настъпване на вредоносния
резултат. Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред
настоящата инстанция.
В съдебно
заседание – въззивното дружество не изпраща представител и не изразява
становище по основателността на жалбата.
Ответната
страна по жалбата – Община Бургас не депозира по делото писмен отговор и не
изразява конкретно становище по основателността на въззивната жалба. Не се
отправят искания за представяне на нови доказателства пред настоящата
инстанция.
В съдебно
заседание – Община Бургас не изпраща представител и не взима конкретно
становище по основателността на жалбата.
Ответната
страна по жалбата и трето лице помагач – „ПСТ Груп” ЕАД не депозира по делото
писмен отговор и не изразява конкретно становище по основателността на въззивната
жалба. Не се отправят искания за представяне на нови доказателства пред
настоящата инстанция.
В съдебно
заседание – „ПСТ Груп“ ЕАД не изпраща представител и не взима конкретно
становище по основателността на жалбата.
Бургаският
окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на
страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявен е иск
от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” със седалище гр. София против Община
Бургас, с който се претендира да бъде осъдена ответната страна да заплати сума
в размер на 257, 20 лева, представляваща изплатено обезщетение на трето лице - Х.
П. К.за имуществени вреди по автомобил по щета № ***061, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба на 01.02.2018г. до окончателното
изплащане на сумата. В исковата молба се посочва, че застрахователното
дружество е изплатило на Х. П. К.обезщетение за възникнала вреда, въз основа на
сключен застрахователен договор за застраховка „Каско Стандарт“ със срок на
валидност от 17.05.2017г. до 17.05.2018г. като собственик на МПС – марка Ф., модел Г.
Посочва се, че на 27.07.2017г. в гр. Бургас, ул. „Д. Д.“ – срещу бл. *, водачът Х. П. К.при преминаване по улицата попада в
шахта без решетка, при което се получават увреждания по автомобила – срязана
задна дясна гума и увредени задна дясна врата и десен праг.
Ответната
страна по иска – Община Бургас в депозирания отговор пред първоинстанционния
съд оспорва претенцията, като счита, че не могат да се установят безспорно
както обстоятелствата, при които е настъпило пътно-транспортното произшествие,
включително действителната скорост на движение на автомобила, така и вида и
размерите на препятствието и факта, че твърдените вреди върху моторното
превозно средство са в резултат на преминаване през такова именно препятствие.
По делото е
привлечено „ПСТ Груп“ ЕАД със седалище гр. София в качеството му на трето лице
помагач и по отношение на това лице е предявен и обратен иск от Община Бургас –
в случай, че бъде уважен предявения от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” иск
против Община Бургас да заплати сума в размер на 257, 20 лева, представляваща
изплатено обезщетение на трето лице - Х. П. К.за имуществени вреди по автомобил
по щета № ***061, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба на 01.02.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
По
делото не се спори, а и от представената по делото Застрахователна полица
№ ***067 се установява, че по отношение
на увреденото МПС е сключен Договор за застраховка „Каско Стандарт”, валидна за
периода от 17.05.2017г. до 17.05.2018г. По делото се установява и
обстоятелството, че след настъпване на застрахователното събитие – собственикът
на увредения автомобил е депозирал Заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение, ведно с Декларация за настъпване на застрахователно събитие, както
и че след извършен оглед на превозното средство, са констатирани увреждания на
автомобила, изразяващи се в увреждане на задна дясна гума, задна дясна врата и
десен праг, които са оценени на стойност от 257, 20 лева.
По
делото не се спори, че за настъпилия инцидент не е съставен протокол за пътно-транспортно
произшествие от органите на Министерство на вътрешните работи.
По
делото в качеството му на свидетел е разпитан Х. П. К., от показанията на когото се установява, че през първата половина
на месец септември – 2017г. са посетили гр. Б. и когато са си тръгнали за гр. В. са попаднали в задръстване на
автомобили, тъй като по пътя е имало вода около 20-25 сантиметра. Свидетелят в
своите показания посочва, че той лично е управлявал автомобила и е усетил, че
предната дясна гума на автомобила пропада и колата е спряла, след което той е
подал газ и колата е преминала, продължил е с колата, за да излезе от водата и
след около 200-300 метра е спрял, слязъл е от колата и е видял, че е срязана
гумата и е изкривена джантата. Свидетелят изрично посочва, че при инцидента е
била срязана предна дясна гума и са били увредени само гумата и джантата, като
впоследствие – при смяната на тази гума с резервната от колата, колата е
паднала от крика точно когато е извадил задната гума и леко се е подвил и
десния праг на колата. Свидетелят в своите показания посочва, че той самият е
искал да премести задната дясна гума на мястото на предната дясна гума, защото
колата е с предно предаване, а малката резервна гума да остане отзад. Посочва
че, той не е видял в какво препятствие е попаднала колата, тъй като на пътя е
имало вода, вследствие на преминалата буря, но предполага, че колата е
попаднала в отворена шахта, тъй като е видял една шахта, на която капакът е бил
отхлупен и от нея е извирала вода.
По
делото в качеството й на свидетел е разпитана М. Р. К. – съпруга на Х. П. К., която в своите показания посочва, че си спомня за
инцидент с техния лек автомобил през месец септември на 2017г. когато са дошли
в гр. Б., за да посетят остров Света
Анастасия. Свидетелката посочва, че същия ден в гр. Б. е имало буря, те са изчакали
дъждът да спре и след това са тръгнали по пътя за гр. В., но на пътя са попаднали във
вода, имало е много коли и колата е попаднала в шахта, която не се е виждала
заради водата. Свидетелката посочва, че на шосето е имало много вода и не се е
виждало въобще, но тя предполага, че шахтата, в която са попаднали е била за
мръсния канал. Посочва, че след като са излязли от водата са видели, че е
изкривена джантата на колата и е скъсана предна дясна гума, след което съпругът
й е започнал да сменя гумата, но тя е била по-малка и затова се е наложило да
вземе задната гума и да я сложи отпред, но крикът не е издържал и се счупил, а
колата се килнала на една страна и така са е повредил прага на колата.
Свидетелката посочва, че автомобилът се е движил много бавно, защото е имало и
други коли на пътя.
По
делото е изготвена съдебно автотехническа експертиза от 12.10.2018г., от
неоспореното заключение на която е видно, че описаните отремонтирани щети по
увредения лек автомобил само за гумата са в причинно-следствена връзка с
механизма на пътно-транспортното произшествие, а щетите по прага и вратата са в
причинно-следствена връзка от друг вид механизъм, а именно – извършване на
демонтажни действия на задна дясна гума от страна на водача, която гума от своя
страна не е получила никакво увреждане от пътното произшествие.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
На основание
чл. 410, ал. 1 от Кодекса за застраховането с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне,
срещу причинителя на вредата, в това число в случаите на вреди, произтичащи от
неизпълнение на договорно задължение, или възложителя за възложената от него на
трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от ЗЗД, или собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор
върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 от ЗЗД. По делото както
бе отбелязано по-горе безспорно се установява, че застрахователното дружество е
заплатило дължимото застрахователно обезщетение и за него са налице
предпоставките да встъпи в правата на увреденото лице и да претендира изплащане
на застрахователното обезщетение на увреденото лице именно от лицето, чиято
собственост е вещта, от която е произлязла вредата.
В конкретния
случай – за да бъде уважен предявения иск с правно основание чл. 410, ал. 1 от КЗ и да се ангажира регресната отговорност на ответната община за вредите, стойността
на които е изплатена на собственика на увредения автомобил, следва ищцовото
дружество при условията на пълно и главно доказване да установи по делото по
безспорен начин следните предпоставки – наличие на валидно правоотношение по
Договор за имуществена застраховка по отношение на увредения автомобил, плащане
на застрахователното обезщетение на увреденото лице и установяване на лицето,
което носи отговорност за настъпилата вреда с доказване на всички предпоставки,
които следва да са налице, за да се ангажира отговорността му да заплати
обезщетение за нанесената вреда. В конкретния случай, се твърди, че вредата е
произлязла от вещ (отворена шахта), находяща се на пътното платно и по делото
не се спори, че пътят, на който е настъпило произшествието е общински път по
смисъла на чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата. Наличието обаче единствено на
тази предпоставка не може да доведе до ангажиране отговорността на ответната
община. По делото не се установява по безспорен начин, че вредата за лекия
автомобил е произлязла именно от попадане на автомобила в отворена шахта.
Разпитаните по делото свидетели посочват, че на пътното платно е имало голямо
количество вода (след преминала буря в града) и те не са разбрали през какво
препятствие е преминал автомобила. По делото се установява и обстоятелството,
че при преминаване през препятствието на платното се е увредила предната дясна
гума на автомобила и едва след като водачът на автомобила се е опитал да смени
гумата и е повдигнал автомобила с крик, крикът се е счупил, автомобилът се е
подпрял на една страна и по този начин са се увредили задния десен праг и
задната дясна врата на автомобила. Свидетелските показания в тази насока на
двамата разпитани в първоинстанционното производство са изчерпателни, не са
противоречиви и свидетелите са възприели пряко и непосредствено обстановката,
поради което и съдът намира, че дадените показания следва да бъдат кредитирани.
При това положение – по делото не се установява нанесените вреди на автомобила,
изразяващи се в увреден заден праг и задна врата да са нанесени както се твърди
в исковата молба – след попадане на автомобила в препятствие на пътното платно
– в този смисъл е и представеното заключение на вещото лице, поради което и
няма как да бъде ангажирана отговорността на ответната община да обезщети
вредите, настъпили от препятствие, което се намира на пътното платно.
От друга страна
– по отношение на настъпилата вреда на задна дясна гума – съдът намира, че в
голяма част изброените по-горе предпоставки са налице – безспорно се
установява, че за да претърпи това увреждане автомобилът е преминал през
препятствие на пътното платно, но по делото не може да се установи точно какво
е то – свидетелите в своите показания само предполагат, че това е шахта с
липсващ капак, но реално не са възприели препятствието, тъй като на платното е
имало голямо количество вода и те не са могли да възприемат пътното платно в
неговата цялост. Отделно от изложеното – в исковата молба се претендира да бъде
присъдено обезщетение за нанесена вреда на задна дясна гума, а по делото се установява
по безспорен начин, че вредата при настъпване на инцидента за автомобила е по
отношение на неговата предна дясна гума. Безспорно е, че предметът на спора се
въвежда от ищеца с изложените в исковата му молба твърдения и съдът дължи произнасяне
именно по тях. В тази връзка - ищецът следва да установи при условията на пълно
и главно доказване настъпването именно на твърдените от него имуществени вреди
такива, каквито са описани в исковата молба и за които твърди, че е изплатил
своето обезщетение. В конкретния случай обаче, по делото не е доказано от ищеца
настъпването на описаните в исковата молба вреди, тъй като представените
доказателства сочат на щети, различни от претендираните – в исковата молба се
сочи, че вследствие на инцидента е увредена задна дясна гума на автомобила, а
от доказателствата по делото се установява, че вредата е настъпила за предната
дясна гума на лекия автомобил. При това положение, настоящата инстанция намира,
че претендираните от ищеца вреди не са настъпили при пътно-транспортното
произшествие и по начина, описан в исковата молба, което от своя страна
обосновава и извод за недоказаност на пряката причинно-следствена връзка между
твърдяните увреждания и процесното пътно произшествие.
Мотивиран
от горното и като взе предвид всички събрани по делото доказателства,
настоящата инстанция намира, че ищцовото дружество-застраховател
не е установило при условията на пълно главно доказване твърдяните факти
относно причинно-следствената връзка на пътно-транспортното произшествие с
твърдените имуществени вреди, описани в исковата молба и по този начин не могат
да се установят предпоставките, за да се ангажира отговорността на Община
Бургас да заплати стойността на настъпилата вреда, поради което и предявеният
иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Мотивиран от
изложеното и като взе предвид, че направените от страна на настоящата инстанция
фактически и правни изводи не съвпадат изцяло с тези, които е направил районния
съд в атакуваното първоинстанционно решение, но като краен резултат и
настоящата инстанция достига до извода, че предявените искове следва да бъдат
отхвърлени, макар и с други мотиви, първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
На основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, настоящият състав не присъжда разноски, тъй като такива
не са поискани от ответната страна по жалбата – Община Бургас и няма и данни да
са направени.
На основание
чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, при положение, че се касае за предявен иск с цена
под 5 000 лева, БОС намира, че настоящото решение е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 271 от ГПК, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2386 от 21.11.2018г., постановено по гражданско дело № 817/2018г. по
описа на Районен съд – Бургас.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Препис от
постановеното решение да се изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2