Определение по дело №1033/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е образувано по жалба на И. В. П. и В. Н. П., и двамата с адрес в П., У.Ат.Л.”№45,против разпореждане №293/20.03.13г на РС-П. по ч.гр.д.№255/13г по описа на с.с., с пр. осн.чл.419 от ГПК.

С атакуваният съдебен акт е уважено заявлението за издаване заповед за незабавно изпълнение срещу длъжниците за подробно описаните суми въз основа на запис на заповед.

Недоволни от така постановеният акт са останали жалбоподателите, който го намират за незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази насока.Настояват за неговата отмяна, отхвърляне заявлението на кредитора в частта му досежно поисканото незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист, като се обезсили така издадения изпълнителен листи и се присъдят разноските по делото.

Ответника оспорва жалбата като недопустима и неоснователна, излагайки подробни съображения в тази насока. Поддържа първоинстанционният акт и настоява за неговото потвърждаване.

Съда след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалба е допустима, тъй като са налице всички условия за това.Развитите в тази насока доводи на ответника не намират опора в закона, след като не се подкрепят от доказателственият материал.

Разгледана по същество обаче същата е неоснователна.

От материалите по делото се установи, че действително „П. К.”Е. е поискал издаване заповед за изпълнение по реда на чл.417, т.9 ГПК и изпълнителен лист за подробно посочените суми, основавайки се на запис на заповед от 14.12.10г, издаден от „М.”ЕООД, представлявано от Ив.П., и авалиран от жалбоподателите и предявен им на 08.03.13г(вж.т.12).В т.9 кредитора изрично сочи, че горната запис на заповед е издадена за задължения по договор за П. динамо №102-494580/29.08.08г, вземанията по който са прехвърлени на „П. К.” с договор за цесия от 29.08.08г, за което кредитополучателя е уведомен съгласно т.4 от договора.Допълнителните изявления и допълнителата информация в т.14 обосновават сложилите се между страните отношения, при които по силата на анекса от 14.12.10г към договора за банков кредит от 29.08.08г, страните се споразумели да кредитолучателя да издаден нов запис на заповед, без протест, на стойност 1 661,94 евро и осигури авалирането му от И. и В. П.. Видно от приложения запис на заповед, издателя „М.”ЕООД, представлявана от Ив.П., безусловно и неотменимо се е задължил при предявяване, но не по-късно от 19.03.2011г да плати на или на заповед на „П. К.”Е. сумата от 1 661,94 евро.Така описаното задължение е авалирано от двамата жалбоподатели, като не се спори че ценната книга е предявена и на двамата на 08.03.2013г.

При тези РС правилно и законосъобразно е издал атакувания акт. Проверката на представения запис на заповед е извършена в съответствие с разпоредбата на чл.418, ал.2 ГПК.Несъмнено представената ценна книга попада в приложното поле на чл.417,т.9 ГПК, същата е редовна от външна страна и съответства на предписаната от чл.535 ТЗ форма, както обосновано е приела и първата инстанция.Същата обективира и авалът на двамата жалбоподатели, по силата на който за всеки от тях възниква самостоятелното задължение, независимо от задължението което обезпечава, да изпълнят менителничното задължение на главния длъжник-„М.”ЕООД. След като изискването за форма на авала е спазен и същият е инкорпориран в процесния запис на заповед, авалистите са солидарно задължени и отговарят наред със всички останали задължени по ефекта лица. Поради това последващи специални действия за ангажиране солидарната им отговорност, не се изискват и заявлението на кредитора в тази насока е обосновано в нужната степен.

В контекста на изложеното оплакванията на нередовност на акта, въз основа на който е постановено разпореждането за незабавно изпълнение, се явяват несъстоятелни. Абсолютно необосновано жалбоподателите са счели, че заявлението на взискателя се основава на документ по чл.417, т.2 ГПК, както правилно се отбелязва и от ответника(вж. отговора на жалбата).Поради това подробното обсъждане на изложените в тази връзка доводи е безпредметно.

Впредвид изложеното атакувания акт се явява правилен и законосъобразен и следва да се потвърди.

С оглед изхода от спора жалбоподателите дължат на ответника направените пред настоящата инстанция разноски, които според представеното копие от фактура възлизат общо на 124,06лв, платени за адвокат.

Водим от горното Благоевградския окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №293/20.03.13г на РС-П. по ч.гр.д.№255/13г по описа на с.с., в обжалваната му част.

ОСЪЖДА И. В. П. и В. Н. П., и двамата с адрес в П., У.Ат.Л.”№45, да заплати на „П. К.”Е., ЕИК ., седалище и адрес на управление в Г., бУ.Т.А.”№26, сумата от 124,06лв, представляващи направени пред настоящата инстанция разноски за адвокат.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: