№ 153
гр. Елин Пелин, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА,
в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Росица Г. Тодорова
при участието на секретаря Цветанка Анг. Николова
като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Гражданско дело №
20241820101571 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от К. С. П., ЕГН ********** от с......., Община Елин
Пелин, Софийска област, ул. «...» № 4, вх-Б, ет.1, ап.29 чрез пълномощника
адв.Л. Б. – САК със съдебен адрес: гр.София, ул. «... № 5Б, ет.3, офис 311
срещу ответника «Вива Кредит» АД, ЕИК ..... със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к. «...» бул. «....» № 28, бл. «...., ет.2 ап.73Г с правно
основание чл.26 от ЗЗД. Моли се съдът да обяви Договор за паричен заем
Standard 14 № ...., сключен на .... г. между К. П. и „Вива Кредит" АД, ЕИК .....
за нищожен, тъй като същият съдържа нищожни неравноправни клаузи.
Евентуално, съдът да признае за установено по отношение на „Вива Кредит"
АД, че клаузата в чл.1, ал.2, 3 и 4 от Договор за паричен заем Standard 14 №
...., сключен на .... г., която предвижда заплащане на такса за експресно
разглеждане и клаузата в чл.4, ал.1 и 2 от същия договор, предвиждаща
неустойка за непредставяне на обезпечение в срок са нищожни.
Излагат се твърдения, че на .... г. К. П. сключила Договор за паричен
заем Standard 14 № ...., по силата на който „Вива Кредит" АД й е предоставило
в заем сумата от 1 000,00 лева при фиксиран ГЛП от 40.32 % и ГПР от 49.38
%, като върне общо дължима сума от 1188.00 лева включваща главница и
лихва. В последствие ищцата разбрала, че трябва да внесе общо сумата от 2
104,52 лева за погасяване на кредита, като освен главница и лихва дължи такса
за експресно разглеждане, съгласно чл.1, ал.2, 3 и 4 от договора и неустойка за
непредставено обезпечение, съгласно чл.4, ал.1 и 2 от договора. Така й било
1
обяснено от служители на ответника.
Твърди, че Договор за паричен заем № 5942239 е нищожен, тъй като
съдържа следните нищожни неравноправни клаузи:
- ГЛП е 40.32 % - видно от самия договор лихвата е прекомерна и само на
това основание договора следва да се обяви за нищожен. Съгласно установена
съдебна практика противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителпа
лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва и в този смисъл е
съдебната практика. Уговорената в процесния договор възнаградителна лихва
надвишава трикратния размер на законната лихва, която към .... г. е била 12.17
% (съответно трикратния й размер е бил 36.51 %). По този начин се
накърняват добрите нрави, което обуславя извод за нищожност на клаузата по
смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД;
- ГПР е 49.38 %, а съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
като в ал.4 на визираната правна норма е посочен неговият максимално
допустим размер — пет пъти размера на законната лихва; ГПР по скрит начин
е увеличен, тъй като в него не е включена дължимите допълнително такса и
неустойка, което е още едно основание за нищожност на договора;
- В чл.1, ал.3 и 4 от Договор № 5942239 е посочено, че заемателят дължи
такса за услугата за експресно разглеждане на заявката за паричен заем на
стойност 550.00 лева, която такса следва да се заплати разсрочено като се
раздели на равни части и се включи в размера на всяка от погасителните
вноски;
- В чл.4, ал.1 от Договор № 5942239 е посочено, че заемателят се
задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата по този договор да
предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1. Безусловна банкова
гаранция или 2. Поръчителство на едно физическо лице, които да отговарят на
определени от кредитора условия, а в чл.4, ал.2, страните се договорили, че в
случай на непредоставяне на обезпечение, на заявителя ще бъде начислена
неустойка в размер на 366,52 лева.
Според чл.22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1,
чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни
изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има
характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми
при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
2
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
следва да съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № I начин. Спазването на това изчисление, дава информация на
потребителя, какъв е размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.
Годишният процент на разходите, представлява така нареченото "оскъпяване"
на кредита и включва всички разходи на кредитната институция по отпускане
и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по
специална формула. В ГПР следва да бъдат изрично описани всички разходи,
които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. В настоящия случай липсва ясно разписана методика на
формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти
точно са включени в него и как се формира същия. По този начин
потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът
на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Посочено е, че ГПР е
49.38 %, ГЛП е 40.32 %, но от съдържанието на договора не може да се
направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е
формиран ГПР. В контекста на дадената дефиниция в чл.19, ал.1 от ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.
За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор
съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са
навели такива възражения или не (в този смисъл Решение № 23/07.07.2016 г.
по т. д. № 3686/2014 г. на ВКС, I т.о.). Доколкото в случая се касае за
приложение на императивни материално правни норми, за които съдът следи
служебно по аргумент от т.1 на TP № 1 от 09.12.2013 г., постановено по
тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния
договор за кредит може да бъде установена и приложена служебно от съда без
от страните да е наведен такъв довод.
За да се отговори на въпроса дали договорът е нищожен, поради
противоречие със закона следва да се имат предвид разпоредбите на глава
шеста от ЗПК - „Недействителност на договора за потребителски кредит.
Неравноправни клаузи", сред които е чл.22, съгласно който когато не са
спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1 , т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12,
ал.1-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според т.9 и т.10
на чл.11 от ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита,
условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който
е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
3
процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР.
Принципно няма пречка страните по договор да уговарят заплащане
на възнаградителна лихва над размера на законната лихва, изчислена като
основен лихвен процент на БНБ +десет пункта надбавка, като тяхната свобода
на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл.10, ал.2 от ЗЗД.
Действително с Постановление на МС № 72/08.04.1994 г. (отм.) е определен
само размерът на законната лихва, като със заключителната разпоредба § 1 е
отменено Разпореждане на МС № 1238 от 1951 г. за определяне на
максималния процент на договорните лихви, без да бъде определен нов
максимален размер. Максималният размер на договорната лихва
(възнаградителна или за забава) обаче е ограничен от нормата на чл.9 от ЗЗД,
съгласно която страните могат свободно да определят съдържанието на
договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Съгласно
разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. на
ВКС, ОСТК, добрите нрави са неписани и несистематизирани морални
правила без конкретика, но които изхождайки от принципа за справедливост
са общоприети в обществото и субектите на правото следва да се ръководят от
тях. Въпреки тяхната абстрактност законът им е придал правно значение,
защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на
противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). За противоречащи
на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират
икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг па
материални средства на един субект за облагодетелстване на друг и пр.
Кумулирането на таксата за експресното разглеждане и неустойката за
непредставяне на обезпечение в срок към погасителните вноски води до
"скрито" оскъпяване на кредита, защото посоченият размер на разходите по
кредита за потребителя като ГПР от 49.38 % нараства допълнително и
обогатява неоснователно кредитора като въвежда допълнителен източник на
доход на икономически по-силната страна, извън посочените ГЛП и ГПР.
Съгласно чл.19 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит
като в него не се включват разходите, които потребителят дължи при
неизпълнение на договора.
Допълнителната услуга - "експресно разглеждане на заявката за
паричен заем" и дължима за нея "такса за експресно разглеждане на
документи" (чл.1, ал.2, 3 и 4) по съществото си не представлява реално
предоставена допълнителна възможност или преференциално условие, от
което кредитополучателят да може да се възползва и което да носи
4
допълнителни ползи за него, за да бъде обосновано изискването за
възнаграждение. Отделно от това основно задължение на кредитора по
договора за кредит е да предостави договорената парична сума, т. е.
разглеждането на документи и изплащането на кредита е дейност по
усвояване и управление на кредита, а не допълнителна услуга, за която да се
дължи допълнително възнаграждение. Услугата, описана в договора за
паричен заем, има характер на действие, свързано с усвояването на кредита, за
което разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК забранява заплащането на такси. В
този смисъл и съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК, кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит, но според ал.2 на същата разпоредба не
може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Доколкото начислената в настоящия
случай такса в размер на 550.00 лева е свързана с процедурата по усвояване на
кредита, то договорната клауза, предвиждаща нейната дължимост, е в
противоречие с повелителните норми на закона и като такава е нищожна (в
този смисъл Определение № 912/24.10.2019 г. по в. ч. гр. д. № 697/2019 г. на
ОС П.).
Предвид гореизложеното, клаузата за заплащане на такса за експресно
разглеждане на документите противоречи на чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК,
поради което е нищожна съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК. Целта на таксите и
комисионните по смисъла на разпоредбата на чл.10а, aл.1 от ЗПК, е да се
покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но
различни от основната услуга по предоставяне на кредит, а отделно от това
следва да се посочи, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита, тъй като те са част от
дейността му по предоставяне на кредита - чл.10а, ал.2 от ЗПК. Съгласно
чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне изискванията на закона е нищожна. Отделно от
това никъде в договора няма ясно и точно формулиране за "експресно
разглеждане" т. е. в какъв срок, за да е то "експресно", което да го отличава от
напр. нормалното разглеждане на документи, за удължаване на кредита се
заплаща възнаградителна лихва, а не се начислява такса в пъти надвишаваща
главницата.
В горния смисъл, клаузата за "експресно разглеждане" е
неравноправна по смисъла на ЗЗП, което я прави нищожна поради
противоречие с императивни норми на закона - чл.146, ал.1 от ЗЗП.
По отношение на неустойката - тя сама по себе си представлява
акцесорно съглашение, с предмет задължението на неизправна страна по
правна сделка да престира определена парична сума, като обезщетение за
вредите от неизпълнението на породеното главно задължение, без да е
необходимо същите да бъдат доказвани.
5
В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди
сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността
на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В
съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично
се сочи: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно
кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят
кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите-
членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова
поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на
кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин".
В този смисъл клауза, като уговорената в чл.4, ал.1 и 2 от договора за
заем, според която се дължи неустойка в размер на 366,52 лева при
неизпълнение на задължението за осигуряване, в тридневен срок от датата на
усвояване на заемната сума, на обезпечение чрез поръчителство на физическо
лице, което отговаря на определени условия или банкова гаранция, се намира в
пряко противоречие с преследваната от директивата цел, транспонирана в
ЗПК. На практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна
оценка платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване размера на задълженията. По този начин на
длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е
отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т.е. опасността от свръх
задлъжнялост се увеличава. Замисълът на изискването за проверка на
кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено в чл.16 от
ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно
тогава да се поиска обезпечение въз основа изводите от проверката и едва
след предоставянето му да се сключи договора за кредит.
Освен това в решение № 228 от 21.01.2013 г. по т.д. № 905/2011 г., Т.К.,
II т.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че неустойката
освен обезпечителна и обезщетителна функция, има и наказателна функция,
тъй като е предназначена да санкционира неизправния длъжник в случай на
виновно неизпълнение на договора, За да възникне правото на неустойка
обаче, уговорката за дължимостта й не трябва да противоречи на
императивните правни норми на закона и на добрите нрави, разглеждани като
неписани морални норми, израз на принципите за справедливост и
добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения.
Противоречието със закона и/или добрите нрави прави уговорката за
неустойка нищожна по силата на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и препятства
възникването на вземането и на задължението за неустойка.
Съгласно чл.21, ал.2 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
кредит с фиксиран лихвен процент, която определя обезщетение за кредитора
по-голямо от посоченото в чл.32, ал.4, е нищожна. Определено по критериите
6
в чл.32, ал.4 от ЗПК, обезщетението към датата на сключване на договора, в
случая за неизпълнение на задължението на заемателя да предостави на
заемодателя уговореното обезпечение, възлиза на повече от една трета от
стойността на заетата сума, с оглед което клаузата за неустойка по чл.4 от
договора е нищожна. Тази клауза освен това има за цел да заобиколи
изискванията на закона, който в чл.71 от ЗЗД регламентира, че ако длъжникът
не е дал обещаните обезпечения, кредиторът може да иска изпълнение на
срочното задължение и преди срока, с оглед на което е нищожна и по смисъла
на чл.21, ал.1 от ЗПК. Клаузата за неустойка е уговорена в отклонение от
функциите й предвидени в чл.92 от ЗЗД, което я прави нищожна поради
противоречие с добрите нрави, по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД. Още повече,
че уговорената парична неустойка няма как да улесни събирането на кредита
доброволно и в същото време не е адекватна да обезпечи разходите по
принудителното събиране. Напротив, начислената неустойка увеличава дълга
на заемателя и води до затрудняване доброволното му погасяване, както и до
увеличаване на разноските при евентуално принудително събиране. Всичко
това навежда на извод, че целта на неустойката е неоснователно обогатяване
на кредитора. Неустойката е за неизпълнение на задължение, което не е
свързано пряко с претърпени вреди, като няма данни за ответника да са
настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение, което също сочи, че
неустойката излиза извън присъщите си функции и цели единствено
постигането на неоснователно обогатяване.
Съобразявайки чл.92, ал.1 от ЗЗД, чл.9 от ЗЗД, чл.26, ал.1 предл. 3-то
от ЗДД, задължителните постановки в т.3 на TP № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на
ВКС съгласно които нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е всяка
неустойка, уговорена от страните извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, както и практиката на ВКС /Решение
№ 181/26.02.2015 г. по дело № 4386/2013 на ВКС, ТК, II т. о. и други/, че
преценката за нищожност се извършва към момента на сключване на договора
в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай факти и
обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като
естество и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на
поетото задължение с други различни от неустойката правни способи, вида на
самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора
вреди от неизпълнението, то уговорената неустойка е нищожна поради
противоречие с добрите нрави, тъй като още към сключване на договора води
до възможност за несправедливо обогатяване на кредитора, при което за
7
последният вземане за неустойка за забава не е
възникнало. Съдебната практика и закона са
категорични, че по един нищожен договор заемателя следва да върне
единствено главницата по договора, какъвто е настоящия случай. Всички
надвнесени суми обаче следва да се върнат обратно на доверителката ми, тъй
като са дадени по един нищожен договор и представляват неоснователно
обогатяване на ответника, респ. поради нищожност на клаузите за експресно
разглеждане и неустойка за непредоставяне на обезпечение следва да се
върнат всички внесени суми за тези „услуги".
Ответникът „Вива Кредит“ ООД в срока по чл.131 от ГПК депозира писмен
отговор, с който изразява становище за неоснователност и недоказаност на
предявените искове. Моли съдът да ги отхвърли изцяло. Изразява подробни
аргументи в подкрепа на твърденията си изложени в отговора на исковата
молба.
Районен съд Елин Пелин, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът по делото основава претенцията си въз основа на сключен
между страните Договор за паричен заем Standard 14 № ...., сключен на ....
г..
Ответникът по делото „Вива Кредит“ ООД оспорва иска като
неоснователен и недоказан.
Видно от представения по делото Договор за паричен заем Standard
14 № .... същият е сключен на .... г. по силата на който „Вива Кредит" АД е
предоставило на ищцата в заем сумата от 1000,00 лева при фиксиран ГЛП
от 40.32 % и ГПР от 49.38 %, при дължима сума за връщане от 1188.00 лева
включваща главница и лихва. Съгласно чл.1, ал.2, 3 и 4 и чл.4, ал.1 и 2 от
договора ищцата дължи и такса за експресно разглеждане на договора и
неустойка за непредставено обезпечение, като общото задължение по
кредита възлиза на 2 104,52 лева.
Не е спорно между страните по делото и от приетите писмени
доказателства се установява, че между „Вива Кредит“ ООД и К. С. П. е
сключен процесния Договор за паричен заем Standard 14 № .... от .... г. при
посочените по-горе параметри. Спорно е налице ли са твърдяните от
ищцата основания за нищожност.
Съгласно чл.4, ал.1 от Договора заемателят се задължава в
тридневен срок от усвояване на сумата по договора да предостави на
8
заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията по договора:
поръчител физическо лице или банкова гаранция. В чл.4, ал.2 от договора
страните са уговорили изрично, че при непредставяне на обезпечение от
посочения вид в уговоР.я тридневен срок от сключване на договора,
кредитополучателят ще дължи неустойка в размер на 366,52 лева, платима
разсрочено на равни части към всяка от погасителните вноски, като
дължимата вноска е в размер на 95,66 лева, а общото задължение става в
размер на 2104,52 лева.
Видно от представения погасителния план към процесния договор,
в него са отразени конкретните падежи и размери на погасителните вноски,
включително и тези по разсроченото плащане на неустойката.
Установява се също така, че ответното дружество е небанкова
финансова институция, по смисъла на чл.3, ал.2 от Закона за кредитните
институции, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са
набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства и това го определя като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от
Закона за потребителския кредит. От друга страна ищцата по делото има
качеството на „потребител“ по смисъла на §13 т.1 ДР на Закона за защита
на потребителите. В този смисъл сключения между страните договор е
потребителски, поради което следва да отговаря на изискванията уредени
за форма и съдържание съгласно чл.22 от Закона за потребителския кредит,
където са регламентирани нарушенията, които водят до извод за
недействителност /нищожност/ на този вид договори и ищцата разполага с
възможност да търси защита срещу наравноправни клаузи предвидени в
Глава шеста на ЗЗП.
От заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че годишният процент на разходите по Договор
за паричен заем Standard 14 № .... от .... г. с включена такса за експресно
разглеждане и неустойка за непредоставено обезпечение е в размер на
130,89 %. Законната лихва е лихвата, която се дължи поради забавено
изпълнение на парично задължение. Разликата между договорената и
законната лихва е, че договорената лихва е възнаграждение, което
заемателят плаща на заемодателя за ползването на парите или заместими
вещи, а законното е обезщетение за претърпяни вреди. Законната лихва е
9
равна на основания лихвен процент на Българската народна банка,
увеличен с 10 процента пункта. Законната лихва към .... г. е в размер на
12,17 %. В случая страните са уговорили фиксиран годишен лихвен
процент в размер на 40,32 %. Експертизата приема, че в системата на
заемодателя са погасени задължения по кредита в общ размер на 1493,32
лева, от които както следва по пера: главница - 539,51 лева; договорна
лихва – 159,25 лева; неустойка – 233,24 лева; такса експресно разглеждане -
361,32 лева; такса за събиране на вземането – 200.00 лева. Заемната сума по
договора в размер на 1000.00 лева е преведена по банкова сметка с
получател К. С. П..
Предвид така установените обстоятелства, настоящият състав намира
предявения иск за основателен.
На първо място уговорената в договора клауза за неустойка по чл.4 е
нищожна, като противоречаща на добрите нрави, като в тази насока съдът взе
предвид постановеното Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по т.д. №
1/2009 г. на ОСТК на ВКС, с което е прието, че неустойка, уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции е
нищожна поради противоречие с добрите нрави. Действително критериите за
наличието на нищожност следва да се преценяват за всеки отделен случай с
оглед фактите и обстоятелствата относими към размера на кредита, размера
на обезпеченото с неустойката задължение, вида на уговорената неустойка,
съотношението между размера на неустойката и очакваните от кредитора
вреди при евентуално неизпълнение на задължението, като освен
обезпечителна и обезщетителна, неустойката може да изпълнява и
наказателна функция.
В случая от представения по делото договор се установява, че страните
по него са уговорили клауза за задължаване на кредитополучателя да осигури
надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на
договора, а при неизпълнение се дължи неустойка в размер от 366,52 лева.
Уговорената неустойка несъмнено цели да санкционира заемателя при
виновно неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на
обезпечение, но несъмнено това задължение за предоставяне на обезпечение
на главния дълг има второстепенен характер и дори кредитополучателят да не
го изпълни, това по никакъв начин не рефлектира пряко върху основното
10
задължение, което той има за погасяване задълженията си по договора за
заплащане на дължимата главница и лихви, съобразно клаузите на процесния
договор.
Видно е от клаузите на сключения между страните договор и
погасителния план към него, че в случая размерът на уговорената неустойка
от 366,52 лева предварително е включен още при сключването на договора в
погасителния план като задължителен елемент от дължимата за месеца
вноска, която неустойка също следва да се заплаща разсрочено, едновременно
с дължимите суми за главница и лихва. Неустоечната клауза е нищожна, тъй
като нейната дължимост не е обусловена от евентуално настъпили вреди
поради неизпълнение на задължението за връщане на отпуснатия кредит, а за
да доведе макар и прикрито до недопустимо увеличение възнаграждението на
кредитора. По този начин кредиторът прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна
оценка на платежоспособността на кредитополучателя върху него и води до
допълнително увеличаване размера на задължението, макар тази проверка да е
вменена съгласно чл.16 от ЗПК в тежест на кредитора, който преди
отпускането на заема следва да провери с кредитоспособността на длъжника и
тогава да прецени налице ли е необходимост от обезпечение на отпускания
кредит и дали е обосновано неговото отпускане. В случая доказателства в тази
насока не се установяват.
Ето защо съдът намира, че клаузата в договора уреждаща дължима
неустойка, противоречи на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3
от ЗЗД, тъй като по този начин е нарушен основния принцип на
справедливостта и несъмнено излиза извън обсега на своята обезпечителна и
обезщетителна функции, които законодателят й е придал.
Следва да се отбележи също, че уговорената в договора неустойка за
неизпълнение на задължение, свързано с обезпечаване вземането на
кредитора се явява и неравноправна клауза по смисъла на чл.143, т.5 от Закона
за защита на потребителите. С § 13а от Допълнителните разпоредби на Закона
за защита на потребителите, която е съобразена с практиката на Европейския
съд по Директива 93/13 ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в
потребителските договори „...националният съд е длъжен да разгледа
служебно неравноправния характер на договорна клауза, когато са налице
11
необходимите за това правни или фактически обстоятелства. Когато счете
такава клауза за неравноправна, той не я прилага, освен ако потребителят се
противопостави на това.“. По смисъла на § 13, т.1 от Допълнителните
разпоредби на Закона за защита на потребителите, ищцата по делото има
качеството на потребител, тъй като е физическо лице, ползващо финансови
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност. Съгласно чл.143 от Закона за защита на
потребителите, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а в чл.4 е визирана
хипотеза на задължаване на потребителя при неизпълнение на негови
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
Несъмнено уговореното в случая заплащане на неустойка за
неизпълнение на задължение за обезпечение поставя потребителя в
неравностойно положение, тъй като е довело до неблагоприятни последици в
правната му сфера, които са по-големи от законоустановените. Правната
същност на неустойката има санкционен характер за една от страните по
договора във връзка с изпълнението на самия договор, а уговарянето на
неустойка за неизпълнение на задължения във връзка с обезпечаване на
вземането на кредитора несъмнено е в противоречие със закона, тъй като
законодателят е предвидил достатъчно други гаранции и механизми, които
гарантират възможностите на кредитодателя да реализира вземанията си от
длъжника. Съгласно чл.133 от ЗЗД, цялото имущество на длъжника служи за
общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се
удовлетворят от него, ако няма законни основания за предпочитане.
Нищожността на уговорената неустойка произтича и от факта, че за да
бъде уговорена тази неустойка още към момента на сключване на договора,
както в случая е сторено и тя да бъде определена по размер и в погасителния
план, то вредите за кредитодателя следва предварително да са били известни,
а не да касаят едно бъдещо събитие. В случая кредиторът не е изпълнил
задължението си за предварителна оценка на финансовата обезпеченост на
вземането си към момента на предоставяне на заема и не може да обоснове и
изведе интерес въз основа на който да претендира процесната неустойка още
към момента на сключване на договора.
12
Ето защо с уговарянето на процесната неустойка, с която кредиторът е
поставил на заемателя условие, след получаването на заема в тридневен срок
да осигури поръчители е нарушение на чл.138, ал.1 от Закона за задълженията
и договорите, тъй като договорът за поръчителство между поръчителя и
кредитора, следва да бъде сключен в писмена форма, а в случая се иска
отговорност от длъжника за действия на трети лица, каквато отговорност
съгласно договора те не могат да носят. Тези доводи касаят и исканата
алтернативно банкова гаранция, което отново представлява ангажиране на
трети лица - банкови институции с ангажименти по изпълнение на договор, по
който те не са страни.
Налице е и нищожност на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП, тъй като
уговорената клауза с чл.4, ал.2 от договора не се явява индивидуално
уговорена както предвижда нормата на чл.146, ал.2 от ЗЗП, а представлява
част от стандартен, бланкетен договор, изготвен предварително от
кредитодателя, поради което кредитополучателят не е имал възможност да
уговаря съдържанието на договора към момента на неговото сключване.
Констатира се и противоречие на разглежданата уговорка за заплащане
на неустойка с нормата на чл.19, ал.4 вр. чл.21, ал.1 от ЗПК. Съгласно чл.21,
ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, която цели
заобикаляне на изискванията на закона е нищожна. В случая въведения разход
по кредита уговорен с чл.4, ал.2 от договора несъмнено заобикаля
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, според която Годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. От така уговореното следва, че с
неустойката по чл.4, ал.2 от договора се цели компенсиране на вреди от
фактическа неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът би понесъл
поради неполучено обезпечение, а не за неизпълнение на задължението по
договора. В този смисъл вредите, които тази неустойка цели да компенсира са
несъизмерими с конкретен интерес за кредитора, а с риск от необосновано
кредитиране на неплатежоспособно лице. Компенсирането на подобен риск с
отделна неустойка цели скрито оскъпяване на кредита до размер надхвърлящ
установения в чл.19, ал.4 от ЗПК праг на годишния процент на разходите. Ето
защо уговорената неустоечна клауза е във вреда на потребителя и не отговаря
13
на изискването за добросъвестност, тъй като цели заобикаляне изискванията
на ЗПК, което я прави нищожна и на основание чл.21, ал.1 от ЗПК, поради
което не може да породи права и задължения за страните по договорното
правоотношение.
От заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че годишният процент на разходите по процесния
договор за паричен заем с включена такса за експресно разглеждане и
неустойка за непредоставено обезпечение е в размер на 130,89 %, което
очевидно е в противоречие с посочения размер на ГПР от 49,38 % и не
отговаря на действителното оскъпяване на ползвания от кредитополучателя
продукт. Годишния процент на разходите включва според чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК разходите по кредита като обща сума дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в Приложение № 1 начин. Спазването на това изискване е
гаранция, че потребителят ще бъде информиран за размера на оскъпяването на
кредита, за да може да прецени, дали предлаганата услуга е икономически
изгодна за него. Констатираните обстоятелства сочат на нарушение на
императивни изисквания и неравноправия характер на посочените клаузи в
процесния договор, поради което искът е основателен и следва да бъде
уважен.
С оглед извода за основателност на предявения главен иск, не подлежи
на разглеждане предявения от ищцата евентуален иск за признаване за
установено по отношение на „Вива Кредит" АД, че клаузата в чл.1, ал.2, 3 и 4
от Договор за паричен заем Standard 14 № ...., сключен на .... г., която
предвижда заплащане на такса за експресно разглеждане и клаузата в чл.4,
ал.1 и 2 от същия договор, предвиждаща неустойка за непредставяне на
обезпечение в срок са нищожни.
Предвид изхода на спора, ответникът дължи на ищцата стоР.те разноски
по делото – 86.38 лева заплатена държавна такса и 400.00 лева
възнаграждение за вещо лице.
В случая на ищцата е оказана безплатна правна помощ от адв. Л. Б. -
САК, поради което на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата във вр. с
чл.7 ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски
14
възнаграждения, на пълномощника следва да се присъди сумата от 510.45
лева представляваща минималния размер адвокатско възнаграждение, с оглед
фактическата и правна сложност на делото и предвид обстоятелството, че
пълномощникът на ищцата не се е явил лично в проведените две открити
съдебни заседания.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на Договор за паричен заем Standard
14 № ...., сключен на .... г. между К. П., ЕГН ********** от с......., Община
Елин Пелин, Софийска област, ул. «...» № 4, вх-Б, ет.1, ап.29 чрез
пълномощника адв.Л. Б. – САК със съдебен адрес: гр.София, ул. «... № 5Б,
ет.3, офис 311 и „Вива Кредит" АД, ЕИК ..... със седалище и адрес на
управление гр.София, район ...., бул. „....“ № 28, бл.АТЦ „....“, ет.2 на
основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като съдържа неравноправни клаузи.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД, ЕИК ... ДА ЗАПЛАТИ на К. П.,
ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 484,18 лева
/четиристотин осемдесет и четири лева и осемнадесет стотинки/.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 вр. чл.38 ал.2 от Закона за
адвокатурата „Вива Кредит“ ООД, ЕИК ... ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Л. К. Б.,
ЕГН ********** – САК с адрес: гр.София 1000, ул. „Триадица“ № 5Б, ет.3,
офис 311 сумата от 510.45 лева /петстотин и десет лева и четиридесет и пет
стотинки/ възнаграждение за процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
15