Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 08 октомври
2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно
отделение, в открито съдебно заседание, проведено на тридесети септември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
ПЛАМЕН ПЕТКОВ
Членове: КРИСТИНА ТОДОРОВА
НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ
при секретаря Андреева
и с участието на прокурор от СОП Лулчева, като разгледа докладваното от съдия
Тодорова в.н.а. дело № 220 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
С
решение от 21.02.2019 г. на Районен съд – гр.С., постановено по н.а.х.д. № 230/2018
г. по описа на същия съд, обвиняемия И.Ф.Т.,***, ЕГН **********, е признат за
невиновен в това, че на 17.10.2017 г., около 12,15 ч., в гр.С., пред сградата
на бензиностанция „Еко“, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – ритал в областта
на таза лицето А. А. А., хванал го за дрехите и го завел до автомобила му,
нанесъл му удари с ръка в областта на главата, дърпал го и го бутал –
престъпление по чл.325 ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК е
оправдан по така повдигнатото му обвинение за посоченото престъпление.
С
това решение е наложено на обвиняемия И.Ф.Т., на основание чл.1 ал.1, т.2 от
УБДХ административно наказание – глоба в размер на 100 /сто/ лева, за извършено
от него дребно хулиганство, а именно за това, че на 17.10.2017 г., около 12,15
ч., в гр.С., пред сградата на бензиностанция „Еко“, е извършил непристойна
проява, нарушаваща обществения ред и спокойствие – ритал в областта на таза
лицето А. А. А., хванал до за дрехите и го завел до автомобила му, нанесъл му
удари с ръка в областта на главата, дърпал го и го бутал.
Срещу
така постановеното решение е постъпил въззивен протест от прокурор при Районна
прокуратура – гр.С.. В протеста са въведени оплаквания, че атакуваното решение е
неправилно и необосновано, постановено в противоречие със събраните по делото
доказателства. Твърди се, че районния съд неправилно е приел единствено
наличието на личен мотив в подсъдимия за нанесения от него побой на свидетеля А.,
което е било основното съображение да го оправдае за инкриминираното му
хулиганско деяние. Според подалият протеста прокурор, съдебната практика е
категорична, че причиняването на телесна повреда, нанасянето на обида на лице
или извършването на други подобни действия, по чисто личен мотив, не изключват
квалифицирането им като хулиганство с евентуален умисъл при положение, че са
съпроводени с грубо нарушение на обществения ред и изразяват явно неуважение
към обществото. Прокурорът твърди, че точно това е следвало да приеме решаващия
съд, тъй като действията на обвиняемия действително са били насочени спрямо
личността на свидетеля А., с когото са имали влошени лични отношения, но
нанесения от него побой е бил съпроводен с грубо нарушаване на обществения ред
и е изразявал явно неуважение към обществото. Според прокурорът, това е така,
доколкото хулиганските действия са извършени на публично място, което по своето
естество и предназначение е много посещаемо и оживено, както и в присъствието
на много хора. Излагат се и доводи в протеста, че неправилно обстоятелствата,
описващи положително личността на обвиненото лице, са дали основание на първостепенния
съд да приеме по-ниска степен на обществена опасност на извършеното от
обвиняемия Т. и съответно да го квалифицира като административно нарушение. По
мнение на прокурорът, тези обстоятелства е следвало да бъдат преценявани
единствено в насока смекчаване на наказателноправното положение на обвиняемия
във връзка с наказването му за извършено хулиганство.
В съдебно заседание пред
настоящата инстанция, представителят на С.о.п. поддържа протеста, по изложените
в същия съображения. Според прокурорът от СОП, доказателствено обезпечената
фактология относно поведението на обвиняемия Т. на процесната дата, несъмнено
обуславя неговата престъпна съставомерност, поради което решаващия съд
незаконосъобразно е отказал да я приеме. И по мнение на представителят на СОП,
положителните характеристични данни на обвиняемия, неправилно са взети в
предвид от първия съд, като такива обуславящи по-ниска степен на обществена
опасност на извършеното от него деяние и съответно са дали основание да го
квалифицира като административно нарушение. Моли протестираното решение на
първия съд да бъде отменено и да бъде постановено ново такова, с което обвиняемия
И.Т. да бъде признат за виновен в извършването на престъпление по чл.325 ал.1
от НК.
В
съдебно заседание пред въззивната инстанция, упълномощеният защитник на
обвиняемия И.Т. – адв.А. изразява становище, че оспореното решение на
първостепенния съд е правилно и обосновано, поради което моли да бъде изцяло
потвърдено.
В
производството пред въззивния съд обвиняемия И.Ф.Т. моли делото да бъде
прекратено.
Настоящият
съдебен състав на СОС, след като обсъди доводите на страните във връзка с
данните по делото и като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт
съобразно изискванията на чл.314 от НПК, приема за установено следното:
Производството пред първостепенния съд е било образувано по внесено за
разглеждане в този съд постановление на Районна прокуратура – гр.С., с което е направено предложение за освобождаване на
обвиняемия И.Ф.Т. от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание за извършено от него престъпление по чл.325 ал.1 от НК и се е развило по особените правила на това
производство, предвидени в Глава двадесет и осма на НПК. За да постанови
решението си, предмет на настоящия инстанционен контрол, районният съд се е
позовал на ангажираните в хода на досъдебното производство
доказателствени източници, както и на тези събрани и проверени непосредствено от него, които е подложил на оценка, съгласно разпоредбата на чл.378 ал.2
от НПК. Въз основа именно на преценените по
този процесуален ред доказателства и доказателствени средства, първостепенният
съд е извел безспорни фактически констатации, които в по-голямата им част се споделят
и от настоящата инстанция. След извършен собствен анализ на доказателствената съвкупност, решаващият състав на въззивния съд от своя страна, намира за безспорно установена и съответно
възприема следната относима към предмета на делото фактическа обстановка, а именно:
Обвиняемият
И.Ф.Т. е роден на *** ***, живеел заедно с майка си – свидетелката И. М. Т., в къща
на адрес в гр.С., ул.”*******” № **.
В
продължение на дванадесет години свидетелката И. Т. живяла на семейни начала с
пострадалия свидетел А. А. А., като в края на месец юли 2017 г. двамата се
разделили. По време на съвместния им живот, обвиняемия Т. често ставал свидетел
на възникнали конфликти - вербална и физическа агресия между майка му и
свидетеля А.. Последно - спор между тях се породил през 2017 г., във връзка с
прехвърлен от свидетеля А. на свидетелката Т. лек автомобил, по повод на който
в РП – гр.С. била образувана преписка. Поради тези обстоятелства, отношенията
между обвиняемия Т. и свидетеля А. също били влошени от дълго време.
На
17.10.2017 г., около обяд, свидетелят А. паркирал автомобила си на паркинга
пред бензиностанция „Еко” в гр.С. и се отправил към центъра на града. По същото
време на бензиностанцията бил и обвиняемия И.Т., заедно с приятели и пиел кафе.
Около 12,15 ч. свидетелят А. се върнал при автомобила си, като в това време към
него се приближил обвиняемия с думите: ”Две години те чакам”. Обвиняемият започнал
да бута и дърпа свидетеля А., нанесъл му удар с ръка в главата. В този момент
двамата били забелязани от служители на бензиностанцията – свидетелите С. В. и
Е. П., които им направили забележка да прекратят разправията по между си. Междувременно
към бензиностанцията приближавал и познат на обвиняемия – свидетеля В. П.,
които след като видял възникналата конфронтация между обвиняемия и свидетеля А.,
и нанесения от обвиняемия на последния удар в главата /плесник/, се обърнал и
си тръгнал. След отправената им забележка, обвиняемия и свидетеля А. прекратили
кавгата по между си, А. се качил в автомобила си и потеглил. В следващите дни,
свидетелят А. подал жалба в РУ – гр.С., по която било образувано досъдебно
производство № 92/2018 г. по описа на РУ – гр.С..
Възприетата фактическа обстановка
и изведените въз основа на нея фактически констатации от въззивния съд са в
съответствие с изложените такива от първоинстанционния съд. Настоящият въззивен
състав не възприема единствено направените от районния съд фактически
констатации, че при възникналият сблъсък между двамата, обвиняемият нанесъл на
свидетеля А. удар с ритник в областта на таза, повече от един удар с ръка в
главата, „хванал го за дрехите и го поставил до колата”. Сведения относно тези
обстоятелства, дава единствено пострадалия свидетел А. при разпита си пред
първостепенния съд. В тази им част, свидетелските показания на А. безспорно се
оборват и опровергават от всички други ангажирани по делото доказателства –
гласните такива, събрани чрез разпита на свидетелите С. В., Е. П. и В. П.. Така,
при излагане на показанията си, свидетелите В. и П. /очевидци на конфликтната
ситуация/ дават информация за възприет от тях, нанесен от обвиняемия един удар
с ръка в областта на главата на свидетеля А.. В същият смисъл са и показанията на
свидетеля В. П., който свидетелства, че е видял обвиняемия Т. да удря с плесник
по лицето свидетеля А.. Това противоречие в доказателствата, въззивният съд
преодолява като игнорира в обсъжданата им част показанията на свидетеля А.,
дадени от него в хода на съдебното следствие пред първата инстанция и съответно
кредитира с доверие тези, депозирани от свидетелите В., П. и П., поради пълното
съответствие по между им, както и предвид липсата на всякакво съмнение за
тяхната безпристрастност, незаинтересованост и добросъвестност при
възпроизвеждане на възприетите от тях факти и обстоятелства, за които са
разпитвани и които имат отношение към предмета на делото.
С
изключение на посочената част от показанията на свидетеля А. А., в останалите
им части, въззивният съд изцяло кредитира показанията на този свидетел, относно
обстоятелствата, които са от значение за изясняване на фактическата обстановка
по делото. В кредитираните им части показанията на свидетеля А. са напълно
последователни, логични, обективни и добросъвестни, като намират категорично
потвърждение в показанията на свидетелите И. Т., С. В., Е. П. и В. П.,
както и в приобщените по делото писмени
доказателствени средства.
При
анализа на съществуващата доказателствена съвкупност, въззивният съд напълно се
довери и на показанията на свидетелите И. Т., С. В., Е. П. и В. П., отчитайки
тяхната обективност, последователност, логичност и кореспонденцията по между
им. Тези показания съдържат данни за влошените от години, лични отношения между
обвиняемия и неговата майка – от една страна и от друга - свидетеля А.; за
причините, довели до изостряне на взаимоотношенията им; за факта, че именно
поведението на свидетеля А., изразяващо се в проявена от него спрямо майката на
обвиняемия физическа и психическа агресия, са дали основание на последния да го
нападне физически. В показанията си свидетелите В., П. и П. съобщават и за
конкретните обстоятелства на възникналата между обвиняемия и свидетеля А.
конфликтна ситуация – мястото, времето, действията на обвиняемия Т., насочени
към нанасянето на удар с ръка в лицето на свидетеля А., поведението на двамата
след сблъсъка по между им.
При така възприетата от анализа на
посочените доказателства, безспорна и непротиворечива фактическа обстановка,
аналогична на описаната в мотивите на проверяваната присъда /с изключение на отбелязаното
по-горе уточнение/, този състав на СОС счете, че правните изводи на първата
инстанция за липса
на извършено от обвиняемия И.Т. деяние, което да е съставомерно, по своето
обективно и субективно проявление престъпление по чл.325 ал.1 от НК, са законосъобразни и правилни. В частност, първостепенният съд правилно е приложил материалния закон, като е достигнал
до решаващия си извод, че инкриминираните действия на обвиняемия, остават извън
обхвата на престъплението „хулиганство”.
Според
правната доктрина и съдебната практика, престъплението по посоченият текст от
НК е съставомерно , когато от обективна страна дееца извършва непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото. От субективна страна дееца следва да съзнава общественоопасния
характер на това деяние, т.е. действията му трябва да са насочени срещу реда,
установен в страната и общественото спокойствие, и той да иска или да допуска
настъпването на именно тези общественоопасни последици.
В
конкретният случай, за да бъдат окачествени като непристойни действията на обвиняемия
Т. по време на инкриминирания инцидент е следвало да са неприлични и безсрамни,
изразяващи се в буйство, невъзпитаност и други прояви, скандализиращи обществото,
т.е. чрез тях обвиняемия да е изразил брутална демонстрация против установения
ред и по този начин да е засегнал важни държавни, обществени или лични
интереси, или съществено да е засегнал нормите на нравствеността /в този смисъл
ППлВС № 2/1974 г./. В никакъв случай, изхождайки от безспорно установените по
делото обстоятелства, не може да се направи извод, че с действията си въпросния
ден, обвиняемия Т. грубо е нарушил обществения ред. Обвиняемият и пострадалият
се познавали от много години, тъй като последния живеел на съпружески начала с
майката на обвиняемия, като обитавал и общо жилище с него; по време на
съвместното им съжителство, обвиняемия често ставал свидетел на проявено
агресивно отношение от страна на свидетеля А. към майка му; във времето преди
инцидента между свидетелите Т. и А.
възникнали и имуществени спорове, във връзка с които последния я заплашвал,
което било известно и на обвиняемия; именно тези влошени лични отношения между
обвиняемия и свидетеля А. станали конкретен повод за възникналия по между им на
въпросния ден, физически сблъсък; последният се развил извън сградата на
бензиностанцията, в близост до паркирания от свидетеля А. автомобил и се
изчерпил в бутане и дърпане на пострадалия, последвани от нанесен му удар с
ръка в главата. С оглед на тези обстоятелства, въззивният съд счита, че в
случая от обективна и субективна страна извършеното от обвиняемия Т. по своето
съдържание не е било насочено към грубо нарушаване на обществения ред и
изразяване на явно неуважение към обществото.
Поведението на обвиняемият Т. се
изчерпва с нанасяне на удар с ръка в главата на свидетеля А., осъществено е
навън от сградата на бензиностанцията, в близост до паркирания автомобил на
пострадалия, продиктувано е от изцяло от личен мотив - съществуващи от дълги
години конфликтни лични отношения по между им и е по повод изостреното развитие
на същите във времето преди инцидента, което говори за това, че това деяние се
е ограничило до обикновен битов конфликт. С факта на извършването му публично –
на паркинга на бензиностанцията в града и в присъствието на служители от
търговския обект, деянието на обвиняемия не излиза от границите на битовия
/личен/ конфликт, тъй като същото от обективна страна не е предизвикало „грубо
нарушаване на обществения ред”.
Не може
да се приеме и, че действията на обвиняемия Т. са били насочени и към
изразяване на „явно неуважение към обществото”. Същите ще изразяват такова
неуважение, когато чрез тях се манифестира открито висока степен на неуважение
към обществения ред. Въззивната инстанция намира, че и тази обективна
предпоставка липсва и не може да бъде отнесена към действията на обвиненото
лице. Цялата деятелност на последния е била движена единствено и само от личен
мотив, била е насочена единствено спрямо пострадалия А., породила се е
инцидентно, протекла е много бързо и е преустановена от страна на обвиняемия,
веднага след отправената му забележка от служители на бензиностанцията. Безспорно
е, че в случая е налице непристойна проява
от страна на обвиняемия Т., но тя е по повод съществуващ личен конфликт
между него и пострадалия. Обвиняемият несъмнено е проявил оскърбително
отношение към пострадалия, чрез извършения акт на физическа интервенция върху
телесната неприкосновеност на пострадалия и целта му е била настъпването именно
на телесно увреждане на същия, но не и да изрази явно неуважение към
обществото.
Основателна е застъпената във
въззивният протест теза, че личният мотив на дееца да осъществи противоправно
действие спрямо пострадалия не изключва съставомерността на хулиганството и
позволява последното да бъде квалифицирано като извършено при евентуален
умисъл. Действително, съдебната практика е еднопосочна в това си становище, но
само при условие, че същото това действие на дееца е съпроводено с грубо
нарушение на обществения ред и изразява явно неуважение към обществото. В
случая тези два съставомерни признака на хулиганството не намират своето
обективно и субективно проявление в деянието на обвиняемия Т.. Действията на
последният са били насочени изцяло към засягане личността и телесния интегритет
на свидетеля И.Т., и при извършването им същия не е имал съзнанието да
скандализира обществото, като изрази явно неуважение спрямо установения порядък
в него и неговите граждани.
По
всички тези съображения, настоящият състав на въззивната инстанция прие, че въз
основа на така установените фактически положения и констатации, направени след
съвкупна преценка на доказателствения материал по делото, не може да се изведе
правен извод, че инкриминираното поведение на обвиняемия Т. сочи на обективните
и субективни признаци на престъпното хулиганство, визирано в разпоредбата на
чл.325 ал.1 от НК. Поради това СОС намери, че подсъдимия правилно,
законосъобразно и обосновано от първостепенния съд е признат за невиновен и
оправдан за това да е извършил посоченото престъпление.
Въззивната инстанция приема
обаче, че в нарушение на закона, първият по степен съд е приложил разпоредбата
на чл.305 ал.6, вр. чл.301 ал.4 от НПК, като е намерил, че процесното деяние на
обвиняемия осъществява признаците на
административно нарушение – дребно хулиганство по чл.1 ал.2 от УБДХ и съответно
е наказал същия по административен ред.
Известно е в правната теория и
съдебната практика, че разграничението между дребното хулиганство и престъпното
хулиганство се съдържа в обществената опасност на деянията, както и в
посочените в разпоредбите на УБДХ и НК признаци. Съгласно чл.1 ал.2 от УБДХ,
дребното хулиганство е „непристойна проява, изразена в употреба на ругатни,
псувни или други неприлични изрази на публично място пред повече хора,
оскърбително отношение и държане към гражданите, към органите на властта или на
обществеността или в скарване, сбиване или други подобни действия, с които се
нарушават обществения ред и спокойствието, но поради своята по-ниска степен на
обществена опасност не представлява престъпление по чл.325 от НК”. Следователно
административното нарушение – дребно хулиганство представлява деяние, което
носи белезите, характеризиращи обективния и субективния състав на
престъплението – чрез него грубо се нарушава установения ред и се изразява явно
неуважение към обществото, но разкриващо по-ниска степен на обществена опасност
от тази на престъплението.
Именно поради това, в случая
първостепенният съд незаконосъобразно е приел, че извършеното от подсъдимия Т.
деяние не осъществява признаците на престъпно хулиганство, но покрива тези на
административното нарушение по чл.1 ал.2 от УБДХ. За да е налице последното,
следва несъмнено по делото да се установи, че с инкриминираните му от обвинението
действия, обвиняемия Т. грубо е нарушил обществения ред и е изразил явно
неуважение, които обаче негови действия /непристойна проява/ разкриват по-ниска
степен на обществена опасност от престъплението по НК. В случая, след като първоинстанционният
съд е счел, че конкретното деяние на обвиняемия Т. не носи посочените съставомерни
белези на престъпното хулиганство, с който решаващ извод въззивната инстанция
напълно се съгласява, неправилно и незаконосъобразно го е квалифицирал като
административно нарушение – дребно хулиганство. Предвид това, въззивният съд
следва да коригира проверявания съдебен акт по реда на чл.337 ал.1, т.5 от НПК,
като отмени същия в частта, с която на обвиняемия И.Т. е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лева, за извършено от него
административно нарушение по чл.1 ал.2 от УБДХ.
С оглед на гореизложеното и след извършената
на основание чл.314 от НПК служебна проверка на правилността на проверявания
съдебен акт, при която проверка не се констатираха основания за неговото
отменяване и постановяване на ново решение, респективно за неговото отменяване и
връщане за ново разглеждане, СОС намери, че същият следва да бъде изменен в посочения по-горе
смисъл.
По тези съображения и на основание чл.337 ал.1, т.5, вр. чл.334 т.3
от НПК, С. окръжен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА решение № 14 от 21.02.2019 г. на
Районен съд – гр.С., постановено по а.н.д. № 230/2018 г. по описа на същия съд,
като ОТМЕНЯВА същото
в частта, с която на обвиняемия И.Ф.Т.,***, с ЕГН **********,
е наложено на основание чл.1, ал.1, т.2 от УБДХ
административно наказание - глоба в размер на 100 лева, за извършено от
него административно нарушение по чл.1 ал.2 от УБДХ.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата му част.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател:
Членове: 1.
2.