РЕШЕНИЕ
№ 55
гр. Белоградчик, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно
наказателно дело № 20231310200081 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ”ЛЮБО АГРО - ВД ” ЕООД- гр. Видин, с
ЕИК *********, представлявано от Л. К. П. - управител на дружеството,
срещу НП № 05-22000169/23.12.2022 г. на Директора на Дирекция "ИТ"-
Видин, с което на „ЛЮБО АГРО - ВД” ЕООД е наложена "имуществена
санкция" в размер на 1500,00 лв., на основание чл.416 ал.5 от КТ и във вр. с
чл.414 ал.1 от КТ за извършено нарушение по чл.403 а ал.1 от КТ.
В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност и
необоснованост на НП и се моли същото да бъде отменено, като бъдат
присъдени направените разноски на жалбоподателя. Оспорва се качеството
„работодател” на санкционираното дружество, твърди се, че завареното на
животновъдния обект лице не е „работник“ на дружеството, не е и
представител на същото, поради което незаконосъобразно са му изисквани
документи, твърди се, че това лице е в гражданскоправни отношения с
1
наказаното ЮЛ, излага се още, че има основания за прилагане разпоредбата
на чл.415 В ал.1 КТ, което не е сторено. В с. з. жалбоподателят се
представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, се представлява от упълномощено лице –
юрисконсулт, който оспорва жалбата, твърди наличие на извършено
нарушение по КТ и установен автор на същото, моли съда да потвърди
издаденото НП, като правилно и законосъобразно, счита , че не са налице
предпоставки за прилагане на чл.415 В от КТ и иска присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди изложеното в жалбата и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна
следното:
На 04.11.2022 г., св. П. П. и колегата му Цв. Б. – служители на Д ”ИТ”
Видин /инспектори/, посетили кравеферма в Стопански двор, в м. „П. с.“ на с.
Р., обл. В., с цел извършване проверка на място на обекта относно спазване на
трудовото законодателство. Кравефермата била на „ЛЮБО АГРО – ВД“
ЕООД гр. Видин, с ЕИК *********. В кравефермата от проверяващите било
установено едно - единствено лице, чиято самоличност също констатирали –
Д. И. Н., което те приели за работник – общ такъв, във фермата, тъй като му
дали да попълни писмена декларация по КТ. Проверяващите поискали от
Найденов да им представи документация – Правилник за вътрешния трудов
ред на фирмата – „ЛЮБО АГРО - ВД” ЕООД, също и Заповед на
работодателя, в която да се определя лице от фирмата, което да представлява
дружеството пред контролните органи на „ИТ“. Н. не можел да представи
такива, нито били установени от проверяващите - на обекта.
Била изпратена призовка на „ЛЮБО АГРО - ВД” ЕООД – Видин за
явяване на посочени дата и час / 10.11.2022г., в 08.00 ч./ в Д „ИТ” Видин, с
оглед започнато административно производство, като на дружеството в
поканата е указание какви документи да носи и представи в Инспекцията.
Съгласно дадените на указания, от страна на фирмата се явил
управителят. Така на 10.11.22 г. в сградата на Д ”ИТ” - Видин била извършена
и проверка по документи на „ЛЮБО АГРО - ВД” ЕООД – Видин. От
наблюденията си в хода на двете проверки, П. установил, че на обекта
кравеферма в стопанския двор в м. “П. с.“ в с. Р., липсвал както изисквал
2
чл.403 а ал.1 от КТ „ Правилник за вътрешния трудов ред” на дружеството -
работодател „ЛЮБО АГРО - ВД” ЕООД – Видин. Били констатирани според
П. и колегата му Б. и други нередности в прилагане на трудовото
законодателство, като всички свои изводи, двамата проверяващи отразили в
съставения КП за извършената проверка № ПР 2237392/29.11.2022 г. и дали с
него и писмени предписания на жалбоподателя, да отстрани това /до
09.01.2023 г./ и констатираните и други нарушения, като осигури на обекта си
в с. Р. – кравефермата, екземпляр от Правилника за вътрешния трудов ред.
Екземпляр от КП бил връчен на управителя на дружеството на 30.11.22 г.
На същата дата, 30.11.2022 г. св. П. съставил на жалбоподателя - в
негово присъствие, акт № 05-2200169, и в присъствието на колегата си Цв. Б.,
за нарушение на чл.403 а ал.1 от КТ. Л. П., като представител на „ЛЮБО
АГРО - ВД” ЕООД – Видин - управител, го подписал и приел копие от него,
като тогава не отразил възражения.
Въз основа на акта е издадено обжалваното Наказателно постановление
№ 05-2200169/23.12.2022 г. от Директора на Дирекция "ИТ"-Видин.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна.
В хода на административно-наказателното производство изцяло в
тежест на наказващия орган е да установи извършването на
административното нарушение, за което е наложено съответната
имуществена санкция.
Съдът намира, че от жалбоподателя, в качеството му „работодател” е
търсена отговорност за липса, на работен обект, на определени документи,
като съвсем отделен е въпроса дали Д. Найденов е „работник“ - нает от този
работодател към 04.11.22 г. Търсената отговорност от ЮЛ е за неизпълнено
от него задължение на „работодател”, но не конкретно към
служител/работник Д. И. Н.. Т.е. встрани от обстоятелството, последният бил
ли е или не работник в това дружество към 04.11.22 г., „работодател”
/житейски нелогично е между другото да няма наети по някакъв начин – с
трудови или друг вид договор лица, за извършване на различни работи или
дейности в кравефермата/. Съдът отбелязва, че в админ. нак. преписка все пак
3
не се съдържа, нито му бе представена в с. з. – твърдяната за попълнена
писмена декларация по КТ от Д. Н.. Дружеството „ЛЮБО АГРО - ВД” ЕООД
– Видин принципно /независимо от качеството на Н./ има задължението да
изготви, за обекта, в който осъществява дейност, Правилник за вътрешния
трудов ред и да го предоставя при проверки на контролните органи.
Съдът обаче намира обвинението, отправено към жалбоподателя за
недоказано, поради следния аргумент.
Посоченият като нарушен чл.403 а ал.1 от КТ предвижда, че в
предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на
други места, на които се полага наемен труд, работодателят е длъжен да
държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за
вътрешния трудов ред, списък на работниците и служителите, изпратени от
предприятие, което осигурява временна работа и документи, свързани с
разпределението на работното време и организацията на работа: заповеди за
полагане на извънреден труд, за дежурство, за времето на разположение, за
установяване на непълно работно време и поименни графици за работа за
периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време.
Според актосъставителя и АНО, ЮЛ - работодател „ЛЮБО АГРО - ВД”
ЕООД – Видин, е извършило нарушение, тъй като не е държало на
разположение на контролните органи в обекта – кравеферма в с. Раяновци,
екземпляр от Правилника за вътрешния трудов ред. Въз основа на събраните
по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че не е доказано по
несъмнен начин жалбоподателят с поведението си да е осъществил
признаците на вмененото му нарушение. Не се установи, че към 04.11.2022 г.
в проверявания обект не е имало екземпляр от този Правилник. Законодателят
не поставя изискване за специално място, на което правилника следва да се
съхранява, следователно е достатъчно Правилника за вътрешен трудов ред да
е наличен в обекта и да бъде предоставен на контролните органи при
поискване. От обстоятелството, че на свидетеля П. П., на процесната дата не е
представен посочения документ от лице, на което не се установява да е било
вменено в задължение обаче, да знае неговото местонахождение, не може да
се направи еднозначен извод за осъществено административно нарушение.
По друг начин би стоял въпросът, ако по време на проверката в обекта се е
намирал управителя на санкционираното дружество или лице, което на осн.
4
чл.403 А ал.2 от КТ е следвало да представлява работодателя пред
контролните органи - Инспекцията по труда. Свид. П. заяви в с. з., че са
поискали само от намиращия се на обекта Д. Н. да представи Правилник за
вътрешен трудов ред, какъвто той нито е представил, нито е заявил да знае
има ли там – на обекта или не.
Спорно е по делото – но не е и негов предмет, обстоятелството дали Н.
действително е бил „работник” на проверената фирма, т.е. полагал ли е труд
по смисъла на КТ, с/без надлежно оформен трудов договор. Съдът няма да се
произнася по това обстоятелство в настоящето решение, тъй като не е сезиран
с това по делото, освен че не му бе представено описваното по-горе
доказателство / Декларация по КТ/ , но и при двата извода – безспорно той /
Н./ не е имал задължение по съхранението на документите, визирани в чл.403
А ал.1 от КТ, респ. не е имал и задължение да ги представя пред контролните
органи при поискване. Ето защо, не може да се приеме за категорично
установено, че не предоставянето на Правилника за вътрешния трудов ред се
е дължало на факта, че такъв не е бил наличен в обекта на контрол. Няма
никакви доказателства Д. Н. да е имал някакви представителни функции,
делегирани от дружеството жалбоподател, т.е. да е имал и задължение да знае
къде са всички документи, които се изискват от него. След като не е искана
информация от лице, упълномощено по надлежния ред да представлява
работодателя, не е искана информация и от самия жалбоподател за това къде
се намира правилника, не може да се приеме, че в обекта не е имало изобщо
такъв, само защото присъстващия работник/или наето по граждански договор
лице/ не е знаел къде се намира. Текстът на законовата разпоредба иначе,
както посочи съда, наистина задължава работодателя да държи на
разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния
трудов ред, но това не означава, че този документ може да бъде изискван от
всеки работник/присъстващ в съответния обект, без оглед на отношенията му
с ЮЛ – работодател в обекта, с длъжността, която заема и функциите, които
изпълнява.
В свид. П. заяви, че не си спомня при документалната проверка
впоследствие, търсеният Правилник дали е бил представен на контролните
органи или не. А жалбоподателят в жалбата си, поддържана от процесуалния
представител, твърди наличието на такъв Правилник, представен при втората
проверка – на 10.11.22 г.
5
Предвид изложените факти настоящият състав приема, че не бе
доказано по несъмнен начин извършването на административното нарушение
от страна на жалбоподателя, изразяващо се в недържане на конкретен работен
обект на разположение на контролните органи, екземпляр от Правилник за
вътрешен трудов ред, и поради това и непредставянето му – на същите
контролни органи, поради което и атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Разноските на въззиваемата страна по делото, с оглед заявяването на
такива /юрисконсултско възнаграждение/ от процесуалния му представител в
с. з.– следва да останат за негова /на Д“ИТ“-Видин/ сметка, предвид
решението на съда по същество на казуса, респ. искането на тази стана, в тази
насока – да бъде отхвърлено.
С оглед решението на съда по същество на казуса – да отмени
Наказателното постановление, и искането, направено от страна на
жалбоподателя, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати
направените от първия разноски за адвокатско възнаграждение в процеса.
Съобразно указаното в чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 т. 1 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът
присъжда в тежест на наказващия орган, претендираните от жалбоподателя
разноски в размер на 350,00 лв. – за адвокатско възнаграждение, и предвид
представените по делото пълномощно и договор за правна защита и
съдействие с адвокат, и отразеното в съответния му реквизит „платена сума”,
удостоверяващо, и че възнаграждението е заплатено, поради което и има
доказателства, че разноските са реално направени от жалбоподателя.
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 05-2200196/23.12.2022 г.
на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Видин, с което е наложена
на „ЛЮБО АГРО - ВД” ЕООД – Видин, с ЕИК ********* и адрес на
управление и седалище гр. В. , ж. к. „К. Б.“ бл. № ..., вх. ..., ет...., ап....,
"имуществена санкция" в размер на 1500,00 лв., на основание чл.416 ал.5 от
КТ и във вр. с чл.414 ал.1 от КТ за извършено нарушение по чл.403 А ал.1 от
6
КТ.
ОТХВЪРЛЯ , като неоснователно, искането на Д „ИТ“-Видин“ към ИА
„ГИТ“ - София, за присъждане на разноски по делото / юрисконсултско
възнаграждение /.
ОСЪЖДА ИА „ГИТ” гр. София / към която е Д „ИТ” Видин/, с адрес
гр. С., обл. С., бул. „К. Ал. Д.” № ..., / към която е Д„ИТ“-Видин/ с БУЛСТАТ
*********, ДА ЗАПЛАТИ на ЛЮБО АГРО - ВД” ЕООД – Видин, с ЕИК
********* и адрес на управление и седалище гр. В., ж. к. „К. Б.“ бл. № ..., вх.
..., ет...., ап....., направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 350,00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС - Видин в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
7