№ 721
гр. София , 17.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
като разгледа докладваното от Александър Желязков Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600633 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 440, ал.2 , по реда на Глава Двадесет и втора от НПК.
Образувано е по жалба на лишения от свобода Ц. Т. З., изтърпяващ наказание в
Затвора ***, ЗОЗТ ***, срещу протоколно определение от 20.05.2021 г. по ЧНД № 1851/2021
г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата на осъденото
лице за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му
наказание „лишаване от свобода”, в размер на 1 година и 28 дни, определено му по НЧД №
4367/2017 г. на СГС.
Осъденото лице обжалва определението на СГС, като излага доводи за наличието
на предпоставки за условното му предсрочно освобождаване. Изтъква, че съдът в първата
инстанция се е основал изцяло на доклада на ИСДВР, а е неглижирал факта, че две години
от началото на престоя му в затвора З. е имал примерно поведение. За негативните си
прояви през последните няколко месеца твърди, че е бил провокиран от други лишени от
свобода и от служители на затвора. Твърди, че с него не е работено за постигане целите на
наказанието, като социалните работници и психолози не познават лишените от свобода.
Формулира се искане да бъде отменено определението на градския съд и да бъде допуснато
условно предсрочно освобождаване.
Софийският апелативен съд, след като се запозна с доказателствата по делото и
съобрази доводите в жалбата, намира следното:
Жалбата е подадена в предвидения процесуален срок и процесуално допустима,
но разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови определението си, първоинстанционният съд пълноценно е
установил относимите за произнасянето си факти, поради което и изводите му по
приложение на материалния закон са правилни и обосновани и следва да се споделят от
въззивния съд.
1
Извършена е обобщена и цялостна преценка за наличието на предпоставките
визирани в чл. 70 от НК. Съдебният състав на СГС се е запознал със затворното досие на
осъдения З. и останалите писмени доказателства- становища на администрацията, доклади и
оценки, както и справката за размера на изтърпяната и оставащата част от наложеното
наказание.
Първостепенният съд е установил, че срокът на изтърпяната част от наказанието
безспорно надвишава изискуемия минимален срок от една втора от общия размер на
наказанието – всичко изтърпяни към датата на произнасянето на първостепенния съд 8
месеца и 12 дни.
При така установеното наличие на първата материалноправна предпоставка за
уважаване на молбата за предсрочно освобождаване, първоинстанционният съдебен състав е
извършил и дължимата последваща преценка за съществуването и на втората положителна
предпоставка за уважаване на искането - дали осъденият е дал доказателства за своето
поправяне.
За да се произнесе с атакуваното с жалбата на осъдения определение, съдебният
състав на първоинстанционния съд е отчел обстоятелството, че Ц.З. е проявил негативна
тенденция в своето поведение. САС установява, че същият е многократно осъждан, с тежка
житейска и криминална история, ранна криминализация от непълнолетна възраст, проявявал
трайни престъпни нагласи. З. е постъпил в затвора за изтърпяване на присъда 3 години
лишаване от свобода, което наказание е било изтърпяно ефективно на 08.09.2020 година.
Още в хода на изтърпяване на първото наказание, лишеният от свобода е бил многократно
наказан, като три наказания са били наложени в непродължителен период от време през
2020 година. Считано от същата дата 08.09.2020 г. е началото на изтърпяване на наказание
ЛС за срок от 1 година и 28 дни, определено по реда на замяна на наложено наказание
„пробация“ с лишаване от свобода.
Съобразени са от първия съд фактите, свързани с установената от
администрацията на затворното заведение опасност от рецидив. Окръжният съд правилно е
кредитирал преценката, отразена в становищата на администрация- в насока, че е налице
твърде завишена степен на опасността от рецидив, която, в дадената за осъдения актуална
оценка е обективирана на 91 точки, при първоначална оценка от 79 точки. Следва извод, че
възприетото от първоинстанционния съд за влошаване поведението на осъдения почива на
обективни данни, налични в затворническото му досие. В даденото отрицателно становище
на администрацията по искането на осъденото лице за условно предсрочно освобождаване
са отчетени, съответно - правилно възприети от първостепенния съд, обстоятелствата
относно начина на живот, поведението на осъдения в мястото за лишаване от свобода.
Следва да се кредитира направената от администрацията негативна прогноза за
възможността на Ц.З. да се въздържа от извършване на ново престъпление, при евентуално
условно предсрочно освобождаване, като се съобрази неговата възраст, трайните изградени
навици и липса на способности за бъдеща ресоциализация и откъсване от криминалната
субкултура. Софийският апелативен съд споделя становището, че с оглед на така отчетените
социални и личностни фактори, възможностите за поправяне на лишения от свобода при
негово възможно предсрочно освобождаване са намалени- което се подкрепя и от
информацията, съдържаща се в неговото досие, относно поведението му в мястото за
лишаване от свобода. Отчетени са от СГС доказателствата за допуснати нарушения на реда
и дисциплината от страна на л.св.З.. В резултат от наблюдаваното негово поведение и
поредицата наложени наказания за неспазване на режимните изисквания, с Определение по
чл.64а от ЗИНЗС З. е преместен да доизтърпява наказанието си от общежитие открит тип, в
такова „закрит“ тип. За да се произнесе в такава насока, компетентният съд още към датата
2
на произнасянето си 16.09.2020 г. е отчел, че осъденият трайно е проявявал арогантно и
презрително отношение към околните и отричане на установените правила за живот в
общността, в която в момента се намира, както и на неуважение към пенитенциарния
персонал. Именно това негово поведение е довело и до завишаване на стойностите в
оценката на риска от рецидив от 79 точки при постъпването му в затвора на 91 точки към
настоящия момент. Относно поправителния и превъзпитателен процес на л.св.З. са
констатирани от администрацията на мястото за лишаване от свобода множество проблемни
зони: отношение към правонарушението, начин на живот и обкръжение, рисково и
агресивно поведение, враждебност в отношението му както към лишените от свобода, така и
към служителите от охранителния състав, непризнаването за наличие на проблеми,
несъдействие при проверка за употреба на наркотици, разгледани в контекста на извършени
три нарушения от Ц.З. през непродължителни времеви периоди и оказване на отрицателно
влияние върху останалите лишени от свобода.
Приложеният по делото текущ доклад за лишения от свобода от 29.04.2021 година
отчита като дефицитни и проблемни зони:
Настоящо правонарушение – поредни осъждания за престъпления, свързани с
физическа принуда и телесни повреди. Осъденият е характеризиран като лице с висока
степен на обществена опасност.
Отношение към правонарушението – отчетена е неговата безкритичност и
самооправдателна нагласа, отказ да поеме отговорност за извършените от него деяния.
Начин на живот и обкръжение- проявява безразсъдно и рисково поведение, приобщен
към асоциални среди.
Умение за мислене – не разпознава напълно проблемите си, не декларира никакви
цели, прехвърляне отговорността дърху другите, търси незабавно удовлетворение на
желанията си, което често го води до извършване на правонарушения.
Софийският апелативен съд, след запознаване с доказателствата по делото сна свой
ред констатира изразена склонност на осъденото лице към самооправдаване и прехвърляне
отговорността за своите грешки и нарушения на трети лица. Несъмнено лицето проявява
безкритичност, като проява на това е подаването на самата молба за допускане на
предсрочно освобождаване, при налични еднозначни негативни оценки за поведението му и
отчитан актуален висок риск за обществото, за трети лица и за персонала в затвора. Така
наличните данни формират краен извод, че лишеният от свобода не е демонстрирал
поведение, което свидетелства за начало и напредък на поправителен процес. Не може да се
приеме, че същият постигнал изискуемите критерии, за да се установи наличието на
положителната предпоставка по чл. 70, ал.1 от НК. До такъв извод правилно и обосновано е
достигнал и първоинстанционният съд, поради което въззивният съд намира за правилно
атакуваното определение, с което е оставена без уважение молбата на осъдения за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване остатъка на наложеното наказание „лишаване от
свобода” и същото определение следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното и на основание чл. 440, ал.2 от НПК, Софийски апелативен
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 20.05.2021 г., постановено по
ЧНД № 1851/2021 г. на Софийски градски съд, НО, 18 състав.
3
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4