Р А
З П О
Р Е Ж
Д А Н Е
№…………/……………2022 г.
Елена Янакиева – Административен
ръководител - Председател на Административен съд Варна, на основание чл. 306, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
като разгледах докладваното адм. дело №
1284 по описа за 2022 г. на Административен съд Варна, взех предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 306, ал. 2 вр. с чл.
304 от АПК.
Образувано е по искане
на Г.Д.С., ЕГН **********, с адрес: *** за налагане на санкция по реда на чл.
304 и сл. от АПК на Кмета на Община Варна за това, че последният не е изпълнил
Решение № 438/12.03.2020г., постановено от Административен съд – гр. Варна, по
адм. д. № 2856/2019г., VI
състав
/потвърдено с Решение № 15827/21.12.2020г. на ВАС, по адм. д. № 6475/2020г., IV о./, с което кметът на Община Варна
е осъден да изпълни задължението си по чл. 45ж, ал.1 от Правилника по прилагането
на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/, а
именно – да внесе в Общински съвет-Варна мотивираното искане по чл. 45ж, ал.1
от ППЗСПЗЗ – мотивирано предложение рег. № РД17021452ВН/02.11.2017г. на
Началника на Общинска служба по земеделие – Варна в 14-дневен срок от влизане в
сила на решението. На гореизложените доводи претендира налагането на глоба на
Кмета на Община Варна.
На основание чл. 306,
ал.3 от АПК е постъпил писмен отговор от кмета на Община Варна, чрез гл. юр. Св.
Цанева, в който се пояснява, че жалбата е процесуално допустима, но
неоснователна на изложени в писмения отговор аргументи. Счита, че са предприети
действия по изпълнение на горепосоченото съдебно решение, като посочва водена
между жалбоподателя и кмета на Община Варна кореспонденция. Твърди, че компетентната
институция в конкретния случай е Общинска служба по земеделие – Варна, тъй като
кмета на общината не е орган на поземлената собственост. Приема, че не са
налице основания за налагане на глоба на кмета на Община Варна по реда на дял
Шести от апк, поради което моли
за произнасяне в този смисъл.
По допустимостта на
искането:
Искането е подадено от Г.Д.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, който в производството по адм. д. № 2856/2019г.
по описа на Административен съд – гр. Варна е конституиуран като жалбоподател,
пред Председателя на Административен съд – гр. Варна, съобразно чл. 306, ал.2
от АПК с цел иницииране на производство по налагане на административна санкция
на длъжностно лице – Кмета на Община Варна, който е конституиран като ответник
в същото производство, за това, че не е изпълнил посочения по-горе съдебен акт.
Административнонаказателните
разпоредби на АПК не регламентират изрично чие е правото на депозиране на
искане за налагане на санкция, а е уредено кое трябва да е санкционираното лице
в предвидените хипотези, както и е регламентирана подведомствеността и
подсъдността на производствата по чл. 304 и сл. от АПК. С оглед гореизложеното,
не са налице пречки по допустимостта на настоящото производство.
По установените факти:
При извършена служебна
проверка по адм. д. № 2856/2019г. по описа на Административен съд – гр. Варна
се констатира, че е постановено Решение № 438/12.03.2020г., с което по жалба на
Г.Д.С. *** да внесе в Общински съвет-Варна мотивираното искане по чл. 45ж, ал.1
от ППЗСПЗЗ – мотивирано предложение рег. № РД17021452ВН/02.11.2017г. на
Началника на Общинска служба по земеделие – Варна в 14-дневен срок от влизане в
сила на решението.
След подадена
касационна жалба от кмета на Община Варна срещу горепосочения съдебен акт, ВАС
с Решение № 15827/21.12.2020г. на ВАС, по адм. д. № 6475/2020г., IV о. оставя в сила акта на
първоинстанционния съд. Следователно, към датата на депозиране на искането за
налагане на глоба по реда на дял Шести от АПК е налице влязъл в законна сила
съдебен акт.
От приложените по
делото доказателства се установява, че след връчване на препис от решението, с
писмо рег. № РД17021452ВН_012ВН/ 11.01.2021г.
цялата административна преписка е изпратена до Началника на Общинска
служба по земеделие – Варна в изпълнение на предписанията на Решение № 438/12.03.2020г. на Административен
съд – гр. Варна, по адм. д. № 2856/2019г., VI състав относно обезщетението на
собствениците с признато, но невъзстановено право на собственост на основание
чл. 45ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ.
С последващо писмо рег.
№ РД17021452ВН_023ВН/18.01.2021г. на Дирекция „Общинска собственост, икономика
и стопански дейности“ /ОСИС/ административната преписка е изпратена на
Директора на Дирекция „Канцелария на Общински съвет“ и до Директора на Дирекция
„ПНО“- Община Варна по компетентност в изпълнение на предписанията на Решение №
438/12.03.2020г. на Административен съд – гр. Варна, по адм. д. № 2856/2019г., VI състав.
По-нататък с писмо рег.
№ РД17021452ВН_029ВН/ 23.03.2021г. от Общинска служба по земеделие - Варна изпраща
преписката до Директора на Дирекция „ОСИСД“ – Община Варна, с което се довежда
до знанието на административния орган, че на територията на Община Варна не е
започнала процедура по изработване на
план за обезщетяване на бившите собственици със земеделска земя по реда на
ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, поради което счита за нужно стартирането на нова процедура по
чл. 45ж от ППЗСПЗЗ по мотивираното искане на Г.Д.С..
С писмо рег. №
РД17021452ВН_031ВН/05.05.2021г. на Общинска служба по земеделие – Варна до Г.Д.С.
в отговор на подадено от последния искане с вх. № ПО-21-148/31.03.2021г. за
постановяване на решение относно изпратената им по компетентност административна
преписка се потвърждава, че мотивираното предложение по чл. 45ж, ал.2 от
ППЗСПЗЗ не може да послужи за последващи действия от общинската служба, тъй
като не съдържа конкретен имот, поради което препраща по компетентност
административната преписка на Община Варна за повторно иницииране процедурата
по чл. 45ж от ППЗСПЗЗ, тъй като същата била в компетентността на кмета на
общината и на Общински съвет – Варна.
Последвало писмо рег. №
РД17021452_034ВН/ 31.05.2021г. на Общински съвет – Варна, с което се довежда до
знанието на Г.Д.С., че ще се произнесе съгласно изискванията на чл. 45ж, ал.2
от ППЗСПЗЗ на първото си заседание след постъпване на мотивирано искане по ал.1
на същия член и след внесено предложение от страна на кмета на Община Варна.
По-нататък с писмо рег.
№ РД17021452ВН_035ВН/02.06.2021г. жалбоподателят е уведомен от кмета на Община
Варна, че към момента на подаване на същото е налице изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри относно предоставената от последния скица на
имоти, поради което същата не може да послужи за целите на обезщетяването по
реда на чл. 45ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ.
С писмо рег. №
РД17021452_039ВН/28.09.2021г. на Дирекция „ОСИС“ отново преписката е върната на
Общинска служба по земеделие – Варна с твърдения за компетентност на последната
по случая.
С оглед така
установената фактическа обстановка намирам искането, подадено по реда на чл.
304 от АПК от Г.Д.С. за основателно
поради следните съображения:
Производството по дял
Шести от АПК е именовано
"Административнонаказателни разпоредби". С него е предвиден специален
ред за налагане на наказания на длъжностни лица при констатиране на допуснато
специфичен вид административно нарушение - неизпълнение на влезли в сила актове
на съда. Това производство е специално и в конкретния дял няма препращане към
дял Трети, където са производствата пред съд. То има за цел да
санкционира неизпълнението на крайния съдебен акт, с който приключва
съответното съдебно производство. Административнонаказващия съдия по реда на
чл.306 АПК не подлага на тълкуване правилността на съдебния акт, който следва
да се изпълни.
За проверката на така изложените
предпоставки, следва да се установи първо кметът на Община Варна длъжностно
лице ли е. В разпоредбата на чл.93 т.1 от НК е дадено легално обяснение на
понятието „длъжностно лице" . Според тази норма, „ длъжностно лице“
е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно,
временно или постоянно:
а) служба в държавно учреждение, с
изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение;
б) ръководна работа или работа, свързана с
пазене или управление на
чуждо имущество в държавно предприятие,
кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен
търговец, както и на нотариус и помощник-нотариус, частен съдебен изпълнител и
помощник-частен съдебен изпълнител.
Кметът на общината се избира пряко от
населението на общината за срок от 4 години при условия и по ред, определени
с Изборния кодекс.
Той е орган на изпълнителната власт в общината. В разпоредбата на чл.44 ЗМСМА
са конкретно регламентирани неговите правомощия и задължения, сред които : 1.
ръководи цялата изпълнителна дейност на общината; 2. насочва и координира
дейността на специализираните изпълнителни органи; 7. организира изпълнението
на актовете на общинския съвет, … 13. възлага или разрешава изработването на устройствени планове и техни
изменения за територията на общината или за части от нея и одобрява определени
устройствени планове при условията и по реда на Закона
за устройство на територията, както и организира изпълнението им.
В ТР №73/23.12.1974г. по н.д.№66/1974г. на
ОСНК на ВС, не изгубило правно значение е даден отговор на въпроса, свързан с
характерните признаци и белези на понятията в чл.93 НК, както и какви са
техните разграничителни критерии. В същото е възприет следния извод: „…въпросът
за длъжностното качество на отделния служител или работник се решава конкретно
във всеки отделен случай въз основа на преценката на всички обстоятелства по
делото и закона…..Дали тези лица са длъжностни или не, определящо е
обстоятелството дали им е поверено за пазене или управление обществено
имущество….. Законът изисква изпълнението на службата или работата да е
възложено на длъжностното лице. Изпълнението на тези задачи или функции може да
бъде със заплата или безплатно, временно или постоянно. Възлагането обаче
трябва да бъде извършено съгласно установения или допустим от закон, правилник,
устав, наредба и др. ред. Възлагането може да бъде с назначение, с избор, с
трудов договор, чрез овластяване от надлежен орган, по силата на разпореждане
на властта и др. ….Ръководна работа е тази работа, която се изразява
в стопанскоразпоредителна, организационно-ръководна или
организационно-възпитателна дейност. По своето предназначение такава работа
обикновено ангажирва волята на повече лица било при отправяне на
задачите, било при изпълнението им. Длъжностното качество на лицето, което
заема ръководна работа, не се променя от обстоятелството, че в някои случаи при
вземане на решения то действува в колективен орган“.
В контекста на посочените разпоредби и ТР приемам, че кметът
на общината е „длъжностно
лице“ по смисъла на чл.93 от НК, защото е избран след проведен избор на
местно ниво, осъществява
цялата
организационно-ръководна работа на общината, в изпълнение на правомощията и задълженията си, възложени му със закон – чл.
44 ЗМСМА. По
силата на закона на него му е вменено „да изпълнява със заплата или безплатно,
временно или постоянно ръководна работа или работа, свързана с пазене или
управление на чуждо имущество, имущество в ….друго юридическо лице“…, тъй като
без съмнение общината е юридическо лице – чл. 14 ЗМСМА. Поради това срещу него
е допустимо да бъде образувано
административно-наказателно производство по реда на чл.304
и сл. АПК.
Съгласно чл. 304, ал.1
от АПК, длъжностно лице, което не изпълни задължение, произтичащо от влязъл в
сила съдебен акт, извън случаите по дял пети от АПК, се наказва с глоба от 200
до 2000 лева. При повторно нарушение нормата разписва налагане на глоба по
500,00 лв. за всяка седмица на неизпълнението, освен ако неизпълнението се
дължи на обективна невъзможност. Следователно, налице са три предпоставки,
изброени в чл. 304, ал.1 от АПК, които са зададени от законодателя в условията
на кумулативност, а
именно: 1. Влязъл в сила съдебен акт, който предписва определено поведение на
административен орган; 2. Изпращане на препис от влезлия в сила съдебен акт
и/или преписката /съобразно диспозитива/ на задължения административен орган с
оглед узнаване на задължението, което следва да бъде изпълнено; 3. Неизпълнение
на този съдебен акт от страна на длъжностното лице – адресат на дължимото
поведение. За ангажиране
административнонаказателната отговорност на длъжностно лице се явява същото да
е обхванато от субективните предели на силата на присъдено нещо на съдебния
акт, то да е негов адресат и да му е вменено изпълнението на посоченото в него
задължение. Длъжностното лице следва да е страна в процеса и също така е
необходимо то да е действало виновно при неизпълнението на предписанията на
съдебния акт /В този смисъл – Решение № 13356/15.10.2013 г. на ВАС по адм. д. №
12995/2013 г., VII
отделение/.
В конкретния случай се констатира наличието на трите необходими
предпоставки в съвкупност.
По смисъла на чл. 268,
т. 2 АПК съдебното решение представлява изпълнително основание, с което е
разрешен спорът по същество. В настоящия случай с горецитираното влязло в сила
съдебно решение кметът на община Варна е осъден да изпълни задължението си по
чл. 45ж, ал.1 от Правилника по прилагането на Закона за собствеността и
ползването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/, а именно – да внесе в Общински
съвет-Варна мотивираното искане по чл. 45ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ – мотивирано
предложение рег. № РД17021452ВН/02.11.2017г. на Началника на Общинска служба по
земеделие – Варна в 14-дневен срок от влизане в сила на решението. Срокът за
изпълнение на решението е изтекъл през м.януари 2021г. Видно от обстоятелствата
по делото, това не е сторено в предвидения срок.
С оглед възраженията,
изложени от представителя по пълномощие на кмета на община Варна в писмения
отговор, следва да се отбележи, че когато спорът е решен със сила на пресъдено
нещо и съдебният акт, чието изпълнение се дължи, е потвърден от горната съдебна
инстанция, в тежест на осъдената страна – в конкретния случай кмета на Общината
е възложено задължението да изпълни осъдителния диспозитив на решението. От
влизането му в сила, той не разполага с преценката, дали е компетентен или не и
кой друг орган според него следва да изпълни решението. Защита в посочения
смисъл е следвало да бъде предприета в хода на адм.д.№ 2856/2019г. по описа на
Административен съд – Варна.
Извън това се
констатира, че от м. януари 2021г. до настоящия момент , Решение №
438/12.03.2020г. на Административен съд – гр. Варна, постановено по адм. д. №
2856/2019г., все още не е изпълнено, като в продължение на повече от година,
два административни органа спорят кой е компетентен да го изпълни при все, че в
решението това изрично е указано.
Съобразявайки
гореизложеното в неговата съвкупност приемам, че по настоящото производство са
налице кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 304 от АПК, което налага
извод за основателност на искането за налагане на санкция и понасяне на
административнонаказателна отговорност по реда на чл. 306 от АПК за неизпълнение
на задължение, вменено със съдебно решение, от кмета на Община Варна.
С оглед гореизложените
мотиви,
Р
А З П О Р Е Ж Д А М :
НАЛАГАМ на Иван Николаев Портних, в
качеството на кмет на Община Варна административно наказание - глоба в размер
на 200,00 (двеста) лв. за неизпълнение на влязло в сила Решение №
438/12.03.2020г. на Административен съд – гр. Варна, по адм. д. № 2856/2019г., VI
състав.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване пред тричленен състав
на Административен съд Варна в 7-дневен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: