Р Е Ш
Е Н И Е № 17
Гр.П.,04.03.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Поповски районен съд, в публично
заседание на четвърти февруари две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРИНЕЛА
СТЕФАНОВА
При секретар И.Б., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 1007 по описа на 2019 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са искове по чл.127, ал.2 от СК,
ведно с иск за издръжка.
Първоначално делото е образувано по искова молба от Д.И.Ц. от гр.В.Т., действаща като майка и законен представител на детето Н.И.Д., в
която молба твърди, че живяла от август на
2016 г. на семейни начала с ответника - И.М.Д.,***. От съвместното им
фактическо съжителство имали родено едно дете -Н.И.Д., ЕГН **********.
Твърди се, че през времето на фактическото съжителство ответникът злоупотребявал с алкохол,
започнал да показва грубо отношение, всекидневно отправял
обиди, както и да упражнявал физическо насилие под формата на шамари,
скубане и блъскане. След появата на детето им през
месец февруари 2018г. кавгите и скандалите продължили, като ответникът ставал
все по- избухлив и по - агресивен.
Твърди
се още, че била подложена на системен физически и психически
тормоз, но същата се е връщала многократно при ответника
единствено и само, за да се грижи за бебето си. Окончателната раздяла между
родителите настъпила през месец май 2019г., когато ищцата заедно с
детето си се прибрала в гр. В.Т. при майка си, и двете заедно започнали
да се грижели за Н..
Твърди се
още, че от момента на раздялата до
17.09.2019г. същата била обект на телефонен тормоз от страна на ответника. На
16.09.2019г. след разговор по телефона, Д. изявил желание да се види с детето
си, и си уредили среща в парк „Марно Поле", където ищцата завела детето им. Ответникът се появил с баща си, и след
няколко минути казал на ищцата,
че ще отиде до колата с детето, за да му даде някаква играчка. Същият повече не се върнал.
След няколко минути баща му казал, че ще отиде да си купи цигари, тръгнал и не
се върнал повече. След около 10 минути ищцата установила, че всичко било запланувано и ответникът, заедно с баща му и
детето ги нямало. Тъй като нямала информация къде е синът й ищцата подала жалба пред РУ на ОДМВР гр. В. Т., че неправомерно и без нейно
знание и съгласие детето било отведено от баща му.
Твърди се,
че бил налице спор между родителите къде
да живее Н., кой от тях двамата да упражнява родителските права, какви да бъдат
личните отношения на бащата с детето , както и каква издръжка да се заплаща
на детето.
Ищцата счита, че притежава необходимия родителски
капацитет за правилното и нормалното отглеждане на детето. От раждането му
до отвеждане на детето от страна
на баща му, единствено и само ищцата се
грижела за него. Същата била изключително привързана към детето си
никога не се била разделяла с него. Полагала адекватни грижи според нуждите и необходимостите му, и можела да разчита на помощта на майка си. Твърди
още, че разполагала с подходящи материални условия съобразно стандарта в
страната, обкръжаващата го среда била спокойна и уютна.
Твърди се, че ответникът по делото със своето поведение провокирал в детето
страх и безпокойство. При срещите си с него детето не се
чувствало добре, плачело и било неспокойно. Счита, че бащата не
може да полага адекватни грижи за детето, поради ежедневната злоупотреба с алкохол.
Предвид
изложеното претендира да се
определи местоживеене на детето - Н.И.Д., ЕГН ********** при нея, както и на нея да се предоставят упражняване на
родителските права спрямо него, като на бащата се определи режим на лични отношения и контакти, както
следва: в рамките на всяка първа и трета
събота от месеца в часовете от 10,00 до 17,00 ч. по местожителството на майката
в гр. В.Т. и с оглед ниската възраст на детето и самоволното отвеждане в нейно присъствие, и 15 дни през лятото,
когато майката не е в платен годишен отпуск. Освен това претендира и за
заплащане на месечна издръжка на детето
в размер на 250,00лв., считано от депозиране на иска. Претендира и издръжка за
минало време в размер на 250,00лв. за
май, юни, юли, август и 15 дена от септември 2019г., когато родителите били във фактическа раздяла до завеждане на
настоящата искова молба .
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор ответника от И.М.Д. ***, в който оспорва предявения иск
като неоснователен. Твърди, че изнесените от ищцата фактически твърдения били
коренно различно от действителната обстановка, и не отговаряли на истината.
Били изписани лъжи, с цел да оправдаели поведението на ищцата. Ответникът
твърди, че никога не бил злоупотребявал алкохол, както и не бил налагал
физически и психически тормоз над ищцата.
Предвид изложените подробни доводи, моли съда
да отхвърли така предявените искове, като неоснователни.
Предявява се и насрещен иск за определяне местоживеене на детето, и
упражняване на родителски права ведно с иск за издръжка.
Не оспорва, че с ищцата
живеели от средата на 2016г. до м.май 2019г., от което съжителство им се
родило детето Н.И.Д., род. на ***г.
В насрещната искова молба ищецът И.М.Д. излага доводи, че в ежедневието
си двамата с Д.Ц. имали някой разногласия, но те не били нищо сериозно, и
същите се разбирали много добре.
След раждането на сина им, ответницата променила
отношението си към ищеца-започнала да страни,
не споделяла нищо с него, нямали и интимни контакти, отбягвала го, все
била уморена, а в свободното си време била с мобилния си телефон.
Твърди, че на 14.05.2019г. ответницата излязла
сутринта на разход с детето и не се прибрала, не отговаряла и на обажданията
му. Със съдействието на баща й, около 21ч. , ищецът се свързал с нея, като по
телефона, ответницата му заявила, че вече нямали да живеят заедно, защото ходел
на мач и не се грижел за детето.
Така настъпилата раздяла повлияла на отношенията им, тъй като
ответницата ограничила контактите на
ищеца с детето. Поради това
по негова молба било образувано гр.д. №2794/2019г. за определяне на режим на лични контакти с детето. След съдействие
на социалната служба, същата била
установена и провели няколко срещи, като при последната възникнал спор помежду
им, и ответника заедно с детето се прибрал в гр.П., а ищцата заявила, че го отвлякъл, макар да не спирала да разговаря
с него по телефона, както и същата вечер бил посетен в дома си от полицаи, всички знаели къде се намирало детето, в т.ч. и ответницата.
Твърди, че от 18.09.2019г. до
06.10.2019г., ищецът не бил търсен от ответницата, и същата не била пожелала да
види нито веднъж сина им. На
09.10.2019г. се провела среща, между майката и детето, в присъствието на социален работник, за което
бил съставен и констативен протокол. Тогава поискал с майката доброволно да
уредят възникналите спорове, но
същата категорично била отказала.
Твърди, че
детето се отглеждало в добра и
спокойна семейна среда от него и майка му. Психичното му състояние било много
добро и стабилно. Грижите, които полага за детето били адекватни за неговата
възраст и потребности.
Ищецът счита, че притежава необходимия
родителски капацитет за правилното и нормалното отглеждане на детето, и можел
да се справи добре, както го е правил и до сега. Подпомаган бил от родителите
си в ежедневните грижи, свързани с детето. Условията и материалната база, с
които разполагал били много добри, и бил трудово ангажиран. Счита, че детето се
чувства спокойно при него, било обичано
и емоционалната им връзка била силна и стабилна.
Предвид изложеното моли съда, претендира да се
определи местоживеене на детето - Н.И.Д., род. на ***г. при него, както и на него да се предоставят упражняване на
родителските права спрямо детето, като на майката се определи режим на лични отношения и контакти,
съобразно посочения от нея в исковата
й молба. Освен това претендира и за
заплащане на месечна издръжка на детето
в размер на 200,00лв., считано от депозиране на
насрещния иск.
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от ответника по насрещния иск Д.И.Ц. от гр.В.Т.,
действаща чрез адв.Д.М.
от ТАК, с който оспорва предявения насрещен иск. Твърди, че изнесените от
ищеца факти не отговаряли на истината,
като в
същите имало много протИ.речия
и били плод на измислица.
Предвид изложените подробни доводи, моли съда
да отхвърли така предявените насрещни
искове, като неоснователни.
В с.з. исковете се поддържат така както са предявени лично и
чрез представители-адв.Д.М. от ТАК и адв.Р.М.
от ТАК за Д.Ц. и адв.Б.К. от ТАК и адв.Н.М.
от САК за И.Д..
По искане на Д.Ц., съдът с протоколно определение от 04.02.2020г., определи
привременни мерки по отношение на детето Н. до окончателно решаване на спора, с
влязъл в сила съдебен акт.
Съдът, след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства и доводи на страните, по вътрешно убеждение, прие за установено от
фактическа страна следното:
Видно от представеното копие от
удостоверение за раждане, изд. въз основа на акт за
раждане № ***, съставен в гр.Т., страните по делото са родители на детето на Н.И.Д., род на ***. Понастоящем детето Н. е навършило 2 години.
Няма спор между страните, че същите
са живеели заедно от средата на 2016г.
до м.май 2019г., в дома на И.Д.,***, което видно от приложения нот.акт № 72, том VI, дело 1046/2014 г., вписан
в СВ – П., е негова собственост.
Няма спор и за това, а то се установява и от приложените писмени
доказателства и гласни такива, че през
м.май 2019г., майката заедно с детето напуснала
съвместно обитаваното жилище с бащата, и същите се установили в гр.В.Т., първоначално в дома на майката на Д.Ц., а
след това се преместили в жилище под
наем, видно от приложения договор за наем на недвижим имот от 19.07.2019г. След установяването си в гр.В.Т., детето било прието в детска ясла „Мечо
Пух-3“, видно от приложената служебна бележка изх.№ 155/18.09.2019 г.
След
настъпилата раздяла, първоначално родителите нямали разногласия относно въпросите за местоживееното
на детето, режим на лични контакти и
т.н.
От показанията на св.Ц. и св.А. се установява,
че след раздялата на родителите, и
установяване на майката и детето в гр.В.Т.,
детето всяка седмица било вземано от бащата, и същия не бил възпрепятстван. В
началото на лятото обаче майката отказала, както на бащата, така и на неговите
близки-баба и дядо да вземат детето, за да го заведат на море. След отново нямали проблеми до края на м.юли, когато отново последвал отказ
на майката към бащата да вземе
детето през почивните дни. Провокиран от
този отказ на 27.08.2019г., бащата депозирал молба до ДСП-В.Т.,
с която искал да бъде информиран за условията, в които се отглеждал сина
му, както и становище на майката за личните му контакти с него, като е изразил съгласие за постигане и
подписване на споразумение по въпросите свързани с детето.
От
приложения социален доклад за оценка на постъпил сигнал, от 05.09.2019г.
на ДСП- В.Т., се установява, че при
извършената проверка на сигнала на Д. не са установени рискове за развитието на
детето в семейната среда на майката.
Установено е потребностите на детето са
задоволени адекватно, предвид възрастта осигурени му били подходящи
условия за жИ.т,
поради което не е отворен и случай относно Н., а работата по сигнала е
прекратена. От този доклад се установява още, че видимо Н. е привързан към майката. По време
на осъществената среща, социалните работници
установили, че детето търсило физически контакт с майка си, прегръщал я, било
спокойно и сигурно, а майката му говорела ласкаво.За така извършената проверка
е уведомена и ДСП-П..
От приложеното в цялост гр.д. №2794/2019г. по
описа на ВТРС се установява, че бащата, на 13.09.2019г. завел иск против
майката, с искане родителските права спрямо Н. да бъдат предоставени на нея, а
на него да се определи режим на лични контакти с детето. На 20.09.2019г.,
бащата депозирал молба до съда, с която оттеглял така предявения иск. Във връзка с тази молба съдът с Определение №2009г./25.09.2019г. прекратил
производството по посоченото гр.дело.
От
доказателствата се установява, че на 16.09.2019г. Д. осъществил среща с детето
си, в присъствието на Д.Ц., в парк „Марно поле“,
гр.В.Т.. Установява се, че тогава Д. се прибрал заедно с детето си в гр.П.,
а майката подала сигнал до РУ-В.Т., видно от заявление вх. № 173900-12538/17.09.2019г., в който посочила, че детето е взето от бащата, без съгласието
и знанието на майката.
Не се спори, че от този момент отношенията между
родителите са крайно обтегнати и влошени
На 19.09.2019г., майката завела иск против бащата,
въз основа на който е образувано и гр.
д. №2830/2019г по описа на ВТРС, което по възражение на бащата за местна
неподсъдност на делото, същото с Определение
от 21.10.2019г., е изпратено по компетентност на ПпРС.
След вземане на детето от бащата, на 16.09.2019г.,
майката депозирала жалби до различни институции, за което прилага и копия от входящи номера, в т.ч. е подаден и
устен сигнал до ДСП-П., видно от приложения формуляр за приемане на устен
сигнал , по който е извършена проверка, и е изготвен социален доклад за оценка
на постъпил сигнал, от 10.10.2019г. на ДСП- П.. От
този доклад се установява, както и от приложения протокол, че на 09.10.2019г. е
проведена среща между детето, майката и бащата. На тази среща присъствали и
св.Ц. и св.А.. Установява се, че на тази среща родителите се провокирали и
влезли в спор. Детето първоначално не се
зарадвало на майка си, но впоследствие се отпуснало, успокоило се, и започнало да контактува с нея и дядо си
Впоследствие по подадени молба до ДСП-В.Т.,
за оказване на съдействие относно
осъществяване на лични контакти между майката
и детето, която молба е препратена по компетентност на ДСП-П. е
извършена нова проверка и е изготвен нов
социален доклад за оценка на постъпил
сигнал от 25.10.2019г. Предвид влошените
взаимоотношения между родителите и
липсата на възможност да постигнат съгласие, ДСП-П. отворила работа по случая за детето Н. Д. и
започнала да оказва съдействие на
майката при срещите й със сина й Н..
Видно от
приложените протоколи от проведени срещи, на 21.10.2019г., на 04.11.2019г.,
28.11. 2019г., на 03.12.2019г. и на 08.01.2020г., майка се е срещала с детето в
ДСП-П., в присъствието и на бащата
Във връзка
с настоящото дело са изискани и изготвени актуални социални доклади, както от
ДСП-П., така и от ДСП-В.Т.
Според установеното от социалните работници в социалния доклад, изготвен от
ДСП – П., И.Д., от 16.09.2019г.
полага преките грижи по отглеждането и възпитанието на детето. Бащата
има възможност и може да разчита на помощ от трети лица – родители и баби. В състояние е да осигури
основните грижи по отношение обезпечаване на жилище, битови условия и издръжка,
както и да полага непосредствени грижи по отглеждане и възпитание на детето.
Установено е, че взаимоотношенията в семейството се основават на добрия тон и
разбирателство.
Според същия социален доклад, жилището, в което се отглежда Н., е собствено на Д., което жилище е негова
собственост, ремонтирано е, налице са подобрения, отговарящи на съвременните
изисквания за уют и добър стандарт на жИ.т. Една от
стаите е обособена за нуждите на Н.,
която била просторна и светла.
Поддържаните ред и хигиена в жилището били на много добро нИ..
Бащата И.Д. работи по трудов договор в „КК ИСИ ГРУП“ ЕООД, гр.С. , която
фирма е на майка му. Декларирал е пред социалните работници,
че получава месечен доход от 700.00 лв.,
а работното му време е от 08.00-17.00ч. От приложеното удостоверение за доходи,
изх.№4/04.02.2020г., се установява, че
бащата работи по трудов договор в посочената фирма, като БТВ е в размер
на 712,88лв., а нетното му е в размер на 533,19лв.
Социалните работници са установили, че предвид възрастта, обкръжението на
детето се определя основно от това на възрастните, с които живее, както и от
посещенията в детската ясла. Установява се, че същото е записано в яслената група към ДГ „Слънце“ гр.П., от където пък е
дадена характеристика, че детето се включвало с желание в групови занимания,
бързо преодоляло периода на адаптация, емоционалното му състояние било стабилно,
и в ежедневието си било спокойно.
При посещение в дома на семейството и проведените срещи и
разговори, социалните работници установили, че бащата осигурява необходимите
грижи и добро възпитание, благоприятстващи развитието на Н.. Според доклада,
бащата притежава качества, знания и умения, необходими за осигуряване на
непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на детето. В семейството на
бащата бил утвърден положителен модел на възпитание чрез разговори, повишаване
на самооценката и позитивна подкрепа и изграждане на чувство за семейна
общност. При грижите за детето бащата и роднините проявяват необходимото
търпение и отговорност, социално ангажирани са, чувствителни към проблемите му.
Заключението на социалните работници, отразено в социалния доклад е, че в
хода на социалното проучване проведените срещи, разговори и наблюдение е
установено, че детето Н. получава пълноценни родителски грижи и има възможност
да се развива в основните области на детското развитие – физическо, емоционално,
познавателно и социално. Полаганите до момента грижи за детето са напълно
адекватни на неговите потребности и възраст. С оглед правилното психо-емоционално израстване на детето, е необходимо
поддържането на привързаност и с двамата родители, както и с членовете на
разширеното семейство чрез осъществяване на по-чести лични контакти,
по-продължително съвместно живеене, празнуване на семейни или лични празници и
др.
Според изложеното от социалните работници в социалния доклад, изготвен от
ДСП – В.Т., майката е споделила пред тях, че от 16.09.2019г., детето се отглеждало от
бащата. При извършеното проучване на 22.08.2019г. било установено, че в оня
момент майката е полагала необходимите грижи за детето, потребностите му били
адекватно задоволени, било обградено с внимание, обич и грижа. Понастоящем майката живеела в жилище-апартамент, под наем. От доклада се установява, че в жилището имало
осигурени добри комунално битови и
хигиенни условия за жИ.т. Жилището предлагало
достатъчно пространство за игра на детето, закупени били играчки, подходящи за
възрастта. Към момента била трудово заета, като работела като
продавач-консултант в „Темпо вижън България“ ЕООД,
гр.С. (видно и от приложения трудов договор от 25.11.2019г.) , с месторабота, в
близост до дома й, с работно време от 10,00ч. до 19,30ч., с 10 почивни дни в
месеца, с месечна работна заплата от 566,00лв. Освен това майката била
финансово подпомагана от своите родители, на които разчитала и срещала подкрепа
и за отглеждането на сина й.
Според заключението на социалните работници, отразено в социалния доклад,
изготвен от ДСП – В.Т., майката Д.Ц. има желание и възможности да полага грижи по отглеждането
и възпитанието на детето си Н.. Майката
притежава нужните родителски умения, подкрепяща среда, жилищни условия и
доходи, за да осигурява адекватно нуждите на сина си. Не са констатирани рискови фактори за
развитието на Н., при евентуалното му отглеждане в семейната среда на майката
На основание чл. 59, ал. 6 от СК, съдът изслуша и двамата родители И двамата заявиха, че от момента на раждането на детето, грижи за него
полага само единия родител, без помощта на другия. И двамата не искат да спира
детето да се вижда с другия родител. Всеки един от тях заяви, че в интерес на
детето е то да живее при него, защото счита себе си за по-отговорния и
ангажиран с отглеждането и възпитанието му родител, за разлика от другия, сочейки най-различни
причини-от физически и психически тормоз от страна на бащата, до липса на контакт и взаимност от страна на
майката.
От представените удостоверения за доходи на майката се установява, че до
м.08.2019г. в платен годишен отпуск за отглеждане на детето до 2г., като след
това до м.11.2019г. е работела в „Ливия фешън ВТ“ ЕООД гр.В.Т.
По делото бяха разпитани и свидетели
на страните, от показанията на които се
установява и посочените по-горе
обстоятелства. Съдът прецени тяхната евентуална заинтересованост, тъй като
всичките са близки родственици на някоя от страните,
но въпреки това в своята взаимовръзка, преценени в съвкупност сочат на
установените по горе обстоятелства. Следва да се отбележи, че голяма част от
тези показания касаят отношенията между
страните, докато са живеели заедно и
причините за раздялата им, както и развилите се помежду им отношения след раздялата. В тези части показанията на
всички са ирелевантни
за спора, поради което съдът намира, че не следва да ги обсъжда. Нещо
повече, голяма част от тях
отразяват субективни оценки за
това кое е редно и кое не според собствените им представи за начин на жИ.т и
поведение, за начин на възпитание и т.н. Но никой от тях, въпреки тези
субективни оценки, не даде показания
в изключителна полза на който и да е от
двамата родители. Напротив от тези показания се установи обратно, а именно, че
и двамата са добри родители и проявяват
загриженост и обич към своето дете.
Установява се от тези показания, че в отделните периоди, след раздялата
им, когато детето е живеело само с
единия си родител, за него са полагани адекватни и пълноценни грижи. Установява
се, че и двамата родители имат силна емоционална връзка с детето си, както и,
че и двамата имат еднакво добри материални възможности за отглеждането
му, и
всеки един от тях може да разчита на помощта на своите близки и роднини. Няма дадени показания по делото в
посока, че всеки един по отделно проявява незаинтересованост към
детето, че същото е неглежирано
от него, или спрямо него е упражнявано
насилие, в която и да е от формите
му. В този смисъл упреците на родителите един към друг за това, че другия е безотговорен и не може да полага грижи за Н.,
останаха недоказани. Така дадените показания
на свидетелите съдът ще обсъди и по-долу в мотивите си, излагайки
правните си изводи по спора.
По искане на ищцата Д.Ц., по делото
е изискана и характеристика на И.Д.,***.
При така установеното съдът
прави следните правни изводи:
Безспорно е, че страните по делото не са сключили граждански брак по реда
на чл.4 и сл. от СК, не живеят заедно и въпроса за местоживеенето на детето им Н.,
и упражняване на родителските права не е уреден помежду им, т.е. е налице спор
при кого от тях, то да живеят, и кой да
упражнява родителските права, което прави предявения иск допустим.
Разпоредбата на чл. 127,ал.2 от СК
дава възможност при разногласие между разделените родители по повод
упражняването на родителските права, спорът им да се разреши от съда.
За да се произнесе по същество и за да може да
прецени на кой от родителите да предостави родителските права по отношение на
детето, съдът следва да се ръководи най-вече от интереса на детето. В понятието
„интерес на детето” следва да се включат необходимостта от правилно отглеждане
и възпитание, осигуряването на възможност на детето да стане хармонично развита
личност, обгръщането му с обич и внимание, като макар и поставени не на
първостепенно значение, но не следва да се пренебрегват и материалните интереси на детето – обезпечаване на жилище,
битови условия и др. Решаващо значение за интересите на детето има цялата
съвкупност от интереси, но от аспекта на всестранното развитие на личността.
При определяне на въпроса на кой от родителите
следва да се предостави упражняването на родителските права по отношение на
детето, съдът следва да съобрази и всички обстоятелства, които са свързани с
възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение
към децата, желанието на родителите,
привързаност на децата и родителите,
полът и възрастта на детето, възможност за получаване на помощ от трети лица,
социално обкръжение и материалните
възможности на всеки от родителите и др.
Тези критерии са посочени както в разпоредбата на
чл.59, ал.4 от СК, така и в ППВС
№1/12.11.1974г., по които съдът следва да извърши цялостна преценка, с оглед най добрия интерес
на детето.
След сравнителен анализ и преценка
на така посочените критерии, съдът намира, че
по-голяма част от тях, родителите са напълно равностойни, поради което
не може да се даде превес на който и да е от тях.
Преценявайки възпитателските качества на родителите, съдът приема, че и
двамата родители имат нужния родителски капацитет. По делото няма факти и
обстоятелства, които да дават превес във възпитателските качества на единия или
другия. От социалните доклади,
както и от изготвената психолого-педагогическа
характеристика на детето се установява, че Н. е добре развит в емоционален и
интелектуален план, според възрастта си. Установява се, че и двамата родители, както в периода, в който
са живеели, така и след това когато са полагали сами грижи за него, същите са
били правилни и адекватни. Имат и
нужните умения да направляват и възпитават правилно детето си.
Родителите са равностойни и по критерия морален облик на
родителите. По делото липсват
събрани данни, за който и да е от двамата
родители да има прояви в поведението
си, създаващи му отрицателен нравствен облик. Съдът не намира основание да приеме, че който и да
е от тях, има неморално поведение, такова, че да се отрази на моралното възпитание на детето. Този извод на
съда не може да бъде променен от изготвената характеристика за бащата, в която
действително е посочено, че за бащата
има данни за протИ.обществени
прояви, вследствие на употреба на алкохол, както и че същия е краен футболен
запалянко, и като такъв, при загуба на
любимия отбор проявява агресия и неадекватно поведение, тъй като съдът приема, че в случая се касае за
отделни обикновени провинения, а не за
действия с висока степен на обществена опасност, водещи до морално падение и лош пример за детето. По отношение
на твърдението за системна злоупотреба на алкохол на бащата, съдът
намира, че за това не са събрани
категорични данни по делото. Св. Ц.-С. и св.Цонев, преразказаха това, което са
чули от самата ищца, от други хора, от снимки в социалните мрежи, а
не свои собствени възприятия. Поради което съдът намира, че това твърдение
остана недоказано, и по този критерий
съдът счита, че родителите са равнопоставени и не дава превес на никой от тях.
Абсолютно равностойни са родителите и по критерия жалание на родителите, тъй като и двамата изразиха не
само желание, но и готовност да се грижат за Н..
Родителите са равностойни и по критерия за финансовите, материалните и
хигиенно-битови условия и възможностите
на всеки един от двамата за
отглеждане и възпитание на Н.. Установи се по делото, че и двамата обитават жилища, в което са осигурили
прекрасни условия за жИ.т и отглеждане на едно дете.
И двамата получават приблизително еднакви доходи от труд, както и двамата разчитат на финансова помощ от своите
родители, които също изразяват готовност и желание да помагат не само
финансово, но да оказват помощ и при отглеждането на Н.. В този смисъл съдът
приема, че и по критерия помощ на трети лица, двамата родители са напълно равностойни.
Съдът приема за равни двамата
родители и по критерия-социално обкръжение. Събраните в тази посока
доказателства по делото, сочат на извод,
че обкръжението и на двамата е
такова, че може да въздейства благотворно върху изграждане на добро поведение,
както и на правилни навици и разбирания у детето.
С оглед ниската възраст на детето, е трудно
да се даде превес на който и да от двамата родители и по
критерия-привързаност на детето. От
социалните доклади, както и от
показанията на свидетелите се установява, че детето се чувства еднакво добре,
както в присъствието на майка си, така и в присъствието на баща си. Еднакво
привързано е към двамата, и с двамата има силна емоционална връзка.
Превес обаче майката има по останалите три критерия- грижи и отношения на
родителите към детето, пол и възраст на детето, поради което съда счита, че към настоящият момент с
оглед на това, по подходяща и пригодна да осъществява родителските права е именно майката.
По критерия грижи и отношение на родителите към
детето: Според ППВС № 1/74 г., под
грижи за децата се разбират личните усилия на родителя във връзка с
отглеждането им. Децата следва да
останат при този родител, който е полагал и полага най-големи грижи за тях. Не
е полагане на грижи угаждането и разглезването на децата, създаването у тях на отрицателни
възгледи към труда в семейството и обществото, за жИ.т
в излишество и лентяйство.
В конкретния случай, от събраните по делото доказателства, съдът
намира, че майката е този родител, който е полагал грижи по отглеждането и
възпитанието на детето в един продължителен период от време–от момента на
раждането до м.септември 2019г., когато бащата е взел детето да се
отглежда от него. Всички събрани
доказателства сочат, че полаганите от майката грижи са били адекватни.
В този смисъл показанията на св.А. и св.Г., които заявиха, че майката по цял ден била по улиците и не полагала
грижи за Н., съдът не кредитира. Съдът приема, че тези свидетели дадоха собствени оценки за това кое е редно и
кое не по отглеждането на Н., както и
изразиха несъгласие с методите на майката. Но никой от тях не даде
показания в смисъл, че майката не се е грижила за Н.. Напротив от показанията и на двамата се установи, че
докато бащата е бил на работа, майката е била тази която го е
гледала. Това се установява и от
показанията на св.А.а, която също
заяви, че майката си е гледала детето, докато баща е бил на работа, а след като се приберял, двамата се грижили за него, и на Н. нищо не му липсвало. Затова съдът
приема, че майката е полагала лични и непосредствени грижи за него, като няма данни в този период тези грижи да
са били неподходящи, или по някакъв начин с действията си да е застрашавала здравето и жИ.та на
Н.. Действително, от показанията на св.А. и св.А.а се установява, че бащата
също е участвал в отглеждането и възпитанието на детето, но от събраните по
делото доказателства, у настоящия състав на съда се формира убеждение, че
майката е полагала грижи в значително по-голям
обем. Показанията на св. Ц. и св.Ц. -С.
са подробни в този смисъл и въпреки, че същите са в кръга на лицата, посочени в
чл. 172 от ГПК, в най-съществените моменти от съдържанието на тези показания, в
т.ч. и по отношение на адекватността на грижите на майката и постоянството в
полагането им, съдът им дава вяра, тъй
като кореспондират със събраните писмени доказателства, а и пряко не са оборени и от гласните
доказателства, събрани посредством показанията на доведените от ответника
свидетели.
При това положение, отново без да омаловажава
ролята на бащата, по горепосочения критерий настоящият състав на съда дава превес на майката.
По критерия пол на детето: Според разясненията в постановлението на ВС,
майката е по-пригодна от бащата да отглежда и възпитава децата от женски пол и
наравно да отглежда и възпитава момчета. Затова майката има превес над бащата по този критерий.
По критерия възраст на детето: ВС е
разяснил, че възрастта е от значение, когато наред с другите обстоятелства,
детето се нуждае от определени родителски грижи. Децата в ниска възраст
(пеленачета, в първите години), децата с разклатено здраве и др. се нуждаят от
непосредствена майчина грижа. В такива случаи майката е по-пригодна от бащата
за отглеждането и възпитанието на детето. Следва да се
отбележи, че Н. е на две години, т.е. на сравнително ниска възраст. А на този
ранен етап от развитието на всяко дете
първата и най-дълбока връзка е тази с майка му. По изложените съображения и по този критерий съдът
дава превес на майката.
В заключение, съдът разглеждайки посочените критерии, както самостоятелно,
така и в съвкупност, преценявайки ги от гледна точка на интереса на детето, при
наличие на родителски капацитет и у двамата родители, но при превес по част от
критериите в полза на майката, настоящият състав на съда приема, че интересите
на детето е то да живее и при своята
майка, която да упражнява и родителските права спрямо него. Упражняването на
родителските права и задължения изисква не само задоволяване на основните
човешки потребности от подслон, храна,
облекло и обувки, но и осигуряване на образование, възпитаване на малолетното
дете към
адаптиране и развитие в обществото,формиране на възгледите му, за да
израсне и живее като пълноценна, самостоятелна и отговорна личност. Съдът намира, че майката на този етап е
по-пригодния родител, с готовност и
възможности да задоволи всички потребности на малолетното си дете. Във
възрастта, в която се намира Н. безспорно
е, че е особено важно присъствието на двамата
родители относно емоционалното и психичното
му състояние. Но след като двамата не
могат, или по скоро не проявяват желание да решат възникналия проблем, то съда
изхождайки от интересите на детето намира, че майката към настоящият момент е по подходяща и пригодна да задоволи не само физическите му потребности, но да му осигури необходимото
образование и възпитаване, да
формира възгледите му, и да го подготви за жИ.та.
Съдът намира за необходимо да обърне
внимание и на двамата родители, че невъзможността да постигнат решение, което да е в интерес именно на детето им, техните
нарушени взаимоотношения се преценяват от съда като опасност и риск относно гарантиране на емоционалната стабилност на малолетното дете,
което дори и към настоящия момент, с оглед възрастта си да не разбира, то
същото расте, и не след дълго ще разбира
и осъзнава случващото се около него.
Това само по себе си говори, че всеки един от тях следва да преосмисли
поведението и отношението към другия, като максимално предпазват детето си от
настъпилия разрив в отношенията им, за да предотвратят създаване на несигурност
и безпокойство в него, което би ги ощетило откъм психологична и емоционална гледна точка. А
това не е в интерес нито на самото дете,
нито в интерес на самите родители.
Всичко гореизложено мотивира настоящия състав на съда да предостави
упражняването на родителските права по отношение на Н., на неговата майка, при
която да бъде определено и местоживеенето му.
За бащата, с който е категорично установено в настоящия процес, че Н. има
изградена силна емоционална връзка, че баща и син имат потребност от по-чести и
пълноценни контакти помежду си, следва да бъде определен по-разширен режим на
лични отношения с детето. Съдът приема, че подходящ ще е следният режим: всяка
първа, трета и четвърта седмица в месеца
от 18.00 ч. в петък до 18.00 ч. в неделя, с преспиване при бащата в петъчната и
съботната нощ, през половината дни от ваканциите извън лятната ваканция
(коледна и пролетна), като конкретно по Коледните, Новогодишните и Великденските празници в
числото на посочената половина от съответните ваканции бащата може да взема
детето при себе си всяка четна година – за Бъдни вечер и Коледа, всяка нечетна
година – на Нова година, а всяка четна година – на Великден; както и по 15 дни
през месеците юли и август, който да не съвпада с платения годишен отпуск на
майката.
Бащата следва да заплаща издръжка на малолетното си
дете, чрез неговата майка, в размер на по 200.00 лв. месечно, платима до 1-во число на следващия месец, по посочена от майката банкова сметка, ***, от
влизане в сила на решението, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска, до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменението или
прекратяването й. Размерът на издръжката е определен с оглед възрастта и
нуждите на детето, както и възможностите на родителите. Съдът определи началния момент за плащане на
текуща издръжка, съобразявайки се,
че с протоколно определение от
04.02.2020г. е определена текуща издръжка за Н. до приключване на настоящото дело
с влязло в сила съдебно решение.
По отношение на претендираната издръжка за минало време, съдът намира, че такава се дължи от бащата,
за периода от 14.05.2019г. (момента на настъпилата раздяла) до 15.09.2019г.,
т.е. за 4 месеца. Това е така, тъй като от показанията на свидетелите, както и
от обясненията на самия Д. се установи, че в периода, в който майката, заедно с
детето се е установила в гр.В.Т., и сама е полагала грижи, до момента, в който
бащата е взел детето да се отглежда от него,
същия не е плащал издръжка. По отношение на размера, съдът намира, че
същия следва е в посочения по-горе, а именно 200.00лв., който е съобразен както
с възрастта на Н., така и с възможностите на бащата. Или от изложеното дотук,
съдът намира, че бащата следва да бъде осъден да заплати на малолетното се дете
издръжка за минало време за периода от
14.05.2019г. до 15.09.2019г., платима чрез неговата майка, в общ размер от
800.00лв.
Уважаването на
първоначално предявените от майката искове обуславя отхвърлянето на насрещните
искове, предявени от бащата.
Бащата следва да заплати държавна такса
върху определения размер на издръжката, в т.ч. и за минало време, а именно в размер на
338.00лв., съгласно чл.69, т.7 от ГПК във връзка с чл.1 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по сметка на ПпРС.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПРЕДОСТАВЯ
УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на детето Н.И.Д., роден на ***г., ЕГН **********, на МАЙКАТА Д.И.Ц., ЕГН **********,***, както и ОПРЕДЕЛЯ
местоживеенето на детето при МАЙКАТА.
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични отношения на бащата И.М.Д., ЕГН **********,***, с детето Н.И.Д., ЕГН **********, както следва: всяка първа, трета и четвърта седмица в месеца от 18.00 ч. в петък до 18.00
ч. в неделя, с преспиване при бащата в петъчната и съботната нощ, през
половината дни от ваканциите извън лятната ваканция (коледна и пролетна), като
конкретно по Коледните, Новогодишните и
Великденските празници в числото на посочената половина от съответните ваканции
бащата може да взема детето при себе си всяка четна година – за Бъдни вечер и
Коледа, всяка нечетна година – на Нова година, а всяка четна година – на
Великден; както и по 15 дни през месеците юли и август, който да не съвпада с
платения годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА И.М.Д., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАЩА месечна издръжка на малолетното си дете Н.И.Д., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Д.И.Ц., ЕГН **********, В
РАЗМЕР НА ПО 200.00 лв. (двеста лева 00 ст.) месечно, считано от влизане на решението в сила,
платима до 1-во число на следващия
месец, по посочена от майката банкова
сметка, ***срочена вноска, до настъпване на
обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА И.М.Д., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на на малолетното си дете Н.И.Д., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Д.И.Ц., ЕГН **********, ИЗДРЪЖКА
ЗА МИНАЛО ВРЕМЕ В ОБЩ РАЗМЕР от
800.00лв.(осемстотин лева и 00ст.), за периода от 14.05.2019г. до 15.09.2019г.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от И.М.Д., ЕГН **********,***,
против Д.И.Ц., ЕГН **********,***, насрещен иск по
чл. 127, ал. 2 от СК за
предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето Н.И.Д.
на бащата, за определяне режим на лични отношения на майката с детето и за
присъждане на месечна издръжка.
ОСЪЖДА
И.М.Д., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – П., СУМАТА 338.00лв. (триста тридесет и
осем лева и 00 ст.) – държавна такса върху
присъдената издръжка на детето.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
Търговищки окръжен съд.
СЪДИЯ :