Решение по дело №480/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.210, ал.3 във връзка с чл.215, ал.1 от Закона за устройството на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба на С. П., К. И., М. Д., И. В., П. В. и С. В. срещу решение на комисия по чл.210 от ЗУТ при община Приморско, обективирано в протокол №88 от 09.12.2022 г., с което на основание чл. 83 и чл. 83а от ЗУТ, вр. чл.210 от ЗУТ, е определено еднократно обезщетение за учредяване на сервитутно право. С решението е приета изготвена оценка за учредяване на безсрочно сервитутно право върху части от поземлени имоти, засегнати от изпълнението на проект „Реконструкция на деривация Ясна поляна от [рег. номер] НВ на [населено място]“. Решението се обжалва в частта относно определеното на жалбоподателите обезщетение в размер на 3 302 лв. за учредяване на ограничено вещно право върху притежавания от тях ПИ с идентификатор №58356.54.89 по КККР на [населено място], находящ се в землището на [населено място]. Жалбоподателите твърдят, че определеният с решението размер на обезщетението е много кратно по-нисък от пазарната цена на имота, както и от определените обезщетения за съседни и идентични имоти. Прави се искане за увеличаване на размера на дължимото обезщетение съобразно реалната пазарна цена.

В открито съдебно заседание жалбоподателите, чрез процесуалния си представител, поддържат заявената претенция, считат обжалваният акт за незаконосъобразен и искат да бъде изменен, като бъде увеличено определеното обезщетение. Претендира се присъждане на разноски.

Ответната страна – Община Приморско, редовно призована, не изпраща представител.

Съдът поради просрочие на жалбата е прекратил производството по отношение на С. И. П., К. И. И. и М. Д. А., като същите са конституирани в качеството им на заинтересована страни, в открито съдебно заседание, редовно призовани се представляват от процесуален представител.

А. съд - Бургас, след като взе предвид твърденията и възраженията на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, приема за установено следното:

По делото не се спори, че жалбоподателите са съсобственици на [ПИ] по КККР на [населено място], находящ се в землището на [населено място], м. „Нови ниви“, вид територия Горска, НТП Широколистна гора, площ 19992 кв. м, стар номер 054089.

Със заповед №РД-09-145/15.12.2020г. на областния управител на област Бургас (л. 5) е одобрен ПУП-парцеларен план за трасе на обект „Деривация Ясна поляна“. В заповедта са определени имотите, през които преминава трасето на обекта, вкл. и имотът на жалбоподателите. Срещу заповедта за одобряване на ПУП-парцеларен план в законоустановения срок не са постъпили възражения и същата е влязла в сила на 28.01.2021г. (л. 4).

Със заявление с вх. №МП-07-К-30/17.08.2021г. „ВиК“ Е. Бургас е поискало определяне на размера на еднократно обезщетение на засегнатите от сервитутни ивици поземлени имоти на територията на община Приморско във връзка с изграждане на обект „Реконструкция на деривация Ясна поляна от [рег. номер] НВ на [населено място]“.

Със заповед №896/04.11.2021 г. кметът на О. П. назначил комисия по чл.210 от ЗУТ, която разгледала заявление с вх. №МП-07-К-30/17.08.2021г. на „ВиК“ Е. Бургас за определяне на размера на еднократно обезщетение на засегнатите от сервитутни ивици поземлени имоти на територията на община Приморско, засегнати от изпълнението на обект „Реконструкция на деривация Ясна поляна от [рег. номер] НВ на [населено място]“.

За процесния имот е изготвен доклад за определяне на цена за учредяване на безсрочен сервитут (л. 7) на независим оценител Т. Т., с възложител „ВиК“ Е. Бургас, съгласно който за сервитут от имота са отделени 0,0623 дка с определена крайна цена на обезщетението в размер на 3 302 лв. За да определи цената на обезщетението оценителят е взел предвид факта, че на място в процесния имот е установено, че в частта на сервитута няма горско-дървесна растителност. При изготвяне на оценката са използвани два метода: определяне на базисна цена и определяне на цена по сравними продажби.

С обжалваното решение по протокол №88 от 09.12.2022 г. на комисията по чл.210 от ЗУТ при община Приморско били определени пазарните стойности на безсрочния сервитут върху части от поземлени имоти, засегнати от реконструкцията на деривацията. Решението е базирано изцяло на оценителския доклад, интерпретиран в таблица за парично обезщетение, неразделна част от протокола.

Жалбоподателите били уведомени за решението на комисията по чл. 210 от ЗУТ и определеното обезщетение за собствения им имот.

За изясняване на факти от значение за правилното решаване на спора, по делото е допуснато изготвянето на съдебно-оценителна лесотехническа експертиза, вещото лице по която е дало заключение, че пазарната стойност на площта на №58356.54.89 по КККР на [населено място], засегната от сервитута е 35 200 лв. За да достигне до този извод, експертът е взел предвид вида на територията и местонахождението на имота, разстоянието до Черно море, пазарния множител и коефициента за защита на урбанизацията, както и определените стойности на обезщетения за съседните на процесния имоти. Вещото лице е посочило, че най-голямо влияние върху пазарната оценка оказва това дали се прилага коефициент за разстояние под или над 5 км. от Черно море, като съобразно това цените се различавали до 10-11 пъти. Приемайки, че всички ниви (вкл. процесната) са в местност „Нови ниви“, всички са близки и следва всички да имат еднакви цени, вещото лице е посочило пазарната цена на 0, 623 дка от [ПИ] по КККР на [населено място]

В съдебно заседание експертът изяснява начина на изчисление на оценката и причината, поради която се получава 11 пъти разлика, а именно разстоянието до Черно море, като когато е под 5,00 км коефициента е 5 и има множител 6, а над 5,00 км коефициента е 3. Според вещото лице за останалите имоти в местността е приложен коефициента, съответстващ на разстояние до Черно море под 5,00 км, като само за процесния имот е приложен коефициент, съответстващ на разстояние до Черно море над 5,00 км, което значително е намалило оценката. Прави извод, че следва подходът за оценяване на имотите да бъде еднакъв за всички имоти в местността.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата срещу процесното решение на комисията по чл. 210 от ЗУТ при община Приморско е подадена от лица с надлежна процесуална легитимация, чиито интереси са засегнати от оспорения акт. Жалбата е подадена в срока по чл.140, ал.1 от АПК и пред компетентния да я разгледа съд, съгласно чл.133, ал.1 от същия кодекс.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Оспореното решение е издадено в предписаната от закона форма и от компетентен орган – комисия, назначена със заповед № 896/04.11.2021 г. кметът на О. П.. Комисията е заседавала в законен състав, в рамките на правомощията по чл.210, ал.1 от ЗУТ. При приемане на решението не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.

Съдът намира, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, по следните съображения:

Съгласно чл. 83, ал. 4 от ЗУТ, водоснабдителни и канализационни проводи (мрежи) и съоръжения извън населените места и селищните образувания се изграждат въз основа на парцеларни планове по чл. 110, ал. 1, т. 5. Съгласно ал. 5 на нормата, с парцеларния план по ал. 4 се определят сервитутни ивици, върху които не се разрешават строежи и засаждане на трайни насаждения. Условията и редът за определяне на размерите и разположението на сервитутните ивици и на специалния режим за упражняване на сервитутите се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Разпоредбата на чл. 83а, ал. 1 от ЗУТ, регламентира, че правата на лицата, които изграждат и експлоатират водоснабдителни и канализационни проводи (мрежи) и съоръжения възникват, когато: 1. с влязъл в сила парцеларен план се определи разположението и размерите на сервитутните ивици на водоснабдителните и канализационни проводи (мрежи) и съоръжения в засегнатите имоти, и 2. е изплатено или внесено еднократно обезщетение по реда на ал. 2 на разположение на собственика и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот.

В конкретния случай е налице първата от предвидените предпоставки, а именно одобрен ПУП-парцеларен план.

Спорът по делото е за размера на определеното обезщетение. Принудителният характер на сервитута изисква собственикът на служещия имот да бъде удовлетворен с адекватно и справедливо обезщетение, което да го възмезди за ограниченията и тежестите, които е длъжен да търпи.

Съгласно чл. 83а, ал. 2 от ЗУТ определянето на размера на еднократните обезщетения се извършва по реда на чл. 210 и чл. 211 от ЗУТ. Според ал. 3 на същата разпоредба, размерът на обезщетението по ал. 1, т. 2 се определя при прилагане на следните критерии: 1. площта на засегнатия поземлен имот, включена в границите на сервитутните ивици; 2. видовете ограничения на ползването; 3. срока на ограничението; 4. справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитутните ивици.

Обжалваното решение е постановено, съобразно чл. 83а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ във връзка с влязъл в сила ПУП – парцеларен план, предвиждащ учредяване на сервитутно право върху поземлени имоти, частна собственост и по реда на чл. 210 от ЗУТ във вр. чл. 83а, ал. 2 от ЗУТ, но при неправилно приложение на материалния закон при определяне на пазарната оценка на сервитута върху имота на жалбоподателя, съответно на размера на еднократното обезщетение, което следва да му бъде изплатено.

Настоящият съдебен състав изцяло кредитира като обективно, обосновано и компетентно изготвено приетото по делото заключение на съдебно-оценителната лесотехническа експертиза, с което е определена справедлива пазарна стойност на обезщетението за сервитута за учреденото право в полза на "ВиК" Е. [населено място] в поземления имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], местност "Новите ниви" в размер на 35 200 лева. При определяне на справедливата пазарна стойност вещото лице е съобразило стойността на имотите от същата местност, за които са учредени сервитутни права и които са със сходни на процесния имот характеристики.

Понятието "справедлива пазарна оценка" не е дефинирано в ЗУТ и не визира ред за определяне на такава пазарна цена. В съдебната практика е утвърдено разбирането, че пазарни цени са тези, съответстващи на действителната цена на имоти със сходно местоположение и характеристики. За изчерпателност е необходимо да се отбележи, че в случая обезщетението не е за отчуждаването правото на собственост, което притежателят на имота губи, а е определящо цена на учредено право на прокарване, тоест възникналият в полза на заинтересованата страна сервитут върху имота на жалбоподателя се отразява върху неговата цена и съответно влияе върху размера на обезщетението. В случая не се касае за отчуждителна процедура, а за определяне цена за право на прокарване и сервитут. Несъмнено в конкретният казус не се извършва отчуждаване на недвижим имот за осъществяване на държавна или общинска нужда, поради което стойността на обезщетението за сервитутното право не следва да се определя по посочения в писмените бележки на заинтересованата страна в § 1а, т. 2 от ЗДС метод.

В случая, при определяне на справедливата пазарната стойност на обезщетението за сервитута вещото лице правилно е увеличило използвания от коефициент за разстояние до 5 км. до Черно море, предвид конкретните разяснения от вещото лице в съдебно заседание, че въведената в Наредбата за оценка на поземлени имоти в горски територии граница е рязка и драстично намаля цената, както и факта, че за всички други имоти в местността е приет по-високия коефициент. Не без значение за съдебния състав е факта, че от изготвената в административното производство оценка не става ясно сделките, използвани за метода на сравнимите продажби, дали имат за предмет цял имот или само част от него. Същият недостатък бе открит и в първата назначена по делото експертиза, която не беше приета от съда поради нейната недостоверност. Също така видно от определените пазарни стойности на останалите имоти в същата местност (л. 21) за процесния имот е определено обезщетение в пъти по-малко от това за съседните му имоти.

При ограничаване на едно право за постигане на легитимна цел обезщетението за това ограничение следва да е съизмеримо със значимостта на засегнатото право, каквото е конституционно гарантираното право на собственост. Съдът взема предвид и факта, че както отчуждаването на имоти за държавни и общински нужди, така и учредяването на сервитути върху частни имоти не става по волята на собствениците на тези имоти, така че обезщетението, което им се полага следва да бъде основано на реалната пазарна цена на тези имоти.

Оценката на сервитутното право е елемент от материалната законосъобразност на административния акт, тъй като обуславя фактическите основания, представляващи материалноправните предпоставки за издаване на административния акт в частта относно размера на обезщетението. Несъответствието между обезщетението за сервитутното право през процесния имот, определена в административното производство и възприетата от съда в хода на съдебното производство дава основание на настоящия състав да приеме, че оспорената част от процесното решение следва да се измени относно определеното равностойно парично обезщетение съобразно установената по делото негова стойност от 35 200 лева.

При този изход на делото, основателно е искането на жалбоподателите за присъждане на направените по делото разноски. Те включват заплатена държавна такса в размер на 10 лв. за всеки жалбоподател, 1063,62 лв. депозит за изготвяне на експертизите и по 250 лв. адвокатско възнаграждение за всеки. Основателно е и направено искане за присъждане на разноски на заинтересованите страни по 250 лв. адвокатско възнаграждение за всяко лице.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ решение, съдържащо се в протокол №88 от 09.12.2022 г. на комисия по чл.210 от ЗУТ при О. П. в частта, с която е определен размерът на обезщетението за учредяване на сервитут върху част от ПИ с идентификатор №58356.54.89 по КККР на [населено място], в частта, с която е определена цена на сервитутното право като УВЕЛИЧАВА същата от 3 302,00 лв. на 35 200,00 лв.

ОСЪЖДА Община Приморско да заплати на И. В., П. В. и С. В. сумата от 1843,62 лв. – разноски по делото.

ОСЪЖДА О. П. да заплати на С. И. П., К. И. И. и М. Д. А. сумата от 750,00 лв. – разноски по делото.

Н. основание чл. 215, ал. 7, т. 5 от ЗУТ решението е окончателно.