№ 497
гр. Варна, 15.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно
гражданско дело № 20213000500542 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.1 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. П. Г. и Д. Д. Г., чрез процесуалния
им представител адв.Н. против определение № 3258/16.09.2021г. на ОС –
Варна, постановено по в.гр.д. № 82/2021г., с което е оставено без уважение
направено от жалбоподателите искане за освобождаване от заплащане на
държавни такси, на основание чл.83, ал.2 ГПК.
Твърди се в жалбата, че съдът неправилно е приел, че искането им за
освобождаване от заплащане на държавни такси и разноски се отнася само до
следващата се държавна такса по подадената от тях жалба. Сочи се, че
същото е за освобождаване от всички такси и разноски до приключване на
делото пред всички инстанции. С оглед на това и предвид представените от
тях доказателства се излагат подробни аргументи, че са налице основанията
на чл.83, ал.2 ГПК. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна
на обжалваното определение и уважаване на молбата им.
Частната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е
процесуално допустима. По същество същата е неоснователна, по
следните съображения:
Производството по в.гр.д. № 82/2021г. по описа на ОС – Варна е
1
образувано по предприето от настоящите жалбоподатели обжалване на
извършено разпределение на суми по изп.д. № 915/2012г. на ЧСИ Д.Янкова-
Петрова, рег. № 711. По делото е постановено решение № 1271/16.07.2021г.,
което е обжалвано от Д.и Д. Г.и. По повод дадени от въззивния съд указания
за внасяне на следващата се държавна такса за обжалването в размер на 15
лева, жалбоподателите са отправили искане за освобождаване при условията
на чл.83, ал.2 ГПК.
Видно от представените декларации за семейно и имотно състояние,
както и копия от медицински епикризи, получаваният от жалбоподателите -
съпрузи общ месечен доход е в размер на 1 046 лева, формиран от пенсии за
осигурителен стаж и възраст. И двамата са регистрирани като Еднолични
търговци, като съобразно декларираното не реализират доходи от търговска
дейност. Представените медицински документи сочат за влошено
здравословно състояние – Г. страда от хипертония ІІ степен, с давност от
2010г., през 2020г. е претърпяла оперативна интервенция на лумбални
прешлени, по повод извършената през 2004г. хистеректомия няма данни да
има касателство към здравословното състояние към настоящия момент,
налагащо разходи за лечение; Д.Г. страда от хипертония, исхемична болест на
сърцето, захарен диабет, диагностициран е с онкологично заболяване,
датиращо от 2016г., за което провежда лечение и към настоящия момент.
Според декларираното жалбоподателите притежават ид.ч. от къща и два леки
автомобила, с регистрация от 1995г. и 2002г.
Съгласно нормата на чл.83, ал.2 ГПК преценката за възможността дали
страната е в състояние да заплати следващите се държавни такси и разноски е
обусловена от съвкупната преценка на имотното и здравословно състояние,
семейно положение, трудова ангажираност и доходи от друга дейност, както
и от размера на дължимите държавни такси и разноски съобразно характера и
фазата на производството. В тази връзка настоящият състав намира, че макар
и жалбоподателите да са в пенсионна възраст, с влошено здравословно
състояние и да не притежават имущество от което да реализират
допълнителен доход, то с оглед получаваните от тях пенсии, към които
следва да се прибавят и изплащаните до края на годината допълнителни
добавки от по 120 лв. и при отчитане, че част от лечението им е поето от
НЗОК, същите са в състояние да заплатят сумата от 15 лева – дължимата за
предприетото от тях обжалване държавна такса.
2
Доводите им за несъобразяване със задължителните указания по т.12 от
ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС са неоснователни. При отчитане фазата на
производството, в която е направено искането за освобождаване от държавна
такса и обстоятелството, че решението на апелативния съд по жалбата им,
което ще бъде постановено не подлежи на касационно обжалване, то изводът,
че възможностите им следва да се определят само съобразно тази държавна
такса е правилен. При възлагане на нови задължения за разноски от по-
горестоящия съд по евентуално уважени доказателствени искания
жалбоподателите могат отново да направят искане по чл.83, ал.2 ГПК.
С оглед на гореизложеното обжалваното определение следва да бъде
потвърдено, поради което и съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3258/16.09.2021г. на ОС – Варна,
постановено по в.гр.д. № 82/2021г.
Определението е окончателно, по арг. от чл.274, ал.4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3