№ 516
гр. Пазарджик, 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело №
20235220104701 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявена искова молба от „**“ ООД,
ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н.**, представлявано от
управителя **, чрез пълномощника си адв.П. Г. П. от АК-Плевен със служебен адрес
гр.П***, срещу ОБЩ**, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление, гр.**,
представлявано от кмета В**а, в която се излагат обстоятелства, че на 21.01.2019 г. с
ответника – ОБЩ**, бил сключен Договор за наем на машина „KONICA MINOLTA
BIZHUB 283”. Твърди се, че договорът бил изменен с Анекс относно предмета на договора
за машина „KONICA MINOLTA BIZHUB 306“ и Договор за сервиз и материали „Стандарт“
№209 от 31.01.2022 г. за обслужване на „KONICA MINOLTA BIZHUB 306“, за което са
били издадени посочените в исковата молба фактури. Твърди се, че дължимите суми по
тези фактури , че не са били платени от ответника ОБЩ** макар, че падежът за плащане,
който бил съобразен с договорените срокове бил определен във всяка издадена фактура и
бил 30 дни от издаването на конкретната фактура съответния месец. Излага се твърдението,
че въпреки многократните разговори и покани от страна на ищецът към ОБЩ**,
задълженията не са били изпълнявани. Твърди се, че сумата на общо неплатените
задължения на ответника, по описаните в исковата молба фактури възлизала на 3684,94 лв.
с включен ДДС. Поддържа се , че ответникът бил в забава, тъй като не е изпълнил
задълженията си за плащане в срока, посочен във фактурите. Забавата му да заплати
описаните в исковата молба /ИМ/фактури обосновавала и претенциите на ищцовото
дружество за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва за срока на
забавата на основание чл.86 ЗЗД, а именно сумата от 572,14 лв. Наличието на неизплатени
в срок задължения по описаните в ИМ фактури, както и обезщетение за забава в размер на
законната лихва за срока на забавата на основание чл.86, ал.1 ЗЗД е обосновавал правният
интерес от сезирането на съда с възникналия гражданскоправен спор.
Във връзка с изложеното, се моли съдът да постанови решение, с което осъди
ОБЩ**, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление, гр.**, представлявано от кмета
В**а да заплати на „**“ ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр.София, р-
н.**, представлявано от управителя **, чрез пълномощника си адв. П. Г. П. от АК-Плевен
със служебен адрес гр.П***, на основание по чл.318 от ТЗ във връзка с чл.327 от ТЗ сума
в размер на 3684,94 лева, по фактури с № 37160 /07.03.2022 г. със стойност 408,28 лв., №
37762 /28.04.2022 г. със стойност 80,16 лв., № 37879 /17.05.2022 г. със стойност 93,90 лв., №
1
37881 /17.05.2022 г. със стойност 525,79 лв., № 38315 /27.06.2022 г. със стойност 57,31 лв., №
38316 /27.06.2022 г. със стойност 83,38 лв., № 38317/27.06.2022 г. със стойност 399,36 лв., №
38318 /27.06.2022 г. със стойност 80,16 лв., № 38573 /21.07.2022 г. със стойност 80,16 лв., №
38574/21.07.2022 г. със стойност 208,50 лв., № 38862 /22.08.2022 г. със стойност 96,96 лв., №
38863 /22.08.2022 г. със стойност 80,16 лв., № 38864 /22.08.2022 г. със стойност 208,01 лв., №
39201/21.09.2022 г. със стойност 62,38 лв., № 39202 /21.09.2022 г. със стойност 80,16 лв., №
39203 /21.09.2022 г. Със стойност 145,02 лв., № 39560 /21.10.2022 г. със стойност 80,16 лв.,
№ 39929 /23.11.2022 г. със стойност 185,21 лв., № 39930 /23.11.2022 г. със стойност 57,42 лв.,
№ 39931 /23.11.2022 г. със стойност 191,14 лв., № 39932 /23.11.2022 г. със стойност 481,32
лв. На основание чл.86 ЗЗД ОБЩ** да бъде осъдена да заплати и сумата от 572,14 лв.,
представляваща мораторна лихва върху неизплатените в срок фактури.
Претендират се направените по делото разноски. Представени са писмени
доказателства. Формулирани са доказателствени искания.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК от ответника ОБЩ** е постъпил писмен отговор
в който се поддържа становище , че ответникът не оспорва изложените в исковата молба
съображения, касаещи издадените фактури по така сключените договори. Не се оспорват и
обстоятелствата,че горецитираните фактури не са били платени от ответника, но били
осчетоводени в счетоводството му. Твърди се, че причината за неизпълнение на
задълженията била изключително затрудненото финансово положение на ОБЩ**, и че с
ищеца били водени разговори за отсрочване или разсрочване на задълженията, но не дали
резултат. Ответникът счита, че предвид липсата на спор относно размера и дължимостта на
процесните суми,както и водените между страните преговори, при уважаването на исковата
претенцията в полза на ищеца, би следвало да се присъдят единствено разноските за внесена
държавна такса. Алтернативно, в случай,че искането на ответника не бъде уважено се прави
възражение за прекомерност на претендирано адвокатско възнаграждение. Предвид
безспорността на обстоятелствата, се моли съдът да не назначава съдебно-счетоводна
експертиза /ССчЕ/.
В първото по делото съдебно заседание ответникът ОБЩ**, не изпраща
представител. Постъпила е писмена молба, в която се моли съдът да даде ход на делото,
заявено е, че се поддържа изложеното в отговора на исковата молба,моли се съдът да не
назначава ССчЕ, предвид безспорността на обстоятелства за които е поискана и се правят
искания и възражения във връзка с разноските по делото.
В същото съдебно заседание ищецът е представляван от пълномощника си адв.П.. Не
се поддържа искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза. Акцентира се върху
това, че твърденията на ответника, че са водени разговори за разсрочване или отсрочване не
кореспондират с действителността. Направено е искане да бъде постановено решение
съобразно направеното признание на иска. Претендират се сторените по делото съдебно-
деловодни разноски, за което е представен списък по чл.80 ГПК, с приложени към него
доказателства както и писмени бележки по съществото на спора.
След така направеното изявление е прекратено съдебното дирене и е даден ход на
устните състезания.
В настоящото производство е направеното признание на иска, представляващо по
същество процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу
иска, тъй като го счита за основателен; заявява, че правното твърдение на ищеца, заявено с
иска, отговаря на действителното правно положение - т.е. претендираното от ищцовата
страна право съществува, което от своя страна, води до съвпадение на правните твърдения
на двете страни пред съда. Признанието на иска касае право, признато от нашия правен ред
и не попада в хипотезите на чл.237,ал. 3 от ГПК, нито в другите предвидени в закона
изключения. Признато е право, с което страната може да се разпорежда, като признатото
право не противоречи на закона и добрите нрави, и предявеният иск не е брачен, не е иск по
гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва да
зачете извършеното признание, уважавайки на това основание предявения иск. По размера
на исковите претенции съдът намира за изцяло основателна претенцията за сумата в
размер на 3684,94 лева, представляваща общо неплатено задължение към 19.12.2023г. по
фактури №37160 от 07.03.2022г.; №37762 от 28.04.2022г.; №37879 от 17.05.2022г.;№37881 от
17.05.2022г.;№38315 от 27.06.2022г.; №38316 от 27.06.2022г.; №38317 от 27.06.2022г.;
2
№38318 от 27.06.2022г.;№38573 от 21.07.2022г.;№38574 от 21.07.2022г.; № 38862 от
22.08.2022г.,№38863 от 22.08.2022г.; №38864 от 22.08.2022г.;№39201 от 21.09.2022г.;
№39202 от 21.09.2022г.;№39203 от 21.09.2022г.,№39560 от 21.10.2022г.;№39929 от
23.11.2022г.,№39930 от 23.11.2022г.; №39931 от 23.11.2022г.;№39932 от 23.11.2022г.Съдът
намира за изцяло основателна и претенцията,за заплащане на сумата от 572,14
представляваща обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата по смисъла
на чл.86 ЗЗД.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в
разпоредбата на чл. 237, ал. 1 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска в
посочените по-горе размери, поради което и на основание чл. 237, ал. 1 и 2 от ГПК следва да
се постанови такова решение, с което предявените искове да се уважат до тези размери .
При този изход на спора, в полза на ищеца следва да се присъдят направените в
производството разноски.
Внесената държавна такса възлиза на 197,40 лв., а съгласно представената по делото
фактура № ********** от 21.12.2023г., издадена за извършени от адв. П. правна защита и
съдействие, изразяваща се в изготвяне на искова молба и процесуално представителство, се
претендира заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1000.00 лв.
От страна на ответника се твърди, че при уважаване на исковата молба в полза на
ищеца би следвало да се присъдят единствено разноските за внесена държавна такса и
алтернативно се прави възражение за прекомерност на уговореното адвокатско
възнаграждение.
По отношение на разноските съдът приема следното: Съгласно чл.78 ал.1 ГПК,
Заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат,
ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.
Изключение от правилото е ал. 2 на същата разпоредба. За да се приложи хипотезата на
чл.78 ал.2 ГПК е необходимо наличието на две кумулативни предпоставки: ответникът да не
е дал с поведението си повод за завеждане на делото и да е налице признание на иска. В
процесния случай е безспорно е налице втората предпоставка - признание на иска в хода на
производството по делото, но липсват данни, от които може да се направи извод, че
ответната страна не е дала повод за завеждане на делото. Безспорно е , че процесните суми
не са изплатени от ответната страна , както към момента на предявяване на иска, така и към
момента на последното по делото заседание. С оглед на горното съдът намира, че в тежест
на ответника следва да бъдат възложени направените от ищеца разноски.
По отношение на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение
съдът, намира за неоснователно. Безспорно, ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските, но
в размер не по - малко от минимално определения размер, съобразно чл.36 ал.2 от Закона
за адвокатурата. Нормата на чл.78 ал.5 от ГПК, приложима във връзка с чл. 36 от Закона за
адвокатурата, въвежда две кумулативно свързани предпоставки, а именно: адвокатското
възнаграждение да е прекомерно /съобразно фактическата и правна сложност на спора/ и
насрещната страна да е направила искане за прекомерност на претендираните разноски.
Размерът следва да е справедлив, обоснован и съобразен с действителната правна и
фактическа сложност на делото, както и да не бъде по - нисък от предвидения минимален
такъв, определен в Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В приложената по делото фактура № ********** от 21.12.2023г., издадена от
процесуалния представител на ищеца – адв.П. П. е видно, че оснонованието за издаването и
са на първо място изготвяне на искова молба и на второ място процесуално
представителство за събиране на вземането от ОБЩ**. Съдът взе предвид нормите на чл.6,
ал.1, т.5 предложение последно и чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. По отношение на основанието в
приложената по делото фактура, а именно „изготвяне на искова молба“ следва да се
съобрази текстът на разпоредбата на чл.6, ал.1, т.5, който гласи, че „Възнагражденията за
съвет, справка....за други молби - 200 лв.“ . По отношение на второто основание в
3
приложената фактура, а именно процесуално представителство, то следва да се съобрази
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2, който гласи, че „За процесуално представителство, защита и
съдействие по граждански дела възнагражденията са следните: 2. при интерес от 1000 до 10
000 лв. - 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв.;“. В процесния случай цената на иска
по чл.318 от ТЗ във вр. с чл.327 от ТЗ е 3684,94 лв., а на този по чл.86 от ЗЗД – 572,14 лв.
Предвид обстоятелството, че съдът уважава и двата иска следва да се приложи следния
алгоритъм: 400+( 10%3257,08)=725,708 . Следователно водейки се от минималните
стандарти за адвокатско възнаграждение въведени от Наредба №1 от 09.07.2004г.
минималният размер, който адв.П. би следвало да получи за извършената от него работа
възлиза на сума в размер на 925,708 лв.
Обсъждайки възражението за прекомерност съдът е отчита обема на извършената
работа по делото както и извършените процесуални действия поради което съдът приема, че
не следва да уважи като основателно възражението на ответника за прекомерност на
договореното възнаграждение за адвокат в размер на 1000.00 лв., като го намали до размера,
определен в разпоредбите на Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минимален такъв. Допълнителни съображения в тази посока
следва да се изведат и от нормата на чл. 2 ал.5 НМРА според , която при няколко обективно
съединени иска, както е в конкретния случай , възнаграждение се дължи за всеки един от
тях, като при приложение на това правило възнаграждението , което се претендира в
настоящото производство се явява и под минимално предвидения размер.
Така общо дължимите от ответника разноски, за които следва да бъде осъден в
настоящото производство, възлизат общо на 1197,40 лв. Водим от изложеното,
Пазарджишкият районен съд :
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОБЩ**, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление, гр.С**,
представлявано от кмета В**а, да заплати на „**“ ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н.**, представлявано от управителя ** следните суми по фактури с
№ 37160 /07.03.2022 г. със стойност 408,28 лв., № 37762 /28.04.2022 г. със стойност 80,16 лв.,
№ 37879 /17.05.2022 г. със стойност 93,90 лв., № 37881 /17.05.2022 г. със стойност 525,79 лв.,
№ 38315 /27.06.2022 г. със стойност 57,31 лв., № 38316 /27.06.2022 г. със стойност 83,38 лв.,
№ 38317/27.06.2022 г. със стойност 399,36 лв., № 38318 /27.06.2022 г. със стойност 80,16 лв.,
№ 38573 /21.07.2022 г. със стойност 80,16 лв., № 38574/21.07.2022 г. със стойност 208,50 лв.,
№ 38862 /22.08.2022 г. със стойност 96,96 лв., № 38863 /22.08.2022 г. със стойност 80,16 лв.,
№ 38864 /22.08.2022 г. със стойност 208,01 лв., № 39201/21.09.2022 г. със стойност 62,38 лв.,
№ 39202 /21.09.2022 г. със стойност 80,16 лв., № 39203 /21.09.2022 г. Със стойност 145,02
лв., № 39560 /21.10.2022 г. със стойност 80,16 лв., № 39929 /23.11.2022 г. със стойност 185,21
лв., № 39930 /23.11.2022 г. със стойност 57,42 лв.,№ 39931 /23.11.2022 г. със стойност 191,14
лв., № 39932 /23.11.2022 г. със стойност 481,32 лв., възлизащи в общ размер на 3684,94
лева, както и сума в размер на 572,14 лв., представляваща обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата за неизплатените в срок фактури до датата на подаване
на исковата молба.
ОСЪЖДА ОБЩ**, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление, гр.Септе**А,
представлявано от кмета В**а,да заплати на „**“ ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н.**, представлявано от управителя ** сторените в настоящото
производство разноски в общ размер от 1197,40 лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4