Р Е Ш Е Н И Е
Номер
05.12.2022 година град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският окръжен съд Търговско
отделение
На 07.11. 2022 година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
СЕКРЕТАР: Диана
Иванова
изслуша докладваното от съдията КАРАДЖОВА
т.дело № 1264 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, съобрази:
Производството е образувано по
искова молба предявена от „Ч.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С.З., ул. ***, чрез адв. Н.Т., против: „П." АД, ЕИК. ***,
със седалище и адрес на управление: гр.Г., ул. ***, с цена на иска:
29 479,89 лв. /двадесет и девет хиляди четиристотин седемдесет и девет
лева и осемдесет и девет стотинки/.
В исковата
молба се посочва, че на 13.04.2020 г., в гр. Г., ответното дружество издало
запис на заповед, с който безусловно и неотменимо се задължило да заплати на
ищцовото дружество сумата от 29 479,89 лв. /двадесет и девет хиляди
четиристотин седемдесет и девет лева и осемдесет и девет стотинки/. Менителницата
е издадена с освобождаваща клауза „без протест”, с падеж на 03.06.2020г.
Сочи
се, че записът на заповед като абстрактна ценна книга на заповед представлява
едновременно основание и доказателство за пораждане на паричното вземане в
полза на ремитента (поемателя) или на последния джиратар, което е
материализирано в менителничния ефект. Съгласно ТР № 1/2004 г. от 28.12.2005 г.
на ВКС по д. No 1/2004 г., ОСТК ,за да е редовен записът на
заповед от външна страна, е необходимо самият документ да е назован „запис на
заповед“, както и в самия текст на същия да е изписан изразът „запис на
заповед“, както предписва правната норма, регламентирана в чл. 535, т. 1 ТЗ.
Посочва
се, че в представената ценна книга се съдържа наименованието „запис на
заповед“, както в заглавието на документа, така и в текста на същата. Налице е
безусловна клауза за заплащане на определена парична сума от 29 479,89 лв.
Ценната книга е платима на падеж - 03.06.2020г., с което е падежът е определен
по реда на чл.486, т.4 ТЗ - на определен ден.
Ищецът сочи, че от изложеното
следва, че записът на заповед е редовен от външна страна и съдържа всички
посочени в чл. 535 ТЗ реквизити. Ценната книга удостоверява и подлежащо на
изпълнение вземане срещу издателя.
Твърди,
че въпреки многократното приканване и опитите за извънсъдебно уреждане на
отношенията издателят не изпълнил поетото менителнично задължение. За събиране
на вземането по процесната ценна книга „Ч.“ ЕООД подал заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, за което
е образувано ч. гр. дело № 2333 по описа за 2020 г. на
Районен съд - гр. С.З., Гражданска колегия, XI състав. По посоченото дело са
издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против издателя на
записа на заповед.
Посочва,
че в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът в заповедното производство възразил,
че не дължи изпълнение на вземанията по издадената заповед за изпълнение,
поради което за ищцовото дружество възникнал правен интерес да предяви
настоящия иск с правно основание чл.422 ГПК.
Моли
съда да постанови решение, с което на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 535 ТЗ да признае за установено, че съществува вземането на „Ч.“
ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.З., ул. *** от „П.”
АД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр.Г., ул.*** в размер на
сумата от 29 479,89 лв. /двадесет и девет хиляди четиристотин седемдесет и
девет лева и осемдесет и девет стотинки/, представляваща изискуемо парично
задължение, дължимо по запис на заповед, издаден на 13.04.2020г., с падеж на
плащане 03.06.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед на незабавно
изпълнение - 08.07.2020г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 1046 от 10.07.2020г.
по ч.гр. дело № 2333 по описа за 2020 г. на Районен съд - гр. С.З., Гражданска
колегия, XI състав. Моли в полза на ищцовото дружество да бъдат присъдени
разноските за настоящето производство.
Ответникът
е депозирал отговор на искова молба, с който оспорва предявената искова
претенция. Твърди, че не съществуват вземания по процесната запис на заповед от
13.04.2020г., нито по още една Запис на заповед от същата
дата 13.04.2020г. за сумата 37 561,82лв., по която е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 1050 от 10.07.2020г. по ч.гр. дело № 2332 по описа за
2020 г. на Районен съд- гр. С.З., Гражданска колегия, XII състав и след негово
възражение е предмет на установителен иск по т.д. № 1259/2020г. по описа на
Окръжен съд - С.З., Търговско отделение I
състав.
Твърди,
че видно от представената по делото Запис на заповед, издаден на 13.04.2020г.
същият е подписан от лицето К.А.К., ЕГН: **********, действащ в качеството си
на изпълнителен директор на „П." АД.
Посочва,
че това лице е бивш изпълнителен директор на дружеството- освободен от
длъжността на заседание на Съвета на директорите на „П.” АД, проведено на
10.06.2020г., вписано в ТР с вписване 20200616152308.
Заявява,
че никой в дружеството не знае за тези заповеди до 11.09.2020г., когато
получили Покана за доброволно изпълнение с Изх. № 48043/03.09.2020г. от Частен
съдебен изпълнител per. № 765 Г.И. район на действие - Окръжен съд - С.З. и
приложените към нея:
-
Заповед № 1046 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена на 10.07.2020 г. от
Районен съд С.З. по ЧГД 2333/2020 г. по документ по чл. 417, т.10 от ГПК- Запис
на заповед от 13.04.2020 г. и изпълнителен лист от същата дата;
-
Заповед № 1050 от 10.07.2020г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, т.10 от ГПК- Запис на
заповед от 13.04.2020 г. и изпълнителен лист от същата дата, издадени по ч.гр.д.
№ 2332 по описа за 2020г. на Районен съд - гр. С.З., Гражданска колегия, XII
състав.
Счита,
че е видно, че К.А.К. е подписал цитираните два записа на заповед, и двата с
посочена дата на издаване 13.04.2020 г. и с един и същи падеж – 03.06.2020г.
като дружеството не дължи никакви суми на посоченото лице „Ч.” ЕООД. Нещо
повече никога не е било в каквито и да е отношения с него. Никой не знае за
тези задължения, а на заседания на СД и на две общи събрания, проведени след
датата посочена за издаване на записните заповеди, К. винаги казвал, че
дружеството няма задължения освен към двама от членовете на СД за заплати и към
общината за МДТ, като сочи, че дължимите МДТ са внесени.
Заявява,
че дружеството няма парични средства да ги изплати сумите, което се подкрепя и
от наложената възбрана от ЧСИ Г.И. по изпълнителното дело, което е образувала,
върху имот на дружеството.
Счита,
че двата записа на заповед от 13.04.2020г. са подписан с по-късна дата, тъй
като:
- на
заседание на СД от 28.04.2020 г., на 29.05.2020 г. и на 10.06.2020г., К. не е
уведомил СД за поети задължения от повече от 67 х.лв.
- на
заседание на ОСА, К. не е уведомил акционерите за поети задължения от повече от
67 х.лв., като сочи, че на това заседание става известно, че изп.дир. К. се е
разпоредил с имущество на дружеството без съгласие и знание на другите членове
на СД. Това е причината и да не бъде освободен от отговорност за дейността му
през 2019 г.;
- на
заседание на ОСА на 22.07.2020г., К. не уведомил акционерите за поети
задължения от повече от 67 х.лв.
Ответникът заявява, че не
съществуват счетоводни записвания за въпросните суми, нито е ясно какъв е
произхода на задълженията, а ако е заем - за какво са изразходвани, както и няма
как да е издадена за обезпечаване /гарантиране/ на някакви отношения към „Ч.”
ЕООД, с които ответното дружество отношения не имало.
Твърди,
че заповедите са изготвени и подписани след освобождаване на К.К. като
изпълнителен директор - вписано в ТР на 16.06.2020г. и само с цел водене на
настоящите дела, за да може да ощети дружеството и да му причини значителни
имотни вреди по несъществуващи задължения.
Сочи,
че страните са търговци, а и т.нар. „поръчител” „И.” ЕООД е търговец, то
книжата му следва да се водят по надлежен ред и счетоводните документи следва
да отразяват дейността и състоянието му, съгласно разпоредбите на ЗСч, и
съответно да послужат за годно доказателство относно фактите, твърдяни от
търговеца и касаещи имущественото му положение. Сочи, че не следва да се
абсолютизира абстрактният характер на записа на заповед като едностранна
сделка. Абстрактността се изразява в това, че записът на заповед сам по себе си
не е обвързан с определена кауза, без обаче това да означава пълно откъсване от
повода, който е послужил за издаването му. Нямало никакво основание да бъдат
издадени записни заповеди в полза на „Ч.” ЕООД. За да се установи балансът,
който ще мотивира прилагането, или съответно - дерогирането на правилата на
абстрактната сделка, /която цели бързина и ефективност при реализиране на
парично вземане, като се избегнат именно общите правила за доказване/, заявява,
че не съществува нито менителнично, нито каузално правоотношение между
страните.
Твърди,
че задължението на издателя на запис на заповед в качеството му на главен
длъжник предполага наличие на задължение, произтичащо от каузалното
правоотношение. Липсата на каузално правоотношение е релевантно за
менителничните отношения, като издателят в този случай може да откаже плащане.
С оглед на така безспорно констатираната липса на вземане, произтичащо от
каузалното правоотношение, на издателя на записите на заповед не може да се
вмени плащане на менителничната сума. Не съществува менителнично вземане на
поемателя срещу издателя на менителничния ефект.
Счита,
че особените отношение на К. с ответника изцяло са обусловили издаването на
записите на заповед за увреждане на дружеството.
Заявява,
че веднага след получаване на Покана за доброволно изпълнение с Изх, №
48043/03.09.2020 г. от ЧСИ Г.И., подал сигнал до РП Г. ПРБ
2020071582901/15.09.2020г. относно издадените от К. записи на заповед
13.04.2020г., тъй като са по несъщестуващ дълг и, за да се навреди на
имуществото на дружеството. Към момента по сигнала е образувано Досъдебно
производство 447 ЗМ 2019/2020 по описа на РУ Г. при МВР образувано и
разследвано по чл. 217, aл. 1 от НК - ощетяване на чуждо движимо имущество - на
„П.” АД - от лице, на което е поверено да го управлява и пази.
Счита
за наложително да се изиска преписката по Досъдебно производство 447 ЗМ
2019/2020 по описа на РУ Г. при МВР, тъй като счита, че е налице хипотезата на
чл. 229, ал. 1 от ГПК, а именно налице са престъпни обстоятелства от
установяване ,на които зависи изходът на гражданския спор.
Сочи,
че на 13.11.2020 провели редовно заседание на СД, на което обсъдили действията
на К. и взели решение за свикване на ОСА, на което да го освободят като член на
СД и да му търсят отговорност.
В тази насока прави възражение
за унищожаване на менителничната сделка, която е подписана от К.К. при следните
хипотези:
1/ от представител, без
спазване на изискванията, установени за поемане на задължения от изпълнителен
директор на дружеството, тъй като не е налице решение на СД за това и няма как
действията му по издаване на записните заповеди за повече от 67 х.лв. да се
окачествят като действия и сделки, които са свързани с дейността на
дружеството;
2/ поради измама, изхождаща от
трето за делото лице, за да измами дружеството и другата страна е знаела за това, като е
знаела че липсва задължение, по което да се издават в негова полза двата записа
на заповед, а в най- лошия случай и тъй като е търговец, не е могла да не знае.
Счита,
че К.К. е подписал и двете записни заповеди без представителна власт, или като
е превишил представителната си власт и следователно на основание чл.462 се е
задължил лично по менителницата.
Моли да му присъдят направените
разноски.
По
делото е постъпила допълнителна искова молба, с която ищецът заявява, че
поддържа изцяло изложеното в първоначалната искова молба. Счита предявения
установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК за допустим и основателен,
поради което моли съда го уважи изцяло.
Сочи,
че в представената към първоначалната искова молба ценна книга се съдържа
наименованието „запис на заповед“, както в заглавието на документа, така и в
текста на същата. Налице е безусловна клауза за заплащане на определената
парична сума. Ценната книга е платима на падеж - 03.06.2020 г., с което падежът е определен по реда на чл. 486, т. 4 ТЗ - на определен ден, като от изложеното следва, че записът на заповед е
редовен от външна страна и съдържа всички посочени в чл. 535 ТЗ реквизити.
Ценната книга удостоверява и подлежащо на изпълнение вземане срещу издателя.
След като е налице редовен от външна страна запис на заповед, чийто падеж е
настъпил, а авторството на положените подписи не се оспорват от ответната
страна, то искът с правно основание чл.422 от ГПК следва да бъде уважен изцяло.
Счита
за неотносими към предмета на спора и наведените възражения за липса на
документи при ответното дружество, които да обосновават необходимост от
издаването й. Отразяването на вземането по записа на заповед в счетоводните
регистри не е условие за възникването и съществуването му.
Оспорва възражението, че
процесният запис на заповед е антидатиран и ,че е налице отсъствие на представителна власт - издаване на документа
от органен представител с прекратени правомощия, за ненадлежно представителство
на юридическото лице - издател на менителничния документ.
Счита
за безспорно в правната доктрина, че волеизявленията на правните субекти,
закрепени върху ценната книга с подписа на издателя, респ. на неговия
представител са основният юридически факт, който поражда менителничното
правоотношение. Записът на заповед като едностранна правна сделка и ценна книга
е частен диспозитивен документ, поради което са приложими дадените от състави
на ВКС разрешения на въпроса за кръга на „третите лица“ по смисъла на чл.181 ГПК и за доказателствената сила на частните документи. Даденият отговор в акта
по чл.290 ГПК от 11.09.2017г. по т.д.№ 2413/2015г. на 2 т.о. на ВКС е, че
съгласно чл.180 ГПК, частни документи, подписани от лицата, които са ги издали,
съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са
направени от тези лица. При възражение за антидатиране, посоченият в документа
издател не може да се ползва от правилата на чл.181,ал.1 ГПК относно
достоверната дата, тъй като нейни адресати са само трети спрямо документа лица.
Когато изявленията обхващат датата на документа, съставителите са обвързани от
нея, датата е противопоставима на участниците в съставянето на документа.
Счита
за неоснователни са и възраженията, наведени с отговора на исковата молба,
досежно недействителността на приложения по делото запис на заповед.
Сочи,
че от една страна в чл. 236, ал. 1 от ТЗ е уредено, че уставът на дружеството
може да предвиди определени сделки да се сключват след предварително разрешение
на надзорния съвет, съответно по единодушно решение на Съвета на директорите. В
случая, с отговора на исковата молба не са представени доказателства, а и не са
изложени твърдения за наличие на такива обстоятелства, ограничаващи
представителната власт на изпълнителния директор. Нещо повече, дори такива ограничения
да са били поставени, то съгласно ал. 4. на чл. 236 от ТЗ сделка, която е сключена в нарушение на
тези правила е действителна. От друга
страна, съгласно чл. 235, ал. 4 от ТЗ ограниченията на представителната власт
на Съвета на директорите на Управителния съвет и на овластените от тях лица
нямат действие по отношение на трети лица и не подлежат на вписване в
Търговския регистър. Този текст налага извода, че деестопособностга на
дружеството не може и не следва да бъде ограничавана и че неговите органи и
овластените от тях лица могат да осъществяват всякакви търговски сделки, като
евентуални вписвания в Търговския регистър, създаващи ограничения в обема на
представителната власт и на изпълнителния член, нямат правно действие освен във
вътрешните отношения между представителя и акционерното дружество.
Посочва,
че в тази връзка, видно от приложеното Извлечение от партидата на „П.“ АД в
ТРРЮЛНЦ, към момента на издаване на процесния запис на заповед /13.04.2020 г./,
изпълнителен директор на длъжника е бил именно К.К., който е и положил подписа
си в качеството си на законен представител на издателя, което обстоятелство не
се оспорва от ответника, който признава, че едва през юни 2020г. К.А.К. е бил
освободен от качеството си на изпълнителен директор на дружеството.
В тази
връзка, счита за неоснователно възражението на ответника, че е налице
подписване от лице без представителна власт. Това твърдение се опровергава от
съществуването на надлежно вписване в ТРРЮЛНЦ. Управлението и начина на
представителство на търговско дружество са обстоятелства, които подлежат на
вписване в търговския регистър и с оглед на това представителната власт на
изпълнителния директор има действие за трети лица от момента на вписването му.
До вписване на ново решение за промяна в представителната власт вписаният
изпълнителен директор представлява дружеството и е оправомощен да извършва
правни действия от негово име.
Счита,
че възражението за
унищожаемост на записа на заповед, на основание чл.29, ал.2 от ЗЗД - поради измама, изхождаща от
трето за делото лице, като счита
възражението за твърде бланкетно като затруднява както ищеца, така и съда да
прецени допустимостта и основателността му. В отговора на исковата молба не е
посочено кое е измаменото лице, нито кое е третото лице, от което изхожда
измамата. Не става ясно и в какво се изразява въвеждането в заблуждение, което
е абсолютна изискуема предпоставка, за наличието на измама по смисъла на чл. 29
от ЗЗД.
Счита, за неоснователно възражението основано на
разпоредбата на чл. 462 ТЗ. Съгласно чл. 235, ал. 5 ТЗ
овластяването (на едно или няколко лица от членовете на съвета на директорите
да представляват дружеството) и неговото оттегляне има действие срещу трети
добросъвестни лица след вписването им, което означава, че по отношение на трети
недобросъвестни лица прекратяването на представителната власт на изпълнителен
директор има действие от осъществяването на това обстоятелство, респ. от
узнаването му, без значение на вписването в търговския регистър. Менителничното
задължение е резултат на строго формална абстрактна сделка, като
волеизявлението на издателя е негов пряк източник. Или задължението възниква за
автора на волеизявлението само по силата и на основата на издадения ефект. Следователно,
когато записът на заповед е издаден от представител без представителна власт,
за разлика от типичното гражданско правоотношение, произтичащо от
упълномощаване, при което липсата на представителна власт прави сделката, с
оглед която е извършено упълномощаване недействителна, то при менителничното
правоотношение при издаване на ефекта, липсата на представителна власт не влияе
върху неговата действителност, тъй като той се счита за издаден лично от
лицето, което го е подписало. Този извод произтича от императивното правило на
чл. 462 ТЗ, установяващо, че който подпише менителница като представител без да
има представителна власт се задължава лично по менителницата.
Твърди,
че в случая процесният запис на заповед е издаден по време, когато К.К. е била
вписаният в Търговския регистър представител на ответното дружество. В
качеството си на представляващ дружеството ответник само той е можел да поема
валидни задължения за дружеството. Ето защо издаденият от него запис на заповед
в качеството му на представляващо лице на „П." АД е породил правни
последици за дружеството ответник. Не е налице подписване без представителна
власт съгласно чл.462 във връзка с чл.537 от ТЗ, с което подписалият залиса на
заповед да се е задължил лично по него.
Ответникът
е депозирал допълнителен отговор, в който заявява, че поддържа изцяло
изложеното в първоначалния отговор на искова молба. Счита иска за
неоснователен, поради което моли съда да го отхвърли изцяло.
Оспорва
предявената искова претенция, като в тази връзка излага аргументи и възражения.
Заявява,
че не съществуват вземания по процесния запис на заповед от 13.04.2020г., нито
по още една Запис на заповед от същата дата 13.04.2020г. за сумата 37
561,82лв., по която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК № 1050 от 10.07.2020 г. по ч. гр. дело № 2332
по описа за 2020 г. на Районен съд- гр. С.З., Гражданска колегия, XII състав и
след възражение е предмет на установителен иск по Търговско дело № 1259/2020г.
по описа на Окръжен съд - С.З., Търговско отделение I състав.
Оспорва
твърдението, че релевираните в първоначалния отговор възражения са
неоснователни и не кореспондират със събрания по делото доказателствен материал
и с предмета на спора.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност
намери за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 във вр с чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК във вр. с чл. 535 ТЗ, с акцесорно искане с правно
основание чл. 86 ЗЗД.
На 13.04.2020г., в гр.Г.,
ответното дружество издава запис на
заповед, с който безусловно и неотменимо се
задължава да заплати на ищцовото дружество сумата от 29 479,89 лв. Менителницата е издадена с
клауза „без протест”, с падеж на 03.06.2020г.
Не е
спорно обстоятелството,че по частно гр.дело №2333/2020г. - Районен съд - С.З.,
по Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ТПК от „Ч.“ЕООД,
ЕИК***, представлявано от М.Б.Б., е издадена заповед за незабавно изпълнение ,с
която се разпорежда на длъжника „П." АД, ЕИК *** и „И.“ ЕООД да заплатят солидарно на „Ч.“ЕООД, ЕИК***
сумата от 29 479,89 лв. , представляваща изискуемо парично задължение,
дължимо по запис на заповед, издаден на 13.04.2020г., с падеж на плащане
03.06.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед на незабавно изпълнение -
08.07.2020г. до окончателното изплащане като са присъдени разноски.
Видно
от приетата като писмено доказателство запис на заповед с дата на издаване
13.04.20 г. се съдържа наименованието „запис на заповед“, както в заглавието на
документа, така и в текста на същата. Налице е безусловна клауза за заплащане
на определена парична сума от 29 479, 89 лв. Ценната книга е платима на падеж -
03.06.2020 г., с което е падежът
определен по реда на чл. 486, т. 4 ТЗ - на определен ден.
Следва
да се направи извода, че записът на заповед е редовен от външна страна и
съдържа всички посочени в чл. 535 ТЗ реквизити.Ценната книга
удостоверява и подлежащо на изпълнение вземане срещу издателя.
В производство
по иск по чл.422 ГПК във връзка с чл.417 т. 10 ГПК съдът не изследва каузалните
правоотношения обусловили издаването на ценната книга при липса на конкретно
наведени твърдения за съществуването на такива от страна на длъжника по нея.
По
делото са събрани и гласни доказателства. От показанията на свидетеля К.К. се
установява, че на 13.04.2020 г., той лично е подписал процесния запис на
заповед, като това е било във връзка с негови лични вземания от „П.“ АД,
изразяващи се в неполучени заплати, както и предоставяни заеми на ответното дружество,
за което са съставяни и съответните разходно-касови ордери, които вземания К.К.
е прехвърлил на „Ч.“ ЕООД.
В тази
насока са и показанията на разпитаната по делото свидетелка П.К., която
заявява, че лично е присъствала по време на подписването на процесния запис на
заповед. От показанията на свидетелката се установява още, че след множество
пререкания и неразбирателства с останалите акционери и членове на СД на
ответното дружество и с оглед влошеното си здравословно състояние К.К. е взел
решение да прекрати всякакъв вид взаимоотношения с „П.“ АД.
Установява
се още, че К.К. е имал вземания от „П.“ АД за неполучени възнаграждения, както
във връзка с предоставени от него заемни средства, възлизащи в общ размер на
около 60 000 лв. Посочва се още, че в началото на 2020 г., е бил оформен
комплект от документи, с които К.А.К. е прехвърлил в полза на „Ч.“ ЕООД всички
свои вземания към „П.“ АД.
Не са в
противоречие с останалия доказателствен материал и експертните изводи на ВЛ от
състава на съдебно-счетоводната експертиза ,от чието заключение се установява, че
в счетоводството на „Ч.“ ЕООД са налични счетоводни записвания във връзка с
вземания от „П.“ АД, произтичащи от Договор за цесия от 06.01.2020 г. В
счетоводството на ответника, от своя страна са осчетоводени задължения към К.А.К.
в размер на 58 079, 89 лв., което допълнително потвърждава тезата за наличието
на вземания, които в последствие да са били прехвърлени в полза на „Ч.“ ЕООД.В
счетоводните регистри на поръчителя /авалист/ по записа на заповед „И.“ ЕООД,
са налични счетоводни записвания във връзка с процесния запис на заповед,
отразени задбалансово.
Разпитаната
по делото свидетелка Р.А.П. установява липсата на каузални правоотношения между
страните. Тези показания следва да се преценят с оглед на обстоятелството , че
и към момента същата е член на СД на „П.“ АД.
Твърдението
на ответника, че ищецът е следвало да докаже съществуващите каузални
правоотношения е неоснователно, с оглед факта, че ищецът не твърди такива.
Съдът
намира за неоснователно и възражението
за антидатиране на записа на заповед. Датата на издаването е един от
задължителните реквизити, които трябва да съдържа менителничния ефект. Като
частен документ записите имат достоверна дата - посочената в самия текст, като
единствено спрямо третите, неучаствали в съставянето на документа лица, които
черпят права от тях и биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране,
този документ ще има достоверна дата съобразно правилото на чл. 181 ГПК. Съгласно чл. 180
от ГПК частните документи, подписани от лицата, които са ги издали,
съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са
направени от тези лица.
Менителничният
ефект подписан от лице без представителна власт не е нищожен на основание
чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД поради липса на съгласие, респективно недействителен
поради ненадлежна представителна власт по чл.40 от ЗЗД. К.А.К. е бил освободен
от качеството си на изпълнителен директор на дружеството през юни 2020 г. До
вписване на ново решение за промяна в представителната власт вписаният
изпълнителен директор представлява дружеството и е оправомощен да извършва
правни действия от негово име.
Предявеният
иск по чл. 422 от ГПК е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Съдът
намира същото за основателно, възражението на процесуалния представител на
ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на
ищеца,поради което същото следва да бъде намалено до размера на 3008,32 лв.
предвид Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
съществуването на вземането на „Ч.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С.З., ул. *** от „П.“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Г., ул. *** в размер на сумата от 29 479, 89 лв. /двадесет и
девет хиляди четиристотин седемдесет и девет лева и осемдесет и девет
стотинки/, представляваща изискуемо парично задължение, дължимо по запис на
заповед, издаден на 13.04.2020 г., с падеж на плащане 03.06.2020 г., ВЕДНО със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед на незабавно изпълнение - 08.07.2020 г., за което
вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК № 1046 от 10.07.2020 г. по ч. гр. дело № 2333 по описа
за 2020 г. на Районен съд - гр. С.З..
ОСЪЖДА „П.“
АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Г., ул. *** да заплати на „Ч.“ ЕООД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С.З., ул. ***, сумата от 589,60 лв.,
представляваща направените по делото разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „П.“
АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Г., ул. *** да заплати на „Ч.“ ЕООД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С.З., ул. ***, сумата от 3 597,92 лв.,
представляваща направените по делото разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: