Решение по дело №4529/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2139
Дата: 25 ноември 2019 г. (в сила от 2 март 2020 г.)
Съдия: Ивелина Христова Христова-Желева
Дело: 20193110204529
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

                                                              

                                                                 №2139/25.11.2019г.2019г.

 

                                   Година 2019                            Град Варна

 

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                  двадесет и седми състав

На деветнадесети ноември                              Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА

 

Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА

като разгледа докладваното от съдията АНД № 4529 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е след като АС-Варна е отменил Решение № 1008/27.03.2019г. по АНД №5469/2018г. по описа на ВРС и е върнал делото  за ново разглеждане.

         Първоначалното производство е образувано по жалба на А.К.Т. ЕГН **********–***, срещу Наказателно постановление № 11-01-328 от 30.10.2018 г. издадено от Директора на Агенция за държавна финансова инспекция, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 /двеста / лева за извършено нарушение на чл. 24, ал.1 вр.чл.3, ал.1 вр. чл.16, ал.1, т.3 вр. чл.26, ал.1 от Закона за счетоводството, на осн. чл.77, ал.1   от Закона за счетоводството.

         В жалбата се сочи, че издаденото наказателно постановление е неправилно, незаконосъобразно и съставено в съществено противоречие с процесуалните правила на ЗАНН. Твърди се, че посоченото в него нарушение на чл. 24, ал. 1, във вр. с чл. 3, ал. 1, във вр. с чл. 16, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 26, ал. 1 от Закона за счетоводството не е довело до вредни последици за Община Бяла. Изтъква се, че НП страда от пороци, като било допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5, пр. 1 ЗАНН. Това обуславяло невъзможността да се прецени обективно какво нарушение е извършено и да се осъществи контрол по реда на ЗАНН. Освен това при извършване на възложената проверка от държавен финансов инспектор, последният бил превишил предметния обхват на първоначално зададената и съответно изменена задача на проверката. Сочи се, че е ангажирана отговорността на Община Бяла като юридическо лице по чл. 77, ал. 1 от Закона за счетоводството, като е наложено адм.наказание „глоба“, каквото не било предвидено за ЮЛ. Горното водело и да неправилно приложение на материалния закон.

     В заключение се излагат пространни аргументи за приложението на чл.28 от ЗАНН.

       В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозира писмено становище, с което моли да бъде отменено НП  като незаконосъобразно и неправилно по подробно изложените в жалбата съображения.

          Въззиваемата страна- АДФИ-гр.София редовно призована, се представлява от ю.к.М., който оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено, като се аргументира с решения на АС-Варна, постановени между същите страни.

 

        С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

        Със Заповед № ФК-10-188/ 22.02.2018 г. на Директора на АДФИ била възложена финансова инспекция на Община Бяла, обл.Варна със задача- проверка за законосъобразност, свързана със спазване на изискванията на чл.77 от Закона за държавния бюджет на РБ за 2017г..Финансовата инспекция била възложена с начална дата 26.02.2018 и крайна дата 19.03.2018г. Определено било лице, което да извърши инспекцията – свидетелят И.И.-  държавен финансов инспектор в АДФИ. Впоследствие със Заповед № ФК-10-270/ 19.03.2018 г. на Директора на АДФИ била изменена Заповед № ФК-10-188/ 22.02.2018 г. единствено в частта относно срокът за извършване на инспекцията, като същият бил удължен до 03.05.2018г.

     В хода на възложената инспекция било установено, че Община Бяла е основна административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление и има право на собственост и самостоятелен общински бюджет. Община Бяла е юридическо лице, с БУЛСТАТ ********* и седалище област Варна, гр. Бяла, ул. „Андрей Премянов" № 29. Община Бяла е бюджетна организация по смисъла на §1, т.5 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на Закон за публичните финанси /ЗПФ/ и „бюджетно предприятие" по смисъла на §1, т.1 от ДР на Закона за счетоводството /ЗСч/.

    Орган на местното самоуправление в общината е Общинският съвет, а орган на изпълнителната власт е кметът на общината ( - чл.18, ал.1 и чл.З8, ал.1 на ЗМСМА). В периода от 13.11.2007 г. и към момента на финансовата инспекция кмет на Община Бяла е възз. А.К.Т..

   Съгласно чл.44, ал.1, т.1 и т.5 на Закон за местното самоуправление и местната администрация / ЗМСМА/ и чл.7, ал.5 на Закона за публичните финанси /ЗПФ/, кметът на общината ръководи, координира, контролира осъществяването на политиката на общината на територията й и организира изпълнението на общинския бюджет. Същият е първостепенен разпоредител с бюджет съгласно чл.11, ал.З на ЗПФ и „ръководител на предприятие" по смисъла на §1, т.24 от ДР на ЗСч. В последното си качество кметът следвало да организира текущото счетоводно отчитане в съответствие с разпоредбите на този закон, да утвърждава формата на счетоводството, която осигурява синхронизирано осъществяване на хронологичното и систематичното (аналитично и синтетично) счетоводно отчитане и отговаря за съставянето, съдържанието и публикуването на финансовите отчети и на годишните доклади, изисквани по ЗСч - чл.16, ал.1, т.1, 2 и 3 от ЗСч.

     В качеството на първостепенен разпоредител кметът на Община Бяла бил длъжен да представи ежемесечно и на тримесечие отчети за изпълнението на бюджета на общината - чл.133, ал.1 от ЗПФ, като реда, начина, формата, съдържанието и сроковете за изготвяне, представяне и публикуване на финансовите отчети на бюджетните организации били определени от министъра на финансите , съгласно чл.170 и чл.133, ал.5 от същия закон. На посоченото основание министърът на финансите издал указания ДДС № 02/27.03.2017 г., ДДС № 04/28.06.2017 г., ДДС № 05/28.09.2017 г. и ДДС № 7/22.12.2017 г., с които определил реда и сроковете за съставянето и представянето на тримесечните и годишния отчет за касовото изпълнение на бюджета, на сметките за средства от Европейския съюз и на сметките за чужди средства, както и годишните оборотни ведомости и друга отчетна информация за 2017 г. на всички бюджетни организации по смисъла на т. 5 от § 1 от ДР на ЗПФ. Съгласно указанията общините задължително следвало да заредят за предварителен контрол файловете със сборните отчети Б-3, СЕС-З-КСФ, СЕС-З-РА, СЕС-З-ДЕС, СЕС-З-ДМП и Б-3 с код 33, вкл. и всички приложения, справки и разшифровки, обяснителни записки, декларации и други. Заедно със сборните отчети за касово изпълнение общините следвало да представят сборни оборотни ведомости, „Справка за поетите ангажименти по общинския бюджет и сметки за средства от ЕС", „Справка за новите задължения за разходи по общинския бюджет и сметки за средства от ЕС" и декларации - т.31.2, т.26.2. и т.32 от ДДС № 04/28.06.2017 година.

      Съобразно посочените по горе изисквания бил изготвен отчет за изпълнението на бюджета на Община Бяла за периода от 01.04.2017 г. до 30.06.2017 г. / за второ тримесечие на 2017 /. Окончателният сборен отчет, сборните оборотни ведомости, справки и други били представени в Министерството на финансите на 26.07.2017 г„ заедно с декларация, удостоверяваща идентичността на данните, въведени в ИСО, с тези от счетоводната система.

    С приложената справка за новите задължения за разходи по общинския бюджет и сметки за средства от ЕС било отчетено че, към 30.06.2017 г. са поети нови задължения за разходи в размер на 593 501 лева. Предвид размера на отчетените нови задължения през предходните тримесечия, тези за второто тримесечие възлизали 350 456 лева.

     Съгласно § 1, т.22 от ДР на ЗПФ „нови задължения за разходи" са паричните задължения за разходи, които възникват през текущата година, независимо от това дали са платени, с изключение на задълженията за разходи за персонал, пенсии и приравнени на тях плащания, лихви по дълга (включително по гарантирания от държавата и от общините дълг), за данъци и други публични държавни и общински вземания. Максималният размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през годината по бюджета на общината се определят от Общински съвет, като наличните към края на годината задължения за разходи не могат да надвишават 15 на сто от средногодишния размер на отчетените разходи за последните четири години - чл.94, ал.3, т.1 на ЗПФ.

    Съгласно чл.2, т.2 и чл.3 на указание на МФ № АД-6/07.06.2016 г. показателите за поети ангажименти и задължения за разходи се изчислявали от Министерството на финансите въз основа на данните за крайните салда на съответните синтетични счетоводни сметки като се използват данните от месечните и тримесечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на общините и на оборотните им ведомости, представяни в МФ на основание ЗПФ. В справката за новите задължения за разходи по общинския бюджет и сметки за средства от ЕС следвало де се отразят всички нови задължения за разходи, които са обект на отчитане по задбалансова счетоводна сметка 9860 „Възникнали нови задължения за разходи".

     Отчетените за второто тримесечие кредитни обороти по сметка 9860 „Възникнали нови задължения за разходи" / без тези на второстепенните разпоредители/ били в размер на 282 477 лева, като към 30.06.2017 г. били отчетени налични задължения в размер на  188 376 лева.

    Посочените нови задължения за разходи и налични задължения за разходи били поети с фактури. Последните представлявали първичен счетоводен документ по смисъла на чл.4, ал.2 от Закона за счетоводството /ЗСч/ ( Обн„ ДВ бр. 95/08.12.2015 г.), като задълженията по тях е следвало да бъдат отчетени текущо по способа на двустранното счетоводно записване в периода, в който са възникнали - чл.3, ал.1 и ал.2 от същия закон. Изискване за текущо начисляване и признаване се съдържало и в чл.26, ал.1 от същия закон. Съгласно цитираната разпоредба предприятието изготвя финансовите си отчети, с изключение на отчетите, свързани с паричните потоци, на базата на принципа на начисляването, като ефектите от сделки и други събития се признават в момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти, и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят.

    По време на инспекцията били анализирани всички фактури, които не били разплатени към 31.03.2017 г. или с които през второто тримесечие на 2017 г. са били поети задължения по бюджета на Община Бяла. Същите били отразени в справка изх.№ РД 2400-202/13.04.2018 г. на Община Бяла, като наличните към същата дата задължения за разходи били в размер на 100 202лв., а поетите през тримесечието нови задължения за разходи били в размер на 570 115 лева.

    Финансовият инспектор установил,  че в резултат на липсата на текущо начисляване на задълженията по фактури в счетоводните регистри за второто тримесечие на 2017 г. били отразени с 219 659 лв. по-малко нови задължения за разходи от възникналите през тримесечието ( = 350 456- 570 115 лв.). Така според св.И. се стигнало до изготвяне на финансов отчет, в който не бил отразен вярно размера на задълженията/пасивите на Община Бяла към 30.06.2017 г. и размера на поетите през тримесечието нови задължения за разходи.

     Поради гореизложеното св.И. достигнал до извод, че на 26.07.2017 г. А.К.Т., в качеството на ръководител на бюджетно предприятие и първостепенен разпоредител с бюджет е представил на Министерството на финансите финансов отчет на Община Бяла за периода от 01.04.2017 г. до 30.06.2017 г., в който не е отразен вярно размера на задълженията/пасивите на Община Бяла към 30.06.2017 г. и размера на поетите през тримесечието нови задължения за разходи. Така според св.И. било допуснато нарушение на  чл.24, ал.1, във връзка с чл.3, ал.1, във връзка с чл. 16, ал. 1, т.3, във връзка с чл.26, ал. 1 от ЗСч.

     Поради това на 03.05.2018г. св. И. съставил срещу въззивника АУАН №11-01-328/03.05.2018г., за нарушение разпоредбата на чл.24, ал.1, във връзка с чл.3, ал.1, във връзка с чл. 16, ал. 1, т.3, във връзка с чл.26, ал. 1 от ЗСч . АУАН бил съставен в присъствието на възз., предявен и връчен, като последния го подписал без възражения.

      По съставения акт възз. депозирал възражение в срокът по чл.44 от ЗАНН. АНО - Директорът на АДФИ възприел изцяло фактическите и правните констатации на актосъставителя И. и издал обжалваното НП за нарушение на чл.24, ал.1, във връзка с чл.3, ал.1, във връзка с чл. 16, ал. 1, т.3, във връзка с чл.26, ал. 1 от ЗСч,  с което наложил на възз.Т. наказание глоба в размер на 200 лева на основание чл. 77, ал.1 от ЗСч.

     Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, а именно  показанията на св.И.,  както и материалите по АНП, вкл.АУАН,  заповеди на директора на АДФИ, справка за отговорните длъжностни лица, справки за поети и реализирани задължения, справки приложения за всички месеци на 2017г., ведомости и оборотни ведомости и др.

    Съдът кредитира показанията на св. И. т.к. те са последователни и непротиворечиви и в тази им част се подкрепят от писмените доказателствата по делото.

 

      Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

 

      Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна /след направено уточнение от въззивника/, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

      АУАН и НП, са издадени от компетентни органи съгласно ЗСч. АУАН е съставен от финансов инспектор, а обжалваното НП от Директора на АДФИ. По административната преписка е представена Заповед № ФК-10-188/ 22.02.2018 г. на Директора на АДФИ, с която е възложено на И.И.- държавен финансов инспектор да извърши финансова инспекция на Община Бяла, гр.Варна, а АУАН №11-01-330/03.05.2018г., е издаден от това лице т.е. налице е компетентност на актосъставителя, предвид посочената заповед, в която недвусмислено е посочено че той е държавен финансов инспектор. НП също е издадено от компетентен орган. Съгласно чл. 78, ал.2 от Закона за счетоводството наказателните постановление се издават от министъра на финансите или от оправомощени от него длъжностни лица. По преписката е   приложена Заповед №ЗМФ-458/11.05.2017г. на Министъра на финансите, от която е видно, че Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция- Г.Н. /лицето издало оспорваното НП/ е оправомощен да издава НП по ЗСч по актове съставени от държавните финансови инспектори.   

     АУАН и НП са издадени в сроковете предвидени в ЗАНН.

     Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от  ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са  и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя.

      Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Описаното нарушение е в достатъчна степен индивидуализирано така щото наказаният субект да може да разбере в какво нарушение е обвинени и срещу какво да гради своята защита. Ясно и недвусмислено е посочено, защо се ангажира отговорността на въззивника. Нарушението е описано достатъчно пълно и ясно, при съответствие между фактическото и юридическото му формулиране.  Поради това и наведените в жалбата възражения в този смисъл не се споделят от настоящия съдебен състав.

    Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е „маловажен“, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган няма задължение да мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят не е маловажен. 

     Съгласно разпоредбата на  чл. 24, ал. 1 от Закона за счетоводството, финансовите отчети трябва да представят вярно и честно имущественото и финансовото състояние и финансовите резултати от дейността на предприятието, паричните потоци и собствения капитал. Според чл. 77, ал. 1 от Закона за счетоводството, действащ към датата на издаване на НП и настоящото произнасяне, който не изпълни друго задължение, произтичащо от този закон, се наказва с глоба в размер от 200 до 1000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 300 до 2000 лв. Следователно, деянието, за което е наложено административно наказание на жалбоподателя, е обявено от закона за наказуемо с административно наказание.

   От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства се установяват по категоричен и непротиворечив начин. Доказано е, че на процесната дата жалбоподателят е изпълнявал длъжността кмет на Община Бяла / бюджетна организация, първостепенен разпоредител с бюджет /.

    Съгласно чл.3 от ЗСч текущото счетоводно отчитане се организира по реда на този закон и се извършва по способа на двустранното счетоводно записване. Отговорността за организирането на текущо счетоводно отчитане в съответствие с разпоредбите на ЗСч и за утвърждаването на формата на счетоводството, която осигурява синхронизирано осъществяване на хронологичното и систематичното (аналитично и синтетично) счетоводно отчитане в общината е на Кмета на общината, в качеството на ръководител на предприятие - чл. 16, ал.1, т.2 и 2 от ЗСч. Същото лице отговаря за съставянето, съдържанието и публикуването на финансовите отчети - чл. 16, ал.1, т.4 от ЗСч. . Член 26 от ЗСч урежда принципите за признаване и оценяване на позициите, които се представят във финансовите отчети.

    Видно от доказателствата по делото, а и то не се оспорва от жалбоподателя, е че на датата посочена в процесното НП възз. е представил на Министерството на финансите финансов отчет на Община Бяла за периода от 01.04.2017 г. до 30.06.2017 г., в който не е отразен вярно размера на задълженията/пасивите на Община Бяла към 30.06.2017 г. и размера на поетите през тримесечието нови задължения за разходи. С приложената справка за новите задължения за разходи по общинския бюджет и сметки за средства от ЕС било отчетено че, към 30.06.2017 г. са поети нови задължения за разходи в размер на 593 501 лева. Предвид размера на отчетените нови задължения през предходното тримесечие, тези за второто тримесечие възлизали на 350 456 лева. От отразените в справка изх.№ РД 2400-202/13.04.2018 г. на Община Бяла данни е видно, че  като остатък от предходното тримесечие /към 31.03.2017г./ били налични разходи в размер на 100 202 лв., а поетите през тримесечието 01.04.2017г.30.06.2017г./ нови задължения за разходи били в размер на 570 115 лева. Така в счетоводните регистри за второто тримесечие на 2017 г. били отразени с 219 659 лв. по-малко нови задължения за разходи от реално възникналите  през тримесечието ( = 350 456 – 570 115 лв.), като горното станало причина за изготвяне на финансов отчет, в който не бил отразен вярно размера на задълженията/пасивите на Община Бяла към 30.06.2017 г. и размера на поетите през тримесечието нови задължения за разходи. Въпреки невярното отразяване на горепосочените показатели, финансовият отчет бил подписан от въззивника и съответно на 26.10.2017г. бил изпратен от Община Бяла в МФ. С оглед на горното съдът намира, че нарушението е безспорно доказано както от обективна така и от субективна страна. Нарушението е безспорно доказано и от субективна страна, тъй като въззивникат като първостепенен разпоредител с бюджетни средства е бил напълно наясно с отчетите, които е следвало да представи в МФ за изпълнението на бюджета на общината, както е бил на ясно и с изискването за тяхното съдържание-да отразяват вярно размера на показателите на общината- активи и пасиви . Горният извод не се променя и от факта, че в края на годината показателите на общината посочени в отчетите са били приведени в съответствие с действителното финансово състояние на Общината, в какъвто смисъл са показанията на св.И.. Именно поради това и не е била ангажирана отговорността на възз. по Закона за държавния бюджет.

      Настоящият съдебен състав счете доводите изнесени в жалбата, че финансовият инспектор е излязъл извън обхвата на възложената му инспекция за несъстоятелни. Видно от заповедта , с която е възложена инспекцията, същата касае проверка за законосъобразност , свързана със спазването на чл.77 от Закона за държавния бюджет на РБ за 2017г.. Визираният член на закона за държавния бюджет за 2017г. гласи, че  не се допуска натрупването на нови задължения за разходи и/или поемането на ангажименти за разходи от кметовете на общини, ако общината не е привела показателите си за поети ангажименти и задължения за разходи в съответствие с ограниченията по чл. 94, ал. 3, т. 1 и 2 от Закона за публичните финанси. Констатираното с АУАН и НП нарушение е установено изцяло в рамките на дължимата инспекция съобразно възлагателната заповед, тъй като касае размера на пасивите и размера на поетите през това тримесечие нови задължения и тяхното вярно и точно отразяване във финансовия отчет за второто тримесечие на 2017г.

      С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че правилно е била ангажирана отговорността на въззивника за нарушение на чл. 24, ал.1 вр.чл.3, ал.1 вр. чл.16, ал.1, т.3 вр. чл.26, ал.1 от Закона за счетоводството.

     АНО правилно е отнесъл нарушената към санкционната норма на чл.77, ал.1   от Закона за счетоводството. Според чл. 77, ал. 1 от Закона за счетоводството, който не изпълни друго задължение, произтичащо от този закон, се наказва с глоба в размер от 200 до 1000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 300 до 2000 лв. В случая АНО правилно е ангажирал отговорността на въззивника като кмет на общината и като ръководител на предприятие по смисъла на ДР от ЗСч. Съдът не споделя доводите в жалбата, че с НП е ангажирана отговорността на Община Бяла и поради това видът на санкцията бил неправилно определен. Както АУАН, така и НП не налагат никакво съмнение, че с тях е ангажирана отговорността на въззивника като ФЛ и Кмет на Общината.  Горното е добре известно и на настоящия въззивник, тъй като именно той в дадената му от съда възможност да уточни в какво качество обжалва НП /предвид съдържанието на жалбата/, посочи с писмо от 19.03.2019г., че обжалва НП като ФЛ-кмет на Община Бяла. С оглед на горното и съдът намира, че правилно е определени и видът на наказанието –глоба, тъй като същата е наложена спрямо физическо лице.

        При налагане на административното наказание, административнонаказващият орган е съобразил в пълна степен разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и при индивидуализацията н наказанието обосновано е приел, че следва размерът на глобата да е в минимален размер от 200 лева, установен в нормата на чл. 77, ал. 1 от ЗСч., тъй като нито по преписката , нито в хода на с.з. са ангажирани доказателства за други допуснати от наказаното лице нарушения по ЗСч.

       Съдът не споделя тезата на жалбоподателя, че в настоящия случай следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, съгласно която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. В ЗАНН няма легална дефиниция на понятието "маловажен случай", затова с оглед препращащата норма на чл. 11 от същия закон следва да намери приложение легалната дефиниция на това понятие, посочена в чл. 93, т. 9 от НК - извършеното административно нарушение, с оглед липсата на вредни последици или незначителността им и другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от същия вид. Безспорно е, че нарушението е такова на просто, формално извършване, при което законът не изисква вредоносен резултат, с оглед осъществяването на фактическия състав на нарушението. Поради това, настъпването на вредоносни последици не е от значение за осъществяване състава на нарушението от обективна страна, а има значение  за индивидуализиране на размера на наложената санкция. Касае се за административно нарушение, което не разкрива по-ниска обществена опасност на деянието, което пък да мотивира настоящата инстанция да приложи чл. 28 от ЗАНН.  Нещо повече, настоящият съд намира, че невярното и неточно отразяване на финансовите показатели на една община в дължимите по закон финансови отчети пред МФ, още повече касаещи пасивите на общината представлява сериозно нарушение, тъй като създава невярна представа за действителното финансово състояние на общината, респективно за изпълнението на държавния бюджет касателно тази община.

      Предвид всичко гореизложено, съдът намира, че издаденото НП е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

      Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                              Р  Е  Ш  И :

 

        ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 11-01-328 от 30.10.2018 г. издадено от Директора на Агенция за държавна финансова инспекция, с което на А.К.Т. ЕГН ********** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200 /двеста / лева за извършено нарушение на чл. 24, ал.1 вр.чл.3, ал.1 вр. чл.16, ал.1, т.3 вр. чл.26, ал.1 от Закона за счетоводството, на осн. чл.77, ал.1   от Закона за счетоводството.

          

        Решението  подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

 

                                                        СЪДИЯ при РС- Варна: