Р Е Ш Е Н И Е
№ 894
11.03.2020г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд,
гражданско отделение, в открито заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 20196 по описа на
съда за 2018 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.410 КЗ/чл.213 КЗ – отм., във връзка с чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД против „Електроразпределение Юг” ЕАД е посочено, че на *** е имало поредица от смущения и прекъсвания в електрозахранването на стопанисвания от ЕТ „***-Т.К*** – *** „***” в с.***, в резултат на които възникнал токов удар и предизвикал увреждането на един от климатиците и един от фризерите в обекта. Твърди се, че собственикът на увреденото имущество уведомил ответното дружество за настъпилите щети, след което от служители на дружеството била направена техническа проверка в обекта и съставен констативен протокол, отразяващ увредените вещи. Твърди се, че независимо от това ответникът отказал да обезщети собственика на уредите, с мотив, че смущенията и прекъсванията в захранването били необходими за обезопасяване на авария на електропровод. Твърди се, че при настъпване на увреждането обектът бил застрахован в ищцовото дружество по застраховка „Булстрад Бизнес Решение” по полица № ***, със срок на действие *** – ***. В тази връзка на *** при ищеца постъпили заявление от собственика на застрахованото имущество и претенция за изплащане за увредените електроуреди. Твърди се, че при ищеца била образувана застрахователна преписка по щета, като след запознаване с представените от собственика на увреденото имущество документи, дружеството изплатило застрахователно обезщетение в размер на 650 лв., по банков път, на дата ***. Твърди се, че на основание чл.410, ал.1, т.1 и т.2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение ищецът встъпвал в правото на застрахованото лице против причинителя на вредата до размера на платеното. Посочено е, че увреждането е в резултат на токов удар, предпоставка за което били прекъсванията и включванията на електрозахранването в обекта, поради което ответникът носил отговорността за щетите. До ответното дружество била пратена покана за доброволно изпълнение на задължението към ищеца, но ответникът отказал възстановяване на сумата. Поради това е направено искане за постановяване на решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 650 лв. – суброгационно вземане по чл.410 КЗ, заедно със законната лихва върху нея от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението. Претендирани са направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от „Електроразпределение Юг” ЕАД, със становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Оспорва се твърдението, че параметрите на доставената в обекта и мрежовите услуги не са били в рамките на допустимите по БДС стойности. Не било налице неизпълнение на договора от страна на ответника. Причината за увреждането на тези вещи изхождало от самите тях или от вътрешната инсталация в обекта. Съдържа се позоваване на Общите условия, като се сочи, че дружеството не носи отговорност, когато от страна на клиент не били изпълнени изискванията по осигуряване на нормална работа на консумиращите ел.енергия устройства.
С определение от *** е конституирана „Застрахователна компания Уника” АД като трето лице – помагач на страната на ответника, като в постъпилото по реда на чл.131 ГПК становище предявеният иск се оспорва изцяло по основание и по размер. Посочено е, че манипулациите на ** и ***г. в с.*** са извършени съгласно техническите и оперативни правила. Прекъсването не било довело до отклонения в качеството на доставената електрическа енергия, което да причинило щетите, описани в исковата молба. Касаело се за стандартно изключване на електропровода. Нямало данни за виновно поведение на ответното дружество. Поради това е направено искане за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
По делото е представено заявление от *** до ищцовото дружество от ЕТ „***-Т.К.“ за настъпило застрахователно събитие, както и претенция за обезщетение от същата дата.
Представена е застрахователна полица № ***, с период на валидност *** – ***, със застрахован ЕТ „***-Т.К.“ при ищеца, ведно с Общи условия на комбинирана застрахователна полица.
Приложена е към исковата молба сметка № *** за заплатена сума в размер на 67.21 лв. застрахователна премия от посочения едноличен търговец; констативен протокол № *** за техническа проверка по повод жалба за нанесени щети от *** от служители на „Електроразпределение Юг” ЕАД в ***-*** „***“ в с.***; констативен протокол от *** от ищеца, доклад по щета № ***, според който вследствие токов удар и късо съединение са нанесени повреди по хладилник и климатик в посочения обект, като събитието е настъпило в рамките на застрахователния срок и е покрит риск по условията на застрахователната полица. Посочено е, че в резултат на това на ЕТ „***-Т.К.“ следва да се изплати сумата от 650 лв. обезщетение. Видно от платежно нареждане от *** застрахователното дружество и изплатило на търговеца посочената сума.
С регресна покана от *** ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД е поканило „Електроразпределение Юг” ЕАД за възстановяване на посочената сума, изплатена като застрахователно обезщетение, като поканата е надлежно връчена на дата ***, видно от приложената обратна разписка. С писмо от *** ищцовото дружество е уведомено от ответника, че не е установено виновно поведение от страна на дружеството, поради което „Електроразпределение Юг” ЕАД не дължи обезщетение за изплатените от ищеца щети.
Представени са Показатели за качество на електроснабдяването от ** ***г. на Държавна комисия за енергийно регулиране.
По делегация от РС ***е разпит като свидетел Т.К., който изяснява, че стопанисва *** „***“ в с.***. През ***г. застраховал имуществото при ищцовото дружество, като през *** ***г. му било изплатено обезщетение за повредени уреди – климатик и фризер, част от оборудването на ***. В конкретния ден на ***г. времето било лошо. Същият ден токът прекъсвал и спрели да работят климатикът и фризерът. Непосредствено преди увреждането на уредите имало смущения и прекъсвания на електрозахранването. Преди този момент уредите работили отлично. След установяване на повредата, свидетелят уведомил застрахователя.
По делото е прието заключение на изготвената съдебно-техническа експертиза, според което на *** в КЕЦ *** има регистриран сигнал от клиент за липса на захранване в с.***, като е регистрирано изключване на въздушен извод „***“, по който се електрозахранва селото. Няма регистрирани сигнали на граждани, живущи в селото за аварии в разпределителната мрежа ниско напрежение. Аварията е била отстранена на *** в ***ч. Според вещото лице не е възможно от действията на служителите на ответното дружество по отстраняване на аварията да е породен токов удар, който да предизвика повреда на процесните два уреда. Има причинно-следствена връзка между прекъсванията в електрозахранването на с.*** по ВЛ 20 кV „***“ и увреждането на двата уреда, но не по причина на извършваните от служители на ответника включвания и изключвания на електропровода за локализиране на мястото на аварията и за обезопасяване на мястото на аварията за работа. Според вещото лице уврежданията се дължат на настъпило временно отклонение на напрежението, предизвикано от допир на фазовите проводници на ВЛ 20 кV „***“ в резултат от тежките климатични условия на дата *** – обилен снеговалеж. Повредените уреди са били монтирани в съответствие с техническите правила и норми за експлоатацията им. Предоставените от ответника услуги отговарят на договорената трета категория по осигуреност на електрозахранването. Според вещото лице увреждането на процесните вещи не е могло да бъде предвидено и преодоляно.
Прието е и повторно заключение на СТЕ, според което в КЕЦ *** на *** има регистриран сигнал под № *** от клиент за прекъснато електрозахранване в с.***. Регистрирано било аварийно изключване на въздушен електропровод „***“. За установяване на аварията на тази дата служителите на ответника извършили включвания и изключвания на двата въздушни електропровода „***“ от подстанция „***“ и „***“, която била отстранена към *** ч. на същия ден. Според вещото лице възможно е извършените включвания и изключвания на ВЛ 20 кV „***“ и „***“ да породят „токов удар“. Според вещото лице вероятната причина за увреждането на процесните електроуреди е краткотрайно увеличение на напрежението, пик на напрежението вследствие възникналата авария по ВЛ 20 кV „***“ и извършените включвания и изключвания на ниво 20 V, без да е осигурена защита на уредите на абонатите. Съществува причинно-следствена връзка между прекъсване на електрозахранването поради авария на ВЛ 20 кV „***“ и последващите включвания и изключвания на електропровода. Не е била осигурена защита на уредите на абонатите, защото не е била изключена разпределителната мрежа ниско напрежение. Вещото лице сочи, че не е било необходимо поставянето на защита от пренапрежение на процесните хладилник и фризер, като същите са били монтирани и експлоатирани в съответствие с правилата и изискванията за правилен монтаж и експлоатация.
По делото е прието заключение на съдебно-оценъчна експертиза, според което пазарната стойност на увредените уреди към дата *** е за хладилник-фризер – 480 лв. с ДДС и за климатик – 1056 лв. с ДДС, а стойността за възстановяване на имуществото с оглед увредените детайли е за хладилник-фризер – 240 лв. с ДДС и за климатик – 420 лв. с ДДС.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
От приетите по делото писмени доказателства се установява наличието на застрахователно правоотношение между ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД и ЕТ „***-Т.К.”, с период на валидност *** – ***. Видно от приложената застрахователна полица № ***, един от покритите застрахователни рискове е „Късо съединение и токов удар на електрически инсталации и/или уреди“.
Не се спори по делото, че ЕТ „***-Т.К.“ е клиент на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, както и че на *** в с.***, в стопанисвания от ЕТ „***-Т.К.“ обект е възникнал токов удар; че са били увредени един от климатиците и един хладилниците-фризери в обекта; че собственикът на едноличния търговец е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, както и че на търговеца е изплатена сумата от 650 лв. обезщетение за имуществени вреди.
С исковата молба се твърди, че ответното дружество не е изпълнило задълженията си по чл.89, т.2, т.3, т.6 и чл.87, ал.2, т.6 ЗЕ да осигурява непрекъснатост на електроснабдяването и качество на доставяната електрическа енергия, както и да поддържа електроразпределителната мрежа, обектите, съоръженията, спомагателните мрежи в съответствие с техническите изисквания, както и да измерва електрическата енергия в електроразпределителната мрежа, което е довело до увреждане на електроуредите. Ответникът оспорва да е налице неизпълнение на договора от негова страна, като сочи, че увреждането на застрахованото имущество не е във връзка, нито пък следствие на предоставените от дружеството услуги. Следователно за преценка налице ли е изпълнение, респ. неизпълнение на договорни задължения от ответника, следва да се прецени какви са били задълженията на ответника спрямо застрахованото лице и негов клиент ЕТ „***-Т.К.“.
Съобразно чл. 89 ЗЕ: „За територията, обхваната от разпределителната мрежа, разпределителното предприятие осигурява: 1. разпределение на електрическата енергия, постъпваща в разпределителната мрежа; 2. непрекъснатост на електроснабдяването и качество на доставяната електрическа енергия; 3. управление на разпределителната мрежа; 4. поддържане на разпределителната мрежа, обектите и съоръженията и спомагателните мрежи в съответствие с техническите изисквания; 5. разширяване, реконструкция и модернизация на разпределителната мрежа и спомагателните мрежи; 6. други услуги, като продава електрическата енергия, при публично известни общи условия /чл. 98а ЗЕ/”. Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа, действащи към момента на настъпилите вреди в обекта на ищеца, с потребителите на крайния снабдител са одобрени с Решение № ОУ 014/10.05.2008 година на ДКЕВР, като същите регламентират редица права и задължения за всяка една от страните.
Съгласно чл. 11, т.2 - ответното дружество следва да „служи на интересите на обществото и на отделния клиент, като обезпечава сигурността, непрекъснатостта и качеството на ел.енергия, ефективното й използване, опазване на околната среда и съхраняване здравето, живота и собствеността на гражданите”. Това задължение на енергийното предприятие е залегнало и в чл. 69 ЗЕ, като според чл. 47, т.3 и т.4 ОУ, ответникът носи имуществена отговорност за щети, нанесени на клиента при: нарушаване непрекъснатостта на захранването на клиента, извън определената от категорията сигурност на захранване, както и при пренос на електрическа енергия до мястото на присъединяване на обекта на клиента, с качество и показатели, несъответстващи на действащата нормативна уредба. Съобразно чл. 51, ал.1, т.1 ОУ, ЕР ЮГ не носи отговорност при неизпълнение на задълженията си до 48 часа, при възникване или за предотвратяване на аварии, с изключение на случаите, при които авариите са настъпили по вина на дружеството.
На процесната дата – *** е регистрирано прекъсване на електрозахранването в с.***, както и е регистрирано аварийно изключване на въздушен електропровод „***“, по който се захранва селото, което се установява от заключенията на първоначалната и повторната съдебно-технически експертизи. Според заключението на първоначалната съдебно-техническа експертиза, за локализиране мястото на аварията и за обезопасяване на мястото на авария за работа, служителите на ЕВН ЕР са извършили включвания и изключвания на двата електропровода, в периода от 11 ч., когато се е появила аварията до *** ч., когато тя е била отстранена. Според вещото лице по тази експертиза токов удар може да бъде причинен на консуматорите както от моментно пренапрежение, така и от отклонение на напрежението над допустимите граници спрямо неговите номинални параметри. Пренапреженията могат да бъдат от атмосферен характер /мълнии/ или комутационни /включвания и изключвания на комутационна апаратура/, като е изразило становище, че не е възможно действията на служителите на ответното дружество по отстраняване на аварията на ВЛ 20 кV „***“ да са породили токов удар, който да предизвика повредата на двата процесни уреда. Вещото лице се е аргументирало, че комутационните пренапрежения нямат такава голяма поразителна способност, каквато имат тези, породени от мълнии. Освен това е посочило, че ТП „Център-***“ разполага с вентилни отводи за защита от пренапрежения, като според него повредата на процесните уреди се дължи на настъпило временно отклонение на напрежението, предизвикано от допир на фазовите проводници на ВЛ 20 кV „***“ в резултат от тежките климатични условия на ** – обилен снеговалеж. Съдът възприема заключението на първоначалната съдебно-техническа експертиза, като компетентно и обективно дадено, независимо, че същото бе оспорено от ищцовата страна. Според настоящия състав вещото лице е дало задълбочени и обосновани отговори на поставените въпроси, за разлика от вещото лице по повторната съдебно-техническа експертиза. С оглед тези доказателства, съдът намира, че по делото не е установено неизпълнение на задълженията на ответника, вкл. да обезпечи сигурността и непрекъснатостта на подаваната ел.енергия. Дори и да се приеме, че такова неизпълнение е налице, според съда е приложимо изключението на чл. 51, ал.1, т. 1 ОУ, според което ЕВН ЕР не носи отговорност при неизпълнение на задълженията си до 48 часа при възникване или за предотвратяване на аварии, с изключение на случаите, при които авариите са настъпили по вина на ЕВН ЕР. В случая не се установява аварията на ВЛ 20 кV „***“ да е настъпила по вина на ЕВН ЕР, както и не е установено аварията да е настъпила вследствие на необезопасяване на съоръженията по подходящ начин и неподдържане в изправност. Извършените от служителите на ответното дружество включвания и изключвания на двата електропровода са били с цел локализиране мястото на аварията и обезопасяване на мястото на авария за работа, в която хипотеза не се установява да е предвидено задължение за предварително уведомяване. Освен това, вещото лице по първоначалното заключение сочи, че в мястото на присъединяване към ВЛ 20 кV „***“ ТП „Център-***“ има монтирани вентилни отводи за защита от пренапрежения, като в съдебно заседание на *** разясни, че тяхната функция е да неутрализират комутационните пренапрежения, както и изрично посочи, че в случая пробит вентилен отвод няма. Установява се, че предоставените от ответника услуги отговарят на договорената трета категория по осигуреност на електрозахранването, тъй като прекъсването на електроснабдяването е било в рамките на допустимото за потребители от трета категория според начина на електроснабдяване. Предвид събраните по делото доказателства, съдът приема, че не е налице неточно изпълнение на задълженията за доставка на електроенергия, поради което и регресният иск на застрахователя е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото и предвид изрично направеното от ответната страна искане, на страната следва да се присъдят направените по делото разноски. Според разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК /ДВ бр. 8/2017г./ присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Според чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, към която препраща чл. 37 ЗПрП, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева, с оглед на което съдът намира, че юрисконсултското възнаграждение следва да се определи в размер от 150 лв., или на страната следва да се присъдят направените разноски в общ размер от 270 лв., от които 120 лв. депозит за възнаграждение на вещото лице и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, пл. „Позитано“ № 5, със *** Н. Ч. и . Р. против „Електроразпределение ЮГ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, със *** Г. Д. Ч. и К. П. В. иск за заплащане на сумата от 650 лв. /шестстотин и петдесет лева/, представляваща изплатено от застрахователя обезщетение за причинени на *** имуществени вреди в обект – *** – *** „***“, находящ се в с.***, стопанисван от ЕТ „Дазия – Т.К.“ по застрахователна полица № *** от *** и щета № ***/**-**, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – *** до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, пл. „Позитано“ № 5, със *** Н. Ч. и К. Р. да заплати на „Електроразпределение ЮГ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, със *** Г. Д. Ч. и К. П. В. сумата от 270 лв. /двеста и седемдесет лева/ направени по делото разноски.
Решението е постановено при участието на ЗК „Уника” АД, ЕИК *********, като *** ***-***на страната на ответника „Електроразпределение ЮГ” ЕАД, ЕИК ********* .
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Н.Славчева
Вярно с оригинала.
М.К.