Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./12.03.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II с-в, в публично заседание на дванадесети
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
мл.с.
ИВАН СТОЙНОВ
при
секретар Галина Славова
като
разгледа докладваното от младши съдия
Стойнов
въззивно гражданско дело № 1813 по описа за
2019 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 268 ГПК, образувано по подадена въззивна жалба от И.Л.Ц., чрез адв. К.М., срещу Решение № 2838 от 25.06.2019 г.,
постановено по гр.д. № 2302/2014 г.
по описа на ВРС, с което първоинстанционният съд е ОТХВЪРЛИЛ иска на И.Л.Ц.,
ЕГН: ********** срещу В.Б. – Ц., род.на ***
г. в гр. Гостивар, Република Македония и А.Р.Е.,ЕГН: ********** за допускане
съдебна делба на недвижими имоти, които се индивидуализират съобразно
заключението на вещото лице инж.Г., включително с дадените от нея пояснения в
съдебно заседание, проведено на 12.04.2017 г., както следва: двуетажна масивна
вилна сграда, състояща се от първи жилищен етаж със ЗП от 73,50 кв.м. ведно със
складово помещение (проход) със ЗП от 11,50 кв.м., при граници: на изток – ул.
15-та, на север – гараж, на юг – свободно незастроено дворно място; втори
жилищен етаж с използваемо подпокривно пространство със ЗП от 90 кв.м. и РЗП от
169 кв.м., при граници: на изток – ул.15-та, на запад – реална западна част на
имота, отделена с масивна ограда, на север – въздушно пространство над гараж,
на юг - свободно незастроено място от източната част на поземления имот; гараж
със ЗП от 39 кв.м., при граници: на изток -ул.15-та, на запад – реална западна
част от имота, отделен с масивна ограда, на север – ПИ с идентификатор №
10135.2564.732, с административен адрес на имотите: гр.Варна, област Варненска,
Вилна зона, ул. 18-та № 12, местност Евксиноград, при квоти: 7/8 ид.части за И.Ц.
и 1/8 ид.част за В.Б., на основание чл. 34 от ЗС.
Жалбоподателката И.Л.Ц. счита постановеното решение за неправилно и необосновано.
Сочи, че съдът не е съобразил дадените от въззивната инстанция указания, във връзка
с уточняване предмета на спора. Твърди, че е налице несъответствие между
отразяването на обектите в кадастралната карта и завареното на място от вещото
лице, но са налице данни какво точно строителство е било извършено и кога.
Подробно излага фактите във връзка с възникването на съсобствеността,
обособяването на обектите и правата на съсобствениците. Моли за допускане на
делба на съсобствените на страните имоти, представляващи: двуетажна масивна вилна сграда, състояща се от първи жилищен етаж, със ЗП от 73.50 кв.м., при граници: на изток –
улица № 15, на запад – складово помещение /проход/, на север – гараж, на юг със
свободно незастроено място от източната част на поземления имот, втори жилищен етаж с тавански етаж, със ЗП от 90 кв.м. и РЗП от 169 кв.м., при
граници: на изток – ул. „15“, на запад – реална част от имота, отделена с
масивна ограда, на север с въздушно пространство над гараж, на юг – със
свободно незастроено дворно място, и гараж
със ЗП от 39 кв.м., при граници: на изток – улица „15“, на запад – реална
западна част от имота, отделена с масивна ограда, на север – с ПИ с
идентификатор 10135.2564.732, на юг – със складово помещение /проход/ и първи
жилищен етаж.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата В. Б. Ц., чрез особения си представител
адв. З.Л., депозира писмен отговор,
с който оспорва жалбата. Счита първоинстанционното решение за правилно и
законосъобразно. Твърди, че все още има несъответствие между имотите предмет на
делбата и твърденията на ищцата, поради което моли за потвърждаване на
решението, с което е отхвърлен иска за делба.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата А.Р.Е. подава писмен отговор. Счита
подадената въззивна жалба за допустима и основателна. Твърди, че не е съделител
по спора по отношение на делбените имоти, а е съсобственик на земята, която не
е предмет на делбата. Излага, че сградата, която и́ е прехвърлена през
2004 г., не е била надстроявана, поради което няма как да е съсобственик със
страните по делото. Моли за потвърждаване на решението в частта, с която е
изключена от делбата или да бъде прекратено производството спрямо нея.
По
предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения от страните:
Ищцата сочи, че съсобствеността между страните е
възникнала на следните основания: Същата е наследник на Л. И. М., неин баща,
починал на 24.04.2009 г. Той от своя страна се явява наследник на И. М. И.,
негов баща, починал на 24.06.2011 г. и на леля си З. Д. Ц., починала на
09.09.2012 г., сестра на И. М. И..Приживе З. Д. Ц. е придобила по силата на
нот.акт № 159/72 г. собствеността на 1000 кв.м. идеални части от недвижим имот,
представляващ лозе във Вилната зона на град Варна, цялото с площ от 2 160
кв.м., представляващо парцел ІХ-1141 в кв. 40 по плана на Вилната зона.
Впоследствие имотът е реално поделен между съсобствениците с решение на ВРС,
постановено по гр.дело №292/1972 г. на VІІ състав. В резултат на делбата З. Д. Ц.
е придобила в изключителна собственост по време на брака си с Ц. П. Ц. парцел
ХVІІ-1141 в кв. 40 по плана на Вилна зона на град Варна с площ от 1000 кв.м.,
ведно с насажденията върху него. С нот.акт № 193, том ХІІІ, дело № 4145/92 г. З.
Д. Ц. и съпругът й Ц. П. Ц. са прехвърлили чрез договор за покупко-продажба в
полза на А. М. В. собствеността на 374/1000 ид.части от вилното място, цялото с
площ от 1000 кв.м. без построената от
тях в имота вилна сграда. Впоследствие между съсобствениците е извършена
доброволна делба с договор, вписан в СВ под № 190, том ІV, вх.рег. № 9358 по
силата на който З. Д. Ц. и Ц. П. Ц. са получили в дял и са станали изключителни
собственици на парцел ХІV 2529 от кв. 40 по плана на Вилна зона Траката на град
Варна, включващ 626 кв.м. при граници: от две страни улици и парцели ХІІІ 2528
и ХХІІ 2529. В договора делба
съделителите вписват, че изградените в имота до 1992 г. вилна сграда, състояща
се от изба, етаж и мансарден етаж, както и лятна кухня не са съсобствени и не
се включват в делбата, като след делбата остават в изключителна собственост на
З. и Ц. Ц.. През 1993 г. З. Д. Ц. е извършила незаконно надстрояване на вилната
сграда, чрез изграждане на втори етаж, състоящ се от хол, входно антре и тераса
и нов мансарден етаж, състоящ се от две
стаи, антре и санитарен възел. През 2004 г. З. Д. Ц. и П. Ц. П. са прехвърлили
в собственост на А.Р.Е. само
първоначално изградената вилна сграда с площ от 57.16 кв.м., без допълнително
надстроените втори и мансарден етаж на сградата, ведно с половината от дворното
място или 313 кв.м. идеални части от него. Ответницата е преживяла съпруга и
наследник на П. Ц. П., син на З. Д. Ц. и Ц. П. Ц.. Поради настъпилата смърт на
П. П. Ц. преди смъртта на майка му З. Д. Ц., ответницата притежава част от
наследството, което към смъртта си П. Ц. П. е притежавал като наследник на
починалия преди него Ц. П. Ц. , негов баща. Към момента на смъртта на Ц. П. Ц.
делбените имоти са били притежание на
него и съпругата му З. Д. Ц., която на собствено основание, поради прекратяване
на СИО и наследство е придобила 3/4 ид.части от тях. От своя страна останалата
¼ ид.част от имотите е била наследена от П. Ц. П.. След смъртта на П. П.
Ц. същият е бил наследен от своята майка З. Д. Ц. и ответницата, негова съпруга
при равни квоти. Ищцата се явява единствен наследник на З.
Д. Ц. и притежава 7/8 ид.части от недвижимите имоти, а ответницата 1/8 ид.част
от тях.
В срока за отговор по реда на чл. 131 ГПК, особения
представител на ответница депозира
отговор на исковата молба. С писмения отговор адв. Л. изразява становище за
неоснователност, недопустимост и недоказаност на иска. Счита, че претендираните
за делба имоти не са индивидуализирани със съответни идентификационни номера ,
пред вид на което липсва конкретизация на предмета на делбата. Позовава се на
липсата на доказателства, относно продължителността на брака между В.Б. – Ц. и
П. Ц. П., който факт е от значение за определяне на полагаемия й се дял от
съсобствеността. Оспорва твърденията на ищцата, че ответницата ползва
претендираните за делба имоти.
В срока за отговор по реда на чл. 131 ГПК,
новоконституираната страна изразява
следното становище: Не оспорва, че притежава ½ ид.част от дворно място с
идентификатор № 10135.2564.734 по КККР на град Варна, представляващо по
документа й за собственост поземлен имот № 3450, идентичен с парцел ХIV-2529,
кв. 40 по плана на Вилна зона, град
Варна. Собственик е на вилна сграда, състояща се от един етаж и мансарден етаж
и лятна кухня със застроена площ от 57.16 кв.м., ведно с изба от 7.85 кв.м. ,
придобити от нея в индивидуална собственост по силата на договор за
покупко-продажба, сключен с праводателите й З. Д. Ц. и П. Ц. П. с НА № 62/2004
г., които не са предмет на делбеното производство. Няма претенции към правото
на собственост върху делбените постройки, изградени преди придобиване на
идеални части от дворното място от нея
през 2004 г. от З. Д. Ц.. Не възразява да бъде допусната делба
на построеното, представляващо двуетажна масивна вилна сграда на два етажа и
гараж, съсобствени между И.Л.Ц. и В.Б. при посочените в исковата молба квоти.
Съставът на Варненския
окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните
по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически и правни изводи:
Предявен е иск
по чл. 34 ЗС, вр. чл. 69 ЗН за делба
на недвижими имоти. Производството е в първа фаза по допускане
на делбата.
По
отношение на квотите на страните в съсобствеността съдът приема следното:
На 21.04.1972 г. с Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 159,
том IV, дело № 1695 на нотариус С. С. към ВРС Т. С. Т. и И. Т. С. са продали на
З.Д. Ц. 25/54 ид.ч. (1000 кв.м.) от недвижим имот: лозе във Вилната зона на гр.
Варна, цялото от 2160 кв.м., представляващо парцел IX-1141, кв. 40 по плана на
Вилна зона Варна.
На 29.11.1973 г. с Протокол по гр.д. № 292/1972 г. на ВРС е одобрена
постигнала спогодба между Т. С. Т., И. Т. С. и З. Д. Ц., по силата на която Т.
С. Т. и И. Т. получават дял I по заключението на вещото лице, представляващ
парцел IX-1141, кв. 40, м-ст „Евксиноград“ по плана на Вилна зона Варна от 1160
кв.м. със застроена върху част от него вила и насаждения. З. Д. Ц. получава в
собственост дял II по заключението, представляващ нов парцел XVII-1141 в кв. 40
по плана на Вилна зона Варна, м-ст „Евксиноград“ от 1000 кв.м. и насаждения
върху него.
На 03.02.1992 г. с Разрешение за строеж № 9 на Общински народен съвет
гр. Варна /л. 195 ВРС/ е разрешено на З. Д. Ц. на основание чл. 116 ППЗТСУ да
построи гараж, попадащ под триетажна сграда в парцел в кв. 40.
На 10.06.1992 г. с Нотариален акт № 913, том XIII, дело № 4145 на
нотариус А. Г. при ВРС З. Д. Ц. и Ц. П. Ц. продават на А. М. В. недвижим имот
СИО: 374/1000 ид.ч. от вилно място, цялото с площ 1000 кв.м., съставляващо
парцел XVII-1141 в кв. 40 по плана на Вилна Зона Варна, м-ст „Евксиноград“, ул.
„Осемнадесета“, без построената в мястото вилна сграда, която остава изцяло в
собственост на продавачите, при условие купувачът да ползва само частта от 374
кв.м. и частта на З. и Ц. Ц., където е постройката им.
На 02.07.1992 г., с Разрешение за строеж № 50 на Общински народен
съвет гр. Варна /л. 209 ВРС/ на А. М. В. му е разрешено на основание чл. 123,
ал. 6 ППЗСТСУ да построи вилна сграда.
На 04.09.1992 г. с Договор за доброволна делба на съсобствен недвижим
имот (вписан на 04.12.1992 г.) З. Д. Ц., Ц. П. Ц. и А. М. В. са извършили
доброволна делба, като първите двама са получили в дял парцел XIV 2529 от кв.
40 по плана на вилна зона Траката на гр. Варна, включващ 626 кв.м. при граници:
от двете страни улици и парцели XIII 2528 и XXII 2529. Построените в този имот
вилна сграда от изба, етаж и мансарден етаж, лятна кухня не са съсобствени и не
се включват в делбата. А. М. В. е получил в дял парцел XXII 2529 от кв. 40 по
плана на вилна зона Траката на гр. Варна, състоящ се от 374 кв.м., при граници:
улица и парцели XV 2530, XIII 2428, XIV 2529, както и построената в парцела
двуетажна вилна сграда, от която първия етаж със застроена площ 60.2 кв.м., а
вторият 66.7 кв.м. и външно стълбище.
На 30.12.1992 г. с Разрешение за строеж № 100 на Общински народен
съвет гр. Варна /л. 160 ВРС/ е разрешено на З. Д. Ц. и Ц. П. Ц. на основание
чл. 123, ал. 6 ППЗТСУ да пристроят и надстроят съществуваща вилна сграда и да
разширят съществуващ гараж за производствени нужди в парцел XIV 2529, кв. 40 по
плана на Вилна зона „Траката“ по одобрен архитектурен проект.
На 16.10.1994 г., видно от
Удостоверение за наследници Изх.№ 12233/21.03.2013 г. е починал Ц. П. Ц., който
е оставил като наследници З. Д. Ц. (съпруга), П. Ц.П. (син-починал на
29.06.2009 г.) и В. Б.-Ц. (съпруга на починалия му син).
На 01.07.2004 г. с Нотариален акт № 175, том IV, рег. 4485, дело № 655
на нотариус Д. С. *** действие ВРС (вписан на същата дата) З. Д. Ц. (съпруга) и
П. Ц. П. (син) са продали на А.Р.Е. свой наследствен недвижим имот, находящ се
в гр. Варна, м-ст „Евксиноград“, на ул. „18“ № 13, а именно: вилна сграда
състояща се от: етаж и мансарден етаж, лятна кухня, на застроена жилищна площ
57.16 кв.м. и изба с площ от 7.85 кв.м., находяща се в западната част на
дворното място, в което е построена сградата, заедно с ½ ид.ч. от това
дворно място, цялото с площ от 626 кв.м., представляващо поземлен имот № 3450,
идентичен с парцел XIV-2529 в кв. 40 по плана на Вилна Зона Варна, при граници
на целия имот: от двете страници улици, имоти № № 3451,2528. Страните са
разпределили ползването на имота, като продавачите ще ползват източната част от
дворното място, а купувачката западната част. Учредено е безвъзмездно пожизнено
право на ползване на родителите на купувача: Р.Г.Е. и Надя Х.Е..
На 13.03.2009 г., видно от Удостоверение от Община Варна /л. 189 ВРС/
е сключен граждански брак между П. Ц. П. и В. Б.
На 24.04.2009 г., видно от Удостоверение за наследници Изх.№
17911/21.03.2013 г., е починал Л. И. М., който е оставил като наследник И.Л.Ц.
(дъщеря).
На 29.06.2009 г., видно от Удостоверение за наследници Изх.№
8589/21.03.2013 г., е починал П. Ц.П., който е оставил като наследници З. Д. Ц.
(майка-починала на 09.09.2012 г.) и В. Б. (съпруга).
На 24.06.2011 г., видно от Удостоверение за наследници Изх.№
19825/21.03.2013 г., е починал И. М. И., който е оставил като наследници Н. И.
Ц. (съпруга), Л.И. М. (син-починал на 24.04.2009 г.) и И.Л.Ц. (внучка).
На 09.09.2012 г., видно от Удостоверение за наследници Изх.№
120890/20.03.2013 г. е починала З. Д. Ц., която е оставила като наследници П. Ц.
П. (син-починал на 29.06.2009 г.), И. М. И. (брат-починал на 24.06.2011 г.) и Л.
И. М. (племенник – починал на 24.04.2009 г.)
На 18.11.2013 г. от издадено на В. Билевска Удостоверение за търпимост
№ 481 от Район Приморски към Община Варна /л. 51 ВРС/ е установено, че за
строежи завършени в периода от 1996 г. до 1998 г.: Жилищна сграда, на три етажа
със ЗП – 59.22 кв.м. и Жилищна сграда, на два етажа със ЗП – 20.77 кв.м. с обща
РЗП – 211.20 кв.м., започнати с Разрешение за строеж № 9/03.02.1992 г. за гараж
/попадащ под триетажна сграда/, Разрешение за строеж № 50/02.07.1992 г. за вилна сграда и Разрешение
№ 100/30.12.1992 г. за пристройка и надстройка на съществуваща вилна сграда и
завършени в периода от 1996 г. до 1998 г. в отклонение от издадените строителни
книжа, находящи се в ПИ 10135.2564.734 /УПИ XIV-2529, кв. 40/ по плана на Вилна
зона гр. Варна, са налице условията за приложимост на § 127, ал. 1 от ПЗР от
ЗИД на ЗУТ – т.е. строежът е търпим.
От тези доказателства се
установява, че през 1972-1973 г. З. Д. Ц. и Ц. П. Ц. са придобили и реално
обособили парцел XVII-1141 в кв. 40 по плана на Вилна зона Варна, м-ст
„Евксиноград“ от 1000 кв.м. и насажденията върху него. В периода 1973 г. – 1992
г. са строили в имота, като през 1992 г. са им издадени разрешения за строеж
преди и след като са продали на А. М. В. идеални 374/1000 ид.ч. от земята,
която впоследствие са разделили с договор за доброволна делба, заедно с
построените върху нея сгради. Към датата на делбата – 04.09.1992 г. в имота на
З. Д. Ц. и Ц. П. Ц. вече са били построени вилна сграда състояща се от изба,
етаж и мансарден етаж, както и лятна кухня. Започнало е изграждането на гараж.
С последващо издадените разрешения за строеж е продължило надстрояването на
тези обекти през 1993 г. и следващите години. Към 2004 г. строителството вече е
било завършено и З. Д. Ц. и синът и́ П. Ц. П. (като наследник на баща си Ц.
П. Ц.) са продали на А.Р.Е. вилна сграда състояща се от: етаж и мансарден етаж,
лятна кухня, на застроена жилищна площ 57.16 кв.м. и изба с площ от 7.85 кв..м.,
находяща се в западната част на дворното място, в което е построена сградата,
заедно с ½ ид.ч. от това дворно място, цялото с площ от 626 кв.м.
Страните са разпределили ползването на имота, като продавачите ще ползват
източната част от дворното място, а купувачката западната част. Продадените на А.Р.Е.
вилна сграда и лятна кухня не са предмет
на настоящото производство за делба, доколкото са други сгради, които се намират в западната част на дворното място.
Тези сгради, заедно с останалите сгради в тази част на дворното място са
вписани в Кадастъра с идентификатори 10135.2564.734.1, 10135.2564.734.2,
10135.2564.734.3, 10135.2564.734.6. (видно от Скица № 2987/30.01.2014 г. на л.
17 ВРС) След продажбата през 2004 г. в дворното място е изградена ограда, която
го разделя на две, така както страните са разпределили ползването помежду си.
Процесните обекти са останали в източната част на имот с идентификатор
10135.2564.734 и са обозначени с идентификатори 10135.2564.734.4 и
10135.2564.734.5. След издаването на удостоверението за търпимост имотите са
записани с идентификатори 10135.2564.734.5 и 10135.2564.734.7 (видно от Скица №
5045/20.02.2014 г. на л. 50 ВРС)
В тази връзка и доколкото
няма данни по делото за извършени строежи (има само данни за предприети
процедури по узаконяване през 2004 г. на вече построеното) от праводателите на И.Ц.
и В. Б. след покупко-продажбата през 2004 г., то ответницата А.Р.Е. няма права на собственост върху процесните обекти по силата на
приращението или друг придобивен способ. Същата притежава ½ ид.ч. от
дворното място, но то не е обект на
делба в настоящото производство.
С Определение № 20 от
20.01.2017 г. по ч.гр.д.№5364/2016 г., I г.о. на ВКС е прието, че може да се
иска делба на една от сградите, построени върху един парцел, между
съсобствениците на тази сграда и че в този случай ще се подели между
съсобствениците само сградата и припадащата й се част от парцела. От значение е
дали се иска делба на отделен обект на собственост, заедно с припадащите му се
идеални части от общите части. За редовността на исковата молба в подобна хипотеза
е достатъчно ищецът да сочи кои са съсобствениците на обекта на собственост,
чиято делба иска (и чрез какъв правен способ са придобили собствеността). Участието на останалите съсобственици на
дворното място, както и на собствениците на останалите сгради в имота в подобна
хипотеза не е задължително и не е необходимо даване на указания за
конституирането им.
Предвид горното А.Р.Е. не
притежава права на собственост върху делбените имоти, независимо че има права на собственост
върху дворното място и следва да бъде изключена
от делбата, защото няма качеството съделител. Спрямо нея производството следва
да се прекрати.
По отношение на правата на
съделителите И.Ц. и В. Б. се установява от представените удостоверения за
наследници и удостоверение за граждански брак на В. Б. с П. Ц. П., че от
процесните недвижими имоти по наследяване ищцата
И.Ц. притежава 7/8 ид.ч., а ответницата В. Б. 1/8 ид.ч., поради следното: През 1972 г. З. Д. Ц.
и Ц. П. Ц. придобиват дворното място по силата на покупко-продажба, след като
през 1973 г. реално го разделят. След придобиването са построени процесните
имоти. На 17.10.1994 г. умира Ц. П. Ц.. Той оставя като наследници съпругата си
З. Д. Ц. и синът им П. Ц. П., които наследяват процесните имоти съответно при
квоти ¾ ид.ч. за съпругата и ¼ ид.ч. за сина, доколкото по време
на брака съпрузите са били в режим на СИО след влизане в сила на СК /85 г./ На
13.03.2009 г. П. Ц. П. сключва граждански брак с В. Билевска, след което на
29.06.2009 г. умира и оставя като наследници съпругата си и майка си, доколкото
няма родени деца. Съпругата му наследява половината от наследството по реда на
чл. 9, ал. 2 ЗН заедно с възходящата (в случая майката З. Ц.), защото същото е
открито преди навършването на десет години от сключване на брака. В този смисъл
В. Б. наследява половината от ¼ ид.ч., а именно 1/8 ид.ч. от процесните
имоти а Златка Ц. наследява 1/8 ид.ч., които прибавя към вече притежаваните от
нея след смъртта на съпруга и́ ¾ ид.ч. и става собственик на 7/8
ид.ч. На 26.04.2009 г. умира Л. И. М., който е племенник на З. Ц.. Той оставя
като единствена наследница дъщеря си И.Л.Ц.. На 24.06.2011 г. умира брата на З.
Ц. – И. М. И. (бащата на Л. И. М. и дядо на И.Л.Ц.). На 10.09.2012 г. умира З.
Д. Ц., която оставя като единствен жив наследник внучката на брат си – И.Л.Ц.,
която спрямо нея се явява низходяща по съребрена линия от IV степен. Тя е
заместила починалите преди нея Л. И. М. (неин баща) и И. М. И. (неин дядо –
брат на З. Д. Ц.) съгласно чл. 10, ал. 1 ЗН. Преживялата съпруга на И.М. И. – Н.
И. Ц. не наследява З. Д. Ц.. Тя не може да замести починалия си съпруг, защото
не се явява низходящ на З. Д. Ц..
По
отношение на имотите, за които се иска допускане на делба, съдът приема
следното:
От допуснатата пред първата
инстанция СТЕ и уточненията на вещото лице в съдебно заседание, както и от
допуснатата пред въззивната инстанция допълнителна СТЕ се установява, че в
източната част на процесния поземлен имот с идентификатор 10135.2564.734 могат
да се обособят три самостоятелни обекта:
- 1. „Хангар, депо, гараж“,
брой етажи – 1, със ЗП от 47 кв.м., с граници: на изток - с улица № 15, на
запад - с реална западна част от имота, отделена с масивна ограда, на север - с
ПИ с идентификатор 10135.2564.732, на юг - със складово помещение (проход) и
първи жилищен етаж, ведно с 15,16 % ид.ч. от прилежащия терен от ПИ с идентификатор
10135.2564.734. Гаражът има вход към улицата;
- 2. „Жилище, апартамент“
със ЗП от 68 кв.м., едно ниво, с граници: на изток - с улица № 15, на запад -
със складово помещение (проход), на север - с гараж, на юг - със свободното
незастроено дворно място в източната част на ПИ и граничещ отгоре с втори
жилищен етаж, ведно със складово
помещение (проход) със ЗП от 8 кв.м. с граници: на изток - с първи жилищен
етаж, на запад - с реална западна част от имота, отделена с масивна ограда, на
север - с гараж, на юг - със свободното незастроено дворно място от източната
част на поземления имот и граничещ отгоре с втори жилищен етаж., ведно с (общо
за жилището и склада) 24,52 % ид.ч. от прилежащия терен от ПИ с идентификатор
10135.2564.734. Етажът се състои от следните помещения: антре,
дневна с кухненски тракт, две спални и санитарно помещение (баня и тоалет).
Първият жилищен етаж има вход на нивото на двора;
- 3. „Жилище, апартамент"
на две нива /заемащ етаж 2, ЗП от 94 кв.м. и етаж 3 (тавански) със ЗП 85 кв.м./,
РЗП 187 кв.м., с граници: на изток - с улица № 15, на запад - с реална западна
част от имота, отделена с масивна ограда, на север - с въздушно пространство
над гараж, на юг - със свободното незастроено дворно място от източната част на
поземления имот и граничещ отдолу с първи жилищен етаж, ведно с 60,32 % ид.ч. от прилежащия терен от ПИ с идентификатор
10135.2564.734. Вторият етаж се състои от антре, дневна,
кухня, спалня, коридор, балкон и санитарно помещение (баня и тоалет). Третият
етаж се състои от антре, две спални, коридор, балкон, тераса и санитарно
помещение (тоалет). Във втория жилищен етаж се влиза посредством външна
стоманобетонена стълба. До третия етаж се влиза посредством вътрешно
стоманенобетонено стълбище, което се намира на втория етаж.
Складовото помещение следва
да се счита прилежащо към жилището
на първия етаж, доколкото не може да се обособи като самостоятелен обект,
каквото е и становището на вещото лице в открито съдебно заседание пред първата
инстанция.
Вещото лице е извършило
оглед на място в имота и е индивидуализирало обектите. Същите не съответстват на отразяванията в
Кадастралната карта. Установява се по делото, че от СГКК отказват да направят
поправка на кадастралната карта, а в кметство „Приморски“ отказват да издадат
коригиращо удостоверение за търпимост, след като няма съгласие на всички
съсобственици.
В Определение № 464 от 26.22.2010
г. по ч.гр.д.№ 455/2010 г., II
г.о. на ВКС се приема, че кадастралната карта има информативно значение и от
тази гледна точка фактът дали и как даден имот е отразен в кадастралната карта,
няма пряко действие върху действително притежаваните вещни права. От изложеното
следва, че индивидуализацията на недвижим имот в делбеното производство
съобразно кадастралните данни не е част от изискванията за редовност на
исковата молба. Данните могат да бъдат събрани в хода на процеса, както чрез
представяне на скица, установяваща как имота е заснет и нанесен в кадастралната
карта, така и чрез други доказателствени средства – например съдебна
експертиза, а могат да бъдат изискани и служебно от съда с оглед задължението
на съда да отрази в решението си индивидуализацията на имота както по документи
за собственост, така и по кадастрална карта. Дори имотът да не е заснет в
кадастралната карта, то с оглед на нейното информативно значение това не може да се отрази върху притежанието на
вещни права и в делбеното производство съдът дължи произнасяне налице ли е
съпритежание на правото на собственост в границите, установени от документите,
удостоверяващи придобивното основание. В Решение № 473 от 09.10.2010 г. по
гр.д.№ 285/2010 г., II г.о.
на ВКС се приема, че във всички случаи в съдебното решение, с което се допуска
делбата на недвижими имоти се отразява не само тяхната индивидуализация по
исковата молба, но и индивидуализиращите им белези към настоящия момент,
установени от доказателствата по делото-скица според ПУП, КК или експертно
заключение. В практиката си ВКС приема още, че имотът следва да бъде допуснат
до делба с оглед актуалния му регулационен статут и при идентифициране по
действащата кадастрална карта на населеното място. При извършването на тази
преценка обаче съдът следва да отчете и дали е налице несъответствие между действителното правно положение и отразеното в
кадастралната карта, доколкото е възможно имотът да не е нанесен в
кадастралната карта като самостоятелен, при което следва да има предвид, че
подобно несъответствие няма правопораждащо или правопрекратяващо действие.
/Така Решение № 81 от 17.02.2012 г. по гр.д.№ 506/2011 г., I г.о. на ВКС и Решение № 246 от 25.10.2012
г. по гр.д.№ 289/2012 г., II
г.о. на ВКС/.
Основен принцип в делбеното
производство е, че имуществото, предмет на делбата, следва да бъде допуснато до
делба според състоянието, в което се намира към момента на приключване на
устните състезания в инстанцията по същество. Регулационният статут на
недвижимия имот е определящ за състоянието на имота елемент, имащ значение за
неговата индивидуализация, вкл. от гледна точна на предназначение и площ на
имота, както и за лицата, между които имотът е съсобствен с оглед правното
действие на регулацията. Нанасянето на имота в кадастралната карта обаче при
наличие на посоченото по-горе несъответствие не може да обоснове извод за липса
на съсобственост, нито извод за настъпила такава промяна, която да обуслови
недопустимост на иска за делба. Ако след предявяване на иска за делба, вкл. в
производството пред въззивната инстанция бъде установено, че са настъпили
промени в състоянието на имота по причина промяна в регулационния му статут или
нанасяне в кадастрална карта, съдът е длъжен при наличие на отклонение по
отношение на площта на имота да даде указания за надлежна индивидуализация на
имота по действащия регулационен план и кадастрална карта, но само доколкото при това последващо нанасяне на имота същият не се
променя съществено. При съществени промени, засягащи площта и общата
конфигурация на имота, вкл. при извършено обединяване на няколко имота, сред
които и процесния, съдът следва да
извърши преценка за правните последици на така извършените промени по
отношение на правото на собственост върху имота, заявен за делба.
Няма спор, че при влязла в
сила КК индивидуализацията на урегулираните и неурегулираните имоти се извършва
по кадастралните данни. /Така Определение № 464 от 26.11.2010 г. по ч.гр.д.№ 455/2010
г., II
г.о. на ВКС./ В настоящото производство, обаче, случаят е особен, доколкото индивидуализираните на място от вещото лице
недвижими имоти не съответстват на
отразяванията в кадастралната карта, като разликите са съществени. Това прави
индивидуализирането на процесните обекти на съдебна делба чрез посочването на
идентификатори невъзможно, доколкото се установява, че гаражът е заличен като
самостоятелен обект в Кадастъра, а един от отразените там самостоятелни обекти
не отговаря на благоустройствените изисквания за самостоятелност. Същевременно,
съобразно посочената по-горе съдебна практика, не може да бъде отречено правото
на делба на недвижимите имоти, само защото не са отразени коректно в Кадастъра.
Ако актуалното състояние на имота не може да се установи със скица и
удостоверение за идентичност, то може да бъде установено като се ползва вещо
лице, както е и сторено в настоящото производство.
Предвид всичко гореизложено
настоящият състав счита, че следва да бъде допусната делба на процесните имоти,
като същите се индивидуализират съобразно геодезическото заснемане (л. 217 ВРС),
допълнителното заключение на вещото лице и приложенията към него. В хода на
производството по делба във втора фаза могат да настъпят изменения, като
имотите бъдат коректно отразени в Кадастъра със съответните идентификатори и
това обстоятелство ще може да бъде съобразено от съда при извършването на
делбата.
Поради несъвпадане на
изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд постановеното
решение следва да се отмени изцяло и вместо него да се постанови друго, с което
да се прекрати производството спрямо А.Е. и процесните имоти да бъдат допуснати
до делба между съделителите И.Ц. и В. Билевска.
Съгласно разпоредбата на чл.
355 ГПК разноски не се присъждат в първата фаза на делбата.
Водим
от горното, настоящият състав на Варненския окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение
№ 2838 от 25.06.2019 г., постановено по гр.д. № 2302/2014 г. по описа на ВРС,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕКРАТЯВА
производството по делото по отношение на конституираната като съделител А.Р.Е.,
ЕГН **********.
ДОПУСКА
ДО ДЕЛБА между съделителите при квоти: 7/8 ид.ч. за И.Л.Ц., ЕГН: ********** и 1/8
ид.ч. за В.Б. – Ц., родена на *** г., следните недвижими имоти, находящи се
в гр. Варна, ул. „18-та“ № 13, поземлен имот с идентификатор 10135.2564.734
по КК и КР, одобрени със Заповед
РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, а именно:
1. „Хангар, депо, гараж“, брой етажи – 1,
със ЗП от 47 кв.м., с граници: на изток - с улица № 15, на запад - с реална
западна част от имота, отделена с масивна ограда, на север - с ПИ с
идентификатор 10135.2564.732, на юг - със складово помещение (проход) и първи
жилищен етаж, ведно с 15.16 % ид.ч. от прилежащия терен от ПИ с идентификатор
10135.2564.734. Обектът е отразен с контур в червен цвят по Приложение № 1 /л.
50 ВОС/ към ССЕ;
2. „Жилище, апартамент“ със ЗП от 68
кв.м., едно ниво, с граници: на изток - с улица № 15, на запад - със складово
помещение (проход), на север - с гараж, на юг - със свободното незастроено
дворно място в източната част на ПИ и граничещ отгоре с втори жилищен етаж, ведно със складово помещение (проход)
със ЗП от 8 кв.м. с граници: на изток - с първи жилищен етаж, на запад - с
реална западна част от имота, отделена с масивна ограда, на север - с гараж, на
юг - със свободното незастроено дворно място от източната част на поземления
имот и граничещ отгоре с втори жилищен етаж., ведно с (общо за жилището и
склада) 24.52 % ид.ч. от прилежащия терен от ПИ с идентификатор 10135.2564.734.
Етажът се състои от следните помещения: антре, дневна с кухненски тракт, две
спални и санитарно помещение (баня и тоалет). Обектите са отразени с контур в
оранжев и зелен цвят по Приложение № 1 /л. 50 ВОС/ към ССЕ;
3. „Жилище, апартамент" на две нива /заемащ
етаж 2, ЗП от 94 кв.м. и етаж 3 (тавански) със ЗП 85 кв.м./, РЗП 187 кв.м., с граници:
на изток - с улица № 15, на запад - с реална западна част от имота, отделена с
масивна ограда, на север - с въздушно пространство над гараж, на юг - със
свободното незастроено дворно място от източната част на поземления имот и
граничещ отдолу с първи жилищен етаж, ведно с 60.32 % ид.ч. от прилежащия терен
от ПИ с идентификатор
10135.2564.734. Вторият етаж се състои от антре, дневна,
кухня, спалня, коридор, балкон и санитарно помещение (баня и тоалет). Третият
етаж се състои от антре, две спални, коридор, балкон, тераса и санитарно
помещение (тоалет). Обектите са отразени с контур в син цвят по Приложение № 2
/л. 51 ВОС/ и Приложение № 3 /л. 52 ВОС/ към ССЕ.
Геодезическо заснемане на вещото лице на л. 217 от
гр.д. № 2302/2014 г. на ВРС, Приложение № 1 на л. 50, Приложение № 2 на л. 51 и
Приложение № 3 на л. 52 на вещото лице към ССЕ по в.гр.д. № 1813/2019 г. на
ВОС, приподписани от съда, съставляват неразделна част от настоящото Решение.
нЕ
ПРИСЪЖДА разноски в производството.
Решението,
в
частта, с която е допусната делбата, подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му на
страните, при условията на чл. 280 ГПК, а в частта, с която е прекратено
производството по делото спрямо А.Е., подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕПИС от
решението да се обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.