№ 324
гр. Варна, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Ралица Ц. Райкова
мл.с. Гинка Т. Иванова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20243100502235 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба вх. № 75797/24.09.2024г.
/вх. No на ВРС/, подадена от В. М. М.,, ЕГН **********, с адрес: ****, срещу
решение № 3081/13.08.2024г., постановено по гр.д.№ 10115/2023г. по описа на
ВРС, с което е признато за установено между страните, че жалбоподателят
дължи на ищеца „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс-Г, бул. „Владислав Варненчик“
№258, на основание чл. 415 ал. 1 т. 1, вр. с чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. чл. 200 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, сумата в размер на 1046,93лв. /хиляда
четиридесет и шест лева и деветдесет и три стотинки/ – главница
представляваща стойност на начислена такса достъп, изчислена на база
предоставена мощност за периода от 01.12.2022г.-31.03.2023г. за обект с
абонатен № ******* и клиентски № **********, за обект в гр. Долни Чифлик,
ведно със законната лихва от 15.05.2023г. до окончателното плащане на
главницата, сумата в размер на 16,79лв. (шестнадесет лева и седемдесет и
девет стотинки) – лихва за забава за периода от 24.01.2023г.-31.03.2023г., за
1
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК по ч.гр.д. №6026/2023 г. по описа на ВРС, 12 състав.
Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно, както и постановено при нарушение на
процесуалните правила. Счита, че ищецът не е провел главно и пълно
доказване на твърдението си, че заявената, договорена и предоставена
мощност в процесния период е била 312 кВт.След като съоръженията били
демонтирани, то достъп не би могъл да бъде осигурен по което и да е време.
Демонтажът на съоръженията било действие, което могат да извършат само
служители на ЕРП, което недвусмислено сочело, че дружеството само било
прекъснало тази възможност на абоната, но неоснователно продължавало да
иска заплащане на цена за достъп по мощност, която не била действително
заявена и предоставената в обекта. Оспорва изводите на ВРС. Пояснява, че
оспорва размера на посочената от ищеца предоставена мощност, а не
обстоятелството, че е бил потребител на ел.енергия до момента на
разединяване на обекта от РОС. В предходни дела и в настоящото дело вещи
лица били обосновали убедително и точно защо считат, че предоставената
мощност не можело да е повече от 50/60 или 86 кВт /в различните
експертизи/, което не било взето предвид от нито един от разглеждащите
споровете състави. Вещото лице било посочило максималните мощности,
които могат да понесат съответните съоръжения, а именно - трафомашина,
собственост на потребителя - 86 кВт и разпределителната уредба средно
напрежение в трафопоста, собственост и отговорност на Енерго-про /стр.5 от
експертизата - 286 кВт/, както и мощността, която би могла да премине
безразрушително през токовите измервателни трансформатори, собственост
на дружеството, които вече не са на място/стр. 8/, но не и действително
предоставената мощност в обекта, която както било видно от експертизата не
можело да бъде повече от 86 кВт. От експертизата се установявало още, че
ищецът бил изчислил твърдяната от него „предоставена мощност" в обекта по
максималната мощност, която би понесло неговото присъединително
съоръжение, което противоречало на логиката на правилата за
присъединяване и наредбата. Дори и в този случай, вещото лице сочело по-
нисък размер на безразрушителната мощност - 298, а не 312 кВт. Позовава се
на процесуално нарушение, допуснато от първоинстанционния съд. Сочи, че
още с отговора на исковата молба е навел твърдения, че с писмено изявление е
2
поискал намаляване на осигурената мощност. За установяване на твърдението
бил направил искане по чл.192 ГПК за снабдяване с документи от
„Електроразпределение Север" АД, като дружеството било предоставило
документи, от които нямало данни за такова заявено намаляване. В нарушение
на производствените правила, съдът приел, че е настъпила преклузия за
повторно искане по чл. 192 ГПК вр. чл. 87 от ГПК, въпреки твърденията на
жалбоподателя за укриване на документи и представено косвено
доказателство за съществуването на такова заявление, направени след като
ЕРП-Север не е посочило документи и след като вещото лице не е успяло да
се снабди с такава инфармация от ЕРП-Север. Съдът не допуснаl и не изискал
по чл. 87 вр. чл. 192 ал.З от ГПК липсващите в преписката, представена от
ЕРП, документи. Вместо това, съдът приел, че „и целените да бъдат доказани
чрез него факти не са установени", поради настъпила според него преклузия.
В с.з. при изслушване на допълнителната експертиза, жалбоподателят
представил косвено доказателство за наличие на такъв документ, а именно:
Писмо изх. № 5579304/22.02.2021 год. от ЕРП-Север, с което бил уведомен
предходният собственик на имота ПК С. К. чрез представляващия го В. М. М.
- ответника, за подадено от него искане за намаляване на предоставената в
обекта мощност - 10 кВт и 30 кВт за месеците юли и август. Уточнил пред
съда, че това заявление било подадено заедно с това за смяна на титуляра и
било с вх. № 5579304/05.11.2020 год. Така се установило, че третото лице не е
представило всички относими към заявената и предоставена мощност в
обекта документи, които се намират у него. Излага, че по делото не се
представили документи за предходни собственици, установяващи заявена
мощност в обекта или договорена такава. След приключване на делото пред
първата инстанция, жалбоподателят получил нова фактура №
**********/12.09.2024г. за предоставени в обекта с кл. № **********
(процесния обект) мрежови услуги за месец август 2024 година, от която било
видно, че вместо 268, 22 лева с ДДС за месеците с 31 дни, както е било до
сега, била начислена сумата от 54,25 лева с ДДС или, изчислено по цената на
КЕВР към относимия период за 50 кВт, а не за 312 кВт. Жалбоподателят не
бил подавал никакви заявления в този смисъл и не ставало ясно как от 312 кВт.
започнали да му начисляват 50 кВт. След приключване на делото в първа
инстанция, жалбоподателят подал и Жалба до КЕВР за укриването на
документи и злоупотреба с монополно положение във връзка с начисляваните
3
му стойности за 312 кВт на ден за процесния обект. В отговор на жалбата,
Енерго -про Продажби АД посочили, че нямат касателство към определянето
на мощността, но че при тях се намирал Договор с М. от 06.11.2020г. Твърди,
че не бил уведомен за такъв договор и не бил представен по делата.
Обобщава, че установено било, че през процесния период в обекта нямало
никакво потребление. Обектът бил разединен от електрическата мрежа на
доставчика на ел.енергия на 22.02.2022 година, а и преди това, видно от
представения от самия ищец протокол, т.к. сградата била негодна за нуждите,
за които била закупена, дори била разрушена. Ответникът преустановил
дейност в обекта и не ползвал ел. енергия, както и каквито и да било услуги на
електроразпределителни предприятия и доставчици на ел.енергия, което се
признавало и от самия ищец. Дори и да приеме, че потребителят бил задължен
да заплаща мрежова услуга върху предоставената му мощност, такава не била
установена по делото и не можело да бъде опредЕ. цената на услугата достъп
до ел. мрежа. Отправя доказателствени искания и моли за отмяна на
решението и за отхвърляне на претенцията й, както и за присъждане на
разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с
който се сочи, че жалбата е неоснователна, а постановеното решение правилно
и законосъобразно. По делото нямало спор, че процесният обект бил
присъединен към електроразпределителната мрежа на база предоставена
мощност от 312,00 кВтч. След като било безспорно, че ответникът е бил
абонат на дружеството, за него възниквало и задължението по заплащане на
потребяваните услуги за ел. енергия и мрежови услуги. В чл. 91, ал.1 вр.чл.92,
т. 4 и чл. 83, ал.1, т.6 вр. ал. 2 ЗЕ било предвидено, че продажбата и преноса на
електрическата енергия се извършват със сделки по регулирани от комисията
цени, по свободно договорени цени между страни и на организиран пазар на
електрическа енергия, като страни по тях са общественият доставчик на
електрическа енергия и потребителят- краен клиент. Сочи, че в случая,
ответникът не е навел твърдения, респ. ангажирал доказателства да е сключил
за процесния обект договор с търговец на ел.енергия по свободно договорени
цени, при което в срок до 30.06.2021г. тази доставка се осъществявала от
доставчика от последна инстанция и без наличието на сключен типов договор.
Чл.29 от ПТЕЕ /ДВ бр.40 /2020г., в сила от 05.05.2020г. предвиждал,, че
мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху
4
фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със
средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на
измерване, определени в съответствие с правилата по чл.83, ал.1, т. 6 от ЗЕ и
договорите по чл. 11, т.1, 2 и т.З по утвърдените от комисията цени, като
клиенти и производители, присъединени към електропреносната мрежа,
дължат утвърдени цени за достъп, за пренос, за други мрежови услуги, които
заплащат на независимия преносен оператор. Цената за достъп и/или за
пренос през електроразпределителната мрежа за процесния период била
опредЕ. по т.7.3.2. от решение на КЕВР No Ц – 29 /01.07.2020г. и тя била в
размер на 0,2053 лв./кВтч. През процесния период ответникът бил
присъединен към електроразпределенителната мрежа, следователно на
основание чл. 29 ПТЕЕ, същият дължал заплащане на мрежовата услуга
„достъп", след като за процесния период нямало данни електрозахранването
да е било преустановено, респ. СТИ да е демонтирано. Съгласно
нормативната уредба и Решенията на КЕВР цената за достъп до
електроразпределителната мрежа се формирала на база на предоставената и
заявената от клиента мощност при небитови клиенти и не зависела от
консумацията на електроенергия в обекта на клиента. При предоставена
техническа възможност за потребяване на електрическа енергия било реално
възможно да се ползва договорената мощност, което правел възможен и
достъпът до електроразпределителната мрежа, поради което и цената за
мрежова услуга „достъп" била дължима.
Ответникът не бил предприел действия и не бил подавал заявления за
намаляване на първоначално заявената от него мощност от 312,00 кВт.
Твърдения и доказателства в тази насока не били събрани в хода на
производството по делото. Позовава се на решение No 391/28.03.2023г.,
постановено по в.гр.д. № 136/2023г. по описа на Окръжен съд гр. Варна, с
което било потвърдено Решение № 3262/31.10.2022 год. по гр. дело №
16485/2021 год. по описа на PC-Варна, с което със сила на пресъдено нещо
били разрешени всички наведени и в настоящия спор правни и фактически
твърдения относно съществуването на спорното право и същите не следвало
да бъдат пререшавани по различен начин. Съдът бил приел, че за процесния
период собственият на ответника имот - обект на потребление бил
присъединен към електроразпределителната мрежа, т. е. същият имал правото
да я използва при предоставената до обекта мощност и на осн. чл. 29, ал. 1-3,
5
вр, с чл. 28, ал. 1 от ПТЕЕ, ответникът в качеството си на потребител на ел.
енергия и мрежови услуги за небитови нужди, дължал на „Енерго - Про
Продажби" АД цената за предоставената му мрежова услуга „достъп до
електроразпределителната мрежа". Моли решението да бъде потвърдено и за
присъждане на разноски за въззивната инстанция.
С определение No 5135/ 21.11.2024г. въззивната инстанция е
констатирала, че исковата молба не отговаря на изискванията за редовност,
като съдът е дал надлежни указания за изпълнение на ищеца. С молба с вх. No
31562 / 09.12.2024г. нередовностите са отстранени, като ищецът е направил
уточненията и е приложил писмените доказателства, които съдът е указал на
страната да представи. Сочи, че сумата, която се претендира за плащане по
фактура No ********** / 14.03.2023г. е в размер на 242,47 лв. Периодът, за
който се претендира сумата от 16,79 лв., представляваща дължимата лихва за
забава е от 24.01.2023г. до 31.03.2023г., като се сочи начин на изчисляване.
Формулиран е и надлежен петитум, съответстващ на характера на
производството, а именно установителен иск след заповедно производство.
В открито съдебно заседание, за въззивника и за въззиваемата страна се
явяват процесуални представители, които поддържат депозираната въззивна
жалба, респ. отговора към нея и отправят искания за отмяна, респ. за
потвърждаване на постановеното първоинстанционно решение. И двете
страни представят списъци с разноски и отправят възражения за прекомерност
на адвокатското възнаграждение.
За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав
съобрази следното:
Първоинстанционното производство пред РС –Варна е образувано по
предявени от „Енерго –Про Продажби“ АД срещу В. М. М. кумулативно
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземане за
ищеца за следните суми: сумата в размер на 1046,93лв. (хиляда четиридесет и
шест лева и деветдесет и три стотинки) – главница представляваща стойност
на начислена такса достъп, изчислена на база предоставена мощност за
периода от 01.12.2022г.- 31.03.2023г. за обект с абонатен № ******* и
клиентски № **********, за обект в гр. Долни Чифлик, ведно със законната
лихва от 15.05.2023г. до окончателното плащане на главницата, сумата в
6
размер на 16,79лв. (шестнадесет лева и седемдесет и девет стотинки) – лихва
за забава за периода от 24.01.2023г.-31.03.2023г., за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №6026/2023 г. по
описа на ВРС, 12 състав.
Ищцовото дружество твърди в исковата молба и трите последващи
уточнителни молби, че ответникът има качеството «небитов клиент» по
смисъла на пар 1, т.33а от ПЗР към ЗЕ, тъй като обектът се ползва за небитови
нужди. Счита, че между ищеца като доставчик от последна инстанция и
ответника като собственик на обекта за процесния период е налице
облигационно правоотношение за доставка на ел. енергия, като на 05.11.2020 г.
от ответника било депозирано заявление за достъп и пренос на ел. енергия
през електроразпределителните мрежи на «Електроразпределение Север» АД
при ОУ, като от становище от 16.11.2020 г. е видно, че е предоставен достъп за
обекта с кл. номер **********. В уточнителната молба от 23.08.2023г. се
поддържа, че главницата представлява сбор от задължения за мрежови услуги
– ''достъп средно/ ниско напрежение / предоставена мощност по брой дни/''.
Счита, че основанията за дължимост на мрежови услуги, цена задължения към
обществото и акциз от крайни клиенти са нормативно въведени, а доставчикът
на електрическа енергия е нормативно овластен да ги събира от крайните си
клиенти, съгласно ПТЕЕ. Излага, че цената се определя от методика, приета от
КЕВР, а ел. енергията се измерва от собственика на средствата за търговско
измерване разпределителното дружество – оператор на разпределителната
мррежа за лицензионната територия. По отношение на дължимоста на
мораторната лихва, сочи, че доколкото ответникът не е заплатил задължението
до падежа на издадените фактури – №**********/13.01.2023г.; № **********
/14.02.2023г., №**********/14.03.2023г. и №********** / 12.04.2023 г. , то той
дължи лихва. Иска уважаване на предявените искове. В откритото съдебно
заседание ищецът уточня, че предоставената мощност е 312 kW
претендираните стойности са получени като тази мощност е умножена по
броя дни и цената, опредЕ. от КЕВР за мрежовата услуга.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, с който я оспорва като неоснователна. Счита, че не дължи
суми на ищеца. Излага, че не е ясно каква е твърдяната от ищеца
„предоставена мощност“ и как е опредЕ.. Намира, че претенцията не е
индивидуализирана- не е ясно на какво основание е определен размера на
7
задължението по всяка фактура;от какви компоненти е формирана стойността;
не е уточнено каква мощност е предоставена в обекта. Поддържа, че
предпоставка за заплащане на мрежови услуги е да са налице фактурирани,
респ. ползвани количества активна ел. енергия, докато в процесния период и
процесния обект не е имало потребление на ел. енергия. Излага, че от
м.02.2022 г. имотът е разединен от електрическата мрежа на доставчика, тъй
като сградата е негодна за целите, за които е закупена. Оспорва претенцията
по размер, като навежда твърдения, че консуматорите в обекта са предвидени
общо за мощност от 30квт и е невъзможно да се използва по-голяма мощност.
Излага, че електроизмервателната група на обекта се намира в трафопост,
собственост на ЗП В. М., който обаче е захранвал и други обекти.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл.260 и
чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника
такива се свеждат до неправилност на изводите на съда относно
предоставената мощност.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява частично
основателна, при прието за установено следното от фактическа и правна
страна:
От фактическа страна:
Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване между
страните, че
ответникът е собственик към процесния период на обект с абонатен №
******* за обект в гр. Долни Чифлик, както и че през м.11.2020г. ответникът е
8
подал искане за предоставяне на услуги достъп и пренос на ел. енергия през
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“ АД при
ОУ за процесния имот с предназначение на обекта „стопанска дейност“.
Видно от представеното заявление 5579286/05.11.2020г. ответникът е
поискал за съществуващия обект, с аб. № ******* да се предоставят услугите
достъп и пренос на ел. енергия чрез електроразпределителната мрежа на
ищеца при Общи условия за обект склад във фуражен цех. Във връзка с това
заявление „Електроразпределение Север“ АД е изпратило потвърждение от
13.11.2020г., че за обекта е предоставен достъп до електроразпределителната
мрежа. Към потвърждението е приложен списък, в който е посочено
наименованието на обекта и мястото на измерване на ел.енергия, като са
описани характеристиките на токовите трансформатори, напреженовите
трансформатори, константата на измервателната група /400/ и типа на
електромера /МТ830 с фабр.№ ***************, монтиран в ТП/.
Ангажиран е Констативен протокол № 5197449/22.02.2022г., от който се
установява, че служители на „Електроразпределение - Север" АД са
извършили техническа проверка на измервателната група на процесния обект
на потребление с аб. № *******. Посочено е, че абонатът е изключен от РОС.
В резултат от извършената проверка са вписани параметрите на елементите на
измервателната групаелектромер тип МТ830 с фабр.№ *************** и
неговите показания за дневна ,нощна и върхова в права посока, токови
трансформатори с номинален ток 10/5/5 и напреженови трансформатори с
номинално напрежение 20/0.1, при посочена обща константа на
измервателната група-400. Протоколът е подписан от ответника в качеството
на клиент.
Между страните няма спор, че в процесния обект за процесния период
няма потребление на ел. енергия.
Ищецът е представил фактури, касаещи претендираната стойност на
мрежовата услуга – **********/13.01.2023г. за периода м.12.2022г. на
стойност 268,22лв., **********/14.02.2023г. за м.01.2023г. на стойност
268,22лв., **********/14.03.2023 г. за м.02.2023г. на стойност 242,27лв.,
**********/12.04.2023 г. за м.03.2023г. на стойност 268,22лв.
Ответникът е представил фактура № 2324/27.07.2015г. с получател ПК
„С. К.“ с МОЛ В. М. за силов маслен трансформатор 100 Кva и Фактура №
9
565/03.10.2019г. с доставчик ПК С. К. и получател ответникът на стойност
16800 с ДДС за трансформатор 100кВА 20/0.4, РОС и мрежа за високо
напрежение ТМ-заводски № 128741/1989г.
В изпълнение на задължението си по чл. 192 от ГПК третото
неучастващо по делото лице „Електроразпределение Север“ АД да представи
всички документи по присъединяване към мрежата от предходния собственик,
същото е представило единствено като относимо описаното по-горе заявление
5579286/05.11.2020г. и потвърждението към него.
По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза / СТЕ/, от която
се установява, че към момента на посещение на имота от експерта на място е
трансформаторна машина, като описаната във фактурата предоставена от
ответника. Посочено е, че на място са изградени присъединителни
съоръжения, но не работят, тъй като СТИ са демонтирани. Към момента на
посещението имотът е бил изключен от РОС / разединителя за абоната/, т.е.
няма достъп до електроразпределителната мрежа, като вещото лице в о.с.з.
прави уточнение, че РОС се управлява от ръчен лостов механизъм и всеки с
достатъчно сила може да го манипулира, както и достъпа до него не е
ограничен с катинар. Сочи, че ако РОС е отворен, ще има достъп, ако
съоръженията са изправни. Посочва, че до разклонението на мрежата ищецът
може да достави 8 мегавата мощност, като конкретно колко ще се достави е по
договорка между доставчика и клиента. Сочи се, че при съобразяване с
разпределителните съоръжения може да се предоставят 298 киловата мощност
при косинус Ф=0,86 / стандартизирана стойност на фактор на мощност/, а ако
Ф=1 максимално може да се доставят 346 киловата. В съдебно заседание
вещото лице уточнява, че обективно невъзможно е да преминат повече от 298
киловата. Уточнено, че мощността на трафомашината ограничава
количеството на ел. енергия, което да се ползва, но тази машина не е част от
присъединителните съоръжения, защото границата на собствеността е РОС,
т.е. клиента преценява каква трафомашина да инсталира. В допълнителната
СТЕ вещото лице при проверка в системата на „Електроразпределение Север“
АД сочи, че не е открил документи, които да сочат на конкретно заявена
предоставена мощност, както и такива ответникът да подавал нарочно
заявление за промяна на мощността. Вещото лице е заключило, че ищецът се
води от максималната пропусквателна възможност на присъединителните
съоръжения при определяне на предоставената мощност, както е било и в
10
момента преди встъпване в отношения със сегашния собственик на обекта.
Въззивната инстанция, след като взе предвид възраженията и
твърденията на страните за предоставена мощност и предвид разпоредбата на
чл. 162 от ГПК, служебно е допуснал изготвяне на експертиза със задача
вещото лице да изчисли в какъв размер биха били задълженията на ответника
за процесния период в различните хипотези на предоставена мощност - при 10
кW, 30 кW, 50 kW, 86 kW, 286 kW, 298 kW и 312 кW. Заключението е
изслушано и прието, като вещото лице сочи, че съгласно действащата
нормативна уредба, цената за достъп до предоставена мощност се определя с
решение на КЕВР. За процесният период, тя възлиза на 0,02311 лв. за киловат
на ден, което определя следните процесни стойности: при 10 kW - 27,96 лв;
при 30 kW – 83,89 лв.; при 50 kW – 139,82 лв.; при 86 kW – 240,48 лв.; при 286
kW – 799,74 лв.; при 298 kW – 833,30 лв.; при 312 kW – 872,45 лв.
Въззивната инстанция е изискала от ищеца да представи сключен с
ответника Договор за доставка на ел. енергия от доставчик от последна
инстанция, но такъв не е бил подписван между страните.
Пред въззивната инстанция е ангажирано и заявление от 05.11.2020г.,
изходящо от ответника до ищеца, с което е поискано мощността да бъде
намалена от 312 кW на 10 кW, a за месеците VII и VIII на 30 kW. В отговор
ищецът е изпратил писмо до ответника, получено от него, с което го
уведомяват, че за да бъде изпълнена заявената услуга, следва да се уточни
една мощност.
Ангажирана е и фактура, издадена от ищеца на 12.09.2024г. или след
датата на постановяване на първоинстанционното решение, от която е видно,
че начислената за месец август сума за мрежови услуги е в размер на 54,25 лв.
Правни изводи, въз основа на възприетата фактическа обстановка:
Въззиваемата страна е направила възражение, че със сила на пресъдено
нещо следвало да се ползват в настоящото производство и разрешените вече
въпроси с решението, постановено по гр.д. 16485 / 2021г. на ВРС, с което
ответникът бил осъден да заплати на ищеца отново дължими такси за достъп
за същия обект, но в различен период.
Съдът намира възражението за неоснователно, доколкото претенцията в
настоящото производство касае именно друг различен последващ период, в
11
който отново следва да се установят релевантните за този конкретен период
факти и обстоятелства. Те не са идентични с правопораждащи факти, които
вече са били разгледаните в предходното производство от 2021г.
Страните не спорят, че ответникът е собственик на обект, присъединен
към електроразпределителната мрежа и е потребител на електрическа енергия
за стопански (небитови) нужди – „небитов клиент“ по смисъла на § 1, т. 33а от
ДР на ЗЕ. Установено е че обектът е присъединен към
електроразпределителната мрежа на ниво средно напрежение, като
отношенията между страните се регламентират от нормите на Закона за
енергетиката (обн. ДВ, бр. 107/09.12.2003г.), Правилата за търговия с
електроенергия (обн. ДВ, бр. 66/26.07.2013г.), Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за
присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към
преносната или към разпределителните електрически мрежи, както и от
Общите условия на ДПЕЕ и ДПЕЕЕМ на „Енерго - Про Продажби" АД и
„Електроразпределение – Север“ АД.
В процесния период страните са се намирали в облигационно
правоотношение с предмет доставка и продажба на ел. енергия – до
30.09.2020г. вкл. на осн. чл. 94а (ред. ДВ бр. 57 от 2018г., в сила от
01.07.2018г.), вр. с чл. 98а ЗЕ при ОУДПЕЕ на „Енерго – Про Продажби“ АД, а
след 30.09.2020г., (при липсата на доказателства за сключен от страна на
ответника за процесния обект договор с търговец на електрическа енергия по
свободно договорени цени, респ. сключен с крайния снабдител – титуляр на
лицензия по чл. 39, ал.1, т.5 от ЗЕ типов договор да доставка на ел. енергия) –
по силата на § 15 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ бр. 57 от 2020г. в сила от
26.06.2020г.).
Доколкото за процесния период собственият на ответника имот – обект
на потребление е бил присъединен към електроразпределителната мрежа, то
на осн. чл. 29, ал. 1-3, вр. с чл. 28, ал. 1 от ПТЕЕ, ответникът в качеството си на
потребител на ел. енергия и мрежови услуги за небитови нужди, дължи на
„Енерго – Про Продажби“ АД цената за предоставената му мрежова услуга
„достъп до електроразпределителната мрежа“.
В чл. 29 ПТЕЕ нормативно са уредени две самостоятелни хипотези, при
които се дължи заплащане на мрежови услуги и в частност – услугата „достъп
до електроразпределителната мрежа“: 1) потребена електроенергия или 2)
12
предоставена до обекта мощност. Предвидената втора хипотеза означава, че
дори и при временно преустановено снабдяване с електрическа енергия на
обект на клиент, той не се освобождава от задължението си за заплащане на
цената за достъп до електроразпределителната мрежа. Именно във втората
хипотеза попада и процесният случай.
Следва да се отбележи, че таксата „достъп“ се дължи дори и да няма
потребление. Електроразпределителното дружество поддържа мрежата в
състояние, което да позволява при включване на консуматор в обекта на
потребление, разбира се и при включен РОС, да е възможна консумация на
ел.енергия. Докато капацитетът е резервиран за даден обект, то и разходите,
които се предизвикват за поддръжката на мрежата следва да се плащат от
небитовия клиент, за разлика от битовите такива. Възмездяването именно на
тези разходи е нормативно регламентирано в разпоредбата на чл. 29, ал. 1 - 3
ПТЕЕ и както вече бе посочено по-горе, същите се дължат независимо от
реалното потребление на ел. енергия.
Поради това и доводите на ответника, че след като в обекта му не е
имало потребление на ел. енергия в процесния период той не дължи
заплащане на цената на услугата „достъп до електроразпределителната
мрежа“ са неоснователни. В този случай, цената за тази услуга, предвидена в
чл. 29, ал. 1 ПТЕЕ следва да се определи съобразно предоставената до обекта
мощност и действащото към процесния период Решение на КЕВР, прието на
осн. 21, ал. 1, т. 8 и чл. 30, ал. 1, т. 13 от ЗЕ. Установено е по делото, че
стойността на услугата достъп до мрежата за процесния период е изчислена
върху предоставена мощност от 312 kW. Съгласно легалното определение,
дадено в § 1, т. 11 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на
производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към
разпределителните електрически мрежи "предоставена мощност" е онази
максимална активна мощност, за която операторът на преносната мрежа или
съответният оператор на разпределителна мрежа съгласно договора за
присъединяване осигурява на клиента възможност за ползване на границата
на собственост на електрическите съоръжения или за пренос към
разпределителна мрежа в мястото на присъединяване на обект на оператора на
разпределителната мрежа и се характеризира с ниво на номинално
напрежение и брой на фазите, на които се доставя, при фактор на мощността
не по-нисък от 0, 9. В случая договор за присъединяване между ответника и
13
оператора на мрежата, с който да е договорена величината на предоставената
до обекта мощност, няма, но сключването на такъв договор не е и
задължително, доколкото само е сменен титулярът на вече присъединен към
мрежата обект и не е необходимо проектиране и изграждане на съоръжения за
присъединяване по реда на ЗУТ, а условията за присъединяване се уреждат
със становище за условията за присъединяване – в тази смисъл са нормите на
чл. 14, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на
производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към
разпределителните електрически мрежи, приложими в настоящия случай.
Съгласно чл. 7, ал. 1 от цитираните ОУ на ДПЕЕЕМ, за ползватели,
потребяващи електрическа енергия за стопански нужди и присъединени към
електроразпределителната мрежа без договор за присъединяване, за
предоставена мощност и категория по осигуреност на електроснабдяването се
приемат размерът на осигурената за ползване мощност и категорията по
осигуреност на електроснабдяване до границата на собственост. От
заключението на съдебно-техническата експертиза е установено, че
предоставената в обекта на ищеца мощност реално е 298 kW, като няма как да
преминат 312 kW, поради причини, които се намират в поведението на ищеца.
С оглед, че се установява именно, че 298 kW са реално осигурените като
мощност, то и тази основа следва да се възприеме като такава на базата, на
която да се определи и дължимата такса за достъп. за изчисленията. В тази
връзка и вещото лице пред въззивната инстанция сочи, че дължимата сума в
тази хипотеза е 833,30 лв. общо за процесния период, от които за декември
2022г. – 213,49 лв., за януари 2023г. – 213,49 лв., за февруари 2023г. – 192,83
лв. и за март 2023г. – 213,49 лв. Съдът посредством специализиран софтуер
изчислява, че дължимата лихва за забава за посочените суми и за периода от
датата на падежа на всяко задължение до 31.03.2023г. е общо в размер на 8,07
лв. Това са и размерите за които претенциите за главница и лихви са
основателни и следва да бъдат уважени.
По отношение на възражението на ответника, че е изключен РОС не
означава, че обектът няма достъп до мрежата, по смисъла на § 1, т. 15 от ДР
към ЗС и, че по този начин няма правото за използване на преносната мрежа
и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия. РОС е
14
съоръжение, чрез което при отворено положение на секционните
разединители се осигурява видима въздушна междина между контактите на
полюсите, а в затворено положение разединителите са способни да провеждат
електрически токове, като управлението на контактната система на
секционния разединител се осъществява най-често с ръчно лостово
задвижване. Изключеният РОС винаги може да бъде включен и провежда
ел.ток.
Неоснователни са и останалите възражения на ответника, че е заявил
нова различна мощност от 10 кW, респ. 30 кW. Действително е отправено
изявление, което обаче, ищецът е възприел като нередовно и съответно
ответникът не е посочил съобразно указанията коя от двете мощности желае
да се възприеме. Липсват доказателства за ясно и конкретно заявяване на
различна мощност, а представянето на доказателства в тази насока е в тежест
именно на ответника.
С оглед различните изводи на настоящата инстанция от тези на ВРС
касателно размера, обжалваното решение подлежи на частична отмяна,
включително в частта за разноските.
По разноските в производството:
При този изход от спора, разноски се дължат, на двете страни в
производството.
Съответно съобразно изхода на спора, на ищеца за заповедното
производство следва да се присъдят 59,32 лв., а с решението ВРС е присъдил
75 лв., като за разликата над 59,32 лв. решението следва да се отмени. За
първоинстанционното производство дължими са 646,22 лв., като с решението
си ВРС е присъдил на ищеца сума в размер на 817лв. за съдебно-деловодни
разноски като за разликата над 646,22 лв., решението следва също да се
отмени.
На ответника за първа инстанция се дължат разноски в размер на
186,04лв., определени съразмерно с отхвърлената част от претенциите.
За въззивната инстанция, общо дължимата на ищеца съразмерно сума за
разноски е 468,25 лв., съответната на уважената част от иска, а на ответника –
въззивник - 130,64 лв., представляващи съответна част от разноски за
държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.
15
Неоснователни са възраженията за прекомерност на адвокатските
възнаграждения, които и двете страни са направили. Договореното и
заплатено от всяка от страните възнаграждение за адвокат е 492лв. за ищеца и
500 лв. за ответника, като размерите са идентични и същите са били в
приблизителен размер и за първоинстанционното производство. Във
въззивното производство също са събирани доказателства, като страните
активно са били представлявани от процесуалните си представители, поради
което и възнагражденията им се явяват обосновани и адекватни на правната и
фактическа сложност на делото.
Водим от горното, съдебният състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3081/13.08.2024г., постановено по гр.д.№
10115/2023г. по описа на ВРС, В ЧАСТТА, с която е признато за установено
между страните, че В. М. М.,, ЕГН **********, с адрес: ****, дължи на ищеца
„Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, Варна Тауърс-Г, бул. „Владислав Варненчик“ №258, на
основание чл. 415 ал. 1 т. 1, вр. с чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 200 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, горницата над 833,30 лв. / осемстотин тридесет и
три лева и тридесет стотинки/ до присъдените 1046,93лв. /хиляда
четиридесет и шест лева и деветдесет и три стотинки/ – главница,
представляваща стойност на начислена такса достъп, изчислена на база
предоставена мощност за периода от 01.12.2022г.-31.03.2023г. за обект с
абонатен № ******* и клиентски № **********, за обект в гр. Долни Чифлик,
ведно със законната лихва от 15.05.2023г. до окончателното плащане на
главницата, както и горницата над 8,07 лв. / осем лева и седем стотинки/ до
присъдените 16,79лв. /шестнадесет лева и седемдесет и девет стотинки/ –
лихва за забава за периода от 24.01.2023г.-31.03.2023г., за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№6026/2023 г. по описа на ВРС, 12 състав, както и в ЧАСТТА ЗА
ПРИСЪДЕНИТЕ В ПОЛЗА НА „Енерго-Про Продажби“ АД, РАЗНОСКИ за
размера над 59,32 лв. /петдесет и девет лева и тридесет и две стотинки/ до
присъдените с първоинстанционното решение 75 лв. / седемдесет и пет лева/,
представляващи разноски за заповедното производство по ч.гр.д. No 6026 /
16
2023г. на ВРС, 12 състав, както и за размера над 646,22 лв. /шестстотин
четиридесет и шест лева и двадесет и две стотинки/ до присъдените с
първоинстанционното решение 817лв. / осемстотин и седемнадесет лева/,
представляващи разноски в първоинстанционното производство, като
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс-Г,
бул. „Владислав Варненчик“ №258, срещу В. М. М.,, ЕГН **********, с адрес:
****, иск да бъде признато за установено между страните, че В. М. М. дължи
на ищеца „Енерго-Про Продажби“ АД, на основание чл. 415 ал. 1 т. 1, вр. с чл.
422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 200 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, горницата
над 833,30 лв. / осемстотин тридесет и три лева и тридесет стотинки/ до
претендираните 1046,93лв. /хиляда четиридесет и шест лева и деветдесет и
три стотинки/ – главница, представляваща стойност на начислена такса
достъп, изчислена на база предоставена мощност за периода от 01.12.2022г.-
31.03.2023г. за обект с абонатен № ******* и клиентски № **********, за
обект в гр. Долни Чифлик, ведно със законната лихва от 15.05.2023г. до
окончателното плащане на главницата, както и горницата над 8,07 лв. / осем
лева и седем стотинки/ до претендираните 16,79лв. /шестнадесет лева и
седемдесет и девет стотинки/ – лихва за забава за периода от 24.01.2023г.-
31.03.2023г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №6026/2023 г. по описа на ВРС, 12
състав, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3081/13.08.2024г., постановено по гр.д.№
10115/2023г. по описа на ВРС,12 състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК: ********* със седалище
и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс-Г, бул. „Владислав
Варненчик“ №258, ДА ЗАПЛАТИ на В. М. М.,, ЕГН **********, с адрес:
****, сумата от 186,04лв. / сто осемдесет и шест лева и четири стотинки/,
представляващи сторените от ответника разноски за първа инстанция, както и
сумата от 130,64 лв./ сто и тридесет лева и шестдесет и четири стотинки/,
представляваща сторените от ответника – въззивник разноски за настоящото
въззивно производство, на основание чл. 78 ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА В. М. М.,, ЕГН **********, с адрес: ****, ДА ЗАПЛАТИ на
17
„Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, Варна Тауърс-Г, бул. „Владислав Варненчик“ №258,
сумата от 468,25 лв. /четиристотин шестдесет и осем лева и двадесет и пет
стотинки/, представляваща сторените от ищеца разноски във въззивното
производство, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18