№ 569
гр. Пазарджик, 11.04.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско
дело № 20225220104111 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
и на второ повикване в 11:11 часа се явиха:
Ищцата П. И. И. - редовно призована, чрез процесуалния си
представител, се явява лично и с адв. Е. К-П. от АК-Пазарджик - надлежно
упълномощена с исковата молба.
Ответникът И. Г. И. - редовно призован, чрез процесуалния си
представител, се явява лично и с адв. Г. С-Ц от АК-Пазарджик - надлежно
упълномощен с отговора на исковата молба.
Явяват се допуснатите по делото свидетели.
АДВ. К-П.: Да се даде ход на делото.
АДВ. С-Ц: Уважаема госпожо съдия, моля да дадете ход на делото,
считам, че не е налице процесуална пречка.
С оглед редовното призоваване на страните, съдът счита, че не е налице
процесуална пречка за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване
фактическата страна на спора.
АДВ. К-П.: - Ваша чест, поддържаме исковата претенция с изключение
на поставените в петитума искания, касателно вече навършило пълнолетие в
1
хода на производството дете. Не поддържаме обективно съединените искове
по чл. 59 СК, именно предвид обстоятелството, че детето в хода на
производството вече навърши 18 години.
АДВ. С-Ц: - Уважаема госпожо съдия, аз от името на доверителя ми
поддържам така депозираният пред Вас писмен отговор, като считам, че
предявената искова претенция е неоснователна досежно твърденията за
вината за прекратяването на брачната връзка. С писмения отговор са
направени доказателствени искания, като с определение съдът се е
произнесъл.
СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
ПРЕДЯВЕН Е ИСК с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК.
Подадена е искова молба от П. И. И. от гр. П, ул. „П.Б.“ № *, ет.*ап. **,
чрез адв. Е. К-П. от Адвокатска колегия Пазарджик, в която се твърди, че
ищцата била сключила граждански брак с ответника на *г., който бил първи и
за двамата, във връзка с което бил издаден Акт за граждански брак № ** от *
г., издаден от Община Пазарджик и от който страните имат едно родено дете -
непълнолетната към предявяване на иска - Г. И. И., родена на **г. В молбата
се твърди, че първоначално бракът им протичал нормално, нямали конфликти
помежду си, а в случаите, когато имали такива, се стремели да изглаждат
отношенията си с взаимни компромиси. Твърди се още, че в началото на 2021
г. ответникът, споделил с ищцата, че има връзка с друга жена и я помолил да
му даде малко „време, за да преосмисли ситуацията и да прекрати
отношенията си с тази жена“, и за „втори шанс“, като ищцата била шокирана
от така споделеното от съпругът й обстоятелство, но желаела да съхрани
семейството си и решила да му даде поисканият „втори шанс“, както и
известно време, за да преосмисли възникналата ситуация. Твърди се още, че
през това време, тя и детето напуснали за кратко семейното им жилище в
село Д, което било собственост на родителите на ответника и след около
седмица се върнали с детето в къщи, като ищцата считала, че ще изгладят
отношенията си, че всичко било утихнало, тъй като ответникът заявил, че е
приключил отношенията си с тази жена, но не минало много време и
ответникът заявил на ищцата, че било по-добре да се разделят за известно
време. Същият й споделил, че вече не изпитвал близост към нея, че бил
охладнял, както и че е му трябвало още време, за да реши какво да прави, като
2
ищцата решила да му даде отново шанс, тъй като бракът им до тогава вървял
съвсем нормално и нямали проблеми от подобно естество. Твърди се, че
ищцата приела, че наистина било добре да се разделят за известно време, за
да можел ответника да прецени ситуацията и да вземе решение и така, в
началото на август месец 2021 г., ищцата напуснала семейното им жилище,
като отишла да живее при родителите си в П-, ул. „---“№-, ЕТ. **,ап.**, а
детето им останало заедно с баща си в семейното им жилище в село Д.
Ищцата твърди, че не информирала родителите си за възникналия между
страните проблем, за да не ги тревожи, още повече, че ни си била взела
някакъв багаж, който да издава за влошените им семейни отношения, а и
допълнително детето им било останало в семейното жилище и тя ходела
почти всеки ден там. Твърди се, че през цялото това време страните
поддържали съвсем нормални отношения и комуникация, до момента, в който
на 11.10.2021 г. ищцата при едно от посещенията й до семейното им жилище
(жилището на родителите на ответника в село Д), за да види детето и да му
занесе домашно приготвена храна, се видяла със свекърва си и споделила за
възникналия разрив в отношенията с ответника, разказала й за неговата
сърдечна връзка, за проблема възникнал между тях, в следствие на появата на
тази жена, както и, че още на същия ден – 11.10.2021г, около 18.00 часа
ответникът звъннал по телефона на ищцата, като бил много груб, и й бил
заявил, че било крайно време да информира родителите си за истината за
техните отношения, с думите: „Приключили сме отношения и ще се
развеждаме“. Твърди се още, че ищцата била заявила на ответника, че не
желае да се развеждат и че иска да си запазят семейството, както и че същият
бил много агресивен и груб, заявил й че пътува към нея, за да обясни на
родителите й, че има друга жена и че отношенията между тях са приключени.
Бил й заявил още, че било редно както тя била запознала неговата майка с
„проблема“, така било редно и тя да запознае родителите си, като е едва
тогава, ищцата притисната от тези обстоятелства, била разказала на
родителите си цялата истина, които я уверили, че подозирали за подобен
проблем, както и че я подкрепят изцяло. Излагат се твърдения, че около 18:30
часа ответникът бил дошъл до дома на родителите на ищцата в Пазарджик,
ул.„П“№***, като качвайки се към жилището на родителите й на третия стаж,
при размяната на реплики помежду им, същият агресирал неестествено –
псувал, използвал цинични изрази спрямо ищцата, отправял закани, като й
3
нанесъл и удари по лицето, краката и ръцете. Твърди се също така, че
ответникът бил заявил на родителите на ищцата, че бил дошъл, за да им каже,
че заради нея си имал любовница, като в изблик на агресия я бил заплюл в
лицето пред погледа на родителите й, тръгнал си разярен, а ищцата била
останала при родителите си силно разтроена. Твърди се, че същата била
пребита, заплашена, унизена, съсипана и отчаянна, че родителите й я
успокоявали и били категорични, че трябва да се сигнализира на национален
телефон 112 за повелението на ответника. Твърди се, че ищцата била
отказала, тъй като се страхувала от съпруга си, и че се била съгласила
единствено да отиде с майка си до болницата, за да бъде освидетелствана от
съдебен лекар. Твърди се още, че когато излезли от входа и се запътили към
служебния автомобил на ищцата – „**“ с рег.№** били установили, че двете
десни гуми били срязани, което било наложило тя да се обади на телефон 112,
както и се излагат твърдения, че пристигналият полицейски патрул бил
констатирал срязаните гуми, както и че било образувано ДП№850/2021г. по
описа на РУ - Пазарджик за престъпление по чл.216, ал. 1 от НК, като
вследствие било установено, че извършителят бил ответникът И.. Твърди се,
че всичко това принудило ищцата да предяви молба по чл.8 от ЗЗДН, по която
било образувано гр.дело № 20215220103912 по описа за 2021г. на Районен
съд Пазарджик, като съдът бил издал в нейна полза заповед за незабавна
защита № 27/11.11.2021г. и по посоченото дело, било постановено съдебно
решение № 216/01.03.2022г. – влязло в законна сила, с което била издадена
Заповед за защита №2 от 01.03.2022г. в полза на ищцата срещу ответника И.
И.. Излагат се твърдения, че ответникът не само не криел охладняването си
към нея – не проявявал никакъв интерес към нея като жена, не демонстрирал
желание за продължаване на съществуване на брака им, не поискал дори
извинение от ищцата за поведението си, като междувременно заживял с
въпросната жена в семейното им жилище в село Д, заедно с нейните деца и с
дъщеря им Г.. Твърди се още, че отделно от това, с поведението си
ответникът проектирал негативно отношение у дъщеря им Г., която отказвала
всякакви контакти с майка си и се държала хладно и делово с нея. Твърди се,
че през целия период на фактическа раздяла до момента на предявяване на
исковата молба, ищцата била търсела контакт с детето си по всякакъв начин
— ходела в училище, на родителски срещи, пишела й съобщения в
електронна платформа, че ищцата внасяла по банковата сметка на дъщеря си
4
Г. ежемесечно суми за издръжката на детето, както и допълнителни суми при
възникнала необходимост, като например била заплатила сума за шофьорски
курс. Твърди се още, че всичко това –упражненото домашно насилие спрямо
нея, промяната в отношението на ответника, официализирането на връзката
му с друга жена, както и промяната в отношението на единственото й дете
към нея, се било отразило изключително тежко на емоционалното състояние
на ищцата, която, за да преодолява натрупалите се отрицателни емоции се
наложило да посещава клиничен психолог. Твърди се, че на практика от
лятото на 2021 г. страните живеели във фактическа раздяла, изцяло
провокирана от поведението на ответника, като последица от това поведение,
между ищцата и ответника се било формирало чувство на трайно отчуждение,
всеки имал свой собствен живот, ответникът официализирал връзката си,
заживявайки в семейното жилище с любовницата си, а в отношенията му с
ищцата не съществувала никаква близост – нито физическа, нито
емоционална, нито финансова. Излагат се становище, че ищцата смятала, че
бракът им с ответника И. И. съществувал само формално, че между тях не
съществувала никаква духовна или физическа близост, че с това поведение,
ответникът И. И. бил загубил изцяло доверието й, като допълнително бил
компрометирал родителския си авторитет, и в никакъв случай не би могъл да
бъде добър пример и модел за подражание от дъщеря им Г.. Твърди се, че
семейното жилище на страните представлявало къща, която била собственост
на родителите на ответника.
На база изложените твърдения, ищцата излага становище, че брачната
връзка между страните е разстроена дълбоко и непоправимо, отношенията
помежду им били достигнали такова състояние, което изключвало
възможността да се преодолее разстройството в тях, формалното
продължаване на брака им нямало да създаде нормални условия на живот на
нито една от страните в брачната връзка, поради което, счита че бракът й с
ответника И. И. съществувал само формално. Моли съдът да допусне
прекратяването на брака между страните, поради дълбокото и непоправимо
разстройство на същия по вина на ответника - И. Г. И., както и да постанови
решение, с което:
1/ Да предостави упражняването на родителските права върху
непълнолетното дете: Г. И. И., родена на **г., с ЕГН **********, на нейната
майка П. И. И.;
5
2/ Да предостави ползването на семейното жилище, находящо се в село
Д, Община Пазарджик, ул. „Първа” №1 на И. Г. И.;
3/ Да определи местоживеенето на непълнолетното дете Г. И. И., родена
на **г., с ЕГН **********, което да бъде на адреса на нейната майка П. И. И.,
като нейна майка и законен представител;
4/ Да определи режим на лични отношения на детето Г. И. И. с бащата
И. Г. И., както следва: всяка първа и трета събота от месеца, от 08.00 часа до
18.00 часа, както и 20 (двадесет)дни по време на училищните ваканции,
когато бащата не е в платен годишен отпуск, включително и по един ден през
Новогодишните и Великденски празници, като вземането и връщането на
децата при упражняване режима па личните отношения, става от дома на
майката;
5/ Да осъди бащата И. Г. И., с ЕГН ********** да заплаща ежемесечна
издръжка в размер на 300.00 (триста лева) лева за непълнолетното дете Г. И.
И., с ЕГН **********, считано от деня па подаване на исковата молба до
навършване на пълнолетие на детето или настъпването на друга
провопогасяваща или правоизменяща издръжката причина, чрез нейната
майка и законен представител, платими до края на текущия месец, по банков
път;
6/ Да постанови след прекратяването на брака ищцата да носи брачната
си фамилия - И., тъй като с тази фамилия била известна в обществото и това е
нейното изрично желание;
7/ Да постанови в решението си, че страните не си дължат издръжка по
чл. 145 от СК;
Моли се съдът да осъди ответника да заплати сторените съдебно-
деловодни разноски.
Заявено е и изричното съгласие на ищцата П. И. за постигане на
споразумение и трансформиране на спора в развод със споразумение (чл. 49,
ал. 4 от СК) или в развод по взаимно съгласие (чл. 50 от СК), в случай, че не
се приложи разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от СК.
В днешно съдебно заседание, пълномощникът на ищцата заявява, че не
поддържа обективно съединените искове по чл. 59 СК, предвид
обстоятелството, че детето в хода на производството вече е навършило 18
6
години.
Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника И.
Г. И., е ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: с. Д, ул. **** общ.
Пазарджик, обл. Пазарджик, чрез адв. Г. С-Ц от Адвокатска колегия
Пазарджик, с който се излага становище, че исковата молба е допустима, като
относно основателността на исковата претенция същата се счита за
основателна, но не по посочените в исковата молба основания. Излагат се
възражения по изложеното в исковата молба, с оглед на които се изразява
становище, че от посоченото в исковата молба единственото действително
било вярно, че между страните има валидно сключен граждански брак и от
съвместното им съжителство имали родено едно дете Г. И., както и че към
настоящия момент били във фактическа раздяла и сключеният между тях
граждански брак съществувал само формално. Твърди се, че останалите
наведени твърдения не отговаряли на истината и представлявали една много
интересна интерпретация на съвместния им живот от страна на ищцата.
Твърди се, че личните отношения между страните били влошени от около 3
години, поради честите скандали, влошените и обтегнати отношения,
чувствата на ответника към съпругата му постепенно били охладнели,
отчуждили се, както духовно, така и физически, като в следствие на
отчуждението им, ответникът действително започнал извънбрачна връзка с
друга жена. Твърди се от ответника, че охладнелите отношения със съпругата
му били необратими и този брак бил изчерпан от съдържание, че същият
съществувал само формално и това била причината на 08.01.2021 година да
каже на ищцата и дъщеря им, че в живота му има друга жена, и тъй като не
искал повече да премълчава за намеренията си бил казал истината. Твърди, че
бил открит човек не желаел да живее в лъжи. Излагат се твърдения, че не
отговаряло на истината, описаното в исковата молба, че след като ищцата
била разбрала за извънбрачната връзка на ответника същата била напуснала
семейното жилище заедно с дъщеря им. Твърди се още, че след като бил
казал на съпругата си, че има връзка с друга жена, тя и детето били останали
да живеят в семейното им жилище заедно с него, като в началото на месец
февруари 2021 година, един месец по-късно – на 8 февруари 2021 година,
ищцата, дъщеря им и приятеля на дъщеря им М, били отишли на почивка за
пет нощувки във вилен комплекс в местността Цигов чарк, като на третия ден
7
от тяхната почивка ответникът бил отишъл при тях, за да ги види, вечеряли
всички заедно, говорили нормално, тихо и спокойно, след което те останали, а
той се прибрал вкъщи, тъй като бил на работа. Твърди се, че след почивката,
дъщеря им се била прибрала сама в дома им в с. Д при него, и че ищцата не се
прибрала у тях, както и че детето тогава я било попитало няколко пъти къде
ще отиде, но тя не му била казала, както и не била казала на никой къде се
намира. Твърди се, че около един месец не знаели къде всъщност била
съпругата му, че не се била обаждала нито на ответника, нито на детето, не
отговаряла на техните обаждания. Твърди се още, че в началото на месец март
2021 година се била прибрала в семейното им жилище, била се обадила по
телефона на ответника, той й бил казал, че вечеря с детето вкъщи и я
поканили на вечеря, като тя била дошла да вечерят заедно, като си донесла
багажа си и останала. Твърди се, че ищцата сама се прибрала в началото на
месец март 2021 година и продължили да живеят заедно, че семейните
скандали били почти ежедневни, и били инициирани от самата нея. Твърди
се, че същата била доста агресивна, като агресията й се изразявала във
вербална такава с крясъци, викове и обиди към ответника, посягане и удряне,
отново към него. Ответникът твърди, че никога не й бил отвръщал и никога
не й бил посягал, както и, че многократно се опитвал да й обясни и да
разговаря с ищцата, че всичко между тях било приключило и желаел да
прекратят брака помежду им. Твърди, че това положение продължило до
01.08.2021 година, когато ищцата окончателно се била изнесла от семейното
жилище. Твърди се още, че след фактическата им раздяла, страните били
запазили нормални отношения, като разговаряли по телефона ежедневно във
връзка с детето, а също и се виждали много често. Твърди се, че дъщеря им
останала да живее при ответника, като същият полагал ежедневните грижи за
детето, изцяло бил поел грижите по отглеждането, възпитанието и
издръжката му, и детето никога не било живяло на друго място, освен в дома
му в с. Д. Твърди се още, че след като детето тръгнало на училище - учебната
година 2021 година - 2022 година, ищцата всеки ден идвала да я взима с
колата си от дома им в с. Д и я карала на училище, което продължило до
11.11.2021 година, когато ищцата била подала документи в Районен съд
Пазарджик за защита но ЗЗДН. Твърди се още, че след като детето разбрало
за това, същото било шокирано от поведението на майка си и отказало да се
вижда и общува с нея. Ответникът твърди още, че след фактическата им
8
раздяла на 15.08.2021 година вечерта вечерял в пицария „Примавера,
намираща се в централна градска част на гр. Пазарджик, бил заедно с Т К и
както си вечеряли и говорели, изведнъж усетил силен удар в главата.
Ответникът бил шокиран от това и погледнал в посока на удара и видял
ищцата, като твърди, че същата започнала да крещи и да ги обижда, взела от
масата каната с червена лимонада и ги заляла и двамата с течността от каната,
както и че пицарията била пълна с хора и всички ги гледали, и били потънали
от срам. Твърди, че ищцата била изключително агресивна вербално, а на
моменти и физически. Излагат се твърдения от ответника, че от началото на
месец октомври 2021 година страните започнали да обсъждат по какъв начин
да бъде прекратен гражданският им брак. Твърди се още в отговора на
исковата молба, че на 10.10.2021 година през деня ищцата била следяла
ответника с автомобила си по улиците на гр. Пазарджик и след като той видял
това, спрял с неговия лек автомобил, тя също спряла и той отишъл при нея, тя
слязла от колата си, той я попитал защо го следи, и в този момент тя се била
нахвърлила върху него и започнала да му нанася удари, дръпнала от шията му
златния му синджир, крещейки, че си го взима, защото бил подарък от нея и
съответно си го прибрала. Твърди се още, че малко по-късно на същия ден
ответникът бил на тротоара на улица ** в гр. Пазарджик заедно с Т К и
нейното дете, което е на 6 години, ищцата шофирала автомобила си по
пътното платно и след като ги видяла увеличила скоростта на автомобила си
многократно, качила се на тротоара шофирайки, и се опитала да го блъсне.
Ответникът твърди, че само и единствено благодарение на бързата му реакция
да успее да се дръпне в страни, не се стигнало до инцидент и не преминала
през краката му, след което ответникът се обадил на ищцата по телефона, за
да я попита какво става и защо прави тези неща, а тя не му била даде
обяснение. Твърди, че бил попитал също така дали вече е споделила е нейните
родители, че ще се развеждат, като тя била отговорила, че все още не им била
казала, и при този отговор ответникът й бил казал, че тогава той щял да им
съобщи. Ответникът излага още твърдения, че на 11.10.2021 година отново се
чули по телефона и говорили за предстоящия развод, като бил казал на
ищцата, че той щял да каже на нейните родители за случващото се между тях,
след като тя се притеснявала. Твърди, че около 18 часа на същия ден отишъл
пред дома на родителите на ищцата и й се обадил по телефона да слезе и да
му отвори входната врата на блока, тъй като се заключвала, тя дошла и
9
двамата тръгнали да се качват по стълбите, като ищцата започнала да го
обижда и да го напада, като му посягала да го удря, тъй като не могла да
преглътне факта, че ответникът има любовна връзка, и че искал да се
разведат. Ответникът твърди, че бил казал на ищцата да се успокои, но тя
изпадала в истерия, започвала да го обижда с думите „смешник” и
„смотаник”, като наближавайки третия етаж, агресията й ескалирала и тя се
нахвърлила с юмруци към него. Твърди, че й бил хванал ръцете, за да спре да
го удря и отново й казал да се успокои, като в този момент се чуло отваряне
на врата и гласът на майка й, и тогава ищцата, чувайки че майка й се
приближавала, легнала на земята и започнала да крещи, че ответникът я бил
ударил. Твърди, че в този момент се появил и бащата на ищцата, с думите:
„А, В. какво става“ и тогава ответникът им бил казал, че ще се развеждат, и
потресен от цирка, който била разиграла ищцата пред родителите си, си бил
тръгнал, и че тъй като се бил ядосал много на поведението на ищцата и на
това, че тя го удряла и обиждала, и се била направила на жертва пред
родителите й, бил нарязал автомобилните гуми на служебния й лек
автомобил. Ответникът твърди, че понеже за него било недопустимо да
посяга на жена и да удря жена, и поради тази причина не можел да я удари, и
тъй като в онзи момент бил много ядосан от театралното поведение на
ищцата, решил да й нареже гумите на автомобила. Твърди, че в последствие
бил признал всичко в полицията и понесъл отговорността на стореното от
него, като към настоящия момент всички щети и разходи били заплатени от
него на застрахователно дружество „АЛИАНС“, и че досъдебното
производство, водено срещу него било прекратено. Твърди, че когато бил
извършил нещо неправилно и нередно, винаги понасял отговорността за
действията и постъпките си, и че на това учел и дъщеря му, че по принцип
избягвал всякакви конфликти с когото и да било, и че до настоящия момент
никога не бил съден, срещу него не са били подавани жалби от когото и да
било, за каквото и да било, и не са били образувани преписки, нямало
заявителски материали. Твърди, че след този инцидент се чували с ищцата по
телефона и се виждали във връзка с детето, и за да обсъдят процедурата по
развода. Свързал се с адвокат, за да му бъде обяснено какво трябва да се
направи, като впоследствие говорил с ищцата по този въпрос и чакал да му
каже кога ще може да се освободи, за да отидат заедно при адвоката. Твърди,
че тъй като имали лек автомобил, придобит по време на сключения между тях
10
граждански брак, който той ползвал, на 11.11.2021 година отишли заедно
двамата с молителката при нотариус Нели Ивчева - Петрова в гр. Пазарджик
и подписали Споразумение по отношение ползването на лекия автомобил,
всичко между тях било нормално. Твърди, че с оглед на неверните твърдения
за извършено домашно насилие от негова страна спрямо ищцата, било
проведено производство пред Районен съд Пазарджик, майката и бащата на
ищцата били разпитани и въз основа на техните думи и показания, които
според ответника били изключително неверни, в крайна сметка била издадена
Заповед за защита, като не обжалвал решението на Районен съд Пазарджик,
тъй като не искал да продължава този фарс. Ответникът твърди, че след като
дъщеря им разбрала какво била направила майка й не могла да повярва и била
заявила, че повече не желаела да я вижда и говори с нея. Твърди, че от
фактическата им раздяла, до настоящия момент дъщеря им Г. живее при него,
и че той бил този, който полагал ежедневните и непосредствените грижи за
нея. Твърди се още, че на 08.01.2023 година дъщеря им Г. навършила 18
години и вече била пълнолетна, че тя била тази, която имала право да решава
при кого от двамата си родители да живее, че детето не желаело да се вижда с
майка си и да общува е нея, както и че по негово настояване, детето се
обаждало на майка си да разговарят. Твърди, че ако не бил той, детето нямало
да й се обади. Твърди, че тази година предстои завършване на средното
образование на детето, като той бил поел изцяло грижите за образованието й,
детето всяка седмица посещавало частни уроци по български език и
литература, като за всяко посещение заплащал по 30 лева. Твърди, че всички
ежедневни разходи по образование, изхранване и облекло били покрити от
него, тъй като живеели в с. Д, а дъщеря му Г. била ученичка и учила в **
гр.Пазарджик, всеки ден транспортните разходи били поети отново от
ответника. Твърди, че на детето му предстоят също така кандидат студентски
изпити, че същото имало желание да продължи образованието си и че всички
разходи, свързани с това отново били поети изцяло от него. Твърди, че за
предстоящия абитуриентския бал на дъщеря му, вече бил купил роклята за
бала, резервирал бил с детето час за гримьор и фризьор, и че всички тези
разходи отново щели да бъдат поети от него, както и че семейното тържество
по случай дипломирането на дъщеря му щяло да бъде организирано от него.
Излага се становище, че с оглед възрастта на роденото от брака дете Г.
И. - на 18 години, исковата претенция по отношение на предоставянето на
11
родителските нрава, местоживеене на детето и заплащане на месечна
издръжка, се явяват напълно неоснователни, като в тази част производството
следвало да бъде прекратено, като предвид факта, че от фактическата раздяла
на родителите 01.08.2021 година реално той упражнявал родителските права
по отношение на роденото от брака дете Г. И., и бил поел изцяло издръжката
по отношение на детето претендира заплащане на месечна издръжка една
година назад преди предявяване на иска на основание чл. 149 СК в размер на
350 лева месечно, считано от 30.12.2021 година до 08.01.2023 година, ведно
със законната лихва до окончателното плащане на сумите. Взето е становище
по отношение на представените с исковата молба писмени доказателства,
както и че по отношение на претендираната за заплащане на месечна
издръжка, дължима от ищцата за дъщеря им Г. И. в размер на 350 лева
месечно, следва да бъдат приспаднати сумите, които ищцата все пак е
заплащала на месец в размер на 170 лв. - 200 лв. С оглед изложените
твърдения в отговора на исковата молба, ответникът излага становище, че
вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имала ищцата, както
и, че с оглед изразеното становище в исковата молба /стр. 5/, че ищцата
изразява изрично съгласие, производството да премине по чл. 49, ал.4 СК или
чл. 50 СК, не възразява и заявява, че той също желае прекратяването на
сключения между тях граждански брак с развод да бъде прекратен след
постигане на споразумение. Не претендира издръжка от ищцата. Моли
семейното жилище, изходящо се в е. Д, ** да бъде предоставено за ползване
на него, тъй като същото е собственост на неговите родители. Не възразява
ищцата да запази брачното си фамилно име. Претендира месечна издръжка в
размер на 350 лева на основание чл. 149 СК платима за детето Г. И. от
нейната майка П. И., считано от 30.12.2021 година до 08.01.2023 година,
ведно със законната лихва.
Взето е становище по представените документи с исковата молба.
Сочат се доказателства. Формулирани са доказателствени искания.
Съдът с Определение по чл. 140 с № 506/02.03.2023 г. е приел
представените с исковата молба и с отговора писмени доказателства.
Произнесъл се е по доказателствените искания на страните.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ СЪДЪТ УКАЗВА на всяка от
страните, че следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи
12
правата си.
АДВ. К-П.: Нямам възражения по доклада.
АДВ. С-Ц: Нямам възражения по доклада.
СЪДЪТ ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.
АДВ. К-П.: - Подробно съм разяснила ситуацията на моята доверителка,
коментирали сме и с колегата Ц, бихме искали да постигнем споразумение,
но това споразумение бихме искали да обхваща абсолютно всички отношения
между страните, включително и имуществените, тъй като се касае за брак.
ИЩЦАТА (ЛИЧНО): - Оставям решението на г-н И. – на ответника, на
добрата воля, нали, опитахме се – така да се изразя, по добрия начин да си
взема някои неща от семейното ни жилище, при което не бях допусната, бяха
изхвърлени демонстративно. За други, съставихме помежду адвокатките,
нали, неща да мога да си ги взема лично, лични мои неща, не успях. И до ден
днешен аз нямам достъп до това.
АДВ. С-Ц: - Госпожо съдия, действително с колегата на ищцовата
страна пълномощника, сме разговаряли за постигане евентуално на
споразумение, като моят доверител смята, че имуществени отношения между
тях няма какво да уреждат, тъй като жилището, в което те са живели като
семейство е на неговите родители, и неговите родители заедно с общи усилия,
предимно негови, са правили ремонти на жилището, за да бъде годно за
живеене. И това е предмет на оспорване и на доказване. Аз смятам, че в
брачния процес това няма как да бъде предмет на оспорване и на доказване, а
в един бъдещ процес. С оглед на това, бих изразила неговото становище, че
той е съгласен бракът да премине в развод по взаимно съгласие, като съдът
без да се произнася по въпроса за вината. Макар, че в писмения отговор
неговото становище е, че вината за прекратяването на брака е именно на
ищцата. Като в писмения отговор е направено искане съдът да се произнесе
за издръжка за минало време, тъй като той е упражнявал родителските права
до навършване на пълнолетие на детето. При едно евентуално споразумение,
моят доверител е съгласен да се откаже от тази си претенция и да прекратим
брака. Така, че аз смятам, че би могло да се постигне такова споразумение,
ако ищцата има някакви претенции, тя може винаги да ги предяви в един друг
процес.
13
ОТВЕТНИКЪТ (ЛИЧНО): - Аз съм склонен на това, което каза моя
адвокат. Съгласен съм с нея.
АДВ. К-П.: - Ваша чест, по отношение на предявения иск по чл. 149
ние сме представили писмени доказателства, че доверителката ми е внасяла
ежемесечно вноска по сметка на детето си, тя не се вижда с детето си,
отношенията са наистина изключително обострени – изключително
обострени. Аз казах, че ние нямаме нищо против да трансформираме този
процес, в процес по преодоляване на проблема за вината и постигане на
споразумение по чл. 50 СК, като ликвидираме всички съществуващи
отношения в брачния процес, това законодателят го предоставя като правна
форма.
АДВ. С-Ц: Но това е възможност, което не е предметът на брачния
процес. Предметът на брачния процес е да бъде прекратена брачната връзка.
АДВ. К-П.: Но законодателят го допуска.
Спогодба не се постигна.
АДВ. К-П.: Водим свидетелите. Молим да ги разпитаме.
АДВ. С-Ц: - Да разпитаме свидетелите.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ СЪБИРАНЕ НА ДОПУСНАТИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА С РАЗПИТ НА ДОВЕДЕНИТЕ СВИДЕТЕЛИ.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ПЪРВИЯ СВИДЕТЕЛ ОТ СТРАНА
НА ИЩЦАТА, КАКТО СЛЕДВА:
И К Н: – на 36 години, българка, българска гражданка, неомъжена,
неосъждана, без родство със страните по делото.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
НА ВЪПРОСИ ОТ АДВ. К-П., СВ. И Н: - Обещавам да кажа истината.
Известно ми е за какво е делото. Познавам страните през последните повече
от 15 години. Делото се води, тъй като ищецът П. разбра, че И. ответникът
има друга връзка и съответно след направени опити да бъде спасен бракът, и
след като се наложи да ходи дори и на психолог стигна до извода, че бракът
следва да бъде прекратен. П. напусна брачното им жилище, ако не се лъжа в
началото на 2021 година, тъй като мина много време, П. живя в моя дом, аз
живеех тогава на квартира, около месец, когато П. разбра за извънбрачната му
връзка. Съпругът й знаеше къде е П., детето знаеше също къде е майка й.
14
Детето разбра, ако не се лъжа същия или следващия ден, не мога да кажа
точна дата. Преди това живееха в семейна къща в с. Д. След като П. дойде у
нас, детето знаеше на първия или на втория ден, че е у нас, ответникът разбра
няколко дни след това, тъй като лично той е идвал пред моя блок да я взима и
да провеждат някакви разговори, ответникът имам впредвид. Аз разбрах от П.
за новата жена, и в последствие в социалните мрежи има достатъчно снимки,
клипчета, тагваници ли, каквото и да се казва – всички знаехме за съжаление.
Доколкото знам, И. сега си живеят в Д и въпросната дама живее там. Тъй като
моите родители живеят в същото село, ходейки при моите родители колата на
въпросната жена е повече от година там, всъщност тя също живее там. Да,
известно ми е това, че И. е упражнявал насилие върху П. – аз съм била
свидетел по делото за домашното насилие, тъй като се беше случила случката
на следващия ден се видяхме.
АДВ. К-П.: Известно ли Ви е, била ли сте свидетел на унизително
отношение от страна на И. към П.? Ако знаете да кажете на съдията.
СВ. И Н: - Когато й бяха дадени вещи, които беше преценил
ответникът, аз бях там, и отношението беше, не искам да цитирам думи, но
изключително арогантно, провокативно бих казала. Говоря за отношенията
между страните след фактическата им раздяла. Думите бяха: „ Ще ти счупя
зъбите“. П. беше влязла в – то е един като гараж, и той й каза – „Излизай от
тука“ – аз тонът не мога да го повторя. Това беше гараж в семейното жилище
в с. Д. Известно ми е, че П. не е преставала през целия период от
фактическата им раздяла да търси детето да й звъни, да се опитва да търси
всякакъв контакт с нея, детето по една или друга причина отказва. Знам, че П.
дава средства, превежда й опредени суми, които не мога да цитирам точно.
Знам, че П. й е купила подарък за бала, ако това е относимо.
АДВ. К-П.: - На този етап нямам други въпроси.
НА ВЪПРОСИ ОТ АДВ. С-Ц, СВ. И Н: - Доколкото знам, П. е знаела
малко преди ответникът да си признае, че има друга връзка. В смисъл, той си
й е казал, че има друга връзка с друга дама, но П. е имала подозрения. Не мога
да Ви цитирам точна дата кога е разбрала. Преди тяхната фактическа раздяла,
поотделно с П. съм общувала, пак казвам, доста години назад. Приятелството
ни датира повече от 15 години, периодично сме се виждали и чували, с И.
също. Аз съм ходила доста у тях често на гости, когато съм живеела в същото
15
населено място. Ходила съм у тях на гости през целия период, през който се
познаваме. Аз не мога да кажа точна година, дата, ден, кога съм ходила на
гости у тях. Ходила съм у тях на гости преди, примерно около три-четири
години, в смисъл, това е период, в който аз съм живяла там, ходила съм при
родителите си, и при тях също. Аз мога да кажа, че по никакъв начин не е
имало индикация, че между тях има сериозен проблем. Дори да са имали
битовизми някакви, търкания, винаги са били семейство за пример. Да,
излизала съм с ищцата сама на заведение, излизала съм и с ответника сама на
заведение. Да, вечер е било това. П. дойде да живее при мен, аз казах, в
началото на 2021-ва година, ориентир ми е начало на февруари, тъй като тя
престоя около месец вкъщи и в началото на март тя се прибра вкъщи. Аз не
съм казала, че тя се е виждала с детето, казах, че се е виждала с ответника. Тя
прави контакт да се вижда с детето – звъняла й е постоянно по телефона, пред
мен лично й е звъняла. Пише й по социалните мрежи, там, вайбър,
месинджър. Знам, че ищцата и детето са били на почивка в близка местност,
ако не се лъжа Цигов чарк.
Фактическа раздяла, след това дойде при мен за един месец, след това
се върна в опит да заздрави семейството и след това, мисля че август месец
вече, тя окончателно се изнесе от семейното им жилище.
На тази почивка в Цигов чарк – знам, че е била с детенцето й, приятел
на детенцето, тя, и може би приятели на децата. Не знам дали ответникът е
ходил, когато те са били на Цигов чарк при тях.
АДВ. С-Ц: - В периода, в който ищцата се е върнала след като е
живяла при Вас, до август месец окончателната раздяла – в този период какви
са били отношенията им?
СВ. И Н: - Споделяла ми е че има търкания, но въпреки всичко тя
полагаше наистина усилия да се запази този брак. Не, не съм виждала в какво
се изразяват тези усилия, не живея с тях. Детето в момента ходи на училище.
АДВ. С-Ц: - Нямам други въпроси.
АДВ. К-П.: - Нямам други въпроси.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ВТОРИЯ ДОПУСНАТ СВИДЕТЕЛ
ОТ СТРАНА НА ИЩЦАТА.
16
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
С П. Н: – на 65 години, българка, българска гражданка, омъжена,
неосъждана, майка съм на П. И..
На свидетеля се разясниха правата по чл. 166, ал. 1, т. 2 от ГПК.
СВ. С Н: - Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
НА ВЪПРОСИ ОТ АДВ. К-П., СВ. С Н: - Обещавам да кажа истината.
Да, знам за какво е делото – това е бракоразводно дело между дъщеря ми и
зет ми. П. ми е споделяла защо иска развод, защото нещата между тях двамата
не вървяха, въпреки че тя направи много усилия да запази връзката, брака,
всичко, но нещата се оказаха, че Вта, както призна и пред нас, си има
любовница, най-демонстративно го заяви, и с всичките негови действия които
той в последствие се развиха, стигнаха до тук. Ето, даже и в момента, когато
влизаше след нея, току що – „Ей, мърло“. Вта, зет ми, току-що имам предвид.
Даже в момента, когато влизахме в залата се обърна към нея – „Ей, мърло“.
Защо трябва да бъде толкова – той е бил несдържан, защото когато направи
сцените пред нас, когато я заплю, и каза: „Да, аз имам любовница и какво от
това?“. Това се случи пред нас – пред мен и баща й, пред нашата врата на
апартамента. Те двамата трябваше да се видят, П. беше при нас, и ние знаехме
вече за техните отношения до тази фаза. Той заплю нея, пред нас.
АДВ. К-П.: - Можете ли да кажете, госпожо Н, дали П. се опитва да
поддържа контакти с детето си, и детето търси ли я, виждат ли се?
СВ. С Н: - В момента не. Тя търси контакт. Майката търси контакт с
внучка ми Г, отказва, ние търсим контакт също, тя не иска да вижда и нас, не
иска да ни чува, и майка си също – според мен е така, защото е настроено
детето. Ние нямаме друго внуче. Г е настроена срещу майка си. Как друго да
го разберем, по какъв начин да го разберем?
АДВ. К-П.: - Нямам други въпроси.
НА ВЪПРОСИ ОТ АДВ. С-Ц, СВ. С Н: - Отношенията им докато са
живели заедно са били, докато са живели заедно, мога да кажа, че П. е била
инициативната страна в тяхните отношения – да се подобри всичко вкъщи,
домът в който са живели, и състоянието, което е сега в този дом е
благодарение от може би, отношенията се базират на всичките тия неща,
17
когато, нали, тя ще тегли заем да си направят хола да си обзаведат, да
направят… До момента, когато не се е появила въпросната госпожа, неговата
любовница, както и той си го призна, отношенията са им били добри. Тя беше
готова да прости, и е простила, но после това, след това са били само лъжи,
защото той ще казва: „Не, няма друг човек, скъсал съм“ , но продължава да се
вижда с нея. Какви отношения да бъдат по-нататък? Тя прости, тя беше
готова всичко да преглътне. Прости, тогава, когато след първата случка и
след - да, споделяла ми е, че зет ми има друга връзка – бих Ви казала, че тя е
разбрала, когато го е видяла. Аз я виждах, че тя страда, но тя, в началото, за
да предпази нас, за да ни предпази от притеснение, един ден се обадих на зет
ми и му казах: „Моля ти се, след работа можеш ли да се отбиеш, искам нещо
да те питам. П. я виждам, не се усмихва, отслабнала е – какво има? – „Нищо,
нищо, всичко е наред, скоро всичко ще се оправи“. Това беше малко преди да
я заплюе. Тя дойде на първи август да живее при нас, и дойде с една чантичка
без никакви неща – 2021 година. А тогава, когато я заплю, беше есента, и
тогава нещата след това нещо – защо трябва да й хвърля дрехите? Защо няма
възможност да си ги вземе? П. обясни защо се прибира вкъщи – обясни точно
това, което е причината да дойде при нас, че той си има друга жена,
любовница, и, тя какво трябва да направи според Вас? Дойде си сама, без
детето, защото детето е било вече обработено явно, говорено, манипулирано,
така, както става ясно от това, че не иска да ме види, не иска мен да чуе по
телефона, нито дядо й, не иска да вижда майка си.
АДВ. С-Ц: - Аз нямам повече въпроси.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ПЪРВИЯ СВИДЕТЕЛ, ДОВЕДЕН
ОТ СТРАНА НА ОТВЕТНИКА.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Г. И. И. – на 18 години, българка, българска гражданка, неомъжена,
неосъждана, дъщеря съм на страните.
На свидетеля се разясниха правата по чл. 166, ал. 1, т. 2 от ГПК.
СВ. Г. И.: Искам да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
НА ВЪПРОСИ ОТ АДВ. С-Ц, СВ. Г. И.: - Обещавам да кажа истината.
18
Живяхме си на къщата в Д, като, нали си имаха нормални отношения, но да
кажем преди 4 години започнаха караници, както всяко семейство има
караници, от малко, обаче те се задълбочиха и ставаха по-чести и по-чести, и
аз не бях малка, в смисъл, разбирах, че нали се карат, нещо не е „ок“ между
тях, и че нещата не вървят, и имаше период, в който те спяха на различни
легла – примерно, единият долу на дИ.а, другия си е горе в спалнята, или на
отделни спални. С времето зачестяваха скандалите, бяха по-рядко
първоначално, и с течение на времето ставаха по-чести. Според мен, в
повечето случаи, в които някой се е карал, да вика и да чувам крясъци е било
от страната на майка ми.
Имало е неща, които са се повтаряли, сега не мога да кажа конкретни
неща, имало е и за различни. Ами наистина, не мога да кажа конкретно за
какво са били всичките скандали. Просто неразбирателство между тях
двамата. Примерно, случвало се е и по един и същи повод да се карат няколко
пъти.
Да, била съм свидетел на обвинения и съм била свидетелка на тяхните
караници и т.н., но след като видях, че те зачестяваха, аз гледах да не седя
много-много вкъщи, излизах повече, за да не съм между тях.
АДВ. С-Ц: - Колко време е продължавало това и постоянно ли е било
това разделение – спането през нощта в различни помещения?
СВ. Г. И.: Ами, постоянно точно не, но беше доста често, и то вече
преди колко време – преди три години да кажем да е било това. Преди три
години. Аз знам, че баща ми има друга връзка, от когато знае и моята майка.
Той сам ми каза за тази връзка. Каза ми на моя рожден ден на 08 януари 2021
г. Бях си вкъщи, когато ми го съобщи, но не съм сигурна дали бях с майка ми
тогава. Мисля, че и тя (свидетелката сочи ищцата) беше у нас, но не съм
сигурна. Аз никога не съм живяла другаде, освен в къщата в Д. Да, Майка ми
е напускала къщата – в началото на февруари месец 2021 г., с мама и моя
приятел отидохме на почивка на Цигов чарк за 5-6 дни нещо такова, в което,
тате на края на почивката мисля, че дойде, вечеряхме, след това той си тръгна,
нали, след един-два дни ние се прибрахме вкъщи, и мама тогава си събра
нещата и се изнесе от нас. Аз не знаех къде отива, попитах, но не получих
отговор. И баща ми също не знаеше къде отива майка ми. След като майка ми
се изнесе, една вечер, горе-долу месец след като тя се изнесе от нас, с тате си
19
бяхме направили вечеря, и тогава те вече бяха започнали да се чуват, мисля, и
попита какво правим, и ние казахме, че вечеряме и я поканихме естествено
на вечеря да се видим, и тогава тя се прибра с багажа, и остана пак у нас.
Остана, горе-долу до август месец мисля, че остана, и пак се изнесе след това.
В периода откакто майка ми се прибра, когато вечеряхме до август месец,
отношенията помежду им бяха напрегнати, обтегнати, също имаше скандали
и т.н., и не бяха добри техните отношения тогава. Не спяха в една стая. Аз,
когато съм била свидетел на тези скандали в повечето пъти мама е викала и е
повишавала тон, докато тате е излизал от стаята примерно, или просто седи
отстрани и си мълчи. Не си спомням тате да е проявявал агресия към който и
да било. Той не е конфликтен човек. Когато си тръгна август – аз бях дочула
разговор между тях с тате, че караше тате да ме убеди аз да ида с нея, след
като аз й бях казала, че искам да остана с тате, нали, подчертавам, че искам да
остана с него, а не в къщата, и бях свидетел на този разговор, излязох вън при
тях и обясних, че аз искам да остане с тате и няма как да ме накарат да
направя нещо друго от това което искам. Откакто майка ми си тръгна, тате се
грижеше за мен, но също, нали, с мама се виждахме, идваше до вкъщи, някой
път ме караше на училище, прибираше ме – имахме нормални отношения с
нея. В момента не си говорим, това е заради това, че аз не разбирам нейните
действия, не ги одобрявам, и това нещо наистина много ме наранява, и заради
това аз не искам да разговарям с нея. Не си говорим, от когато първия път у
нас вкъщи видях едни листове, с които разбрах, че тя го съди – не помня, за
домашно насилие мисля, че беше молба ли там каквото е, и тогава много се
бях ядосала, и от тогава не искам да говоря с нея. Редовно ходя на училище.
Тази година съм ученичка. След като майка ми се изнесе, тате ми е давал
пари за каквото ми е трябвало.
Мама е дистрибутор към фирма, тате работи в Пловдив – мисля, че се
води настройчик, не съм сигурна какво се води – програмист.
Аз ще кандидатствам тази година. Ходя на частни уроци по български.
Тате поема тези разходи. Получавала съм пари от майка ми, да, пращала ми е
пари по картата. Тази година съм абитуриентка и ще кандидатствам. Откакто
навърших 18 години не съм получавала издръжка от майка ми. Ще имам бал,
рокли и всичко, което върви с бала. Тате ги финансира тези неща. Под
„всичко, което върви с бала“ имам впредвид всички тоалети, които са ми
нужни, обувки, чанти, прически, мигли нокти – такива неща.
20
АДВ. С-Ц: - Аз нямам други въпроси на този етап.
НА ВЪПРОСИ ОТ АДВ. К-П., СВ. Г. И.: – Уча в ***. Майка ми не ми е
звъняла, за да коментираме необходимостите ми за бала, да ми предложи
помощ. По Вайбър никой не ми е писал. Блокирала съм номера на майка ми
във Вайбъра. Не знам дали съм я блокирала – във Вайбъра не знам, но самият
номер от телефона съм го блокирала, да. Нямам съобщения от майка си. В
месинджър получавам съобщения. Там имам предложение за среща, но не и
да коментираме абитуриентски бал - да излезем, на вечеря примерно.
Няма такова нещо – да водим специални разговори с баща ми за майка
ми за отношенията ни, да говори лошо срещу майка ми, да не иска да се
срещаме – даже е имало случай, когато той ме е закарал лично при мама, това
беше още когато им бяха мааалко по-добре отношенията, но аз, това е моя
лична преценка аз да не говоря с нея, и няма как някой да ми забрани да
правя нещо против волята ми, ако искам да говоря с нея.
ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ НА СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): - Нямаме
други въпроси.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА ВТОРИЯ СВИДЕТЕЛ, ДОВЕДЕН
ОТ СТРАНА НА ОТВЕТНИКА.
СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Н С Т – на 62 години, българка, българска гражданка, омъжена,
неосъждана, майка съм на ответника.
На свидетеля се разясниха правата по чл. 166, ал. 1, т. 2 от ГПК.
СВ. Н Т: Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
НА ВЪПРОСИ ОТ АДВ. С-Ц, СВ. Н Т: - Обещавам да кажа истината.
Докато страните по делото живееха заедно, живееха при нас, в нашето
семейното жилище със съпруга ми, в с. Д. То представлява къща на два етажа.
Заедно живеехме в къщата, отстрани имаме друга лятна кухня, там, баня
тоалетна пак се ползваше, с хол, с кухня. От самото начало след като се
ожениха заживяха при нас. Отношенията им бяха добри, тя П. дойде на 18
години у нас, направо дете си беше още. Живееха добре, ние сме гледали сме
21
да помагаме, издържали сме всичко със съпруга ми, което го правим и до сега
в нашия дом – сметки, храна, зимнина, всичко. Помагали сме, до последните
около две години започнаха да се влошават отношенията между тях,
започнаха да се карат. Първо не питах, после започнах да питам П., тя казва:
„Майко, ами за разни неща, за глупости“ – така ми отговаряше. Синът ми го
питам, той става, излиза, не отговаря. Такива им бяха отношенията. Тя си
палеше колата, излизаше, той си палеше колата, излизаше – всеки по неговите
си пътища. Питам какво става – „Нищо не става“, даже в последно време тя
ми се оплакваше, че не може да спи, че има проблеми между тях, но, питала
съм да няма нещо нали, друга връзка – „Не, не, нищо няма“. Обикновено
ставаше все за пари се карат, нали, то в едно семейство. Да бе, след като вече
се влошиха отношенията бяха тези излизания поотделно, то в началото те си
бяха нормално семейство, и детенцето си гледаха, и ние с тях не сме имали
нещо проблеми, нито пък те са имали проблеми, аз – нали живеят при нас, не
съм разбрала. Ходеха си по почивки, ходеха си на работа, гледаха си детето,
детска градина първо, после училище – нормален семеен живот, и това доста
години, то. Ами да, в последствие често излизаха поотделно вечер – тя П. по
служебни работи си излизаше със служебната кола, В си излизаше, той
приятели идваха вкъщи, той с приятели излизаше. П. работи към „Д“ –
минералната вода. П. се изнесе от нашия дом 2021 година, януари месец,
след рождения ден на внучка ми, на 08-ми януари има тя рожден ден. Ами
поводът – че имат проблеми, ами не вървят нещата между тях, и тя се изнесе.
Даже аз не знаех къде е, що е, и те не са знаели, защото отивам при тях и
казвам: „Абе, В, къде е П.?“ – „Ами не знаем майко, търсим я по телефона, не
вдига телефона. Даже и майка й на П. е идвала у нас да забира детето за
училище, и се питаме двете къде е П., и тя вика: – „Не знам ма Нинче, не знам
какво стана между тия двамата, вика, нито знаем П. къде е“, викам: „Ами и
ние не знаем къде е.“ После се прибира, два-три месеца не знам дали си беше
вкъщи, после пак за известно време я нямаше. Питала съм я, като идваше
нали да забира – а през това време идваше да забира детето за училище и да
го връща – когато не е живяла у нас, и съм я питала, даже си е взимала дрехи
и такива неща, викам „П., какво става, къде си?“, „Ами няма, майко, да ти
кажа, няма да ти кажа“, и така, „У вас ли си? При вашите ли си?“, „Не съм“.
Ами, как ще е било, ами беше, то май месец за Гергьовден, за Великден тя си
беше при нас пак. Ами после лятото май пак за малко излезна, месец ли и
22
нещо, и после вече окончателно август месец си се изнесе. През този период,
не съм чувала скандали, даже и синът ми казваше: „Майко, ще се разделим,
но в добри отношения да си останем, заради детето, защото детето си остана
вкъщи, то не искаше да излиза от нас, то си остана при бащата, и се учудих
даже есента вече, когато дойде призовка на сина ми от къде дойде това чудо,
като всичко предния ден даже ми каза: „Майко, ние по взаимно съгласие ще
се разделим и ще си помагаме за детето, нищо, че то остава при мен“ – това
ми го каза синът ми. И като дойде призовката изведнъж нещата се обърнаха
всичко в противоположна посока. Детето отказа да вижда майка си, още
тогава, и да има всякакви отношения, даже и с баба си,и с дядо си. Говорих за
предишното дело когато тя беше подала за домашно насилие молба да го
съди. У дома аз домашно насилие не съм видяла, не съм разбрала. За мен това
беше едно демократично семейство къде всеки си върви къде си иска, без да
държат сметка единия на другия, без скандали – ти къде отиваш, ти къде
отиваш, и съм се чудила много, но може би съм била със стари разбирания.
Не съм присъствала на скандали или агресивно да е крещял сина ми към П., а
към детето пък абсурд, то детето си е – не е тормозено това дете, не е му
викано, не е нищо, даже съм казвала на П.: „Ама, П., ти много й позволяваш
да излиза с приятелки, с деца от по-малки там от селото много си дружаха, те
израснаха заедно момиченца-момченца, и тя ми казваше: „Няма нищо, майко,
тя по-добре да е навънка, отколкото да е тука, за да се стресира те докато се
карат.“ Не, не знам такова нещо – П. да е канила детето да тръгне с нея,
когато напусна семейното жилище – защото и самата П. ми каза, че детето
иска да остане при баща си, аз не видях тя нещо да е против това. Откакто те
са разделени бащата се грижи за детето, то не е излизало от нас, то си е
вкъщи – кой да се грижи друг. Ние се грижим като цяло за дома, аз Ви казах с
какво, нали, поддържаме. Всичко основно си е от бащата – това пари, това за
училище – за всякакви нужди бащата дава пари на това дете. Детето ще
кандидатства тази година, иска да учи психология, в УНСС ще кандидатства
и евентуално и в Пловдив ще подаде документи, но желанието й е в София да
учи. Ходи на уроци, от миналата година ходи на уроци. Тези разходи ги
поема таткото, той се грижи за нея изцяло. То си остана при него детето и
той се грижи. Г не е ползвала градски транспорт откакто е тръгнала на
училище. По рано П. си я караше и забираше от ясла докато си беше у нас –
тя затова си работеше на такава работа нали редовна смяна, за да може да си
23
оправя детето, защото синът ми започна работа в Пловдив и той няма как. А
сега вече, откакто П. я няма, с кола се кара детето, прибира се – дядо й, баща
й, сега вече тя има книжка от януари месец и сама се движи – с кола се
придвижва.
АДВ. С-Ц: - Аз нямам други въпроси.
НА ВЪПРОСИ ОТ АДВ. К-П., СВ. Н Т: - Синът ми в момента живее
при нас в Д. Вече живее там с неговата приятелка. Някъде след 2022 година –
след нова година, живее с нея там. Споделяли са ми, че П. е внасяла пари на
детето в карта до 18-тата година на детето. Знам, да, детето ми сподели, че
майка й ще плати половината за шофьорския курс, баща й половината. Да,
детето ми е споделяла, че майка й се опитва да се свърже с нея, че ходи в
училището – и аз съм я питала много често: „Г, виждаш ли се с майка ти?
Чувате ли се с майка ти? – но то избягва да говори по този въпрос. Да,
споделяла ми е за това, че майка й я е попитала „Г, за рокля, за това, за
онова“, и тя е отговорила – „Тате ще се погрижи“ – това ми каза детето.
АДВ. К-П.: Нямам други въпроси.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала.
АДВ. С-Ц: - Госпожо съдия, имаме допуснат още един свидетел, но
същият е ангажиран. Ще го разпитваме за обстоятелства какви са били
отношенията между страните преди фактическата раздяла, лично на това
което е присъствал между тях, и за това, че бащата продължава да се грижи за
детето към настоящия момент, както и след фактическата раздяла.
ОТВЕТНИКЪТ (ЛИЧНО): - Отказвам се от този свидетел.
АДВ. С-Ц: - Моля Ви третият свидетел да бъде заличен.
АДВ. К-П.: - Ваша чест, ние имаме допуснат свидетел – държим на
разпита на този свидетел, при режим на довеждане е, това е свидетелят Диана
Чулукова. Същата ще бъде разпитана, във връзка с наведените твърдения и
оспорвания от наша страна, касателно обстоятелството, че доверителката ми
е полагала грижи, макар да има доказателства в писмен вид за това, че е
плащала по карта на дъщеря си средства за издръжка, както и за предоставени
вещи, дрехи и прочие, тоест индиция е за това, че тя е полагала грижи за
детето си, макар и възпрепятствана, в периода на реалната фактическа
раздяла, когато е напуснала жилището. Диана Чулукова е била свидетел на
24
това, че доверителката ми се интересува от развитието на детето си, тя самата
я е изчакала, когато е имала родителска среща във връзка с абитуриентския
бал, а тя е била на тази родителска среща заедно с И..
АДВ. С-Ц: - Госпожо съдия, аз смятам, че тези факти и обстоятелства,
които бяха изложени току-що бяха установени в днешно съдебно заседание
от разпитаните свидетели. Не смятам, че поисканият свидетел ще допринесе
за изясняване на фактическата обстановка. Безспорно е, че майката се е
опитвала да полага грижи. Безспорно е, има представени с исковата молба
писмени документи, че майката е превеждала някакви парични средства на
дъщеря си всеки месец, поради което смятам, че не следва да бъде допускан
свидетел на ищцовата страна и същият следва да бъде заличен, тъй като тези
факти и обстоятелства бяха изяснени по настоящото дело.
АДВ. К-П.: - Във връзка с предявената претенция по чл. 149 е третият
свидетел. Отделно от това, издръжката на едно дете не касае само финансови
средства, тя касае и други обстоятелства, и в тази връзка държим на разпита
на този свидетел, който е допуснат с Определение № 506. Още повече, че
разпитите, които бяха проведени са на лица в родствени връзки със страните.
Съдът съобразявайки доказателствените искания на страните, на първо
място, счита, че следва да бъде уважено искането на ответната страна за
заличаване на допуснатия по делото свидетел, така, както е направено в
днешното съдебно заседание. По отношение на исканията на ищцовата
страна, съдът счита, че следва да бъде уважено, като се даде възможност на
ищцовата страна да доведе посочения по-горе свидетел в следващото съдебно
заседание, тъй като обстоятелствата, за които е поискан разпитът на този
свидетел касаят отношенията на майката към детето като част от грижата й за
детето и семейството, което е и предмет на изследване в настоящото
производство, с оглед на което, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ЗАЛИЧАВА допуснатия по искане на ответната страна свидетел.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищовата страна да доведе в следващото
съдебно заседание за разпит като свидетел Диана Чулукова.
АДВ. С-Ц: -Уважаема госпожо председател, с депозирания писмен
отговор са направени две доказателствени искания, които с Определение №
25
506/02.03.2023 г. са оставени без уважние, но аз ще Ви моля да бъде
ревизирано това и да бъдат допуснати направените доказателствени искания.
Едното е да се изиска информация за доходите на майката, като я задължите
тя да представи служебна бележка за реализирантие от нея доходи, както и да
бъде изискано служебно от ТД на НАП Пазарджик справка за регистрирани
трудови доходи и размерът на получаваното от нея трудово възнаграждение.
Считам, че това доказателствено искане е относимо към настоящия предмет
на делото, тъй като с писмения отговор е нправено искане за произнасяне по
чл. 149 от СК, а именно издръжка за минало време. Дейстивително по делото
има данни, че ищцата е превеждала определени парични суми месечно, но
претенцията на доверителя ми е в по-високи размери, с оглед на това аз
смятам, че следва да бъде изследвано какво е имущественото състояние на
ищцата, във връзка с издръжката и за реализираните от нея трудови доходи.
По отношение на второто доказателствено искане, а именно да ни бъде
представена възможност да представим служебна бележка от училището на
роденото от брака дете Г. И., моля същото да бъде уважено, още повече, че
детето посочи, че към момента посещава училище и учи в ПГИМ. Ако
прецените, че това е достатъчно, аз смятам, че следва по Ваша прецнка да
бъде допуснато да представи и служебна бележка от учебното заведение, ако
прецените, че не е необходимо, ще Ви моля в тази връзка да се произнесете и
да бъдат зачетени думите на свидетелката. И в тази връзка пък, отделно, в
писмения отговор е посочено, че детето учи в **** тъй като аз съм изготвила
писмения отговор, то моля да приемете, че моя грешка.
АДВ. К-П.: - Не възразявам по отношение направената претенция за
ревизиране на Определение № 506, с което са оставени без уважение
доказателствените искания на ответника касателно искането да представим
служебна бележка за реализираните доходи за периода една година назад от
насрещния иск от 13.02.2022 г. до 08.01.2023 г., до навършване на 18 години
на детето, както и по отношение искането от ТД на НАП касателно какви
трудови договори са декларирани на името на доверителката ми. По
отношение на направената претенция за имуществото, считам същото искане
за неотносимо.
Съдът по доказателствените искания намира на първо място, че не
следва да се изисква служебна бележка от училището на детето Г. И., тъй като
26
страните не спорят, че същата е ученичка в 12 клас за настоящата 2023 година
и завършва средното си образоавние през тази година, затова изискването на
специални писмени данни по делото е безпредметно. Във връзка с предвения
иск под формата на насрещен иск за присъждане на издръжка за минало
време, съдът намира за основателни исканията на ответната страна, но с оглед
заявената готовност от страна на ищцата, счита, че следва да й даде
възможност в следващото съдебно заседание да представи служебна бележка
за доходите си за една година назад от датата на подаване на исковата молба
за присъждането на издръжка. Неоснователно е искането да се изясняват
други декларирани имущества на името на ищцата, тъй като не касае
предмета на настоящия правен спор. С оглед извършване на справка досежно
верността на удостоверената служебна бележка, съдът счита, че е
основателно да бъде изискано служебно от ТД на НАП Пловдив офис
Пазарджик справка за регистрираните трудови договори на името на ищцата.
За събиране на допуснатите доказателства делото следва да се отложи. По
изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 06.06.2023г. от 09:30 часа, за
която дата и час страните са уведомени от днес.
ДАВА възможност на ищцовата страна да представи служебна бележка
за доходите си за една година назад от датата на подаване на исковата молба и
да доведе допуснатия по делото свидетел.
ДА СЕ ИЗИСКАТ с писмо данни от ТД на НАП Пловдив, оф.
Пазарджик в посочения по-горе смисъл.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12:36
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
27