ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№260114
гр.Добрич 29.09.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Теменуга Стоева
Членове: 1. Георги Павлов
2.
Павлина Паскалева
Като разгледа
докладваното от съдия Павлина Паскалева въззивно
гражданско дело №758/2020г. по описа на ДОС и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 - 437 от ГПК.
Образувано е по жалба Р.И.К., ЕГН **********
и В.Т.К., ЕГН ********** ***, чрез упълномощения адв.Д.М. срещу определения
размер на адвокатското възнаграждение на взискателите по изпълнително дело
№20208110400133 по описа на ЧСИ Н.Ж., peг.№811 в КЧСИ и район на действие ОС-
гр.Добрич, посочен в ПДИ. Жалбоподателите
излагат, че с оглед сложността на делото
и изпълнителните действия, които се извършват по него, размерът на адвокатското
възнаграждение е завишен прекомерно и следва да бъде намален до размерите, посочени
в чл.7, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения на 400 лв.
Взискателите по делото М.И.И., Е.И.Р. и Р.И.Р.,
чрез упълномощения адв.Д. са депозирали възражение в законоустановения срок, в
което изразяват становището за недопустимост, респективно за неоснователност на
жалбата. Молят жалбата да бъде оставена без уважение.
Съдебният изпълнител е представил мотиви по
реда на чл.436, ал.3 ГПК, в които е изложил аргументи за частична основателност на депозираната
жалбата.
Съдът, като взе предвид доводите на страните,
мотивите на частния съдебен изпълнител и въз основа на доказателствата по
приложеното изпълнително дело, намира за установено следното:
Изпълнително дело №20208110400133 по описа на
ЧСИ Н.Ж., peг.№811 в КЧСИ и район на действие ОС- гр.Добрич, е образувано на 03.07.2020г.
по молба на М.И.И., Е.И.Р. и Р.И.Р., чрез упълномощения адв.Д. и въз основа на
изпълнителен лист от 01.07.2020г.,
издаден срещу длъжниците Р.И.К. и В.Т.К. по гр.д.№4492/2018г. по описа на
Районен съд Добрич за сумите от 6429,98 лв. – извършени подобрения, ведно със
законната лихва върху сумата от 06.11.2018г. до окончателното изплащане и 1000 лв. адвокатско
възнаграждение.
С поканата за доброволно изпълнение са приети
следните такси и разноски: 109,50 лв. – допълнителни разноски; 355,00 лв.
разноски по из.дело; такса по чл.26 от Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ с
включен ДДС в размер на 847,87 лв. и 1000 лв. адвокатско възнаграждение.
Поканите за доброволно изпълнение са връчени
на длъжниците на 13.08.2020г.
На 19.08.2020 г. по изп.дело №20208110400133 е депозирана жалба от Р.И.К. и В.Т.К., чрез
упълномощения адв.Д.М. с вх. №1686/19.08.2020г.
Предвид така установеното, съдът намира, че
жалбата е подадена в предвидения от закона срок и от легитимирано лице-длъжника
по изпълнението, но същата се явява недопустима по следните съображения:
Според практиката на ВКС въпросът за
разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата в ГПК е в част първа "Общи правила". Тази част е приложима за исковия процес във
всичките му етапи и за изпълнителното производство. Задължението на длъжника за
разноски е уредено в чл.79, ал.1 ГПК
- раздел втори, глава осма, част първа - Общи правила. Произнасянето на съдебния
изпълнител за разноските на взискателя в изпълнителното производство не е
изпълнително действие. То не е насочено към осъществяване на притезанието по
изпълнителното основание, а е реализация на общия принцип за отговорност за
разноски. Длъжникът разполага с процесуалното право да претендира пред съдебния
изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност и
постановеният акт на съдебния изпълнител по това искане подлежи на обжалване
пред окръжния съд. Поради това на основание чл.7, ал.2 ГПК актът на съдебния
изпълнител, постановен по искане на длъжника за намаляване разноските на
взискателя, поради прекомерност следва да бъде съобщен на страните, тъй като
подлежи на самостоятелно обжалване. /в този см. решение № 393 от 15.05.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 5473/2014 г., IV г. о., ГК/.
В настоящия случай постановление за изменение
не е издадено, но приетите като разноски по делото претендирани от взискателя
суми, са посочени в ПДИ.
Дължимостта и размера на разноските,
извършени в хода на изпълнителното производство, които приема и признава на
взискателя и които подлежат на заплащане от длъжника, ЧСИ следва да определи с
нарочен акт, който подлежи на самостоятелно обжалване, съгласно разпоредбата на
чл.435, ал.2, изречение последно от ГПК. По своята същност обективираното в настоящата жалба
искане за намаляване на разноските, претендирани от взискателя представлява
искане за изменение на разпореждането на ЧСИ, обективирано в ПДИ в частта на
разноските.
Предвид изложеното, настоящият състав намира,
че производството по жалбата следва да бъде прекратено, като същата бъде
върната на ЧСИ за произнасяне по нея с изричен акт по искането за изменение на
приетите разноски, съобразно разпоредбата на чл.7, ал.2 ГПК,
който ще подлежи на самостоятелно обжалване, на основание чл.435, ал. 2, т. 7 ГПК.
Водим от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по въз.гр.д.№758 по
описа на ДОС за 2020г., образувано по жалба с вх. №1686/19.08.2020 г. на Р.И.К., ЕГН ********** и В.Т.К., ЕГН ********** ***,
с която се възразява срещу разноските, приети от ЧСИ и посочени в ПДИ.
ИЗПРАЩА на ЧСИ Н.Ж., peг.№811 в КЧСИ жалба с
вх. №1686/19.08.2020 г. на Р.И.К., ЕГН **********
и В.Т.К., ЕГН ********** ***, депозирана
по изп. дело №20208110400133 по описа на ЧСИ Н.Ж., peг.№811 в КЧСИ и район на
действие ОС- гр.Добрич, за произнасяне по съдържащото се в нея искане за
изменение на приетите разноски, обективирани в ПДИ.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: Членове:
1.
2.