Решение по дело №1331/2020 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 6
Дата: 15 февруари 2021 г. (в сила от 14 юли 2021 г.)
Съдия: Екатерина Петрова Николова
Дело: 20201210201331
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 септември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. Благоевград , 15.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на четиринадесети януари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Екатерина П. Николова
при участието на секретаря Елица Я. Педова
в присъствието на прокурора Районна прокуратура - Благоевград
като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно
наказателно дело № 20201210201331 по описа за 2020 година
Производството по делото е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. В. К. от гр.Я против
НП№6562/14.11.2019г., издадено от Началник Отдел „Контрол по РПМ“,
Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна
инфраструктура“, с което на жалбоподателя е наложена санкция „Глоба“ , в
размер на 1000 лв, във вр. с административно нарушение на чл.26, ал.2, т.1
б.“а“ от Закона за пътищата, във връзка с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11 от
03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
С жалбата се поддържа, че атакуваното НП е незаконосъобразно, тъй
като същото е издадено при нарушаване на императивната процедура за това
по ЗАНН. Алтернативно се поддържа, че не е доказано извършването на
твърдяното нарушение. Иска се отмяна на обжалваният акт .
Санкционният орган, чрез процесуалният си представител оспорва
жалбата и поддържа, че обжалваното НП е законосъобразно, поради което
като такова следва да се потвърди от съда.
РП-Б , надлежно призована, не ангажират представител по делото и
становище по жалбата.
Съдът след като съобрази становищата на страните, приложимото право и
1
анализира събраните доказателства в процеса, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от лице с право да обжалва атакуваното НП, като
то е сторило това и в срока по ЗАНН.
Разгледана по същество, жалбата е основателна. Аргументи:
От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установи , че
на 17.10.2019г. , в 15.35 часа, на път II-19, км.10+400м, след табелата за
край на с.Г в посока гр.С , жалбоподателят Г К е управлявал и
осъществявал движение с МПС /с три оси с марка „М “, модел „А “, с рег.
№ ./ На посоченото място, на жалбоподателя е извършена проверка от
страна на контролни органи в лицето на свидетелите П и Т , двамата
инспектори при санкционният орган, които направили измерване на
управляваното от К ППС, при което констатирали надвишение на нормите
на Наредба №11803.07. 2011г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и
/или тежки ППС, а именно, че разстоянието между осите е 1.35 метра, а
сумата от натоварването на ос на двойната ос на посоченото МПС е
24.970тона, при максимално допустимо натоварване от 18 тона, съгласно
чл.7, ал.1, т.5, б.“в“ от същата Наредба. Измерването е извършено с
техническо средство-електронна везна и ролетка.
Теззи констатации на проверяващите лица са квалифицирани като
административно нарушение по чл.26, ал.2, т.1 б.“а“ от Закона за пътищата
във връзка с чл.37, ал.1, т.1 на Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. За това нарушение, св.П , в
присъствието на св.Т е издал срещу жалбоподателя АУАН
№0007294/17.10.2019г. Акта е връчен лично на жалбоподателя срещу подпис
и на датата на съставянето му.
Въз основа на този АУАН, на 14.11.2019г., Началника на Отдел „Контрол
по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция
„Пътна инфраструктура“, е издал обжалваното НП№6562, с което на
основание чл. 53, ал.1 , вр. с чл.26, ал.2 от Закона за пътищата, вр. с чл.37,
ал.1, т.3 на Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, на жалбоподателя е наложена санкция
„Глоба“ в размер на 1000.00лв. В НП е допълнено, че с описаното в акта
поведение, , жалбоподателят не представил разрешително или
квитанция за платена пътна такса за движение на извънгабаритно ППС,
след като е бил с такова по смисъла на пар.1, т.1 от ДР на Наредба
№11/2001г. на МРРБ . Това постановление е връчено лично на
жалбоподателя, чрез известие за доставяне на 19.11.2019г. и в законния срок
по ЗАНН, същият е депозирал жалбата си по настоящото дело /25.11.2019г. /
При разпита на свидетелите по акта П и Т се установява, че и двамата са
присъствали и извършили процесната проверка и замерване на разстоянието
2
между осите на управляваният товарен автомобил от страна на
жалбоподателя на процесната дата и място. Според показанията на тези
свидетели, измерването е извършено с ролетка и констатирали претоварване
на автомобила с близо 7 тона. Попитали жалбоподателя дали има разрешение
за управлението на такъв претоварен автомобил, но той нямал такова
разрешително. Съставили за това на място АУАН и го връчили на дееца
лично.
Управлението на описаното ППС в акта и НП, от страна на жалбоподателя
и при процесната проверка, се потвърждава и с приложени към преписката
лични документи за управление на МПС на водача и трудов договор на
жаблоподателя и товарителница от 17.10.2019г. за превоз на бетон и чакъл,
пътен лист за същата дата 18.06.2020г. Според приложеният трудов договор
на жалбоподателя от 04.09.2019г. сключен с работодателят му „П “ЕООД, К
е назначен на длъжността „шофьор на тежкотоварен“ автомобил с 12 и
повече тона“ за срок от 6 месеца.
Материалната компетентност на издателя на НП се удостоверява в
процеса с представена Заповед №РД-М-1266/17.10.2019г- на Председателя на
УС на Съвета на Агенция „Пътна инфраструктура“. С друга заповед на
същият орган с №РЗ-М-1267/17.10.2019г., на свидетеля П , в качеството му на
главен инспектор при санкционният орган, е възложен контрола по
Републиканската пътна мрежа.
В хода на процесна санкционният орган е представил доказателства, че
св.Павлов е преминал към 15.05.2015г. обучение за извършване на измерване
като процесното при проверки на автомобилите.
От своя страна, ползваната електронна везна при процесната проверка се
доказа , че е преминала през технически контрол въз основа на заповед на
Ръководителя на ДАМТК от 11.09.2018г. Тази веда е въведена в
експлоатация и въз основа на нарочно Удостоверение за признаване на
одобрен тип средство за измерване на 07.07.2006г. Аналогично такова
доказателство за изправност на ползваната ролетка при процесната проверка е
представено в процеса /л.37 и л.40,42-44/ от нахд №2209 от 2019г. на БРС/,
въз основа на което се налага извода, че това техническо средство също е
било в съответствие с изискуемите се изисквания и техническа спецификация
за работа по предназначение.
При тези фактически дадености, съдът намира, че не се доказа по
несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят е извършил
административно нарушение по чл. 26, ал.2, т.1 б.“а“ от Закона за
пътищата,във връзка с чл.37, ал.1, т.1 на Наредба №11 от 03.07.2001г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Обжалваното НП е издадено от компетентен за това орган по смисъла на
чл. 56, ал.3, т.1, предл.1-во , във вр. с ал.1 от Закона за пътищата, за което по
3
делото се представи нарочна Заповед за надлежно упълномощаване на
процесният издател. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл. 34 на ЗАНН,
като същите са и надлежно връчени на жалбоподателя.
Наред с горното обаче съдът констатира, че в НП е добавено също така, че
вмененото нарушение на жалбоподателя е такова по чл. 26, ал.2, т.1, б.“а“ от
ЗП заради това, че същият се е движел с извънгаабаритно ППС по пътищата
на страната по смисъла на пар.1, т.1 от ДР на Наредба №2001г. на МРРБ, без
разрешително за такова движение с тежкотоварно ППС. При това положение
съдът констатира, че описаното в НП и акта фактически изпълнително
деяние и нарушение, сочи не на визираната правна квалификация, а на
нарушение по чл. 177, ал. 3 от ЗДвП, заради незаплащане на такса по чл.
14, ал. 3 от Наредба №11/2001г. на МРРБ . По този начин, издателят на НП
на практика е приравнил движението на ППС по пътищата на страната без
разрешително , с незаплащането на пътна такса за такова движение на ППС, а
това е недопустимо и незаконосъобразно . Касае се за два различни
режима на ползване на пътищата на страната, за които са предвидени
различни правни норми /чл.26, ал.1 от ЗП и чл.177, ал.3 от ЗДвП/,
третират се различни по тежест нарушения и съответно за различни
санкции при извършването им . При същите аргументи не могат да се
приравнят по правни последици липсата на разрешение по чл. 26, ал. 3 от ЗП
и липсата на платена такса, което не е и съставомерен елемент от
нарушението на чл. 26, ал. 2, т.1, б.“а“ от ЗП. Очевидно е, че щом по
смисъла на чл. 37, ал. 3 от Наредбата е допустимо движението да продължи
веднага след заплащане на таксата, обществената опасност на деяние като
процесното не може се отъждестви с тази при липса на разрешение по чл. 26,
ал. 3 от ЗП, при което движението продължава едва след издаване на
разрешително и това е свързано с изтичане на срок, произнасяне от комисия и
възможно поставяне на допълнителни условия по чл.14, ал.1 от Наредбата.
Това противоречие между фактически твърдения за вменяваното
нарушение и направената за него правна квалификация в двата
документа, обуславят практически и пълната липса на основни техни
реквизити по чл.42, т.4 и респ. по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, с което
съществено се нарушава правото на защита на жалбоподателя.
Последното е и самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП,
заради тази негова процесуална незаконосъобразност .
Допълнително основание за отмяна на НП заради съществено
процесуално нарушение е и констатираната непълнота в описанието на
управляваното МПС от страна на жалбоподателя на процесната дата и
място като вид МПС и като разположение на осите, които в случая са
посочени като“ 3 оси“, без да е пояснено тези оси какви са – на централен
болт, свързан със седло и задна част на полуремарке или ремарке /чл.5,
ал.2 и ал.3 от Наредбата/ или ос между товарна площ на кабината и
ремаркето / чл.5, ал.5, ал.6 и ал.7 на Наредбата/, респ. дали става въпрос
4
за ППС произведено преди 1991г. или след 1991г./ чл.5, ал.4 и ал.12 и
ал.13 от Наредбата/, след като за всяка от изброените хипотези, е
предвидено различно допустимо разстояние между осите и съответно
различно натоварване на ППС за маса по чл.6 от същата Наредбата.
На лице е и непълнота в обосновката и мотивите относно
санкционното основание, което е визирано при налагане на
административното наказание, след като последното е мотивирано с нормата
на чл. 53, ал.1 от Закона за пътищата, която материализира десетки
различни хипотези, несъотнесени конкретно към процесното деяние, с
което също се нарушава в значима степен правото на защита на
жалбоподателя, който не може да разбере по коя законова хипотеза е
отмерена административната му санкция като вид и размер.
Отделно от горното, съдът намира, че от събраните писмени и гласни
доказателства в процеса, не се установи от обективна страна и
извършването на твърдяното нарушение с правна квалификация по
чл.26, ал.2, т.1 б.“а“ от Закона за пътищата във връзка с чл.37, ал.1, т.1 на
Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС.
С нормата на чл. 26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП, законодателят действително е
въвел допълнителното изискване към движението на ППС и ползвателите на
републиканските пътища, когато това ППС или състав от него са с размери
над максимално допустимите такива, като тогава за тях следва да се издаде
разрешително от съответната държава, за да се извършват транспортни
операции, с които не се засяга значително международната конкуренция в
областта на транспорта в страна-членка на ЕС.
От друга страна обаче съгласно нормата на чл. 37, ал.1 , т.1 от Наредба
№1182001г. на МРРБ, във вътрешността на страната съответните служби
за контрол при МВР и Агенция "Пътна инфраструктура" спират и проверяват
спрелите и навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и колесни трактори
и друга колесна самоходна техника за земеделското стопанство,
регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и контрол на
земеделската и горската техника, както и съставят акт на водача, на
съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при
проверката се установи, че движението се извършва без разрешително
или документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3 от същата
Наредба.
Съгласно пар.1 т.1 от ДР на Наредбата , "извънгабаритни ППС" се
наричат извънгабаритните ППС по чл. 2 и/или тежките ППС по чл. 3 от нея.
Тези две норми от своя страна въвеждат изисквания към размерите и
габаритите на ППС за маса и натоварване на оси и респ. когато поне един от
5
размерите със или без товар е по-голям от стойностите по чл. 5. Поради
липса на достатъчно фактическо описание на процесният автомобил, на
практика не се доказа първо, че той попада в конкретна хипотеза на чл.5
от Наредбата за извънгабаритно и тежко ППС, а на второ място не се
доказа, че при конкретни свои размери и параметри по чл.5 от
Наредбата, е допуснато отклонение от изискванията за разстояние между
осите и натовареност на същите по чл.6 от същата Наредба, за което
претоварване да е необходимо предварително разрешение при движение
на такова ППС съгласно чл. 26, ал.2, т.1 , б.“а“ от Закона за пътищата
или пък документ за платена такса по чл. 37, ал.1, т.1 от Наредбата.
Предвид изложеното, съдът приема, че вмененото на жалбоподателя
административно нарушение в разгледаният казус, не е доказано, че е
извършено от обективна страна, а това обосновава извода за нарушение
и на материалният закон /Закона за пътищата/, е основание за отмяната
на обжалваното НП и поради неговата материална
незаконосъобразност./В тази насока е и съдебната практика, а именно:
Решение №2221/21.12.2018г., постановено по кнахд№597/2018г. по описа на
АС-Б Решение №89/08.04.2020г. на АС-С по кнахд№64/2020г., Решение
№98/28.02.2020г. на АС-Х по кнахд№1397/2019г., Решение №42/05.03.2020г.
на АС-Я по кнахд№12/2020г., , Решение на АС-Тъ №182/09.12.2011г.
кнахд№207/2011г., Решение №109/26.03.2019г., постановено по
кнахд№1665/2018г. по описа на АС-Х , Решение от 27.01.2020г. по
кнахд№466/2019г. по описа на АС-С /
Мотивиран от изложеното и като прие, че обжалваното НП е както
процесуално, така и материално незаконосъобразно, на основание чл.63, ал.1
от ЗАНН, съдът
РЕШИ:


ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО НП №6562/14.11.2019г.,
издадено от Началник Отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска
и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на Г. В. К.,
с адрес: гр.Я , ул.“Н № , е наложено административно наказание „Глоба“, в
размер на 1 000 .00 лв./ хиляда лева/, във вр. с административно нарушение
по чл.26, ал.2, т.1 б.“а“ от Закона за пътищата , във връзка с чл.37, ал.1, т.1 на
Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС.
Решението може да на обжалва пред Административен съд -Б в 14-
дневен срок, считано от датата на съобщаването му за всяка от страните.
6

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7