РЕШЕНИЕ
гр.София, 29.05.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, XVII въззивен състав, в
закрито заседание на двадесет и шести февруари
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖИНА КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.
ПЕТЪР САНТИРОВ
2. ПЕТЪР МИНЧЕВ
при участието на секретаря Мария Абаджиева и прокурор
Стоил Томов, като разгледа докладваното от съдия Колева внохд № 5019/2017 г.,
намери за установено следното:
Производството е по
реда на гл.XXI от НПК.
С присъда от 11.05.2017г.
по н.о.х.д. № 8271 по описа за
2014г., СРС , н.о., 7-и състав, признал подсъдимия А.Л.Г., роден на ***г***, с ЕГН **********,
за виновен в това, че на
неустановени дати в периода между 01.04.2010г. и 30.04.2010г. в гр.София, жк.З.П.,
бл.*********, при условията на продължавано престъпление, с две деяния, които
осъществяват поотделно един и същи състав на едно и също престъпление,
извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и
субективна страна продължение на предшестващото, е извършил действия на полово
удовлетворение с лице от същия пол, ненавършило 14-годишна възраст - В.К.П.,
ЕГН ********** - навършил 12 години, както следва:
на неустановена дата
в периода между 01.04.2010г. и 24.04.2010г. в гр.София, жк.З.П., бл.*********,
е извършил действия на полово удовлетворение (хванал с едната си ръка половия
орган на В.П., извършвал му масажни движения и го поставил в устната си кухина,
като едновременно с това поставил другата си ръка и извършвал движения по своя
полов орган, след което В.П. еякулирал в устата му, а Г. еякулирал на леглото)
с лице от същия пол, ненавършило 14-годишна възраст - В.К.П., ЕГН ********** -
навършил 12 години;
на неустановена дата
в периода между 25.04.2010г. и 30.04.2010г. в гр.София, жк.З.П., бл.*********,
е извършил действия на полово удовлетворение (хванал с едната си ръка половия
орган на В.П., извършвал му масажни движения и го поставил в устната си кухина,
като едновременно с това поставил другата си ръка и извършвал движения по своя
полов орган, след което В.П. еякулирал в устата му, а Г. еякулирал на леглото) с лице
от същия пол, ненавършило 14-годишна възраст - В.К.П., ЕГН ********** -
навършил 12 години, престъпление по чл.157 ал.3 пр.2, вр.чл.26 ал.1 от НК,
поради което, на основание чл.157 ал.3 пр.2, вр.чл.26 ал.1, вр. чл. 54, вр.чл.2
ал.1 от НК го осъдил и му наложил наказание - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от
ДВЕ ГОДИНИ, изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 от НК отложил с изпитателен
срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
Постановено е на осн.
чл.59 ал.1 от НК, в случай на бъдещо привеждане на наказанието в
изпълнение, да се приспадне предварителното задържане на А.Л. Т., считано от
31.01.201 3г. до 30.09.2013г.
Съдът е признал
подс. А.Л.Г., със снета самоличност, за невиновен
в това, че на неустановена дата в периода между 01.04.2010г. и 24.04.2010г. в
гр.София, жк.З.П., бл.*********, по какъвто и да е начин е набрал за себе си -
като му предложил и му заплатил сума от 40.00 лева, отделно непълнолетно лице -
В.К.П., ЕГН **********, навършил 12 години, да извършва блудствени действия с
него (изразяващи се в опипване, орален секс и еякулация, вследствие това и за
двамата), като го оправдал изцяло по повдигнатото обвинение за
престъпление по чл.158а ал.1 от НК.
Подсъдимият А.Л.Г., е
признат за невиновен в това, че на неустановена дата в периода месец
юли-август 2010г. в гр.София, жк.З.П., бл.*********, по какъвто и да е начин е
набрал за себе си - като му предложил и му заплатил сума от 50.00 лева,
непълнолетно лице - Д.Р.А., ЕГН **********, навършил 16 години, да извършва
блудствени действия с него (изразяващи се в опипване по тялото и масажиране на
половите органи и екулация, вследствие това за Г.), като го оправдал изцяло по повдигнатото
обвинение за престъпление по чл.158а ал.1 от НК.
Подсъдимият А.Л.Г., е признат за невиновен в това, че за периода от 14.08.2009г. до 31.01.2013г. в
гр.София, жк.З.П., бл.*********, държал за себе си файлове, съдържащи се в 1
бр.директория (папка) “VIDEOTC”, запеметени върху 1 бр.оптичен носител “Mr.DATA
DVD-R 1.4 GB” с № ******* 38 и файлове, съдържащи се в 1 бр.директория (папка)
“VIDEO_TC”, запаметени върху 1 бр.оптичен носител “Mr.DATA DVD-R 1.4 GB” с №
MAD699MF16022068 порнографски материали (чл.93 т.28 от ДР на НК -
"Порнографски материал" е неприличен, неприемлив или несъвместим с
обществения морал материал, който изобразява открито сексуално поведение. За
такова се приема поведение, което изразява реални или симулирани полови
сношения между лица от същия или различен пол, содомия, мастурбация, сексуален
садизъм или мазохизъм, или похотливо показване на половите органи на лице”), за
създаването на които са използвани лица, които изглеждат като ненавършили 18
години - видео-файлове, изобразяващи хомосексуални действия, похотливо
показване на полови органи, в които участва лице от мъжки пол на видима
възраст, предвид физическите му белези, под 18 години, като го оправдал изцяло
по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.159 ал.6 от НК.
Подсъдимият А.Л.Г. е
признат за невиновен в това, че на
31.01.2013г. в гр.София, жк.З.П., бл.*********, в два броя стъклени шишета, без
надлежно разрешително, съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите, държал аналог на рискови наркотични вещества - течност с общ обем
20 мл и съдържание на изобутил нитрит (химичен аналог на 3- метилбутил) -
нитрит (амилнитрит), подлежащо на контрол, съгласно Списък III - „Рискови
вещества” от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични, приета с ПМС №293 от 27.10.2011г., на стойност 28.00 лева, като го оправдал изцяло по повдигнатото обвинение за
престъпление по чл.354а ал.3 т.2 от НК.
Съдът е
отхвърлил изцяло като недоказан предявения от В.К.П.
срещу А.Л.Г. граждански иск в размер на 20 000 лева.
Относно веществените
доказателства - един брой преносим компютър, оптични носители, два броя мобилни
апарати, копие от задграничен паспорт, един брой рутер и един брой хард диск,
намиращи се на съхранение в СРС, съдът е
разпоредил да се върнат на А.Л.Г..
Подс. А.Л.Г., е осъден,
на основание чл.189 ал.4 от НПК, да заплати направените по делото
разноски, свързани с осъдителната част на присъдата в общ размер на 1251.56
лева, от които 791.56 лева по сметка на СРС и 460 лева по сметка на СДВР, както
и 5 лева д.т. за служебно издаване на изпълнителен лист.
Срещу
осъдителната част на присъда, касателно
размера на определеното наказание е постъпил е протест от прокурор в СРП .
Посочено е, че същото е занижено и несъответства на обществената
опасност на извършеното, респективно на наличните отегчаващи вината
обстоятелства и се иска увеличаването му, а едновременно с това се претендира и
промяна на начина на изпълнението му – в ефективен.
Конституираният по
делото граждански ищец В.П., чрез особения си
представител - адв. С.И., е
обжалвал отхвърлянето на гражданския иск и е предявил искане за изменение на посочената част от присъдата и уважаване
на предявения от него иск за обезщетяване на неимуществени вреди. Направено е
искане за допускане на свидетел, за установяване на изживяната от него травма.
Предявена е въззивна
жалба и от подс. А.Л.Г., чрез защитника му адв. А., срещу осъдителната част на
присъдата. Твърди се, че деянието не е извършено виновно, т.к.подсъдимият не би
могъл да знае реалната възраст на малолетния П., т.к. не го е познавал, а и П.
сам бил заявил, че има лична карта. Отделно от това, страната твърди, че е налице общоизвестен факт - ранното развитие и полова зрялост на
младежта.
В съдебно заседание
пред Софийски градски съд,всяка от страните поддържа предявените и сезиращи
настоящата инстанция актове; защитникът на подсъдимия претендира за
отмяна на осъдителната част на присъда и оправдаване на лицето; оспорва
предявеното с протеста искане
за изменение на начина на изтърпяване на наказанието и респ. жалба на ЧО и Гр.И, претендиращ
уважаване на гражданската претенция.
Подсъдимият Г.
поддържа доводите на защитника си.
Софийски градски
съд, намира че първоинстанционният съдебен
акт е влязъл в сила в оправдателните си части, поради което проверката
върху тях следва да се изключи, а по повод предявените пред настоящата
инстанция доводи и събрани доказателства, намира следното :
Установената от СРС фактология напълно се възприема от въззивния съдебен
състави и в нея промени не следва да се
внасят. Въз основа на събрани, при спазване на процесуалните правила, доказателства
се констатират следните
обстоятелства :
Подсъдимият А.Г. в периода
2010г.-2013г. живеел на адрес: гр.София, ж.к.З.П., бл.********* . Същият български гражданин, неженен, неосъждан
и към посоченият период бил собственик на верига секс- магазини
„Фламинго” (а впоследствие „Ерос”), разположени в гр.София и на други места из
страната. Съгласно заключение съдебно-психиатрична психологична и сексологична
експертиза, подс.А.Г. не страдал от същински психични заболявания, а
сексуалността му била от бисексуален тип със слаба, към средна полова
конституция, без данни за отклонения от болестен вид в насочеността на нагона,
нито в начините му на удовлетворяване.
ГИ и ЧО В.П. е роден
на ***г. През 2010г. същият се обучавал
в шести клас на 166-то спортно училище към спортен клуб „Левски”, профил
„борба”, като живеел в общежитието на
спортния клуб, намиращ се в гр.София, жк.Подуяне, на пълен пансион, т.к.
близките му живеели в гр. Дупница.
През пролетта на 2010
г. ГИ и ЧО П., който тогава бил на 12 години,
разбрал от своя съотборник и живеещ в същия
пансион св.Г.Г., роден на ***г., че може да „направи пари”. ГИ и ЧО П. имал
нужда от парични средства, тъй като майка му живеела в Англия, а даваните му
средства му били недостатъчни - разполагал с по около 20-30 лева джобни, които не стигали, вкл. за да си купува
маратонки, към които проявявал голям интерес . По тези причини св. П. решил
да се възползва от информацията на св.Г..
Така на неустановена
дата в периода между 01.04.2010г. и
24.04.2010., след края на учебните занятия, св.Г. завел с такси ГИ и ЧО
В.П. до дома на подс.А.Г. ***, в близост до последната спирка на трамвай
№10. След като двамата позвънили на вратата, подс.Г. им отворил и ги поканил
във вътрешността на апартамента си. Подс.Г. попитал ГИ и ЧО П. на колко години
е и дали носи със себе си лична карта. Последният му отговорил, че е на 14
години, но бил забравил личната си карта.
Подс.А.Г. не настоял
повече за личната карта и провел разговор с ГИ и ЧО П., в присъствието на св.Г.,
в който му обяснил как щял да изкара парите, а именно двамата да правят
„сексуални неща”. Същата информация не
била съобщена на ГИ и ЧО П. предварително от св.Г., но последният потвърдил
пред него казаното от подс.Г., като ГИ и ЧО П. се съгласил.
Подс.Г. предложил на
ГИ и ЧО П. да се изкъпе в банята, което последният сторил. След това
подсъдимият му подал хавлиена кърпа и му казал да влезе в съседна стая, където
имало две легла. Там подсъдимият му
казал да легне по гръб, след което самият той легнал до ГИ и ЧО П.. Подсъдимият
Г. хванал с едната си ръка половия орган на ГИ и ЧО В.П., започнал да извършва
масажни движения с него, след което започнал да прави орална любов, като поставил
половия орган на ГИ и ЧО П. в устната си кухина и започнал да го смуче.
Едновременно с това, подс.Г. поставил другата си ръка на своя полов орган и
започнал да го масажира. В един момент подсъдимият попитал ГИ и ЧО П. къде
последният искал да „свърши”, на което П. му отговорил: „В устата”. Малко след
това ГИ и ЧО П. еякулирал в устата на подс.Г ошев, а последният, от своя
страна, еякулирал на леглото. След това ГИ и ЧО П. се облякъл, а подсъдимият му
дал сумата от 40 лева. ГИ и ЧО П. напуснал апартамента на подсъдимия, заедно с
чакащия го в друга стая св.Г.. По пътя към общежитието св.Г. казал на ГИ и ЧО П.
да не споделят на никого за случилото се.
Седмица по-късно, на
неустановена дата в периода между 25.04.2010г. и 30.04.2010г., ГИ и ЧО П.
отново посетил горепосочения апартамент на подс.А.Г.. ГИ и ЧО П. отново
придружен от св.Г., тъй като последният му казал да не ходи до дома на
подсъдимия без него. При второто посещение разговор между подсъдимия и ГИ и ЧО П.
за възрастта на последния не
бил проведен, като подсъдимият не се
интересувал дали П. този път носи в себе си личната си карта.
Последвали същите
събития като при първата среща между двамата. Св.Г. останал да чака на диван в
кухнята, а ГИ и ЧО П. се изкъпал в
банята, след което двамата с подсъдимия отишли в съседната стая с двете легла.
Там ГИ и ЧО П. отново легнал по гръб на леглото, а подсъдимия - до него. После
подс.Г. хванал с едната си ръка половия орган на ГИ и ЧО В.П., започнал да
извършва масажни движения с него, след което започнал да прави орална любов,
като поставил половия орган на ГИ и ЧО П. в устната си кухина и започнал да го
смуче. Едновременно с това, подс.Г. поставил другата си ръка на своя полов
орган и започнал да го масажира. Малко след това, подобно на първия път, ГИ и
ЧО П. еякулирал в устата на подс.Г., а последният, от своя страна, еякулирал на леглото. След това подсъдимият дал същата
сума на ГИ и ЧО П., който я сложил в джоба си и, заедно със св.Г., напуснал
апартамента. При второто посещение подсъдимият и ГИ и ЧО П. почти не водили
разговор, освен, че подсъдимият му предложил да се видят пак. Нова среща между
двамата обаче нямало, като това било второто и последно посещение на ГИ и ЧО П.
в дома на подсъдимия , а други такива
отношения с мъже преди или след това П.
не е поддържал .
Скоро след второто
посещение, въпреки че ГИ и ЧО П. не бил споделял на никого, неговият треньор
св.Е.Б.и почти всички от съучениците му разбрали за случката в апартамента на
подс.Г.. Св.Б. се чувствал отговорен за развитието на ГИ и ЧО П., тъй като
познавал родителите му от гр.Дупница и самият П. бил притеснително момче, което
тъгувало за родителите си и често „плачело за мама”. Св.Б. разрбал от съученици на П., че
последният, започнал да се движи със св.Г.Г., който бил „неконтролируем” и „лигльо по характер”, както и се хвалил пред
съучениците си, че можел да изкара по 200-300 лева на ден. След като
чул слуховете за ГИ и ЧО П., през
април-май 2010г.. св.Б. го повикал на разговор, притиснал го, при което ГИ и ЧО
П. признал пред него, че Г. го „водил на педераси”. Св.Б. посъветвал ГИ и ЧО П.
да отиде в полицията и да даде показания, като сам сигнализирал органите на
реда. Междувременно, св.Б. бил провел разговор и със св.Г., който първоначално
отричал, но впоселдствие признал, че веднъж бил водил ГИ и ЧО П. някъде с
такси.
След разговора със
св.Б., ГИ и ЧО П. продължил да учи в училището до края на учебната 2010., като
заел трето място на републиканско първенство по борба. След това ГИ и ЧО П.
заминал при майка си в Англия.
При проведено на
23.08.2012г. разпознаване по снимки в сградата на СДВР, ГИ и ЧО П. посочил
снимката на подс.А.Г. като лицето „А.”, което „през 2010г.., когато бях на 12
години, той ми направи свирка два пъти и ми даде пари за това”.
Съгласно заключение
комплексна СППЕ, при ГИ и ЧО П. липсвали данни за психично заболяване,
интелектуалните му възможности били в границата на нормата за възрастта, като
личностновото му развитие било още в процес на формиране, но общото му психично
развитие и емоционална зрялост съответствали на календарната му възраст. При
него било налице нормално за възрастта му сексуално развитие, с хетеросексуална
насоченост. Независимо от малолетната му възраст, ГИ и ЧО П. притежавал
свидетелска годност и можел да дава достоверни показания.
Първоинстанционният
съд подробно и изчерпателно е посочил източниците, въз основа на които е извел
посочената фактическа обстановка, извършил и подробен техен анализ, а при установеното противоречие в част от тях, подробно е посочил които възприема, а кои – не и по
какви причини . Източниците са тълкувани според точното им
съдържание, при което настоящият състав
не намира основание да преповтаря тази
част от дейността на първата инстанция.
С основание в
основата на изводите по фактите са
поставени показанията на ГИ и ЧО В.П. в
с.з.(включително частта от показанията му от ДП на л.40 т.1, прочетени по реда
на чл.281 ал.5, вр.ал.1 т.2 от НПК и потвърдени от П. в с.з.), както и изложеното от ГИ и ЧО П. при
проведената очна ставка в с.з. между него и св.Г.. Действително показанията
на св. П. са детайлни,
хронологично подредени, вътрешно непротиворечиви и убедителни, без съдът да
констатира колебливост при отговорите на поставените му въпроси. От друга
страна същите се подкрепят от други доказателства - напр. показанията на св. Б., който е
възпроизвел направени пред него признания
на св. П., че е бил воден „на педераси“
от св. Г.. Обстоятелство, което намира
подкрепа и в показанията на св. М., дадени пред първата инстанция. Извършеното в д.п. разпознаване по снимки от ГИ и ЧО, също свързва подсъдимия като лицето, извършило
действията по полово удовлетворение с ЧО и ГИ П..
Правилно СРС е
приел, че следва да се кредитират приобщените от д.п.
показанията на св. Д.Апостолов, при липсата на обстоятелства, които да поставят
под съмнение изложеното от него.
Споделя се подхода
на СРС, който не е игнорирал
показанията на С.М., Д.Ч., доколкото
посочените свидетели, макар и да не са преки очевидци на нито едно от
обстоятелствата, описани в диспозитива на ОА, изнасят
данни , че св. Г. е бил в по- високата възрастова група на тренираните
състезатели, а не тази към която е принадлежал св. П.; изтъкват обстоятелства
свързани с физическото развитие на
лицата от тези две групи, като описват принципно тренираните от тях състезатели
като атлетични, а от друга страна, описват лицата от по- малката възрастова
група, т.е. тази на 11-12 годишните,
които са в 6-ти – 7 – ми клас, като дечица.
Правилно СРС е събрал данните за ръста и килограмите на св. П. към момента
на деянията /ръст около 49-51 кг височина около 160 см./ и това, че самият той се е самоопределя като
от средните сред съучениците си, което води до извод за обичайни физически характеристики
на лицето към момента на деянието. Съдът
се е убедил лично, че липсва някаква изключителност
на физическите данни на П., както и че до навършването на 14 години е имало близо
две години. Не следва да се
игнорира и съобщеното за лицето от св.Б.,
че бил по – притеснително момче, и това,
че и при двете посещения е бил съпроводен със значително по – големия
от него св. Г., както и факта, че св. П.
не е представил лична карта и при двете
посещения при Г.. Всичко данни, оценени съвкупно, дават основание за се намерят за опровергани обясненията на
подсъдимия, че не би допуснал лице, ненавършило годините да бъде с него.
Респективно посочените обстоятелства водят и до извод, че отправеното
питане на подс. Г. за годините на св. П. и полученият
отговор от последния, че е на 14 години, целят да придадат единствено формална допустимост на
предприеманите от подсъдимия действия по полово удовлетворение с П..
При така
установеното от фактическа страна, споделят се правните изводи на СРС, че
подсъдимият А.Г., с действията си, е осъществил състава на престъпление по
чл.157 ал.3 пр.2, вр.чл.26 ал.1 от НК, а именно
от обективна страна, подсъдимият А.Г. на неустановени дати в периода
между 01.04.2010г. и 30.04.2010г. в гр.София, жк.З.П., бл.*********, при
условията на продължавано престъпление, с две деяния, които осъществяват
поотделно един и същи състав на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото, е извършил действия на полово удовлетворение е
лице от същия пол, ненавършило 14-годишна възраст - В.К.П., ЕГН ********** -
навършил 12 години, както следва:
На неустановена дата
в периода между 01.04.2010 г. и 24.04.2010г. в гр.София, жк.З.П., бл.*********,
е извършил действия на полово удовлетворение (хванал с едната си ръка половия
орган на В.П., извършвал му масажни движения и го поставил в устната си кухина,
като едновременно с това поставил другата си ръка и извършвал движения по своя
полов орган, след което В.П. еякулирал в устата му, а Г. еякулирал на леглото)
е лице от същия пол, ненавършило 14-годишна възраст - В.К.П., ЕГН ********** -
навършил 12 години; на неустановена дата в периода между 25.04.2010г. и
30.04.2010г. в гр.София, жк.З.П., бл.*********, е извършил действия на полово
удовлетворение (хванал с едната си ръка половия орган на В.П., извършвал му
масажни движения и го поставил в устната си кухина, като едновременно с това
поставил другата си ръка и извършвал движения по своя полов орган, след което В.П.
еякулирал в устата му, а Г. еякулирал на леглото) с лице от същия пол,
ненавършило 14-годишна възраст - В.К.П., ЕГН ********** - навършил 12 години.
Установен е автора
на деянието; извършените от подс.Г.
действия (хванал с едната си ръка половия орган на В.П., извършвал му
масажни движения и го поставил в устната си кухина, като едновременно е това
поставил другата си ръка и извършвал движения по своя полов орган, след което В.П.
еякулирал в устата му, а Г. еякулирал на леглото), могат да бъдат
окачествени като действия на полово удовлетворение, насочено
както спрямо него, така и спрямо друго
лице от същия пол - ГИ и ЧО В.П..
От обективна страна,
доказано е и другото съставомерно обстоятелство, а именно, че към датата на
деянието В.К.П., ЕГН **********, е навършил 12 години, тоест същият се явява
лице от същия пол, ненавършило 14-годишна възраст.
От субективна
страна, деянието е извършено с пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал обективните
елементи от състава на деянието, както е съзнавал и обществено-опасния му
характер, предвиждал е и пряко е целял настъпването на общественоопасните
последици.
И настоящият състав
намира, предявените възражения, че подсъдимият не е съзнавал малолетната
възраст на ГИ и ЧО П., за неоснователни.
И тук следва да се изтъкне,
че конкретната възрастта на
ГИ и ЧО П. към момента на извършването на деянията е била близо две
години под 14 години; че същият е бил в
такъв етап в своето физическо и психо-емоциално развитие, който го
определя в групата на малолетните - 11-
12 годишните деца, което това е било
видимо не само за тези, които са го
познавали /напр. св. Б., който незабавно е реагирал на разпространения
слух за П., а и св. М. и св.Чамишки, също сочат,
лицата в шести клас, в който тогава е бил св. П., като деца /, но и за тези, които не са го познавали П., вкл. подс. Г.. Индикатори
за подсъдимия Г. е следвало да бъдат не само външния вид на П., но и обстоятелството, че и при
двете посещения П. е
бил придружаван от по – големия св.
Галчев, както и това, че и двата пъти не
му представил документ за самоличност . Ето
защо възраженията на защитника на подсъдимият, че той не е съзнавал малолетието на П., са неоснователни, а доводите, че е известен
факта, че понастоящем юношите са много по – физически и полово зрели е неоснователен, отнесено към конкретиката на
случая.
При така изложените аргументи,
въззвният съд счита, че подсъдимият е
съзнавал всички съставомерни елементи на
деянието, включително и малолетната възраст на ГИ и ЧО П., при което
материалният закон е приложен правилно от СРС .
При определянето
наказанието на подс. Г. и отлагането на неговото изтърпяване не се констатират
нарушения. Обективират се смекчаващите вината обстоятелства - чисто
съдебно минало към датата на деянието; продължителен период на наказателното
преследване по настоящото дело спрямо подсъдимия вече шест години, както и данните за влошено здравословно
състояние, вкл. и актуални такива за 75 процента нетрудоспособност, като резултат на прекаран мозъчен инфаркт и артериална хипертония ІІІ
степен и хипертонично сърце. От друга страна налице са и отегчаващите вината обстоятелства – че се
касае за повече от едно деяния, макар и включени в състава на едно продължавано
престъпление по смисъла на чл.26 ал. 1 от НК; силна обществена укоримост на
деяния от подобен вид. Повторно отчитане, както се предлага в протеста на
СРП, на обстоятелството, че
посегателството е спрямо малолетно лице, не може да се обсъжда като
отегчаващо, съгл. чл. 56 от НК,
т.к. същото е включено в състава на само престъпление. При
тези данни преценката за наличие на превес на смекчаващи вината обстоятелства,
предопределили наказание в размер
от предвидения от законодателя минимум
от 2 години, към момента на извършването му, съгласно чл. 2, ал.1 от НК, е
законосъобразно.
Правилна е и
преценката за наличие на предпоставките за приложение на чл.66 ал.1 от НК и
отлагане изпълнението за срок от 4 години, не само формалните такива от гл. точка на
чисто съдебно минало и размер на определеното наказание, но и с оглед
съображенията, че за поправянето на дееца и постигане на визираните в закона цели не се налага
ефективното изтърпяване на същото. Правилно
е отчетено, че подс. Г. в рамките на
ДП е бил задържан под стража близо 8 месеца, което следва да се приеме, че е спомогнало за постигане на поправителните и
възпиращи цели на наказанието и не е необходимо постановяване на ефективно
изтърпяване на наложеното наказание понастоящем, при което протеста и в тази му
част се възприе за неоснователен.
Що се отнася до предявения гражданския иск от 20 000 лева срещу подсъдимия, произнасянето по него се
явява процесуално допустимо.
Липсват основания да
се счете, че предявяването на иска е било погасено по давност. Досъдебното производство се е водило срещу НИ
и едва при предявяването на
постановлението за привличане на обвиняем на 28.01.2013г., може да се посочи като времето, в което компетентните органи са направили извода
за събрани достатъчно доказателства Г. да
е извършителят на престъпното деяние, което е увредило интересите на пострадалото лице. Това следва да се приеме и за момента, в който на пострадалия става
известно, че деецът на непозволеното увреждане е конкретно лице, срещу което
може да насочи своята гражданскоправна претенция. При което с предявяването й
на 08.05.2015г., е видно че това е сторено в рамките на 5 годишната погасителна
давност.
Отхвърлянето на
гр.иск от СРС се явява неправилно и
незаконосъобразно, предвид следните обстоятелства:
Няма спор, че гражданският иск черпи основание от чл.45 от ЗЗД, съгласно който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму.
Основанието на
гражданския иск в наказателния процес е деянието, предмет на обвинението, в
деликтното му проявление, поради
което в настоящия случай са налице всички елементи на
фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД.
С оглед на установената
по делото фактология, съдът счита, че е доказана основателността на
иска, предвид установените виновно
и противоправно извършено спрямо П. деяния, с които са му причинени неимуществени
вреди. Съдът приема, че действията на Г. спрямо П. са причинили на последния
чувството на срам, отвращение от случилото се, повлияли са на собствената му оценка, а и на
общуването му с близките / така св. Й.С., / с които той е
избягвал да обсъжда събитията. Това засягане е в период, когато П. е бил
малолетен , т.е. във време, което тай самият определя, че тогава е бил малък и
изобщо не е знаел какво прави; това е време в което е израствал не само
физически, но и интелектуално и емоционално, поради което извършените действия
по полово удовлетворение на подс. Г. реално причиняват вредни последици. Обстоятелството,
че П. доброволно е отишъл при подс. Г.,
съвсем не означава, че тези вредни последици не са настъпили или пък за
тях отговорността да е на самият П.. И
това е така, т.к. грижата за малолетните
не лежи единствено върху техните родители, а тя лежи и върху останалите членове
на обществото, в случая подс. Г., който бидейки не само пълнолетен, но и с
достатъчен житейски и интелектуален капацитет, е могъл да съзре и спази законовите и моралните норми
в случая.
Изтъкваното, че П. се
почувствал унизен не от случилото се, а
от огласяването му, което се е случило скоро след инкриминираните събития, също
не води до извод неоснователност на претенцията.
Ето защо въззвиният
съд, в съответствие с чл. 52 от ЗЗД, намери, че следва да се присъди обезщетение,
което да е в размер от 2 000 лева, а за разликата до 20 000 лева
претенцията следва да се отхвърли като недоказана.
В
тежест на подсъдимия следва да се постанови и допълнителна ДТ в размер от 80 лева, което е 4 процента върху размера
на уважения граждански иск, както и ДТ
за служебно издаване на изпълинителен лист.
С
оглед изложеното акта на СРС следва да се отмени единствено в гражданската му
част, а в останалата следва да се потвърди, поради което и на осн. чл. 334 т.3
вр. чл. 337, ал.3 и чл. 338 НПК Софийски градски съд ,
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ
присъда от 11.05.2017г.
по н.о.х.д. № 8271 по описа за
2014г., СРС , н.о., 7-и състав, гражданско - отхвърлителната част, като я ОТМЕНЯ
и вместо това постановява :
ОСЪЖДА подс. А.Л.Г.,
с ЕГН ********** със ДА ЗАПЛАТИ на В.К.П., ЕГН ********** обезщетение за причинени неимуществени вреди в
резултат на престъплението в размер на 2 000 / две хиляди / лева, като ОТХВЪРЛЯ
гражданския иск за разликата до 20 000 лева .
ОСЪЖДА подс.
А.Л.Г., с ЕГН ********** със ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СГС ДТ върху
уважения граждански иск в размер на 80
лева и 5 лева за служебно издаден изпълнителен лист.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата
част.
ПРЕДЕСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: