МОТИВИ
към
Присъда № 92/18.05.2020г. по НОХД № 988/2020г. по описа на ПРС, ХХІІ н.с.
Пловдивска районна прокуратура е повдигнала обвинение
срещу Р.А.Д., ЕГН ********** и същият е предаден на съд за извършено
престъпление по чл.207, ал.1 от НК за това, че на 11.06.2018 г. в гр.
Пловдив, след като на 04.06.2018 г. в гр.Пловдив е намерил чужда движима вещ -
мобилен телефон марка „NOKIA 6 BLACK“ с ИМЕИ: 356 022 083 582 795, на стойност
230 лева, в продължение на една седмица до 11.06.2018 г. не е съобщил за
намирането й на собственика, на властта или на този, който я е загубил - С.Р.И.
- ЕГН: **********.
По искане на подсъдимия и неговия
защитник, съдът е допуснал предварително изслушване на страните по реда на чл.
370 и чл. 371, т.2 от НПК.
В съдебно заседание представителят на
прокуратурата поддържа обвинението със същата правна квалификация на деянието.
Заема становище, че събраните по делото доказателства по несъмнен и категоричен
начин установяват описаната в обвинителния акт фактическа обстановка и водят до
извод, че именно подсъдимият е автор на възведеното спрямо него обвинение. По
отношение на реализиране на наказателната отговорност предлага подсъдимият Д.
да бъде признат за виновен в извършване на инкриминираното деяние, като му бъде
наложено наказание глоба в размер, ориентиран към средният предвиден в закона. Моли
да бъдат присъдени в тежест на подсъдимия и сторените по делото разноски.
Граждански иск не е предявен. Не участва и частен
обвинител.
Подсъдимият в съдебно заседание, признава вината си и се
разкайва за случилото се. Декларира, желание делото да приключи чрез провеждане
на предварително излушване, както и че не оспорва фактическата обстановка,
такава каквато е посочена в Обвинителния акт и се съгласява да не се събират
доказателства по посоченото в него. Моли
съда да му наложи минимално наказание.
Адв.К., сл.защитник на подсъдимия,
моли съда да му наложи наказание “глоба” в минималния размер, изтъквайки
наличие на смекчаващи вината обстоятелства.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият Р.А.Д. е роден на ***г***, б., български гражданин, начално
образование, безработен, женен, неосъждан, ЕГН: **********.
В началото на месец
юни 2018 год. в гр.Пловдив, свидетелят С.Р.И. започнал работа във фирма „**",
чийто офис и част от материалната база се намирали в двора на бившия Д.
комбинат / *****/. На 04.06.2018 год. по обяд, докато бил на работа заедно със
свой колега,
следвало да предадат за скрап част от неползвани вече алуминиеви плоскости,
които транспортирали със служебен товарен автомобил до съответен пункт за
изкупуване. Докато товарили плоскостите в служебния микробус в двора на
Домостроителния комбинат, св.И. не забелязал, че е изпуснал мобилния си телефон
„NOKIA 6 BLACK.“ с ИМЕИ: 356 022 083 582 795. Малко по-късно същия ден - 04.06.2018
год. пред двора на Домостроителния комбинат минал подсъдимият Р.А.Д., който намерил изгубения
телефон и го прибрал. Вместо да го предаде в полицията или да потърси
собственика на вещта, подсъдимият го продал същия ден на св.А.А.М., а
получените пари изхарчил.
Съгласно
заключението на вещото лице по изготвената съдебно-стокова експертиза общата
стойност на вещта, предмет на инкриминираното деяние, по средно пазарни цени
съобразени с търсенето и предлагането на вторичния пазар към момента на
извършване на престъплението - 04.06.2018 год., е 230 лева/ двеста и тридесет
лева/.
Съдът възприе и кредитира в присъдата си заключението на вещото лице, като
изготвено обективно, с необходимите професионални знания и опит в съответната
област. Същото не се оспори от страните.
За да постанови присъдата си Съдът прие за безсъмнено
установена именно така описаната фактическа обстановка.
Гореописаната фактическа обстановка
се установи по несъмнен начин от следните, събрани по делото доказателствени
материали - от самопризнанията на подсъдимия, направени в съдебното
заседание, от свидетелските показания на
свидетелите С.Р.И., Т.М.М., А.А.М., дадени в досъдебното производство, които
подкрепят направеното самопризнание от подсъдимия и са събрани по реда,
предвиден в НПК, както и от писмените доказателства, събрани на досъдебното
производство, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към
доказателствения материал – заключение на стоково-оценъчна експертиза, справка
за лице – български гражданин в АИС „БДС”, справка за съдимост и
характеристична справка за подсъдимия, справка за пътуване на лице – български
гражданин справка ОДИ.
От наличните по делото доказателствени
материали, които безсъмнено подкрепят направеното в съдебно заседание
самопризнание от подсъдимия, по безсъмнен начин се установи осъществяването на
деянието, предмет на настоящото наказателно производство, неговото време,
място, механизъм и начин на извършване, както и авторството.
Това е така, тъй като свидетелите С.Р.И.,
Т.М.М. и А.А.М., логично и непротиворечиво изясняват всички факти и
обстоятелства, които са им станали известни и които са предмет на доказване в
настоящото производство – инкриминирания момент, факта на изчезването на веща,
вида и характера й, като показанията им се подкрепят и от приложените по делото
писмени доказателства, които съдът цени като обективни, достоверни и неоспорени
от страните.
В тази насока и при постановяване на присъдата си, съдът се ползва от
самопризнанието на подсъдимия, което в контекста на гореобсъденото изцяло се
подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При така
установената по категоричен и несъмнен начин в хода на настоящото производство
фактическа обстановка Съдът зае становище, че с деянието си Р.А.Д. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.207, ал.1 от НК за това, че на 11.06.2018 г. в гр. Пловдив, след като на
04.06.2018 г. в гр.Пловдив е намерил чужда движима вещ - мобилен телефон марка
„NOKIA 6 BLACK“ с ИМЕИ: 356 022 083 582 795, на стойност 230 лева, собственост
на С.Р.И., в продължение на една
седмица до 11.06.2018 г. не е съобщил за намирането й на собственика, на
властта или на този, който я е загубил.
От обективна страна
подсъдимият несъмнено е извършил престъплението по чл.207, ал.1 от НК, тъй като
след като на 04.06.2018 г., в гр. Пловдив е намерил описаната по-горе вещ,
която не е била негова, е взел последната за себе си, след което е бездействал,
като в продължение на една седмица – до 11.06.2018 г. не е съобщил за нея на собственика, на властта
или на този, който я е загубил, нито се е интересувал чия собственост е същата,
за да е върне, макар че е имал практическа възможност за това.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вина
пряк умисъл като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
настъпването на общественоопасните му последици и е желаел настъпването им.
Подсъдимият е съзнавал противоправността на деянието си, въпреки което го е осъществил,
като умисълът му
се обективира от действията му, описани по-горе, очертан и от кредитираните
показания на свидетелите и приобщените писмени доказателства.
ПО НАКАЗАНИЕТО
При индивидуализиране на наказанието на Р.А.Д. Съдът отчете като смекчаващи
вината обстоятелства направените от същия самопризнания и изразеното
съжаление за стореното, много добрите характеристични данни – същият е с чисто съдебно минало и
липсват данни за криминални прояви, относително младата му възраст, както и ниската стойност на намереното имущество, която е далеч под минималната работна заплата за
страната към датата на деянието, както и декларираното желание за репариране на
вредите. Отегчаващи отговорността обстоятелства не се установиха.
Като анализира тези индивидуализиращи отговорността обстоятелства и макар
съобразявайки, че в настоящия казус производството е проведено и е приключило
по съкратената процедура – предварително изслушване по реда на чл. 370 и чл.
371, т.2 от НПК, то предвид факта, че в санкционната част на текста на чл.207,
ал.1 от НК е предвидено единствено наказание “глоба”, то с оглед разпоредбата
на чл.58а, ал.5 от НК, в конкретния случай наказанието се определя при
условията единствено на чл.54, ал.1 от НК.
С оглед конкретиката на казуса, предвид ниската степен на обществена
опасност както на самото деяние, така и личната такава на дееца, то изхождайки
от обстоятелствата, че причиненият вредоносен резултат е твърде нисък, че се
касае за подсъдим, който напълно съдейства за разкриване на обективната истина,
но същевременно и с оглед влошеното материално състояние на същия, мотивират
Съда да приеме, че наказанието, което следва да му се определи и наложи е при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, без, обаче, да се изпълва
хипотезата на чл.55, ал.3 от НК, тъй като не са налице нито многобройни, нито
изключителни по своя характер обстоятелства, така че да се счита, че и
най-лекото предвидено наказание, а именно глоба в размер на 100 лв. е
несъразмерно тежко. По изложените съображения Съдът счете, че съответен на
деянието и на личността на дееца, както и съответен на имущественото му
състояние, се явява минималният размер на глобата, предвиден в текста на
чл.207, ал.1 от НК при граници от 100 до 300лв, поради което и наложи именно
“ГЛОБА” в размер на 100 лв.
Според
преценката на Съда именно това наказание като вид и размер се явява съответно
на степента на обществена опасност на деянието и дееца, изпълняващо целите на
наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, поради което и е
справедливо.
Причините за извършване на
престъплението са незачитане на личната собственост и установените правила и норми за нейното
опазване, както и стремеж към лично облагодетелстване по неправомерен начин, и
ниска правна култура на подсъдимия.
С
оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на
подсъдимия Съдът възложи направените в хода на досъдебното производство
разноски в размер на 58.65 лв. по сметка на ОД МВР за съдебно - стокова
експертиза.
По изложените мотиви Съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
М.К.