Р Е Ш Е Н
И Е
№
гр. Русе, 09.12.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Русе, в публичното заседание на 7 ноември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Съдия: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при
секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА и в
присъствието на прокурора РАДОСЛАВ ГРАДЕВ като разгледа
докладваното от съдия ВЪРБАНОВА административно дело № 601 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството по настоящото дело е по реда на чл.
203 и сл. по гл. XI от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 1,
ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по
искова молба на Т.Г.Б. *** срещу Областна дирекция на МВР – Русе. Искът е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и с него се претендира
обезщетение в размер на 300 лева за претърпени имуществени вреди, изразяващи се
в направени съдебни разноски – платен адвокатски хонорар по проведеното съдебно
производство по АНД № 492/2019 г. по описа на РРС, в резултат на което с влязъл
в сила съдебен акт е отменено наказателно постановление
№19-1085-000344/20.02.2019г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Русе, както и присъждане на
направените по настоящото дело разноски.
Ответникът
ОД на МВР – Русе, в
писмен отговор, поддържа становище за неоснователност и недоказаност на
заявената претенция. Претендира присъждане на възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 200 лева.
Представителят на Окръжна прокуратура - Русе
изразява становище за основателност и
доказаност на предявения иск за имуществени вреди.
След анализ на събраните по делото писмени
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е по делото, че с наказателно постановление
№19-1085-000344/20.02.2019г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Русе
на Т.Г.Б. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер 100лв. за нарушение по ЗДвП. С Решение № 387/05.06.2019г.
постановено по АНД №492/2019г. НП е отменено. Решението на РРС не е обжалвано и е влязло в
сила. Процесуалната защита на Т.Г.Б. *** е осъществена от адвокат, видно от протокола от проведено съдебно
заседание. В материалите по АНД е приложен сключен между Б. и представлявалия го
адвокат А.С. Договор за правна защита и съдействие и пълномощно (стр.14); предмет на договора е оказване на правна
защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство по АНД №492/2019 г. по описа на РРС. Посочен
e
размерът на уговореното адвокатско възнаграждение - 300 лв., като е вписано, че същото е
изплатено в брой при сключване на договора. При така приетото за установено от
фактическа страна настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Искът е предявен срещу правосубектен
и надлежен ответник – ОД на МВР –
Русе, тъй като областната дирекция, съгласно чл. 37, ал.2 от ЗМВР, е юридическо лице, а отмененото като
незаконосъобразно наказателно постановление е издадено от началник сектор „ПП” към
ОД на МВР-Русе, а съгласно чл. 9, ал.1 от Правилника за устройството
и дейността на МВР - в областните дирекции на МВР може да се създават
отдели, сектори, районни управления (РУ), участъци и други звена от по-нисък
ранг в зависимост от задачите и дейността им. Искът е допустим за разглеждане в производството пред Административен съд
– Русе по реда на глава ХІ от АПК, като предявен пред съда по седалището на
увредения.
Основателността
на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага установяването на
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, постановени
или извършени при или по повод изпълнение на административна дейност, които да
са отменени по съответния ред; 2. реална, пряка и непосредствена вреда от такъв
административен акт, респ. действието или бездействието; 3. причинна връзка
между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и
настъпилата вреда. При липса на някой от елементите на посочения фактически
състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по
посочения ред. Наличието на тези
предпоставки следва да бъде доказано от ищеца с оглед разпределението на
доказателствената тежест в исковия процес.
По
отношение на първата предпоставка съдът съобразява мотивите на т. 1 от ТП №
2/19.05.2015 г., съгласно които
наказателното постановление е последица от изпълнение на нормативно
възложени задължения, упражнена административно наказателна компетентност,
законово предоставена на органите в рамките на административната им
правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност и в този смисъл същото представлява властнически акт,
издаден от административен орган и въпреки че поражда наказателно-правни последици,
е правен резултат от санкционираща административна дейност. Ето защо, съдът
намира за доказана първата предпоставка
– отменен като незаконосъобразен административен акт (наказателно постановление).
По
отношение на втората предпоставка -
претендираните имуществени вреди, представляващи заплатен адвокатски хонорар,
съдът приема за безспорно установено, че ищецът е заплатил на пълномощника си
адвокатски хонорар, който е вреда за ищеца,
доколкото плащането намалява фактически неговото имущество, а и защото липсва
процесуална възможност той да упражни претенцията си за разноски в
административнонаказателното производство пред съда. Съобразно ТР № 6/2012
на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
страната е заплатила възнаграждението. По делото безспорно се установява извършено от
ищеца плащане на адвокатското възнаграждение (в брой при сключване на договора), което
представлява причинена му вреда – т.е. налице е и втората изискуема
предпоставка за ангажиране на отговорността на държавата по чл. 1 от ЗОДОВ.
В
тежест на ищеца е да докаже наличието и третата предпоставка - пряка
причинно-следствена връзка между претърпените вреди и отменения като
незаконосъобразен акт на администрацията. Съгласно
ТР № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ОСС на Първа и Втора
колегия на ВАС, след като в производството по обжалване ищецът е ползвал адвокатска
защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът, платен за
осъществяване на тази защита не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е
в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт
и е непосредствена последица от него. Следва да бъде съобразено, че разноските за адвокатска
защита са присъщ и закономерен разход за осигуряване на благоприятен изход за
наказаното лице при съдебното оспорване на издадения срещу него
незаконосъобразен санкционен акт на администрацията. Ето защо, те трябва да са
извършени до приключване на съответното съдебно производство и това да е
безспорно установено. Аргумент затова
е и постановеното с ТР №1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело №2/2016г. на
ВАС, че изплатените адвокатски възнаграждения в производствата по обжалване и
отмяна на НП представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4
от ЗОДОВ. Разноските за правна защита са разходи за конкретно производство,
което налага да бъде доказано, че те са направени по повод и в рамките на
съдебния процес. В казуса това е сторено. Предвид изложеното, искът е доказан
по основание и размер.
Основателна се явява и претенцията за
присъждане на лихва от датата на завеждане на иска – 27.06.2019г. до
окончателното изплащане на главницата.
При този изход от делото ищецът има право
на разноски. Искането за присъждане е направено своевременно и е основателно.
Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или
частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както
и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да
заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно
с уважената част от иска. Искът е уважен изцяло, поисканите разноски по
настоящето производство са в размер на 10 лв., представляващи заплатена
държавна такса и адвокатски хонорар 300 лв. От представения договор за правна
защита и съдействие /стр.6 от делото/ се установява, че хонорарът е заплатен
изцяло и в брой. Ответникът дължи заплащане на адвокатско възнаграждение в
посочения размер, както и заплащане на внесената държавна такса в размер на 10
лв. или общия размер на дължимите разноски е 310 лв.
На основание чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Русе да заплати на Т.Г.Б. ***, ЕГН**********, сумата 300
лева (триста
лева),
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
резултат от отменено по съдебен ред като незаконосъобразно наказателно постановление №19-1085-000344/20.02.2019г. на Началник
сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Русе.
ОСЪЖДА Областна дирекция на
МВР – Русе да
заплати на Т.Г.Б. ***, ЕГН**********,
сумата от 310 лева (триста и десет лева) разноски
по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: