РЕШЕНИЕ
№ 852
гр. Велико Търново, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20214110103384 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на*, в която се излагат твърдения, че между
страните е сключен * от 09.10.2018г. Твърди се, че на ответника е предоставен кредитен
лимит от 500 лв. до 31.10.2020г., като е поел задължение да върне на ищеца използваните
средства по картата заедно с начислените лихви и такси. Изтъква се, че за периода от
10.10.2018г. до 22.02.2020г. кредитополучателят не е погасявал изцяло и в срок
задълженията си по договора, в резултат на което на 22.02.2020г. кредитът е обявен за
предсрочно изискуем като са останали дължими суми от 470,96 лв. за главница, от 37,05 лв.
за лихва върху просрочена главница за периода от 22.02.2020г. до 19.11.2020г. и от 72 лв. за
разходи за връчване на покана за доброволно изпълнение. Твърди се, че за вземанията е
издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело №2796/2020г., по описа на
Великотърновския районен съд, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК.
Ищецът твърди, че претендираните суми за главница, лихви и такси са дължими, поради
което отправя искане до съда да бъде установено съществуването на вземанията, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение №1154 от 23.11.2020г. по частно
гражданско дело №2796/2020г., по описа на Великотърновския районен съд както и за
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба чрез
назначения му особен представител, в който оспорва основателността на исковите
претенции. Изтъква, че на ответника не са предоставени средства по договора за кредит и че
същият не е уведомен от кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост. Навежда
1
доводи, че договорът за кредит е недействителен тъй като противоречи на изискванията на
Закона за потребителския кредит, поради което вземането за лихва е недължимо. С оглед
гореизложеното се отправя искане за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр.
чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На 09.10.2018г. между страните е сключен *******за кредитна карта за физически лица,
съгласно който ищецът предоставил на ответника за срок до 31.10.2020г. правото чрез
издадена от него кредитна карта да ползва кредитен лимит до 500 лв., който да се използва
за извършване на безналични плащания на стоки и услуги или за теглене на пари в брой от
офиси на банката или от банкомати. Ответникът се задължил да внася ежемесечно от 1-во до
15-то число минимална погасителна вноска от 15 лв., равняваща се на 3 % от кредитния
лимит, заедно с начислените такси, лихви, комисионни и разноски свързани с обслужването
на кредитната карта, подробно описани в месечни извлечения. В договора е определен
лихвен процент върху усвоената сума от лимита в размер на 1 %, участващ при формиране
на ГПР, заедно с таксите за обслужване и обработка на операции с картата, посочени във
формуляр предоставен от банката на кредитополучателя. При забава в плащанията на
кредитополучателя, в полза на банката е уговорено заплащане на лихви върху целия дълг
формиран от теглене на пари в брой и от безкасови плащания, както и възможност за
обявяване на предсрочна изискуемост на кредита и прекратяване на договора с писмено
предизвестие. Ответникът декларирал, че е запознат с Общите условия на ищеца като на
10.10.2018г. получил от него кредитна карта и ПИН-код. Поради неизпълнеие на
задълженията на кредитополучателя да заплаща в срок дължимите суми по картата, на
30.09.2020г. кредиторът връчил чрез частен съдебен изпълнител покана за доброволно
изпълнение на просрочени задължения за главница и лихви от 486,66 лв. като го уведомил,
че от 22.02.2022г. кредитът е предсрочно изискуем. За връчването ищецът извършил
разноски от 72 лв. След изтичане на срока в поканата, ищецът подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение срещу ответника относно вземанията си за главница, лихви и
разноски по процесния договор в общ размер на 580,01 лв., във връзка с което е образувано
частно гражданско дело №2796/2020г., по описа на Великотърновския районен съд. Съдът
уважил искането на заявителя като на 23.11.2020г. издал заповед за изпълнение, която е
връчена по реда на чл. 47 от ГПК. От заключението на допуснатата по делото съдебно –
счетоводна експертиза се установява, че по кредитната карта ищецът е отпуснал на
ответника кредитен лимит от 500 лв., който е ползван за периода от 11.10.2018г. до
03.12.2019г. Вещото лице е констатирало, че преди 20.02.2020г. е налице трайно забавяне на
плащания по кредитната карта за периода от месец април 2019г. до месец януари 2020г.
След приспадане на извършените от ответника плащания за погасяване на задълженията му
по кредитната карта /главница, лихви и такси/, към датата на подаване на заявлението за
2
издаване на заповедта за изпълнение е установено, че са останали непогасени суми от 470,96
лв. за главница, от 37,05 лв. за лихва върху просрочена главница за периода от 22.02.2020г.
до 19.11.2020г. и от 72 лв. за разходи за връчване на покана за доброволно изпълнение.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Налице е валидно заемно правоотношение от 09.10.2018г., по силата на което ищецът е
предоставил на ответника финансиране чрез кредитен лимит по кредитна карта, който
реално е използван от последния за периода от 11.10.2018г. до 03.12.2019г. Сделката е
действителна тъй като не са нарушени изискванията на чл. 22 от Закона за потребителския
кредит /ЗПК/. Годишният процент на разходите е изрично определен и не надвишава този
по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а възнаградителната лихва не надвишава трикратния размер на
законната лихва и не накърнява добрите нрави тъй като към момента на възникване на
правоотоношението същото е било необезпечено и съответства на поетия от кредитора риск
от евентуалното му непогасяване поради неплатежоспособност на длъжника. При това
положение за кредитополучателя е възникнало задължението да върне предоставеното му
финансиране, заедно с начислените съгласно договора лихви и такси. По делото липсват
доказателства за пълно и точно изпълнение на задължението на ответника, в резултат на
което банката е обявила кредита за предсрочно изискуем. За уведомлението кредиторът е
извършил разноски, които също са дължими от ответника. С оглед гореизложеното
предявените искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД относно вземанията от 470,96 лв. за главница, от 37,05 лв. за лихва върху просрочена
главница за периода от 22.02.2020г. до 19.11.2020г. и от 72 лв. за разноски за връчване на
покана за доброволно изпълнение, за които е издадена заповедта за изпълнение по частно
гражданско дело №2796/2020г., по описа на Великотърновския районен съд се явяват
основателни и следва да бъдат уважени.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски за държавна такса, адвокатско
възнаграждение и за възнаграждение на вещо лице от 1085 лв. както и разноските за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение от 85 лв., направени в производството по
издаване на заповед за изпълнение по частно гражданско дело №2796/2020г., по описа на
Великотърновския районен съд.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено по отношение на * с ЕГН: ********** *, че дължи на *, сумите от
470,96 лв. /четиристотин и седемдесет лева и деветдесет и шест стотинки/ - главница, 37,05
лв. /тридесет и седем лева и пет стотинки/ - лихва върху просрочена главница за периода от
22.02.2020г. до 19.11.2020г. и 72 лв. /седемдесет и два лева/ - разноски за връчване на покана
за доброволно изпълнение, представляващи задължения по * от 09.10.2018г., ведно със
3
законната лихва върху главницата, считано от 20.11.2020г. до окончателното изплащане на
задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение №1154 от 23.11.2020г. по частно
гражданско дело №2796/2020г., по описа на Великотърновския районен съд.
Осъжда * с ЕГН: ********** *, да заплати на *, сумата от 1085 лв. /хиляда осемдесет и пет
лева/, представляваща направени по делото разноски както и сумата от 85 лв. /осемдесет и
пет лева/, представляваща направени разноски по частно гражданско дело №2796/2020г., по
описа на Великотърновския районен съд.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно гражданско
дело №2796/2020г., по описа на Великотърновския районен съд.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4